сряда, 24 август 2016 г.

Държавата ще изплати 1 802 000 лева на олимпийците

1 802 000 лева e общата сума, която държавата ще изплати за премии на спортистите за участието на олимпийските игри в Рио де Жанейро, информира министърът на младежта и спорта Красен Кралев в сутрешния блок на bTV.

Сребърната медалистка Мирела Демирева ще вземе 200 000 лв., а треньорът й 160 000 лв., Елица Янкова - 150 000 лв., а нейният наставник - 120 000 лв. Момичетата от ансамбъла ще си разделят общо 675 000 лв., а треньорският им щаб - 236 250 лв. Премии има още за петите места на борците Владимир Дубов и Николай Байряков, за 7-те на Елис Гури (борба), Ивайло Иванов (джудо) и Невяна Владинова (художествена гимнастика) и за 8-те на Борислав Новачков, Михаил Ганев (борба), Ивет Лалова (лека атлетика) и Антоанета Бонева (спортна стрелба).

Той коментира и коментарите за изхарчени необосновано много държавни пари за спорт, без възвращаемост. 14-те спорта, които изпратиха свои представители в Рио за последния олимпийски цикъл от 4 г., са получили финансиране с публични средства в размер на 50 млн. лв., обясни Кралев. През тези четири години те са донесли на държавата 191 медала, като 145 са от европейски първенства, а 46 от световни първенства. Конкретно за олимпийска подготовка през 2016 г. 51-те наши спортисти на бразилската олимпиада са финансирани с 3 830 246 лв.

В периода 2013-2016 г. още 17 олимпийски спорта, които не са изпратили спортисти на олимпиадата, са получили 26 млн. лв. За периода тези спортове са донесли 33 медала за България, като 29 от европейски първенства, а 4 от световни.

„Нека погледнем държави като Финландия, Естония, Португалия и Австрия, които взеха по-малко медали от нас“, допълни Красен Кралев.
Той даде пример с публикация от в. "Хюриет", според която Турция, която има 8 медала от олимпиадата, е дала за всеки един от тях близо 258 млн. турски лири (151 млн. лв.).

„Ние спечелихме 3 медала, а изпуснахме още 4 - на Антоанета Бонева, Ивайло Иванов, Николай Байряков и Владимир Дубов. Реално те имаха възможност да спечелят медали, изпуснаха ги в последния момент и проблемът не е свързан с техните качества, тяхната подготовка или в тактиката им. Те имаха нужда от психолог, не издържаха на напрежението, не си повярваха“, коментира министър Кралев.
Той изтъкна, че на олимпиадата са се появили нови и млади лица в българския спорт с бъдеще като Елица Янкова (борба), Тихомир Иванов (лека атлетика), Панчо Пасков (фехтовка), Невяна Владинова (художествена гимнастика).

„Още преди заминаването на българските спортисти за Рио, имаше подготовка от определени кръгове да бъдем атакувани, като коментарите да бъдат подчинени на предстоящите президентски избори, заяви Красен Кралев. - Атаката започна още преди да заминем, като ни предричаха, че няма да вземем нито един медал. На 3-тия ден започнаха да питат къде са ни медалите, при положение че всички знаят, че силните ни спортове са в последните дни. Наричаха спортистите ни туристи, куфари.“
„Никога не се е строяло толкова много и не се е правило толкова за спортната инфраструктура в страната, както по времето на първото и сегашното правителство на Бойко Борисов. Правим максималното с ограничения бюджет, с който разполага министерството. Знам, че има проблеми, работим за разрешаването им, но не може всичко да стане за 1-2 години“, похвали се Красен Кралев и обеща, че ще съдейства да се ремонтират залите в Пловдив и Плевен, където тренират елитни лекоатлети като Габриела Петрова и Тихомир Иванов.


6,4 по Рихтер в Италия

Земетресение със сила 6,4 по Рихтер удари Италия. Засега се съобщава за 4 жертви - цяло едно семейство, в Акумоли и 2 Пескара дел Тронто. Има много ранени и затрупани под развалинител Ужасни са разрушенията в Аматриче.

