сряда, 31 август 2016 г.

Вицове, август 2016 г.

Добро утро!

СмЕх/Таралеж/


Скучаещ пасажер пита стюардесата
- Мила, какво означава ТУ-154-2П ?
- Ами , Ту - от Туполев, 150 - местата в салона, 4 - броя на екипажа
- А 2 П?
- Ааа... това сме ние, двете с колежката.

***

Ако една жена внезапно започне да пази диета и да прави коремни преси, значи след два часа ще заминава на море.

***

Човек, отседнал в хотел в Германия се буди през нощта и чува:
- Бите шойн, данке шойн, бите шойн, данке шойн.
Става, гледа през прозореца, и какво да види:
Група немци разтоварват камион с тухли.

***

Съобщение по градското радио в Тел-Авив: - Уважаеми жители и гости на града, от градския зоопарк е избягал енот. Моля, всички, които са го видели незабавно да платят на касата на зоопарка 10 шекела.

***

- Абе, защо излизаш на терасата всеки път жена ти като започне да пее?
- Да не помислят съседите, че я бия.

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/


вторник, 30 август 2016 г.

Пияният шеф на „Агромах” с цветущи думи за Бойко Борисов! Видео

Скандално видео с пияния шеф на строителната компания „Агромах” Методи Бачев се появи на сайта pirinsko.com.

На тържество на площада в симитлийското село Черниче известният предприемач кани на сцената актьора Краси Радков, обявявайки, че "кметът на Симитли Апостол Апостолов е е*ал премиера Бойко Борисов".

След това Бачев нарежда на човека от екипа на "Шоуто на Слави":

"Краси, искам ся да се отпуснеш и да се правиш на Бойко Борисов".

Най-любопитната част от видеото започва след 33-ата секунда.



В редица медийни публикации "Агромах" е определяна като близка до ГЕРБ компания. Само в периода 10.09.2014 г. - 04.04.2016 г. дружеството е сключило договори на обща стойност от 293 790 785 лева.

В началото на март прокуратурата започна мащабно разследване срещу "Агромах" ЕООД и свързаната с нея "Пътища Пловдив", зад които стои благоевградският бизнесмен Христо Савев.

Двете компании са с изключително висок процент на успеваемост при участието си в обществени поръчки. "Агромах" е излязла като победител в 85% от процедурите, в които е кандидатствала, а "Пътища Пловдив" е отнесла конкурентите си в 88% от търговете.

От прокуратурата обявиха, че тези компании са източвали ДДС чрез верига от дъщерни дружества, които от своя страна са сключвали договори с фирми фантоми. Чрез тази схема двете големи строителни фирми са ощетили държавната хазна с 14 милиона лева невнесен ДДС само в рамките на година и половина.

"При претърсванията и изземванията в гр. Лом са открити и иззети златни накити на стойност около 500 000 лв. При извършване на процесуално-следствените действия в базата на „Агромах“ ЕООД в района на Благоевград, служителка от дружеството се е опитала да изнесе в сак сумата от около 1 000 000 евро", съобщиха тогава от прокуратурата.

През 2014 година благоевградската фирма купува "Пътища Пловдив" от бизнесмена Георги Гергов. След това компанията спечели строителството на отсечка по магистрала "Струма" и връзката между аутобаните "Марица" и "Тракия".


Ким Чен разстрелял министър със зенитна картечница. Бил задрямал

Двама високопоставени севернокорейци са били екзекутирани със зенитна картечница по заповед на Ким Чен Ун, съобщи южнокорейският в. „Йонганг Илбо“.

Изданието се позовава на пожелали анонимност източници. Ри Йонг Ин, високопоставен чиновник в министерството на образованието, дори може би и министър, бил арестуван за това, че задрямал по време на среща с Ким Чен Ун, а после е обвинен в корупция. Това е вторият случай когато комунистическият диктатор екзекутира министър след дрямка. С живота си преди време се прости и военният министър Хьон Йонг Чол за това, че задрямал по време на митинг. Той обаче бил убит с по-лек вид огнестремно оръжие.

Другият разстрелян сега е бившият министър на земеделието Хванг Мин, който бил притиснат за предложен от него проект, който бил оценен като директно предизвикателство към ръководството на Ким Чен Ун.


Бокова пак на трето място за шеф на ООН

Българският кандидат за шеф на ООН Ирина Бокова зае трето място в поредното гласуване в Съвета за сигурност на организацията в Ню Йорк.

При първия вот тя бе също на трето място, а при втория - на пета поциция. При гласуването късно снощи Бокова е получила 7 гласа „за”, 5 „против” и 3 въздържали се. Начело отново е бившият португалски премиер Антонио Гутериш с 11 „за”, 3 гласа „против” и 1 въздържал се. Втори се нареди министърът на външните работи на Словакия Мирослав Лайчак с 9 гласа „за”, 5 „против” и 1 въздържал се.

Бокова обаче стана водещата жена в надпреварата, изпреварвайки аржентинката Сузана Малкора и бившият премиер на Нова Зеландия и настоящ директор на Програмата на ООН за развитие Хелен Кларк.


На тази дата: 30 август 1984 г. „Протурска” терористична група извършва атентати на гарите в Пловдив и Варна

/Таралеж/

На 30 август 1984 г. в 17:29 ч. е взривена бомба в чакалнята на гара Пловдив. Взривното устройство е поставено в дъното на залата, при обществените телефони, до кошче за отпадъци. Убита е една жена, а 42-ма души се ранени. Разрушени са металният покрив и някои стени в гарата.
След 36 минути, в 18:05 ч., е взривена нова бомба пред сградата на аерогара Варна. Взривното устройство е поставено в бетонен цветарник на паркинга. Ранени са две жени.

Двата атентата са координирана терористична атака на "протурски" терористи в двата най-големи провинциални града в България. Планирани са така, че да съвпаднат с посещението на държавния глава Тодор Живков в тези градове.

