Отвлякоха и после освободиха един от синовете на Кадафи

Ханибал Кадафи

Синът на бившия либийски лидер Кадафи е бил освободен от похитителите си няколко часа след отвличането в Ливан.

Един от синовете на бившия либийски лидер Муамар Кадафи - Ханибал Кадафи, който бил отвлечен вчера от въоръжена шиитска групировка в Ливан, е бил освободен от похитителите си няколко часа по-късно, съобщи Франс прес, като се позова на източници от сигурността.

Ханибал Кадафи е бил отвлечен и по-късно освободен в околностите на град Баалбек (на 90 км от Бейрут), докато се връщал от Сирия. Той живее в Ливан, където е женен за известна манекенка.

Похитителите искали от него информация за съдбата на имам Муса Садр, популярен шиитски проповедник, наричан "ливанския Хомейни", който изчезна през 1978 г., докато беше на посещение в Либия.

Според някои от версиите имамът се скарал с Муамар Кадафи, който го застрелял; според друга - е бил хвърлен в затвора. Според твърденията на тогавашните либийски власти той заминал от Триполи за Рим, където имал насрочена среща с папата. След това следите му се губят.

Ханибал Кадафи бе показан по няколко ливански телевизионни канала снощи във видеозапис, в който отправи молба към всички, които разполагат с информация, за шиитския имам, веднага да я предоставят.

След свалянето на Муамар Кадафи от власт през 2011 г. няколко от децата му като Ханибал, Мохамед и дъщеря му Айша заедно със съпруга й се установиха първоначално да живеят в Алжир.

Други двама синове на диктатора - Саади и Сейф ал Ислам, са в затвора в Либия, а Мутасим, Сейф ал Араб и Хамис бяха убити по време на народния бунт.

След смъртта на баща си, 40-годишният Ханибал Кадафи успя да избяга в Алжир заедно с майка си, сестра си и други членове на семейството. През 2008 г. той и бременната му съпруга бяха задържани за кратко в Женева, заради посегателство над двама прислужници. Това породи дипломатически скандал и стана повод за обтягане на отношенията между Берн и Триполи. Либия дори прекрати петролните доставки за европейската страна.

В края на юли т.г. либийски съд пък осъди на смърт чрез разстрел Сейф ал Ислам Кадафи, най-известният син на Муамар Кадафи, както и осем приближени на убития диктатор. Те бяха съдени за ролята си в кървавите репресии на въстанието, което сложи край на стария режим през 2011 г.

Присъдата на Сейф ал Ислам беше произнесена в негово отсъствие, защото от ноември 2011 г. той е държан в района на Зинтан от бивша бунтовническа група, отказваща да го предаде на правителството в Триполи, което не е международно признато.

Джихадисти влизат като бежанци във Финландия

Иракски войници оглеждат човешки останки и

военно оборудване, открити в масов гроб в Тикрит.

Финландската полиция задържа двама близнаци иракчани, джихадисти от "Даеш" ("Ислямска държава"). Те участвали в избиването на 1700 души в град Тикрит в родината си, съобщи снощи говорител на силите на реда в Хелзинки.

Братята по на 23 години са влезли във Финландия, представяйки се за бежанци. Те са били задържани в градчето Форса, в югоизточните части на страната.

Джихадистите били разпознати по снимков материал.

През юни 2014 г. беше осъществено най-масовото убийство в Ирак. След завземането на Тикрит - родното място на бившия диктатор Саддам Хюсеин, ислямистите избиха 1700 души. Повечето от жертвите бяпа които шиити, опълчили се с оръжие в ръка на джихадистите от "Даеш". Зверството бе записано от камера и видеото бе разпространено от главорезите. В края на клипа убийците свалят маските си, което сега за задържаните двама братя близнаци се оказа фатално.

Във видеото говорител заявява, че ликвидираните били военнопленници от редовната иракска армия, което беше заблуда.

"Жертвите бяха проснати на земята и така бяха разстреляни, един по един. В това време въоръжените мъже свалиха маските си", каза шефът на финландската полиция Яри Рети. Точно това е помогнало сега двама от участниците в масовото убийство да бъдат разпознати от силите на реда в скандинавската република.

Уточнява се също, че братята влезли във Финландия още през септември, представяйки се за бежанци, прокудени от родината им от ислямистите. Нужно обаче било време за разпознаването им, тъй като продецударата по регистрация и последваща проверка на самоличността отнема време. Трябвало да бъдат обработени документите на хиляди мигранти, 17 000 от които от Ирак.

