В края на миналата седмица приключиха XXXI-те Летни
олимпийски игри. А преди 92 години приблизително по същото време завършват
Игрите в Париж, които стават повод Гео Милев, под един от псевдонимите си –
Р.Сл., да напише остра статия за спорта, културата, властта и връзките помежду
им. Макар и писан преди близо цял век, текстът съдържа някои твърде смущаващи
препратки и към нашето съвремие – за културната политика, за здравото тяло и
грубия дух, за нуждата на правителствата от хора, които най-добре въобще да не
мислят, дори за увеличението на цената на трамвайния билет „за слава и чест на
отечеството“.
Статията бе споделена в социалните мрежи от писателя Христо
Карастоянов, автор на книгата „Една и съща нощ“, посветена на Гео Милев. По
романа проф. Иван Добчев постави и спектакъл на сцената на Народния театър
„Иван Вазов“.
Предлагаме ви „Олимпиада“ на Гео Милев, писана през 1924 г.,
след Олимпиадата в Париж и след Шестия национален събор на Съюза на
гимнастическите дружества „Юнак“.
Олимпиада
(Спорт, култура и фашизъм)
От една-две години вече спортът става забележително явление
в нашия културен живот; културен – понеже спортните клубове стоят в числото на
„културните организации“, още и затова, че литературни вестници и списания имат
постоянен отдел за „спорт и туризъм“; пък най-сетне и затова, че спорт и
туризъм се насърчават щедро и любвеобилно от М-вото на народната просвета…
Думата „явление“ е слаба в тоя случай. По-добре е да се каже: епидемия. Спортна
епидемия. Стотици и хиляди младежи не мислят за нищо друго освен за мачове,
голове и тимове – спортисти; или за екскурзии и изкачвания до Черни връх –
туристи; пък най-сетне и за всевъзможни гимнастически игри – юнаци. Като мълния
лети над цяла България девизът: Здрав дух в здраво тяло! Един девиз, от който
поне българската младеж няма нужда. Българският народ има в изобилие и излишек
„здраво тяло“, а липсва му „здрав дух“ – т.е. ум. А доколко здравият дух е плод
на здраво тяло, може да се види от една манифестация на спортните организации.
Напр. на Великден маршируват из София спортисти от цяла България: едри,
загрубели момчета, със сиви лица, ниски чела и плоски очи – зад които не се
вижда да пламти никакъв „здрав дух“… И не може да бъде иначе, когато тоя дух не
се занимава с нищо друго освен с мачове, голове и тимове… Олимпиадата в Париж:
България, Ирландия – 0:1 „в полза на Ирландия“. Тази радиограма (важно
събитие!) се разглася чрез ръкописни плакати из целия град. Спортисти спят цяла
нощ при радиостанцията да чакат радиограмата от Париж. И за нищо друго не
мислят, за нищо друго не се интересуват. Девизът гласи: Здрав дух в здраво
тяло! Интересът е: ритането на топката. Чрез развиването на краката се развива
и умът в главата. По този начин прогресът на българската култура е обезпечен.
Сигурно!
Затова М-вото на просветата полага особени грижи за
спортните, туристически и юнашки дружества. То ги насърчава, то ги препоръчва
на учащата се младеж. Когато ний бяхме учаща се младеж, вълнувахме се от пу
други стремежи. Напр. спомням си, че в сряда и събота следобед се блъскахме и
дори биехме пред вратата на училищната библиотека. Обаче днес учащата се младеж
не само в сряда и събота, но през всичките дни на седмицата дискутира
най-разпалено дали „Левски“ с право е спечелил един гол срещу „Славия“, дали
спечеленият от ирландците гол на олимпиадата в Париж е бил правилен, или не. И
понеже по тоя начин се осигурява културният напредък на нацията, правителството
полага големи грижи за закрепването на младия наш спорт. За пътуване на
спортните шампиони до Парижката олимпиада то отпуснало 4 милиона кървави
народни пари. Но не стига това, та една събота пътниците от софийските трамваи
бяха изнудвани с един лев свръх цената на билета – за олимпиадата; който не
плати, е бил свалян с полиция от трамвая. За олимпиадата – т.е. за слава и чест
на отечеството. Пък и нещо повече: състезанието на българските спортисти в
Париж имало и политическо значение…
Политическото значение на спортните, юнашките и
туристическите дружества е съвсем ясно. Впрочем всичко е политика. Знае се
това. Туризмът подхранва любов към България, спортът и гимнастиката създават
здрави тела и груби духове. Това е политиката. Политиката и правителството.
Нужната за правителството политика. Нужни са кадри, закалени в дисциплина,
фанатизирана в нападателност, изобщо – здрави тела, които по-малко да мислят, а
най-добре е съвсем да не мислят. Мисленето е опасно. Властта никога не е имала
интерес от хора, които мислят. И това е културната политика на властта: да се
създадат хора, които по-малко мислят. Спортът е отлично средство за такава
културна политика.
Само фашизмът има доблест да признае, че такава културна
политика е връщане „от модерната цивилизация към средните векове“, е реакция –
„в добрия смисъл на думата“… Но у нас такава културна политика няма доблест
(понеже доблестта е голяма рядкост в България) да признае, че е фашизъм. Защото
– що е фашизъм, ако не формиране на нелегална правителствена милиция? –
Фашистите в Италия, преди да узурпират властта, бяха политическо гимнастическо
дружество. Също спортистите и юнаците у нас. Те не са гимнастически организации
за култивиране на физическото здраве, а една 200-хилядна фашистка милиция. Под
плющенето на трикольора юнашките дружества у нас са също такива политически
организации, както „турнферайните“ в Германия и „соколите“ в Чехословакия. Така
наречената любов към отечеството, разпалена до националистически фанатизъм, е
тяхната закваска. Иначе не би се дигало такъв шум с юнашкия събор. Няколко
хиляди юнаци и юнакини шестват из софийските улици – с музика, със знамена,
барабанчета. Някои от тях са въоръжени с чудовищни символи (от дърво) –
най-варварски оръжия, като напр. боздугани, маждраци и пр. А някои, ясно и
недвусмислено, носят на рамо брадви – емблемата на фашистите.
Тайният класов инстинкт на правителството подсказва твърде
вярно защо трябва да се насърчават разните прояви на спорта.
Р.Сл.