Взривните устройства са еднотипни, изработени са от свързани шашки амонит 6 по около 200 грама всяка, детонирани с електрически взривател, захранван от плоска 4,5V батерия и часовников механизъм - будилник "Слава", поставени в консервна кутия (Варна) и буркан (Пловдив).

Следствието заключава, че организираната през пролетта на 1983 г. група се състои от 3-ма терористи с няколко помагачи. Твърди се, че това е единствената "протурска" терористична група, извършила системно атентати преди и след ескалацията на Възродителния процес. Първите им изяви са опожарени 750 декара гора при яз. Камчия и земеделски земи, неуспешен опит за саботаж на гара Карнобат с цел да доведе до тежка влакова катастрофа.

В периода 1984 - 1987 г., когато е в ход т.нар. Възродителния процес, в България има разкрити 42 нелегални "протурски" групи. Те са съставени от етнически турци, на част от които принадлежността към Държавна сигурност е официално установена. Някои от членовете на тези групи са осъдени за противодържавна дейност, планиране или извършване на тероризъм - атентати, саботажи и диверсии, контакти с турски задгранични функционери в България. Според следствието на Държавна сигурност, само една от тях, разкрита с делото за оперативна разработка "Мерзавците", извършва многобройни убийства с атентати. По тактиката си - две терористични атаки с по два едновременни атентата в различни точки на страната и вълна саботажи между тях, нейните актове могат да се определят като терористично настъпление.

През 1985 г. следва втора вълна от терористични нападения на „Мерзавците”. Първият взрив е на гара Буново. В 21:32 ч. на 9 март 1985 г. същата група протурски терористи взривяват вагона за майки с деца на бърз влак Бургас-София. Планирано е бомбата да причини максимални поражения, като избухне в тунела Гълъбец (дълъг 3200 метра), но влакът закъснява с 2 минути и поради това взривът се инициира на гарата. Загиват 7 души (2 деца, една жена и трима мъже), тежко ранени са 9 души (включително 2 деца).

Само след 30 минути, в 22 ч., в Сливен е взривенa бомба във фоайето на хотел „Сливен" - централният многоетажен хотел в града. Взривното устройство е скрито в гардероба на сладкарницата, известна като "Епруветката". Стените на гардероба намаляват ударната вълна. Ранените са 23 души. Разрушен е таванът на залата.

Следствието установява, че до 10 август 1987 г. са осигурени взривни вещества, часовников механизъм и всичко необходимо за трето поредно терористично нападение с цел в курорта Слънчев бряг. Планираната дата на атентата е 15 август, но терористите са разкрити и арестувани два дни по-рано и нападението е предотвратено.

Терористите по делото за оперативна разработка "Мерзавците" са разкрити от оглавяваното от ген. майор Сава Джендов "Шесто управление" на Държавна сигурност, направление "Т" /терор/. Следствието е ръководено пряко от майор Георги Сотиров.

На 13 август 1987 г. са арестувани двама от терористите, а на 19 август същата година е задържан третият от групата. Задържан е и един техен помагач, осигурил отровата за изливане във вододайна зона на едно село, брат на единия терорист. Арестувани са също трима съпричастни към разследването.

През 1987 г. е арестуван и Ахмед Доган, който лежи в килия за осъдени на смърт. Дали е вярно, че това е свързано с разследванията по атентатите и той е осъден за атентата, както се твърди в някои сайтове, няма безспорни данни.

На 25 април 1988 г. тримата терористи са осъдени на смърт. След няколко месеца присъдата е потвърдена от Държавния съвет на НРБ и те са екзекутирани. Помагачът им е осъден на 6 години затвоp, лежи 2 години, амнистиран е от президентската администрация в мандата на Желю Желев и е освободен през 1990 г., като получава 50 000 лева обезщетение от държавата. От осъдените за съпричастност един получава 2 години затвор, а двама - по една година лишаване от свобода.

Координиранaта терористичнa атакa с взривове на важни публични транспортни обекти едновременно в отдалечени едни от друг големи градове надхвърля обикновения атентат. Тактиката на терористично настъпление с последователни атаки е нетипична до този момент. Ударите са планирани като мощни "слепи" атентати, т.е. нямат конкретна мишена, а целят граждански жертви, максимални разрушения и психическо въздействие върху обществото.

Атентатите водят до ескалацията на кампанията за насилствена промяна на арабско-турските имена в периода от 24 декември 1984 г. до 19 януари 1985 г. -
около 850 000 граждани са тежко репресирани при смяна на имената им.

Установено е, че терористите са агенти-сътрудници на Държавна сигурност, a помагачът им - на милицията /МВР/. Следствено дело №72/ІV.1987 и оперативните дела "Мерзавци" и "Двуличник 87", както и личните досиета, работни дела на терористите-сътрудници в ДС, все още не са разсекретени. Единият от терористите е работел и за турските служби под псевдонимите Абдула, Дениз и Моряка. Друг също има връзки с тях, чрез разузнавача Кадир Сойлу от консулството на Турция в Бургас.

Освободеният предсрочно помагач издига чешма, посветена на брат му и другите терористи, и поставя паметна плоча за тях с текст на турски език. Организационно този помагач израства до областен координатор за Бургас на ДПС, за чийто лидер е известно, че е доказан сътрудник поне на Държавна сигурност /има съмнения, че Доган сътрудничи на повече от едно разузнаване/. Плочата е премахната след 6 години по заповед на Бургаския окръжен прокурор Емил Христов, възстановена самоволно година по-късно, разбита е с кирки след 8 години от младежи и всичко е съборено, като теренът е подравнен по заповед на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) след решение на Върховния административен съд през 2009 г.

