четвъртък, 3 март 2016 г.

На тази дата: 3 март честваме освобождение от турско робство

Днес България чества своето освобождение от турско робство. Отбелязваме го всяка година на 3 март в чест на подписването на Санстефанския мирен договор на същата дата (19 февруари по стар стил) през 1878 г.

От 1396 до 1878 година България е част от Османската империя. В резултат на победата на Русия в Руско-турската война през 1877-1878 г. страната придобива независимост.
На 3 март 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя. От руска страна договорът е парафиран от граф Николай Игнатиев.

Мирните преговори започват на 13 февруари след като в Одрин пристига първият член на турската делегация - външният министър Сафвет паша. Още в началото на преговорите Сафвет паша заявява, че империята ще осъществи изработените от Цариградската конференция реформи, но той отхвърля условията за мир, защото подписване на договор щяло да има само ако бъде започнат конгрес на всички Велики сили. Сафвет протаква преговорите, но така че да не ги прекъсва, защото се страхува от ново руско настъпление към столицата. Османската империя все още се надява на помощ от страна на Обединеното кралство и Австро-Унгария.

Преговорите започват да вървят мъчително, руското правителство започва да усеща
намеренията на османската империя и затова решава да предприеме по-твърди мерки с цел по-скорошно подписване на договора. На 24 февруари се изпраща отряд от 10 000 души край Цариград, а Главната руска квартира се мести от Одрин в Сан Стефано - тази тактика на сплашване не дава резултат и османските пълномощници продължават да печелят време до желаната помощ или конгрес на Великите сили.

Делегацията на Османската империя възразява срещу границите на България и Сърбия, които откъсват значителни части от териториите на империята. Руските представители не искат да отстъпят позициите си, тъй като откъсване на македонските земи и Родопите би обезлюдило доста от селищата там (голяма част от населението ще се придвижи към свободните български земи) и ще наруши целостта на българския народ и решенията на Цариградската конференция.

На 25 февруари в Сан Стефано пристига великият везир Ахмед Вефик. Продължават обсъжданията относно границите на България, но не се постига споразумение. Преговорите са прекъснати на 28 февруари. На същата дата граф Игнатиев уведомява главнокомандващия на войските княз Николай Николаевич, че примирието трябва също да бъде прекъснато, а настъплението - подновено. Николаевич изпитва притеснение, че подобни действия биха довели до война с Обединеното кралство.

На 1 март двамата руски представители - Игранев и Нелидов - поставят ултиматум на османската делегация да подпише или военните действия ще бъдат подновени. Руската армия в околностите на Сан Стефано се строява на линия в посока Цариград. След тази демонстрация на сила преговорите са възобновени.

Договорът е подписан на 3 март 1878 г., клаузите на мира са представени след ратифицирането му, което става две седмици по-късно - на 17 март. Решенията на договора влизат в сила на 18 март след като съдържанието му е съобщено с циркулярна нота от руския канцлер княз Александър Горчаков на останалите велики сили.

На 3 март в град Сан Стефано, днешен Йешилкьой, предградие на Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя. С него се слага край на Руско-турската освободителна война (1877-1878г.) и се създава Българска държава след 500-годишно османско владичество.

Причина за Руско-турската война е жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 г., което предизвиква огромен отзвук в Европа. Редица видни европейски общественици и държавници, сред които личат имената на Уилям Гладстоун, Виктор Юго издигат глас в подкрепа на потиснатите българи. Войната става неизбежна, след провала на Константинополската конференция и отказа на Османската империя да се реформира и зачита правата на своите християнски поданици. Тя завършва с победа на руското оръжие.

Санстефанският мир е подписан на 3 март (бел.ред. 19 февруари стар стил). Тази дата не е избрана случайно. Тя съвпада с коронацията на Александър ІІ през 1855 г. и освобождаването на крепостните селяни в Русия през 1861 г., за което руският император получава прозвището Освободител.

Договорът е прелиминарен - т.е. предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили. Според него, освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км.

Санстефанска България, с малки изключения, припокрива картата на Екзархията от 1870 г., с която султанът легитимира православната духовност на българското население. Границите на княжеството обхващат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия полуостров).

Пълномощници от руска страна са граф Н.П.Игнатиев и А. И. Нелидов, а от турска страна - Савфет паша и Садулах бей. Чл.6-11 се отнасят до България, която е създадена като автономно трибутарно княжество с християнско правителство и своя войска.
Чл.7 от договора урежда устройството и управлението. Държавата се управлява от княз, избран от населението с одобрението на Великите сили и Високата порта. Парламентът е трябвало да изработи Органически устав (Конституция). Предвижда се и временно руско управление за срок от две години, което се осъществява от специален императорски комисар. Чл.8 предвижда да се плаща специален данък на Високата порта.

