Фотофакт: Тронът на византийските императори е твърде дълъг или мераклията е къс

/Таралеж/ 

Света гора е източник на нравствените устои на обществото, заяви президентът на Русия, пристигайки в Атон.

В столицата на монашеската република Карея Путин седна на трона, на който в миналото са седели само византийските императори.

Разкрития: Тайният живот на лелята на Ким Чен Ун в САЩ

Ко Йонг Сук и съпругът й Ри Ганг заедно в Ню Йорк

/Таралеж/ 

60-годишната корейка, която върви по Таймс Скуеър, с консервативното си облекло и къдрава коса, си е взела почивка за един уикенд от гладенето на ризи и панталони във фирмата за химическо чистене, която държи със съпруга си.

Тя обаче не е случаен емигрант, а лелята на Ким Чен Ун - младия севернокорейски лидер, който наскоро заплаши Ню Йорк с удар с водородна бомба.

В последните 18 години, откакто е избягала от Северна Корея, жената живее на практика анонимно в САЩ, със съпруга си и трите си деца.

"Приятелите тук ми казват, че имам голям късмет, че имам всичко," казва Ко Йонг Сук, както е била известна, когато е била член на управляващото семейство на Северна Корея. "Децата ми посещават отлични училища и са успешни, имам съпруг, който може да поправи всичко. Няма нищо, за което да завиждаме на когото и да е."

Съпругът й, преди известен под името Ри Ганг, се намесва през смях: "Мисля, че сме постигнали американската мечта."

Това е историята на пътя на едно семейство от елита на Северна Корея към средната класа в Америка.

Нарушавайки мълчанието си в САЩ, Ко и Ри разговарят с репортери на Washington Post в Ню Йорк и после в дома си, разположен на няколко часа път. Те се притесняват заради излизането си от анонимност.

Има толкова американци, които си изкарват прехраната с анализи на Северна Корея, които досега дори не са подозирали, че двойката е в Америка.

Те изрично изискват от пресата да не публикува имената, които използват в САЩ, нито да разкрива къде живеят, основно за да предпазят порасналите си деца, които сега имат нормален професионален живот.

Ко поразително прилича на сестра си Ко Йонг Хуи, която е една от съпругите на Ким Чен Ир и майка на Ким Чен Ун, трето поколение лидер на Северна Корея. Тя е имала особено тесни отношения с човека, считан понастоящем за един от най-големите врагове на Америка: грижила се е за Ким Чен Ун, докато той е учил в Швейцария.

През 1998 г., когато Ким Чен Ун е бил на 14 години, а по-големият му брат Ким Чен Чол е бил на 17, Ко и Ри решават да избягат на Запад. По това време сестрата на Ко има нелечим рак на гърдата в краен стадий - макар да умира едва през 2004, когато момчетата й са вече доста големи.

Ко и Ри са осъзнали, че няма да са нужни още дълго на режима и са избягали, опасявайки се да не изгубят привилегирования си статут, който идва единствено благодарение на сестрата на Ко.

Фамилията Ким управлява Северна Корея от 70 години, чрез репресивна система, базирана на страх и клиентелизъм. Управляващото семейство и елитните кадри в работническата партия се възползват от тази система - и биха изгубили най-много, ако тя се срине, или ако те изпаднат в конфликт с режима.

Така че двамата решават да избягат - не в Южна Корея, както правят много севернокорейци, а в САЩ.

Семейството развива собствена фирма за химическо чистене. И трите им деца са пораснали в Америка, посещавали са добри университети и са си намерили добра работа.

На пръв поглед изглеждат като нормално семейство. Не и обаче ако се загледате по-отблизо.

Къщата им е купена до известна степен с еднократен паричен трансфер от $200 000, които ЦРУ са отпуснали на семейството при пристигането му, споделят двамата.

Въпреки че Ко и Ри не са виждали Ким Чен Ун от почти 20 години и не са заемали официални постове във властта, американските разузнавателни данни за Северна Корея са толкова оскъдни, че двойката все пак е ценен източник на информация за семейството.

Те разкриват например, че Ким Чен Ун е роден през 1984 - не 1982 или 1983, както масово се считаше. Причината, поради която са сигурни в това? Било е в същата година, в която се е родил първият им син. "Със сина ми бяха другарчета в игрите от раждането си. Сменяла съм памперсите и на двамата," казва Ко през смях.

Понякога представители на ЦРУ се срещат с Ко и Ри и им показват снимки на севернокорейци и питат кои са тези хора.

ЦРУ отказват да потвърдят или коментират твърденията на Ко и Ри. Някои части от историята на двойката могат да бъдат потвърдени, но други не.

Дори и сега Ри продължава да симпатизира на севернокорейския режим и се опитва да получи разрешение да посети Пхенян. И двамата са предпазливи в нещата, които казват за могъщия си племенник, който редовно назовават като "маршал Ким Чен Ун."

Училището на Ким Чен Ун в Швейцария

Описват го като човек, израснал, знаейки, че един ден ще поеме властта.

През 1992, Ко Йонг Сук пристига в Берн, Швейцария, с Ким Чен Чол, първороден син на сестрата на Ко и Ким Чен Ир, който две години по-късно става лидер на Северна Корея. Ким Чен Ун пристига през 1996, когато е на 12 години.

"Живеехме в нормална къща и се държахме като нормално семейство. Аз бях като тяхна майка," казва Ко за времето в Берн. "Насърчавах го да води приятелите си у дома, защото искахме да живеят нормален живот. Правех закуски за децата. Ядяха сладкиши и си играеха с лего."

Ползвайки дипломатически паспорт, Ри редовно пътува от Швейцария за Северна Корея и обратно, понякога водейки със себе си най-малката им дъщеря и по-малката сестра на Ким Чен Ун.

