Парламентът прие оставката на кабинета „Борисов 2”

Народното събрание прие оставката на кабинета „Борисов 2”. С гласовете на 218 депутати второто правителство на Бойко Борисов отиде в историята. Гласуваха общо 220, 218 от тях бяха "за", нямаше против, а само двама се "въздържаха". Точката беше единствена в дневния ред на парламента.

Борисов даде оставка и обяви, че остава на разположение

Премиерът Бойко Борисов произнесе кратко слово, след като официално обяви пред парламента, че подава оставка. Първото, което направи, е да честити на победителите на президентските избори.

"Аз толкова честни избори не си спомням", заяви Борисов.

И призна, че е очаквал кабинетът да изкара максимум 1 година, припомняйки трудностите около неговото създаване.

"Аз си знам какво ми е било 2 години", каза Борисов.

Той изтъкна, че правителството е положило максимум усилия, че за третото тримесечие сме втори в Европа по ръст на икономиката, но призна, че "сигурно има много неща, които не сме свършили".

Борисов заяви, че ГЕРБ остава на разположение на обществото ако то един ден прецени, че партията отново може да работи за него.

Веднага след като изнесе словото си премиерът излезе от пленарната зала, а малко след това напусна и сградата на парламента.

Всички основни партии заявиха, че оставката ще бъде приета.

Фотофакт: Кабинетът "Борисов" на последно заседание

Кабинетът "Борисов" се събра на последно заседание. Очаква се в 14 часа днес парламентът да гласува депозираната от него оставка на кабинета.

Любопитно: Човекът, който създаде държава, не може да стъпи в нея

Спомняте ли си Вит Йедличка? Чехът основа собствена държава през 2015-а година в пространството между Сърбия и Хърватия. Въпреки целия международен интерес към страната, днес Йедличка може да гледа към своята държава през Дунава, защото е отпратен в изгнание.

Йедличка плава на лодка в Дунав, само на няколко метра от територията на Либерландия - земя, която той нарича "любимата си страна".

Той обаче знае, че ако се опита да акостирa на брега, хърватската речна полиция ще го арестува. Патриотизмът се бори с благоразумието и претърпява поражение.

Либерландия е само 7 кв.км. необитавани блатисти земи, но в съзнанието на първия й президент Вит Йедличка тя е осъществена либертарианска мечта - страна без задължителни данъци, без контрол над оръжията и с валута - биткойни.

През лятото на 2015-а, заедно със своята приятелка и още двама души забиват знаме там.

Тримата му спътници го избират за президент.

Оттогава е одобрил молбите на близо половин милион потенциални граждани, подадени онлайн. Той е назначил свой кабинет и посланици по цял свят, очакващи назначението си. Събрал е бюджет от колективно финансиране и дарения на богати либертарианци. Дори е отпечатал дипломатически паспорти.

Има само един проблем - нито той, нито който и да е друг може да заживее в Либерландия от повече от година насам.

През 2015 Либерландия е рядък пример на това, което законът нарича terra nullius - земя, към която никоя държава не предявява претенции. Някога тя е била част от Сърбия, но когато са преначертани границите в края на югославската гражданска война през 90-те години, тя се оказва в територията на Хърватия.

Само че Хърватия не я желае. Ако я приеме, би се наложило да приеме и новите си граници, които й дават по-малко територия, отколкото е имала преди. Сърбия харесва новите граници, защото получава повече територия, въпреки че губи Либерландия.

И така, по различни причини, и двете държави казват "Не, благодаря" на тази малка ивица суша.

Но 32-годишният Йедличка - дружелюбен и отзивчив бивш пиар специалист, роден в Чехия, който обича да завършва думите си с лек кикот - казва "Да, моля".

Либертарианци идеалисти от цял свят се насочват към Балканите, за да се установят в новия рай.

Но макар Хърватия да не желае територията, тя не иска и размахваща оръжие либертарианска утопия по границите си.

Хърватските власти арестуват и глобяват всеки, който се опитва да влезе в тази територия, както по суша, така и по вода. Самият президент е арестуван и глобен, когато се опитва да навлезе в Либерландия от Хърватия. Още по-тежък удар му е нанесен това лято, когато му е забранено дори да влиза в Хърватия.

Той обаче не е човек, който се отказва лесно. Йедличка поддържа натоварен график с ангажименти, посещава либертариански конференции по цял свят, назначава министри и представители в чужбина и поддържа Либерландия жива в социалните медии.

Дори е провел архитектурен конкурс за Либерландия, който е привлекъл участия от някои елитни световни фирми.

