Първият социалистически мол, построен по съветски образец и
сочен за най-големия на Балканите, и днес е търговски център. Но за поколенията
отпреди 1989 г. той означава много повече от пазаруване. Сградата е проектирана
от архитект Коста Николов през 1956 г. и е построена година по-късно в
архитектурния център на София, т. нар. Ларго. Самият Николов има интересна и
драматична съдба.
Роден е във Видин през 1891 г. и още като дете остава кръгъл
сирак. Сам, със собствени усилия завършва средното си образование и изкарва
прехраната си с тежък физически труд. Намират се добри хора, които през 1914 г.
го изпращат да учи архитектура в Мюнхен, което преобръща живота му. Връща се в
България и разгръща мащабна дейност – проектира окръжната сметна палата в
Плевен, почивната станция на митническите чиновници в Банкя, Главната дирекция
на мини „Перник“.
През 40-те години на ХХ век преживява огромна житейска
трагедия – губи единствения си син, който следва в Германия. Младежът бил
увлечен от левичарските идеи и след
сериен тормоз от страна на Гестапо, е убит от тайната полиция, а трупът му –
изгорен. Арх. Николов успява да прибере тленните му останки в България. Изпада
в тежка творческа криза. Запазва пръст от ръката на момчето и оцелял кичур коса
и се зарича един ден да му посвети най-великото си произведение. Завръща се към
архитектурната си кариера в средата на 50-те години, като се заема с големия
проект за центъра на столицата, в който влизат като единно цяло ЦУМ и
Министерството на тежката промишленост, където днес е Министерският съвет.
Според градската легенда, арх. Николов вгражда в основите на
сградата останките от детето си. Твърди се, че при реновирането на магазина
през лятото на 2001 г. британските инженери откриват находката, поставена в
метална кутия откъм източния вход на ЦУМ. Те обаче я оставят на мястото й и
продължават ремонта, без да засягат мястото с урната на загиналото момче.
ЦУМ е открит през 1957 г., година след Априлския пленум.
Сградата и до днес е величествена – търговска площ от 19 000 кв. м на 6 етажа,
още 11 000 квадрата офис площи на три нива. Тук са монтирани и първите
ескалатори у нас. На партера се предлагат пощенски марки, филателия и
нумизматика, бижута, картини, цветя, ръчно изработени сувенири от Задругата на
майсторите. На първия етаж са детските играчки.
Кадри от щандовете са заснети през 70-те години във филма
„Таралежите се раждат без бодли“. На втория етаж са „дамските стоки“, а на
третото ниво – „мъжките“. На последния етаж са се продавали китари. Появяват се
рекламни брошури, наречени „Една седмица в София“, в които посещението на ЦУМ е
в задължителната програма.
На витрината на магазина е поставена на въртяща се платформа
мечтата на всеки
средностатистически българин в онези години – „Москвич 403“.
„Той не палеше, а хората го гледаха, като че ли е международната космическа
станция „Мир“, разказват съвременници. После се появяват последните модели
„Жигули“, „Вартбург“, дори „Рено Дофин“, който е емблематичен автомобил за
онова време.
Пенсионираният акушер-гинеколог д-р Димитър Джумалиев, който
е запален играч на тото, през 1958 г. познава петица и печели 40 000 лв. По
онова време средната годишна заплата у нас е 8350 лв. „Това бе огромна сума.
Купих си „Рено Дофин“ от витрината на ЦУМ за 19 500 лв. – това бе първата
частна кола в Луковит, имаше 2-3 волги на кмета и партийния секретар. С
останалите пари взехме мебели и покъщнина“, разказва преди време медикът.
„Предстоеше ми
абитуриентски бал, а живеех в малък град, където по магазините нямаше нищо.
Обувките ми бяха запазени в другия край на България 6 месеца преди датата на
бала, всичко друго бе готово, но нямах рокля. Мъчителните обиколки из
магазините „Валентина“ в големите градове бяха напразни, „Яница“ – Елхово също
не предлагаха нищо подходящо. Така майка ми реши да отидем в София. Пътувахме
цяла нощ с влака и на сутринта тя беше там – моята рокля, в ЦУМ. Още я пазя!“,
разказва 41-годишната Екатерина, за която магазинът е метафора на рога на
изобилието в годините преди 1989 г.
Точно по този начин описва съветския мол суинг легендата Леа
Иванова, която през 50-те години на ХХ век започва да работи с оркестъра на
Концертна дирекция. По музика на Бенцион Елиезер тя записва парчето „ЦУМ, ЦУМ,
ЦУМ“, в което пее как с пълно портмоне ще обходи „тоя друм сред витрините на
ЦУМ“ и се заканва как „в тоя благодатен час нещичко ще купя аз“. От втория куплет разбираме, че по това време
в соцмола се е предлагало почти всичко: „От аванса ни следа, ала туй не е беда,
че сега поне във къщи никой няма да се мръщи. Купих шлифер, нов балтон, шапка
нова с нов фасон и червило, и чепици, и
лепило, и фъстъци, нов юрган и нов тиган – всичко, всичко купих с плам! И
килимче за тъщата и гърненца за децата!“.
Основна реконструкция на сградата е направена през 1986 г.
под ръководството на арх. Атанас Николов. До 1998 г. ЦУМ си работи като
универсален магазин за конфекция, парфюмерия, козметика, електроника, а след
обновяването през 2001 г., в което участва британски екип, е открит отново като
търговски център, който приютява магазини на различни марки и вериги. 3 г.
по-късно сградата е купена от бизнесмена Георги Гергов за 30 милиона евро.
Оттогава съдбата на ЦУМ е постоянно под въпрос. Проф. Божидар Димитров предлага
сградата да приюти Националния исторически музей. Последно при правителството
на ГЕРБ културният министър Вежди Рашидов преговаря с Гергов, тъй като
бизнесменът бил на загуба от ЦУМ заради конкуренцията на моловете и с радост би
се отървал, срещу компенсации с атрактивни за него държавни сгради.
Районният съд в Малко Търново наложи на Петър Низамов -
Перата не най-тежката мярка за неотклонение, а втората - домашен арест.
Решението на магистратите стана ясно преди минути.
