На тази дата: 28 април 1945 г. Мусолини и любовницата му Клара Петачи са екзекутирани

Жертвите са овесени като отстрелян дивеч на площад "Лорето".

1945 г. Бенито Мусолини и любовницата му Клара Петачи са екзекутирани от членове на

италианската съпротива. В края на април 1945 г. календарът отброи последните дни на т. нар. Италианска социална република, управлявана от Бенито Мусолини като марионетка на германското военно командване. Цялата страна е обхваната от мощно антифашистко въстание, а от юг настъпват англо-американски войски на генерал Харолд Аликзандър.

Въстанието се ръководи от създадения преди повече от година Национален комитет за освобождение на Северна Италия (КНОСИ), в който участват пет партии - от комунистите до християндемократите. А командването на партизанските сили с над 200 000 бойци е поверено на главен партизански щаб начело с генерал Рафаеле Кадорна.

Към 25 април въстаниците установяват контрол над големите промишлени центрове Торино, Милано и Генуа и много други селища. Сутринта на същия ден, докато в Милано още се водят боеве, ядрото на КНОСИ се настанява в една училищна библиотека и поема временната власт в Северна Италия. Един от първите декрети на комитета гласи, че „членовете на фашисткото правителство, виновни за премахването на конституционните гаранции, отнемането на народните свободи, създаването на фашистки режим, компрометирането на страната и довеждането й до катастрофа, се наказват със смърт, а при по-леките случаи - с доживотен затвор”.

Актът е одобрен единодушно. В него не се споменава ничие име, но е ясно, че Мусолини не попада в категорията на „по-леките случаи”.

Дучето е в Милано още от 14 април. Чувствайки се предаден и изоставен от своите германски покровители, той отчаяно търси път за спасение. Негов емисар установява контакт с някои членове на КНОСИ. Членът на комитета Сандро Пертини, бъдещ президент на Италия, е категоричен: дучето трябва да признае поражението, да се предаде безусловно и да очаква присъдата, издадена му от народа. Безплодни са и опитите, пак чрез посредник, да подири убежище в Швейцария. Властите в Берн дават да се разбере, че не възразяват на идването на жени и деца, но в никакъв случай не могат да приемат фашистки главатари.

Оказал се в безизходица, следобед на 25 април Мусолини напуска Милано и с приближени се отправя на север. Следващия ден към него се присъединява и артистката Клара Петачи, която му е любовница от 1932 г. След перипетии двамата, както и други сподвижници на диктатора, се вливат в германска военна колона, която се изтегля по стръмно алпийско шосе. Никой не знае къде ще стигнат, както и че са навлезли в район, който се контролира от 52-ра ударна партизанска бригада „Луиджи Клеричи”. Нейн командир е граф Пиерлуиджи Белини деле Стеле.

Сутринта на 27 април колоната е спряна от партизански пост край селището Мусо. Партизаните са малко и затова се съгласяват да пропуснат германците (близо до границата те са разоръжени и пленени), като задържат пътуващите с тях италиански фашисти. При огледа на един от камионите партизанинът Джузепе Негри забелязва дремеща в ъгъла фигура в германска униформа.

На въпроса какъв е този човек, немски войници отговарят: „Пияница”. Негри повдига пелерината, за да разгледа лицето на „пияницата”, и веднага познава Мусолини. Дучето, неговата любовница и други фашисти са свалени от колите. Арестуваните са отведени в близкото планинско градче Донго, където е командването на 52-ра бригада. За по-сигурно Мусолини и Петачи са откарани в малкото село Бондзаниго. Там са настанени в дома на доверено селско семейство, лично познато на политкомисаря на бригадата Микеле Морети. За охрана са оставени двама партизани.

Новината за ареста на Мусолини и сподвижниците му незабавно е съобщена в Милано и главният партизански щаб решава да бъдат разстреляни без процес. Изпълнението на задачата е възложено на члена на щаба Валтер Аудизио и неговия помощник Алдо Лампреди.

Двамата тръгват с автомобил от Милано и със своя ескорт пристигат следобед в Донго. В сградата на кметството те се срещат с командира на 52-ра бригада „Педро” и неговите помощници. Аудизио им съобщава, че е натоварен да изпълни смъртната присъда над заловените фашисти. Преглеждат списъка на арестуваните и подбират 17 с най-високи рангове във фашистката йерархия, за да бъдат разстреляни.

Но Мусолини и Петачи се намират в Бондзаниго, на по-малко от час път от Донго. Въпреки мерките за скритост в близките селища вече се знае за залавянето на дучето. Поради това неговото докарване в Донго крие рискове по пътя, защото в околностите все още бродят малки въоръжени групи от фашистките милиции. Затова Аудизио решава фашисткият бос да бъде екзекутиран на място. Той се отправя към Бондзаниго с автомобил, в който освен него и шофьора са само помощникът му Лампреди и политкомисарят на 52-ра бригада Микеле Морети. Той им помага да преминат без проблеми през устроените от партизаните контролни постове. Накрая пристигат в селския дом, където Мусолини и Петачи са прекарали последната си нощ. „Пиетро” заповядва на двамата охраняващи ги партизани да предадат арестантите на Аудизио и малката група поема обратно.

