1147 г. е основан град Москва. С население над 11 милиона души настоящата столица на Русия е най-големият град в Европа и пети в света и едно от основните политически, икономически, културни и научни средища на континента.
Москва се намира в централната част на Европейска Русия, на двата бряга на река Москва в Източноевропейската равнина. Около 40 моста пресичат реката и свързващия с Волга канал Москва. Освен тях през града протичат няколко десетки канали и притоци на река Москва, най-големият от които е река Яуза, а повечето от малките са затворени в тръби под улиците.
Първото споменаване на Москва датира от 1147 г., когато според хрониките там се срещат князете Юрий Долгорукий и Светослав Олгович. Тази година условно се приема за година на основаване на града. По това време Москва е незначително градче в отдалечена област с преобладаващо угро-финско население. През 1156 г. Юрий Долгорукий, вече велик княз на Киев, построява около Москва дървени стени и ров, заради което по-късно е приеман за основател на Москва.
След оплячкосването през 1237-1238, когато монголците изгарят града до основи и избиват жителите му, Москва се възстановява и става столица на полунезависимо княжество. Макар че градът е отново разграбен от монголците през 1293 г., поради изолираното си местоположение той остава встрани от основните направления на техните походи. Възползвайки се от това, поредица амбициозни владетели, започнала с Даниил, най-малкия син на великия княз Александър Невски от династията Рюрикови, превръщат Москва в един от главните политически центрове в руския североизток, наред с Твер и Нижни Новгород.
Хегемонията на Москва е окончателно утвърдена през 1327 г., когато княз Иван Калита нанася поражение на Твер и пренася столицата на великите князе на Владимир-Суздал в Москва. Заедно с това Иван Калита се превръща в главен наместник на владетелите на Златната орда сред съседните руски княжества и получава правото да събира изплащаните на Златната орда данъци.
Прекъсвайки руската традиция за подялба на княжествата между наследниците на владетеля, Иван Калита оставя владенията си на своя най-голям син. Наследниците на Иван Калита продължават де се разчитат на подкрепата на монголите и активно се намесват в нейните вътрешни междуособици, което през 1382 г. довежда до опожаряването на Москва от Тохтамъш, един от претендентите за престола на Златната орда.
През 15 в. Златната орда се разпада на няколко враждуващи помежду си държави и през 1480 г. московският княз Иван III окончателно отхвърля зависимостта си от тях. Въпреки това той успява да запази властта си в руските земи и Москва се превръща в столица на обширна държава. През 1571 г., при управлението на Иван Грозни, градът е превзет от войски на Кримското ханство, които го изгарят напълно, с изключение на Кремъл.
През 1703 г. цар Петър Велики, поставил си за цел модернизацията и отварянето на страната към Европа, започва изграждането на град Санкт Петербург на брега на Балтийско море. През 1712 г. столицата на Русия официално е преместена от Москва в Санкт Петербург.
След успеха на Октомврийската революция през 1917 г. нейният водач Владимир Ленин, боейки се от чужда интервенция, премества обратно столицата в Москва на 5 март 1918 г.
– Защо по цял ден лежиш и нищо не правиш?!...Аз на твоите
години покемони ловях!..
***
Продавач в
магазин за дрехи към пълничка клиентка:
- Да Ви дам
ли подходящия за вас номер,или ще стигнем до него постепенно?
***
Компанията
Мерцедес обяви, че ще пусне в продажба автомобили с изкуствен интелект. Само че
в България тези автомобили няма да се продават. Ръководството на компанията се
опасява, че те масово ще избягат обратно в Германия.
***
Съпружеска
двойка седи в хола и гледа фигурно пързаляне. На леда се пързаля перфектна
фигуристка.
Мъжът
/замечтано/:
- Ех, ако
ми падне, каква волна програма ще изпълня с нея...
Жената
/мрачно/:
- Сега ще
видим, как ще се справиш със задължителната...
***
- Истина ли
е, че в Щатите се предлагат големи възможности?
