На тази дата: 7 юли 1983 г. Американската ученичка Саманта Смит лети до Съветския съюз по покана на генералния секретар на ЦК на КПСС

1983 г. американската ученичка Саманта Смит лети до Съветския съюз по покана на генералния секретар на ЦК на КПСС Юрий Андропов. След като Андропов става съветски лидер, големите американски вестници и списания поставят портрета му на кориците си, големи статии го описват в доста негативна светлина как завладява властта и какви са очакванията за нови заплахи в света.

По същото време в Европа и Северна Америка започват масови  антиядрени протести, очаква се телевизионното предаване на ABC за ядрена война със заглавие „Денят след утре”, който се очаква да бъде излъчен през ноември. Роналд Рейгън изоставя концепцията за „Разведряване на международните отношения” и предприема разгръщане на ракетите „Круз” и „Пършинг II” в Европа.

Статия с голяма снимка на Андропов в списание „Тайм” от ноември 1982 г. попада пред погледа на Смит. „Ако хората толкова се страхуват  от него - пита тя майка си, - защо някой не му напише писмо, за да го попита дали и той иска война?” „Защо не му напишеш ти?” - пита в отговор майката Джейн. И… Саманта пише.

През ноември 1982 г., когато момиченцето е пети клас, тя пише на съветския лидер Юрий Андропов, опитвайки се да разбере защо отношенията между Съветския съюз и САЩ са толкова напрегнати:

Скъпи г-н Андропов,

Името ми е Саманта Смит. На десет години съм. Поздравления за новата ви работа.

Загрижена съм за Русия и Съединените Щати да не влязат в ядрена война. Вие за война ли сте или не?

Ако не сте, моля кажете как ще помогнете да няма война. На този въпрос не сте длъжен да отговаряте,

но бих искала да знам, защо искате да завладеете целият свят или поне нашата страна.

Бог е направил света за нас да живеем заедно в мир, а не да воюваме.

Искрено Ваша,

Саманта Смит

Тя дълго чака отговор, но той все не идва. Тогава тя пише второ писмо до посланика на СССР във Вашингтон Добринин, в което пита все пак ще получи ли отговор или не. След месец - на 25 април 1983 г., Саманта неочаквано е извикана при директора на училището, който разтреперан й казва: „Иди си у дома. Имаш писмо от мистър Андропов”.

Писмото й вече е публикувано в съветския вестник „Правда”, а в отговора си Андропов пише:

Скъпа Саманта,

Получих писмото ти, както и много други, които пристигат тези дни от твоята страна и от други страни.

Струва ми се - като съдя по писмото ти,- че ти си смело и честно момиче като Беки, другарчето на Том Сойер от прочутата книга на твоя съотечественик Марк Твен. Всички момчета и момичета в нашата страна знаят и обичат много тази книга.

Ти пишеш, че си много обезпокоена дали няма да избухне ядрена война между нашите две страни. И питаш правим ли нещо, за да не позволим на войната да избухне.

Твоят въпрос е най-главният от онези, които вълнуват всеки човек. Ще ти отговоря на него сериозно и честно.

Да, Саманта, ние в СССР се стараем да правим и правим всичко, за да няма война между нашите две страни, за да няма изобщо война на земята. Така иска всеки съветски човек. Така ни учеше великият основател на нашата държава Владимир Ленин.

Съветските хора добре знаят колко ужасна и разрушителна е войната. Преди 42 години нацистка Германия, която се стремеше към господство над целия свят, нападна нашата страна, опожари и разруши хиляди и хиляди наши градове и села, изби милиони съветски мъже, жени и деца.

В тази война, която завърши с победа за нас, ние бяхме в съюз със САЩ, заедно се борихме за освобождението на много народи от нацистките завоеватели. Надявам се, че ти знаеш това от уроците по история в училище. И днес ние много искаме да живеем в мир, да търгуваме и да си сътрудничим с всички свои съседи на земното кълбо - и с далечните и с близките. И разбира се, с такава велика страна като Съединените американски щати.

