Започва учението край границата

Съвместното учение на армията и Гранична полиция, което премиерът поръча преди два дни на вътрешния и военния министър, започва утре, а военна колона вече се придвижва тази сутрин по автомагистрала "Струма" към ГКПП "Кулата".

Преди два дни на заседание на Министерски съвет премиерът Борисов нареди:

"Освен това, с министъра на вътрешните работи, на отбраната, планирайте и, според мен, днес-утре е хубаво да направите съвместно учение долу по границите с Гърция и Република Македония. Във вътрешността се подготвят, но при тези събития, които наблюдавам долу… Както се казва, докато излезе стенограмата, може да обявите… Едно време бяха „Места“, „Тунджа“, не знам сега как сте ги кръстили ученията…"

Той добави, че трябва да се ползват почивните дни, които за бежанците не са такива, и че "населението долу по Петрич, по Сандански е настръхнало".

Днес ще се направи подготовка и първоначалните тренировъчни действия, уточняват от Министерство на отбраната.

Наименованието, на което двете министерства се спряха, е "Граница - 2016". То ще се проведе в зоната на ГПУ-Петрич. Целта е да се координират силите на МВР, МО и Българския червен кръст, както и да се поддържа готовност за реакция на очаквания усилен миграционен натиск.

Ким Чен нареди: Готови за стрелба с ядрено оръжие

Северна Корея трябва да бъде готова да използва ядрени оръжия "по всяко време" заради растящата заплаха от враговете й. Това заяви лидерът на тоталитарната държава Ким Чен Ун в държавните медии, съобщи в. "Гардиън".

Заплахата е явна реакция на тежките санкции, които Съветът за сигурност на ООН наложи на азиатската държава в сряда. Всичкият внос и износ ще се преглежда, забранява се Северна Корея да бъде снабдявана с желязо, желязна руда и въглища, забранява се продажбата и на всякакви оръжия - конвенционални или не.

Ким проведе тестове с ядрено оръжие преди два месеца, а в деня на решението на ООН пък бяха направени опити с нови късообхватни ракети в Японско море.

Досега режимът твърдеше, че ядреното оръжие е с възпиращ ефект. Сега обаче Ким говори за готовност за "изпреварваща атака".

"В екстремно време, в което американците водят война и разруха срещу други държави и хора, единственият начин да пазим суверенитета си и правото си да живеем е да усилим ядрения си арсенал", цитира го държавната информационна агенция. "Винаги трябва да сме готови да изстреляме своите ядрени глави, по всяко време."

Жителите на Пхенян твърдят, че санкциите на ООН няма да попречат на прогреса.

"Никакви санкции няма да работят срещу нас, тъй като живеем с американски санкции повече от половин век", твърди жителят на столицата Сун Хьо Ил пред Асошиейтед Прес.

Южна Корея също мина на по-твърд тон. В телевизионно изказване президентът Пак Кън Хе заяви/

"Ако Северна Корея започне провокация, ние трябва да отговорим със сурово наказание, за да покажем ясно цената, която Северна Корея трябва да плати, и решимостта ни да защитим нацията."

Американският департамент по отбраната призова Северна Корея да спре с "провокативните действие, които само увеличават напрежението и вместо това да се фокусира върху изпълняването на международните си задължения."

Пропагандната война за Шипка

„Драмата“ с поканата за Путин за Трети март продължава. От няколко дни определени медии упорито разпространяват опорната точка как на националния празник е поканен турският президент Реджеп Ердоган, а руският държавен глава Владимир Путин е пренебрегнат. Идеята е проста – поробителите ги канят, осовободителите – не са уважение. Темата днес беше продължена и от Кремъл, като отговора на прессекретаря на Путин е цитиран в руските медии.

От около седмица в характерни сайтове като буднаера.бг, петел.бг, секира и т. н. упорито се разпространява как 13-години по-късно (през 2003 г. руският президент беше на официално посещение в България по покана на Георги Първанов – б.р.) Путин отново се очаква на Шипка. Със заглавия: „Уникално! Путин пристига на Шипка за трети март“, „Фейсбук изригна. Путин пристига на трети март“ и т. н. се подгряваха несъстоятелни очаквания.