През петте години на кампанията по преименуването на българските турци жертвите (убитите) са общо 32 души: една жена при атентата на гара Пловдив; 8 протестиращи (включително едно бебе) в периода на кампанията от 24 декември 1984 г. до 19 януари 1985 г.; 7 (включително 2 деца) при атентата на гара Буново; 3 разстреляни осъдени на смърт през ноември 1988 г.; 9 протестиращи и един войник в периода 19-27 май 1989 г. Към тях следва да се добавят и двамата взривени терористи и един впоследствие разстрелян заради отвличането на две деца. Припомняме: На 7 юли 1987 г. Дарин Христов /12 г./ и Николай Петков /15 г./ от Добрич са отвлечени с кола от трима "протурски терористи", за да ги ползват като жив щит в осигуряването на коридор за бягството им в Турция. Терористите са въоръжени с 12 осколочни бойни гранати, взривяват 3 от тях пред хотел "Интернационал" в Златни пясъци и раняват трима души - двама чужди летовници и един българин. Обградени от специалните части, те се оттеглят в осигурения им коридор към турската граница. При устроената в Странджа засада терористите взривяват колата, в която са те и взетите за заложници деца. Децата са ранени, едното - тежко и остава инвалид, двама терористи са убити от взрива, а третият е осъден на смърт и разстрелян.


Вицове, август 2016 г.

СмЕх/Таралеж/


По телевизията дават италиански филм. В едър план разгневена жена крещи на мъжа си:
- Идиото! Кастрато! Импотенто!
Гласът зад кадър превежда:
- Иди си, скъпи, аз съм много разочарована от теб!

***

Един арабин среща друг в пустинята и го пита:
- Защо жена ти върви на три метра пред тебе бе? Нали в корана пише, че мъжът трябва да е отпред?
- Защото, когато са писали корана не е имало противопехотни мини!

***

Фараон диктува на подчинения си послание за поколенията:
- Това послание е за нашите поколения, за да знаят каква е била мъжествеността на нашите...
- Абе шефе,"мъжественост" с колко пиш*и се пише с две или три?

***

Пътнически самолет лети на 10 000 метра височина. Начинаещата стюардеса влиза в пилотската кабина и разтревожено съобщава на командира:
- Един от пътниците иска да слезе!
- Един с бинтована глава ли? - пита командирът.
- Да! - отвръща стюардесата.
- И с гипсирани крака?
- Да!
- И с патерици?
- Да! Да!
- Знам го! - невъзмутимо казва командирът. - Той винаги тука слиза.

***

Пияни пернишки рибари през нощта хванали русалка. На сутринта се оказало, че това е сом, и всички много се срамували...

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/



понеделник, 29 август 2016 г.

"Не остана почти нищо немско, всичко е вече арабско"

Центърът на Бон. Снимка от Дойче веле.
Бад Годесберг беше преди дипломатическият квартал на Бон. Днес по улиците се разхождат забулени жени, а арабските магазини са на всяка крачка. Много от местните хора вече не се чувстват уютно. Ето какво ни разказаха:

Сабине Галушка познава всички в Бад Годесберг. 57-годишната германка държи малък цветарски магазин на главната улица. С клиентите си разговаря по най-разнообразни теми: за времето, за здравето, за семейството - и за бурките.

"Определено не ми харесва, че всички тук се разхождат забулени. Аз съм от хората, които искат да знаят кой се крие зад забрадката", казва Сабине.

Естествено, не всички жени ходят забулени. Но Бад Годесберг е определено квартал на контрастите. Виждаме момичета и млади жени, които в топлия летен ден се разхождат по къси поли или шорти. Но срещаме и много забулени жени, някои от които са покрили цялото си тяло - виждат се само очите им.

"Знаете ли, не мога да кажа нищо лошо за арабските жени. Повечето от тях са много мили и винаги ме поздравяват учтиво. Но е жалко, че крият лицата си", казва една минувачка.
Изражението ѝ издава, че много внимава да не изпусне някоя политически некоректна дума.

"Забулването е част от тяхната култура. Наясно съм, че не се забулват, за да ни ядосват, но все пак смятам, че когато човек отиде да живее в някоя друга страна, трябва да се напасне към тамошните порядки. А ако това не му допада, нека просто отиде другаде", добавя жената.
И ни моли да не споменаваме името ѝ. Много от хората, които срещаме в Бад Годесберг, не желаят да говорят с нас нито за бурки, нито за бежанци - от страх, че ще бъдат натикани в "десния ъгъл", ако споделят съвсем открито възгледите си.

Много слухове се носят в този квартал на Бон. Много неща се споделят само под сурдинка. Говори се например за подставени лица, които купували жилища за арабски бизнесмени. Други пък разказват, че "арабите" плащали по 20 евро за квадратен метър. Един мъж на средна възраст е видимо възмутен:

"Това тук е двоен морал. Всички искат арабските пари, но не искат арабите".

Правим опит да разговаряме с арабски предприемачи, но без успех. Най-честият отговор гласи: "Не щем разправии". Невъзможно е да поговорим и с някоя забулена жена или пък с нейния придружител. Щом зърнат микрофона, бързо сменят посоката.

В цветарския магазин на Сабине Галушка срещаме една клиентка, която не се притеснява да говори съвсем открито. 50-годишната Симоне Лаван ни казва, че е против забраната за носене на бурка. Според нея тази мярка е чисто и просто безсмислена, истинските проблеми са другаде:

"Всеки ден ставам свидетелка на предразсъдъците на арабските мъже спрямо жените. Влезте в което и да е кафене в квартала и ще се убедите, че съм права. Всеки път, когато някоя жена мине покрай заведението, арабите я гледат накриво", казва Симоне и добавя, че не изпитва страх, но определено й е мъчно, че е принудена да търпи подобно отношение в собствената си страна. Потиска я и промененият облик на квартала. "Арабските заведения никнат като гъби след дъжд. Навсякъде се носи този сладникав мирис. Тук не остана почти нищо немско или пък италианско. Всичко е вече арабско", казва жената.

"Навсякъде", "всичко" - подобни обобщения са със сигурност пресилени, но очевидно не са чак толкова далеч от истината: отбиваме се в местния филиал на голяма германска верига за хранителни стоки и виждаме, че всички табелки са на немски, английски и арабски.