А със сигурност по поречието на река
Дунав има какво да се види

През септември в Будапеща президентът на Либерландия и външният му министър Хосе

Мигел Маскието тръгват с наета кола. И двамата се притесняват дали ще успеят да минат границата с Хърватия. Промъкват се късно през нощта на малък граничен пункт. Йедличка се представя не като държавен глава на официално посещение, а като турист.

Президентът има има два ангажимента. Той е получил покана за регионална макроикономическа конференция и обжалва присъдата си за незаконно навлизане в Либерландия.

Присъствието на конференцията е опит да се подобри неговият имидж като законен представител на реална държава, докато той раздава лъскави брошури на европейски бюрократи. Той и другите либерландерци искрено вярват, че рай на свободния пазар насред Балканите би могъл да възроди икономически закъсалия регион.

Броят на желаещите се увеличава с всеки

 изминал час, въпреки че възникнаха редица

проблеми, свързани с достъпа на хора до Либерландия.

Въпросът със съдебното дело е по-сложен. Хърватският върховен съд е отхвърлил

първоначалната присъда и е върнал делото на районно ниво за ново разглеждане. Но Йедличка всъщност се надява отново да "изгуби" делото.

Ако Хърватия го глобява, че навлиза в незаконно в Либерландия, както гласи неговият аргумент, то със сигурност това е доказателство, че има международна граница там, както винаги е твърдял. На практика той се надява, че един малък хърватски съд да реши къде е границата между Сърбия и Хърватия.

За негово разочарование, но не и за изненада на който и да е, старият съдия решава, че въпросът е извън неговата компетенция, и делото е отложено.

Планът на Йедличка е, ако не може още да заживее на не особено твърдата земя на Либерландия, временно да се установи на закотвена лодка по Дунав до територията. Други лодки ще служат като места за срещи и настаняване на дипломати.

Придобиването на имущество демонстрира сериозност на намеренията му. "Искаме да покажем, че сме истински хора, които могат да правят истински неща, но по романтичен начин," казва той.

В крайна сметка намира подходящ плавателен съд - разнебитен и нуждаещ се от ремонт, за който се съгласява да плати 30 000 евро.

Министърът, който е бил какво ли не

Външният министър Хосе Мигел Маскието е поразително красив и винаги безупречно облечен 32-годишен мъж. Той е от Венеция и разбира доста от лодки. И все пак нещо в него изглежда съмнително.

Казва, че е бил командир в италианската армия и миротворец на ООН в Косово, но не посочва кога. Винаги твърди неща, които се оказват неверни, неточни или невероятни. Той твърди, че поддържа постоянна връзка с посланиците, но се обърква, когато бъде запитан за имената им.

Когато проучваме твърденията му, откриваме друга, също толкова неубедителна история.

Преди три години Маскието твърди, че се радва на международно признание като пианист и композитор, че е спечелил награда за саунтрака на филма "Гравитация", че е бил директор на Пражката опера, гостуващ диригент в Парижката национална опера и гостуващ балетен диригент в Болшой. Биографията му с награди и престижни официални постове заема няколко страници.

Този музикален гений е давал интервюта за италиански и чешки медии. Тъй като е от еквадорски произход - той е бил осиновен от италианско семейство като дете - е бил приет като знаменитост от еквадорския посланик в Германия, който е искал да го назначи за почетен консул в Прага. Дори е щяло да има филм за забележителния му живот.

Само че единственият проблем е, че всичко това не отговаря на истината.

Нито една от институциите, където твърди, че е работил, не го познава. Уменията му по свирене на пиано са в най-добрия случай посредствени. Той е получил ангажимент да дирижира оркестър във Венеция, но както казва мениджърът на оркестъра, музикантите са се разбунтували след половин час и Маскието е бил сменен.

Основната работа по разобличаването на измислиците му е извършена от група еквадорски емигранти в Германия и Чехия, включително наистина радващ се на международно признание еквадорски музикант - Борис Сепеда, който никога не е чувал за Маскието.

В крайна сметка еквадорското правителство признава, че е било измамено, и е оттеглило предложението за почетно консулство. Маскието изчезва от медийния хоризонт и изниква едва тази година като външен министър на Либерландия, като променя името си, вероятно с цел да не бъде разкрит.

Когато Йедличка научава това, изглежда изненадан от богатия измислен живот на външния му министър и иска оставката му. Маскието я подава.

Президентът пише: "Все още правя всичко по силите си да избера най-добрите хора за екипа си и напоследък нямам особен късмет. Надявам се да намеря по-читави хора в близко бъдеще. Може би ще проявите интерес да работите за нашето разузнаване?"

Както много създатели на държави в историята са откривали неведнъж, добре е да държите приятелите си под око в не по-малка степен, отколкото го правите за враговете си.

За разлика от бившия си външен министър, Вит Йедличка не се опитва да мами никого. Но и двамата преследват безумни фантазии.