Трусът е бил на дълбочина 4 км в централните райни на страната на 76 км югоизточно от град Перуджа. Последван е от много автършокове. Има много срутени постройки. Първоначално бе съобщено, че стихията е била 6,2 по скалата на Рихтер, но по-късно бе преоценена по-високо. Втори трус 5,4 е бил почувстван най-силно в Норсия.

Чак в Рим сгради са се разклатили в продължение на 20 секунди. Кметът на град Аматриче Серджо Пероци обяви по тв РАИ, че половината град е разрушен. много хора са под развалините, а пътищата към града са затрупани или прекъснати. Има и огромно срутване на земна маса върху мост, който всеки момент може да падне, добави градоначалникът.

Хората са изпаднали в паника, защото земетресение през 2009 година почти в същия район причини смъртта на над 300 души и остави след себе си големи разрушения. Тогава падна и купола на църквата "Свети Франциск" в Асизи, който е много близо до Перуджа.


На тази дата 24 август 79 г. Изригва вулкана Везувий и град Помпей изчезва под лавата

/Таралеж/

79 г. изригва вулканът Везувий. Градовете Помпей, Херкулан и Стабий са погребани под вулканична пепел, хиляди хора загиват. Вулканът се извисява на височина 1277 м, близо до Неаполитанския залив в Италия. Кратерът му е с дълбочина 217 м и обиколка 1400 м.


В този ден по обяд вулканът се събудил внезапно, без никакъв знак в дните преди изригването, който да предупреди жителите на Помпей и да спомогне за избягването на човешки жертви.

Предхождащите земни трусове създали опасения за предстоящо земетресение. Изригването започнало с трясък от изхвърчането на тапата от втвърдена лава. След това вулканът изхвърлил огромни количества пепел, лава и газове в атмосферата. Черните облаци били пренесени от вятъра в посока на Помпей. Скоро след изригването над града заваляла пемза, парчетата от която паднали като смъртоносни куршуми със скорост около 200 км/ч.

Когато след около 15 часа Везувий затихнал, голяма част от жителите му загинали от каменната градушка и задушливите газове. Оцелелите скоро ставнали жертва на лавата и високите температури. Повече от 1500 години градът лежи погребан под покривка от вулканична пепел и пемза, достигаща на места дълбочина до 25 м.

Днес това е единственият активен вулкан в континенталната част на Европа. През 20 в. са регистрирани шест големи изригвания на вулкана. Последното изригване на Везувий е през 1944 г. и било сравнително слабо. Въпреки това 45 души загинали, били опустошени няколко села, а базата на Съюзниците, разположена наблизо понесла сериозни щети - повредени били 88 бомбардировача B-25 „Мичъл”.


Вицове, август 2016 г.

Влиянието на една книга.

СмЕх/Таралеж/


Група опитни археолози по време на разкопки намерили група неопитни...

***

- Дядо, а с бабичката как се запозна?
- По интернет.
- Ама по онова време не е имало интернет?!
- Чакай, ти за коя бабичка питаш?

***

Успял българин на запад е този, който не се връща в България да си прави зъбите.

***

Отварям хладилника и гледам вътре едно желирано пиле се тресе от страх.
- Не се страхувай! - му викам. - Дошла съм за бира...

***

Седя си аз и гледам един филм и точно сцената, където тя ревнала под душа, после влиза нейният и са таковат 3 ЧАСА! И си мисля....
добре де, ама какъв бойлер е тоя, дето го имат?


Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/


вторник, 23 август 2016 г.

Нинова отряза АБВ за коалиционно споразумение

Лидерът на БСП Корнелия Нинова заяви, че партията не е съгласна с проекта на коалиционно споразумение, предложен от АБВ. Изявлението на Нинова бе след заседание на Изпълнителното бюро на социалистите. Тя обясни, че предложението на АБВ не отговаря на представата на БСП за коалиционна култура. Нинова също така отрече твърденията, че ген. Румен Радев е равноотдалечена за двете партии кандидатура за президент.

