Европейската гранична полиция стартира от България

Европейската гранична полиция ще стартира именно от България на 6 октомври, това заяви днес в Басарбовския манастир премиерът Бойко Борисов.

Според него в момента България не напира да влезе в Шенген, защото няма сметка от това.

„Когато се натискахме, не ни приеха, сега предпочитаме да изчакаме по-добър момент", допълни той.

А после написа във фейсбук:

Посетихме единствения действащ мъжки скален манастир в България "Св. Димитрий Басарбовски". След дългогодишен застой на строителството, през юли месец одобрихме необходимите 150 000 лв. за довършване на новата манастирска църква. За нас бе важно да съхраним това духовно средище, датиращо още от Средновековието, което е и уникална за страната ни туристическа дестинация.

В село Басарбово вече е готов новият площад с обновено озеленяване на обща стойност 20 200 лв. европейски и държавни средства. Пожелавам на всички жители на русенския край повече хора да посетят това красиво свято място, допълва Борисов

По-късно той бе награден от русенския митрополит Наум със знака "Св. Димитър Басарбовски" в митрополитския дом в гр. Русе. Бойко Борисов стана първият, награждаван с новоучредения знак. Митрополит Наум благодари на премиера за помощта, оказвана от правителството на неговата митрополия и на Българската православна църква. Борисов увери, че винаги, когато има възможност ще съдейства на църквата, защото неговият кабинет не е съставен от безбожници.

Започна Октоберфест

С дъжд и засилени мерки за сигурност днес в Мюнхен започна Октоберфест 2016. 

По данни на организаторите литър бира на фестивала ще струва между 10,40 и 10,70 евро. От 2006 г. насам пивото на празника е поскъпнало средно с 3,31 евро. През 2014 г. цената мина бариерата от 10 евро за литър, а сега наближава и тази от 11 евро.

През миналата година на феста са изпити 7,5 млн. литра бира.

Президентът: Крайно време е прокуратурата да провери твърденията на Цветан Василев

Прокуратурата трябва да провери дали Цветан Василев казва истината, каза в интврвю за БНТ президентът Росен Плевнелиев помолен да коментира твърденията на бившия мажоритарен собственик на фалиралата КТБ Цветан Василев в нтерю пред проекта "КТБ - какво се случи" и "Капитал" миналата седмица.

Два клана има в България - на Пеевски и на премиера. Повечето банкери са помогнали за "пуча" на КТБ, сделката за "Виваком" е апотеоз на срама, а след 2009 г. в България има мафия на власт. Това са част от коментарите на Василев, който от 2 години пребивава в Сърбия и за когото прокуратурата поиска екстрадиция.

"Демократичната държава не се базира на силни лидери, а на силни институции. Ако България е демократична държава, сега е моментът и не българският държавен глава или българските политици да се упражняват по тази тема, или някои други удобно да мълчат, или някои други удобно да се захвърлят с този или онзи парцал. Прокуратурата да се захване, крайно време е, много време мина", подчерта Плевнелиев.

Той напомни, че многократно е казвал и пред Народното събрание, и пред медиите, че за да не се повтори драмата от 1997 г., "когато фалираха български банки, парите изчезнаха, нито един лев не беше върнат, никой не беше виновен, никой не беше осъден" - прокуратурата трябва да действа по казуса КТБ.

"Как народът да има доверие в институциите, ако се повтори същото? Така че призовавам за стотен път: тръгнете по пътя на тезите, на свидетелите, на парите, покажете че в този път е различно, че България има демократичност, която може да се защити", призова компетентните институции президентът.

Въоръжени мъже нахлули в дома на Стоян Александров

Въоръжени мъже нахлуха в дома на бившия финансов министър Стоян Александров. Случката се разиграва вчера сутрин, когато в семейната къща в Горна баня се намирал само 24-годишният син на Александров. При вида на младежа въоръжените мъже избягали. Пред "Дарик" Стоян Александров коментира, че това не е първият случай, в който неизвестни проникват в дома му.

 В рамките на два месеца при подобни обстоятелства са откраднати три папки с документи, свързани с разследването, което в момента прокуратурата води срещу него. Прокуратурата разследва Александров за лихварство, тъй като в качеството си на физическо лице и чрез една от фирмите си е отпускал заеми и срещу него има жалби от кредитополучатели.