Семейството е говорило на корейски у дома и е се е хранело с корейска храна, но същевременно се е радвало и на плюсовете на емигрантско семейство в екзотична локация. Ко е водила децата на Ким в "Евро-Дисни", сега "Дисниленд Париж". Ким Чен Ун е бил в токийския "Дисниленд" с майка си няколко години по-рано - и фотоалбумите й изобилстват от снимки на двамата на ски в швейцарските Алпи, плуващи на френската Ривиера и хранещи се в ресторанти в Италия.

Ким Чен Ун е обичал игрите и техниката, и се е опитвал да разбере как плуват корабите и как летят самолетите. Още тогава е демонстрирал черти на характера, които впоследствие са станали много по-очевидни.

"Не създаваше много проблеми, но беше избухлив и нетолерантен," спомня си Ко. "Когато майка му се опита да му забрани да играе твърде много, защото не учи достатъчно, той не отговаряше, но протестираше по други начини, например обяви гладна стачка."

Ким е обичал да се прибира у дома за лятото, да прекарва време в Уонсан, където семейството има огромно крайбрежно имение, или в главната им резиденция в Пхенян.

"Той започна да играе баскетбол, и се вманиачи по него," казва леля му за младия Ким, който е бил фен на Майкъл Джордан и по-късно на няколко пъти е посрещал Денис Родман като виден гост. "Често лягаше да спи... с баскетболната топка."

Той е бил по-нисък от приятелите си, и майка му му е казвала, че ако играе баскетбол, ще стане по-висок, твърди Ко.

По-късно в къщата им Ри вади никога непоказвана досега снимка, ламинирана и съхранявана в плик, на все още строен Ким, на 13 години, и по-големият му брат сред отбор с баскетболни униформи след турнир в Пхенян. Ри седи на предния ред, а Ко е отзад. Ким държи златен трофей.

Светът не подозира, че Ким е обявен за наследник на баща си, до октомври 2010, когато статутът му е официално обявен на конгрес на работническата партия в Пхенян.

Ким обаче е знаел още от 1992, че един ден ще наследи Северна Корея.

Знак за това е бил даден още на осмия му рожден ден, на който са присъствали висшите военни на Северна Корея, разказва двойката. Ким е получил генералска униформа, украсена със звезди, и истински генерали с истински звезди са му се покланяли и са демонстрирали уважение към него от този момент.

"Невъзможно беше той да порасне като нормален човек, когато хората около него се държаха по подобен начин," коментира Ко.

Произхождаща от скромно семейство, Ко се издига в елита на севернокорейското общество, когато сестра й - певица, очарова наследника на властта Ким Чен Ир, и става негова трета партньорка през 1975 г.

"Бях много близка със сестра ми, и беше трудна работа да бъде негова съпруга, така че ме е молила да й помагам. Тя можеше да ми има доверие, защото сме кръвни роднини," казва Ко.

Ким Чен Ир лично е избрал Ри за съпруг на неговата балдъза. Всички те са живели в имение в Пхенян, като Ко се е грижила за своите деца и децата на сестра си в продължение на няколко години.

"Живеехме добре," разказва Ко. Тя си спомня как е пила коняк с газирана вода и е яла хайвер в Пхенян, и как е пътувала с Ким Чен Ир в неговия мерцедес.

После идват вълшебните години в Европа. През 1998 г. обаче сестрата на Ко открива, че има рак на гърдата, и се подлага на лечение в Швейцария и Франция.

Това е моментът, когато версията на Ко и Ри за събитията започва да става доста неясна.

Като се има предвид, че Ри се опитва да си спечели отново благоразположението на Ким Чен Ун, той има сериозни причини да представя бягството им като чисто алтруистична постъпка.

Начинът, по който описват нещата Ри и Ко, е че лечението на рака в Европа не е дало резултат, така че те решили да заминат за САЩ, за да пробват да уредят лечение за умиращата сестра на Ко. Бягството им било опит да спасят майката на Ким Чен Ун, заявяват те.

Публикациите за тях в южнокорейските новинарски медии обаче загатват, че те са потърсили убежище в САЩ, защото са се опасявали какво може да им се случи, след като някой от родителите на Ким Чен Ун умре. Това е била тяхната връзка с управляващата фамилия, и без нея какво би се случило с тях?

Ко донякъде подхвърля, че и това е било повод за известни притеснения.

"В историята често виждате хора, близки до могъщ лидер, да се оказват замесени в непредвидени проблеми заради други хора," казва тя. "Мислех, че ще е по-добре за нас, ако избегнем такъв тип проблеми."

И те са имали основателни причини да се страхуват, като се има предвид положението на сестрата на Ко, коментира Майкъл Мадън, редактор на сайта North Korea Leadership Watch.

"Ко Йонг Хуи беше амбициозна жена - тя искаше синовете й да се издигнат, и междувременно си създаде доста врагове," констатира Мадън. "Ако бяхте нейни шуреи или зълви, бихте се почувствали застрашени. Не би било невъзможно някой да се погрижи да изчезнете."

Опасностите съществуват и сега. Просто е достатъчно да споменем случая на Чан Сон Тхек, чичото, който също е живял в имението в Пхенян с Ко и Ри. той изглежда е придобил твърде много власт - и през 2013 Ким нареди той да бъде екзекутиран.

Така че през 1998 Ри и Ко и трите им деца се качват на такси до американското посолство в Берн. Те заявяват, че са севернокорейски дипломати и искат убежище. След няколко дни, нужни за да пристигне говорещ корейски дипломат от Вашингтон, те са отведени в американска военна база край Франкфурт.

Остават в къща в базата в продължение на няколко месеца, докато ги разпитват. Тогава Ри и Ко разкриват семейните си връзки.

"Американските власти не знаеха кой е Ким Чен Ун, нито той ще стане следващият лидер," разказва Ри.