"Нашият кандидат е на БСП. Няма да позволим, както ГЕРБ позволяват на реформаторите да им извиват ръцете, нито аз ще се превръщам в Бойко Борисов, който търпи всички прищявки на реформаторите", заяви Нинова.
Тя допълни, че от БСП предлагат кандидатурата на ген. Радев да се подкрепя от инициативен комитет. И покани АБВ да се включат в този комитет, ако желаят. Нинова изтъкна, че по този начин генералът ще бъде подкрепен и от обществени организации, а не само от партии.

Самият ген. Радев е присъствал днес на заседанието на Изпълнителното бюрю и се е съгласил с така предложената формула за негова подкрепа.


Митко Цонев почина!

На 56 г. след прекаран тежък инсулт журналистът от БНТ Димитър Цонев почина, съобщи Военномедицинска академия.

Вчера шефът на ВМА ген. Николай Петров заяви, че състоянието на Цонев остава много тежко, обяснявайки, че органите му са били поддържани чрез апарати.
"Той получи и тежко белодробно усложнение. Засегната тежко е и централната нервна система", добави ген. Петров.

Димитър Цонев бе приет в реанимацията на Военна болница, след като получи масивен инсулт. Семейството се прибирало от почивка във Варна.

Цонев шофирал и се оплакал от главоболие и болки във врата. Именно тогава съпругата му помислила, че може би е нещо съдово.

После бе приет в реанимацията на Военна болница, направена му бе мозъчносъдова операция и лекарите дни наред се бореха с последиците от получения хеморагичен инсулт.

Колегите му от БНТ написаха:
"Днес почина нашият колега, обичаният телевизионен водещ Митко Цонев. От 14 август лекарите във ВМА се бореха за живота му след тежък инсулт. На 30 август Митко щеше да навърши 57 години. Трудно е да ти кажем "сбогом", Митко, ти винаги ще бъдеш с нас!
Със своя професионализъм ще останеш една от емблемите на Българската национална телевизия!  Нито ние, нито зрителите можем да забравим твоята усмивка! БНТ изказва дълбоки съболезнования на семейството на Димитър Цонев!
Поклон!"

Димитър Цонев е роден на 30 август 1959 г. в град София. Син е на актьора Коста Цонев и Анахид Тачева. Завършва „право“ в СУ „Св. Климент Охридски“. В периода 1986 - 1991 г. е редактор в „Международна информация“ и в Балкански информационен пул в „София прес“.
От 1991 до 2002 г. е водещ „Новини“ по Канал 1 на Българската национална телевизия.
През 2002 г. участва в конкурса, обявен от Съвета за електронни медии, за генерален директор на БНТ, но СЕМ избира Кирил Гоцев.
От 1 октомври 2002 г. е назначен за говорител на кабинета на Симеон Сакскобургготски, а след три години пиар на „БТК Груп“ след това отново се връща в БНТ и става зам.-програмен директор и години наред е водещ на предаването „В Неделя с...“.
В годините е водещ още на предаванията "24/7" и "Лице в лице".
Автор е и на 17 документални филма, между които „Професия полицай“, „Избори по американски“, „Туризмът в САЩ“ и др.
Поклон пред светлата му памет!


През 1924-а Гео Милев пише статията си „Олимпиада“, актуална и днес

В края на миналата седмица приключиха XXXI-те Летни олимпийски игри. А преди 92 години приблизително по същото време завършват Игрите в Париж, които стават повод Гео Милев, под един от псевдонимите си – Р.Сл., да напише остра статия за спорта, културата, властта и връзките помежду им. Макар и писан преди близо цял век, текстът съдържа някои твърде смущаващи препратки и към нашето съвремие – за културната политика, за здравото тяло и грубия дух, за нуждата на правителствата от хора, които най-добре въобще да не мислят, дори за увеличението на цената на трамвайния билет „за слава и чест на отечеството“.