Ако Хърватия и Сърбия някога уредят граничните си спорове, просто няма да има останала малка ивица земя, на която да се изгради либертариански рай на земята.

Но пък, както обича да казва Вит Йедличка, всички държави са фантазии. Всички те съществуват единствено в главите ни.

По BBC

Днес е денят на втората оставка на Бойко Борисов

Днес Бойко Борисов влиза в историята не само като политикът, който е заемал премиерския пост два пъти в годините на прехода, но и като министър-председателят, който не е изкарал и двата си мандата. Следобед втората оставка на Борисов ще бъде приета от парламента. 

Той я подаде заради загубения от ГЕРБ президентски вот. Преди вота Борисов заяви, че ще направи това още ако ГЕРБ не е първа сила на първи тур, но не спази тази си заявка.

Първият мандат на Борисов приключи на 21 февруари 2013 г. Тогава на него му оставаха само няколко месеца, за да го завърши, докато сегашният му кабинет изкара само 2 години.

Шефът на ЕК: Трябва ни армия. САЩ няма да ни пазят вечно

Европа има нужда от армия, защото САЩ не могат да гарантират сигурността ѝ вечно, заяви днес председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.

"Наистина вярвам, че имаме нужда от европейска армия. Америка да гарантира нашата сигурност е нещо от миналото. Европа не може да бъде защитавана от Америка завинаги", каза той в разговор с граждани от немското малцинство в Източна Белгия.

Държавите-членки на ЕС харчат заедно за отбрана колкото САЩ - по близо 200 милиарда евро в годината - но имат едва 15 на сто от техните военни способности, каза Юнкер.

Това се дължи на развитието на 28 паралелни национални отбрани и съответните им проекти, които се дублират и конкурират, каза той.

Интеграцията в тази област би спестила на европейците между 20 милиарда и 100 милиарда евро годишно, посочи Юнкер.

Европейските министри на отбраната приеха снощи план да поставят основите на обща европейска отбрана. Тя обаче не означава обща армия, която е невъзможна при сегашния съюзен договор.

Според него поддържането на въоръжени сили и контролът върху тях остава изцяло в полето на националната компетентност.

Юнкер лансира идеята за европейска армия като далечна цел за първи път през мандата си в интервю за германския в. "Ди Велт" през март 2015 г.

В отговор на въпрос от аудиторията тази вечер той се опита да разсее страховете, свързвани с предизборната кампания на новоизбрания американски президент Доналд Тръмп.

"Той не е заплаха г-н Тръмп", каза Юнкер. "Страхът не е добър партньор".

"Не мисля, че г-н Тръмп ще изпълни всички точки от предизборния си дневен ред", добави той. "Не мисля, че той  ще се оттегли от Организацията на Североатлантическия договор. Не мисля, че би бил на прав път, ако се оттегли и от преговорите за свободна търговия".

На тази дата: 16 ноември 1491 г. Светата инквизиция осъжда на изгаряне върху клада убийците на Светото дете от Ла Гуардия

1491 г. Светата инквизиция осъжда на изгаряне върху клада убийците на Светото дете от Ла Гуардия. С времето това название се е превърнало в евфемизъм, условно обозначаващ най-известния от историята предполагаем случай на ритуално убийство на дете, извършено в края на 1480 г. в малкото селце Ла Гуардия в околностите на Толедо, Испания. Обвинен е мнимо покръстен евреин-маран, който тайно продължава след формалното приемане на християнството да изповядва старата си вяра юдаизма.

Това е денят, както се твърди от векове, в който евреите-фанатици изпълняват специалната процедура на мъст към християните, гаврейки се с разпятието Христово в лицето на някое отвлечено 4-5-годишно християнско момче, което изтезават и убиват мъченически на кръст с трънен венец на главата.

Историята на инквизицията познава редица процеси, основани на жестокия таен обред на отмъщение на евреите към Христа и християнството. Всички тези процеси са завършвали с изгаряне на кладата на виновните и техните съучастници, както и с по-малки или по-големи репресии срещу евреите изобщо.

Първият Велик инквизитор на Испанската Света Инквизиция - Томас де Торквемада, взема за повод Светото дете от Ла Гуардия в стремежа си да свърши веднъж за винаги с евреите в бъдеща обединена Испания. За целта той се нуждае от подходящ доказан повод и точно тогава му донасят за случая в Ла Гуардия.

Направен е оглед на местопрестъплението, разпитани са и свидетели. Преките извършители на деянието - баща и син Франко са арестувани и признават всичко, което се иска от тях. Следствието по случая трае близо две години и завършва на 16 ноември 1491 г. с осъждането и изгарянето на клада на петима души извършители и съучастници.