Правителството на САЩ не разкрива пред съюзника си Южна Корея, че държи Ко и Ри, докато те не са на американска земя, като очевидно с това е вбесило властите в Сеул.

За американските разузнавателни агенции, които се затрудняват да си осигуряват надеждна информация за това как функционира отвътре севернокорейският режим, бягството им е изглеждало като истински джакпот.

Ри обаче настоява, че те не са знаели особено много.

"От ЦРУ мислеха, че вероятно знаем някакви тайни, но реално не знаехме нищо," твърди той. "Просто се грижехме за децата и им помагахме да учат, така че естествено сме ставали свидетели на доста от личния им живот, но не сме имали нищо общо с военните. Не знаехме никакви ядрени или военни тайни."

Мадън коментира, че ценността на двойката от гледна точка на разузнаването е била ограничена. Александър Мансуров, експерт по лидерството в Северна Корея, който някога е учил в университета "Ким Ир Сен" в Пхенян, е съгласен с тази теза.

"Да, те разбират системата много добре," казва той. Те обаче "са пропуснали глада и възстановяването, прехода към новото лидерство и всички събития от последните 5 години. В този смисъл те още живеят в миналото."

Когато се приземяват в САЩ, семейството прекарва няколко дни в региона на Вашингтон, близо до ЦРУ - преди да се премести в малко градче, където южнокорейска църква им е предложила помощ, подобно на други, избягали от Севера.

"Хората в църквата ни задаваха много въпроси. Те знаеха, че сме от Северна Корея, но ни казваха, че не изглеждаме като севернокорейци. И не спираха да ни задават въпроси," споделя Ко.

Затова семейството се мести в друг град с много малко други корейци, или дори азиатци.

"Животът в началото беше труден. Нямахме роднини и работехме по 12 часа дневно," разказва Ри. Той е работил като строител, после се е занимавал с поддръжката на къща с апартаменти, все неща, лесни за работа без знания по английски.

Ко се е чувствала обезсърчена от невъзможността да работи и да допринася за бюджета на семейството. "Единственото, което можех да правя, без да говоря езика, беше химическо чистене," казва тя на корейски. Сега Ри говори приличен английски, но този на Ко все още си остава базов.

И така, те отворили малък магазин и работели до късно, Ри на машините, а Ко оправяйки поръчките. Скоро набрали популярност. "Да виждам децата ми да се справят добре в училище и съпругът ми да работи толкова усърдно ми даде сила и енергия да продължа," казва Ко.

Децата им не проявяват интерес към Корея, нито Северна, нито Южна. Най-големият им син е математик, вторият им син помага в бизнеса, а дъщеря им се занимава с компютърни науки.

Живеят комфортно, но определено не изглежда да са заможни. И със сигурност са много далеч от коняка и хайвера.

Защо нарушават мълчанието си сега?

Ри споделя, че иска да посети Северна Корея и е излязъл от дълбокото си прикритие, за да опровергае това, което нарича "лъжи", разпространявани за тях и семейството в Северна Корея от критици на режима, живеещи в Южна Корея.

Миналата година Ри и Ко заведоха дела срещу трима избягали от Северна Корея висши чиновници, които пред южнокорейска телевизия ги обвиниха в разнообразни престъпления от рода на кражба на милиони долари от режима на Ким. Двойката нае популярен адвокат - Кан Йонг-Сеок, за да води дело за клевета, но искът им бе отхвърлен с формални аргументи.

Дори и след годините, които двойката е прекарала в САЩ, Северна Корея все още има някаква привлекателност за тях.

Ри, който е особено внимателен в изказванията си пред репортери и се опитва да не говори негативно за режима, се надява да е човекът, който ще запълни разширяващата се пропаст в отношенията между Вашингтон и Пхенян.

"Крайната ми цел е да се върна в Северна Корея. Разбирам Америка и разбирам Северна Корея, така че мисля, че мога да бъда добър посредник между двете," казва той. "Ако Ким Чен Ун е такъв, какъвто го помня, може би ще мога да се срещна с него и да разговарям с него."

Мансуров описва надеждите на Ри да се върне в Северна Корея като "абсурдни".

"Той има добър живот в САЩ. Защо би искал да се връща? Освен ако е готов да отиде "на небето"", коментира той.

Ко казва, че й липсва родният й град - и привлекателността на родния град не е за подценяване в корейската култура - но все пак не иска да се връща. И тя не подкрепя идеите на Ри да посещава страната. "Как обаче да разубедя упорития си съпруг?"

За щастие на Ко, това решение в крайна сметка ще е на Ким Чен Ун. А той засега не демонстрира никакъв интерес да има посредници в обозримо бъдеще, които да му помагат да подобрява отношенията със САЩ.

На тази дата: 29 май 1989 г. В изявление по БНР и БНТ Тодор Живков призовава Турция да отвори границите си

/Таралеж/ 

"Голямата екскурзия" - така е известен процесът на масово изселване от лятото на 1989 г. на български граждани от турското малцинство в страната.

Засегнатите са около 360 000 души, които са принудени набързо да изоставят домовете си и да потърсят убежище в съседна Турция.

Причина за това събитие става изявление от 29 май 1989 г. на председателя на Държавния съвет Тодор Живков (фактически държавния глава в комунистическата държава). Изявлението е излъчено по БНР и БНТ, в което основното послание е Турция да отвори границата си за желаещите да се изселят български граждани, на които ще се даде тази възможност.

На 3 юни турската държава отваря границата си и това довежда до мащабна миграционна вълна през летните месеци на 1989 г.

Само няколко месеца по-късно, огромният поток от хора принуждава турската страна отново да затвори границата, в края на август същата година.

В официалната позиция на българските власти по отношение на масовото изселване на български турци и мюсюлмани се използва думата „екскурзия“, което провокира медиите с известна доза печална ирония да нарекат събитието „Голямата екскурзия“.