Със Санстефанския мирен договор България възкръсва отново на картата на Европа. Нейното население наброява 4 800 000 души. Санстефанският мирен договор от една страна решава проблема с легитимността на българската държавност, а от друга е убедително доказателство за българското териториално присъствие на Балканския полуостров.

Англия и Австро-Унгария се обявяват против санстефанския договор. По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор през юли 1878 г. По силата на неговите клаузи санстефанска България е разделена на пет части - Северна България и Софийския санджак формират васалното Княжество България, което плаща ежегоден данък на турския султан, има своя милиция и се ръководи от княз, избиран от народа, но със съгласието на Великите сили и султана; земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област с име Източна Румелия, управлявана от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта; Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана; градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа.

От 1888 г. 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество. Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно той става официален празник, а с решение на Великото Народно събрание от 5 март 1990 г. датата е обявена за Национален празник.

Вицове, март 2016 г.

Добро утро!

СмЕх


Първи закон на лекаря от "Бърза помощ" :Колкото по-късно пристигнеш.....толкова по-точна е диагнозата....

***

-Колко човека работите на обекта?
-С бригадира 10.
-А без него?
-Без него никой не работи

***

Както си пикая до един блок и отгоре някой простак си изхвърли боклука!
E, нема да се оправи тая държава!

***

Попитали Радио Ереван:
- Възможно ли е Русия отново да овладее страните от бившия СССР?
Радиото отговорило:
- ПУТИНциално – да!

***

Семейният скандал е като рок концерт. Винаги започва с новия материал и завършва със старите хитове!

***


Всяка сутрин нови вицове

сряда, 2 март 2016 г.

Мил поздрав за 3 март – Podziękować: Полски дипломати рецитират стихотворението "Хаджи Димитър" на Христо Ботев

Те качиха в YouTube видео, в което рецитират стихотворението "Хаджи Димитър" на поета-революционер Христо Ботев. В поздравлението към българския народ се включват Негово превъзходителство посланик Кшищов Краевски, аташето по отбраната полковник Силвестер Шулц, съветник Гражина Хоронжикевич, съветник-министър Ярослав Джеджич, трети секретар Агата Флашинска, втори секретар Якуб Флашински, консул Катажина Деда, съветник Ярослав Сковронски и първи съветник Ярослав Годун.

Всички членове на полската мисия са окичени с мартенички докато рецитират литературното произведение в оригинал и на полски език.

В края на видеото посланик Краевски заедно със съпругата си и дъщеря си пожелава на всички българи здраве и благополучие.

Германия да взима мигрантите директно от Гърция, предлага Австрия

Австрийският канцлер Вернер Файман призова Германия директно да взима мигрантите от Гърция и съседните държави на Сирия. Той уточни, че ще се издават сертификати за тяхното пътуване и крайна дестинация, но за това ще бъде необходимо германското правителство да си утвърди квоти за бежанци от Гърция, Турция и Йордания.

В интервю за „Курир“ Файман заяви, че този документ трябва да гарантира на бежанците, че могат да стигнат до германска територия. Файман подчерта, че вече е абсолютно неприемливо всеки ден да се допускат по няколко хиляди души, а в същото време Берлин да съобщава на Виена, че същия ден ще приеме между 1000-2000 души. „Австрия няма да се превръща в чакалня за бежанците заради Германия.

Виена ще се бори срещу това явление“, каза той. От кабинета на австрийския канцлер съобщиха, че ако Германия приеме неговото предложение, Австрия ще пропуска само онези бежанци, които искат да подадат молба за получаване на убежище или имат сертификат за продължаване на пътя. Този документ ще бъде издаван от германските власти. Файман се обяви за създаване на специален фонд за бежанците, подобен на онзи за спасяването на банките. Тези средства трябва да се използват за защита на външните граници на ЕС по Гърция, но и за покриване на разходите за търсещите убежище.

В Скопие „Скастрија“ фасада заради мега скулптури

Под това заглавие македонският fokus.mk съобщава, че скулптурите, които са били поставени преди 2 дни като част от новата барокова фасада на обекта „Сити Галери“ се оказали по-високи от планираното, затова на местата, където те били поставени, се наложило да „скастрят фасадата от стиропор".