При нахлуването в дома му Александров не се е намирал там. Той е пътувал към сесия на общинския съвет. В къщата обаче е бил 24-годишният му син Петър, който подал сигнал в полицията.

Според Александров двамата въоръжени мъже са търсели нещо специално, тъй като преди да установят, че не са сами в къщата, те успели да преровят няколко стаи, сред които и неговата собствена спалня.

"Влезли са първо в моята стая, отворили са гардероби. След това може би са проверявали дали няма някой да ги изненада и когато са отворили неговата врата, са го видели, че стои в леглото с компютъра. Стъписали са се и са побягнали. Той е набрал смелост и ги е преследвал донякъде. Единият е бил със сак, но доколкото разбрах нищо не са взели. 

Преди два месеца изчезна една папка със съдебните досиета на двама от тези, които сега бълват атака срещу мен, а в рамките на последните три дни е изчезнал от папката и на третия - Кирил Русев. Явно обаче тези досиета не ги удовлетворяват и са търсели нещо друго. Аз съм малко недоволен от полицията, защото са изпратили екип, който разследва само опит за кражба, а не търсят други причини", обясни Александров.

Той обясни още, че преди двамата въоръжени да избягат, синът му е чул репликата „Не е той!", което хвърляло друга светлина върху случая.

От МВР обясниха, че към момента разследват всички обстоятелства около влизането с взлом, но са установили, че няма данни то да е било с цел грабеж.

На тази дата: 17 септември 1915 г. На аудиенция Александър Стамболийски заплашва цар Фердинанд I, за което е арестуван и осъден на доживотен затвор

/Таралеж/

По настояване на БЗНС е организирана среща на опозиционните лидери, на която Александър Стамболийски ги запознава с авантюрата на двореца и правителството. "След кратко съвещание - четем в спомена на ген. Г. Вазов - се реши да се отиде при Фердинанд, като се възложи на Стамболийски да поиска аудиенция".

Освен земеделският водач на аудиенцията в червения салон са и Александър Малинов, Найчо Цанов, Иван Е. Гешов и д-р Стоян Данев. Тесните и широките социалисти не изпращат своите лидери. Приети от цар Фердинанд и престолонаследника Борис Трети, при ръкуването си Кобургът понечва да започне непринуден разговор за познанството си със Стамболийски още от Търново, от Народното събрание. Конфликтът между двамата политически мъже всъщност датира някъде от 1903 г. Разправата на Фердинанд с министъра на правосъдието Ал. Радев предизвиква гнева на селския водач: "Княз Фердинанд... трябва да разбере един път завинаги, че българският народ забавя, но не забравя."

Когато вече Негово Величество царят дръзва през 1908 г. да прочете тронното си слово в Народното събрание, седнал и с калпак на главата, отново предизвиква недоволство у Стамболийски. А в реч пред студенти на 6.VI.1914 г. посочва царя като виновник за националната катастрофа на страната. И дръзва да изрече нечуваното дотогава: "Фердинанд трябва да бъде обесен тук пред Народното събрание!"

Така се стига до споменатата аудиенция, на която влизат в първия пряк словесен сблъсък. След лидера на Демократическата партия Малинов, който по същество подкрепя войната срещу Съглашението, говори Стамболийски. И то така,

сякаш е на

селския мегдан,

наричайки действията на властта авантюра, "която ще тласне в пропастта и народ, и държава, и династия". И от упор казва на Величеството: вярата на народа във Вас "е окончателно разколебана и убита".

И все така нападателно: "България

няма борческа мощ да играе тая грамадна и продължителна роля - да се бие с всичките си съседи и с четири велики сили." Пък и кой е сигурен, че Централните сили ще бъдат победителите?

След изявленията и на останалите партийни лидери царят е кратък, но и озлобен от думите на Стамболийски: "Уверявам ви, че ще предам всички ваши съждения на моя пръв министър и ще му предам пророчествата и заплашванията на господин Стамболийски."