Даниел Хайнрих, Дойче веле.


"Файненшъл таймс": Пловдив променя имиджа на България на "див изток"

Авторитетното издание "Файненшъл таймс" е посветило обширна и силно позитивна статия на Пловдив. Тя е озаглавена "Български град променя съдбата си".

Според публикацията вторият по големина град у нас се радва на дългоочаквано възраждане. Обяснява се как местната икономика е привлякла инвестиции в размер на 4 милиарда евро само през последните пет години след дълъг период на стагнация.

"Файненшънъл таймс" отбелязва и че благодарение и на пловдивския бизнес имиджът на България на "дивия изток" започнал да се променя.

В статията се посочва и че безработицата в Пловдив е едва 4,9% при средно 8,1% за България. Това е резултат от развитието на сектори като логистика, авточасти и софтуерно инженерство, чиито производства са насочени към световните пазари.

Отбелязва се също и че Пловдив ще бъде културна столица на Европа през 2019 г.


Меркел критикува страните от ЕС, нежелаещи да приемат бежански квоти

За продължаване на диалога между Европейския съюз /ЕС/ и Турция, се обяви германският канцлер Ангела Меркел, съобщава БНР.

В интервю за телевизия АРД тя отправи критики към европейските страни, които заявяват, че няма да приемат мюсюлмански бежанци. Ангела Меркел изрази надежда държавите-членки на Европейския съюз да постигнат съгласие по най-трудните въпроси по мигрантската криза и по-конкретно как по-справедливо да бъдат разпределени кандидатите за убежище.

Германският канцлер коментира още, че е рано да бъдат отменени санкциите срещу Русия, отчитайки изпълнението на споразуменията от Минск.

Меркел заяви също, че все още не е готова да каже кога ще обяви дали ще се кандидатира за нов мандат като канцлер и като лидер на Християндемократическия съюз и обеща да направи това в подходящия момент.


Пожар гори в Кресненското дефиле

Пожар горя цяла нощ в Кресненското дефиле. Огънят е пламнал късно снощи, малко преди тунела на Кресненското ханче в посока Сандански, предаде Нова ТВ.

Заради инцидента е спряно осветлението на тунела при 389-и км между Симитли и отклонението за село Стара Кресна, съобщи Агенция "Пътна инфраструктура".

Пожарът гори в труднодостъпна местност и все още не е локализиран. Стръмният терен и тъмнината през нощта затрудниха работата на пожарникарите, които се стремят предимно към това огънят да не прехвърли билото и да достигне най-близките къщи на село Стара Кресна.



Тайните библиотеки

Под улиците на дамаско предградие, етажерки съдържат книгите, спасени от бомбардирани сгради. През последните четири години, в обсадата на Дераа, доброволци са събрали над 14 000 тома от унищожени домове. Пазят ги на тайно място заради страха, че то може да стане мишена на правителството на Асад. Посетителите трябва да залягат под случайни куршуми и шрапнели, за да достигнат тайната библиотека.

Това е скритото сирийско книгохранилище и мнозина го смятат за жизненоважен ресурс на бъдещето.

„В някакъв смисъл тази библиотека ми възвърна живота – казва редовен читател, Абдулбасет Аламар, пред BBC. – Както тялото се нуждае от храна, така на душата ѝ трябват книги.“

Религиозни и политически причини са водели до укриване на книги в цялата човешка история – ту в тайни хранилища, ту в частни колекции. „Пещерата на книгите“ е само една от тях.

Пещерата на книгите

Далеч в пустинята Гоби в Китай, мрежа от свързани пещерни светилища в Дунхуан, наричана Подземната галерия на Хилядата Буди, е останала запечатана над хиляда години. В 1900 г. даоисткият монах Уан Янлу – неофициалният пазител на комплекса – открива скрита врата, водеща до зала с ръкописи, датиращи от І до ХІ в.

Провициалните власти демонстрират безразличие към документите, след като Уан се свързва с тях. Но новините за находката се разпространяват и унгарският изследовател Аурел Щайн убеждава монаха да му продаде 10 000 ръкописа. Делегации от Франция, Русия и Япония не се бавят и повечето старинни текстове напускат пещерата. Според „Ню Йоркър“ към 1910, когато централното правителство заповядва сбирката да бъде пренесена в Пекин, на място е имало едва около една пета от първоначалните находки.

Въпреки това, много от оригиналните манускрипти могат да бъдат видени днес: инициатива за дигитализирането на на колекцията е подхваната още в 1994. Международния проект за Дунхуан, воден от Британската библиотека, означава, че архивистите ще могат направо от домовете си да изследват най-старата пълна звездна карта в света, да прочетат молитва, написана на староеврейски от търговец, пътуващ от Вавилон за Китай, да разгледат изображение на християнски светец в одеждите на бодхисатва, да видят договор за продажбата на млада робиня заради дълговете на търговец на коприна или да разлистят резултат от гадание, изписан с тюркски руни.

Не е ясно защо пещерата е била запечатана. Щайн твърди, че е в опит за дълготрайно запазване на ръкописи, които не са се използвали, но собствениците им не са искали да ги унищожат – един вид свещени, но непотребни текстове. А френският синолог Пол Пелио смята, че запечатването е станало в 1035 г., когато империята Си Ся нахлува в Дунхуан. Китайският учен Жон Синджян предплага, че пещерата може да е запечатана и заради страха от така и неслучилото се нашествие на ислямските караханиди.

Каквато и да е причината за първоначалното укриване на ръкописите, съдържанието на пещерите вече е изменило разбирането ни за историята, откак е излязло на бял свят преди век. Един от дунхуанските документи е копие на Диамантената сура, свещен текст за будистите. Според Британската библиотека екземплярът датира от 868 г. и е най-старата напълно запазена печатна книга, която може да бъде датирана. Това е повод да си спомним, че хартията и книгопечатането не са европейски изобретения. Всъщност печатарската техника започва като религиозна практика – като завъртане на индийското молитвено колело, но в огромен мащаб.

