1990 г. заловен е руският сериен убиец Андрей Чикатило.
54-годишният руснак е известен като „Канибала от Ростов”. Обвинен е за
изнасилването и убийството на 53 души, предимно деца, за периода от 1978 до
1990 г.
По време на детството на Чикатило в Украйна се ширел
канибализъм, вследствие на глада и колективизацията. Той се справял добре в
училище. След като завършил военна служба през 1960 г., работил като телефонен
инженер. През 1971 г. става учител в Новошахтинск, но постоянно се мести от
училище в училище заради оплаквания срещу него.
През 1978 г. Чикатило се премества в Шахти и извършва
първото си сериозно престъпление. На 22 декември 1978 г. той изнасилва и убива
9-годишното момиченце Елена Закотнова. Въпреки че доказателствата сочат връзка
между Чикатило и убийството, погрешно е арестуван Александър Кравченко и
по-късно е даден под съд. Той е заставен да направи самопризнания чрез
изтезания и е екзекутиран заради убийството. Чикатило губи своята учителска
работа през 1981 г. и започва работа в местна фирма.
Той не убива до 1981 г., но през 1982 г. жертвите му са
седем. Чикатило създава свой собствен стил, като заговаря по автобусни спирки и
железопътни гари избягали от дома си деца или млади скитници, примамвайки ги да
дойдат с него в близката гора, където обикновено жертвите намират смъртта си.
През 1983 г. Чикатило не убива до юни, но до началото на септември умъртвява
четирима души.
След като са открити шест тела от общо 14 изчезнали,
московската милиция решава да се намеси. В Ростов на Дон е изпратен екип, воден
от майор Михаил Фетисов, който да води разследването. Фетисов съсредоточава
търсенето в района около Шахти и назначава Виктор Бураков, съдебен лаборант
химик, за главен следовател в тази област.
Разследването се концентрира върху умствено неуравновесените
и известни сексуални престъпници, като постепенно да ги задържа, разпитва и
изключва от списък на заподозрените. Милицията все повече разширява периметъра
на своето разследване. Взети са интервюта от над 150 000 души и впоследствие са
съхранени в архиви, докато най-накрая милицията се отказва от този подход.
През 1984 г. жертвите вече са 15. Решено е да се усилят
мерките - да се увеличи броят на патрулите и да се разположат цивилно облечени
милиционери на много обществени транспортни спирки. Чикатило е заподозрян
заради съмнително поведение на една автобусна спирка в Ростов и е арестуван.
Установено е, че той е заподозрян и за други престъпления, което юридически
дава право на следователите да го задържат за неопределен срок от време.
Разкрито е съмнителното минало на Чикатило, но то не е
достатъчно, за да го осъдят за убийствата. Все пак той е признат за виновен и
осъден на една година. Освободен е през декември 1984 г., след като прекарва
три месеца в затвора.
Чикатило си намира нова работа в Новочеркаск и се изтегля в
сянка. През август 1985 г. умъртвява две жени по отделно. Следва затишие до май
1987 г., когато убива младо момче, после убива отново в Запорожие през юли и в
Ленинград през септември.
Замиращото разследване е подновено в средата на 1985 г.,
когато Иса Костоев е назначен да води случая. Убийствата около Ростов са
проучени обстойно за втори път и отново започва поредица от разпити на
сексуалните престъпници в района. През декември 1985 г. милицията пак засилва
охраната по железопътните гари около Ростов. Чикатило е в течение на
разследването и предвидливо се въздържа от престъпната си дейност.
През 1987 г. Чикатило подновява убийствата, като обикновено
ги извършва далеч от околностите на Ростов. Той убива една жена в Красний-Сулин
през април, като убива още 8 души през същата година, включително две жертви в
Шахти.
Отново следва продължителна пауза, докато Чикатило не
възобновява своята дейност, убивайки седем момчета и две жени между януари и
ноември 1990 г. Откриването на едно от телата близо до спирката в Лескоз кара
милицията да повиши бдителността си и да увеличи патрулите. На 6 ноември
Чикатило осакатява и убива Света Коростик. Когато се връща от гората, той е
спрян от милицията, но после е пуснат да си ходи.
На 20 ноември 1990 г., след като поведението на Чикатило
буди подозрение у милицията, по заповед на инспектор Иса Костоев той е
арестуван. Между 30 ноември и 5 декември Чикатило се признава за виновен и
описва петдесет и шест изнасилвания и убийства, извършени от него. Той
признава, че е пил от кръвта на жертвите си и е изяждал части от тях.
Съдебният процес срещу него се провежда на 14 април 1992 г.
Въпреки неговото странно и смущаващо поведение, съдът намира, че той е в
състояние да издържи процеса. На процеса Чикатило казва: „Аз съм грешка на
природата, един обезумял звяр!”. Процесът приключва през юли и присъдата е
отложена за 15 октомври, когато той е намерен за виновен за извършването на 52
от 53-те убийства, и е осъден на смърт за всяко едно престъпление. Разстрелян е
на 14 февруари 1994 г.
Трима членове на колумбийски наркокартел, които били в
кафене в Париж по време на терористичните атаки на 13 ноември, са спасили
посетителите от нахлули в заведението терористи с автомати, гръмнаха няколко
колумбийски медии, като се позоваха на информация от журналист от „Европа 1”.
Информацията беше споделена и от ren.tv.