Едва изминали един километър, Валерио нарежда на шофьора да спре. На идване той внимателно е оглеждал околността и за място на екзекуцията е избрал една оградена със зид овощна градина в местността, наричана от околните селяни Джулино ди Медзегра. Лампреди и шофьорът остават на пост в двете посоки на шосето, за да не допуснат нежелани свидетели, а Аудизио отвежда Мусолини до зида. Когато започва да му чете смъртната присъда, от колата слиза и Клара Петачи, изтичва до любимия си и въпреки предупрежденията не се отделя от него.

Валерио натиска спусъка, но изстрел не последва. Той дръпва затвора и пак натиска, но резултатът е същият. Мусолини стои като вцепенен и не прави никакъв опит да бяга или да реагира по какъвто и да е начин.

Вторият път засечка няма, следва кратък откос и дучето се свлича на колене. До него пада и Петачи, която в последния миг прави опит да го прикрие. Часът е 16.10 ч. на 28 април 1945 г.

Двамата партизани, охранявали Мусолини и любовницата му като живи, остават на пост край техните трупове, а полковник Валерио и спътниците му се връщат в Донго. Там наказателен партизански взвод екзекутира останалите обречени на смърт фашистки главатари. После техните трупове са натоварени на камион, за да бъдат откарани в Милано. Пътьом към тях са прибавени и телата на дучето и Петачи, взети от мястото на разстрела.

Късно през нощта на 28 срещу 29 април партизаните и техният зловещ товар пристигат в Милано, а сутринта Валтер Аудизио докладва за изпълнението на мисията. Генерал Рафаеле Кадорна лично приема и поздравява участниците в екзекуцията в Донго. Труповете на убитите са откарани на площад „Лорето” и окачени с главите надолу на скелето на местна бензиностанция. Символиката е трагична - на същото място на 10 август 1944 г. фашистите са оставили за назидание телата на 15 патриоти, разстреляни като заложници.

Вицове, април 2016 г.

Скални кози

СмЕх

„50 Нюанса Сиво" е забранен в Индонезия.

"Не можем да толерираме такъв разврат!"- каза министърът на културата Мохамед Адул, придружен от 9 годишната си съпруга...

***

Учителката разказва за животните и сезоните:

- Деца. Есен е. Листата на дърветата са окапали. На кого сега му е трудно да се крие в храстите?

- На катаджиите, отсича Иванчо.

***

- Просто невероятно е за колко кратко време построихте училището!

- Това стана благодарение на самоотверженият труд на нашите съграждани. Вярно, че до последния момент бяха убедени, че строят пивница...

***

- Разправят, че имаш много мързелив петел. Вярно ли е?

- Вярно е. Когато петелът на съседите кукурига, моят само кима с глава в знак на съгласие.

***

Въпрос към Лили Иванова:

- От БСП се оплакват, че за концерта за изборите, сте им взела 50 000 лева!

- Да бе, а като им взех само 30 000 лева за кръщенето на Димитър Благоев - забравиха!

***

Всяка сутрин нови вицове

Пазарджик забрани бурките

Общинските съветници от Пазарджик приеха забрана за носене на бурки на обществени места. Решението беше взето с 39 гласа „за” и 2 „против”.

Забраната ще бъде пълна - бурки няма да се носят не само в обществени и държавни сгради, но и на публични места – паркове, градини, ресторанти, превозни средства.

Тя влиза в сила след седмица.

Отваряме Гугъл с Пенчо Славейков

Гугъл днес почита Пенчо Славейков. Най-популярната търсачка в онлайн вселената се отваря с образа на поета, роден на 27 април преди 150 години. Кликайки върху изображението, Гугъл ни отвежда към хиляди статии за интелектуалеца от Кръга „Мисъл“.

Пенчо Славейков е най-малкият син в голямото семейство на Петко Славейков. Роден е през 1866 г. в град Трявна. През 1876-а Петко Славейков е назначен за учител в Стара Загора, а след опожаряването на града при Руско-турската той премества семейството си в Търново. През 1879 г. Петко Славейков издава вестниците „Остен“ и „Целокупна България“, а Пенчо участва в разпространението им. В края на същата година фамилията се установява в София. След въвеждането на Режима на пълномощията, Петко – един от водачите на Либералната партия, е арестуван, след което заминава за Източна Румелия.