Иначе, новите скулптури най-вероятно е трябало да подсещат за така наречените кариатиди (гр. καρυάτιδα, буквално девица от Кария, е женска скулптурна фигура (статуя), която служи вместо стълб за подпора и като украса на сграда -б. ред.), или както обясняват комшиите - "скулптура во форма на жена, која во архитектурата се користела како столб".

Почина Петко Бочаров

Журналистът Петко Бочаров почина на 97-годишна възраст.

Той е роден на 19 февруари 1919 година в София. Завършва Американския колеж, а след това право в Софийския университет.

От 1952 година работи в Българската телеграфна агенция, първоначално като преводач от английски език, а впоследствие заема длъжността заместник-главен редактор.

Между 1981 и 1993 година участва с новини и коментари във „Всяка неделя". Има редовни рубрики по БНТ, в радио „Свободна Европа" и в „Дойче веле".

Блъснатият до парламента: Полицаите дадоха фалшиви показания

Акт за неправилно пресичанe са написали на демонстранта Атанас Русев, който вчера бе ударен от автомобил със специален режим на движение до парламента. Това съобщи самият той пред bTV.

Русев от „Да запазим Корал” отивал на протеста срещу законовите промени, с които къмпингуването по морето беше забранено, пресичал от Народното събрание към паметника на Цар Освободител, когато колата го ударила и качила на капака си.

"Не получих обяснение, не получих извинение, нищо", заяви той.

Русев е убеден, че е пресичал напълно правилно.

„Всички полицаи, които бяха на мястото, според тези, които дойдоха от СДВР, според охраната на Народното събрание, всички казаха защо сте пресичали там, там няма пешеходна пътека има, въпреки че тя не е нарисувана, защото това е записано в закона. Никой от присъстващите полицаи не знаеше този факт и не познаваше закона”, коментира Русев.

Тази кола щеше да си тръгне оттам, защото шофьорът веднага след това излезе и каза: "Много бързаме, оправяйте се. Протестиращите я спряха", изтъкна потърпевшият.

По думите му полицаите са дали фалшиви показания в СДВР. Иначе щеше да излезе, че автомобилът е минал на червен светофар и е блъснал пешеходец на пешеходна пътека, коментира той.

"Това ауди влезе със скорост в завоя, на пълна газ", допълни Русев, който за щастие няма контузии. "Нарекоха го докосване. Чист удар си беше", допълни той.

По неофициална информация това е колата на външния министър Даниел Митов, но дали той е бил в колата по време на инцидента, не се знае.

Индия признава всички роми за индийци

Индийското правителство обяви, че е готово да признае 20-те милиона роми, живеещи в 30 държави по света, за "част от индийската диаспора". Това съобщи TACC, като се позовава на изказване на външния министър на страната Сушма Сварадж.

"Вие сте синове на Индия, които сте мигрирали и живели в трудни условия в чужди краища в продължение на много векове, но въпреки това сте поддържали вашата индийска идентичност", обърна се към ромите индийският външен министър.

Той припомни, че огромната 20-милионна ромска общност живее в повече от 30 държави в Западна Азия, Европа, Америка и Австралия.

"И всички са потомци на наши съотечественици", заяви още индийският външен министър.

Фотофакт: Учителка пише фуДболист!

Гневен баща недоумява как учителка може да не знае как се изписва правилно футболист.

Ето какво написа и възмутеният баща Владимир Маринков във Фейсбук:

„Ето как ни учат децата!!!
Тъжно......
Синът ми знае как се пише фуТболист, но не и Учителката му!“

На тази дата: 2 март 1969 г. Престрелка между съветски и китайски граничари води до битката за остров Джънбао

На остров Джънбао избухва престрелка между съветски и китайски граничари, която по-късно прераства във въоръжен конфликт между двете държави.

Преди всичко островът е известен като място на разразилия се през март 1969 г. пограничен конфликт между Съветския съюз и Китайската народна република. През 2004 г. е заснет документалния филм „Остров Дамански. 1969 година“ (виж видеото долу), който разказва за събитията като включва интервюта с участниците и лидерите в конфликта и на двете страни.

След разпадането на СССР на 19 май 1991 г. 2-те страни подписват споразумение, с което остров Джънбао е предаден под юрисдикцията на КНР.
През нощта на 2 март 1969 година китайски военни части се прехврълят на острова и се окопават. Съветските граничари на сутринта регистрират нарушение на границата. Група граничари под командването на лейтенант Стрелников - общо 9 човека - се отправят на острова, за да отстранят от съветска територия нарушителите.

