1914 г. австрийският престолонаследник Франц Фердинанд е убит в Сараево. Ерцхерцогът и съпругата му София фон Хоенберг са застреляни от членове на терористичната организация „Млада Босна”. Това довежда до началото на Първата световна война.
Франц Фердинанд и съпругата му пристигат в Сараево по покана на генерал Оскар Потиорек - губернатор на анексираната през 1908 г. провинция Босна и Херцеговина - с цел да наблюдават военни маневри край Сараево.
Същевременно младежкото бунтовническо формирование „Млада Босна”, свързано със сръбската националистическа организация „Черна ръка”, взема решение да се възползва от случая и да убие ерцхерцога като отмъщение за анексирането на Босна и Херцеговина от страна на Австро-Унгария. Убийството е поверено на група от седмина млади заговорници, повечето от които са православни сърби, родени в Босна.
На 28 юни височайшата двойка тръгва с влак от град Илиджа и пристига във военния лагер във Филипович, където Франц Фердинанд провежда кратък преглед на войската. Генерал Потиорек организира официален прием на високите гости в градското кметство - понастоящем Национална и университетска библиотека на Босна и Херцеговина.
 |
Франц Фердинанд и София Хотек
|
В 10.10 ч. официалните лица слизат на гарата в Сараево и се настаняват в шест коли, които да ги откарат до кметството. Във втората кола, открит шестместен Gräf&Stift Phaeton, се настаняват ерцхерцогът със съпругата си, Потиорек, собственикът на колата граф Харах и шофьорът Леополд Лойка.
Кортежът тръгва през препълнените улици, където хората са се стекли, за да видят лично и да поздравят имперските особи. Мерките за сигурност са много отслабени и съвсем недостатъчни.
Колите приближават крайбрежната улица на река Милячка, където се спотайват атентаторите. Те обаче нямат стабилни навици за боравене с оръжие. Недалеч от полицейското управление най-близкият до кортежа атентатор Мехмед Мехмедович губи самообладание и не стреля.
Вторият терорист - работникът-печатар Неделко Чабринович - хвърля към автомобила бомба, която отскача и се взривява под колелата на третия автомобил, убивайки шофьора и ранявайки двама офицери. Чабринович гълта цианидна отрова и се хвърля в реката, за да се удави. Отровата обаче е с изтекъл срок, а реката е дълбока само 13 см. Чабринович е изваден и пребит почти до смърт от притичали граждани.
Другите терористи, стоящи на позиция, са изблъскани встрани от следващата кортежа тълпа. Друг член на групата терористи - 17-годишният гимназист Гаврило Принцип в тези минути изчаква херцога пред кафенето „Мориц Шилер” на кръстовището на крайбрежната и улица „Франц-Йосиф”. Чувайки гърмежите, първоначално допуска, че атентатът е успял, но малко по-късно забелязва, че с ускорен ход кортежът преминава покрай него към кметството, където високите гости са посрещнати от големците на града. Принцип остава, влиза в кафенето и закусва.
Франц Фердинанд не губи присъствие на духа. Той все пак посещава кметството и се среща с градското ръководство, след което се отправя в болницата, за да посети ранените от бомбата. Нарежда да се мине обратно по същия път - по крайбрежната улица. Предупреден е, че е опасно, и е решено маршрутът да бъде променен.
Шофьорът на ерцхерцога неправилно завива в погрешна уличка и, забелязвайки много скоро заблудата си, прави опит да върне колата на заден ход.
 |
Гаврило Принцип
|
Малката скорост превръща Франц Фердинанд в леснодостъпна мишена за случайно оказалия се тук Гаврило Принцип. Той веднага изважда приготвения „браунинг” и от метър и половина стреля два пъти – в ерцхерцога и съпругата му. Първият куршум, пробивайки вратата на автомобила, попада в херцогинята отстрани в стомашна артерия. Вторият преминава през яката на мундира на Франц Фердинанд, поразява сънната му артерия и засяда в гръбначния стълб.
Гаврило също прави опит да се самоубие, но и той поглъща от некачествената отрова. Минувачи избиват пистолет от ръцете му.
София умира първа, пет минути преди съпруга си, който шепти: „Софи! Софи! Не си отивай! Заради нашите деца – остани”. Впоследствие се оказва, че херцогът е можел да оживее, ако не е била твърдата яка на мундира: докато се опитват безуспешно да я разтворят, престолонаследникът почива от загуба на кръв.
На 28 юни 2004 г. Виенският военноисторически музей представи пред публиката вещи от атентата: имперската лимузина Graf & Stift Phaeton, станала за съпрузите катафалка; сухи листа от роза, която била закичена в този фатален ден към пояса на Софи; окървавената рокля на херцогинята; калъфката на възглавницата, на която е положена главата на умиращия Франц Фердинанд; пистолети и бомби, от които шестимата съзаклятници на Принцип така и не се възползвали.
След атентата организацията „Млада Босна” е забранена. Нейният лидер Данил Илич и оцелелите атентатори през октомври 1914 г. са осъдени на смърт. Гаврило Принцип като непълнолетен получава 20 г. каторга и умира от туберкулоза в затвора на чешкия град Терезин през 1918 г. само няколко месеца преди краха на австро-унгарската монархия.