В Кремъл не са получили покана за празненствата за националния празник на България, но се отнасят с уважение към този факт, съобщи  днес ТАСС, цитирайки Песков.

„Това е суверенно решение на България“, така Песков коментира липсата на покана на журналистически въпрос.

„Няма покана за празнуването на Деня от освобождението от османското иго, но ние се отнасяме с уважение към това решение“, каза прессектарят на Путин.

Той предположи, че или поканата идва по канала на МВнР, или въобще не е била изпращана.

„Искаме българските ни партньори действително да бъдат свободни от всякакво иго и да бъдат суверенни в своите действия и решения, така че те да не вредят на интересите на страната си“, не пропусна да допълни Песков.

По-рано в медиите се появи информация, че България е поканила на празника президента на Турция Реджеп Ердоган, но не са поканили Путин, припомня и ТАСС.

Наложи се говорителката на българското МВнР Бетина Жотева да опровергава тези твърдения. „В официалните мероприятия вземат участие оглавяващите дипломатическите мисии, акредитирани в София. Всички слухове, че президентът на Турция е бил поканен са груба манипулация, която не отговаря на действителността“, каза Жотева.

На тази дата: 4 март 1519 г. Ернан Кортес пристига в Мексико да търси цивилизацията на ацтеките и техните богатства

1519 г. Ернан Кортес пристига в Мексико с намерение да търси цивилизацията на ацтеките и техните богатства. Той е сред видните представители на поколението испански завоеватели, осъществили първия етап от испанската колонизация в Америка.

Ернан Кортес де Монрой и Писаро е испански конкистадор, оглавявал експедиция в началото на 16 в., унищожила държавата на ацтеките и поставила голяма част от Мексико във властта на Испания.

Империята на ацтеките е била най-силна в Централна Америка и известна с богатствата и обичаите си. За по-малко от един век ацтеките установяват властта си върху обширна територия, простираща се на север до централната част на днешно Мексико, на изток - до Мексиканския залив, на юг - до днешна Гватемала и на запад до Тихоокеанското крайбрежие. Столицата Теночтитлан, върху чиято територия се намира днешната столица на Мексико (Мексико сити), е била един от най-големите градове в света по това време. Културата на ацтеките е сложна и техният език, легенди и традиции и до днес оказват голямо влияние върху бита и културата на днешно Мексико.

На 10 февруари 1519 г. девет кораба с 508 войници, 100 моряци, 10 оръдия и 16 коня потеглят от Хавана, водени от Антон Аламинос. Флотилията достига до остров Косумел, където Кортес встъпва в новата си роля - апостол на християнството. Заповядва да се съборят и разбият идолите от олтарите на маите и да се построи християнски храм.

Първата схватка с индианците става на южния бряг на залива Кампече. След като сломява тяхната съпротива, Кортес изпраща три отряда във вътрешността на страната. Там испанците срещат големи военни сили и отстъпват с доста загуби, но Кортес повежда срещу тях цялата налична войска и след като в тила на индианците е изпратен малък кавалерийски отряд испанците излизат победители в това първо голямо сражение.

Постепенно корабите напредват на югозапад, а след това на запад и северозапад покрай бреговете на страната Табаско и на 21 април 1519 г. достигат до островчето Сан Хуан де Улуа, където испанците построяват първото укрепено селище в Мексико (днес град Веракрус).

Във Веракрус те са посрещнати от посланици на Монтесума ІІ, носещи богати дарове - златни изделия, памучни платове, изделия от птичи пера и други. Огнестрелното оръжие на испанците и конете им, които не били виждани досега в Америка, всяват ужас у коренното население - ацтеките, защото индианците вярват, че един ден техният върховен бог Кетцалкоатъл, ще дойде на земята като бял човек с брада и огнена пръчка. Испанците имат огромно преимущество пред мексиканците: огнестрелно оръжие, железни доспехи, бойни коне.