Секретният архив

Друга тайна колекция религиозни текстове, основана в 1612, е постоянен обект на конспиративни теории: секретният архив на Ватикана съдържа над хиляда години папска кореспонденция. Според трилъри като тези на Дан Браун сбирката включва черепи на извънземни, документация за потомството на Иисус Христос и машина на времето, построена от монах, поискал да се върне назад в първи век и да стане свидетел на Разпятието.

В опит да разсее митовете, Ватиканът отвори архива си в последните години и там в момента има изложба на документи от архивите на Капитолийските музеи в Рим. Папа Лъв ХІІІ пръв разрешава внимателно подбрани учени да посещават мястото през 1881, а днес много документи са достъпни за изследователи, макар че свободното търсене из сбирката все още е забранено. Думата „секретен“ в името идва от латинското secretum, което е по-близко по значение до „частен“.
И все пак, някои части от архива остават недостъпни. На учени не е позволено да четат никакви папски документи от 1939 насам, откакто противоречивият Пий ХІІ заема Светия престол. Дял от архивите, засягащ личния живот на кардиналите от 1922 насам, също остава затворен.

Съхраняван в бетонен бункер, част от крилото зад базиликата „Св. Петър“, архивът е охраняван от Швейцарската гвардия и служители на ватиканската полицейска служба. Те допълват силата на думите, пазени вътре. Тук е кореспонденцията между Ватикана и личности като Моцарт, Еразъм, Карл Велики, Волтер и Адолф Хитлер, както и молбата на Хенри VІІІ за анулиране на брака му с Катерина от Арагон; когато папа Климент VІІ я отказва, кралят все пак се развежда с жена си и скъсва връзката между Рим и Англиканската Църква.

Архивът съдържа още декрета на папа Лъв Х от 1521 за отлъчването на Мартин Лутер, препис на ръка от процеса за ерес срещу Галилей и писмо от Микеланджело, в което той се оплаква, че не му е платено за работата по Сикстинската капела.

Още една тухла в стената

Изоставена след векове забрава, колекция ръкописи в старата част на Кайро (Фустат) е оценена по достойнство от румънски евреин в модерни времена. Якоб Сафир описва хранилището през 1874, но чак в 1896 шотландските близначки Агнес Луис и Маргарет Гибсън показват част от ръкописите на кеймбриджкия учен Соломон Шлехтер и находката се сдобива с популярност.

Скрити в стена на синагогата Бен Езра, това са над 280 000 еврейски ръкописни фрагмента от т. нар. Гениз на Кайро. По юдейския свещен закон, нито един текст, в който фигурира Божието име, не може да бъде изхвърлен. Тези, които вече не се употребяват, трябва да се съхраняват в нарочно място в синагогата или в гробище, докато не бъдат церемониално заровени. Това хранилище се нарича гениза, което на староеврейски означава „скривалище“ или „архив“.

В продължение на 1000 години еврейската общност във Фустат предава старите си документи на свещеното хранилище. Генизата на Кайро остава непокътната. А средновековните евреи почти никога не пишат, без значение дали лично писмо, или списък покупки, без да споменат Божието име. В резултат оцелява нещо като пощенска кутия с над 250 000 документа, представляващи несравним архив на живота в Египет от девети до деветнайсети век. Не съществуват други подобни записки. (Бел. ред.: документите от Генизата в Кайро съдържат и ценна информация за историята на Византия и средновековна България.)

Бен Аутуейт, ръководител на изследванията върху Генизата в Кеймбридж, обяснява колко важна е тази колекция за учените:

„Не е пресилено да кажем, че находките от Генизата ни помогнаха да пренапишем всичко, което сме знаели за евреите, Близкия Изток  и Средиземноморието в Средните векове“.

Фрагментите показват, че еврейските търговци са работели с християни и мюсюлмани; че отношението към тях в Египет е било по-толерантно, отколкото обикновено се смята; че антисемитизмът е бил по-рядко срещан. В 2013 университетските библиотеки на Оксфорд и Кеймбридж за първи път се заемат с подобен съвместен проект, финансирайки съхранението на архива от Генизата.

Давид Абулафия, автор на „Великото море: човешка история на Средиземно море“, е казал:

„Документите от Генизата в Кайро са като фар, осветяващ тъмните ъгли от историята на Средиземноморието и хвърлящ ярък лъч върху социалния, икономическия и религиозния живот на евреите не само в средновековен Египет, но и в далечни страни. Нищо не може да се сравни с тях като извор за историята от Х до ХІІ в., нито в Европа, нито в ислямския свят“.

Между редовете

В 2013 холандският историк на средновековната литература Ерик Куакел пише в блога си за забележителното откритие, направено от негови студенти в Лайденския университет. Докато преглеждат подвързиите на старинни книги в библиотеката, те откриват 132 бележки, писма и сметки от неидентифициран съд от поречието на Рейн, записани върху малки късове хартия. Били са скрити в подвързията на книга, отпечатана през 1577 г.

Това не са безполезни, но свещени текстове, твърде ценни, за да бъдат просто изхвърлени, а просто ненужна хартия, употребена от книговезците. Повторната употреба на средновековни писмени текстове е редовна практика в работилниците на ранномодерните подвързвачи. Когато току-що отпечатана книга от 1577 е трябвало да бъде подвързана, книговезецът е взел 132 къса хартия от кошчето си за боклук и ги е използвал като подложка за подвързията.
Това означава, че думи, които не са били предназначени за потомството, все пак са стигнали до нас. Тези фрагменти са ценни най-вече защото толкова малки изписани текстове почти никога не оцеляват. И почти няма къде да се открият добре запазени примери за бележки от всекидневието. Дългият им път до нашата съвременност е минал през очакване да бъдат открити в подвързия от ХVІ в.