Окопалите се китайци откриват огън от упор. Съветските граничари загиват под огъня на близо 300 китайски автоматчици. Прикриващата съветска гранична група от 5 човека под командата на младши сержант Бабански отвръща на огъня и докладва за инцидента. Командирът на Иманския граничен отряд полковник Леонов вдига по тревога маневрена група. С цената на 32 жертви китайците са отблъснати от острова.

На 14 март съветските граничари получават заповед да се изтеглят от острова. През нощта получават нова заповед - да го превземат. Полковник Леонов повежда група от три Т-62 (по това време нов и секретен). Командирският танк е поразен, а полковникът е убит. Останалите танкове се връщат на изходни позици, оставяйки поразения танк и трупа на своя командир. 

През нощта група разузнавачи правят опит да унищожат танка. В крайна сметка танкът потъва в реката след попадение на 160 мм минохвъргачка.

По това време китайците са прехвърлили на острова около 2000 човека. Сутринта на 15 март граничарите атакуват острова, но са отблъснати. В съветския тил са развърнати дивизион реактивни системи за залпов огън "Град" и арт. полк 122-мм гаубици. За да бъдат задействани тези части, е необходима санкцията на военния министър маршал Гречко, който е в командировка, или на генералния секретар Леонид Брежнев, който е на официално посещение в Унгария. На 16 март командващият Забайкалския военен окръг генерал Павловски, без санкцията на Москва, взема инициативата в свои ръце. В 12:50 ч артилерията нанася удар по фронт дължина с 10 км и дълбочина 6-7 км.

 Изстреляни са около 2000 снаряда и ракети. Очевидци сравняват бойното поле с крематориум. Тежките поражения, които нанася реактивната артилерия на китайските части са в основата на легендата за "лазерното оръжие" използвано от руснаците. След артилерийската подготовка 2 батальон на 199 МСП с танкова поддръжка атакува острова и го превзема. Генерал Павловски е издигнат на поста главнокомандващ на съветските войски. За периода на военните действия СССР губят 60 бойци. За Китай няма официални данни, но те се изчисляват на минимум 1000 души. След инцидента в района на Дамански е дислоцирана мото-стрелкова дивизия.

Следващият инцидент е на 12 август 1969 година в района на Казахската ССР в района на височината Каменная до езерото Жаланшкол. На тази дата съветските граничари забелязват китайски войници да се окопават на Каменная. Група съветски граничари под командването на НЩ подполковник Никитенко атакува с подкрепата на придадените БТР височината. За подкрепа на китайските войници са изпратени с камиони подкрепления - около 70 човека. Китайците са прехванати от граничните групи за прикритие с БТР. Един БТР прониква в китайския тил и превзема укрепленията. Сблъсъкът трае 9 часа. 18 китайци са убити, 2 - пленени. СССР губят 2 граничари и 11 ранени.

Предпоставки и причини за конфликта

След смъртта на Йосиф Сталин Никита Хрушчов е избран за Първи секретар на КПСС. Той организира разобличаването на Сталин на закрито заседание на XX-ия на КПСС през февруари 1956 г. По този начин Хрушчов започва ликвидирането на “култа към личността на Сталин” и се опитва да въведе демократизъм в тоталитарната система. Това води до чувствително охлаждане в отношенията между Китай и СССР. Ескалацията на напрежението между двете страни достига връх във въоръжените конфликти между СССР и Китай през 1969 г. Повод за сблъсък е неразрешеният от векове спор за границата и териториалната принадлежност на намиращия се в река Усури остров Дамански.

Коренът на проблема се крие в различното тълкуване, което двете страни дават на Пекинския договор от 1860 година между Русия и Китай, съгласно който границата минава по двата бряга на реката. Статутът на водната повърхност и на речните острови е нерегламентирана. Според нормите на международното публично право границата следва да минава по средата между бреговете. Островът е отдалечен от Китай на 40 м, а от СССР – на 200 м, но и двете страни го смятат за свой. Островът и района около него е под контрола на застава Нижная Михайловка.

Край на конфликта

На 11 септември 1969 година, завръщайки се от погребението на виетнамският лидер Хо Ши Мин, съветският министър-председател Алексей Косигин се среща с Чжоу Енлай. Подписано е споразумение, с което се прекратяват граничните конфликти. Спорът окончателно е решен през 90-те години на 20-ти век , когато Дамански и редица спорни територии са предадани на Китай.