Опозицията подкрепи властта в Турция

Безпрецедентен митинг в историята на Турция – главната опозиционна партия призова своите симпатизанти да протестират срещу проваления опит за преврат и да подкрепят конституционно установения строй в страната. Основаната от Мустафа Кемал Ататюрк Народнорепубликанска партия (НРП) покани своя най-голям политически опонент – управляващата Партия на справедливостта и развитието на президента Реджеп Тайип Ердоган. Гражданите бяха предупредени да не носят партийни знамена, а само национални, както и портрети на Ататюрк.

Лидерът на НРП Кемал Кълъчдаролу припомни пред хората, че на 15-и юли парламентът е бил ударен от бомба.

"Ние заклеймяваме отговорните за опита за преврата и техните вътрешни и външни поддръжници, ако има такива".

Опозиционният лидер призова за солидарност в този момент:

"Хората на Турция тези дни трябва да са единни и да се противопоставят на възможността за следващ опит за преврат", каза Кълъчдаролу.

Президентът Реджеп Тайип Ердоган покани лидерите на опозиционните партии в президентския дворец в Анкара в понеделник, за да им благодари за солидарността. Единствената непоканена партия е Демократическата партия на народите, приемана за прокюрдска.

Опитът за преврат в петък срещу събота доведе до смъртта на най-малко 246 души, а над 2000 бяха ранени.

"Този опит за преврат ни показа още веднъж колко ценни са демокрацията и свободата за всички нас“, каза Енгин Алтай, зам.-председател на Народнорепубликанската партия.

В същото време Амнести интернешънъл обяви, че има „достоверни доказателства“ за нарушения на човешките права и изтезания на хора, които са били задържани в кампанията след опита за преврат. Базираната в Лондон организация твърди, че някои от задържаните са „бити, подлагани на насилие, включително и изнасилвани, както в официални, така и в неофициални центрове за задържане из страната“.

На тази дата: 25 юли 1980 г. умира Владимир Висоцки

/Таралеж/ 

Владимир Висоцки умира на 25 юли 1980 г. на 42 години. Официалната версия за смъртта му 
е сърдечен удар, но по-вероятно е тя да е следствие на злоупотреба с алкохол. През 1986 г. посмъртно му е дадено званието “заслужил артист”, а през 1987 г. излизат игрален и документален филм, посветени на него. След смъртта му в СССР е създаден фонд за опазване и съхраняване на творчеството му. Има и астероид, кръстен на негово име.

Още тогава е уважаван за актьорските си постижения, но голяма част от песните му са били забранени в СССР, тъй като засягат теми-табу в Съюза по негово време.

Въпреки забраната на песните му Висоцки е правил концерти из цяла Русия, също във Франция, САЩ и други държави. Има издадени десет албума в Русия, а през 1987 г. започват да излизат неговите неиздавани записи.

Висоцки е бил известен с огромния си талант, но и със силно изявената си любов към жените. Като повечето гениални творци той е бил сложна и противоречива личност. Третата му голяма страст е бил алкохолът. Често злоупотребявал с него. Поне два пъти през живота си е правил опити за самоубийство.

Ето какво пише журналистката Альона Нейкова за Висоцки в статията си озаглавена “Владимир Висоцки (не)познатата звезда от друга Вселена“

Онези, които са наблюдавали първите му стъпки в киното и театъра, дори не са и предполагали, че младежът с дрезгав глас ще се превърне в истинско явление, ще стане еталон за подражание, ще бъде възприеман като неординерна икона. Някои дори са на мнение, че първите стъпки на актьора Висоцки са били доста неуверени. Но въпреки случайната игра на сцените на третокласни театри и участието в епизодични роли в киното, в крайна сметка се стига до вълшебната трансформация в една от най-ярките звезди, оставяща незаличима следа в живота и на интелектуалците, и на най-обикновените хора.

Огромна роля за израстването на Висоцки като творец, разбира се, изиграва Театърът на “Таганка”. Този храм на Мелпомена е приковавал погледите на цялата държава, а актьорите в него си позволявали да казват от сцената онова, което е било забранено за почти всички останали. Талантът на Владимир Висоцки започва да блести именно от сцената на “Таганка”. Уникалният му глас бива чут не само от публиката в театъра, но и от хората на улицата, от целия народ. Може би именно необичайната дрезгавина на говора, неизменната китара, острият ум, вродената интелигентност и безкрайната харизма са били дадени на Висоцки като компенсация за неговата абсолютно негероична и донякъде дори тривиална външност.