Предистория

Още самото начало насилственото преименуване предизвиква съпротивата на турското население, която на места прераства в открити демонстрации и бунтове. На 25 и 26 декември 1984 г. има демонстрации в селата Бенковски, Каялоба, Горски извор, Могиляне, Пресека и Добромирци, в резултат на които има и убити.  Има протести и на много други места в Източните Родопи, за потушаването на които е сформиран специален кризисен щаб. На 17, 18 и 19 януари 1985 г. са бунтовете в Ябланово край Котел. Михаил Иванов[8] посочва общо около 13-15 000 протестиращи в десетина села. Загиват 8 души (включително едно бебе), стотици са бити и задържани, а 517 човека са изпратени в лагера в Белене.

След 1985 г. съпротивата добива организирани форми. На 9 март 1985 г. на гара Буново от „протурски“ терористи е взривен вагонът за майки с деца на влака София-Бургас. При Атентата на гара Буново загиват 7 души - 3 деца и 4 жени, тежко ранени са 9 души (включително 2 деца). Във Варна през 1985 г. е образувана организацията „Турско национално-освободително движение в България“.

Втората отчетлива вълна от съпротивителни действия е в периода 1988-1989 г. През втората половина на 1988 г. несъгласни с Възродителния процес турци и помаци се присъединяват към Независимото дружество за защита на правата на човека. На 13 ноември 1988 г. е учредено Демократичната лига за защита на правата на човека в България с председател Мустафа Юмер и секретари Сабри Искендер и Али Орманлъ. През април 1989 г. в Джебел е основано “Дружество за подкрепа – Виена 89”.  Исканията на тези организации и техните членове за гарантиране на малцинствените права в България получават гласност основно чрез изявления в западни радиостанции като Свободна Европа, Дойче веле и Би Би Си.

Голямата екскурзия

След протестите, между юни и август 1989 г. започва кампания по прибързано изселване под натиск на около 1/3 от засегнатото население. Това са около 360 000 души, които са принудени да се изселят от родината си в Турция, а по-късно около 150-160 000 от тях се връщат обратно след падането на БКП от власт. Кампанията бива обяснена в медиите от комунистическата власт като „екскурзия“, което става повод събитето по-късно да придобие известност в обществото като Голямата екскурзия. Изселените разполагат с много малко време, в което да съберат личните си вещи, но не и да организират продажбата на имотите си. Много от тях остават и до днес в Турция, след като са преминали границата с каруци, които теглят сами. Повечето от имотите им са незаконно заграбени от държавата.

Втората вълна от съпротивата на турците в България срещу насилствената асимилация през 1988 и 1989 г. изиграва значителна роля за оформянето на открито гражданско противопоставяне на комунистическия режим в последните му години.

Вицове, май 2016 г.

Добро утро!

СмЕх/Таралеж/ 

При социализма един човек отива в Москва да си купи кола, плаща я, след което продавачът му обяснява, че щя е я получи на тази и тази дата след десет години. Купувачът се замисля за момент и след това пита: „Преди или след обяд?“. Продавачът, удивен от въпроса, пита на свой ред: „Какво значение има това?“ Отговор: „Ами водопроводчикът ще дойде преди обяд“.

***

На среща на любители гълъбари един любител разправя:

- Аз пък ще правя кръстоска на пощенски гълъб с папагал!

- Защо?!

- Ами ако не може да намери пътя сам, поне ще може да попита някого.

***

Майка към сина си:

- Рашили сме да купим вила, затова баща ти ще спре пиенето, аз пушенето, а ти какво ще направиш?

- Аз мога да спра училището!

***

- И тогава се хвърлих върху вълка и с един удар на ножа му отрязох опашката! - казва ловджия.

- А защо не главата?

- Някой вече го беше направил преди мен.

***

- Ало, искам да поръчам една пица Капричоза и пепси.

- Грешка има. Тук е телефон на доверието.

- Донесете капричозата и пепсито, че ще се самоубия!

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/ 

50 имигранти опитали да влязат нелегално от Гърция

/Таралеж/ 

Общо 50 души са задържани късно снощи при опит да преминат през гръцко-българската граница, съобщава bTV. Първоначално група от 70 мигранти направили опит да преминат през границата. Те били много агресивни и се стигнало до сблъсъци с гръцката полиция.

На територията на южната ни съседка за задържани общо 20 от тях и са върнати в бежански лагер в Солун.

Пак взрив в завода "Арсенал" в Мъглиж, един загинал

/Таралеж/ 

53-годишен мъж е починал при взрив в завод „Арсенал“ в град Мъглиж.

Инцидентът е станал около 22:30 часа снощи. Няма данни за други пострадали.

На място е екип на полицията и следствените органи и разследват причините за инцидента. Прокуратурата е образувала следствено дело.

"Няма опасност за населението и за хората, които работят в завод „Арсенал” в Мъглиж, вследствие на взрива, който стана късно снощи", заяви пред "Фокус" главен комисар Николай Николов, директор на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”.

Той допълни, че освен загиналият на мястото е имало една жена, която не е пострадала, но се е уплашила.

По думите му, отстраняването на последствията от взрива е било извършено изцяло от служителите на завода и не се е наложила пряката намеса на пожарникарите.

„Най-вероятно причините за инцидента са свързани с технологичния процес в завода. Става дума за преса, с която се обработват взривни вещества. Подробностите ще станат ясни от досъдебното производство”, посочи той.

Припомняме ви, че това не е първи фатален инцидент в завода в Мъглиж: на 25 април тази година двама души загубиха живота си след пожар в "Арсенал", а други няколко пострадаха тежко.

На 19 декември 2014 г. взрив в същия завод уби един и рани други четири души. Тогава причината бе авария на технологичния процес.

На 28 февруари 2014 г. също при взрив в завода загина един работник.

