Радан Кънев: Цветанов цепи закони като прясна зелка със сатър

Това заяви лидерът на ДСБ и съпредседател на Реформаторския блок Радан Кънев пред "Дарик" в коментар за управленската политика на ГЕРБ.Според Кънев новият министър на правосъдието Екатерина Захариева ще сподели съдбата на Христо Иванов и ГЕРБ ще се възползват от нея, за да оправдаят липсата на напредък в съдебната реформа.

"Защото тя, ако иска да прави реформи, ще се окаже така. Защото е заобиколена от вълци - те реформа не искат да правят."

Кънев заяви, че е готов да гласува и подкрепи в парламента всякакви добри закони, предложени от Захариева, макар да не е подкрепил нейния избор.

Според него има много добри законопроекти, като например идеите на министър Бъчварова за електронната идентификация, но те са спирани от Цветан Цветанов още на ниво комисия в парламента.

На въпрос за предстоящите президентски избори лидерът на ДСБ каза, че "не е затворил тази врата".

Кънев даде пример за "чудно единодушие" на ГЕРБ, ДПС, патриотите и БСП по отношение на комисията "КТБ" в парламента, която първо било обещано, че ще е оглавена от човек на РБ.

"Всички ги е шубе", заключи той.

На въпрос на водещата, дали това е, защото всички са бъркали в кацата с меда, той  отговори.

"Аз не мога да кажа кой е бъркал. Само прокуратурата може да каже, ама и нея я е шубе. Тя седеше и гледаше. И в крайна сметка тя събори банката."

Той даде подобен пример на чудното единодушие с гласуването на Димитър Радев за управител на БНБ.

"И на следващия ден ни тръснаха двамата стари подуправители, и си ги гласуваха ГЕРБ и ДПС и не им мигна окото."

"В България от местна до централна власт - властта се използва, за да облагодетелства сама себе си", заключи той.

Кънев поясни, че прословутите обръчи от прословутото изказване на Ахмед Доган не са абстракция. Той даде пример с "Водстрой 98" и други дружества, които са неофициално свързани с Делян Пеевски и Валентин Златев и са спечелили магистрала "Хемус" при това на двойна цена.

"Ето това е общият икономически модел. И това стига до най-малката община. Така са свикнали тези партии да се хранят. Няма в демокрацията хранещи се партии. И затова хората непрекъснато напускат България и отиват да живеят другате – в други страни с по-високи данъци, с чужд език", обобщи Кънев.

Радан Кънев каза , че прави нов десен проект. Формацията ще е по модела на партията на Никола Саркози ("Републиканците" - б.р.) - чрез политически клубове и всеки член на партията да избира лидер.

Първи работен ден на парламента за 2016 година

Новите управляващи ДПС стават на крака пред Пеевски

Днес за Народното събрание е първият работен ден за 2016 г., а политическите размествания са вече факт- бившият лидер на ДПС Лютви Местан зае ново място в пленарната зала.

На 24 декември 2015 г. Местан беше отстранен от поста председател на движението и изхвърлен от партията. По-рано тази седмица бившият лидер напусна парламентарната група на Движението, като беше последван от Мариана Георгиева, Хюсеин Хафъзов, Шабан Дурмуш, Айдоан Али и Венцислав Каймакамов.

Основните критики към Местан дойдоха от почетния председател на ДПС Ахмед Доган, който определи декларацията за сваления руски самолет, прочетена от Местан, като грешка.

Отлъченият от движението дойде в парламента секунди преди началото на заседанието, най-вероятно за да си спести вниманието на медиите. Той и останалите отцепници заеха места на последния ред в парламента.

Преди депутатите да се заемат с дневния си ред председателят на НС Цецка Цачева прочете заявленията на шестимата депутати за напускане на групата на ДПС. "Желанието им да напуснат групата е във връзка с несъгласието им с изключването на Лютви Местан от Движението за права и свободи", уточни Цачева.

Ако му разбутат управлението, да ходят да се молят на пауните

Пауните в двора на Ахмед Доган

Ако му разбутат управлението, да ходят да се молят на пауните.

Нека да пазим стабилността, която имаме в България. Ужасно е това, което се случва в Истанбул. Ако разбутаме сравнително здравата власт у нас, години няма да се направи правителство. Обещавам им го на всички, които си правят криви сметки.

Това заяви премиерът Бойко Борисов в авиобаза Граф Игнатиево във вторник.