Въпреки разпространеното видео от масовото убийство никой не знаеше имената на жертвите, нито къде са заровени. Джихадистите бяха изтласкани от Тикрит. Така на 12 април 2015 г. започна издирването на убитите. Първо бяха ексхумирани от масов гроб първите 470 трупа. Тогава иракската министърка на здравеопазването Адила Хамуд нарече жертвите “мъченици”.

Впоследствие бяха ексхумирани и останалите трупове. Масовите гробове се оказаха четири. Труповете на жертвите бяха откарани в съдебна медицина в Багдад за идентифициране при участието на представители на Международния Червен кръст.

Любопитно: Едни от най - дръзките измамници! Част 1

ЧАРЛЗ ПОНЦИ
Кръстникът на класическата измамна схема

Чарлз Понци е, чисто и просто, един от най-великите измамници в американската история. Пионер и притежател на авторските права за opus magnum-a на своята кариера – „схема на Понци“ – той също така можел да се похвали с външния вид на холивудска звезда от старовремски филм и самодоволна усмивка, чието обаяние би могло да свали и шапката от главата на Папата.

Подобно на Вито Корлеоне, Понци пристига в Америка, като разорен италиански имигрант. 

Също като Вито Корлеоне, Понци решава рано в началото на играта, че многото му таланти не

бива да бъдат пропилени в работа за фабрика, която произвежда лули за пушене на опиум, или каквото и да било подобно предприятие, където са изпращали италианците по онова време. Имайте предвид, че Понци вече бил лежал известно време „на топло“ в Канада, криейки това от семейството си, като им казал, че си е намерил работа там. Щом го освободили и престъпил в територията на Щатите, той създал своя прост план за живеене на добър живот.

Далаверата била в това, че по онова време можело да вземеш едни купони, които по-късно да бъдат обменени за марки в други страни. Понци забелязал, че в Италия тези купони стрували много по-малко от марките в Америка. И така, тъй като било все още 1918 и наоколо било пълно с доволен брой идиоти, той заключил, че би могъл да купи около един милиард от онези купони в Италия и после да ги обмени за марките в САЩ. Понци правил по 400% печалба за всяка транзакция, без да произвежда абсолютно нищо.

Понци си помислил защо, по дяволите, другите не правят същото? Така този ловък играч убедил хиляди хора да инвестират в неговия напълно легален бизнес – Securities Exchange Company. До 1920 г. той вече правил по $ 250 000 на ден.

В наличност не е имало дори и една хилядна от купоните, за които инвеститорите са били платили. В общи линии, той просто им взимал парите, трупал ги и плувал в тях, точно като Чичо Скрудж. Било изчислено, че милиони долари са минали през ръцете му и в тяхна замяна той не би могъл да предостави нищо, освен невероятния си мустак.

Все пак, когато пред офиса му се струпала гневна тълпа от инвеститори, той излязъл пред тях, усмихнал се, дал им някакви пари и им предложил кафе. Точно такъв тип бил той.

В крайна сметка бил осъден да лежи в затвора, при което не се явил в съда в определения срок, преместил се във Флорида и продължил да се занимава с измами. Когато ченгетата дошли да го търсят, той променил външния си вид, уредил си място на кораб и се опитал да напусне страната. Но накрая го хванали и го пратили в затвора.

Иронията е, че преди цялата тази бъркотия, Понци имал друга идея. Още през 1918 той се опитал да публикува книга със списъци на различни бизнес начинания, където съответният бизнес си плаща, за да бъде вписан, и после хората използват списъка, за да преценят откъде да пазаруват. Всички му казвали, че идеята е глупава и той я изоставил, като вместо това се гмурнал в живот, изпълнен с лъжи и мошеничество. По-късно, някой друг щял да забогатее от нещо, наречено „Жълти страници“.

БЕНИ ХИН
Кръстоносецът чудотворец

За горките нещастници, които не са образовани в материята на евангелисткия фундаментализъм, Бени Хин може би не влиза в сметките. Което е твърде зле. Защото Бени Хин е цар на кукловодните ужаси, известни като лекуване с вяра. Той е толкова добър, че кара своите жертви да забравят за техния предполагаем истински цар, Някой Си от Назарет. „И какво от това?,“ ще попитате. „Той е евангелист, лекуваш с вяра – има сума ти като него. Каква е голямата далавера?“

Духовенството на г-н Хин се крепи на няколко градивни блока. Единият е дарбата му да пророкува. Ето само някои от неговите най-известни предсказания:

Бог ще изтреби всички хомосексуални с огън;

Кастро ще умре през последното десетилетие на 20-ти век;

Земетресение ще разруши източното крайбрежие на Америка, също в края на 20-ти век;

САМИЯТ ИСУС ХРИСТОС се очакваше да се появи лично в африканския кръстоносен поход на Хин.