Сметките, бележките до слуги и списъците с покупки ни приближават много до средновековната реалност. Послания като тези са рядкост за историците. Това са средновековните гласове, които обикновено не чуваме, а те разказват какво се случва във всекидневието.

И колекцията може да се окаже по-голяма, отколкото се смята. С помощта на рентгенови лъчи, разработени като метод за търсене на стари етапи на композиция под повърхността на маслени картини, Куакел се опитва да изследва съдържанието на стари повързии. През октомври 2015 той започва мащабно изследване на всички старопечатни издания в Лайденската университетска библиотека.

Технологията показва хартиените късове, тоест средновековните листове, които инак може и никога да не бъдат открити, защото са скрити под плата, пергамента или друг хартиен лист в подвързията. Методът трябва да се усъвършенства още, но той вече дава резултати, които могат да се окажат скрита библиотека в библиотеката. Може да се окаже, че в подвързиите се крият хиляди ръкописни фрагменти…

Фиона МАКДОНАЛД, Би Би Си


На тази дата: 29 август 1698 г.Руският цар Петър I издава забрана за носене на бради

/Таралеж/

1698 г. руският цар Петър I издава забрана за носене на бради и предписание руснаците да се
обличат с европейски дрехи.

Забраната на знаменития указ „О ношении немецкого платья, о бритии бород и усов, о хождении раскольникам в указанном для них одеянии” (За носенето на немски дрехи, за бръснене на брадите и мустаците, за ходене на разколниците в указаните им одеяния) влиза в сила от 1 септември.

Същият месец 26-годишният Петър І се е завърнал от продължителна обиколка из Западна Европа и още на следващият ден събрал болярите в Преображенския дворец. Заповядал да му донесат ножица и веднага започнал собственоръчно да реже брадите на велможи от знатни родове. Болярите били така шокирани от постъпката на царя. После Петър повтаря процедурата с думите „Сега брадите, после и главите!”.

Новите порядки се налагат трудно. Някои от болярите слагат край на живота си, защото не приемат позора. Цяла Русия роптае, тъй като се счита, че бръсненето на брадите е грях, и свещениците отказват да благословят действията на царя. Той дори е отъждествяван с Антихриста. В действията на Петър болярите виждат покушение на самите устои на руския живот и упорстват в бръсненето на брадите.

За страха от западната мода допринася и фактът, че на иконите и фреските бесовете са изобразявани бръснати и западно облекло, патриарсите през 17 в. заплашват с анатема мъжете, които бръснат „Божия атрибут” - брадата.

Петър все пак си дал сметка, че мерките му са прекалено сурови и на 5 септември 1698 г. разрешил носенето на брадите и мустаците, но срещу заплащането на определен данък. За контрол бил въведен специален металически жетон - „бородовой знак”, с големината на една копейка, представляващ своеобразна квитанция за платения данък.


Вицове, август 2016 г.

Това не е Барби, а руска кукла Маняша

СмЕх/Таралеж/


–Мамо, защо се скара с тати без причина?
- Защото трябва да изтупа килима!
- Ама той нали се съгласи и сега го тупа?
- Като е ядосан го тупа по-добре!

***

Габровец праща писмо до родителите си:
"- Мамо и тати, пратете ми 2 лв, да се снимаме с годеницата ми, да я видите." ;)
Получил следният отговор:
"- Пращаме ти 1 лв, снимай само годеницата, тебе си те знаем..."

***

- Просто невероятно е за колко кратко време построихте училището!
- Това стана благодарение на самоотверженият труд на нашите съграждани. Вярно, че до последния момент бяха убедени, че строят пивница...

***

Двама приятели се срещат.Единият, сериозен и тежък бизнесмен, изтупан с костюм, носи голяма златна обица на едното си ухо. Другият го пита:
- Какво става бе, каква е тая обица?
- Ох, не питай... Дълга история.
- И откога я носиш?
- Откакто, жена ми я намери в леглото...

***

Стар морски вълк си пие бирата ,а до него се приближава красиво девойче:
- Чичо,вярно ли е ,че ви е ухапала акула?
- Вярно ,вярно е, мойто момиче...
- А къде?
- Това вече не е вярно.

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/


неделя, 28 август 2016 г.

Борисов: "Няма да приемаме обратно мигранти"

Премиерът Бойко Борисов заяви, че България няма да приема обратно мигранти от Западна Европа. Той е изразил тази позиция на срещата с Ангела Меркел вчера в Берлин.

„Категорично им заявих,че ние няма да приемем мигранти, ако някой си мисли, че ще ни връща по 10,20 хиляди души от Австрия и Германия, при положение че няма споразумение за мигрантите с Турция" - каза Борисов, който присъстваше на откриването на нова църква в Сливенско.

Според него, трябва да се предприемат стъпки за продължаване на споразумението между ЕС и Турция за спиране на мигрантския поток. Борисов подчерта трудностите, които стоят пред южната ни съседка, „която издържа три милиона мигранти" и се изказа в подкрепа на либерализирането на визовия режим.

Бойко Борисов изрази надежда, че заплахите и твърдият тон по отношение на Турция ще отстъпват на дипломацията, защото споразумението с южната ни съседка е работещо, особено за Гърция и България.

"Много от европейските държави, особено от Вишеградската четворка, са категорични, че няма да приемат мигранти, каза още премиерът. Ние също искаме да се спазват принципите за влизане в Европейския съюз - с взимане на отпечатъци, интервюта, проверки". Той заяви още, че няма да допусне самолети с бежанци от Европа да кацнат на българските летища, при положение, че няма споразумение и реадмисия към Турция.


Нападнал ли е Христо Стоичков журналисти? Видео

Екип на „България днес” твърди, че е бил нападнат от Христо Стоичков. Спречкването е станала по време на сватбата на дъщеря му Христина Стоичкова и Лука Белич.