Но хората са толкова малко, че походът против многолюдната страна изглежда безнадежден. Кортес привлича на своя страна с обещания, подкупи и заплахи угнетените от ацтеките останали индиански племена. Вождовете на областта Тласкала, дават в помощ на испанците десетки хиляди воини и носачи. Въпреки всичко испанските войници се страхуват да навлязат във вътрешността на страната, между тях започват раздори и се издигат гласове за връщане в Куба.

Тогава Кортес заповядва да де се запалят корабите, като по този начин заставя и най-нерешителните войници да се включат в неговото безумие. Всички оръдия са свалени от корабите и всички матроси също са привлечени във войската.

Вицове, март 2016 г.

Навсякъде лъжа...

СмЕх

- Зaщо петелът кукуригa толковa рaно?

- Зa дa могaт дa го чуят. По-късно кaто се събудят кокошките товa стaвa невъзможно.

***

Жени, не давайте на мъжете лъжливи надежди! Никога не оставяйте празна тенджера със затворен капак на печката!

***

Разбили са ми мейла. Не знам как са се досетили, че съм сложил за парола годината, в която папа Григорий IX канонизира Свети Доминик - 1234.

***

И тихо плачеше момата,

в новата кола.

Колко лоша бе съдбата,

три педала, а краката - два.

***

- Ало, дружеството за защита на животните ли е?

- Да.

- Абе, тука един пощаджия се качил на дървото в двора и псува питбула ми.

***

Всяка сутрин нови вицове

Една трета от българите са били свидетели на корупция през последната година

Българите автоматично харесват всякакви идеи за борба с корупцията. 74% смятат, че ако има по-големи проверки на имуществото на хора във властта, това ще помогне за намаляване на корупцията. Повече от една трета от хората признават, че в последната година те самите или техни познати са били свидетели на корупция.

Това показват резултатите от сондаж, проведен от "Галъп", по повод обявените от министър-председателя Борисов нови политически послания свързани с борба с корупцията, както и разглеждани законодателни инициативи в тази посока, посочват от агенцията.

Сондажът показва още, че широко одобрение получават всякакви идеи за борба срещу корупцията: улесняване на изпращането на сигнали, за създаване на единни органи, за нови законодателни мерки и т. н.

Темата до голяма степен предизвиква автоматични отговори. При подобни въпроси винаги се наблюдават и социално желателни отговори. Високото одобрение не винаги означава яснота, запознатост или осъзната позиция, а е по-скоро подкрепа по принцип, посочват от "Галъп".

Близо две трети от запитаните твърдят, че одобряват основните органи за борба с корупцията, които съществуват сега, да бъдат обединени в един орган. Към момента масовото съзнание не вижда ефективна борба с корупцията и това кара респондентите да смятат, че реформа в тези структури едва ли ще навреди. Затова и над 90% одобряват приемането на специален закон за борба с корупцията по висшите етажи на властта.

Такъв беше предложен от вицепремиера Меглена Кунева през септември, но не получи подкрепа от депутатите дори на първо четене като събра множество упреци. В момента той се преработва и се очаква отново да бъде предложен на обсъждане.

"Галъп интернешънъл" тества съвсем експериментално и различни хипотетични идеи. На практика всякакви идеи за борба с корупцията се подкрепят от мнозинства дори около 90%: по-чести проверки, проверки по медийни сигнали, регистри за прозрачност и т.н. Отчита се и принципна подкрепа (74%) на анонимните сигнали. Такъв текст имаше и в проектозакона на Кунева и той събра множество критики.

По всичко личи, че когато проблемът бъде по-обстойно обяснен, тогава той среща разбиране сред мнозинството. Страхът от подписване на сигнал е и пряка функция на липсата на доверие в институциите и очакването за неефективност при разкриването на корупционни схеми, посочват от "Галъп".

88% от участвалите в сондажа подкрепят принципната идея за антикорупционни проверки и на свързани лица. 67% казват "да" на идеята за ограничаване на контактите на политици и представители на съдебната власт. 77% пък одобряват т.нар. провокация към подкуп.