Премиерът реагира остро на писмото на КРИБ, изпратено до вътрешния министър Румяна Бъчварова с копие и до него. Най-голямата работодателска организация постави ултиматум за оставката на Бъчварова, ако убийството на собственика на “Агресия” Александър Антов не бъде разкрито бързо.

Говоря с главния и със зам. главния прокурор. Знам какво правят - напредват доста”, каза Борисов. По думите му не вътрешният министър разкрива убийствата, а професионалното ръководство на МВР и хилядите служители в него, на които това им е работата.

Борисов добави, че Бъчварова е на отдавна планирано и многократно отлагано досега посещение в Китай. Лично той дал съгласие за него.

“С ДПС във властта няма да ме видите, каза ядосано премиерът в Граф Игнатиево и продължи: В опозиция - с удоволствие. Тогава на другите ще им видя сеира - на тези, които до вчера ме прегръщаха, а днес говорят за библиотекарско-сарайски неща.

(Оттам - т. нар. сарай на Доган, в чийто двор се разхождат пауни, според депутата Атанас Атанасов от ДСБ ръководели службите.)

Ще ги пратя да ходят да се молят при пауните. Аз на никого няма да се моля, защото имам достатъчноголяма партия”, отсече Борисов.

Той добави, че можел “да преглътне ДПС от толерантност” заради смесеното население. Противниците му обаче нямало да могат да преглътнат това, което ще им се стовари на главата с контрабандистите. “Явно много ги е яд, че се преборихме с контрабандата и събрахме близо 3 млрд. лв. в бюджета”, добави той.

На тази дата: 13 януари 1928 г. В Скопие българската патриотка Мара Бунева застрелва Велимир Прелич, офицер от сръбската полиция

В Скопие българската патриотка Мара Бунева (на 26 г.) застрелва Велимир Прелич, офицер от сръбската полиция, отговорен за изтезания над български студенти. После тя стреля в гърдите си и умира на следващия ден.

Велимир Прелич е юридически съветник на Скопска Бановина и като такъв е отговорен за Скопския студентски процес срещу дейците на Македонската младежка тайна революционна организация.

Запитана от сръбския офицер, пристигнал пръв на мястото на атентата, защо е убила Прелич, Мара Бунева отговаря: „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си.

Мара Бунева умира на следващия ден, 14 януари от раните си. Погребението ѝ е извършено без свещеник и опело в безименен гроб. Панихиди в нейна памет са извършени от македоно-българската емиграция в България, САЩ и Канада.

Отзвук от атентата

Атентатът привлича вниманието на европейската общественост към съдбата на българите под сръбска и гръцка власт. Френският вестник „Йовър“ нарича Мара Бунева „македонската Шарлот Корде“. Вестник „Франс“ пише: „Истината, която Франция трябва да знае е, че тези терористични действия всъщност са дело не на вулгарни разбойници, а на един въстанал народ!“ Австрийският „Тагеспост“ пише: „Лозунгът на организацията е: Свобода или смърт! Нейните привърженици не се предават живи на неприятеля. Те знаят само едно: борба срещу чуждото насилническо господство...

Паметната плоча на Мара Бунева

След освобождението на Вардарска Македония през пролетта на 1941 година на мястото на самоубийството на Мара Бунева е поставена паметна плоча. След изтеглянето на българските войски и администрация в началото на септември 1944, в края на същия месец паметната плоча е разрушена по заповед на Лазар Колишевски, секретар на Македонската комунистическа партия. От 13 януари 2002 година активисти на ВМРО-БНД и местни българи от Република Македония поставят паметна плоча на мястото на атентата и провеждат панихида в църквата “Свети Димитър”. Плочата ежегодно бива чупена от вандали и поставяна на ново, а през 2007 година се стига до побой над участниците в мероприятието.

През 2008 година в навечерието на честванията на Мара Бунева Скопие осъмва с надпис “Смърт за българите и предателите на 13 януари”, изписан на сграда близо българския Културно-информационен център в града. Българското правителство реагира остро против антибългарското съдържание . В израз на съпричастност от българска страна към смъртта на 11 войници от армията на Република Македония, загинали в авиокатастрофа проявите на 13 януари са отменени. По-късно плочата отново е поставена, поругавана и поставяна отново.