И Америка, и ние имаме ядрено оръжие - страшно оръжие, което може за един миг да убие милиони хора. Но ние не искаме то да бъде употребено когато и да е. Именно затова СССР тържествено, пред целия свят обяви, че никога, никога! - няма да употреби пръв ядрено оръжие срещу никоя държава. И изобщо ние предлагаме да бъде прекратено по-нататъшното му производство и да се пристъпи към унищожаване на всичките запаси от него на земята.

Мисля, че това е достатъчен отговор. На втория ти въпрос: „Защо искате да завоювате целия свят или най-малкото САЩ?” ние не искаме нищо такова. Никой в нашата огромна и прекрасна страна - нито работниците и селяните, нито писателите и лекарите, нито възрастните и децата, нито членовете на правителството - не иска нито голяма, нито „малка” война.

Ние искаме мир - ние имаме какво да правим: да отглеждаме жито, да строим и изобретяваме, да пишем книги и да летим в Космоса.

Ние искаме мир за нас и за всички народи на планетата. За нашите деца и за теб, Саманта.

Каня те, ако родителите ти те пуснат, да посетиш нашата страна на едно прекрасно място през лятото. Ще разгледаш нашата страна, ще се срещнеш със свои връстници, ще посетиш международния детски лагер „Артек” край морето. И сама да се убедиш: всеки в Съветския съюз е за мир и дружба сред хората.

Благодаря ти за писмата. Желая ти всичко най-добро през младия ти живот.

Ю. Андропов

Последвалите събития започват с интервю на Смит, водено от Тед Копъл и Джони Карсън, и с многото други предавания на големите новинарски мрежи в Америка.

На 7 юли 1983 г. Саманта Смит отлита за Москва заедно с родителите си и прекарва две седмици като гостенка на Андропов. По време на визитата си тя посещава Москва и Ленинград, прекарва известно време в Артек, най-големия съветски пионерски лагер, разположен до град Гурзуф на Кримския полуостров.

Андропов вече е сериозно болен и не се среща лично с нея, но успяват да разговарят по телефона. Саманта Смит пише в книгата си, че в Ленинград тя и родителите ѝ са били изумени от гостоприемството на хората и с вниманието, с което ги удостояват.

В Артек тя избира да остане със съветските деца, вместо да се възползва от предложената й отделна стая. За улеснение в общуването учителите и децата, които говорят английски, са събрани да живеят в сградата, в която тя е отседнала. Настанена в стая с още девет момичета, Саманта прекарва времето си в плуване, разговори, учене на руски песни и танци.

Медиите следват всяка стъпка - снимки и статии за нея са публикувани във водещи руски вестници и списания, за пътуването й и след това. Когато на 22 юли 1983 г. Саманта се завръща в САЩ, пристигането й е отпразнувано от хората в щата Мейн.

Тя се превръща в политически и миротворчески активист, заради нея се появява терминът „детска дипломация”. През 1984 г. Саманта води специално детско предаване на компания Дисни, посветено на политиците, където интервюира няколко кандидата за президентските избори през 1984 г.

Вицове, юли 2016 г.

Анонимност...

СмЕх/Таралеж/ 

Ясновидец се оплаква на доктора:

- Докторе, спрях да виждам бъдещето.

- Тъй ли?... И откога това?

- От следващата седмица.

***

Седя си и се питам: "Как да стана веган, след като доматите и краставиците винаги ми падат от дюнера..."

***

В психиатрията е така. Който първи докопа бялата престилка, той е доктора.

***

Новини: "Във Финския залив се е разбил танкер, превозващ спирт. Огромно петно руснаци се движат към мястото на събитието."

***

На село от полето на един селянин започнали да изчезват дините. Той се сетил и сложил табела: ”В една от дините има отрова за плъхове!”

На другата сутрин всичките дини си били там. Но имало втора табела: ”Сега има в две!”

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/

Гладни жени от Венецуела щурмуваха колумбийски град! Видео

Около 500 жени с щурм преминаха границата между Венецуела и Колумбия, за да си купят тоалетна хартия и други стоки от първа необходимост.