Статията бе споделена в социалните мрежи от писателя Христо Карастоянов, автор на книгата „Една и съща нощ“, посветена на Гео Милев. По романа проф. Иван Добчев постави и спектакъл на сцената на Народния театър „Иван Вазов“.

Предлагаме ви „Олимпиада“ на Гео Милев, писана през 1924 г., след Олимпиадата в Париж и след Шестия национален събор на Съюза на гимнастическите дружества „Юнак“.

Олимпиада

(Спорт, култура и фашизъм)

От една-две години вече спортът става забележително явление в нашия културен живот; културен – понеже спортните клубове стоят в числото на „културните организации“, още и затова, че литературни вестници и списания имат постоянен отдел за „спорт и туризъм“; пък най-сетне и затова, че спорт и туризъм се насърчават щедро и любвеобилно от М-вото на народната просвета… Думата „явление“ е слаба в тоя случай. По-добре е да се каже: епидемия. Спортна епидемия. Стотици и хиляди младежи не мислят за нищо друго освен за мачове, голове и тимове – спортисти; или за екскурзии и изкачвания до Черни връх – туристи; пък най-сетне и за всевъзможни гимнастически игри – юнаци. Като мълния лети над цяла България девизът: Здрав дух в здраво тяло! Един девиз, от който поне българската младеж няма нужда. Българският народ има в изобилие и излишек „здраво тяло“, а липсва му „здрав дух“ – т.е. ум. А доколко здравият дух е плод на здраво тяло, може да се види от една манифестация на спортните организации. Напр. на Великден маршируват из София спортисти от цяла България: едри, загрубели момчета, със сиви лица, ниски чела и плоски очи – зад които не се вижда да пламти никакъв „здрав дух“… И не може да бъде иначе, когато тоя дух не се занимава с нищо друго освен с мачове, голове и тимове… Олимпиадата в Париж: България, Ирландия – 0:1 „в полза на Ирландия“. Тази радиограма (важно събитие!) се разглася чрез ръкописни плакати из целия град. Спортисти спят цяла нощ при радиостанцията да чакат радиограмата от Париж. И за нищо друго не мислят, за нищо друго не се интересуват. Девизът гласи: Здрав дух в здраво тяло! Интересът е: ритането на топката. Чрез развиването на краката се развива и умът в главата. По този начин прогресът на българската култура е обезпечен. Сигурно!

Затова М-вото на просветата полага особени грижи за спортните, туристически и юнашки дружества. То ги насърчава, то ги препоръчва на учащата се младеж. Когато ний бяхме учаща се младеж, вълнувахме се от пу други стремежи. Напр. спомням си, че в сряда и събота следобед се блъскахме и дори биехме пред вратата на училищната библиотека. Обаче днес учащата се младеж не само в сряда и събота, но през всичките дни на седмицата дискутира най-разпалено дали „Левски“ с право е спечелил един гол срещу „Славия“, дали спечеленият от ирландците гол на олимпиадата в Париж е бил правилен, или не. И понеже по тоя начин се осигурява културният напредък на нацията, правителството полага големи грижи за закрепването на младия наш спорт. За пътуване на спортните шампиони до Парижката олимпиада то отпуснало 4 милиона кървави народни пари. Но не стига това, та една събота пътниците от софийските трамваи бяха изнудвани с един лев свръх цената на билета – за олимпиадата; който не плати, е бил свалян с полиция от трамвая. За олимпиадата – т.е. за слава и чест на отечеството. Пък и нещо повече: състезанието на българските спортисти в Париж имало и политическо значение…

Политическото значение на спортните, юнашките и туристическите дружества е съвсем ясно. Впрочем всичко е политика. Знае се това. Туризмът подхранва любов към България, спортът и гимнастиката създават здрави тела и груби духове. Това е политиката. Политиката и правителството. Нужната за правителството политика. Нужни са кадри, закалени в дисциплина, фанатизирана в нападателност, изобщо – здрави тела, които по-малко да мислят, а най-добре е съвсем да не мислят. Мисленето е опасно. Властта никога не е имала интерес от хора, които мислят. И това е културната политика на властта: да се създадат хора, които по-малко мислят. Спортът е отлично средство за такава културна политика.