Съдът е залят от жалби срещу поскъпването на билета за градски транспорт в София

/Таралеж/ 

Общо 42 жалби срещу поскъпването на билета за градския транспорт в София, което трябва да влезе в сила от 1 юни, са подали граждани в
Административния съд на София-град, съобщиха за "Правен свят" от съда.

Жалбите са и от граждани, и от юридически лица и не са с идентично съдържание, но във всички се оспорва изцяло решението на Столичния общински съвет (СОС), с което беше изменена Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община.

По всички жалби ще бъде образувано едно дело, което ще се гледа от тричленен състав на съда.

Никой от жалбоподателите не е поискал спиране на действието на измененията.

Решението за увеличение на цената от 1 лв. на 1,60 лв. беше взето на 14 април от Столичния общински съвет. Това стана с гласовете на общинарите от ГЕРБ, СДС и ДБГ. Решението на съвета е новата цена да влезе в сила от 1 юни, като преди това тя не беше променяна в продължение на 7 години. Освен цената за единично пътуване, от 8 на 12 лв. се вдига и тази на талона от 10 билета.

От БСП сезираха областния управител на София Веселин Пенев с искане да върне за ново обсъждане в Общинския съвет измененията на наредбата.

Пенев обаче не видя нищо незаконосъбразно в тях. Според него не е проблем, че СОС е посочил за правно основание на промените чл. 21 т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Този текст от закона предвижда, че Общинският съвет приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. "Доколкото наредбата касае промени в приходната част на търговски дружества, чийто принципал е СОС и предвид факта че "имущество"-то от правна гледна точка представлява съвкупност от веществените и невеществените стопански активи, с които разполага стопанският субект, считам че посочената разпоредба е приложимата правна норма", заяви областният управител.

Той отхвърли и твърдението, че няма икономическа аргументация за новата цена. И прие за такава новия параграф в наредбата, който гласи: "Цените на превозните документи за обществен градски транспорт на територията на Столична община се определят, съгласно утвърдените с Икономическа рамка на обществения градски транспорт в Столична община за съответните приходи и разходи за дейността".

Що се отнася до аргумента на БСП, че не е направен анализ за съответствие на измененията в наредбата с правото на Европейския съюз, Пенев признава, че в мотивите към решението на СОС не е посочен конкретно Регламент № 1370/2007 г. Но изтъква, че в тях е коментирано, че са предвидени множество гаранции за сигурността и безопасността на гражданите, ползващи услугите на транспортните оператори, а това са аргументи от регламента.

"Спазени са изискванията на чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове за публикуване на проекта на интернет-страницата на съответната институция на 28 януари 2016 г., ведно с мотивите към него и предоставяне на заинтересуваните лица на 14 дневен срок за становища и предложения по проекта преди внасянето му за гласуване в компетентния орган, който срок изтича на 13 април 2016 г.", твърди още Пенев.

Освен, че вдигнаха цената билета и талона, на 14 април общинските съветници одобриха и три нови превозни документа и намалиха цената на годишната карта със 135 лв. Така тя вече ще струва 365 лв. т.е. по един лев на ден. Новите карти са "Метро плюс" - за метро и една линия наземен транспорт на цена от 43 лв., тридневна карта за всички линии от 10 лв. и карта "София" с отстъпки при посещения на културни и исторически забележителности от 20 лв. Комбинираната карта за транспорт и музеи влиза в сила от 1 октомври 2016 г.

С измененията глобата за нередовен пътник беше увеличена от 20 лв. на 40 лв., а актът - от 100 лв. на 200 лв.

На тази дата: 28 май 1987 г. Немец навлиза с малък самолет в СССР и каца на Червения площад в Москва

/Таралеж/ 

1987 г. Матиас Руст безпрепятствено навлиза с малък самолет „Чесна-172” в съветското въздушно пространство и каца на Червения площад в Москва. По това време Руст е 19-годишен пилот-любител, но успява да прелети разстоянието от Хелзинки (Финландия) до Москва.

Идеята идва на Руст, докато гледа по телевизията безплодните преговори между американския и съветския президент в Рейкявик. По онова време младежът вече проявява интерес към политиката и му се приискало да изглади отношенията между СССР и Запада, като прокара въображаем мост между тях. Бащата на Руст продава самолети „Чесна” в Германия, а младежът изкарва курс за пилот-любител и дори вече има във въздуха около 50 часа.

На 13 май 1987 г. той казва на родителите си, че възнамерява да обиколи Северна Европа със самолет, за да пролети необходимото време за получаване на права за професионален пилот. Първата му спирка е на шотландските Шетландски острови, втората е на Фарерските острови на крайбрежието на Дания, като на двете места прекарва по една нощ.

След това Руст пристига в исландската столица Рейкявик, после в норвежкия Берген, а на 25 май вече е в Хелзинки. В трите последни града матиас Руст прекарва по няколко дни, като събира кураж да изпълни авантюрата си и пресмята шансовете си да оцелее.

Сутринта на 28 май младият пилот съобщава на диспечерите в Хелзинки, че се отправя за Стокхолм. В този момент той все още не е уверен, че ще изпълни замисъла си. Окончателно взема решението след като половин час лети в западна посока към Стокхолм. След това неочаквано и за себе си взема курс на югоизток.

В същото време в Хелзинки диспечерът на въздушния контрол започва да се вълнува от неправилното направление на Руст, който след това изобщо изчезва от екраните заради малката си височина. Подаден е сигнал за тревога и в района на финското крайбрежие започва издирвателно-спасителна операция. След като на повърхността на морето е забелязано маслено петно, към търсенето са привлечени водолази.

Самолетът на Руст пресича въздушната граница на СССР в 14.20 ч. на височина 600 м над Финския залив в района на естонския град Кохтла Ярве. Радарите на ПВО веднага регистрират нарушението поради равния терен и дежурните зенитноракетни дивизиони са приведени в бойна готовност.

