Вицове, септември 2016 г.

Анна Каренина от Лев Толстой ли беше?!?

СмЕх/Таралеж/

Единственият начин националите да напълнят стадиона е да играят срещу Лепа Брена.

***

Петка влетява при Чапаев:

- Василий Иванич, изпращат ни за подкрепление женска рота!

Чапай става, закопчава си панталона и казва:

- Петка, махни веднага тази коза от дивана!

***

Криминална хроника: Снощи на околовръстното шосе е имало сблъсък на проститутки с катаджии. Инцидентът е предизвикан от спор за най-добрите места край пътя.

***

Съобщение:

бТВ спира излъчването на турски сериали и започва да предава мачове от висшата лига. Днес : Фенербахче – Галатасарай.

***

- Загубена е дамска чантичка с пари и документи.

Моля, който я намери да я върне срещу прилично възнаграждение.

P.S. Може и срещу неприлично!

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/

Дилма Русеф бе свалена

Бразилският сенат гласува днес след поредица от тежки заседания импийчмънт на президентката Дилма Русеф. 61 от сенаторите са одобрили свалянето й, 20 са гласували "против".

Това става след като през март тази година прокуратурата в Бразилия повдигна обвинение за корупция и пране на пари чрез нерегламентирано финансиране на кампанията й. По-късно пък бяха установени редакции в бюджета на страната, направени с цел да се скрие реалния дефицит.

Животът на Дилма Русеф е пълен с възходи и падения. 67-годишната българска потомка измина пътя от затвора, през най-високия пост в държавата, до болезнено падане.

Пълното й име е Дилма Вана Русеф.

Малката Дилма Русеф е права между баща си Петър и

майка си Дилма Коимбра Силва. На снимката са

още братът на президентката Игор и покойната й

вече сестра Жана.

Родена е в третия по големина бразилски град Белу Оризонте на 14 декември 1947 г. Баща й

Петър Русев е родом от Габрово, живял в София и напуснал България по посока Франция през 1929 г.

Версиите за емигрирането му са различни. Според едни хора той е натрупал дългове. Според други е фалирал като търговец на платове. Трети дори твърдят, че е взел пари от чичо си Захари, без да го уведоми предварително. Самата Дилма някога твърдеше, че е бил близък с комунистите и затова е избягал. Тази версия обаче е най-малко вероятната.

Петър Русев оставя бременна първата си съпруга - известната детска писателка Евдокия (Дуся) Янкова.

След края на Втората световна война габровлията се мести първо в Аржентина, а след това - в Бразилия. Приема новото име Педру Русеф и се жени за учителката Дилма Коимбра Силва. Двамата се заселват в Белу Оризонте. Българинът става строителен предприемач и един от най-богатите хора в града. Семейството живее в огромна къща, а частни учители обучават у дома Дилма Русеф, брат й Игор и сестра й Жана (починала през 1977 г.).

Петър Русев умира през 1962 г., като оставя на фамилията близо 15 имота.

Той е бил близък приятел с българската поетеса Елисавета Багряна. Тя му е гостувала в Бразилия и му е посветила стихотворенията „Уиски с лед и сълзи“, „Шепа сняг“ и „Очите на Бразилия“.

След военния преврат през 1964 г. в Бразилия Дилма Русеф се присъединява към левите градски партизански групи. Мести се първо в Рио де Жанейро, а след това - в Сао Паулу.

През 1967 г. се омъжва за Клаудиу Линярес, но бракът й е кратък. През 1969 г. неин съпруг става съратникът й в борбата срещу диктатурата Карлос Араужу, от когото ражда дъщеря си Паула.

Обир на 2,5 милиона долара и затвор

Русеф се включва първо в Командата за национално освобождение, известна като "Колина". По-късно основава и ръководи Революционния въоръжен авангард "Палмарес".

Под нейно ръководство през 1969 г. бойци на "Палмарес" задигат 2,5 милиона долара от дома на Адемар де Барос - бивш губернатор на щата Сао Паулу, известен като един от най-корумпираните хора в Бразилия. Самата Дилма не участва пряко в обира. Парите са раздадени на бедняци и роднини на бразилски политемигранти.

Полицията обявява българската потомка за терористка и нападателка на банки.

През 1970 г. Дилма Русеф е заловена, вероятно след като е била издадена от някой съратник, не издържал на мъченията. Тя е жестоко изтезавана и осъдена на 6 години затвор. Излиза обаче предсрочно още през 1972 г.

Русеф се преселва в Порту Алегре - столицата на най-южния щат Риу Гранде ду Сул. Там завършва висшето си икономическо образование, след като е прекъснала следването си заради затвора.

Влизане в политиката

В началото на 80-те г. Дилма и мъжът й са сред основателите на Демократическата работническа партия (ПДТ) в Риу Гранде ду Сул.

Военният режим в Бразилия пада през 1985 г.

През 1993 г. Русеф е назначена за секретар по енергетиката и комуникациите на щата.

През 2000 г. напуска ПДТ и влиза в току-що основаната Партия на трудещите се (ПТ). Същата година се развежда за втори и последен път.

През 2003 г. новоизбраният бразилски президент Инасиу Лула назначава Дилма Русеф за федерален министър на мините и енергетиката.

Две години по-късно Русеф става шеф на президентския кабинет. За първи път в историята на Бразилия тази длъжност е издигната в министерски ранг.

Първият мандат

През май 2010 г. Русеф е официално номинирана за кандидат-президент на ПТ. Печели същата година изборите на втори тур срещу социалдемократа Жозе Сера. Полага клетва на 1 януари 2011 г.

Победата й бе лесна заради напредъка на Бразилия, постигнат при нейния предшественик и покровител Лула. Средната класа достигна цели 95 милиона души при население почти 200 милиона души. (По данни от миналата година то е вече 205 млн.).

Трябва обаче да се знае, че Бразилия е сред страните с най-голямото неравенство в света. И редом с палатите в богатите южни части никнат фавелите - бедняшките квартали, където властват престъпността и наркотрафика.

Лула обаче остави тежгко наследство, което се оказа бомба със закъснител. Това бе невероятно раздутият от самия него държавен апарат. Но по закон Дилма Русеф няма право да прави съкращения.

Все пак тя спечели симпатиите на бразилците, след като в първите си две години на власт уволни 7 министри за корупция.