Пенчо продължава образованието си в Пловдив. През 1883 г. е един от организаторите на ученически бунт в Пловдивската реална гимназия срещу лошото преподаване, след като учителите П. Р. Славейков, Петко Каравелов и Трайко Китанчев били заменени с „парфюмирани контета и умствено боси възпитатели“.

През януари 1884 г. след игра поетът заспива върху заледената река Марица и заболява тежко. Въпреки продължителното лечение в Пловдив, София, Лайпциг, Берлин и Париж, пораженията върху физиката му остават за цял живот – движи се трудно, пише и говори с усилие. Най-младият Славейков се отдава на мрачни мисли, страда от пристъпи на меланхолия, от които търси лек в книгите и в творчеството. Пенчо започва да гледа на страданието като на учител, извисяващ духа.

Към средата на 1884 г. семейството се връща в София. През 1885 г. Пенчо се сближава с Алеко Константинов, двамата сътрудничат на списание „Библиотека Свети Климент“ с преводи от руски поети. През Стамболовия режим Славейкови преживяват тежки години – като демократи и русофили те са подлагани на преследване и побоища. Критичен патос звучи в негови стихотворения от онова време – „Бащин край“, „Любимий падишах“, „Дим до Бога“, „Манго и мечката“, „Цар Давид“. Пенчо Славейков пише и интимна лирика, издадена в първата му книга „Момини сълзи“. Осъзнал незрелостта й, една година след излизането й Славейков иззема непродадените екземпляри, за да ги изгори.

През 1892 г. в списание „Мисъл“ се появяват първите редакции на Славейковите поеми Cis moll, „Сърце на сърцата“, „Успокоения“, „Фрина“. Същата година Пенчо заминава да следва философия в Лайпциг. От там сътрудничи редовно на списанията „Мисъл“ и „Българска сбирка“, създава поемите „Ралица“, „Бойко“, „Неразделни“, първите глави на епопеята „Кървава песен“, много от миниатюрите в „Сън за щастие“.

Завръща се в България в началото на 1898 г. и същата година е приет за действителен член на Българското книжовно дружество (БАН). Става учител в Софийската мъжка гимназия и е командирован в Народната библиотека в София. Сближава се с д-р Кръстьо Кръстев и му помага в редактирането на сп. „Мисъл“.

Пенчо Славейков е поддиректор (1901 – 1909) и директор (1909 – 1911) на Народната библиотека, директор на Народния театър (1908 – 1909). През септември 1908 г. предприема с театъра турне из Македония, което в Битоля, Прилеп и други селища се превръща в културна и обществена манифестация, чийто вдъхновител е поетът директор. За краткия си престой в Народния театър Славейков се проявява като енергичен ръководител и режисьор. Брани независимостта на театъра и след като влиза в конфликт с министъра на просвещението Никола Мушанов, Славейков напуска Народния.

На 10 юли 1911 г. министърът на просвещението Стефан Бобчев го уволнява от поста директор на Народната библиотека и го назначава за уредник на училищния музей при Министерството на народното просвещение. Славейков отказва длъжността и заминава за чужбина. В края на август поетът пристига в Цюрих, където го посреща Мара Белчева.

Живее в различни селища – Люцерн, Хофлу, Горат, Гьошенен, Андермат, Лугано. Силният душевен гнет влошава здравето му. В края на ноември пътува из Италия. Най-дълго се задържа в Рим – 3 месеца. През май 1912 г. отново е на път – през Флоренция, към Енгандините, към планината, търсейки лек за тялото и душата. В края на месеца пристига в малкото курортното градче Брунате, разположено между езерото Лаго ди Комо и град Комо (Италия), където на 10 юни умира. Погребан е в селското гробище, а през 1921 г. костите му са пренесени в България.

„Озелениха“ с марихуана варненски квартал

Варненски квартал е "озеленен" с марихуана 

Снимка: Люба Пенчева

Тревата на „щастието“ расте по централната улица на "Виница"

Варненски квартал е "озеленен" с марихуана, съобщи Люба Пенчева в рубриката „Моята новина“ на Нова телевизия.

„Преди дни кметът на град Варна официално откри ремонтирана отсечка от централната улица на квартал "Виница". Асфалтираха, направиха ни велоалея и нов тротоар, даже обособиха градинки покрай всяка къща и ги напълниха с рохка, черна почва, донесена незнайно откъде. Вчера, отивайки към църквата по новичкия лъскав тротоар, покрай новичките озеленени градинки, срещах съкварталците си – радостни, щастливи, поздравяваха се и се прегръщаха, а очите им светеха в еуфория – и то каква... В новооформените „озеленени“ градинки волно си растеше тревата на „щастието“ и радваше очите и сърцата на виничани“, разказва Люба.

Бой пред парламента! Видео

Граждани и полицаи се сблъскаха снощи пред парламента на протест под мотото "Против ограниченията в Изборния кодекс". Това стана към края на протеста, който започна значително по-кротко.