Само фашизмът има доблест да признае, че такава културна политика е връщане „от модерната цивилизация към средните векове“, е реакция – „в добрия смисъл на думата“… Но у нас такава културна политика няма доблест (понеже доблестта е голяма рядкост в България) да признае, че е фашизъм. Защото – що е фашизъм, ако не формиране на нелегална правителствена милиция? – Фашистите в Италия, преди да узурпират властта, бяха политическо гимнастическо дружество. Също спортистите и юнаците у нас. Те не са гимнастически организации за култивиране на физическото здраве, а една 200-хилядна фашистка милиция. Под плющенето на трикольора юнашките дружества у нас са също такива политически организации, както „турнферайните“ в Германия и „соколите“ в Чехословакия. Така наречената любов към отечеството, разпалена до националистически фанатизъм, е тяхната закваска. Иначе не би се дигало такъв шум с юнашкия събор. Няколко хиляди юнаци и юнакини шестват из софийските улици – с музика, със знамена, барабанчета. Някои от тях са въоръжени с чудовищни символи (от дърво) – най-варварски оръжия, като напр. боздугани, маждраци и пр. А някои, ясно и недвусмислено, носят на рамо брадви – емблемата на фашистите.

Тайният класов инстинкт на правителството подсказва твърде вярно защо трябва да се насърчават разните прояви на спорта.

Р.Сл.


"Калашников" стъпи на Шереметиево

"Калашников", производителят на култовите автомати AK-47, с които от близо 70 години е въоръжена руската армия и които са предпочитаното оръжие на редица военни групировки из всички континенти, отвори сувенирен магазин на московското летище Шереметиево.

Тениски, на които пише "I love АК", камуфлажни дрехи, шапки, чанти, чадъри и неизбежните химикалки, магнити и значки са сред артикулите, изложени в магазина, който се намира на връзката между влакчето и летищния комплекс.

Освен артикули, в магазина се предлагат и пластмасови имитации на автоматични пистолети и автомати.

"Калашников е една от най-популярните марки, които идват на ум на повечето хора, когато стане дума за Русия", заяви маркетинг директора на концерна Владимир Дмитриев в официално съобщение, цитирано от Reuters.

"С удоволствие представяме възможност на всеки да отнесе със себе си сувенир от Русия с нашата марка".
АК-47 има култов статус из целия свят, благодарение на ниските си производствени цени и абсолютната си издържливост при екстремни условия.

Автоматът е създаден през 1948 година и години наред въоръжаваше цялата армия на СССР, както и армиите на страните от Източния блок, включително България, която беше и страна-производител на автоматите в рамките на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ). След разпадането на СССР лицензираното производство на автоматите продължи в редица страни извън Русия.

Много бунточнически части в Африка, Азия и Латинска Америка бяха и продължават да са въоръжавани с АК-47. През цялото съществуване на Източния блок продажбата на автомати "Калашников" формираше сериозно перо в доходите на комунистическите правителства.

Международното летище "Шереметиево" е най-голямото летище в Русия. Само за 2015-та през аеропорта са преминали 31 млн. пътници.


Мутри пазят частния плаж на Доган

Охранители са завардили плажа „Росенец“ и не допускат обикновени хора до него.

Наблизо е грандиозното имение, което се свързва с почетния председател на ДПС Ахмед Доган, и което хората вече наричат „Догановите сараи“.

Сигнал за случващото се подаде бургаската Организация за закрила на българските граждани, след като преди седмици мъж отишъл до малката ивица с джет и бил изготен, защото зоната била „частна собственост“.

Мъже от организацията решават да проверят и отиват на плажа в неделя заедно с приятели. Опънали си хавлиите на пясъка и към тях се приближил мъж, който се представил за охранител.

Казал, че плажът е частен и трябва да си тръгнат. Отдръпнал се и започнал да говори по телефона. След 20–30 минути пристигнали още двама мъже. И те обяснили, че плажът е частен, че било забранено за външни и че „шефът щял да се ядоса“.