Но в Бразилия няма сила, която да се пребори с корупциятна, която е част от политическата култура на тази страна.  В България някога ревяха от тройната коалиция. През първия мандат на Дилма Русеф тя бе 17-торна! Съответно там постоянно някое министерство се разделя на две, че дори на три, за да се настанят коалиционните партньори. Затова в САЩ, чието население е 325 милиона души, членовете на правителството са 23-ма. А в 205-милионна Бразилия са 38.

Скандалите

Избирането на Дилма Русеф за президент съвпадна с началото на икономическата криза в Бразилия. От 2010 г. икономиката на страанаата бележи съвсем слаб растеж.

Особено голямо недоволство предизвикаха космическите разходи за световното първенство по футбол през 2014 г. Похарчени бяха рекордните в световната история почти 15 милиарда долара. А от 2011 г. всичко в страната поскъпваше, като оправданието неизменно бе мундиалът. Милиони бразилци излязоха на протести, при които се стигна до сблъсъци с убити.

През март 2014 г. опозиционни депутати поискаха разследване срещу Дилма Русеф за покупката от страна на държавния петролен гигант "Петробраз" на 50 на сто от американската рафинерия "Пасадина рефайнинг систем" (ПРС) за 320 милиона долара. Това се случва ррез 2006 г., когато Русеф оглавява борда на директорите на "Петробраз" и в това си качество одобрява сделката.  Проблемът е, че дотогава ПРС е принадлежала на белгийската "Астра ойл", която платила през 2005 г. за нея само 40 милиона долара!

А през 2012 г. "Петробраз" купува и останалата част от ПРС, но този път плаща цели 860 000 000. И така общата сума за закупуването на компанията става 1,18 милиарда долара. Тоест, бразилците дали за същото нещо 30 пъти повече пари от белгийците.

Вторият мандат

Въпреки скандалите Дилма Русеф спечели втори поред мандат на изборите през 2014 г. срещу социалдемократа Аесиу Невес. Мандаатът трябваше да изтече на 31 декември 2018 г. Импийчмънтът го осуети.

"Главната грешка на Русеф бе, че при втория си мандат не назначи консервативен финансов министър и не спря безразборното харчене на държавни пари", коментира пред Клуб Z роденият в България бразилски бизнесмен Илко Минев.

Като пример той даде факта, че с бразилски пари в Куба бе построено супермодерното контейнерно пристанище в Мариел. То струва 957 милиона долара. А в самата Бразилия няма такова пристанище и няма изгледи скоро да има.

Русеф сбърка също с редица непопулярни мерки като рязко поскъпване на тока и бензина, както и повишаването на данъците, смята българинът Михаил Кръстанов – писател, журналист и преподавател западноевропейска литература в университета "Кларентиано" в Бататайс, щата Сао Паулу.. Това настрои голяма част от обеднялата средна класа срещу нея. Много хора отново излязоха отново на улицата.

Срещу Дилма Русеф се надигнаха политици, които са до гуша затънали в корупция и чието място би трябвало да е в затвора.

Свалянето от власт

Процедурата по импийчмънт срещу бе открита през март. Основание за нея бяха твърденията, че е нарушила закона и е манипулирала бюджета. Русеф използвала пари от държавни банки за попълване на дупки в бюджета и така си гарантирала преизбирането през 2014 г.

Освен това президентката е заподозряна, че може да е финансирала предизборната си кампания с пари от корупционна схема в "Петробраз". Нейната партия и коалиционните й партньори назначиха свои членове на най-важните директорски постове в компанията.  Тези хора начело с ексшефа на "Петробраз" Паулу Роберту Коста тайно отклониха суми до 3 на сто от стойността на договорите към партиите в коалицията. Става дума за милиарди долари.

Разследван по скандала с "Петробраз" обаче е не кой да е, а човекът, открил процедурата срещу Дилма Русеф. Това е Едуарду Куня - председател на долната камара на Конгреса. Преди близо година той бе обвинен, че е взел милиони долари подкупи.

Временен държавен глава до окончателното решение на Сената стана сегашният вицепрезидент Мишел Темер. Той също е заподозрян в ккорупция и има наложена съдебна забрана да се занимава 8 години с политика след изтичането на мандата му.

Тези "дребни подробности" породиха сериозно съмнение в искреността на намеренията на тези, които се изправиха срещу Дилма Русеф.

В завод на Кока-Кола във Франция бяха открити 370 кг кокаин

Работници в завод на Кока-Кола в Син, близо до френския пристанищен град Марсилия, откриха 370 кг кокаин в контейнер, изпратен от Южна Америка, съобщи прокурорът на Марсилия Ксавие Тарабьо.

Дрогата била в пликове, скрити в контейнера. Пазарната й стойност е около 50 милиона долара. Кокаинът бил намерен в петък при отварянето на контейнера, добави прокурорът. Никой не е арестуван.

Следствието е възложено на съдебната полиция в Марсилия, която ще се опита да проследи произхода на опиата.

През април 2015 г. френски митничари иззеха около 2,2 тона кокаин, превозван на яхта край бреговете на остров Мартиника, който е френска отвъдморска територия в Карибско море, отбелязва АФП.

Фотофакт: Глад и окови – психиатрична клиника в Индонезия

Pasung е индонезийски термин, с който се обозначава метод за задържане и обезопасяване. Означава използване на окови, но може да се отнася и за заключване в стая.

Един фотограф, Андреас Стар Ийс, прекарва година в Индонезия, снимайки домове, приюти, училища и болница. Много ог психично болните там не са прегледани от психиатър и нямат диагноза.

Въпреки че подходът Pasung е забранен през 1977 г., той е най-разпространеният метод и днес при справянето с психични заболявания. Най-често се използва при хора, които не могат да си позволят други грижи, страх ги е от лекарства или са заплаха за обществото.

Агус пее в своята клетка. Пазачите не му дават да излиза от нея, така че клетката ще бъде вечният му дом.

Халюцинациите на Еви започват, когато тя е на 15 г. Родителите й са платили за дървеното легло на снимката, както и за мюсюлмански проповедник, който да проведе лечението й.

В центъра няма пари за храна, какво остава за по-сериозни проекти като инфраструктурните.

Депутатите се връщат на работа в парламента

Днес депутатите се връщат на работа след лятната си ваканция.

Народните представители почиваха един месец.

Очаква се от БСП да поискат и официално обяснение от премиера Бойко Борисов за това какви ангажименти е поел при посещението си в Турция.