Огромен процент от интервюираните смятат, че корупцията е широко разпространено явление сред служителите в администрацията и това до голяма степен е резултат също от трайното недоверие на гражданите към българската администрация. Немалка част от хората, които са ставали жертва на корупционна схема или са чували за такава, са били в отношение именно със служители от администрацията.

До капитана и пътниците на парахода "Радецки"

Христо Ботев

       

Господин капитан!

Господа пътници!

          Имам чест да ви обявя, че в тоя параход се намират български въстаници, на които имам чест да бъда войвода.

          С цената на нашия добитък и на нашите земеделски сечива, с цената на големи усилия и с пожертвуване на нашите блага, най-после с цената на всичко, що е най-скъпо на тоя свят (без знанието и въпреки преследванията на властите в страната, чийто неутралитет ние уважихме), ние си доставихме това, което ни беше необходимо, за да се притечем на помощ на нашите въстанали братя, които се сражават тъй храбро под българския лъв за свободата и независимостта на нашето скъпо Отечество - България.

          Ние молим Господа пасажерите никак да не се безпокоят и да останат спокойни. Колкото за вас, Господин Капитане, аз имам тежката длъжност да ви поканя да поставите парахода на мое разположение до самото ни слизане, като в същото време ви заявявам, че и най-малкото ваше съпротивление ще ме постави в печалната необходимост да употребя сила и въпреки волята ми да си отмъстя за отвратителната случка върху парахода "Германия" в Русчук през 1867.

          И в единия, и в другия случай нашият глас за бой е следния:

Да живее България!

Да живее Франц Йосиф!

Да живее граф Андраши!

Да живее християнска Европа!

Х. Б о т й о в  185

Долуподписаните потвърждаваме истинността на това писмо:

Д о й м и, помощник

Е н г л е н д е р, кап.

Х а д з е л, I-ви машинист

УДОСТОВЕРЕНИЕ, ДАДЕНО НА

КАПИТАНА НА ПАРАХОДА "РАДЕЦКИ"

        

Ние, долуподписаните, удостоверяваме с настоящето, че ние, въстаниците на България, със сила принудихме капитана на кораба "Радецки" да спре на турския бряг, ако и да няма станция.

Въстаниците на България

Войвода: Б о т й о в 186

На 20 април 1876 година, когато въстанието избухва, Ботев се намира в Одеса. Той бил там, за да събира средства и да доведе български офицери, които били на руска служба.

Нямало как една  голяма чета, наброяваща около 200 души, да премине Дунав незабелязано, ако се прехвърли с множество  малки лодки. Наложило се да бъде измислен различен план, според който четата да се прехвърли на дунавския бряг.

Според плана четниците трябвало да се качат на различни пристанища, дегизирани като обикновени пътници, в по-голямата си част  градинари. Оръжието трябвало да бъде качено в сандъци, от които да бъде извадено в точния момент, когато дойде време да бъде установен български контрол над парахода. За по-голяма сигурност Ботев съобщил плана на малка част от четниците.

На 16 май 1876 година започнало осъществяването на плана. Бил избран парахода Радецки. Първите четници начело с Христо Ботев се качили на пристанището в Гюргево. Билетите на повечето били за различни дестинации, било им забранено да говорят един с друг, за да не усъмни някой в тях. Два сандъка с оръжие били качени чрез хитрост по предварително изготвен план. След като всички пътници били на борда, Димитър Пехливанов хвърлил в Дунав петел. Четниците започнали да викат, че човек е паднал от борда. В настаналата суматоха незабелязано били качени още двата сандъка с оръжие. В първа класа се настанили Христо Ботев, Сава Катрафилов и Димитър Икономов. Те се престрували на търговци, говорили си на румънски, преструвайки се на търговци.