Облечени в бели тениски, жените от град Уреня достигнаха граничните бариери, охранявани от Националната гвардия. Силите на реда направиха кордон, за да попречат на жените да преминат в Колумбия, но много от тях успяха и с радостни възгласи прекосиха граничния мост до колумбийския град Кукута. 

Там те се стекоха в магазините и по пазарите, грабейки тоалетна хартия, брашно, олио и други стоки, трудни за намиране в родината им.

ВИДЕО

Кой съм аз, та да си въобразявам, че съм свободен журналист в свободна обществена медия

Преди два дни в предаването „Денят започва с култура“ по БНТ бе прочетено писмо от министъра на културата Вежди Рашидов като право на отговор заради изразени в ефира критики към неговата работа. Рашидов намеква, че водещият Георги Ангелов получава заплата от държавата и затова трябвало да внимава какво говори.

Асоциацията на европейските журналисти – България поиска по този повод оставката на Вежди Рашидов, а БНТ излезе със специална позиция.

По-късно Георги Ангелов написа отговор до Вежди Рашидов в личния си профил във фейсбук. Предлагаме ви пълния текст:

Благодаря на всички колеги, журналисти, познати и непознати хора, които ми вдъхнаха вяра, че в нашата страна все пак има гражданско общество. Благодаря на БНТ за изразената позиция. Но тъй като писмото на министър Рашидов е направо лично, то аз също ще дам личен отговор, още повече, че след него остава горчив привкус на недоизказаност.

На 4 юли 2016 г. в ефира на „Денят започва с култура“ бе прочетено писмо на министър Рашидов, под формата на „право на отговор“. За моя голяма изненада писмото не бе нито отговор по темата относно гласуваните промени в Закона за културно наследство, нито персонален отговор на казаното от проф. Велислав Минеков, арх. Дафина Барфончовска и г-н Владимир Руменов. Нещо повече – те дори не бяха споменати поименно. За сметка на това четири пъти се споменава моето име и четири пъти „водещия“, което превръща въпросното писмо в „лична кореспонденция“.

Но по същество:

1. Обвинен съм, че „услужливо“ каня хора, които „обичат да плюят държавата“. Няма да коментирам средновековното самоотъждествяване на управляващ с държава, но не мога да приема критиката и посочването на определени недомислици за „плюене“;

2. Обвинен съм, че каня „група хора“ (вероятно това са всички писатели, художници, музиканти, артисти и интелектуалци, гостували в нашия ефир и несъгласни с настоящата културна политика), които превръщали предаването в „среда за оклеветяване, без да присъства другата страна“. Нещо, с което категорично не мога да се съглася, а що се отнася до конкретното предаване, то темата му бе „Протест срещу промените в Закона за културното наследство, организиран от Форум „Културно наследство“. „Другата страна“ многократно е изказвала своето мнение в нашия ефир, а окончателно го заяви, гласувайки въпросните промени в парламента. Всеизвестен факт е, че на всяка засегната страна, ако не присъства в ефир, винаги се предоставя право на отговор (което ние спазваме). Но на отговор, а не на саморазправа с водещите!

3. Обвинен съм, че постоянно съм възкликвал: „Какво ли прави тази държава за българската култура?!“. Прегледах три пъти записа и твърдо заявявам, че такава реплика не съм произнасял. Пък и никога не бих задал така въпроса, а бих възкликнал: „Какво прави ПРАВИТЕЛСТВОТО за българската култура?“;

4. Следва умелата хватка „удар под кръста“ – отговор на по-горния въпрос: „отглеждаме например децата на някои водещи“. Пояснявам: по време на следването си във Великобритания дъщеря ми работеше от май до октомври 2013 г. в Българския културен институт в Лондон (без заплащане), от октомври 2013 г. до юни 2014 г. (на хонорар) и от юни 2014 г. до септември 2015 г. (на щат). След което напусна и си намери друга работа. Припознаването в бащинство над моите деца ми идва малко в повече, макар и този патернализъм да ми е добре познат от близкото минало. Впрочем отговорът на въпроса е друг – тъкмо поради политиките на това и редица предходни правителства две от трите ми дъщери живеят в чужбина!