В законодателството основните приоритети ще са антикорупционният и антитерористичният закони, Законът за МВР и държавния бюджет.

Непал лиши индийци от достъп до планините за 10 г. заради лъжа, че изкачили Еверест

Снимка: Reuters

Непал забрани на двама индийци да се катерят в планините на нейна територия за 10 години, след като се опитаха да изфабрикуват успешно изкачване на Еверест.

Таракешвари и Динеш Ратод са били сред стотиците алпинисти, които се опитаха да изкачат най-високия връх на планетата през този сезон.

Двамата обаче не стигнали до върха, а представили компютърно обработени снимки като доказателство за мнимото си постижение.

Непалското министерство на туризма обаче провело разследване на базата на редица оплаквания от други алпинисти, че индийците въобще не са стъпвали на най-високата точка. То потвърдило оплакванията.

Двамата подменили лицата на снимка на друг алпинист, като поставили своите заедно с индийското знаме. Оригиналната снимка е била направена от успешно изкачване няколко дни преди обявеното на индийците. Ратод дадоха пресконференция в Катманду на 5 юни, на която обявих, че са стъпили на Еверест на 23 май.

"Отнехме им сертификата за катерене. Те няма да бъдат допускани да катерят в Непал в следващите десет години", заяви представителката на министерството Гиянендра Шрешта.

Ратод, които служат в полицията на град Пуне, не бяха открити от "Ройтерс" за коментар. Шефът на полицията в града обаче обяви, че срещу тях ще има разследване.

"Чакаме информация от непалска страна", заяви Рашми Шукла.

Тази пролет имаше много висока активност под Еверест след двата поредни нулеви сезона - през 2014 г. заради смъртта на 16 шерпи, а миналата година заради земетресението в Непал.

На тази дата: 31 август 1888 г. Джак Изкормвача убива първата си жертва

/Таралеж/

1888 г. в Лондон е намерено тялото на първата жертва на серийния убиец с неустановена самоличност Джак Изкормвача. Във Викторианска Англия Източната част на Лондон е място забравено от обществото, икономически и социално. В пренаселените коптори живеели около 900 000 души. Повечето от жителите на Ийст Енд били от бедната работническа класа, плюс безработните и престъпниците.

В Уайтчапъл имало над 200 приюта, подслоняващи около 9000 души. Спалните представлявали дълги стаи с редици от легла, които гъмжали от паразити и насекоми. Проституцията била единственият сигурен способ, чрез който една самотна жена или вдовица би могла да се изхранва. Според полицията, през 1888 г. в Уайтчапъл имало около 1200 проститутки, като в тази бройка не били включени онези, работещи само от време на време.

Когато Чарлс Крос минава по улица „Бъкс Роу” в Уайтчапъл малко преди 4.00 ч. сутринта в петъчното утро на 31 август, пътят изглеждал тъмен и безлюден. Времето е мразовито и влажно, малко преди входа към една конюшня той забелязва на земята нещо, което изглеждало като брезент.

Когато се приближил, Крос установил, че това е някаква жена легнала по гръб, с пола вдигната почти до кръста. Той видял един друг мъж, който минавал наблизо. „Елате да видите” - подвикнал той на мъжа, предполагайки, че жената е или пияна, или е станала жертва на нападение. Докато двамата се опитвали да й помогнат в тъмната уличка, те не забелязали страшните рани, които почти били отделили главата от тялото й. Те оправили полата й в името на благоприличието и тръгнали да търсят полицай.

След няколко минути полицейският служител Джон Нийл случайно се натъква на тялото по време на рутинната си обиколка. На светлината на фенера си той видял кръвта, стичаща се от гърлото й, прерязано от ухо до ухо. Широко отворените й очи се взирали безжизнено в тъмнината. Нийл усетил последни остатъци от телесна топлина в ръцете й. Той потърсил свой колега, който извикал лекар и линейка.

Нийл събудил някои от жителите на квартала и ги разпитал дали са чули нещо подозрително, но без успех. Скоро д-р Рийс Луелин пристигнал на местопрестъплението и прегледал жената. Той заявил, че раните по гърлото й са били фатални. Тъй като тялото й било още топло, докторът сметнал, че тя е мъртва от около половин час.

Гърлото й било прерязано два пъти, прекъсвайки дихателната тръба и хранопровода. Тя била убита на същото място, но на земята имало много малко кръв. По-голямата част от нея била пропита в дрехите й. Тялото било откарано в моргата на улица „Олд Монтагю“.

д-р Рийс Луелин

Докато събличали трупа, инспектор Спратлинг видял, че по стомаха й също има нанесени рани. Той извикал д-р Луелин отново, за да прегледа по-подробно тялото. Лекарят установил, че жената е била ударена от лявата страна на долната челюст. На корема й имало дълга, дълбока рана от нож и няколко по-леки, нанесени със същото оръжие. Според лекаря, убиецът бил левичар, а оръжието нож с дълго острие. По-късно, обаче докторът вече не бил толкова сигурен, че извършителят е използвал лявата си ръка.

Разпознаването нямало да бъде лесно. В жертвата намерили само гребен, счупено огледалце и носна кърпичка. Фустата й носела знака на приюта за бедни „Ламбет”. По останалите й евтини и износени дрехи нямало етикети. На главата си носела черна сламена шапка с кадифен ръб.

Жената била висока приблизително 1,60 м, с кестенява прошарена коса, кафяви очи и няколко липсващи предни зъба. Тя била идентифицирана като Мери Ан Никълс, на 42 години, с прякор „Поли”. На следващия ден баща й и съпругът й разпознали тялото.

Поли била щерка на ковач, омъжена за оператора на печатарска машина Уилям Никълс. Те имали пет деца. Бракът им се разпаднал заради нейното пиене. Тя преживявала от мизерните си доходи на проститутка, като продължавала усилено да пие. От време на време се опитвала да стъпи на крака, но така и не успяла. Тя била отчаяна и пропаднала жена, но хората я харесвали и съжалявали.

Инспекторът натоварен с разследването бил ветеранът от полицията Фредерик Джордж Абърлайн, който от 25 години работел в района на Уайтчапъл. Скоро били открити трима важни свидетели един, от които почти със сигурност бил видял убиеца.