До късно снощи шофьорът и фотографът на вестника даваха показания в полицията. Според тях Стоичков ги е нападнал заради опита им да заснемат сватбата с фотоапарат.
От клиповете, с които NOVA разполага, се чува как между екипа на „България днес” и Христо Стоичков е започнал спор.

„Моята работа е да снимам и това правих през цялото време. В същото време Христо Стоичков се появи с негов приятел”, разказа фотографът Борислав Трошев.

„Седях в колата, той дойде при мен, отвори вратата и започна да ме налага, да псува и да вика”, разказа Петър Симчев.

Шофьорът твърди, че ударите били нанесени от футболиста основно в лицето му.

След като тръгнал назад с автомобила си, ударил една от колите, паркирани до манастира.

Петър и Борислав вече са разпитани от полицията. Шофьорът има и медицинско за нанесените удари. Коментар от страна на семейство Стоичкови засега няма.

ВИДЕО

На тази дата: 28 август 1963 г. Мартин Лутър Кинг произнася една от най-увличащи речи в човешката история - „Имам една мечта”

„Имам една мечта” – реч за достойнството на човешката личност.

През 60-те години на минали век Съединените щати са все още страна с белези от расизъм. Наистина на 19 ноември 1863 година Ейбрахам Линкълн вече е оповестил, че американската нация се основава върху равенството на всички хора в тяхното достойнство, но действителността за афроамериканците, 100 години по-късно, изглежда съвсем различна.

Мартин Лутър Кинг, баптистки пастор и водач на движението за граждански права, се обръща към сърцата на милиони черни американци в речта си на 28 август 1963 година в столицата Вашингтон. „Имам една мечта” е надсловът на тази прочута реч, която той държи от стъпалата пред мемориала на Ейбрахам Линкълн. Повече от 250 000 души участват в похода на протеста до Вашингтон, наречен „марш за работни места и свобода” – демонстрация на мирно гражданското несъгласие. Шествието спира пред мемориала на Линкълн, където Мартин Лутър Кинг изповядва визията си за свобода и справедливост на хората от всички раси и религии.

„Имам една мечта” – една от най-стойностните и увличащи речи в човешката история:



Радвам се да участвам днес заедно с вас в едно събитие, което ще остане в историята като най-голямата демонстрация за свобода в историята на нашата нация. Преди сто години един голям американец, под чиято символична сянка се намираме днес, подписа Прокламацията за освобождаване (на робите). Това беше като радостното начало на деня след дългата затворническа нощ.

Но сто години по-късно негрите все още не са свободни. Сто години по-късно животът на негрите все още е окован от веригите на расовото разделение и оковите на дискриминацията. Сто години по-късно негрите все още изнемогват на ръба на американското общество и се намират в изгнание в собствената си страна.
Затова днес се събрахме, за да драматизираме една позорна ситуация. В известен смисъл ние се събрахме в столицата на нашата страна, за да осребрим един чек. Когато архитектите на нашата република писаха силните думи на конституцията и декларацията за независимост, те подписаха документ за задлъжнялост, за чието осребряване всички американци трябваше да бъдат оправдани.

Този документ съдържаше обещанието, че за всички хора – да, за чернокожите така, както за белите – се гарантират неотменните права на живот, свобода и правото на щастие.

Днес е очевидно, че Америка не е изпълнила обещанието си, доколкото това се отнася за чернокожите граждани. Вместо да изпълни светите си обещания, Америка даде на негрите един чек, който е белязан от печата: „Без покритие”. Но ние отказваме да повярваме, че няма достатъчно средства в големите хазни на възможностите в тази страна.
И така, събрахме се за да осребрим този чек, чек, който ще ни даде богатствата на свободата и сигурността на справедливостта. Дойдохме на това забележително място, за да напомним на Америка неотложната необходимост на днешния ден. Сега не е времето, в което може да си позволим лукса на „период на охлаждане” или успокоителните средства да имат бавен, постепенен напредък. Сега е времето обещанията на демокрацията да се превърнат в реалност.

Сега е времето да излезем от тъмната и безутешна долина на расовото разделение и да стъпим на светлия път на справедливостта за всички раси. Сега е времето да измъкнем нашата нация от тинята на расовата несправедливост и да я поведем към твърдите скали на братството. Сега е времето да превърнем справедливостта за всички божии чеда в наша истина.

Разбираемо би било за тази нация, ако тя не иска да осъзнае спешността на настоящото положение. Това горещо лято на справедливо недоволство на негрите няма да свърши, докато не дойде съживяващата есен на свободата и справедливостта.

1963 не е край, а начало. Тези, които се надяват, че негрите ще се успокоят, се лъжат. Негрите ще продължават да се пробуждат, ако нацията продължава да прави това, което правеше преди.
Няма да има спокойствие и почивка в Америка, докато на негрите не са признаят пълните им граждански права. Бурите на този призив ще продължават да разклащат основите на нашата нация, докато настъпи светлият ден на справедливостта.

И това трябва да кажа на своя народ, който се намира пред вратата, която води към палата на справедливостта: докато ние се опитваме да си извоюваме отреденото ни място, не трябва да извършваме несправедливи действия.

Нека да не пием от чашата на огорчението и омразата, за да задоволим жаждата си за свобода. Трябва постоянно да водим борбата си на високото стъпало на достойнството и дисциплината.

Не трябва да превръщаме нашият мирен протест в психическо насилие. Винаги трябва да се стремим към тази величествена височина, от която на психичното насилие да отвръщаме със силата на душата си.

Прекрасният, нов борбен дух, който е обзел обществото на негрите, не трябва да ни подвежда да се съмняваме във всички бели. Защото много от нашите бели братя – това доказва тяхното присъствие днес сред нас – са стигнали до убеждението, че тяхната свобода не може да бъде отделена от нашата. Не можем да бъдем сами.