5. На следващото обвинение просто отговарям: Не, министър Рашидов, нищо от „парите за театрите“, „средствата за българско кино“, „сесиите за книги, за музика, за независим театър“, „парите за галерии и библиотеки“, „новосъздадените музеи, разкриването на археологически разкопки“ не е убегнало от погледа ми. Но от погледа ми, г-н министър, не са убегнали и реформите на реформите в театъра, проблемите на сценичните изкуства, най-високото ДДС за книгата, бутафорните крепости и възстановки, рушащите се паметници на културата;

6. И накрая идва брилянтен финал-заплаха: „А колкото до водещия г-н Ангелов, съветвам го да не иронизира непрестанно държавата, на чиято ясла е и неговата заплата“. Тук вече с изумление научавам, че моята заплата е на „държавна ясла”! Кой съм аз, та да си въобразявам, че съм свободен журналист в свободна обществена медия, а не държавен хрантутник на поръчка?

Паундът удари 31-годишно дъно

Паундът стигна най-ниския обмен спрямо щатския долар на азиатските пазари. Решението на Великобритания да напусне Европейския съюз продължава да се отразява на цената на валутата и това намалява изгледите за инвестиции, съобщи Би Би Си.

Паундът удари най-ниската стойност и се разменяше за 1.2798 долара. Малко след това стойността на валутата се вдигна до 1.2963 долара за паунд.

Паундът е паднал с общо 14%, откакто излязоха резултатите от референдума. Преди референдума един паунд се разменяше за 1.5 долара.

Спадът на паунда е последван от множество решения на мениджъри на фондове, сред които са инвестиционната компания "Стандърт Лайф" и застрахователната "Авива", които целят да спрат изтеглянето на пари от инвеститорите във Великобритания.

Те твърдят, че несигурността, която последва резултатите от референдума, е принудила множество инвеститори да изтеглят своите вложения.

Вчера централната банка на Англия предупреди, че има рискове, които са пряко свързани с резултатите от референдума - те ще отблъснат инвеститорите.

Като допълнение на негативната тенденция идва и разочароващата информация за сектора на услугите в Обединеното кралство и спад в поръчките от фабрики в Щатите.

Бойко Борисов: Ами да закрием партиите...

Няма никакво значение за мен кога ще са изборите за президент. Това, което ме притеснява е, че партиите абдикират от тези избори, защото от това, което досега съм чул е, че се търсят някакви кандидати, които да са общи, да са такива, да са онакива... Не мога да разбера тогава защо изобщо партиите ще издигат кандидати...

...Как партиите ще отчетат техният кандидат, като заявяват, че някой друг ще им го издигне. Защото основните партии явно няма да имат кандидати. Защото така цялата партийна система се дискредитира. Ако партиите са нещо лошо, тогава да ги закрием.

Така премиерът Бойко Борисов реагира на въпрос в парламентарните кулоари кога трябва да са президентските избори и кога ще има номинация от ГЕРБ. По думите му ако Граждански съвети ти издигат номинацията, визирайки очевидно Реформаторския блок, това значело, че никой няма да носи отговорност за тези кандидати.

От това, коео виждам като конкуренция... Реформаторският блок няма да носят никаква партийна принадлежност, не може да му се иска отговорност. БСП ще търси коалиция и лидерът й не иска да поеме отговорността. Ако това ще е начинът, защо харчим партийни субсидии..., попита още Борисов.

По думите му това била новата мода - партиите да нямат кандидати. И можело и той да се съобрази с нея.

Премиерът обаче даде няколко различни причини защо и ГЕРБ нямат обявен кандидат. Борисов първо заяви:

Аз мога и утре да обявя кой ще е кандидат-президент. Понеже обаче ме дразните с тези въпроси, затова казах септември.

После добави:

Единствената причина да изчакаме последните месец-два, това е сегашният президент да може да си довърши спокойно мандата. Идват президенти, международни срещи, както Обама - знаем, че повече няма да е президент, но има авторитета на институцията...

След това пак призова медиите да питат партиите кои са им кандидатите и кой ще носи отговорност за тях.