Първият очевидец бил синът на г-жа Ричардсън Джон. Между 4.45 и 4.50 ч. в сутринта на убийството той посетил сградата на 29 „Ханбъри Стрийт”, за да провери ключалките на мазето, в което майка му съхранявала разни инструменти и стоки. Той отворил вратата към двора и седнал на стъпалата, за да отреже парче кожа от ботуша си, което наранявало крака му. Тъй като вече се развиделявало, той могъл да види от мястото си, че ключалките на мазето не са пипани. Той също така можел да види, че в двора нямало и следа от тялото на Ани Чапмън.

Другият свидетел Албърт Кадош, живеещ в съседната сграда, казал, че е чул гласове от задния двор на 29 „Ханбъри Стрийт” малко след 5.20 ч. Единствената дума, която успял да долови била „Не”. Няколко минути по-късно, към 5.30 ч., той чул шум от нещо удрящо се в оградата.

Най-важният свидетел била г-жа Елизабет Лонг, която отивала към пазара, минавайки през „Ханбъри Стрийт”, когато чула часовника на пивоварната „Блек Ийгъл” да отброява 5.30 ч. Тя забелязала мъж и жена да си говорят „близо до жалузите на №29”. Г-жа Лонг разпознала Ани Чапмън в моргата. За съжаление мъжът бил с гръб към нея, но тя направила всичко възможно да го опише на съдебния лекар Уин И. Бакстър.

На Джак Изкормвача, смятан от мнозина за първия сериен убиец в света, приписват убийството на между 5 и 11 жени.

Вицове, август 2016 г.

Добро утро!

СмЕх/Таралеж/

Скучаещ пасажер пита стюардесата

- Мила, какво означава ТУ-154-2П ?

- Ами , Ту - от Туполев, 150 - местата в салона, 4 - броя на екипажа

- А 2 П?

- Ааа... това сме ние, двете с колежката.

***

Ако една жена внезапно започне да пази диета и да прави коремни преси, значи след два часа ще заминава на море.

***

Човек, отседнал в хотел в Германия се буди през нощта и чува:

- Бите шойн, данке шойн, бите шойн, данке шойн.

Става, гледа през прозореца, и какво да види:

Група немци разтоварват камион с тухли.

***

Съобщение по градското радио в Тел-Авив: - Уважаеми жители и гости на града, от градския зоопарк е избягал енот. Моля, всички, които са го видели незабавно да платят на касата на зоопарка 10 шекела.

***

- Абе, защо излизаш на терасата всеки път жена ти като започне да пее?

- Да не помислят съседите, че я бия.

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/

Пияният шеф на „Агромах” с цветущи думи за Бойко Борисов! Видео

Скандално видео с пияния шеф на строителната компания „Агромах” Методи Бачев се появи на сайта pirinsko.com.

На тържество на площада в симитлийското село Черниче известният предприемач кани на сцената актьора Краси Радков, обявявайки, че "кметът на Симитли Апостол Апостолов е е*ал премиера Бойко Борисов".

След това Бачев нарежда на човека от екипа на "Шоуто на Слави":

"Краси, искам ся да се отпуснеш и да се правиш на Бойко Борисов".

Най-любопитната част от видеото започва след 33-ата секунда.

В редица медийни публикации "Агромах" е определяна като близка до ГЕРБ компания. Само в периода 10.09.2014 г. - 04.04.2016 г. дружеството е сключило договори на обща стойност от 293 790 785 лева.

В началото на март прокуратурата започна мащабно разследване срещу "Агромах" ЕООД и свързаната с нея "Пътища Пловдив", зад които стои благоевградският бизнесмен Христо Савев.

Двете компании са с изключително висок процент на успеваемост при участието си в обществени поръчки. "Агромах" е излязла като победител в 85% от процедурите, в които е кандидатствала, а "Пътища Пловдив" е отнесла конкурентите си в 88% от търговете.

От прокуратурата обявиха, че тези компании са източвали ДДС чрез верига от дъщерни дружества, които от своя страна са сключвали договори с фирми фантоми. Чрез тази схема двете големи строителни фирми са ощетили държавната хазна с 14 милиона лева невнесен ДДС само в рамките на година и половина.

"При претърсванията и изземванията в гр. Лом са открити и иззети златни накити на стойност около 500 000 лв. При извършване на процесуално-следствените действия в базата на „Агромах“ ЕООД в района на Благоевград, служителка от дружеството се е опитала да изнесе в сак сумата от около 1 000 000 евро", съобщиха тогава от прокуратурата.

През 2014 година благоевградската фирма купува "Пътища Пловдив" от бизнесмена Георги Гергов. След това компанията спечели строителството на отсечка по магистрала "Струма" и връзката между аутобаните "Марица" и "Тракия".

Ким Чен разстрелял министър със зенитна картечница. Бил задрямал

Двама високопоставени севернокорейци са били екзекутирани със зенитна картечница по заповед на Ким Чен Ун, съобщи южнокорейският в. „Йонганг Илбо“.

Изданието се позовава на пожелали анонимност източници. Ри Йонг Ин, високопоставен чиновник в министерството на образованието, дори може би и министър, бил арестуван за това, че задрямал по време на среща с Ким Чен Ун, а после е обвинен в корупция. Това е вторият случай когато комунистическият диктатор екзекутира министър след дрямка. С живота си преди време се прости и военният министър Хьон Йонг Чол за това, че задрямал по време на митинг. Той обаче бил убит с по-лек вид огнестремно оръжие.

Другият разстрелян сега е бившият министър на земеделието Хванг Мин, който бил притиснат за предложен от него проект, който бил оценен като директно предизвикателство към ръководството на Ким Чен Ун.

Бокова пак на трето място за шеф на ООН

Българският кандидат за шеф на ООН Ирина Бокова зае трето място в поредното гласуване в Съвета за сигурност на организацията в Ню Йорк.

При първия вот тя бе също на трето място, а при втория - на пета поциция. При гласуването късно снощи Бокова е получила 7 гласа „за”, 5 „против” и 3 въздържали се. Начело отново е бившият португалски премиер Антонио Гутериш с 11 „за”, 3 гласа „против” и 1 въздържал се. Втори се нареди министърът на външните работи на Словакия Мирослав Лайчак с 9 гласа „за”, 5 „против” и 1 въздържал се.

Бокова обаче стана водещата жена в надпреварата, изпреварвайки аржентинката Сузана Малкора и бившият премиер на Нова Зеландия и настоящ директор на Програмата на ООН за развитие Хелен Кларк.