- Истина е.
Само там може бедното малко момче да се превърне в богата бяла жена...
Директорът на Националния исторически музей проф.Божидар
Димитров е получил писмо от папския нунций в България – Н.Пр.Анселмо Пекорари,
с което го уведомява, че Светият отец папа Франциск е отпуснал сумата от 5 000
евро за реставриране на Голямата базилика в Плиска.
Това съобщиха от
пресцентъра на Националния исторически музей.
„Този принос е в рамките на отбелязването на 1.150 години от
първите отношения между Римския папа и Българското царство”, се казва в
писмото.
АБВ препотвърждава имената на Георги Първанов и Ивайло
Калфин като предложения за единни кандидатури за президент на евентуалната
широка коалиция "Ляво-Център". Това е решило днес Изпълнителното бюро
на партията, съобщи пресцентърът.
Това не е деклариране на кандидати - формацията на бившия
президент е решила и че е готова за "обсъждане на равно приближена, но
силно избираема кандидатура за президент".
Решението би могло да означава край на преговорите с БСП.
Председателката на БСП Корнелия Нинова вече обяви, че Първанов и Калфин не
могат да бъдат общи кандидати на левицата, докато АБВ държи нито едно име да не
бъде изключвано по условие.
Самият Калфин не изключваше преговорите да се провалят -
преди дни той отбеляза, че те ще бъдат прекратени, ако не се стигне до решение
до края на юли.
АБВ упорито са на мнение, че Първанов може да се кандидатира
за трети мандат, защото не е последователен, въпреки възраженията на повечето
юристи. В крайна сметка ще трябва да се изкаже Конституционният съд.
От 387 руски спортисти само 40 може да попаднат на
Олимпиадата в Рио де Жанейро, ако се спазват критериите на Международния
олимпийски комитет, предупреждава The Telegraph. До такава развръзка вероятно
няма да се стигне, заради смекчаването на крайните мерки.
Основен критерий за спортистите от Русия, за да стигнат до
Рио е отсъствие на допингова история. За удостоверяването им от МОК ще наемат
независим експерт.
Според британското издание, след тази щателна проверка
руският национален отбор ще се съкрати до 40 души.
Битката при Върбишкия проход е една от най-големите победи във военната история на България. Чрез този успех кан Крум успява решително да промени съотношението на силите в Европа и да увеличи значително влиянието на страната. Събитията от 26 юли 811 г. оставят траен отпечатък в отношенията между балканските държави и предопределят развитието на България за дълъг период.
Годините на Крумовото управление съвпаднали с един много важен факт от европейската политика - разрастването на Франкската държава. Създадена още през 486 г. по времето на Карл Велики (768 - 814), тя разширила драстично своите граници. Територията й се простирала от Пиренеите до Средния Дунав. По този начин на континента се оформили две велики империи - на франките и на византийците. Именно заради това победата на хан Крум не била просто една спечелена битка, а преди всичко намеса в равновесието на двете най-могъщи сили до този момент.
Като всеки далновиден владетел и кан Крум бил убеден, че византийците далеч не са най-голямата опасност пред българите. Не по-малка заплаха представлявал и Аварският хаганат. Кан Крум запазил мирните отношения с Византия през 803 г., когато се възкачил на престола. Това му позволило да насочи вниманието си към аварите, които той разбил две години по-късно. Победата му дала възможност да разшири границите на България на север и северозапад. Според историците именно това бил водещият фактор, който предизвикал Византия да наруши мирния договор със страната през 807 г. Разширението й било заплаха за нейната мощ. Този факт, както и помощта, която българите оказвали на славяните при конфликтите им с византийците, вероятно били най-важните причини, които подтикнали император Никифор I Геник да преприеме военен поход. Действията имали променлив успех, като пораженията на императорските войски били улеснени от размирната обстановка във Византия.
Бунтовете били много чести явления поради недоволството към управлението на Никифор. След четири години война, в които нямало победители и победени, императорът предприел решителни действия, с които целял да постигне окончателен резултат.