Едва ли има нужда да споменем, че Исус бе прекалено зает в онзи ден и не може да изпълни своя ангажимент. Въпреки това, последователите са дарили милиони долари на Хин, който живее в къща за 10 милиона и кара Мерцедес SUV. Очевидно има някакъв закон срещу това да караш хората да даряват пари на Бог и после да купуваш лъскави луксозни стоки с тези пари, тъй като Сенатската Комисия на Финансите стартира разследван по въпроса по-късно миналата година (2007). Ако свикат изслушване ще бъде интересно да разберем дали Исус ще се появи.

За да бъде включен към този списък с дръзки измамници, човекът трябва да бъде специален. Фалшивите пророчества и извратената зализана прическа просто не са достатъчни.

Хин изпълнява своите чудеса, като тръшва стари хора право на земята, а после явно ползва силата на джедаите, за да изтласка онези, които искат да им се притекат на помощ. Дебели хора, кльощави глухонеми сирачета, епилептици, всеки е достоен за гнева на Хин, който после ходи наперено покрай тези нокаутирани глупаци, като Мохамед Али, изискващ повторен двубой.

През 2006 г. този тарикат изпрати следното писмо на своите последователи:

… наскоро бе осъществена доставката на нашия самолет Gulfstream G4SP, който наричаме Свети Дух Едно. Добавил съм красива брошура със снимки, за да ви разкажа подробно за това невероятно средство в служба на нашето духовенство. Това средство ще разшири обхвата на нашите възможности да проповядваме Евангелието навред по света. Сега ние трябва да изплатим остатъка от дължимата сума, и се моля на Господа Исус да говори с 6 000 от моите безценни партньори да посеем семе от $ 1000 в идните 90 дни. И се моля, дори докато пиша това писмо, че ти ще бъдеш един от тях!

Ходенето пеш може и да е било достатъчно приемливо за Исус Христос, но това не се отнася до Бени Хин. Моля ви, купете на този човек Свети Дух Едно. Още по-добре ще направите, ако му купите яхта, линия в метрото, Ориент експрес, няколко рикши и няколко слона от онези, дресирани за превоз на хора. Купете му КАКВОТО И ДА БИЛО, стига да сближите хората с неговото изключително духовенство, раздаващо плесници в лицата им.

ГРЕГЪР МАКГРЕГЪР
Продавачът на утопии
 

Грегър Макгрегър се сдобил с богатството и репутацията си в началото на 19-ти век, когато убедил стотици инвеститори, че той е принцът на измислената страна Пояис. Макгрегър не само спечелил доверието и изкараните с труд лири на нетърпеливите желаещи да бъдат колонисти, но той също така изготвил пътеводител, описващ географията и изобилстващите природни ресурси на неговия измислен остров, недалеч от бреговете на Хондурас.

Преди всичките 250 инвеститори да отплават до вакантната площ в океана, където се предполагало, че се намира техния остров, Макгрегър вече уговарял следващата група колонисти, този път от Франция. Необезсърчен от последвалата смърт на 200 от първите му заселници, Макгрегър се постарал да състави конституция на Пояис, провъзгласявайки себе си за глава на републиката. 

Дори след съдебен процес и обвинение в измама, този удивителен човек продължил да

продава несъществуваща земя и стоки на европейските благородници.

Истинската причина за провала на онези злощастни глупаци била, че те били твърдо убедени в истинността на цялото начинание. След като няколкото оцелели се завърнали от пътешествието си до никъде, повечето от тях все още не могли да повярват, че Макгрегър ги лъже, като се застъпвали писмено за него и в общи линии обвинявали острова, че не е там, където трябвало да бъде. Те просто не могли да приемат, че е възможно някой да бъде толкова дързък. Разбира се, грешали.

(Следва продълженив...)

На тази дата: 12 декември 1800 г. Вашингтон става столица на САЩ

1800 г. — Провежда се първото заседание на Конгреса

 на САЩ във Вашингтон.

1800 г. Вашингтон става столица на САЩ. Още през 1788 г. Джеймс Мадисън изтъква необходимостта от федерален окръг в есето си „Федералист № 43”, твърдейки че столицата на страната трябвало да се различава от щатите, за да осигури собствената си издръжка и безопасност.