На тази дата: 30 август 1984 г. „Протурска” терористична група извършва атентати на гарите в Пловдив и Варна

/Таралеж/

На 30 август 1984 г. в 17:29 ч. е взривена бомба в чакалнята на гара Пловдив. Взривното устройство е поставено в дъното на залата, при обществените телефони, до кошче за отпадъци. Убита е една жена, а 42-ма души се ранени. Разрушени са металният покрив и някои стени в гарата.

След 36 минути, в 18:05 ч., е взривена нова бомба пред сградата на аерогара Варна. Взривното устройство е поставено в бетонен цветарник на паркинга. Ранени са две жени.

Двата атентата са координирана терористична атака на "протурски" терористи в двата най-големи провинциални града в България. Планирани са така, че да съвпаднат с посещението на държавния глава Тодор Живков в тези градове.

Взривните устройства са еднотипни, изработени са от свързани шашки амонит 6 по около 200 грама всяка, детонирани с електрически взривател, захранван от плоска 4,5V батерия и часовников механизъм - будилник "Слава", поставени в консервна кутия (Варна) и буркан (Пловдив).

Следствието заключава, че организираната през пролетта на 1983 г. група се състои от 3-ма терористи с няколко помагачи. Твърди се, че това е единствената "протурска" терористична група, извършила системно атентати преди и след ескалацията на Възродителния процес. Първите им изяви са опожарени 750 декара гора при яз. Камчия и земеделски земи, неуспешен опит за саботаж на гара Карнобат с цел да доведе до тежка влакова катастрофа.

В периода 1984 - 1987 г., когато е в ход т.нар. Възродителния процес, в България има разкрити 42 нелегални "протурски" групи. Те са съставени от етнически турци, на част от които принадлежността към Държавна сигурност е официално установена. Някои от членовете на тези групи са осъдени за противодържавна дейност, планиране или извършване на тероризъм - атентати, саботажи и диверсии, контакти с турски задгранични функционери в България. Според следствието на Държавна сигурност, само една от тях, разкрита с делото за оперативна разработка "Мерзавците", извършва многобройни убийства с атентати. По тактиката си - две терористични атаки с по два едновременни атентата в различни точки на страната и вълна саботажи между тях, нейните актове могат да се определят като терористично настъпление.

През 1985 г. следва втора вълна от терористични нападения на „Мерзавците”. Първият взрив е на гара Буново. В 21:32 ч. на 9 март 1985 г. същата група протурски терористи взривяват вагона за майки с деца на бърз влак Бургас-София. Планирано е бомбата да причини максимални поражения, като избухне в тунела Гълъбец (дълъг 3200 метра), но влакът закъснява с 2 минути и поради това взривът се инициира на гарата. Загиват 7 души (2 деца, една жена и трима мъже), тежко ранени са 9 души (включително 2 деца).

Само след 30 минути, в 22 ч., в Сливен е взривенa бомба във фоайето на хотел „Сливен" - централният многоетажен хотел в града. Взривното устройство е скрито в гардероба на сладкарницата, известна като "Епруветката". Стените на гардероба намаляват ударната вълна. Ранените са 23 души. Разрушен е таванът на залата.

Следствието установява, че до 10 август 1987 г. са осигурени взривни вещества, часовников механизъм и всичко необходимо за трето поредно терористично нападение с цел в курорта Слънчев бряг. Планираната дата на атентата е 15 август, но терористите са разкрити и арестувани два дни по-рано и нападението е предотвратено.

Терористите по делото за оперативна разработка "Мерзавците" са разкрити от оглавяваното от ген. майор Сава Джендов "Шесто управление" на Държавна сигурност, направление "Т" /терор/. Следствието е ръководено пряко от майор Георги Сотиров.

На 13 август 1987 г. са арестувани двама от терористите, а на 19 август същата година е задържан третият от групата. Задържан е и един техен помагач, осигурил отровата за изливане във вододайна зона на едно село, брат на единия терорист. Арестувани са също трима съпричастни към разследването.

През 1987 г. е арестуван и Ахмед Доган, който лежи в килия за осъдени на смърт. Дали е вярно, че това е свързано с разследванията по атентатите и той е осъден за атентата, както се твърди в някои сайтове, няма безспорни данни.

На 25 април 1988 г. тримата терористи са осъдени на смърт. След няколко месеца присъдата е потвърдена от Държавния съвет на НРБ и те са екзекутирани. Помагачът им е осъден на 6 години затвоp, лежи 2 години, амнистиран е от президентската администрация в мандата на Желю Желев и е освободен през 1990 г., като получава 50 000 лева обезщетение от държавата. От осъдените за съпричастност един получава 2 години затвор, а двама - по една година лишаване от свобода.

Координиранaта терористичнa атакa с взривове на важни публични транспортни обекти едновременно в отдалечени едни от друг големи градове надхвърля обикновения атентат. Тактиката на терористично настъпление с последователни атаки е нетипична до този момент. Ударите са планирани като мощни "слепи" атентати, т.е. нямат конкретна мишена, а целят граждански жертви, максимални разрушения и психическо въздействие върху обществото.

Атентатите водят до ескалацията на кампанията за насилствена промяна на арабско-турските имена в периода от 24 декември 1984 г. до 19 януари 1985 г. -

около 850 000 граждани са тежко репресирани при смяна на имената им.

Установено е, че терористите са агенти-сътрудници на Държавна сигурност, a помагачът им - на милицията /МВР/. Следствено дело №72/ІV.1987 и оперативните дела "Мерзавци" и "Двуличник 87", както и личните досиета, работни дела на терористите-сътрудници в ДС, все още не са разсекретени. Единият от терористите е работел и за турските служби под псевдонимите Абдула, Дениз и Моряка. Друг също има връзки с тях, чрез разузнавача Кадир Сойлу от консулството на Турция в Бургас.

Освободеният предсрочно помагач издига чешма, посветена на брат му и другите терористи, и поставя паметна плоча за тях с текст на турски език. Организационно този помагач израства до областен координатор за Бургас на ДПС, за чийто лидер е известно, че е доказан сътрудник поне на Държавна сигурност /има съмнения, че Доган сътрудничи на повече от едно разузнаване/. Плочата е премахната след 6 години по заповед на Бургаския окръжен прокурор Емил Христов, възстановена самоволно година по-късно, разбита е с кирки след 8 години от младежи и всичко е съборено, като теренът е подравнен по заповед на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) след решение на Върховния административен съд през 2009 г.