Публична тайна е, че славата идва при него първо заради неоспоримите му качества на бард. Като поет, автор и изпълнител Висоцки успява десетилетия наред да внушава на публиката онова, което едва по-късно съумява да предаде като актьор от театралната сцена и с превъплъщенията си в киното. Въпреки че доста негови колеги са се опитвали да изпълняват песните на Висоцки, само той е успявал да го направи така, че от чутите простички истини да се появи сладко-тъжното усещане за буца в гърлото.

За някои днес може би е странно, но за онова време е абсолютен факт, че дълго време не е имало официални записи с песни на Висоцки. И лиричните, и сатиричните текстове и ноти години наред са били разпространявани нелегално, от познат на приятел, от съсед на близък, от студент на колега… Музиката му, родена от страхотната симбиоза на неповторимия дрезгав глас на барда и китарните му изпълнения, можеше да се чуе във всеки дом, където имаше магнетофони. Стиховете на Висоцки се предаваха от уста на уста, като постепенно се превръщаха в народно творчество.

Никой обаче не е възприемал Висоцки като пламенен революционер или борец с комунистическия режим. Писал е песните си и ги е изпълнявал по онзи уникален начин не защото е искал да докаже на някого нещо, а понеже не е можел да живее по друг начин.

И в киното образът на Владимир Висоцки доста време е бил по-скоро загадъчен, отколкото ярък и категоричен. Зрителите като че ли му обърнаха по-голямо внимание след филма “Вертикал” (1966). В него 28-годишният Висоцки е с брада и изпълнява култовата “Песен за приятеля” (“Песня о друге”). Във всяка следваща лента и на сцената той, изглежда, с удоволствие променя външния си вид, но успява винаги да е себе си. Образът на революционера Бродски, в който се превъплъщава Висоцки, не само представя актьора като различен, многопластов и нееднозначен творец. Той доказва на уважаемата публика, че не е само изображение на екрана, а притежава характер, че не е болшевишка мумия, а е жив човек.

Висоцки е от малкото актьори от онова време, който е успявал да се абстрахира от политизирането на ролите си. Изключително впечатляващ е и образът на белогвардейския поручик Брусенцов във филма “Служили двама другари” (“Служили два товарища”), и превъплъщението му в следователя Глеб Жиглов в “Мястото на срещата не се променя” (“Место встречи изменить нельзя”). Именно след този сериал става невъзможно Висоцки да “не се пуска” да се снима. За съжаление обаче актьорът успява да изиграе на екрана само още една по-забележима роля – на Дон Хуан в “Малките трагедии” на Михаил Швейцер. Прави го по такъв начин, че на зрителите и до ден-днешен им остава само да съжаляват, че във филма заедно с шпагата актьорът не е хванал и прословутата си китара. И нито размерът на трагедиите, нито скромният ръст на самия Хуан не са могли да спрат влечението към него на Лаура и дона Ана. И в реалния живот ни Марина Влади, ни първата му съпруга – актрисата Иза Жукова, ни Людмила Абрамова – най-красивата артистка на Съветския съюз, ни другите представителки на прекрасния пол не са успявали да устоят на безкрайния чар на Висоцки.

Разбира се, дълго може да се разсъждава по въпроса какво още би могъл да изиграе в киното и в театъра Висоцки, но, уви, не е успял. Отишъл си от този свят едва на 42 години и половина. Факт е обаче, че ролите му вероятно са по-малко, отколкото биха могли да бъдат, не само заради липсата на кураж у хората, от които навремето зависело това. Самият Владимир никога не се е стремял да участва на всяка цена в някой филм или постановка.

Безграничният му талант позволява на актьора във всяка роля да е себе си – и с това да е свръхубедителен и неповторим. Именно заради този факт режисьорите прощаваха на Висоцки всичките му “полети наяве и насън” – многобройните провалени спектакли, алкохола, наркотиците, високомерието и арогантността. И въпреки всички тези слабости, заблуди, показност, кожени шлифери, мерцедеси, жени и болести той си остана личност. При това – една от най-ярките. Което на фона на дефицита на същите тези личности превръща Висоцки в още по-значима и ценна фигура за всички времена.

Висоцки не е нито символ, нито е трибун, не е бунтовник, не е и икона. Той е (не)познатата звезда от друга Вселена. Без него животът щеше да е скучен и празен. И ако Господ някога реши да проговори, ще го направи с божествения дрезгав глас на Висоцки.