После царят повежда индивидуален разговор: очи в очи, насаме с всеки и в същото време пред всички. Изненадващо прекосява залата и благодари на Н. Цанов "за толерантното" му изявление. Всъщност целта му е да се доближи до бунтаря на селските слоеве. И да му покаже кой е царят в тази страна.

Фердинанд уж започва разговора си за плодородието, за комитета по обществената предвидливост, но и възнегодува от БЗНС, чиято резолюция забранявала "сношенията" с царя. И рязко: "Вие ме съветвате да се сближа с народа, а бягате от мен!"

Стамболийски: "Ние бягахме, когато всички, дори и най-ближните ви, бягаха от вас."

Фердинанд: "Вие бяхте много дързък в речта си към мен."

Стамболийски: "Не, аз бях напълно откровен. Възползвах се от свободата на словото, която вън не съществува, и ви казах онова, което трябва да знаете."

Фердинанд: "Защо само мен държите отговорен за всичко? Тук има и други фактори."

Стамболийски: "Това е не само мое убеждение, но и на целия народ. Голяма празнота в конституцията е, че ви дава широк простор да бъдете всьо и вся."

След тоарят се опитва да научи нещо по-конкретно за разговора на Стамболийски с министър-председателя отпреди аудиенцията. Раздразнен, че политиците знаят за поетия от правителството фатален за народа път, царят изпуска нервите си. "Вие, господин Стамболийски, ме заплашвате с метежи и бунтове; вие ми съобщавате, че никой нямал вяра в моята способност и че сами някога щели сте да ми поднесете тежката народна присъда."

Чувайки повторно заканата на дръзкия политик, Фердинанд, доста невъздържано и властнически: "Знайте, че аз си имам определен път... определена политика. И ще вървя смело из тоя път, без да се стряскам от вашите заплашвания." Не дал възможност да го прекъсват, царят още по-сърдито: "Вашето служене на народа в тоя момент търпи въпросителни, много въпросителни."

Стамболийски: "А, вие се опитвате да хвърляте обиди. И то в един момент, когато се нуждаете от подкрепата на всички... Аз съм щастлив, че чух от устата ви онова, което цял народ твърди... Вие смятате да вървите из вашия път. Вървете, аз ще вървя из моя."

Фердинанд: "...Моят път е истинското служене на народа, а не вашият."

Стамболийски: "Моят път не е свършвал с погроми, както вашият. И сега, ако речете да вървите, ще свършите с главата си."

Фердинанд: (извън себе си): "Не жалете за моята глава, аз съм стар, мислете за вашата глава, че сте млад." (Стамболийски е 36-годишен - б.а.)

Стамболийски отпечатва своите "пререкания" с царя в отделна брошура и тръгва из села и паланки, подготвяйки населението за масов отпор. Арестуван по време на една от своите обиколки в родното му село Славовица, той е изпратен в София. Правителственият печат го ругае, нарича го предател, а съдът прибягва към груб натиск, настоявайки да даде писмена декларация, че одобрява правителствената външна политика.

В прокурорското

обвинение

срещу него четем: "Вместо да изложи гледището си, той държал една реч по адрес на Негово Величество царя, в която му отправял най-дръзки оскърбителни обвинения и заплашване с бунтове и метежи."

И по време на процеса земеделският водач е непреклонен в правотата на антивоенните си действия. "Осмелявам се да вярвам, че съм изпълнил достойно и доблестно своя дълг в тоя исторически и съдбовен за отечеството момент. Ако стореното от мен и моите другари е оказало влияние за предотвратяване на катастрофата на страната, аз с готовност поемам всичката отговорност пред закона."

Осъден на доживотен затвор, прокурорът Марков ехидно пита съидейника му поета Цанко Церковски дали е доволен от присъдата. "Доволен съм, само че трябва още двама-трима честни и самоотвержени да осъдите, защото в края на войната ще потрябват светци, които да спасяват България." Прозрението на селския поет е пророческо. След пробива на Южния фронт при Добро поле войниците тръгват към София да търсят отговорност от царя и правителството.

Фердинанд е принуден да отстъпи пред затворника Стамболийски - на 25 септември 1918 г. го помилва и той е заведен при него в двореца. 

Вицове, септември 2016 г.