През петте години на кампанията по преименуването на българските турци жертвите (убитите) са общо 32 души: една жена при атентата на гара Пловдив; 8 протестиращи (включително едно бебе) в периода на кампанията от 24 декември 1984 г. до 19 януари 1985 г.; 7 (включително 2 деца) при атентата на гара Буново; 3 разстреляни осъдени на смърт през ноември 1988 г.; 9 протестиращи и един войник в периода 19-27 май 1989 г. Към тях следва да се добавят и двамата взривени терористи и един впоследствие разстрелян заради отвличането на две деца. Припомняме: На 7 юли 1987 г. Дарин Христов /12 г./ и Николай Петков /15 г./ от Добрич са отвлечени с кола от трима "протурски терористи", за да ги ползват като жив щит в осигуряването на коридор за бягството им в Турция. Терористите са въоръжени с 12 осколочни бойни гранати, взривяват 3 от тях пред хотел "Интернационал" в Златни пясъци и раняват трима души - двама чужди летовници и един българин. Обградени от специалните части, те се оттеглят в осигурения им коридор към турската граница. При устроената в Странджа засада терористите взривяват колата, в която са те и взетите за заложници деца. Децата са ранени, едното - тежко и остава инвалид, двама терористи са убити от взрива, а третият е осъден на смърт и разстрелян.

Вицове, август 2016 г.

СмЕх/Таралеж/

По телевизията дават италиански филм. В едър план разгневена жена крещи на мъжа си:

- Идиото! Кастрато! Импотенто!

Гласът зад кадър превежда:

- Иди си, скъпи, аз съм много разочарована от теб!

***

Един арабин среща друг в пустинята и го пита:

- Защо жена ти върви на три метра пред тебе бе? Нали в корана пише, че мъжът трябва да е отпред?

- Защото, когато са писали корана не е имало противопехотни мини!

***

Фараон диктува на подчинения си послание за поколенията:

- Това послание е за нашите поколения, за да знаят каква е била мъжествеността на нашите...

- Абе шефе,"мъжественост" с колко пиш*и се пише с две или три?

***

Пътнически самолет лети на 10 000 метра височина. Начинаещата стюардеса влиза в пилотската кабина и разтревожено съобщава на командира:

- Един от пътниците иска да слезе!

- Един с бинтована глава ли? - пита командирът.

- Да! - отвръща стюардесата.

- И с гипсирани крака?

- Да!

- И с патерици?

- Да! Да!

- Знам го! - невъзмутимо казва командирът. - Той винаги тука слиза.

***

Пияни пернишки рибари през нощта хванали русалка. На сутринта се оказало, че това е сом, и всички много се срамували...

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/

"Не остана почти нищо немско, всичко е вече арабско"

Центърът на Бон. Снимка от Дойче веле.

Бад Годесберг беше преди дипломатическият квартал на Бон. Днес по улиците се разхождат забулени жени, а арабските магазини са на всяка крачка. Много от местните хора вече не се чувстват уютно. Ето какво ни разказаха:

Сабине Галушка познава всички в Бад Годесберг. 57-годишната германка държи малък цветарски магазин на главната улица. С клиентите си разговаря по най-разнообразни теми: за времето, за здравето, за семейството - и за бурките.

"Определено не ми харесва, че всички тук се разхождат забулени. Аз съм от хората, които искат да знаят кой се крие зад забрадката", казва Сабине.

Естествено, не всички жени ходят забулени. Но Бад Годесберг е определено квартал на контрастите. Виждаме момичета и млади жени, които в топлия летен ден се разхождат по къси поли или шорти. Но срещаме и много забулени жени, някои от които са покрили цялото си тяло - виждат се само очите им.

"Знаете ли, не мога да кажа нищо лошо за арабските жени. Повечето от тях са много мили и винаги ме поздравяват учтиво. Но е жалко, че крият лицата си", казва една минувачка.

Изражението ѝ издава, че много внимава да не изпусне някоя политически некоректна дума.

"Забулването е част от тяхната култура. Наясно съм, че не се забулват, за да ни ядосват, но все пак смятам, че когато човек отиде да живее в някоя друга страна, трябва да се напасне към тамошните порядки. А ако това не му допада, нека просто отиде другаде", добавя жената.

И ни моли да не споменаваме името ѝ. Много от хората, които срещаме в Бад Годесберг, не желаят да говорят с нас нито за бурки, нито за бежанци - от страх, че ще бъдат натикани в "десния ъгъл", ако споделят съвсем открито възгледите си.

Много слухове се носят в този квартал на Бон. Много неща се споделят само под сурдинка. Говори се например за подставени лица, които купували жилища за арабски бизнесмени. Други пък разказват, че "арабите" плащали по 20 евро за квадратен метър. Един мъж на средна възраст е видимо възмутен:

"Това тук е двоен морал. Всички искат арабските пари, но не искат арабите".

Правим опит да разговаряме с арабски предприемачи, но без успех. Най-честият отговор гласи: "Не щем разправии". Невъзможно е да поговорим и с някоя забулена жена или пък с нейния придружител. Щом зърнат микрофона, бързо сменят посоката.

В цветарския магазин на Сабине Галушка срещаме една клиентка, която не се притеснява да говори съвсем открито. 50-годишната Симоне Лаван ни казва, че е против забраната за носене на бурка. Според нея тази мярка е чисто и просто безсмислена, истинските проблеми са другаде:

"Всеки ден ставам свидетелка на предразсъдъците на арабските мъже спрямо жените. Влезте в което и да е кафене в квартала и ще се убедите, че съм права. Всеки път, когато някоя жена мине покрай заведението, арабите я гледат накриво", казва Симоне и добавя, че не изпитва страх, но определено й е мъчно, че е принудена да търпи подобно отношение в собствената си страна. Потиска я и промененият облик на квартала. "Арабските заведения никнат като гъби след дъжд. Навсякъде се носи този сладникав мирис. Тук не остана почти нищо немско или пък италианско. Всичко е вече арабско", казва жената.

"Навсякъде", "всичко" - подобни обобщения са със сигурност пресилени, но очевидно не са чак толкова далеч от истината: отбиваме се в местния филиал на голяма германска верига за хранителни стоки и виждаме, че всички табелки са на немски, английски и арабски.