Владимир Висоцки

АЗ НЕ ОБИЧАМ

Аз не обичам изхода фатален

и няма да ми писне да съм жив.

И мразя се, когато съм печален,

когато пея, а не съм щастлив.

Аз хладния цинизъм не обичам

/Не вярвам във възторга въобще!/,

през рамото ми някой да наднича,

писмата ми друг да ги чете.

Аз мразя разговори полусмели,

полунеща да шепнат с полуглас.

Аз ненавиждам в гръб когато стрелят,

когато в упор стрелят - мразя аз.

Аз не обичам с клюки да се калям,

а също и съмнението зло.

Аз не обичам змийски да ме галят,

с желязо да ми стържат по стъкло.

Аз мразя ситите душички, свити,

аз предпочитам истинския риск.

Да бъдеш честен вече е събитие

и чест е днес да бъдеш ти сплетник.

Аз мразя счупени крила да виждам,

изпитвам жал, но само към Христа.

Насилието както ненавиждам,

така и ненавиждам слабостта.

И мразя се, когато се страхувам.

Когато бият някой без вина.

Когато във душата ми нахлуват

и в нея храчат своята злина.

Аз мразя - и манежи, и арени -

там сменят милиона за петак.

Дори след най-големите промени

аз няма да ги заобичам пак.

Вицове, юли 2016 г.

Дъждът е уважителна причина да не се 

явите на работа в Португалия.

СмЕх/Таралеж/ 

Пътнически самолет излита. След няколко минути обаче прави обратен завой и пак каца на летището. Седи един час и отново излита.

Един от пътниците пита стюардесата:

- Какво стана?

- Ами пилотът се притесни от някакъв странен шум откъм левия мотор и се върна.

- И какво, за един час сменихте мотора ли?

- Не, за един час намерихме по-смел пилот.

***

Питат Рабинович, би ли пожертвал за независимостта на Израел своята крава.

- Да.

- А свинята?

- Разбира се.

- А козата?

- Козата - не, в никакъв случай!

- Защо?

- Защото нямам крава и свиня, а коза имам.

***

Зрител в киното казва на друг зрител до него, който е с кучето си:

- Господине, имате забележително куче. Така умно и адекватно реагира на всичко, което е на екрана.

- И на мен ми е чудно. Книгата въобще не му хареса.

***

Пепеляшка се оплаква на феята:

- Това, че в 12:00 каляската ми се превърна в тиква - преглътнах... Че конете се превърнаха в плъхове - преглътнах... Че кочияшите се превърнаха в гущери - преглътнах... Но това, че Айфонът ми се превърна в Huawei - това вече е много...

***

- Скъпа, много вкусна торта!

- Купих я от магазина.

- А сама може ли да направиш такава?

- От какво? Нито имаме брашно, нито яйца, нито натриев глутамат, нито Е217, нито Е428.

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/

Русия ще участва на олимпиадата в Рио

Международният олимпийски комитет отказа да наложи цялостна забрана на руските отбори да участват на олимпиадата в Рио де Жанейро, която започва след две седмици.

Решението е всяка спортна федерация по отделно да решава дали да допусне руския отбор до олимпийските игри. Остава забраната обаче за всеки руски състезател, който е бил наказван преди заради допинг.

По-рано британският вестник Daily Mail твърдеше, че целият руски олимпийски отбор ще бъде изгонен от игрите в Рио де Жанейро.

Изданието твърдеше, че Международният олимпийски комитет ще накаже всички 387 руски атлети за скандала с поддържаната от държавата допинг програма на Русия.

Международната федерация по лека атлетика вече забрани на руските лекоатлети да участват в олимпиадата. На 18-и юли независима комисия на Световната антидопингова централа (WADA) откри доказателства, че руското Министерство на спорта и Центърът за спортна подготовка (ЦСП) са подпомагали допинговите програми в руския спорт. Оказа се и че руски лаборатории са фалшифицирали и прикривали положителни тестове на атлетите.

"Сборная" заминава за Рио

Това даде повод на МОК да започне проверки на допинг проби и на стари олимпиади - от Пекин 2008 и Лондон 2012, на които бяха открити още 45 атлети с допинг. В крайна сметка общо 98 професионални спортисти се оказаха с допинг.

В четвъртък Арбитражният съд отхвърли жалбата на Руския олимпийски комитет и остави в сила забрана за лекоатлетите.

Цонко Цонев прави референдум за свалянето на каварненската кметица

Инициативен комитет за провеждане на местен референдум бе учреден в Каварна от бившия кмет на града Цонко Цонев и негови съмишленици.