На страницата си във фейсбук Манол Глишев, който често може да бъде видян на такива събития, признава, че той е в основата на случая и че на практика се е качил върху патрулката:

По време на протеста против новия Избирателен закон, зад Народното събрание, откъм БАН, тази вечер към 20:30 ч. един полицай искаше да ме задържи, защото преминах през място, което беше блокирано от неправилно паркирана на инвалидно място полицейска кола. Не задържаха мен, а друг човек, напълно невинен - Филип, бащата на Деси Николова, който помогна да не бъда арестуван. На това отгоре друг полицай се престори, че човекът го е ударил, което решително не е вярно. Мен ме оставиха на мира. Филип е в Пето РУ-СДВР на ул. "Марин Дринов"...

ВИДЕО

На тази дата: 27 април 1963 г. открита е първата в България електрифицирана жп линия София - Пловдив

На 27 април 1963 г. е открита първата в България електрифицирана жп линия София - Пловдив. Дължината й е 156 км.

Това става почти 100 години, след като е построена първата жп линия между Русе и Варна (1865), открита за движение на 7 ноември 1866 г., с дължина 223 км. Скандалното е, че за построяването ѝ са използвани камъни от останките на средновековния български град Плиска, който до този момент е бил сравнително добре запазен. Година след построяването на първата електрифицирана жп линия е открит и първият удвоен участък между Варна и Синдел.

През 1936 г. дължината на всички нормални линии в експлоатация е 3533 км, от които 2618 км са открит път, а 916 км са линии в гарите. Има 80 тунела с обща дължина 19 км. Най-дългият тунел е на линията Раковски - Момчилград, с дължина 1121 м.

Първата електрифицирана линия, София - Пловдив, открита за експлоатация през 1963 г. От тогава досега са електрифицирани 4882 км жп линии, което прави 69,5% от текущия път на страната.

Любопитен факт е, че сред множеството приветствия най-искрени чувства предизвиква това на пионерката Петя Петрова, която говори от името на 700 000 български пионери. От трибуната тя обявява, че нейните връстници със своя труд са допринесли за закупуването на пет електрически локомотива от Чехословакия, като са набрали 7 348 000 кг билки.

Вицове, април 2016 г.

СмЕх

След корабокрушение единственият спасил се пътник попаднал на необитаем остров, на който имало само кози. След няколко години случайно го откриват и го спасяват. Моряците обаче с изненада виждат и малко момченце на плажа.

- Ти пък какъв си? - питат го.

- Аз съм от ме-е-е-стните жители.

***

Двама варят ракия и единият вика:

- Братчед дай да се стегаме, че казана взе да ни насмогва...

***

Догодина излиза поредният епизод на Рамбо. В него Силвестър Сталоун ще се бори с ... артрита.

***

По телевизията дават италиански филм. В едър план разгневена жена крещи на мъжа си:

- Идиото! Кастрато! Импотенто!

Гласът зад кадър превежда:

- Иди си, скъпи, аз съм много разочарована от теб!

***

Българин и циганин си купуват два еднакви, огледални апартамента на един етаж.

След половин година, циганинът вика на българина

– Комши, моят апартамент струва два пъти повече от твоя.

– Е, как – викнал българинът – Това е абсурдно, двата апартамента са огледални, купихме ги по едно и също време и двата са обзаведени по сходен начин, как така?!?

– А-а-а, така, така – казал циганина – Аз нямам циганин за съсед!!!

***

Всяка сутрин нови вицове

Бойко вкарва голове с ръце в джобовете! Видео

"Уникален Бойко Борисов! Премиерът успя да вкара гол от дузпа на двама вратари, при това с ръце в джобовете! Футболните си умения министър-председателят демонстрира на откриването на нова спортна площадка в района на Централна гара в София".

Борисов бе на откриването на ремонтираната столична ЖП гара с министъра на транспорта Ивайло Московски и кмета на София Йорданка Фандъкова.

ВИДЕО

Разбраха се за изборите: До 50 секции в една държава

Предизборната кампания остава 30, а не 21 дни.

Това съобщи лидерът на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов след 2-часова среща на шефовете  на парламентарни групи с премиера Бойко Борисов.

Дерегистрация на негласуващите ще става след пропускане на два последователни избора от един и същи вид.

Поне в 500 секции наесен ще се гласува електронно, въвежда се и машинно броене.

Президентът ще решава дали референдумите ще се сечетават с национални избори.

Управляващите остават на решението си - навън ще се гласува само в посолства и консулства. Но правят изключение, което ще влезе в преходните и заключителните разпоредби.

По предложение на МС в една държава ще може да се откриват до 50 секции. Това обяви съпредседателят на РБ Найден Зеленогорски. Само в Турция се гласува на повече места - там секциите са над 130.