На 23 юли Австро-Унгария предявява към Сърбия ултиматум, който съдържа искания, нарушаващи нейния суверенитет: иска се въвеждане на австрийски войски на сръбска територия за защита на намиращи се там австрийски граждани, както и допускане на австрийски следователи до разследването.
Сърбия приема основните пунктове, обаче въпреки това на 27 юли Австро-Унгария й обявява война. Сърбия обаче е поддържана от Русия, която счита нейната територия за сфера на своите жизненоважни интереси, застава на нейна страна и се включва в един привидно локален конфликт, който скоро разпалва Първата световна война. В нея са мобилизирани 74 млн. души, от които 10 млн. загиват, а 20 млн. са ранени.
Понеже децата на Франц Фердинанд са родени от морганатичен брак, то нов наследник на император Франц Йосиф І става 27-годишният ерцхерцог Карл, племенник на Франц Фердинанд - син на по-малкия му брат Ото, починал през 1906 г. През 1916 г. той става последният владетел на Австро-Унгария.
Въпреки явните си пропуски при осигуряване на сигурността на престолонаследника, генерал Потиорек по чудо запазва своята длъжност. Когато атентатът и последвалият Юлски ултиматум формално довеждат до започването на Първата световна война, той става командващ на австро-унгарските сили на Балканите.
Спекулира се с предположението, че генералът е изпитвал „вината на оцелелия” и това го е подтикнало да поеме ръководството на първата „наказателна” мисия срещу Сърбия. Върховното командване го счита за много ревностен в службата, а той няколко пъти заявява, че „оцелял в Сараево, за да може да загине, отмъщавайки за атентата”. Не се изявява обаче като умел командир. Не успява да победи малката сръбска армия в нито едно сражение и след пораженията "като по учебник" при Цер, Дрина и Колубара, при които падат много жертви от австрийска страна, той е отстранен.
На 22 декември 1914 г. той е заместен с ерцхерцог Ойген Австрийски. Още същия ден е изведен и от активна военна служба. Потиорек се оттегля в Клагенфурт, област Каринтия, където умира през 1933 г. Погребан е в гробищния парк на Терезинската военна академия във Винер Нойщат.
Струва си да се отбележи изключително злощастната съдба на автомобила Graf & Stift Phaeton, в който са застреляни Фердинанд и съпругата му. Това е първият автомобил австрийско производство.
След трагедията колата става собственост на генерал Питерек. Скоро след това генералът полудява и умира. Следващият собственик на Graf&Stift Phaeton - губернаторът на Сърбия - попада в пътен инцидент и си загубва ръката, но поне остава жив.
„Омагьосаният”автомобил погубва швейцарски автомобилен състезател, който се врязва в стена, излита от колата и загива. Лимузината е дадена за ремонт. Собственикът на сервиза, след като я поправя, решава да повози на „царския” автомобил свои приятели. След рисковано изпреварване механикът и всички пътници загиват. Общо за 12 години след сараевското убийство Graf&Stift Phaeton попада в шест аварии и погубва 13 човека.
През октомври 1914 г., след 12-дневен съдебен процес срещу заговорниците, браунингът „модел 1910” с фабричен номер 19074 е предаден за съхранение на свещеника-йезуит Антон Пантигам. Светият отец бил духовник от висок сан и прочел опелото при погребението. По-късно той пожелал да създаде музей в памет на Франц Фердинанд и София, като събрал за целта всичко необходимо. Не срещнал обаче одобрение от властите, а и в хаоса на започналата световна война станало невъзможно да осъществи замисъла си.
През 1926 г. Антон Пантигам починал. Йезуитската община предложила на семейството на ерцхерцога редките вещи, включително пистолета на Принцип, но то не ги приело. По-късно най-важният браунинг (всеки от съучастниците в покушението имал подобен) се изгубил. Намерен е преди десетина години затрупан от вехтории в ритуален дом.
Другите предмети така и остават в австрийските йезуити, докато орденът не решил да ги предаде на Виенския военноисторически музей за 90-годишнината от трагедията. „Нека по-добре за редките вещи се грижат експертите, а публиката да получи широк достъп до тях”, отбелязал главата на ордена отец Томас Нойлингер.
До наши дни от четирите пистолета, с които са въоръжени сръбските терористи, са се съхранили три. Пистолетът на Принцип е уточнен по записания сериен номер в полицейския протокол.
Интересен е въпросът защо именно пистолети браунинг, модели 1900 и 1910, са избрани от организаторите на покушението? Това е по същите причини, заради които в първите две десетилетия на 20 век браунингът става професионално оръжие на терористите.
Именно с браунинг на 1 септември 1911 г. в Киевския оперен театър двойният агент Дмитрий Богров от четири крачки прострелва смъртоносно Пьотър Столипин. Също с браунинг на 30 август 1918 г. в московския завод „Михелсон” полусляпата есерка Фани Каплан тежко ранява Ленин.
Автоматичният пистолет на Джон Браунинг образец 1910 г. е доста своеобразен. Освен със слабия си откат се отличава с компактност и малка дебелина, като позволява на терориста незабелязано да се приближи до жертвата. С револвер с дебел барабан или с пистолет „парабелум” или „маузер” това е доста по-трудно.
През 2014 г. отбелязвайки по свой начин стогодишнината от началото на Първата световна война, босненските сърби откриха в Източно Сараево паметник на Гаврило Принцип – човека, който постави началото на войната с убийството на австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд.