Въпросът на референдума ще бъде само един: Желаете ли да бъдат предсрочно прекратени правомощията на кмета на Община Каварна - Нина Ставрева.

Председател на инициативния комитет е Пламен Пенчев, съобщи във Фейсбук Цонко Цонев, който също участва в него.

Другите членове са Дарина Аргирова, Теодора Георгиева, Марин Митев.

Местата за събиране на подписи ще бъдат обявени допълнително.

"От приказки преминаваме към действия, за да отстраним некадърното и лъжливо управление на общината", коментира Кметъла Цонко Цонев.

Кметът на Каварна Нина Ставрева бе избрана през миналата есен като кандидат на БСП, подкрепен и от ГЕРБ.

В комикс за Железния човек събарят Паметника на Съветската армия

Паметникът на Съветската армия в София ще бъде разрушен... от супергерои. Това е

част от сюжета на новия комикс с приключенията на Железния човек, съобщи бТВ.

Айрън мен идва в София благодарение на сценариста Брайън Майкъл Бендис и родения в България художник на комикси Алекс Малеев.

„Аз не знаех, че действието се развива в България въобще, докато не получих сценария. Но не се учудвам, че е в България, защото той го е написал за мен и е като шега между нас двамата, която върви от години вече“, разказа Малеев.

Сценаристът Бендис прочел в интернет, че НДК е една от известните сгради в София. Затова решил една от ключовите сцени в комикса да се случи точно там. На Алекс обаче му хрумнала друга идея:

„Разбрах, че е избрал НДК и му казах: „Слушай, ако ще разрушаваме нещо, дай да е Паметникът на Съветската армия, защото от години вече хората искат да бъде премахнат. Дайте поне да го направим в комикс.“

На тази дата: 24 юли 2001 г. Симеон Сакскобургготски става първият монарх, който си възвръща властта чрез демократични избори

/Таралеж/ 

2001 г. Симеон Сакскобургготски, който е последният цар на България (от 1943 до 1946 г., но заради възрастта му от негово име управлява регентски съвет), полага клетва за министър-председател на България. Той става първият монарх в световната история, който си възвръща властта чрез демократични избори.

Симеон се връща в България през 2001г. Същата година сформираната от Сакскобургготски партия Национално движение „Симеон Втори” (НДСВ) печели парламентарните избори в коалиция с две малки партии (тъй като не успява да получи съдебна регистрация като партия). Симеон Сакскобургготски оглавява правителството в коалиция с ДПС, включващо и отделни представители на БСП (без официалната парламентарна подкрепа на социалистите).

През 2005 г. той прави промени в кабинета си, включвайки в него представители на партия „Новото време” (създадена от депутати от дискусионен клуб в рамките на парламентарната група на НДСВ).

След като на парламентарните избори през юни 2005 г. НДСВ изгуби властта, Сакскобургготски не успява да запази премиерския пост, въпреки че неговата партия влиза заедно с ДПС в коалиционния кабинет, оглавяван от победителката БСП. Той получава церемониалния пост председател на коалиционния съвет. Сакскобургготски заема поста премиер до 17 август 2005 г.

Вицове, юли 2016 г.

Принцът на Тайланд по потник и дънки...

СмЕх/Таралеж/ 

- Иване, след  половин литър ще можеш ли да работиш?

- Ще мога.

- А след литър?

- Ще мога.

- А след  два?

- Няма да мога да работя, но ще мога да ръководя.

***

Зимата на '41-ва, някъде из Подмосковието. От горящ немски танк се измъква танкист и пада в снега... След минута става и се намъква обратно.

***

Здравей, Майко Русия!

Това съм аз - твоят син Крим!

Завърнах се! У дома съм вече...

Има ли нещо за ядене?

***

- Криси, как е правилно да напиша - "уздравях" или "оздравях"?

- От къде да знам ... пиши "ниумрях"!

***

- Миличко, в детската градина биете ли се за играчките?

- Да!

- И кой е най-силен?

- Госпожата!

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/

Убиецът от Мюнхен - психо

Атентаторът от Мюнхен е действал сам. Липсва всякаква връзка с бежанци, няма данни за обвързаност с "Даеш" ("Ислямска държава").

Това обяви на пресконференция в Мюнхен Хубертус Андре, президент на баварската Дирекция на полицията.

Нападателят, чието име не бе съобщено, но според “Шпигел” е Давид С., преди време е бил пациент в психиатрия със симптоми на депресия. Засега не може да се каже точната диагноза, тъй както тече проверка.