И когато протестираме, трябва да се задължим да продължаваме да го правим постоянно. Не можем да се върнем назад. Има хора, които питат тези, които се чувстват задължени спрямо гражданските права: „Кога най-сетне ще бъдете доволни?” Не можем да бъдем доволни, докато негри стават жертви на неописуеми ужаси на полицейска бруталност.

Не можем да бъдем доволни, докато уморените ни тела след дълго пътуване не могат да отдъхнат в мотели по пътищата или в хотели в големите градове. Не можем да бъдем доволни, докато гражданската свобода на негрите се състои на първо място в това, да отидат от едно малко гето в по-голямо.

Не можем да бъдем доволни, докато малките ни деца са лишени от свободата и достойнството си чрез знака, на който е изписано: „Само за бели”. Не можем да бъдем доволни, докато негрите в Мисисипи нямат право на глас в изборите, а за негрите в Ню Йорк няма кандидат, който действително биха избрали. Не, няма да се задоволим дотогава, докато истината не нахлуе като водна стихия, а справедливостта като мощна буря.
Знам, че някои от вас днес са тук поради голяма тъга и потиснатост. Някои от вас току-що са излезли от затворите. Някои от вас са дошли от места, в които заради искането ви за свобода сте били подложени на преследванията и на бруталността на полицията. Вие сте ветераните на мирното страдание. Продължавайте така и се доверете на това, че страданието дава сила.

Върнете се в Мисисипи, върнете се в Джорджия, върнете се в Луизиана, върнете се в Слумс и гетата на големите градове на север с убеждението, че сегашната ситуация може и ще бъде променена. Нека не потъваме в долината на отчаянието.

Казвам Ви днес, приятели мои, въпреки трудностите днес и утре, аз имам една мечта.

Това е една мечта, която е дълбоко и неразривно свързана с американската мечта.

Мечтая, някой ден тази нация да се вдигне и да живее според истинското значение на своето кредо: „Приемаме тази истина за даденост: че всички хора са равни.”

Мечтая, един ден на червените хълмове на Джорджия на една маса да могат да стоят синовете на предишните роби и синовете на предишните поробители.

Мечтая, някой ден, дори щатът Мисисипи, един щат, който е нагорещен от несправедливост и потисничество, да се превърне в оазис на справедливостта.

Мечтая, четирите ми малки деца да живеят някой ден в нация, в която няма да ги преценяват според цвета на кожата им, а според характера им. Днес мечтая…

Мечтая, някой ден в Алабама, със своите зли расисти, със своя губернатор, от чиито уста излизат думи като „интервенция” и „анулация на расовата интеграция”…, че един ден, именно там, в Алабама, малки черножоки момичета и момчета да си стискат ръцете като братя и сестри с малки белокожи момичета и момчета. Мечтая, някой ден всяка низина да се издигне, а всеки хълм и връх да спаднат. Грубите места да се изгладят, неравните места да се изравнят. И красотата на Твореца ще стане видна, и всичко живо ще я види.

Това е нашата надежда. С тази вяра се завръщам на Юг.

С тази вяра ще съм способен да издялам камък на надеждата от планината на отчаянието. С тази вяра ние ще сме способни да превърнем грешните фалшиви звуци в нашата нация в прекрасна симфония на братството.

С тази вяра ще сме способни да работим заедно, да се молим заедно, да се борим заедно, да отиваме заедно в затвора, да се издигнем заедно за свободата, с убеждението, че един ден ще бъдем свободни. Това ще бъде денят, в който Божиите чеда ще могат да придадат ново значение на тази песен: „Дадената ми от теб земя, ти, земя на свободата, пея аз. Земя, в която умряха бащите ми, гордост за поклонниците, нека във всички върхове да кънти свободата.” Ако Америка иска да стане голяма нация, това трябва да стане реалност.

Нека свободата кънти от мощните върхове на Ню Хемпшир. Нека свободата кънти от гордите върхове на Ню Йорк, нека свободата кънти от високите планини на Пенсилвания. Нека свободата кънти от снежните върхове на Роки Маунтийн в Колорадо. Нека свободата кънти от криволичещите склонове на Калифорния. Но не само това, нека свободата кънти от Стоун Маунтийн в Джорджия. Нека свободата кънти от Лукаут Маунтийн в Тенеси. Нека свободата кънти от всеки хълм и възвишение в Мисисипи, от всяко високо място, нека свободата кънти.

Когато оставим свободата да кънти – когато я оставим да кънти от всеки град и всяко селце, от всеки щат и всеки голям град, тогава можем да се приветстваме с деня, в който всички Божии чеда – черни и бели хора, евреи и езичници, протестанти и католици – ще си подадат ръце и ще пеят думите на стария негърски дух: „Най-сетне свободни! Най-сетне свободни! Велики, Всевишни Боже, ние сме най-сетне свободни!”


Вицове, август 2016 г.

СмЕх/Таралеж/


Две момчета си говорят през Берлинската стена.
- Аз имам портокал! - хвали се западнякът.
- А ние си имаме социализъм!
- Много важно. Ако си поискаме и ние ще си направим социализъм!
- Да, обаче тогава няма да имаш портокал!

***

Съобщение в печата:
"Група терористи са превзели избите на местния винпром и са се барикадирали вътре със заложници. Вече четвърти ден обаче не успяват да формулират исканията си."

***

Първа среща :
- Как да те позная?
- Ще бъда с дънки, висока съм 165 см и тежа 54 кг.....
- Добре, аз съм със светло яке ще нося кантар и рулетка.

***

Един приятел спечели екскурзия до Китай и сега е там.....
Опитва се да спечели екскурзия обратно!

***

Чука се на вратата на кабинета на управителя на Националната банка. Влиза леля Пена чистачката.
- Господин директоре, моля дайте ми ключа за трезора.
- Ти чуваш ли се какво говориш?- невярващо я изгледал директора- Как ще ти дам ключа за националния трезор? Забрави!
- Моля ти се, бе господин директоре- проплакала леля Пена- омръзна ми всяка вечер да го отварям с кламер да избърша пода…

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/