1888 г. в Лондон е намерено тялото на първата жертва на
серийния убиец с неустановена самоличност Джак Изкормвача. Във Викторианска
Англия Източната част на Лондон е място забравено от обществото, икономически и
социално. В пренаселените коптори живеели около 900 000 души. Повечето от
жителите на Ийст Енд били от бедната работническа класа, плюс безработните и престъпниците.
В Уайтчапъл имало над 200 приюта, подслоняващи около 9000
души. Спалните представлявали дълги стаи с редици от легла, които гъмжали от
паразити и насекоми. Проституцията била единственият сигурен способ, чрез който
една самотна жена или вдовица би могла да се изхранва. Според полицията, през
1888 г. в Уайтчапъл имало около 1200 проститутки, като в тази бройка не били
включени онези, работещи само от време на време.
Когато Чарлс Крос минава по улица „Бъкс Роу” в Уайтчапъл
малко преди 4.00 ч. сутринта в петъчното утро на 31 август, пътят изглеждал
тъмен и безлюден. Времето е мразовито и влажно, малко преди входа към една
конюшня той забелязва на земята нещо, което изглеждало като брезент.
Когато се приближил, Крос установил, че това е някаква жена
легнала по гръб, с пола вдигната почти до кръста. Той видял един друг мъж,
който минавал наблизо. „Елате да видите” - подвикнал той на мъжа,
предполагайки, че жената е или пияна, или е станала жертва на нападение. Докато
двамата се опитвали да й помогнат в тъмната уличка, те не забелязали страшните
рани, които почти били отделили главата от тялото й. Те оправили полата й в
името на благоприличието и тръгнали да търсят полицай.
След няколко минути полицейският служител Джон Нийл случайно
се натъква на тялото по време на рутинната си обиколка. На светлината на фенера
си той видял кръвта, стичаща се от гърлото й, прерязано от ухо до ухо. Широко
отворените й очи се взирали безжизнено в тъмнината. Нийл усетил последни
остатъци от телесна топлина в ръцете й. Той потърсил свой колега, който извикал
лекар и линейка.
Нийл събудил някои от жителите на квартала и ги разпитал
дали са чули нещо подозрително, но без успех. Скоро д-р Рийс Луелин пристигнал
на местопрестъплението и прегледал жената. Той заявил, че раните по гърлото й
са били фатални. Тъй като тялото й било още топло, докторът сметнал, че тя е
мъртва от около половин час.
Гърлото й било прерязано два пъти, прекъсвайки дихателната
тръба и хранопровода. Тя била убита на същото място, но на земята имало много
малко кръв. По-голямата част от нея била пропита в дрехите й. Тялото било
откарано в моргата на улица „Олд Монтагю“.
д-р Рийс Луелин
Докато събличали трупа, инспектор Спратлинг видял, че по
стомаха й също има нанесени рани. Той извикал д-р Луелин отново, за да прегледа
по-подробно тялото. Лекарят установил, че жената е била ударена от лявата
страна на долната челюст. На корема й имало дълга, дълбока рана от нож и
няколко по-леки, нанесени със същото оръжие. Според лекаря, убиецът бил
левичар, а оръжието нож с дълго острие. По-късно, обаче докторът вече не бил
толкова сигурен, че извършителят е използвал лявата си ръка.
Разпознаването нямало да бъде лесно. В жертвата намерили само
гребен, счупено огледалце и носна кърпичка. Фустата й носела знака на приюта за
бедни „Ламбет”. По останалите й евтини и износени дрехи нямало етикети. На
главата си носела черна сламена шапка с кадифен ръб.
Жената била висока приблизително 1,60 м, с кестенява
прошарена коса, кафяви очи и няколко липсващи предни зъба. Тя била
идентифицирана като Мери Ан Никълс, на 42 години, с прякор „Поли”. На следващия
ден баща й и съпругът й разпознали тялото.
Поли била щерка на ковач, омъжена за оператора на печатарска
машина Уилям Никълс. Те имали пет деца. Бракът им се разпаднал заради нейното
пиене. Тя преживявала от мизерните си доходи на проститутка, като продължавала
усилено да пие. От време на време се опитвала да стъпи на крака, но така и не
успяла. Тя била отчаяна и пропаднала жена, но хората я харесвали и съжалявали.
Инспекторът натоварен с разследването бил ветеранът от
полицията Фредерик Джордж Абърлайн, който от 25 години работел в района на
Уайтчапъл. Скоро били открити трима важни свидетели един, от които почти със
сигурност бил видял убиеца.
Първият очевидец бил синът на г-жа Ричардсън Джон. Между
4.45 и 4.50 ч. в сутринта на убийството той посетил сградата на 29 „Ханбъри
Стрийт”, за да провери ключалките на мазето, в което майка му съхранявала разни
инструменти и стоки. Той отворил вратата към двора и седнал на стъпалата, за да
отреже парче кожа от ботуша си, което наранявало крака му. Тъй като вече се
развиделявало, той могъл да види от мястото си, че ключалките на мазето не са
пипани. Той също така можел да види, че в двора нямало и следа от тялото на Ани
Чапмън.
Другият свидетел Албърт Кадош, живеещ в съседната сграда,
казал, че е чул гласове от задния двор на 29 „Ханбъри Стрийт” малко след 5.20
ч. Единствената дума, която успял да долови била „Не”. Няколко минути по-късно,
към 5.30 ч., той чул шум от нещо удрящо се в оградата.
Най-важният свидетел била г-жа Елизабет Лонг, която отивала
към пазара, минавайки през „Ханбъри Стрийт”, когато чула часовника на
пивоварната „Блек Ийгъл” да отброява 5.30 ч. Тя забелязала мъж и жена да си
говорят „близо до жалузите на №29”. Г-жа Лонг разпознала Ани Чапмън в моргата.
За съжаление мъжът бил с гръб към нея, но тя направила всичко възможно да го
опише на съдебния лекар Уин И. Бакстър.
На Джак Изкормвача, смятан от мнозина за първия сериен убиец
в света, приписват убийството на между 5 и 11 жени.