През май 811 г. Никифор тръгнал на нов поход, нахлул в българските земи и се насочил към северната част на страната през проходите на Стара планина. Той успял да срази българската войска, която според Анонимния ватикански разказ от XII век наброявала 12 000 души. Повечето от тях били избити. Плиска била превзета, дворецът - ограбен а сградите - опожарени. В този момент кан Крум предложил мир - за втори път от началото на военните действия. И за втори път Никифор отказал, убеден в крайната си победа. Това била голямата му грешка. Опиянен от победата си, той продължил да разрушава всичко, което срещал по пътя си. "Войската разграбвала безпощадно - пише Анонимният ватикански летопис, - опожарявала непожънатите още ниви, прерязвала жилите на воловете, изколвала свинете и овцете" Византийският хронист Теофан допълва, че императорът "заповядал да се избиват невръстни деца и хора от всякаква възраст", а на складовете на кан Крум слагал печати и охранявал като свои собствени.
След като безчинствал навсякъде, където имал възможност Никифор решил да се върне в Константинопол. Но успокоението от победата му се оказало лъжливо. Времето, през което ограбвал Плиска, не било пропиляно напразно от хан Крум, той успял да събере нова войска, привличайки към нея и привърженици от аварите. Така се стигнало да развръзката на 25 срещу 26 юли, която императорът въобще не очаквал. Решителната битка се състояла в северния склон на Върбишкия проход, по течението на Камчия. Според хронистите кан Крум укрепил пътя с дървени трупи и по този начин затворил пътя на отиващата си византийска войска. Напълно объркана, тя не успяла да направи нищо, с което да се защити от атакуващите ги войници. Като се противопоставяли малко време и не могли да постигнат нищо ромеите били жестоко избивани, а останалите, като видели това, побягнали. На това място течала тинеста река. Тъй като не намерили веднага брод, за да преминат, те изпопадали в реката. Тъй като навлезли в нея заедно с конете си и не можели да излязат, затънали в тинята и били газени от онези, които пристигали отзад. Дори малкото византийски войници, изплували от реката, били погубени. Те не успели да преодолеят високата дървена преграда, отвъд която имало дълбок ров. Не се спасил и самият император. Той бил убит още призори в палатката си.
Теофан описал много образно събитията след този момент. Кан Крум наредил да отрежат главата на императора, да я забият на кол и да я показват на хората няколко дни. По-късно черепът бил почистен и обкован със сребро. С този своеобразен бокал кан Крум черпел с вино чуждестранните си гости, това още повече разнесло славата му на строг владетел, установена чрез победата при Върбишкия проход. Тя не само подкопала мита за силата на византийската армия, но и утвърдила България като водеща сила в югоизточната част на Европа.
Московското кметство пуска патриотичен отговор на западната
игра Pokemon Go. Чрез приложението потребителите ще могат да "ловят"
любими руски исторически герои, предаде Асошиейтед Прес.
Разработката за Android ще бъде достъпна следващия месец и
си поставя за цел да стимулира московчаните да излизат повече, посочва в
съобщение московското кметство.
Играта, ползваща виртуална реалност, е с име "Опознай
Москва". Тя позволява на играчите да търсят национални герои като Петър
Велики, Иван Грозни, поети като Александър Пушкин, космонавта Юрий Гагарин,
както и рок звездата Виктор Цой. Когато ги открият, потребителите ще могат да
си направят селфи с известните герои.
Кандидатът за президент на САЩ на Републиканската партия
Доналд Тръмп води пред Хилари Клинтън в битката за Белия дом. Това става ясно
от социологическо проучване на CNN/ORC.
Анкетираните давата на милиардера 5% преднина пред бившия
държавен секеретар. Ако днес се провеждат президентските избори, Тръмп ще
събере 44%, Клинтън – 39%, Гари Джонсън, номиниран от Либертарианската партия –
9% и Джил Стейн от Зелената партия – 3%. Ако само Тръмп и Клинтън участват, той
ще води с 48% срещу 45%.