Атака срещу конгреса във Филаделфия от тълпа разгневени войници, известна като Пенсилванския бунт през 1783 г., подчертава необходимостта правителството да се погрижи за собствената си сигурност. Следователно правото за създаване на федерална столица е предвидено в член първи, раздел осми от Конституцията на Съединените Щати, което позволява на „окръг (не по-голям от десет квадратни мили) да се превърне в седалището на правителството на Съединените Щати чрез отстъпване на територии на определени щати и одобрението от конгреса”.

Конституцията обаче не посочва място за новата столица. Мадисън, Александър Хамилтън и Томас Джеферсън се споразумяват, че федералното правителство би приело поемането на военния дълг от щатите при условие, че новата столица ще бъде разположена в южните Съединени Щати, което по-късно става известно като Компромисът от 1790 г.

На 16 юли 1790 г. с Резидънс актът се постановява новата столицата да бъде разположена за постоянно край река Потомак, точната площ да бъде избрана от президента Вашингтон. Първоначалната форма на федералният окръг е квадратна с размери 16 км (10 мили) от всяка страна, като общия размер е 260 кв.км (100 квадратни мили), както е позволено от Конституцията на САЩ.

През 1791-1792 г. Андрю Еликот и няколко сътрудници, измерват границата на окръга около Мериленд и Вирджиния, поставяйки камъни на всяка миля.

Нов „федерален град” е построен на северния бряг на река Потомак на изток от установеното селище в Джорджтаун. На 9 септември 1791 г. „федералният град” е кръстен в чест на Джордж Вашингтон и окръгът е обявен за територията на Колумбия, използвана като поетично име за Съединените Щати по онова време. Конгресът провежда първото си заседание във Вашингтон на 17 ноември 1800 г. На 12 декември 1880 г. Вашингтон става столица на САЩ.

Актът от 1801 г. официално обединява градовете на Вашингтон, Джорджтаун и Александрия, като ги прави част от федералната територия на окръг Колумбия, поставяйки я само под контрола на Конгреса. Също така територията в окръгът се разделя на две: Вашингтон каунти - на изток от река Потомак и Александрия каунти - на запад. След този акт гражданите в окръга вече не са считани за жители на Мериленд или Вирджиния, като по този начин приключва тяхното представителство в Конгреса.

Вицове, декември 2015

Ким Чен Ун с приятели, обща снимка.

СмЕх

Ако Колумб беше българин, нямаше да открие Америка. Щеше да лежи на плажа в Китен, да играе белот и да дъвче варена царевица.

***

Писмо до телевизията:

"Уважаема редакция, моля ви, когато има важни новини да не ги пускате долу на екрана в течаща лента - жена ми е блондинка - мисли си, че това е караоке и започва да ги пее."

***

В Перник открили паркинг на няколко нива. До най-горното ниво се достига, след като избиеш всички противници.

***

Едва 12 декември е, а филето Елена, бадемите и алкохола за Нова година вече трети път ги купувам...

***

- Обичате ли евреите?

- Не!

- Значи вие сте антисемит, така ли?!

- Не, аз съм хетеросексуален. Харесвам еврейки.

***

Всяка сутрин нови вицове

Протестът ден 3-ти: Съдии бранят държавността! Над 1500 викат „Оставка”

Съдии от Върховния касационен съд, Софийския районен съд, Софийския градски съд и други съдилища излязоха около 18: 30 ч. от Съдебната палата, облечени със съдийските си тоги, за да протестират срещу орязаната в парламента съдебна реформа.

Протестът беше обявен като "събрание на съдии, които ще обявят готовността си да разговарят с граждани по въпросите на съдебната реформа".

Събирането на съдиите по повод провалената конституционна реформа става за първи път и на практика е безпрецедентно.

Съдия Таня Маркова от Софийския районен съд обяви, че са излезли тук, защото няма реална реакция на политиците, а магистратите искат да са съпричастни към реформата и по този начин да привлекат вниманието им. И са готови да работят заедно, за да има наистина реформа. Цялото общество вижда проблемите, каза Маркова.

През цялото време на "събранието" пред Съдебната палата се събраха около 50 души. Те изпратиха Маркова с ръкопляскания и скандирания "Ние сме с вас".

Протестът набира скорст. Над 1500 души викат „Оставка” и „Мафия” в знак на несъгласие с отказа на политиците да реформират съдебната власт.