Мъжете не се представили, казали, че са към „служба“, без да конкретизират каква точно.

От организацията ще сигнализират институциите относно „частния плаж“.

Такъв не може да съществува, няма такова понятие, категорична бе и министърката на туризма Николина Ангелкова. Плажовете са държавна собственост, добави тя и увери, че сигналът ще бъде проверен.

Този, който е нарушил закона, ще понесе отговорността си. Ще започне процедура, за да може ивицата да бъде актувана като плаж. След това министерството ще може да го отдаде под наем или на концесия, каза още Ангелкова.

Ще бъде направена съвместна проверка с МРРБ, под чиято шапка е Агенцията по кадастър, за да се провери как точно е образувана ивицата (дали чрез естествен процес или изкуствено), да бъде нанесена в кадастралните карти и да се актува, за да може да се отдава под наем или на концесия.

Това трябва да е свързано и с осигуряване на свободен достъп на всички, които искат да посетят плажа до „Догановите сараи“.


На тази дата: 23 август 1943 г. Цар Борис III е открит в безсъзнание след вечеря в италианското посолство

/Таралеж/

1943 г. след вечеря в италианското посолство в София Цар Борис III е открит в безсъзнание след силно повръщане.

На 4 август Борис III се среща в София с посланика в Швейцария и бивш министър-председател Георги Кьосеиванов, с когото обсъждат възможностите България да последва Италия и да излезе от войната, като в печата се появяват някои спекулации за заместването на Богдан Филов с Кьосеиванов и външнополитически завой. На 9 август германският посланик Адолф Бекерле предава на царя покана за спешна среща с Адолф Хитлер, като официалната тема за срещата е предварително поставена от фюрера -разглеждане на общата военна и политическа обстановка и дискусия за ролята на България в хода на войната.

На 14 август Борис III заминава за главната квартира на Хитлер Волфсшанце край Растенбург. Двамата провеждат две срещи на четири очи следобедът на същия ден и сутринта на 15 август. На тях Хитлер настоява за окупирането от две български дивизии на част от италианската окупационна зона в Гърция и Албания, а Борис III се опитва да ограничи българското участие, позовавайки се на недостига на хора и въоръжение и на необходимостта от защита срещу евентуално нападение от югоизточна посока. Вечерта на 15 август той се връща в София.

На 17 август Борис III заминава за Чамкория, а на 19 август изкачва връх Мусала. На следващия ден се среща с посланика в Берлин Славчо Загоров, а на 21 и 22 август заедно със семейството си прави обиколка в Рила до Соленото езеро и връх Соколец.

На 23 август Борис III трябва да отиде до София, където има няколко определени срещи. Още по време на пътуването той получава болки в гърдите и при пристигането в града е прегледан от д-р Александров, но продължава работата си. Следобед получава нов пристъп и отново е прегледан от д-р Александров и д-р Балабанов. След края на работния ден той колабира, според прегледалите го лекари в резултат на жлъчно заболяване. На другия ден от Германия е извикан професор д-р Рудолф Зайц, който е консултирал царя и по-рано и познава здравословното му състояние, който диагностицира тежък инфаркт.

През следващите няколко дни състоянието на царя е пазено в тайна, като дори съпругата му е уведомена едва на 25 август. Междувременно от Виена спешно са повикани неврологът д-р Де Кринис и токсикологът проф. д-р Ханс Епингер, както и българските лекари д-р Стоян Киркович, д-р Разсолков и доц. Цончев. Заключението на всички лекари е за инфаркт на миокарда вследствие от тромбоза на коронарен съд.

На 26 август състоянието на Борис III рязко се влошава и новината за заболяването му е съобщена на печата. На 27 август той идва в съзнание, но през по-голямата част от времето остава под упойка. В 16.22 ч. на 28 август 1943 г. Борис III умира. В смъртния акт като причина за смъртта са посочени „запушване на лявата сърдечна артерия (тромбоза), двустранна пневмония, оток на белите дробове и на мозъка”.