Неслучайно ги изчаквам, за да видя докъде ще им стигне фантазията за издигане на кандидат-президент..., добави още Борисов. И пак заяви, че ГЕРБ имат човек за поста, въпреки че не е обявен.

Попитан дали самият той ще е номинацията на ГЕРБ, премиерът каза само:

Още нещо ще питате ли...

От „Уикилийкс“: Български външен министър се отчитал пряко на Държавния департамент на САЩ

Бившият външен министър в първия кабинет на Бойко Борисов – Николай Младенов, е рапортувал на Държавния департамент на САЩ във връзка със спирането на проекта АЕЦ „Белене“. Това става ясно от изтекли имейли на бившия държавен секретар на САЩ Хилъри Клинтън, публикувани от сайта „Уикилийкс“.

Изтеклата имейл комуникация относно България е между Джейк Съливан, зам.-шеф на кабинета на Клинтън, и самата Хилъри Клинтън от 28 март 2012 г. На същата дата българските власти решават да прекратят проекта за АЕЦ „Белене“. В писмото Съливан препраща информация от Ричард Морнингстар, който по онова време е специален пратеник на Държавния департамент по въпросите на енергетиката в Евразийския регион. При препращането към Хилъри Клинтън Съливан пише: „Не лоша работа“.

„Исках да Ви информирам, че получих обаждане преди малко от българския външен министър Младенов, който се обади, за да ме информира, че България току-що е обявила решението си да спре проекта „Белене“ с Русия. Това беше основна тема на дискусията по време на визитата Ви в София“, казва в текста си Морнинстар.

Информацията стана публична след като порталът „Уикилийкс“ публикува 1258 имейла на Клинтън, които са изтекли през личния й компютър, който тя е ползвала за служебни цели.

Хилъри Клинтън пристигна на посещение в България в началото на февруари 2012 г. Тогава тя се срещна с министър-председателя Бойко Борисов, президента Росен Плевнелиев и редица български министри, сред които и Николай Младенов, който тогава я посрещна на летище София. След края на мандата на първото правителство на Борисов, Младенов е назначен за специален пратеник на ООН в Ирак.

„Уикилийкс“ попари Хилъри, пусна над 1000 нейни имейла

Сайтът „Уикилийкс“ публикува над 1000 имейла от частния сървър на Хилъри Клинтън. Повечето от тях засягат войната в Ирак. Все още не е ясно дали данните, съдържащи се в тях, всъщност са класифицирани. Сайтът пусна в туитър линк към 1258-те имейла, които Клинтън е пращала по времето, в което е била държавен секретар на Щатите. Информацията е получена по официален път – след позоваване на Акта за свобода на информацията. Създателят на „Уикилийкс“ Джулиан Асанж по-рано обяви, че сайтът му е получил достатъчно доказателства, на база на които ФБР може да повдигне обвинение срещу кандидата за Белия дом от страна на демократите. Припомняме, че преди броени дни Хилъри Клинтън бе на разпит повече от три часа. След него от ФБР обявиха, че няма основания за повдигане на обвинение.

На тази дата: 6 юли 1535г. Обезглавен е Томас Мор

На 6 юли 1535 г. е обезглавен Томас Мор - най-видният представител на ранния английски Ренесанс: хуманист, юрист, богослов, писател, поет, политик и дипломат, автор на множество произведения, заемал различни високопоставени обществени и държавни длъжности, включително и лорд-канцлер. 

Католическата църква през 1886 г. го провъзгласява за светец, а през 1935 г. го канонизира.

Биография

Томас Мор е роден на 7 февруари 1478 г. в Лондон в заможно семейство на потомствени юристи - баща му е кралски съдия. Първоначалното си образование получава в най-доброто лондонско граматическо училище, където обучението се акцентира изключително върху латинския език, античната култура и риториката. Според съществуващата по онова време практика и благодарение на високопоставеното положение на баща му, от 12 до 14-годишна възраст младият Томас постъпва като паж в Ламбертския дворец на Кентърбърийския архиепископ, която служба по онова време е считана за форма на изключително високо професионално културно и политическо обучение.