СмЕх/Таралеж/

Шефът:

- Все хленчите, но е факт че тази година заплатите ви са с 35% по-високи!

Плах глас:

- Спрямо коя година?

- Спрямо следващата.

***

Слабо известен факт е, че на "Пощите" дължим редица изобретения, например синьото сирене, оцета и стафидите.

***

Демокрацията докара масова неграмотност.Сега масовата неграмотност се мъчи да докара демокрация. Сложно уравнение.

***

Мъже, запомнете! Гардеробът на жената трябва винаги да е препълнен с какви ли не дрехи, обувки и аксесоари, за да няма място за любовник в него!

***

Шмулевич отива при равина:

- Равине, случи ми се голяма беда! В ляво и дясно от моя магазин отвориха два огромени супермаркета! Какво да правя?

- Не бъди толкова притеснен! Просто напиши на твоята врата с огромни букви "ВХОД".

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/

Руската църква одобрява боя с колан! Всяка година 2000 деца в Русия се самоубиват, 1600 умират от ръката на родителите си

Руското общество, съставено от хора с напълно противоположни възгледи и ценности, отново заприлича на бурно море. Този път бурята са разрази около един от "вечните" въпроси: редно ли е родителите да бият децата си? Руските законодатели вече стигнаха до заключението, че за физическо наказание на дете родителите може и трябва да бъдат осъждани на две години затвор. Сега президентът трябва или да покрепи тази идея, или да я отхвърли. Но преди да сме научили решението му, в битката се включи Руската православна църква (РПЦ).

"Няма никакво съмнение, че децата трябва да бъдат защитени от истински престъпни деяния", четем в изявлението на РПЦ. Но "няма реални основания да смятаме за престъпни посегателства и онези разумни и умерени физически наказания, които любящите родители налагат при възпитанието на децата си".

Отстоявайки правото на родителите да наказват децата си с бой, църквата се опира на традиционната руска нравственост и на Стария Завет. И точно в това е бедата. В Стария Завет, на който се позовава църквата, се срещат оправдания за всякакви жестокости, а размишленията, че Бог наказвал този, когото обича, приличат на църковен садомазохизъм.

Сбогом, доктор Спок!

Що се отнася до традиционната нравственост, която уж оправдава физическите наказания - достатъчно е да прочетем книгата на Николай Евреинов "История на телесните наказания в Русия", за да се убедим, че именно физическите наказания са нанесли чудовищен удар по формирането на личността на руския човек. Сбогом, доктор Спок! Съветската интелигенция си беше загубила ума по тебе. Тя трепереше за децата си. Но тези деца пораснаха, сами станаха родители - и сега подкрепят църквата. А руските либерали-правозащитници напразно ахкат и охкат. Какво значи "разумно и умерено физическо наказание, наложено от любящите родители"? За кого е умерено и за кого - не? За кого е разумно и за кого - неразумно? На какви везни да го претегляме?

Моите родители са ме били три пъти в детството ми. И тези удари, които добре помня и до днес, бяха преди всичко шамари по психиката ми. Спомням си например как един ден майка ми чистеше за пръв път жилището ни с прахосмукачка. И понеже не беше на "ти" с този уред, изобщо не забеляза, че маркучът се беше изскубнал от прахосмукачката и тя напразно шеташе из стаята. Отстрани изглеждаше много смешно. Не се сдържах и се разсмях. Майка ми обаче реши, че злорадо ѝ се подигравам и ми зашлеви оглушителен шамар. Не започнах да се оправдавам или да се извинявам (а и за какво?), тъй като по правило физическото наказание отучва детето да се извинява.

Статистиката за детските беди, причинени от насилие, е чудовищна. Всяка година 2 000 деца в Русия се самоубиват, десетки хиляди бягат от дома си, 1 600 умират от ръката на родителите си. Да се застъпваш в тези условия за "умерени" физически наказания си е направо безумие.