Изпратен е свръхзвуков изтребител МиГ-21. Той бързо открива нарушителя, но не му подава международно установените команди, за да го принуди да кацне. Не го и обстрелва. Изтребителят изчезва в облаците и повече не се връща.

За станалото има две коренно различни версии, които никога не са изяснени от съветските власти. Според едната той е опознат като чужд спортен самолет, не представляващ заплаха за страната, и е воден на радарните екрани до Москва. От 1984 г. в съветските ВВС е издадена заповед, забраняваща откриване на огън по граждански и спортни самолети.

Според втората версия самолетът не е опознат като чуждестранен, тъй като изтребителят лети с превишение в скоростта от 400-500 км/ч. Същевременно в района ден по-рано е станала авиационна катастрофа и продължават спасителните операции; в небето се изпълняват учебни полети с млади летци. Всичко това довежда до бъркотия във въздуха и в центровете за управление на полетите.

По вероятна е втората версия, защото никой не го следи на екраните и при кацането и рулирането му до храма „Василий Блажени” никой не го очаква. Милицията пристига после по сигнал за паркирания самолет.

Радостта му, че е достигнал до Москва, бързо секва при вида на куполите на големите московски църкви. Руст си дава сметка, че кацането няма да е лесно, тъй като на Червения площад и наоколо не се вижда празно пространство без хора. Той прави няколко кръга на височина 10 м над Големия Москворецки мост, давайки да се разбере, че ще каца. И ...успява.

На младежа му се налага много време да доказва, че е действал сам и полетът му не е част от заговор на чуждестранно правителство. А тогавашният лидер на СССР Михаил Горбачов си дава сметка, че може да извлече полза от ситуацията в свой интерес, като уволни високопоставени военни, които не подкрепят реформата му за гласност и демократизиране на обществото.

След няколко дни са уволнени военният министър Сергей Соколов и командващият ПВО Александър Колдунов. В течение на няколко месеца са уволнени около 200 високопоставени военни, набедени като виновни за кацането на Руст в Москва.

Руст е обвинен и признат за виновен в нарушаване на международните правила на полетите, незаконно преминаване на държавната граница, а така също и за „злостно хулиганство”. Съдебният процес започва в Москва на 2 септември 1987 г. и завършва след два дни. Матиас е осъден на четири години престой в трудов лагер с лек режим.

Независимо че впоследствие му е разрешено да изтърпи наказанието в Лефортовския затвор в Москва, Руст тежко преживява затворничеството си. През 1988 г., след подписването от Рейгън и Горбачов на договора за неразпространение на ядреното оръжие, международната обстановка се разведрява и към Руст е проявен знак на добра воля.

След като прекарва в предварителния арест и в затвора 432 дни, на 3 август 1988 г. той е помилван и освободен - бившият външен министър Андрей Громико, в ролята на председател на Върховния съвет на СССР, подписва необходимите документи за неговото помилване.

Вицове, май 2016 г.

Добро утро!

СмЕх/Таралеж/ 

В тъмното един спира добре облечен мъж и го заплашва с нож:

- Дай си парите!

- Не ви съветвам да го правите, аз съм държавен служител!

- Тогава дай си ми парите!

***

Хората на Земята нямат пари, за да доставят вода в сухите райони на Земята, но имат пари, за да търсят вода на Марс.

Това води до въпроса: Има ли на Земята разум?

***

Отива един да си подава документи за кандидат-президент. В ЦИК(централна избирателна комисия). Започват да му оформят документите и го питат:

- Бил ли сте агент на Държавна сигурност някога?

- Задължително условие ли е?

***

- Що е скопен хладилник?

- Хладилник, на когото са отнели и последните две яйца!

***

Пътуват си две приятелки във влака и си говорят:

- Не е живот това,а мъка!

- Намери си любовник и взимай от него по 500 лева на месец!

- Откъде да го намеря такъв?

- Тогава двама по 250.

- Също е проблем.

- Тогава 4 по 125!

Обажда се дремещ мъж от купето:

- Като стигнете до 5 лева ме събудете.

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/ 

Савченко готова за президент

/Таралеж/ 

Освободената от Русия Надежда Савченко е готова да стане президент на Украйна, ако хората поискат това. Военният пилот даде пресконференция на родна земя, след като бе разменена за руски затворници с Москва и така излезе на свобода след 2 години.

Савченко бе осъдена на 22 години затвор за убийството на двама руски журналисти в Донбас през 2014-та година, но твърди, че е невинна и делото е изцяло политическо. В нейна защита имаше протести и изявления на западни дипломати, а сега тя бе посрещнаха като национален герой в Киев, основно заради острите и антикремълски позиции.

На фона на очакването да се възползва от личния си рейтинг, Савченко изрази съмнение, че украинците ще я подкрепят на избори. „Обичам да летя. Но, ако се налага, ако е полезно за Украйна, бих станала президент или влязла в политиката", изтъкна тя и се обяви за преговори с проруските сепаратисти в източната част на страната.

Изявлението й вероятно ще има отражение в Украйна, където политическата система е разкъсана от войната, икономическата криза и обвиненията в корупция на управляващите.

Савченко изрази желание да се върне на работа в армията на Украйна. Военнослужещата била готова да отиде и на бойното поле, ако там започне "люта битка", и да застане в първите редици.

"Хидрострой" купува свързваната с Пеевски "Водстрой 98"

Собственикът на "Хидрострой" Велико Желев (в средата).

/Таралеж/ 

Емблематичната строителна компания "Водстрой 98", свързвана в медийни публикации с Делян Пеевски има нов собственик - варненската компания "Хидрострой“.

Параметрите по сделката ще бъдат съобщени на по-късен етап, когато тя бъде финализирана. В Търговския регистър все още няма отразени промени в собствеността.