Благодарение на високопоставената препоръка на архиепископа през 1492 г. Томас Мор постъпва в основания от бенедиктинците Кентърбърийски колеж на Оксфордския университет, където изучава преди всичко юридическите науки и риторика. Негов състудент и приятел в Оксфордския университет е Еразъм Ротердамски.

През 1494 г. Томас Мор напуска Оксфорд и се завръща в Лондон, където посещава специални юридически школи. През 1502 г. завършва пълното си юридическо образование и бързо се прочува като блестящ адвокат.

На 26-годишна възраст, през 1504 г., Томас Мор е избран за депутат в Камарата на общините в Парламента. Любопитно е, че това е последният Парламент в периода на управлението на Хенри VІІ, като през това време Томас Мор произнася няколко изключително силни речи, с които проваля двата внесени от краля законопроекти. След това, опасявайки се от репресии, задълго напуска политиката, като до 1509 г. се занимавал единствено с адвокатство. По настояване на негови приятели от деловите среди на Лондон Сити, през 1510 г. Томас Мор отново е избран за депутат и е назначен за помощник-шериф на Лондон, на която длъжност престоява до 1518 г.

Именно по време на службата си като помощник-шериф той се отдава на сериозна литературна дейност, като превежда на английски език биографията на видния италиански философ-хуманист Пико делла Мирандола (1463-1494), написва „Историята на Ричард ІІІ” и знаменитото си произведение “Златна книга, колкото полезна, толкова и забавна, за най-доброто устройство на държавата и за новия остров “Утопия”” (написана на латински език, публикувана за първи път през 1516 г. и след това многократно превеждана и издадена на всички европейски езици).

През 1518 г. Томас Мор става приближен на крал Хенрих VIII и през 1520 г. му помага да напише „Assertio septem sacramentorium”, насочено срещу Мартин Лутер и неговото учение и което донася на краля титлата „Защитник на вярата”, присъдена му от папа Лъв Х. В знак на благодарност за помощта, през 1521 г. кралят дава на Томас Мор титлата „Рицар”. Когато Мартин Лутер отговаря на нападките на краля, Томас Мор получава кралско указание да отговори на Лутер и той прави това с трактата си „Responsio ad Lutherum” (1523).

През 1523 г. Томас Мор е избран за Президент на Камарата на общините, през 1524 г. и през 1525 г. е избран за Велик интендант на Оксфордския и нa Кеймбриджския университети, през 1525 г. е назначен за канцлер нa Ланкастърското херцогство, a през октомври 1529 г. достига до длъжността лорд-канцлер на Англия.

През 1532 г. обаче поради разрива на Хенрих VIII с римския папа, Томас Мор, който е противник на Реформацията, подава оставка и е подложен на преследване. През 1535 г. поради отказа му да признае краля за глава на Англиканската църква той е обвинен в държавна измяна, осъден и екзекутиран.

Присъда и екзекуция

В присъдата е записано: „Да се върне с помощта на констейбъла Уилям Кингстън в Тауър, оттам да бъде влачен по земята през цялото лондонско Сити до Тайбърн, там да бъде обесен до полузадушаване, да бъде свален от въжето, докато още не е умрял, да му бъдат отрязани половите органи, да му бъде разпран коремът и вътрешностите да бъдат изтръгнати и изгорени.

След това да бъде разкъсан от четири коня, четирите парчета от тялото му да се заковат на четирите врати на Лондонското сити, а главата му да бъде поставена на Лондонския мост."

Рано сутринта на 6 юли 1535 г. в затвора Тауър пристига приятелят на Мор Томас Пип - служител в съда. Той му съобщава, че присъдата ще бъде изпълнена в същия ден и екзекуцията ще се състои в 9 часа сутринта, но че кралят същевременно заменя мъченическата процедура по екзекуцията в Тайбърн с обикновено отсичане на главата.

Съвременници на Томас Мор са оставили за историята доказателства, че той запазва докрай своя дух висок и дори типично по английски се шегува. Когато се изкачва към ешафода, Томас Мор вежливо се обръща към един от своите пазачи с думите: "Моля те, помогни ми да се изкача догоре, а за слизането аз сам ще се постарая да сляза някакси." А последните му думи към палача са: "Шията ми е къса и се цели се внимателно със секирата, за да не се посрамиш като палач."