В много западни страни са провеждани мащабни изследвания, свързани с физическите наказания на децата. И на запад доскоро децата са били наказвани с удари и шамари, без да има закон, който да го забрани изрично. Но всичко това е ставало във времето на нашите родители. Защото постепенно учените стигат до единодушното мнение, че макар за кратко

Това е път към пъкъла

Руското общество, което и без друго е склонно към агресия, доколкото именно агресията се превърна в гарант за оцеляване, не забелязва най-важното в дискусията около физическото наказание - а именно, че то е признак за безсилието на родителите, за тяхното неумение да намерят ключ към детето си. Аргументите в защита на шамарите и на боя с колан, които църквата смята за "разумни наказания", всъщност са призив за разправа с формиращата се личност. Вече пораснали, някои от тези личности казват например: ако бащицата милиционер не ме беше пребил в участъка, щях да стана престъпник. Благодаря за побоя! А това вече е многозначително свидетелство за състоянието на обществото. Излиза, че или те "спасяват" чрез бой, или ставаш престъпник. Тази логика е свръхархаична.

Физическите наказания, самобичуването, смъртното наказание - всичко това е широко разпространено в редица ислямски страни, където господства шериатът. А Руската православна църква? Тя отдавна е поела по свой собствен път на религиозния фундаментализъм, който ѝ помага да обслужва авторитарната държава. Във всеки случай обаче е пределно ясно, че няма нищо "умерено" и "разумно" в това да биеш деца. Защото това е път към пъкъла.

Виктор  Ерофеев, Дойче веле.

Борисов: Ако Бокова беше наш кандидат, да съм я отзовал отдавна

Ако ГЕРБ беше излъчила Ирина Бокова за кандидат за шеф на ООН, щях да съм я отзовал много отдавна. Това казва премиерът Бойко Борисов по време на заседанието на Министерския съвет във вторник, става ясно от стенограмата от заседанието.

"До този момент минаха четири изслушвания. За съжаление, нашият кандидат е трети, пети, седми, пети. С цялото ми уважение, дори Македония и Сърбия са преди нас. Някой явно иска недоброто си представяне в един момент да ми го припише на мен, на вас, на България. Защото, тук правя една скоба, ако този кандидат беше излъчен от ГЕРБ, това беше наш кандидат, излъчен от нас, аз да съм го отзовал много отдавна. Така, както направих с външния министър Румяна Желева, когато не се представи добре, макар че всички ми казваха – не, тя иначе добре се представи, но английският й малко по-слаб, немският отличен…", посочва Борисов.

Получавам коментари и слушах внимателно, едва ли не че ние сме щели да провалим тази кандидатура или ще я проваляме, за да издигнем някой друг. Тук малко да се посмеят медиите: аз съм казал, че няма да се кандидатирам за президент, но защо да не се кандидатирам за ООН при тая логика? Аз мисля, че кабинетът ще ме подкрепи!, допълва той.

Борисов изразява недоволството си и от факта, че Бокова е отхвърлила поканата му да дойде в София, защото има други ангажименти.

Аз поканих госпожа Бокова да дойде днес, но тя ми отговори, че има по-важна работа в ЮНЕСКО. Не ми направи това добро впечатление, защото, когато си кандидат за генерален секретар на ООН от една държава и едно правителство те е номинирало… И аз имам отговорни задачи в сряда, днес, утре, с гости, в петък ни е Съветът в Братислава, но държах да го кажа в нейно присъствие.

Предишното правителство положи огромни усилия и работи много активно, особено Вежди Рашидов, за избирането на госпожа Бокова за генерален секретар на ЮНЕСКО. Положихме огромни усилия.

По думите на премиера не е имало закъснение с кандидатурата на Бокова, а напротив - нейната кандидатура е била издигната първа.

Много преди да дойде времето – преди няколко години, за избор за нов генерален секретар на ООН, в последните си дни Орешарски реши да номинира госпожа Бокова, въпреки че знаеха, че си отиват, въпреки че знаеха, че много години има до този избор. Те го направиха и никой не си направи труда тогава да ме попита като лидер на най-голямата партия. Ние си замълчахме. Но след това, като толерантно правителство, като правителство, което не отрича, а се опитва навсякъде, където може, да има приемственост, особено в международен план, да го следва, ние като правителство, спомняте си добре, изпратихме и потвърдихме с официален документ решение на Министерски съвет до Ню Йорк.