След завършване на делото „Ла Гуардия” сред населението настава голямо брожение и пред обстойния и аргументиран доклад на Торквемада монарсите Фердинанд Арагонски и Изабела Кастилска подписват на 31 март 1492 г. Алхамбрайския декрет за изгонването на всички евреи от Испания. Момчето, жертва на злодеянието, е обявено от испанската църква за светец и мъченик. През 1569 г. на местопроизшествието в Ла Гуардия на детето е издигнат паметник.

Едва през 1968 г. испанското правителство на генерал Франко обявява за недействителен Алхамбрайският декрет, а на 1 април 1992 г. испанският крал Хуан Карлос I го сочи за правен акт без правна сила. Точно половин хилядолетие след едикта и откриването на Америка, кралят посещава мадридската синагога, искайки прошка за решението, взето от предшествениците му.

Вицове, ноември 2016 г.

Котката на Тръмп

СмЕх/Таралеж/

Хидрометеорологичният център търси да назначи сътрудник със ставни заболявания за изготвяне на дългосрочни прогнози за времето.

***

Най-отговорните мъже са шотландците - при тях няма такова нещо .. да си го местят от единия крачол в другия...

***

В училище на последния чин играят карти. Учителят прибира картите и наказва немирниците. След края на часа учителят ги пита:

- Разбрахте ли защо ви наказах?

- Да - отговаря най-смелият - не трябваше да цакам с попа.

***

Ще тръгвам за работа

- Скъпа, почисти ли ми сакото?

- Разбира се, любими!

- А панталона?

- Естествено, миличък!

- А обувките?

- А? И там ли имаш джобове, бе!?

***

Мъж се връща от лов, обаче не можал нищо да удари и за да не се изложи, купил заек от магазина. Жена му го пита:

- Какъв е тоя етикет дето пише "10.50" на крака на заека?

- А... това ли... ами записах си в колко часа го гръмнах.

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/ 

Как Бойко Борисов си изпроси Златен скункс

Премиерът Бойко Борисов получи първия си Златен скункс. При това сам го „поиска“ – в интервю в сутрешния блок на Нова тв, дни преди балотажа, Борисов заяви, че го чака „с нетърпение“ – заради обещанието си да подаде оставка, ако партията му загуби на първи тур на президентските избори. И точно така се случи: Скунксът му е връчен в Министерския съвет от репортера на „Господари на ефира“ Боби Ваклинов заради забавената оставка и за първата изборна загуба на ГЕРБ след десет поредни победи.

Борисов все пак даде оставката на правителството – но това се случи не след изборната вечер на 8 ноември, когато стана ясно, че Цецка Цачева е втора (както предварително бе обещано, че ще се случи), а повече от седмица по-късно. Официално оставката на кабинета бе депозирана в понеделник в Народното събрание и предстои да бъде гласувана от депутатите в сряда.

„Благодаря – казва Борисов пред Ваклинов в кратък видеоанонс. – Извинявам се, че с една седмица съм закъснял. Това е едно от малкото неща, които нямах, така че…“

На въпроса защо се е стигнало дотук, отвръща:

„Докъде? Нали знаете, когато Барселона бие, всички го приемат за нормално. Когато падне, е интересно. Така и ние… Първата загуба показва, че сме земни“.

Как се "кърпят" пътища в Япония

Участък от пропаднал път в центъра на японския град Фукуока беше поправен за днес, след като пропастта се отвори близо до натоварена гара в града и заплаши основите на близките сгради. Чрез типична демонстрация на японската работливост и изпълнителсност, работниците са действали денонощно и са запълнили дупката за само два дни, твърдят местни медии.

Пътят е бил отворен за движение, след като властите са обявили, че вече е безопасен за преминаване.

Цялата работа по шосето е продължила по-малко от седмица, за което време са били

поправени канализацията, светофарите и стълбовете, погълнати при отварянето на пропастта. Участъкът от пътя пропадна на 8 ноември, малко след 5 сутринта местно време. Инцидентът причини проблеми с електричеството, телефонния сигнал, достъпът до газ и вода. Няма обаче данни за ранени и пострадали.

Вследствие на пропадането в пътя се е образувала дупка с размер 30 м на 27 м, дълбока 15 м. Инцидентът е предизвикан от работата по разширяване на метролиния.

Работниците във Фукуока, които запълниха за отрицателно време дупката с 6 200 кубични метра пясък и цименти, спечелиха похвали в социалните мрежи.

Невероятната скорост на работата по поправянето на пътя напомни за скоростта, с която бяха възстановени градовете след земетресението, последвано от цунами, през март 2011 година. Снимки „преди и след" показват, че само за 6 дни са поправени огромни пропасти на пътя край Токио, за да се подпомогне достъпа на спешни екипи до стотиците хиляди оцелели.