Последните данни представляват 6-процентов скок за Тръмп
след конвента на републиканците. За първи път такъв резултат в навечерието на
конвентите на републиканците и демократите е регистриран при проучване на
СиЕнЕн от 2000 година.
Това е най-доброто представяне на милиардера срещу Клинтън
от септември 2015 година. Магнатът увеличава подкрепата си сред независимите.
Говорител на германското МВР заяви, че нападателят, който се
взриви снощи в баварския гр. от Ансбах, е трябвало да бъде депортиран в
България, съобщи БНР.
"Сирийският бежанец, който носи отговорност за
експлозията в Ансбах, е трябвало да бъде върнат в България. На този етап не
мога да кажа защото това не е станало", обяви в Берлин говорител на
Федералното вътрешно министерство.
Засега няма подробности по силата на каква присъда,
европейска заповед за арест или просто регистрация на бежанец мъжът е трябвало
да бъде предаден на нашата страна.
Подобни процедури по връщане на чужденци са от компетенцията
на отделните федерални провинции, където лицата пребивават, а не на федералното
правителство. В този случай на Бавария.
Министърът на вътрешните работи на Бавария Йоахим Херман
нарече по-ранод нес извършеното от сириеца камикадзе ислямистки терористичен
акт. Според министъра подобни случаи дискредитират правото на убежище в
Германия:
"Начинът, по който е предизвикан взривът, сакът с
експлозива, натъпкан с метални части и предназначен да рани и дори да убие
много хора – всичко това събужда подозрението, че става дума за ислямистки терористичен
акт. Трябва да направим всичко възможно да не допускаме разпространение на
подобно насилие от страна на имигранти, които идват у нас, за да търсят
убежище", каза Херман, цитиран от БНР.
Един човек загина, а 20 бяха ранени снощи след взрив в 40-хилядното
градче Ансбах. Взривил се е младеж пред ресторант Eugens Weinstubе, който се
намира пред входа на културния център Reitbahn. Точно тогава там е имало
музикален фестивял "Оупън Ансбах" с около две хиляди и петстотин души
публика.
Германските власти определиха в понеделник сутринта като
„атентат” експлозията от неделя вечерта в центъра на град Ансбах.
Те не изключват ислямистка мотивация. "За съжаление,
това е нова атака", каза министърът на вътрешните работи на Бавария Йоахим
Херман. Атентаторът, сирийски бежанец на 27-години загина в причинената от него
експлозия. Ранени са 12 души, трима тежко. Той опитал да влезе на мястото на
провеждането на фестивала, но е трябвало да се върне заради липса на билет.
Бомбата избухна около десет часа вечерта в неделя пред
ресторант точно на входа към събитието. Цитиран от агенция ДПА, министърът
заяви на място в Ансбах, Бавария, че властите искат да установят дали атаката е
ислямистка. "Ние не можем да изключим, че е така", каза той.
Сириецът, който живеел в Ансбах, е опитвал на два пъти в
миналото да сложи край на живота си и бил на отчет в психиатрична клиника,
добави министърът като уточни, че не знае дали той е имал толкова изявено
желание за самоубийство. Мъжът е пристигнал от Сирия две години преди това. Той
е имал временно разрешение за пребиваване, посочва АФП.
В първите часове бе разпространена версия за експлозия на
газ бе отхвърлена. Междувременно стана известно, че около 2 хиляди души са
евакуирани от музикалния фестивал по улиците на града, където терористът не
успя да влезе.. Ансбах е главен град на регион Средна Франкония в Бавария. в
него живеят над 40 хиляди жители. Градът се намира на около 40 километра
югозападно от Нюрнберг. При нападение с мачете загина жена в германския град
Ройтлинген, провинция Баден-Вюртенберг. Задържаният е 21-годишен сириец, който
е търсел убежище във Федералната република. Той е известен на полицията и с
други провинения, но според органите на реда, преди да убие жената нападателят
е имал разправия с нея. Той е действал самостоятелно и няма доказателства, че е
имал съучастници.