"Хидрострой" е основана през септември 1962 г. от Главно управление на водното стопанство при Министерски съвет с името „Водстрой”- Варна. През 1970 година е преименувана в СУ „Водно строителство”, а четири години по-късно получава името, което носи и до днес – „Хидрострой”. Основни собственици са Велико Желев и Мая Желева.

Компанията е един от най-големите изпълнители на обществени поръчки в областта на строителството през последните години, като в момента извършва и ремонта на Аспаруховия мост във Варна.

Наскоро "Хидрострой" в консорциум с "Водстрой 98" завърши строителството на Северната скоростна тангента на София. А преди дни "Водстрой 98" заедно с "Галчев инженеринг" спечели поръчка на „Софийска вода” за 8 млн. лв. за реконструкция на водопроводната и канализационната мрежа в 15 квартала в северната част на столицата през следващите три години.

В Козлодуй започват Ботевите тържества

/Таралеж/ 

В Козлодуй започват тържествата за отбелязване на 140-годишнината от слизането на Ботевата чета на козлодуйския бряг.

Пред паметника на Христо Ботев в Ботевия парк в дунавския град президентът Росен Плевнелиев ще даде начало на 70-ия юбилеен поход „По стъпките на Ботевата чета“. 

Държавният глава ще посети Националния музей параход „Радецки“. Пред паметника на Христо Ботев той ще присъства на възпоменателния митинг-заря и на тържествената проверка по повод 140-годишнината от слизането на Ботевата чета на козлодуйския бряг.

На тази дата: 27 май 1925 г. Публично са обесени извършителите на атентата от "Света Неделя"

Обесването на атентаторите: Петър Задгорски (клисарят) - обесен,

Георги Коев го бесят, Марко Фридман очаква да бъде обесен,

София, при еврейските гробища зад игрище Славия, 27 май 1925 г

/Таралеж/ 

1925 г. е извършена последната публична екзекуция в Европа - обесени са извършителите на атентата в катедралата „Св. Крал” Марко Фридман, Петър Задгорски и Георги Коев. Денят е Велики четвъртък от Страстната седмица, след два дни е Великден.

На 16 април 1925 г. старата софийска катедрала „Свети Крал” (днес „Света Неделя”) е препълнена от народ. Предстои опелото на убития два дни по-рано запасен генерал Константин Георгиев, опълченец, един от водачите на управляващия „Демократичен сговор”. Присъстват министри, депутати, кметът на София, висши офицери, съратници на покойника от войните за национално обединение.

В 15.20 ч. Софийският митрополит Стефан поема Светото Евангелие от ръцете на дякона. В този миг мощна ударна вълна от експлозия поваля мъже, жени и деца, куполът на катедралата отхвръква, а после се стоварва обратно долу.

Загиват 134 души, други умират по-късно от раните си, така общият брой на жертвите достига 213. Ранените са 500. Загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3 майори, 9 капитани, 3 депутати и множество граждани, включително деца.

Целият експлозив от 25 кг е събран в един пакет и е заложен над една от колоните на основния купол, разположена при южния вход на сградата. Взривен с бикфордов шнур с дължина 15 м, осигуряващ на атентаторите 25 минути, за да избягат.

Атентатът е дело на крайно ляво настроени дейци от Военната организация на БКП. София е блокирана само за минути след експлозията. Разследването е поето от „Обществената безопасност” („Държавна сигурност” на Царство България). Много скоро са разкрити и заловени организаторите и преките извършители на терористичния акт Марко Фридман, Георги Коев и клисарят Петър Задгорски.

Първи е арестуван клисарят Петър Задгорски. Блокадата го сварва на ъгъла на бул. „Княгиня Клементина” (днес „Ал. Стамболийски”) и „Цар Самуил” на път за площад „Възраждане”, където уж трябвало да го чака автомобил. При вида на униформените той се разтреперва и колабира, като привлича вниманието на околните. От него започва разнищването на заговора.

Марко Фридман и Георги Коев са арестувани, без да окажат съпротива. От блокадата се измъкват Никола Петров, (който заедно с Фридман запалват фитила) и Живко Динов, (осигуряващ охраната при поставянето и задействането на взрива) и успяват през Сърбия да избягат за Москва. Ден по-рано е напуснал България и Петър Абаджиев - приносител на коминтерновските пари от Москва за подготовката на атентата. Когато полицията отива да арестува офицерите Коста Янков и Иван Минков, които са сред организаторите на атентата, те откриват огън и накрая се самоубиват.

Пред съда са изправени над 20 души, държавното обвинение иска девет смъртни присъди, но съдът произнася само три - за заловените физически извършители Фридман и Коев и за клисаря Задгорски, който осигурява достъпа до купола. При това съдът настоява да бъде убеден, че клисарят е знаел какво се върши и напълно съзнателно е съдействал.

Преди четенето на присъдата, вземайки последна дума, Фридман заявява, че с ясно съзнание е влязъл в една нелегална организация, с крайна цел - повдигане на въоръжено въстание. Съжалявал, че след Деветоюнския преврат, партията като революционна организация трябвало да застане на страната на един контрапреврат, но тя изменила на идеалите си и го докарала до положението да застане пред съда и да отговаря за избиването на невинни хора.

Няколко часа преди да бъде изпълнена смъртната присъда на 27 май 1925 г., Фридман пише молба до царя - той моли бесилото да бъде заменено с разстрел. Царят обаче отказва да удовлетвори последната молба на осъдения.

Макар в присъдите да не е отбелязано публичното им извършване и въпреки съпротивата на двореца, правителството си поема отговорността - в покрайнините на София на игрище са сковани от масивни греди три бесилки. Под тях има маси, а върху тях са сложени столчета.

Вицове, май 2016 г.

Добро утро!