От Зимнич, второто пристанище след Гюргево, се качили 15-20 момчета, също преоблечени като градинари, носещи тежък багаж. От Турну Мугорели се качили голям брой четници – около 60 души. Заедно с тях били едни от най-близките помощници на Ботев – Никола Войновски, Спас Соколов и брат му Кирил Ботев. 9 души от тях били част от четата на Стоил войвода, която била разбита в Сливенския Балкан. Качили се и  Никола Кючюков заедно с още десетима, които били въоръжени с ками и револвери, като тяхна задача била да пазят оръжието и при опит за конфискуването му от властите да окажат съпротива. След натоварването на пътниците парахода потеглил към следващото пристанище.

Никола Кючюков най-точно описва обстановката в кораба:

„След това истинска тишина владееше. Шумоленето на тихия Дунав, хладния пролетен ветрец и мисълта, че изпълняваме най-честно дълга си пред народния идеал тургаха в движение най-деликатните струни на нежното сърце и човек, унесен, доволен от себе си, заспива. Цялата почти дружина се беше отдала на сън. Гледаш един тук се усмихва в съня си, друг там, прилични на малко дете, което прави така от целувката на майка си в люлката, когато то спи”.

На 17 май бил даден сигналът, който всички чакали. Ботев излязъл на палубата, придружен от Никола Войновски и Димитър Икономов, облечени в униформи, с калпаци на главите, върху които над челото им блестял българския лъв. Държели револвер в лявата и сабя в дясната ръка. Според някои сигналът, който Ботев дал, бил вик „На оръжие, момчета!”, според други сигналът бил три изсвирвания със свирка. След даването му настъпило масово оживление. Четниците за секунди захвърлили старите дрехи и облекли униформите. Нетърпеливи, те не могли да дочакат отварянето на сандъците. Започнали да ги разбиват и да вадят от там оръжието. За минути от мирни пътници те се превърнали в една добре въоръжена войскова част. Войновски дал команда да се строят двама по двама. Ботев се изправил пред четата, облечен във военните си дрехи. Никола Обретенов го описва по следния начин:

„Хубав като Аполона,  страшен и войнствен като Марса.”

Всичко се осъществило по план. Пътниците били затворени в първа и втора класа, като при тях не се допускало да влиза никой, за да се предотвратят инцидентите. Контрол бил установен над целия кораб. Капитанът бил заставен да изпълни исканията на българите. Всичко вървяло по план, никой не пострадал, което било най-важното. Корабът поел с пълна пара към Козлодуй. След няколко трудни маневри „Радецки“ акостирал на брега. Поради факта, че там нямало пристанище, параходът трябвало да достигне до сушата с носа си без той да се повреди. Трябвало да се вреже в дъното до плиткия бряг така, че да се закрепи достатъчно здраво, но и да не се повреди от движението. След акостирането за въстаниците бил положен здрав мост, по който да слязат на сушата. Ботев очевидно останал доволен от действията на капитана и с благодарен поглед стиснал силно ръката му. Капитан Енглендер никога не забравил финалната сцена от слизането на Ботевата чета на Козлодуйския бряг. Той я описва в спомените си по следния начин:

„Сега вече, като излязоха всички, последва една живописна и в същото време възвишена сцена. Цялата българска чета се разположи в живописни групи по хълмистата почва и покри едно толкова голямо пространство, щото даже на мен се показваше много повече, отколкото тя беше в действителност. Тогава се раздаде един глас и всичките нападаха на колене и останаха в такова положение – вероятно правеха молебен. Много от тях целуваха земята, която беше тяхно свето отечество и която твърде скоро щеше да ги приеме в себе си… Тогава се издигна пак попът, хвана байрака и с друг един предмет, който държеше в дясната си ръка, благославяше, види се, поборниците за свободата.

Мисля, че това беше кръст: аз не можах да видя с просто око, а да взема бинокъл, не намерих за уместно. Сцената беше тържествена и трогателна, след това всичките момчета станаха на крака и аз видях, че Ботев застана на високото място и захвана да говори реч, която се продължи две-три минути. След това извика се едногласно: „Ура (да живей) България, ура, ура!”, толкова силно и радостно, че ние, моряци и военни, които различаваме нациите, гдето знаят да викат ура и гдето не знаят, казвахме помежду си:

-Тези българи, ако и да са малко и още неизвестни, трябва да станат една силна нация.”