Личен живот

Между 1915-1917 година Мара Бунева учи в скопската стопанска гимназия, а след края на Първата световна война заминава за България. Завършва висше образование в Софийския университет, след което се жени за офицера от българската армия Иван Хранков. Брат ѝ Борис Бунев я привлича в редовете на ВМРО и тя започва да изпълнява поръчки на революционната организация, като на няколко пъти минава границата с конспиративни задачи.

През 1926 година Мара Бунева се завръща в Тетово при семейството си, а през декември същата година успешно се развежда със съпруга си. През 1927 година се установява в Скопие, в къщата на роднините си Хаджиристич, съседна на тази на Велимир Прелич. Завършва курс по шев и отваря собствено шивашко ателие, междувременно се сближава със семейство Прелич и влиза във висшето сръбско общество в града.

Вицове, януари 2016 г.

Магазин за боя във Варна.

СмЕх

Сарафа заминал без да каже на майка си, пълен гангстер!

***

Разговор между габровци:

- Абе скъпи, ти ново пакетче чай ли си използвал?

- Ами то на старото се скъса конеца скъпа...

- Е толкова ли не можа да го вържеш на възел?

***

Настоящата ми зимна депресия плавно започна да преминава в предстояща пролетна умора...

***

- Ти вече не ме обичаш!

- Откъде ти хрумват такива мисли?

- Ами преди, когато се връщаше от командировка, първата ти работа беше да провериш какво има в гардероба. А сега - проверяваш само в хладилника дали има бира.

***

Притеснена циганка тича към мъжа си с дете на ръце:

- Асане, детето глътна патрон!

- Ма не го върти към мене, ма!

***

Всяка сутрин нови вицове

Немски полицай: Имаме инструкции да не арестуваме бежанци и да прикриваме престъпленията им!

Полицията в Германия е получила инструкции да не арестува бежанци, които се опитват да се скрият от проверки, разказа служител, пожелал да остане анонимен пред в. „Билд“.

„В началото идваха семейства с деца, които бяха образовани, по-голямата част от тях говореха английски. Сега 95% от пришълците са сами мъже. Половината от тях нямат нито паспорти, нито каквито и да е документи“, разказва полицаят. Хората не знаят колко страшно е в действителност положението с мигрантите.

Той дава за пример как се изкривява статистиката на престъпленията, за да се пазят бежанците: „Един мигрант се сби с друг и се опита да му пререже гърлото. После в сводката бе записано тежка телесна повреда, а не опит за убийство, какъвто бе в действителност“.

Служителят на реда се възмущава и как имат заповед, ако в хода на проверка, бежанец се опита да избяга на униформените, те да не го арестуват. „Това е заповед от най-горе. Защото, ако тръгнем да го преследваме, това би било нарушаване на правата му и насилствени действия  от наша страна“, казва полицаят.

Разкритията на „Билд“ идват на фона на събитията от Нова година в Кьолн, при които група от 100 имигранти нападнаха и сексуално малтретираха преминаващите жени и момичета. Случаят умишлено бе крит в продължение на пет дни, а след разгласяването му броят на подадените в полицията жалби надхвърли 500. В полицейската сводка от 1 януари обаче съобщение за масовия инцидент въобще липсва, все едно нищо не се е случило.

Разстрел, а след разстрела – Бойко

Премиерът скочи на бизнеса, който поиска оставката на вътрешния министър, ако не бъде разкрит убиеца на бизнесмена Александър Антов. "Да не ми дават акъл от Тайланд и от дългите им почивки", отсече Бойко Борисов по повод изявлението на председателя на КРИБ Кирил Домусчиев.

"Когато горивата паднаха драстично, що не свалиха цените. А като поскъпваха, плашеха с поскъпване на хляба, тока, какво ли не", избухна Борисов.

"Бъчварова не разкрива убийства, има професионално ръководство. По всички поръчкови убийства има данни кой, кога и как ги е извършил. Когато обаче се сглобят пред съда тези доказателства, трудно издържат", каза още Борисов за убийствата на шефа на "Агресия" и Веселин Стоименов - Весо Дебелия.

Експлозията разтърси центъра на Истанбул

Експлозията е станала до трамвайна спирка на площад "Султанахмет", съобщава турският тв канал NTV. Най-малко 8 души са убити, а неуточнен засега брой са ранени при експлозия на площад "Султанахмет" пред Синята джамия в Истанбул, съобщи в. "Хюриет". Според CNN броят на жертвите вече е достигнал 10. Вероятно е числото да нараства.