Започнаха изслушването. Тук, понеже някои спекулират, всичко това (и съм разпоредил, който иска от медиите след това да му се даде) са писмата за подкрепа – като се започне от японския премиер, та се стигне до, включително и Тереза Мей, която е нов премиер, и до нея съм пратил. От президентската институция – до всички крале, президенти, в зависимост от държавното им устройство. В цял свят, стотици – от мен до премиерите, от външно министерство – до външните министри, там са много. Всичко това нашето правителство, всички вие, сме работили абсолютно честно, почтено за избора на госпожа Бокова. И не приемам, че била по-късно издигната. Напротив, те я издигнаха три години преди да дойде времето, две години, преди да се говори изобщо за кандидат. Най-рано издигнатият кандидат, всъщност.

Полагаме огромни усилия и към момента. И ще полагаме огромни усилия. Но не бих допуснал някой да си играе с името на България, с нашия суверенитет или с нашите решения.

С тези писма ние сме помолили всички в света, а с тези, с които сме по-близки партньори като държава, имаме традиционни добри отношения, сме ги помолили максимално да съдействат, максимално да ни подкрепят. Ние досега сме участвали в избора на еврокомисар, участвали сме в изборите на генерален секретар на ЮНЕСКО и винаги заедно с президентската институция сме действали изключително единно.

Аз не си спомням БСП някога да е издигнала човек на ГЕРБ или на реформаторите за какъвто и да е пост, не си спомням. Напротив, ние, понеже сме изключително толерантни, и съпругът на госпожа Бокова е наше предложение за Европейската банка, нали така, Горанов? И в един момент неуспехът му до този момент да бъде мой, ваш или на правителството – аз няма да го допусна. Няма да допусна и в други държави да се решава нашата кандидатура. Не съм го и допуснал, обяснява Борисов.

Поръчките за iPhone 7 в България започват от днес

От 16 септември (петък) българските мобилни оператори започват да приемат поръчки за новия iPhone 7 и iPhone 7 Plus.

Двете устройства бяха представени от Apple на 7 септември в Сан Франциско с три опции за всеки от моделите с 32 GB, 128 GB и 256 GB вградена памет.

Предварителните поръчки могат да се правят през сайтовете на Мтел и Теленор. За момента няма официална информация от Vivacom за офертите за iPhone 7 / 7 Plus.

Първите доставки на новите смартфони ще започнат от 23 септември.

При премиерата беше обявено, че базовата цена на iPhone 7 ще бъде 649 долара, а моделите на по-големия 7 Plus започват от 769 долара (за 32 GB вградена памет).

Смартфоните идват в пет разцветки на корпуса. Устройствата са издръжливи на влага и прах, те са първите модели без стандартния 3,5-мм аудио жак, като притежават нова стерео система и двойно по-силен звук от този на iPhone 6s.

iPhone 7 Plus идва и с две основни камери - широкоъгълна и телескопична, с двоен оптичен zoom.

На тази дата: 16 септември 1620 г. от Плимут (Англия) потегля корабът „Мейфлауър”, чиито пътници създават английска колония в Америка

1620 г. от Плимут (Англия) потегля корабът „Мейфлауър”, чиито пътници създават английска колония в Америка. „Мейфлауър” е използван от пилигримите за плаването им от Саутхемптън до втората успешна английска колония в Северна Америка, която става по-късно част от САЩ.

Корабът отплава от Англия на 16 септември и на 21 ноември акостира близо до нос Кейп Код в Нова Англия. Пътуването отнема 66 дни. На борда на кораба има 102 пътници и около 25-30 души екипаж.

Пътуването е вдъхновено от първата успешна английска колония в Северна Америка - Джеймстаун, през 1607 г.

Любопитен факт е, че преди няколко години американски генни инженери успяха да извлекат образец на ДНК от човешки останки на възраст 400 години. А сравнителният анализ потвърди, че откритият скелет принадлежи на основателя на първата английска колония на територията на Америка.

Предполагаемите останки са на капитан Бартоломео Госнолд, който през 1602 г. акостира на американското крайбрежие, на територията на днешния щат Вирджиния. През 1607 г. Бартоломео основава град Джеймстаун, а няколко месеца по-късно става жертва на тифна епидемия.