За трети път граждани блокираха жълтите павета пред Народното събрание. Те протестират срещу бламирането на предложените от Христо Иванов промени на Конституцията.

Протестиращите поеха към Съдебната палата, като промениха обичайния си маршрут, който обикновено е към Орлов мост. Няма проблем с шофьорите по блокираните улици, защото полицията минава пред протеста и им разчиства пътя.

Основните възгласи, както и предните дни са: "Оставка", "Мафия", "Долу Свинската палата", "Борисов, Цацаров, Местан - в един казан" и др.

Малко преди Съдебната палата над целия протест започна да звучи речта на Лозан Панов от днес. Шествието замлъкна и хората се движат тихо, за да чуват думите на председателя на ВКС.

Цитат на деня! Тодор Танев: Бойко не ми обърна внимание, това е знак за подкрепа

„С министър-председателя се виждаме в средите, преди да се влезе в кабинета от голямата зала, където имаше много министри. Аз го попитах има ли някакъв проблем. Той не ми обърна внимание. Това е съвсем категоричен знак на подкрепа. Поне аз така го тълкувам“.

С тези думи министърът на образованието Тодор Танев коментира отново въпроса дали ще подава оставка. „Ако имаше нещо, той непременно би ме викнал вътре в кабинета да си говорим“, допълни Танев.

В същото време в Украйна

Пленарното заседание на парламента на Украйна се превърна в бойно поле.

Докато особено непопулярния в последно време министър-председател Арсений Яценюк обясняваше каква работа е свършил кабинетът му, към него се приближи Олех Барна, депутат от парламентарна група на партията на президента Петро Порошенко.

Приближавайки се до премиера, депутатът му връчи букет с рози, а после се опита със сила да го избута от парламентарната трибуна, като обгърна кръста му с ръце и го повдигна от земята. Яценюк, стараейки се да запази спокойствие, се вкопчи в трибуната и тогава на помощ му се притекоха депутати от неговата партия.

Последва блъсканица с народни представители от пропрезидентската партия, от която е Барна. Сред кратка схватка, в която никой не пострада, обстановката се успокои и тогава Яценюк припомни на депутатите, че парламентът не е цирк, нито шоу. Това е срам за нашата държава, обяви депутатката от неговата партия Виктория Сиумар.

ВИДЕО

Божо - "Трика" остава във властта

Божидар Лукарски няма да напуска министерското кресло, нито пък ще вади СДС от Реформаторския блок и от властта. Той лично потвърди това в петък при откриването на София Тех Парк.

Позицията на СДС и Лукарски не е изненада. Предстои да се види какви ще са решенията на ДСБ, ДБГ и останалите партии от Реформаторския блок.

Припомняме, че още преди изборите Лукарски беше от отявлените привърженици на идеята за коалиция с ГЕРБ и нарече говоренето срещу Борисов и Цветанов „предизборен трик“ за вдигане на електорат.

Шефът на ВКС Лозан Панов: В политиката нищо не става случайно...

Реч на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов, произнесена на тържеството по повод 135 години от основааването на ВКС в зала Тържествена на Съдебната палата:

Сигурно на мнозина ще им се стори, че съм голям наивник, че се надявах това честване да се превърне в двоен празник, който да надхвърли рамките на институцията. Става дума за гласуваните промени в Конституцията на Република България от парламента преди два дни, с които трябваше да започне връщането на властта в институциите, тоест разрушаването на статуквото.

Но както казва Рузвелт:

"В политиката нищо не става случайно и ако нещо се е случило, значи така е било замислено”.

Затова, ако за четвърт век демократично съществуване, държавата и обществото ни бяха поставени под пълен олигархичен контрол, значи така е било замислено.

Ако през това време 2 млн. българи напуснаха страната, сред които и голяма част от цвета на нацията, значи така е било замислено.

Ако тези, които останаха, не вярват, че съдебната система е справедлива, не вярват, че партии ги представляват, не вярват, че органите на реда ги защитават, не вярват, че данъците им работят за тях, не вярват на институциите, не вярват на медиите, значи така е било замислено.

Ако гражданите не вярват на държавата и в това недоверие изключително благоприятно се развива статуквото, значи така е било замислено. Ако в едно отворено и свободно общество, за каквото ние се считаме на хартия, търсенето на истината го наричат преврат, значи така е било замислено.

Ако само два дни преди това представителите на политическите сили спънаха конституционните промени, с което минираха съдебната реформа, значи така е било замислено.