Свободата се постигала с много труд, според Бойко

"Свободата се постига с много труд, усилия и битки" Това казва в приветствието си по случай 3-ти март премиерът Бойко Борисов.

„Честит 3-ти март, българи! С Националния празник на България поздравявам всички сънародници. Нека на този ден да си спомним отново, че свободата се постига с много труд, усилия и битки. Да не забравяме дедите ни, които са се борили за свободата на нашата родина", призовава Борисов. "Да преклоним глави пред тях и да следваме техния пример - трябват дела, а не просто думи", продължава той.

"Ние и в трудните моменти трябва да сме обединени като народ, да сме упорити и толерантни. Да помним, че свободата и демокрацията са право на всеки човек, но като гражданско общество – част от Европейското семейство, да не забравяме, че имаме и задължения. Във времето, в което живеем и с поредното предизвикателство, пред което е изправена Европа, ние трябва да продължим без да губим болезненото си чувство за справедливост, с човечността си, но и да пазим силно и безпрекословно българския дух и патриотизъм. На днешния ден желая на всички ни да не спираме да градим страната си, да пазим българското, да защитаваме европейските си ценности и да се стремим и работим заедно за едно по-добро бъдеще. Честит празник, бъдете силни, смели и горди българи!", пожелава  Борисов.

Трибагреник рекордьор в Бов

Пет километра конци и почти един декар плат използва шивачката Роза Гекова, за да ушие огромен български трибагреник, който от три години насам се развява на 3 март край село Бов, съобщава bTV.

Идеята хрумнала на няколко местни жители, докато гледали скалата насреща им. За да решат колко голямо да бъде знамето, се качили на върха ѝ, измерили надморската височина там, а после и в подножието ѝ.

Преценили, че 80 м дължина на флага ще е достатъчно. Въпреки това първата година, когато направили знамето, на Роза ѝ се струвало малко. "Толкова малко изглеждаше... и викам: "толкова много труд, а толкова малко изглежда на тая скала", споделя тя.

Всъщност знамето не се задържа много на скалата, защото вятърът и острите камъни го късат много бързо. Сравнително дълго се е задържало веднъж – четири дни... Обикновено изкарва само ден.

Това обаче не се отразява на ентусиазма на Роза, която всяка година отделя от времето си да шие знаме рекордьор, нито на съселяните ѝ, който събират пари за плат.

Вижте новият сарай на Ахмед Доган край Бургас

Новото имение на Ахмед Доган, край Бургас, се строи по последните изисквания на най-модерните системи за безопасност, наблюдение и техническо обезпечение, пише Periscope.bg. Сайтът публикува и ексклузивни снимки.

За оборудването обаче са платени чудовищни пари. В имението са инсталирани над 50 наблюдателни камери с много голяма разделителна способност, вградена е сигнална техника във всички точки на имота.

Отделно има сателитно наблюдение и връзка, както и подводни солари за атаки от морето. В стаите са изградени специални сектори на сигурност, които при терористична или криминална атака могат да осигурят убежище на обитателите на сарая.

Става въпрос за вградени стаи, които могат да се затварят херметическа, а вътре има вода и храна за две седмици. Те разполагат и със сателитна връзка, чрез която могат да се обадят за помощ. В имението има изградено и подземно скривалище, също оборудвано с много скъпа техника и продукти ца цял месец. 

Цялата луксозна вила има централно компютърно управление, което струва 120 хиляди евро. Чрез него може да се контролира температурата, влажността на въздуха, вентилацията, както и шумовата среда. За целта пък е било закупено оборудване - модерни климатични инсталации, шумоизолатори и сигнални уредби.

Във всяка стая има огромни плазмени телевизори, интернет-връзка и антени за външни контакти. Според хора, които са строили имението, в подземието има изграден специален док, в който се помещава малка подводница.

Тя  е четириместна и струва 1,2 милиона евро. Подводницата е за  екстрени случаи и е средство за бързо бягство под вода. За целта има изкопан подводен канал в морето, по който може да се избяга от вилата.