Синята джамия и църквата "Света София" се намират в близост до площада, където е прогърмял взривът. Мястото е една от най-старите части на града и е изключително популярно сред туристите.

По предварителни експлозията е станала в 10,20 часа местно време.

Районът около взрива е отцепен, на място работят екипи на Дирекция на полицията за борба с тероризма, клон "Обезвреждане на бомби". Линейки извозват ранените от експлозията.

ДСБ ще прави нов десен блок

Нов десен блок може да се изгради от ДСБ.

Новината обяви по бТВ депутатът от Реформаторския блок Атанас Атанасов. Той обаче не разгласи повече подробности.

"Заставаме в опозиция и започваме да се готвим за президентските избори тази година", каза бившият генерал.

Tой потвърди, че е подал оставка като председател на парламентарната Комисия по вътрешния ред и сигурност и определи ДСБ катo опозиционното крило на РБ.

"ДСБ не може да бъде смокинов лист на това управление", заяви категорично Атанасов.

Любопитно: Симфонията на глада

Оркестърът на Елиасберг се среща с композитора

Шостакович 20 години след исторически концерт.

През лятото на 1942 г., Ленинград гладува. Градът е под обсада, бомбардировките на германските сили продължават вече близо година. И все пак един оркестър успява да изсвири новата симфония на композитора Дмитрий Шостакович, при това - да я излъчи така, че да я слуша целият град.

Когато диригентът Карл Елиасберг получава инструкции да започне репетиции за Седмата симфония на Шостакович, той е изправен пред сериозен проблем.

След изпълнение през декември 1941 на увертюрата на Чайковски от 1812 - представяща победата на Русия над нападащата армия на Наполеон - единственият останал оркестър в града - Ленинградският радио-оркестър, е спрял да съществува.

Бележка в журнала на оркестъра гласи: "Не се проведе репетиция. Срабян е мъртъв. Петров е зле. Боришев е мъртъв. Оркестърът не работи."

Когато Елиасберг свиква музикантите си за репетиция, само 15 от тях се явяват - и това не е изненада за никого.

Сред оркестрантите е обоистката Ксения Матус.

"Когато започнахме репетициите, трябваше да занеса на ремонт обоя си," спомня си тя години по-късно. "Когато отидох да го взема и попитах колко дължа, майсторът каза "просто ми донеси една котка". Той заяви, че предпочита котешкото месо пред пилешкото."

Първата репетиция е прекратена след само 15 минути, тъй като малката група оцелели няма достатъчно сили и енергия, за да свири дълго.

"Този оркестър е бил съставен от музиканти - жертви на бомбардировки, глад и изнемощяване, които едва са можели да държат инструментите и да свирят," казва роденият в СССР диригент Семьон Бичков.

Един от тромпетистите се извинява дълбоко на Елиасберг, след като не успява да извлече дори и една нота от инструмента.

Необходими са подкрепления.

Съветските власти изпращат нареждане до фронтовата линия, разпореждайки на всички музиканти сред войниците да се явят за репетицията. Идват дори мъже от военни лагери, за да репетират между мисиите.

Твърди се, че Шостакович, който е работил в Ленинградската консерватория, е започнал работа по симфонията преди германската инвазия в СССР през юни 1941, но в последвалите седмици я е доработил с "нечовешко усърдие".

Той остава в града след началото на обсадата през септември - пиано рецитал на първото действие, който той изнася пред група приятели, е прекратен от бомбардировка.

Накрая той получава нареждане да напусне града на 1 октомври.

След като доставки на продоволствия свършват, ленинградчани в крайна сметка започват да се хранят с плъхове, коне, котки и кучета. 

Според някои източници е имало и случаи на канибализъм. А докато градът измъчва жителите на града, Луфтвафе ги атакува от въздуха, провеждайки постоянни тежки бомбардировки.

Оцелелите от жестоката зима на 1941-42 в Ленинград си спомнят как на улицата са оставали да лежат трупове, защото не е имало кой да ги погребе.

Елиасберг налага строга дисциплина, за да бъдат музикантите му в добра форма. Особено свирещите на духови инструменти е имало риск да получат замайване или да паднат, докато свирят. Той обаче спира дажбите от хляб на всички музиканти, които свирят зле или закъсняват за репетиции - дори и ако закъснението се дължи на погребение на близък покойник.