При обиска в дома му е намерено ръководство “Амок в главата, защо ученици убиват”.

Той не е бил познайник на полицията. Известно е само, че през 2010 и 2012 г. е участвал в ученически побои, но не се е стигнало до следствие.

Днес е приключила аутопсията на трупа му. Установено е, че се е самоубил с един куршум в лявото слепоочие, тъй като е бил леворък.

Срещу жертвите и себе си е стрелял с 9-милиметров пистолет със заличен номер, и в цевта, и в раницата му са открити патрони.

Приживе той е убил 9 души, осем от които на възраст от 14 до 20 години, деветата жертва е 45-годишна жена.

В болници са постъпили 27 ранени, 10 от които в тежко състояние. Сред тях е 14-годишно момче.

В момента в Мюнхен е спокойно, заяви Хубертус Андре. Според него нямало причина хората да не посещават баварската столица, нито да се въздържат от покупки и разходки.

За да достигнем богатите държави в ЕС ще ни трябват 200 - 300 години

Ужасяващо много време ще отнеме на България да заприлича на богатите държави от ЕС. Всъщност става дума за векове, твърди анализ на Българската стопанска камара (БСК). За да достигнем европейската производителност на труда, ще ни трябват между 67 и 311 години. А по показателя брутен вътрешен продукт на човек от населението ще се изравним със златната европейска среда след 90 до 233 години, пресмятат авторите на проучването. Изчисленията са правени при допускане, че България ще се развива с досегашните темпове, а за икономиката на ЕС са заложени три варианта - замръзване, ръст с по 0.5% годишно и ръст с по 1% годишно. Именно при последния вариант излиза, че икономическото сближаване може да отнеме на страната ни 2-3 века, пише "Сега".

Анализът прави специален паралел между България и Румъния и Словакия - две сродни държави от Източна Европа, млади членки на ЕС също като нас. Оказва се, че дори и тях няма да настигнем скоро и още по-лошо, дистанцията с тях се увеличава. През 2007 г., когато България и Румъния влязоха в клуба на богатите, нашият БВП на глава от населението е бил 4900 евро, румънският 6100 евро, а словашкият - 11 900 евро.

През 2015 г. резултатите на трите страни са съответно 5700, 7200 и 14 000 евро, което означава, че Румъния и Словакия са се придвижили с еднакви темпове, а ние леко сме изостанали от тях. Още по-отчетливи са тенденциите, ако се проследи как се променя БВП на човек от населението, като се отчете покупателната способност. В България този показател се е покачил доста слабо. През 2007 г. той е бил 42% от средния БВП за ЕС, а през 2015 - 46 на сто. Сега вижте отскока на Румъния - преди 9 години тя е отчитала 41% (по-лош резултат от нашия), а миналата година вече е достигнала 57% от средното за ЕС. Колкото до Словакия, тя изглежда недостижима със 77 процента.

От БСК открояват и други особености на българското развитие - цените. Оказва се, че телевизори, смартфони, компютри у нас са скъпи почти колкото в останалия ЕС - цените им са само с 8% под средните за общността. Леките коли, дрехите и обувките също доста бързо доближават европейското равнище - те са с около 20-22 % под него. И храната ни е относително скъпа - цените са само с трийсетина процента по-ниски от средните за ЕС. По-евтини в сравнителен план са мебели и обзавеждане, транспорт, ток, газ - цените им са с около 50% под средните за Евросъюза. Авторите на изследването изтъкват още една аномалия - заплатите у нас се качват по-бързо от производителността на труда. Доходите на българите през 2007 г. са били 32% от БВП на страната, а сега гонят 41%, докато в Румъния делът на доходите е намалял от 36.8% от БВП на 32.3 на сто.

В същото време от 2010 г. насам румънците са вдигнали своята производителност за 1 отработен час с 23%, а в България увеличението е почти двойно по-малко - с 12.8%. България ще достигне средноевропейското ниво на БВП на човек от населението след не по-малко от 10 поколения, а за изравняване с европейската производителност на труда са ни необходими най-малко 15 поколения (при 1% ръст на БВП на ЕС). В същото време за изравняване с ЕС по ниво на доходи като дял от БВП е достатъчно по-малко от едно поколение, като за едно поколение се приемат 25 години. Производителността на труда у нас нараства с много по-малки темпове от доходите. Нещо повече, единствено по показателя "доходи като част от БВП" България изпреварва останалите държави в ЕС. Това означава, че "изяждаме" в аванс потенциалния си БВП!