МОЛИТВАТА НА ТОМАС МОР, КОЯТО КАЗВАЛ В КИЛИЯТА, ОЧАКВАЙКИ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА СМЪРТНАТА ПРИСЪДА:

Всемогъщи Боже,

премахни от мен всички тщеславни мисли,

желанието да бъда похвален, всяка завист,

чревоугодие, леност или сладострастие,

проява на гняв, жажда за мъст,

склонност да желая на другия злото или да се радвам на злото,

удоволствие да събуждам гняв у другите,

четене на морал на онези, които са угнетени и нещастни.

Господи, направи ме добър, смирен и кротък,

мирен и спокоен, милосърден и доброжелателен,

нежен и състрадателен, та във всички мои дела,

във всички мои думи и във всички мои мисли

да пребивава Твоят Свят и благословен Дух.

Вицове, юли 2016 г.

Рамазан байрам, вчера в Москва.

СмЕх/Таралеж/ 

- Просто невероятно е за колко кратко време построихте училището!

- Това стана благодарение на самоотвержения труд на нашите съграждани. Вярно, че до последния момент бяха убедени, че строят пивница...

***

- Госпожо Меркел, на границата имаме много бежанци?

- От Сирия ли? Пуснете ги!

- Не, германци, искат да излязат!

***

Домакин забелязал, че гостите му много налитат на виното, а и покрай пиенето хич не се сещат да си тръгнат. На следващото презареждане с вино им донесъл оцет. Единият от гостите продължава да пие, сякаш нищо не се е случило, а друг го пита:

– А бе, ти не усещаш ли, че са ни сипали оцет?

– Е, колко оцет може да има у една къща? Бутилка - две и па, че ни сипат от виното.

***

На оръжейна изложба:

Представяме ви най-новата ни разработена бронежилетка. Издържа N изстрела от упор, механична якост К условни единици, по надеждна е от танкова броня... Господине, моля не пипайте! Ако я повредите, трябва да заплатите пълната и стойност...

***

- О, ти имаш медалион! Какво има в него?

- Коса - за спомен от мъжа ми.

- Че той нали е жив!

- Жив е, но отдавна няма коса!

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/

Комарът, разпространител на "Зика", е вече у нас

Тигровият комар, който е разпространител на болестта "Зика", вече се среща и у нас. Присъствието му е засечено в Бургаския регион и по поречието на река Марица, предаде БНР.

Заболели от "Зика" обаче в България няма, но от Министерството на здравеопазването не изключват възможността от поява на случаи на заразяване. Тигровият комар обитава топли и влажни места, където водата във водните басейни е застояла. Според главния държавен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев това, което намалява риска за страната ни са по-слабите контакти със засегнатите страни, но с наближаването на Олимпийските игри човешкият поток в тази посока ще се увеличи. Особена готовност от болниците ни надали ще се изисква, защото около 80 на сто от хората дори няма да усетят, че са заразени, а останалите 20% ще изкарат вируса като вид летен грип, уточни Кунчев.

Място за притеснение от избухване на масова епидемия от "Зика" на този етап в нашата страна няма, защото липсват комари-преносители на заболяването, нямаме и пациенти с подобна треска, която не представлява сериозен проблем, освен при бременните жени. Това заяви проф. Тодор Кантарджиев от Националния център по заразни и паразитни болести, като уточни, че Националният център има капацитет за доказване на това вирусно заболяване:

Това вирусно заболяване се доказва само при хора, които имат проява на заболяването, бременни, които са с треска и характерния обрив и е доказано, че те са били в Латинска Америка и в Карибския басейн, където са се заразили.

Бременните да избягват пътуване в този регион на света, както и ухапването от комар, тъй като при попадане в организма им вирусът създава опасност от увреждане на плода, посъветва проф. Кантарджиев. Той допълни, че е добре да се ползват препарати за отблъскване на комарите, а в жилищните помещения да се поставят комарници.