Престъплението стана едва три дни след клането в Мюнхен,
където 18-годишен германец от ирански произход уби девет души и 27 рани. Само
преди седмица Германия бе потресена от нападението на 17-годишен афганистанец,
който във влак в Бавария рани петима души с брадва. Германската полиция съобщи,
че е задържала в неделя вечерта 16-годишен афганистанец във връзка с
разследването на масовото убийство в Мюнхен.
Според полицейски източници афганистанското момче е приятел
на убиеца. от Мюнхен. То е обвинено, че е знаело, но не е съобщило за
подготвяното престъпление. В петък 18-годишен германец от ирански произход уби
9 души и рани 16. За него също се посочиха психически и се лекувал в
психиатрия. Родителите му пристигнали в Германия в края на 90-те години като
бежанци и самият той е роден в Германия, поради което има два паспорта – немски
и ирански. Следствието смята, че е симпатизирал на норвежкия десен екстремист
Андерс Брейвик, който преди 5 години организира истинска касапница на две места
в Норвегия в знак на протест срещу толерантната миграционната политика на
страната си.
При обиска в дома на стрелеца от Мюнхен бяха намерени книги, в които
се описват масови убийства в училища. Той имал проблеми в отношенията си с
връстници и слабост към видеоигри, съдържащи насилие.
Безпрецедентен митинг в историята на Турция – главната
опозиционна партия призова своите симпатизанти да протестират срещу проваления
опит за преврат и да подкрепят конституционно установения строй в страната.
Основаната от Мустафа Кемал Ататюрк Народнорепубликанска партия (НРП) покани
своя най-голям политически опонент – управляващата Партия на справедливостта и
развитието на президента Реджеп Тайип Ердоган. Гражданите бяха предупредени да
не носят партийни знамена, а само национални, както и портрети на Ататюрк.
Лидерът на НРП Кемал Кълъчдаролу припомни пред хората, че на
15-и юли парламентът е бил ударен от бомба.
"Ние заклеймяваме отговорните за опита за преврата и
техните вътрешни и външни поддръжници, ако има такива".
Опозиционният лидер призова за солидарност в този момент:
"Хората на Турция тези дни трябва да са единни и да се
противопоставят на възможността за следващ опит за преврат", каза
Кълъчдаролу.
Президентът Реджеп Тайип Ердоган покани лидерите на
опозиционните партии в президентския дворец в Анкара в понеделник, за да им
благодари за солидарността. Единствената непоканена партия е Демократическата партия
на народите, приемана за прокюрдска.
Опитът за преврат в петък срещу събота доведе до смъртта на
най-малко 246 души, а над 2000 бяха ранени.
"Този опит за преврат ни показа още веднъж колко ценни
са демокрацията и свободата за всички нас“, каза Енгин Алтай, зам.-председател
на Народнорепубликанската партия.
В същото време Амнести интернешънъл обяви, че има
„достоверни доказателства“ за нарушения на човешките права и изтезания на хора,
които са били задържани в кампанията след опита за преврат. Базираната в Лондон
организация твърди, че някои от задържаните са „бити, подлагани на насилие,
включително и изнасилвани, както в официални, така и в неофициални центрове за
задържане из страната“.
Владимир Висоцки умира на 25 юли 1980 г. на 42 години. Официалната версия за смъртта му е сърдечен удар, но по-вероятно е тя да е следствие на злоупотреба с алкохол. През 1986 г. посмъртно му е дадено званието “заслужил артист”, а през 1987 г. излизат игрален и документален филм, посветени на него. След смъртта му в СССР е създаден фонд за опазване и съхраняване на творчеството му. Има и астероид, кръстен на негово име.