Даниел Хайнрих, Дойче веле.

"Файненшъл таймс": Пловдив променя имиджа на България на "див изток"

Авторитетното издание "Файненшъл таймс" е посветило обширна и силно позитивна статия на Пловдив. Тя е озаглавена "Български град променя съдбата си".

Според публикацията вторият по големина град у нас се радва на дългоочаквано възраждане. Обяснява се как местната икономика е привлякла инвестиции в размер на 4 милиарда евро само през последните пет години след дълъг период на стагнация.

"Файненшънъл таймс" отбелязва и че благодарение и на пловдивския бизнес имиджът на България на "дивия изток" започнал да се променя.

В статията се посочва и че безработицата в Пловдив е едва 4,9% при средно 8,1% за България. Това е резултат от развитието на сектори като логистика, авточасти и софтуерно инженерство, чиито производства са насочени към световните пазари.

Отбелязва се също и че Пловдив ще бъде културна столица на Европа през 2019 г.

Меркел критикува страните от ЕС, нежелаещи да приемат бежански квоти

За продължаване на диалога между Европейския съюз /ЕС/ и Турция, се обяви германският канцлер Ангела Меркел, съобщава БНР.

В интервю за телевизия АРД тя отправи критики към европейските страни, които заявяват, че няма да приемат мюсюлмански бежанци. Ангела Меркел изрази надежда държавите-членки на Европейския съюз да постигнат съгласие по най-трудните въпроси по мигрантската криза и по-конкретно как по-справедливо да бъдат разпределени кандидатите за убежище.

Германският канцлер коментира още, че е рано да бъдат отменени санкциите срещу Русия, отчитайки изпълнението на споразуменията от Минск.

Меркел заяви също, че все още не е готова да каже кога ще обяви дали ще се кандидатира за нов мандат като канцлер и като лидер на Християндемократическия съюз и обеща да направи това в подходящия момент.

Пожар гори в Кресненското дефиле

Пожар горя цяла нощ в Кресненското дефиле. Огънят е пламнал късно снощи, малко преди тунела на Кресненското ханче в посока Сандански, предаде Нова ТВ.

Заради инцидента е спряно осветлението на тунела при 389-и км между Симитли и отклонението за село Стара Кресна, съобщи Агенция "Пътна инфраструктура".

Пожарът гори в труднодостъпна местност и все още не е локализиран. Стръмният терен и тъмнината през нощта затрудниха работата на пожарникарите, които се стремят предимно към това огънят да не прехвърли билото и да достигне най-близките къщи на село Стара Кресна.

Тайните библиотеки

Под улиците на дамаско предградие, етажерки съдържат книгите, спасени от бомбардирани сгради. През последните четири години, в обсадата на Дераа, доброволци са събрали над 14 000 тома от унищожени домове. Пазят ги на тайно място заради страха, че то може да стане мишена на правителството на Асад. Посетителите трябва да залягат под случайни куршуми и шрапнели, за да достигнат тайната библиотека.

Това е скритото сирийско книгохранилище и мнозина го смятат за жизненоважен ресурс на бъдещето.

„В някакъв смисъл тази библиотека ми възвърна живота – казва редовен читател, Абдулбасет Аламар, пред BBC. – Както тялото се нуждае от храна, така на душата ѝ трябват книги.“

Религиозни и политически причини са водели до укриване на книги в цялата човешка история – ту в тайни хранилища, ту в частни колекции. „Пещерата на книгите“ е само една от тях.

Пещерата на книгите

Далеч в пустинята Гоби в Китай, мрежа от свързани пещерни светилища в Дунхуан, наричана Подземната галерия на Хилядата Буди, е останала запечатана над хиляда години. В 1900 г. даоисткият монах Уан Янлу – неофициалният пазител на комплекса – открива скрита врата, водеща до зала с ръкописи, датиращи от І до ХІ в.

Провициалните власти демонстрират безразличие към документите, след като Уан се свързва с тях. Но новините за находката се разпространяват и унгарският изследовател Аурел Щайн убеждава монаха да му продаде 10 000 ръкописа. Делегации от Франция, Русия и Япония не се бавят и повечето старинни текстове напускат пещерата. Според „Ню Йоркър“ към 1910, когато централното правителство заповядва сбирката да бъде пренесена в Пекин, на място е имало едва около една пета от първоначалните находки.

Въпреки това, много от оригиналните манускрипти могат да бъдат видени днес: инициатива за дигитализирането на на колекцията е подхваната още в 1994. Международния проект за Дунхуан, воден от Британската библиотека, означава, че архивистите ще могат направо от домовете си да изследват най-старата пълна звездна карта в света, да прочетат молитва, написана на староеврейски от търговец, пътуващ от Вавилон за Китай, да разгледат изображение на християнски светец в одеждите на бодхисатва, да видят договор за продажбата на млада робиня заради дълговете на търговец на коприна или да разлистят резултат от гадание, изписан с тюркски руни.

Не е ясно защо пещерата е била запечатана. Щайн твърди, че е в опит за дълготрайно запазване на ръкописи, които не са се използвали, но собствениците им не са искали да ги унищожат – един вид свещени, но непотребни текстове. А френският синолог Пол Пелио смята, че запечатването е станало в 1035 г., когато империята Си Ся нахлува в Дунхуан. Китайският учен Жон Синджян предплага, че пещерата може да е запечатана и заради страха от така и неслучилото се нашествие на ислямските караханиди.

Каквато и да е причината за първоначалното укриване на ръкописите, съдържанието на пещерите вече е изменило разбирането ни за историята, откак е излязло на бял свят преди век. Един от дунхуанските документи е копие на Диамантената сура, свещен текст за будистите. Според Британската библиотека екземплярът датира от 868 г. и е най-старата напълно запазена печатна книга, която може да бъде датирана. Това е повод да си спомним, че хартията и книгопечатането не са европейски изобретения. Всъщност печатарската техника започва като религиозна практика – като завъртане на индийското молитвено колело, но в огромен мащаб.

Секретният архив

Друга тайна колекция религиозни текстове, основана в 1612, е постоянен обект на конспиративни теории: секретният архив на Ватикана съдържа над хиляда години папска кореспонденция. Според трилъри като тези на Дан Браун сбирката включва черепи на извънземни, документация за потомството на Иисус Христос и машина на времето, построена от монах, поискал да се върне назад в първи век и да стане свидетел на Разпятието.