Дали обаче всички ние, потърпевшите, си даваме сметка накъде ни води замисълът да бъде гарантирана съдебната зависимост, разбира се, с любезната подкрепа на българския политически елит?

Непрекъснато тиражираната лъжа, че начинът, по който се избира ВСС и колегиите във ВСС не е толкова важен, защото, видите ли, тепърва предстоят промени в различни закони и кодекси, които са много по-съществени за реформиране на съдебната система, не я прави истина.

Кой извършва селекцията на магистратите, които влизат в съдебната система, кой контролира техните действия, кой избира административните ръководители в правораздаването, кой санкционира магистратите при извършени от тях нарушения, кой избира хората, които израстват в съдебната система?

По закон и Конституция това е Висшият съдебен съвет. Тогава логично идва въпросът – кой избира членовете на ВСС, как? Каквито кадри влязат в състава на съдебния орган, такива ще бъдат отглеждани и възпитавани в цялата система. Членовете на ВСС се възпроизвеждат надолу по веригата и затова как и какви хора се избират във върховния орган на съдебната власт е най-важната стъпка, за да започне промяната в цялата система. Хората осмислят институциите и затова техният правилен подбор е най-важната стъпка по пътя към промяната, а не непрекъснатите промени в закони за пред Брюксел, чиято цел винаги е да се печели време.

Усилията, които бяха положени през последните седмици за спъване на реформата са напълно обясними, защото именно съдебната система е тази, която би могла да върне държавата на нейните граждани.

Сигурно днес отново ще бъда обявен за атентатор, който ще извършва преврат.

Ако българската олигархия си има държава, то тогава всеки опит властта да бъде върната в ръцете на гражданите наистина може да се нарече преврат.

Това е система, която е вербувала големи човешки и материални ресурси в изграждането на добре действаща машина, която умело си служи със службите, медиите, икономиката, политиката и разбира се – съдебната система. Действията й не се огласяват, а се държат в тайна, грешките й не се изваждат на показ, а се премълчават и укриват, противниците й се преследват докрай, а тайните й – то те са много грижливо пазени и не могат да бъдат разкривани. Именно съдебната власт е тази, която може да изчисти всичко това и да върне върховенството на правото.

Обръщам се към Вас, скъпи колеги, да ми помогнете в тази трудна задача. Неслучайно атинският законодател Солон издава закон, който гласи, че отбягването на спорове е престъпление за всеки гражданин. Убеден съм, че с Ваша помощ, колеги, българският съдия може да се превърне в онова, което е неговото призвание и което е – да бъде свободен и независим. Защото ценностите на старите демокрации, на които ние непрекъснато се възхищаваме, не представляват естественото състояние на тези общества, а са отстоявани векове наред. Затова и ние, като магистрати, принадлежащи исторически на времето, в което живеем, трябва да се борим с всички сили за върховенството на правото. Казвам върховенство на правото, а не на закона, защото понятието върховенство на закона крие един опасен риск – тъй като става дума за управление на човек от човек. Върховенството или господството на правото е власт на ценостите, които са фундаментални за всички нас и затова сме ги поставили в конституционна законност, която стои над. Тя е стандартът и съдът е този, който трябва да каже кое е правото, за да го приложи.

В този смисъл Ви призовавам – да се борим заедно с всички сили съдът да разполага с онази степен на независимост, която да осигури господство на правото.

Ще завърша с една с притча.

Кралят осъдил един човек, за чиито деяния му се полагала смъртна присъда. Той обаче му предложил да избира своята съдба – или да бъде обесен или да попадне зад голяма, страшна, стоманена порта. Престъпникът помислил и избрал бесилото. Когато на шията му сложили примката, той казал:

„Стана ми любопитно – какво има зад онази тъмна, черна порта?”

Кралят се разсмял:

"Ето, разбраш ли, получава се нещо забавно. Аз на всички предлагам избор и всички избират бесилото.”

"А зад портата какво има, аз така или иначе няма на кого да кажа”, добавил престъпникът, посочвайки примката на врата си.

След като замълчал, кралят отговорил:

"Там е свободата. Но хората така се боят от неизвестността, че пред нея предпочитат въжето.”

Поздравявам Ви с днешния ден и моето пожелание към всички Вас е да си припомним отново една мисъл на Рузвелт, че единственото, от което трябва да се страхуваме, е самият страх. Нека кажем не на страха и не допуснем мълчанието да ни превърне в страхливци. Нека всички заедно се преборим с неизвестността и извикаме силно: Стига вече толкова!