Още тогава е уважаван за актьорските си постижения, но голяма част от песните му са били забранени в СССР, тъй като засягат теми-табу в Съюза по негово време.
Въпреки забраната на песните му Висоцки е правил концерти из цяла Русия, също във Франция, САЩ и други държави. Има издадени десет албума в Русия, а през 1987 г. започват да излизат неговите неиздавани записи.
Висоцки е бил известен с огромния си талант, но и със силно изявената си любов към жените. Като повечето гениални творци той е бил сложна и противоречива личност. Третата му голяма страст е бил алкохолът. Често злоупотребявал с него. Поне два пъти през живота си е правил опити за самоубийство.
Ето какво пише журналистката Альона Нейкова за Висоцки в статията си озаглавена “Владимир Висоцки (не)познатата звезда от друга Вселена“
Онези, които са наблюдавали първите му стъпки в киното и театъра, дори не са и предполагали, че младежът с дрезгав глас ще се превърне в истинско явление, ще стане еталон за подражание, ще бъде възприеман като неординерна икона. Някои дори са на мнение, че първите стъпки на актьора Висоцки са били доста неуверени. Но въпреки случайната игра на сцените на третокласни театри и участието в епизодични роли в киното, в крайна сметка се стига до вълшебната трансформация в една от най-ярките звезди, оставяща незаличима следа в живота и на интелектуалците, и на най-обикновените хора.
Огромна роля за израстването на Висоцки като творец, разбира се, изиграва Театърът на “Таганка”. Този храм на Мелпомена е приковавал погледите на цялата държава, а актьорите в него си позволявали да казват от сцената онова, което е било забранено за почти всички останали. Талантът на Владимир Висоцки започва да блести именно от сцената на “Таганка”. Уникалният му глас бива чут не само от публиката в театъра, но и от хората на улицата, от целия народ. Може би именно необичайната дрезгавина на говора, неизменната китара, острият ум, вродената интелигентност и безкрайната харизма са били дадени на Висоцки като компенсация за неговата абсолютно негероична и донякъде дори тривиална външност.
Публична тайна е, че славата идва при него първо заради неоспоримите му качества на бард. Като поет, автор и изпълнител Висоцки успява десетилетия наред да внушава на публиката онова, което едва по-късно съумява да предаде като актьор от театралната сцена и с превъплъщенията си в киното. Въпреки че доста негови колеги са се опитвали да изпълняват песните на Висоцки, само той е успявал да го направи така, че от чутите простички истини да се появи сладко-тъжното усещане за буца в гърлото.
За някои днес може би е странно, но за онова време е абсолютен факт, че дълго време не е имало официални записи с песни на Висоцки. И лиричните, и сатиричните текстове и ноти години наред са били разпространявани нелегално, от познат на приятел, от съсед на близък, от студент на колега… Музиката му, родена от страхотната симбиоза на неповторимия дрезгав глас на барда и китарните му изпълнения, можеше да се чуе във всеки дом, където имаше магнетофони. Стиховете на Висоцки се предаваха от уста на уста, като постепенно се превръщаха в народно творчество.
Никой обаче не е възприемал Висоцки като пламенен революционер или борец с комунистическия режим. Писал е песните си и ги е изпълнявал по онзи уникален начин не защото е искал да докаже на някого нещо, а понеже не е можел да живее по друг начин.
И в киното образът на Владимир Висоцки доста време е бил по-скоро загадъчен, отколкото ярък и категоричен. Зрителите като че ли му обърнаха по-голямо внимание след филма “Вертикал” (1966). В него 28-годишният Висоцки е с брада и изпълнява култовата “Песен за приятеля” (“Песня о друге”). Във всяка следваща лента и на сцената той, изглежда, с удоволствие променя външния си вид, но успява винаги да е себе си. Образът на революционера Бродски, в който се превъплъщава Висоцки, не само представя актьора като различен, многопластов и нееднозначен творец. Той доказва на уважаемата публика, че не е само изображение на екрана, а притежава характер, че не е болшевишка мумия, а е жив човек.