Музикантите работят заедно по шест дни в седмицата, и малко по малко симфонията се получава. Денят на изпълнението й - 9 август 1942 г. - настъпва, като дотогава оркестърът я е свирил изцяло само веднъж - на репетиция с костюми три дни по-рано.

"Точно преди изпълнението, Съветската армия особено ожесточено бомбардира германската фронтова линия, за да заглуши немските оръдия, така че концертът да се случи без прекъсвания," казва Бичков.

Из целия Ленинград са разположени високоговорители, за да предават концерта не само за населението, но и за германските войски.

Сред аудиторията е и 18-годишната Олга Кваде, чийто баща и дядо са загинаи в началото на същата година. Понастоящем над 90-годишна, Кваде си спомня ясно събитието.

"Полилеите светеха, беше невероятно странно усещане. От една страна, нямаше как да е възможно - блокадата, погребенията, смъртните случаи и залата на филхармонията - беше просто невероятно," разказва тя пред екип на BBC.

"Единственото, от което се опасявахме, е че германците ще започнат да ни бомбардират. Мислех си: 'Боже, позволи ни да я чуем докрай."

Когато Елиасберг се качва на диригентския подиум, оркестърът се изправя и засвирва. Всички гладуват, но въпреки това са облечени в официални костюми и с папийонки.

"По незнайна причина веднага се сетих за татко. Татко обичаше хубавата музика. Той самият свиреше на музикални инструменти и ме е учил и мен. Спомних си как ме водеше във филхармонията, и за момент си казах, че по някакъв начин и той слуша.

"От една страна ми се искаше да се разплача, от друга изпитвах усещане за гордост. 'По дяволите, имаме оркестър! Във филхармонията сме, така че германците да си останат там, където са!' Бяхме обкръжени от германци. Те ни обстрелваха, но все пак изпитвахме усещане за превъзходство."

Краят на концерта е посрещнат първоначално с мълчание.

"И после изведнъж дойде потоп от аплодисменти," спомня си Ксения Матус. "Едно момиче излезе от публиката с цветя. Даде ги на диригента. Можете ли да си представите - пресни градински цветя по време на обсадата? Беше невероятно радостно изживяване."

Шостакович е посветил симфонията си на населението на Ленинград, което успява да издържи още година и половина обсада, преди Съветската армия да пробие обкръжението около града през януари 1944 г.

Към този момент около три четвърти от жителите на града (около 1 млн. души) вече са загинали.

Когато Бичков слуша симфонията, той мисли за тези, "която я живяха, които оцеляха, които

успяха да запазят човечността си" - сред които е била и неговата собствена майка.

"Когато израствах, често слушах малки истории за нейния живот и оцеляването по това време", казва той. "Тя никога не ми разказваше големи истории. Но от време на време ми споделяше някой кратък епизод."

В една подобна история майка му стояла в мазето си по време на германска бомбардировка. "Бомбата паднала върху сградата, пред покрива и стигнала чак до мазето, където били те", разказва той. По чудо тя така и не експлодирала.

През 50-те години Елиасберг е посетен от група източногермански туристи.

"Те отидоха да се срещнат с него и му казаха, че са били войници в германската армия по периферията на града. И те са слушали предаването на концерта, включително седмата симфония на Шостакович," казва Бичков.

"И те са били гладни. И също са се страхували. Мнозина от тях не са искали да бъдат там, но не са имали друг избор. И много от тях са били убити."

Мъжете споделят на Елиасберг, че когато са чули изпълнението на симфонията на Шостакович, те са осъзнали, че този град на хора, демонстриращи такава сила на духа, никога няма да капитулира. Твърди се, че един от тях разказал как другарите му се просълзили, когато чули музиката.

"Имаше хора, представляващи противоположната страна във войната, които имаха нужда от музиката също толкова, колкото и тези, за които тя беше композирана," казва Бичков. "Заради начина, по който тя беше композирана за човечеството. И най-доброто доказателство за това е, че и сега имаме нужда от нея, и сега все още я слушаме."

Елиасберг по-късно отново изпълнява на няколко пъти симфонията в Ленинград. Неговият военен концерт обаче не е началото на звездна диригентска кариера, нито той бива почитан като герой на съветската култура. Вместо това той умира почти напълно забравен от всички през 1978 г.

Музиката, която той е изпълнявал, обаче издържа на изпитанието на времето. Тя става една от най-прочутите творби на Шостакович - и често бива наричана, напълно уместно, Ленинградската симфония.