СмЕх/Таралеж/ 

Москва, Червения площад. Чуждестранен журналист пита руснак:

- Президентът Путин иска да ограничи или ако може даже да се забрани пиенето на водка. Какво мислите вие?

- Аз моето съм си изпил, но жалко за децата.

***

Снимки на филм. Главният актьор трябва да скочи във водата от един мост. Понеже сцената ще се снима в близък план не може да се ползва каскадьор.

- Но аз не мога да плувам! - възмущава се актьорът.

- Нищо, това е финалната сцена, - успокоява го режисьорът.

***

- Привет Гоги, защо си тъжен?

- Художественият съвет ми върна картината, цяла година я рисувах.

-А що за картина?

- Представи си райската градина, под дърво лежи гола жена, кърми детенце, картината се казва "Живот".

- Въх! Каква хубава картина, и какво рече този недостоен художествен съвет?

- Каза детенцето да се обръсне, да си свали шапката и да му се обуят панталони.

***

Говорят си двама приятели:

- Да знаеш вчера какъв ужасен сън сънувах!

- Какъв?

- Оказвам се на необитаем остров в компанията на Клаудия Шифър, Памела Андерсън и Дженифър Лопес!

- Супер сън! Какво му е ужасното?

- Аз бях Бритни Спиърс...

***

Ако сте си купили блузка на Долче & Габана за 30 лева ,не бързайте да се радвате -възможно е да е Армани.

***

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/ 

Радан Кънев: Не гледах Борисов. Бях на фитнес и не съжалявам

/Таралеж/ 

Главата в пясъка. Нито дума за провала на законността, за блокажа на реформата в прокуратурата, за администрацията, която пречи, а не помага на бизнеса.

Така лидерът на ДСБ Радан Кънев коментира сутрешното интервю на премиера Бойко Борисов по Нова тв. На страницата си във фейсбук Кънев написа още:

Нито дума за тревожното състояние на публичните и частните финанси и парализираните финансови регулатори. Нито дума за изпреварващото икономическо развитие на Румъния и дори на Сърбия. А още по-малко - за причините за него.

Дори вече не "спира поръчки" и не бори корупцията. Тя си е добре...

45 минути, в които важните проблеми ги няма. Меко казано, разочароващо. Не съжалявам, че сутринта преди работа прекарах във фитнеса, вместо пред телевизора. Донякъде съжалявам, че отделих това време по обяд.

Борисов за Ердоган: Тежък характер, но ме уважава

/Таралеж/ 

Премиерът Бойко Борисов умело отклони темата дали турският президент Реджеп Тайп Ердоган се бърка във вътрешните работи на България, но вместо това реши да му даде психологическа характеристика.

"Ердоган е много тежък характер, с него се работи много тежко и не става въпрос само за нас. Освен това така е взел властта и така се е организирал, че е невероятно силен. Така си говорихме и с канцлера Меркел- два дни сме тук (в Турция - б.р.) и така и не видяхме новия премиер", разказа Борисов в интервюто си пред Нова тв.

Важното обаче било, че Ердоган го уважава.

"Ние с него имаме такива отношения, има уважение към мен и това, което поеме като ангажимент към мен, го изпълнява", обяви премиерът ни. Като даде за пример поетите обещания за българската църква и метоха в Истанбул.

"В една вечеря приятелска с Ердоган го хванах натясно и върнаха метоха, църквата и го ремонтира турската държава", каза Борисов.

Освен това Ердоган удържал думата си и за нещо много важно- за бежанския натиск по границата.

"Не издевателствайте над мен", така отреагира Борисов на поредното питане на водеща Ани Цолова. "Ясно казах за нашите отношения".

Според него един ден историята щяла да се произнесе за разрешаването на бежанския проблем.

"Това, което стана в Гърция беше планирано да стане и в България", каза премиерът. След това уточни, че все пак има предвид не планиране, а предпоставки. "Огромните незаселени територии в Странджа са много по-добро място от гръцките острови. Не мога да кажа, че беше планирано, но се търсеше най-слабото звено", уточни той.

И обобщи:

" С една дума ние успяхме до този момент и затова се надявам, че нашите отношения с Ердоган са такива, че си спазваме думата, въпреки всичко, което се говори."

Борисов обясни, че отчита сега като грешка, че след отстраняването на Лютви Местан от ДПС огласил свой разговор с тогавашния турски премиер Ахмет Давутоглу. "Не бях оторизиран да огласявам разговора ни", каза той.

"Нека да не дърпаме дявола, има си роля на Меркел, Туск, Шулц, кой ли не, толкова началници има в Европа, нека ние си запазим нашите отношения с Турция", заключи в характерния си стил българският премиер.

Не ми е нужна помощ в отношенията с Русия

Той коментира и другата геополитическа тема- отношенията с Русия.

Според него за Москва щяло да бъде по-удобно да има някоя русофилска партия на власт - има поне 3-4, отбеляза Борисов.

"Намирането на газ и петрол безспорно е в ущърб на икономическите интереси на Русия. Аз на Путин съм го казал лично - това е българският интерес. Колкото и да е неприятно нещо, го разбираш. Но броят на руските туристи два пъти се е качил.  Опитахме се да нормализираме отношенията. Днес той е в Атина, на 1 юни се разбрахме с Ципрас (гръцкия премиер Алексис Ципрас - б.р.) да дойде да ми каже как вървят нещата. Не ми е нужно никой да ми помага евроатлантически или в отношенията с Русия, разясни още той.

"Ако проруски партии, каквито са декларирали поне три.-четири са на власт, много по-лесно ще вървят преговорите с България. Но руснаците се убедиха, че е по-добре да правят отношения с хора, които са принципни, а не такива, които ще ги лъжат, че правят големи шлемове (големият шлем е запазена марка на президента Георги Първанов-б.р.), каза още Борисов.