Висоцки е от малкото актьори от онова време, който е успявал да се абстрахира от политизирането на ролите си. Изключително впечатляващ е и образът на белогвардейския поручик Брусенцов във филма “Служили двама другари” (“Служили два товарища”), и превъплъщението му в следователя Глеб Жиглов в “Мястото на срещата не се променя” (“Место встречи изменить нельзя”). Именно след този сериал става невъзможно Висоцки да “не се пуска” да се снима. За съжаление обаче актьорът успява да изиграе на екрана само още една по-забележима роля – на Дон Хуан в “Малките трагедии” на Михаил Швейцер. Прави го по такъв начин, че на зрителите и до ден-днешен им остава само да съжаляват, че във филма заедно с шпагата актьорът не е хванал и прословутата си китара. И нито размерът на трагедиите, нито скромният ръст на самия Хуан не са могли да спрат влечението към него на Лаура и дона Ана. И в реалния живот ни Марина Влади, ни първата му съпруга – актрисата Иза Жукова, ни Людмила Абрамова – най-красивата артистка на Съветския съюз, ни другите представителки на прекрасния пол не са успявали да устоят на безкрайния чар на Висоцки.
Разбира се, дълго може да се разсъждава по въпроса какво още би могъл да изиграе в киното и в театъра Висоцки, но, уви, не е успял. Отишъл си от този свят едва на 42 години и половина. Факт е обаче, че ролите му вероятно са по-малко, отколкото биха могли да бъдат, не само заради липсата на кураж у хората, от които навремето зависело това. Самият Владимир никога не се е стремял да участва на всяка цена в някой филм или постановка.
Безграничният му талант позволява на актьора във всяка роля да е себе си – и с това да е свръхубедителен и неповторим. Именно заради този факт режисьорите прощаваха на Висоцки всичките му “полети наяве и насън” – многобройните провалени спектакли, алкохола, наркотиците, високомерието и арогантността. И въпреки всички тези слабости, заблуди, показност, кожени шлифери, мерцедеси, жени и болести той си остана личност. При това – една от най-ярките. Което на фона на дефицита на същите тези личности превръща Висоцки в още по-значима и ценна фигура за всички времена.
Висоцки не е нито символ, нито е трибун, не е бунтовник, не е и икона. Той е (не)познатата звезда от друга Вселена. Без него животът щеше да е скучен и празен. И ако Господ някога реши да проговори, ще го направи с божествения дрезгав глас на Висоцки.
Пътнически самолет излита. След няколко минути обаче прави
обратен завой и пак каца на летището. Седи един час и отново излита.
Един от пътниците пита стюардесата:
- Какво стана?
- Ами пилотът се притесни от някакъв странен шум откъм левия
мотор и се върна.
- И какво, за един час сменихте мотора ли?
- Не, за един час намерихме по-смел пилот.
***
Питат
Рабинович, би ли пожертвал за независимостта на Израел своята крава.
- Да.
- А
свинята?
- Разбира
се.
- А козата?
- Козата -
не, в никакъв случай!
- Защо?
- Защото
нямам крава и свиня, а коза имам.
***
Зрител в
киното казва на друг зрител до него, който е с кучето си:
-
Господине, имате забележително куче. Така умно и адекватно реагира на всичко,
което е на екрана.
- И на мен
ми е чудно. Книгата въобще не му хареса.
***
Пепеляшка
се оплаква на феята:
- Това, че
в 12:00 каляската ми се превърна в тиква - преглътнах... Че конете се
превърнаха в плъхове - преглътнах... Че кочияшите се превърнаха в гущери -
преглътнах... Но това, че Айфонът ми се превърна в Huawei - това вече е
много...
***
- Скъпа, много вкусна торта!
- Купих я от магазина.
- А сама може ли да направиш такава?
- От какво? Нито имаме брашно, нито яйца, нито натриев
глутамат, нито Е217, нито Е428.