В опит да разсее митовете, Ватиканът отвори архива си в последните години и там в момента има изложба на документи от архивите на Капитолийските музеи в Рим. Папа Лъв ХІІІ пръв разрешава внимателно подбрани учени да посещават мястото през 1881, а днес много документи са достъпни за изследователи, макар че свободното търсене из сбирката все още е забранено. Думата „секретен“ в името идва от латинското secretum, което е по-близко по значение до „частен“.

И все пак, някои части от архива остават недостъпни. На учени не е позволено да четат никакви папски документи от 1939 насам, откакто противоречивият Пий ХІІ заема Светия престол. Дял от архивите, засягащ личния живот на кардиналите от 1922 насам, също остава затворен.

Съхраняван в бетонен бункер, част от крилото зад базиликата „Св. Петър“, архивът е охраняван от Швейцарската гвардия и служители на ватиканската полицейска служба. Те допълват силата на думите, пазени вътре. Тук е кореспонденцията между Ватикана и личности като Моцарт, Еразъм, Карл Велики, Волтер и Адолф Хитлер, както и молбата на Хенри VІІІ за анулиране на брака му с Катерина от Арагон; когато папа Климент VІІ я отказва, кралят все пак се развежда с жена си и скъсва връзката между Рим и Англиканската Църква.

Архивът съдържа още декрета на папа Лъв Х от 1521 за отлъчването на Мартин Лутер, препис на ръка от процеса за ерес срещу Галилей и писмо от Микеланджело, в което той се оплаква, че не му е платено за работата по Сикстинската капела.

Още една тухла в стената

Изоставена след векове забрава, колекция ръкописи в старата част на Кайро (Фустат) е оценена по достойнство от румънски евреин в модерни времена. Якоб Сафир описва хранилището през 1874, но чак в 1896 шотландските близначки Агнес Луис и Маргарет Гибсън показват част от ръкописите на кеймбриджкия учен Соломон Шлехтер и находката се сдобива с популярност.

Скрити в стена на синагогата Бен Езра, това са над 280 000 еврейски ръкописни фрагмента от т. нар. Гениз на Кайро. По юдейския свещен закон, нито един текст, в който фигурира Божието име, не може да бъде изхвърлен. Тези, които вече не се употребяват, трябва да се съхраняват в нарочно място в синагогата или в гробище, докато не бъдат церемониално заровени. Това хранилище се нарича гениза, което на староеврейски означава „скривалище“ или „архив“.

В продължение на 1000 години еврейската общност във Фустат предава старите си документи на свещеното хранилище. Генизата на Кайро остава непокътната. А средновековните евреи почти никога не пишат, без значение дали лично писмо, или списък покупки, без да споменат Божието име. В резултат оцелява нещо като пощенска кутия с над 250 000 документа, представляващи несравним архив на живота в Египет от девети до деветнайсети век. Не съществуват други подобни записки. (Бел. ред.: документите от Генизата в Кайро съдържат и ценна информация за историята на Византия и средновековна България.)

Бен Аутуейт, ръководител на изследванията върху Генизата в Кеймбридж, обяснява колко важна е тази колекция за учените:

„Не е пресилено да кажем, че находките от Генизата ни помогнаха да пренапишем всичко, което сме знаели за евреите, Близкия Изток  и Средиземноморието в Средните векове“.

Фрагментите показват, че еврейските търговци са работели с християни и мюсюлмани; че отношението към тях в Египет е било по-толерантно, отколкото обикновено се смята; че антисемитизмът е бил по-рядко срещан. В 2013 университетските библиотеки на Оксфорд и Кеймбридж за първи път се заемат с подобен съвместен проект, финансирайки съхранението на архива от Генизата.

Давид Абулафия, автор на „Великото море: човешка история на Средиземно море“, е казал:

„Документите от Генизата в Кайро са като фар, осветяващ тъмните ъгли от историята на Средиземноморието и хвърлящ ярък лъч върху социалния, икономическия и религиозния живот на евреите не само в средновековен Египет, но и в далечни страни. Нищо не може да се сравни с тях като извор за историята от Х до ХІІ в., нито в Европа, нито в ислямския свят“.

Между редовете

В 2013 холандският историк на средновековната литература Ерик Куакел пише в блога си за забележителното откритие, направено от негови студенти в Лайденския университет. Докато преглеждат подвързиите на старинни книги в библиотеката, те откриват 132 бележки, писма и сметки от неидентифициран съд от поречието на Рейн, записани върху малки късове хартия. Били са скрити в подвързията на книга, отпечатана през 1577 г.

Това не са безполезни, но свещени текстове, твърде ценни, за да бъдат просто изхвърлени, а просто ненужна хартия, употребена от книговезците. Повторната употреба на средновековни писмени текстове е редовна практика в работилниците на ранномодерните подвързвачи. Когато току-що отпечатана книга от 1577 е трябвало да бъде подвързана, книговезецът е взел 132 къса хартия от кошчето си за боклук и ги е използвал като подложка за подвързията.

Това означава, че думи, които не са били предназначени за потомството, все пак са стигнали до нас. Тези фрагменти са ценни най-вече защото толкова малки изписани текстове почти никога не оцеляват. И почти няма къде да се открият добре запазени примери за бележки от всекидневието. Дългият им път до нашата съвременност е минал през очакване да бъдат открити в подвързия от ХVІ в.

Сметките, бележките до слуги и списъците с покупки ни приближават много до средновековната реалност. Послания като тези са рядкост за историците. Това са средновековните гласове, които обикновено не чуваме, а те разказват какво се случва във всекидневието.

И колекцията може да се окаже по-голяма, отколкото се смята. С помощта на рентгенови лъчи, разработени като метод за търсене на стари етапи на композиция под повърхността на маслени картини, Куакел се опитва да изследва съдържанието на стари повързии. През октомври 2015 той започва мащабно изследване на всички старопечатни издания в Лайденската университетска библиотека.

Технологията показва хартиените късове, тоест средновековните листове, които инак може и никога да не бъдат открити, защото са скрити под плата, пергамента или друг хартиен лист в подвързията. Методът трябва да се усъвършенства още, но той вече дава резултати, които могат да се окажат скрита библиотека в библиотеката. Може да се окаже, че в подвързиите се крият хиляди ръкописни фрагменти…

Фиона МАКДОНАЛД, Би Би Си