Международният
олимпийски комитет отказа да наложи цялостна забрана на руските отбори да
участват на олимпиадата в Рио де Жанейро, която започва след две седмици.
Решението е
всяка спортна федерация по отделно да решава дали да допусне руския отбор до
олимпийските игри. Остава забраната обаче за всеки руски състезател, който е
бил наказван преди заради допинг.
По-рано
британският вестник Daily Mail твърдеше, че целият руски олимпийски отбор ще
бъде изгонен от игрите в Рио де Жанейро.
Изданието твърдеше, че Международният олимпийски комитет ще
накаже всички 387 руски атлети за скандала с поддържаната от държавата допинг
програма на Русия.
Международната
федерация по лека атлетика вече забрани на руските лекоатлети да участват в
олимпиадата. На 18-и юли независима комисия на Световната антидопингова
централа (WADA) откри доказателства, че руското Министерство на спорта и
Центърът за спортна подготовка (ЦСП) са подпомагали допинговите програми в
руския спорт. Оказа се и че руски лаборатории са фалшифицирали и прикривали положителни
тестове на атлетите.
"Сборная" заминава за Рио
Това даде
повод на МОК да започне проверки на допинг проби и на стари олимпиади - от
Пекин 2008 и Лондон 2012, на които бяха открити още 45 атлети с допинг. В
крайна сметка общо 98 професионални спортисти се оказаха с допинг.
В четвъртък
Арбитражният съд отхвърли жалбата на Руския олимпийски комитет и остави в сила
забрана за лекоатлетите.
Паметникът
на Съветската армия в София ще бъде разрушен... от супергерои. Това е
част от
сюжета на новия комикс с приключенията на Железния човек, съобщи бТВ.
Айрън мен
идва в София благодарение на сценариста Брайън Майкъл Бендис и родения в
България художник на комикси Алекс Малеев.
„Аз не знаех, че действието се развива в България въобще,
докато не получих сценария. Но не се учудвам, че е в България, защото той го е
написал за мен и е като шега между нас двамата, която върви от години вече“,
разказа Малеев.
Сценаристът Бендис прочел в интернет, че НДК е една от
известните сгради в София. Затова решил една от ключовите сцени в комикса да се
случи точно там. На Алекс обаче му хрумнала друга идея:
„Разбрах, че е избрал НДК и му казах: „Слушай, ако ще
разрушаваме нещо, дай да е Паметникът на Съветската армия, защото от години
вече хората искат да бъде премахнат. Дайте поне да го направим в комикс.“
2001 г.
Симеон Сакскобургготски, който е последният цар на България (от 1943 до 1946
г., но заради възрастта му от негово име управлява регентски съвет), полага клетва
за министър-председател на България. Той става първият монарх в световната
история, който си възвръща властта чрез демократични избори.
Симеон се
връща в България през 2001г. Същата година сформираната от Сакскобургготски
партия Национално движение „Симеон Втори” (НДСВ) печели парламентарните избори
в коалиция с две малки партии (тъй като не успява да получи съдебна регистрация
като партия). Симеон Сакскобургготски оглавява правителството в коалиция с ДПС,
включващо и отделни представители на БСП (без официалната парламентарна
подкрепа на социалистите).
През 2005
г. той прави промени в кабинета си, включвайки в него представители на партия
„Новото време” (създадена от депутати от дискусионен клуб в рамките на
парламентарната група на НДСВ).
След като
на парламентарните избори през юни 2005 г. НДСВ изгуби властта,
Сакскобургготски не успява да запази премиерския пост, въпреки че неговата
партия влиза заедно с ДПС в коалиционния кабинет, оглавяван от победителката
БСП. Той получава церемониалния пост председател на коалиционния съвет.
Сакскобургготски заема поста премиер до 17 август 2005 г.
1147 г. е основан град Москва. С население над 11 милиона души настоящата столица на Русия е най-големият град в Европа и пети в света и едно от основните политически, икономически, културни и научни средища на континента.
