На тази дата: 20 декември 1943 г. загива „Живата торпила“ Димитър Списаревски докато защитава небето над София

Поручик Димитър Списаревски е български летец на изтребител. Роден е в Добрич на 19 юли 1916 г.

Загива на 20 декември 1943 г. при първия си боен полет, след като сваля тежък американски бомбардировач Б-24 чрез въздушен таран по време на бомбардировките над София през Втората световна война.

Въздушен бой на 20.12.1943. Ето така започва последният бой на героя от защитата на София:

На 20 декември 1943 г.  на височина от около 8000 метра групировка от 15-та въздушна армия на САЩ  от 150 американски бомбардировачи "Либърейтър" B-24 Liberator (Бе-24 "Освободител") от 376-та тежка бомбардировъчна групировка (376th Bomb Group – Heavy), охранявани от 50 тежки двумоторни двутели изтребители Lockheed P-38 Lightning (Локхийд Пе-38 "Светкавица") от 82-ра изтребителна група (82th Fighter Group), се насочва за поредната "терористична бомбардировка" на София, както операциите красноречиво се наричат в английските военни планове.

Българите смело се изправят с едва 36 машини срещу 200 вражески. Противника е посрещнат от изтребители Bf-109, излетели от Божурище и „Девоатин” , излетели от Враждебна. Българският орляк 3/6 имащ по списъчен състав 17 изтребителя Bf-109G-2 вдигайки се от летище Божурище има задачата да завърже бой с противниковите изтребители, а в това време другият орляк от Враждебна – 2/6, имащ по списъчен състав 24 изтребителя Девоатeн D.520, да удари бомбардировачите и да ги принуди да хвърлят бомбите си извън София.

Изтребител Месершмит Bf 109-G какъвто е

пилотирал кап. Списаревски

Летците добре разбират, че с при съотношение 1:6 в полза на нападателите нямат шанс да

разбият и унищожат противника, но трябва да спечелят време за мирното население да се укрие в скривалищата и могат да нанесат болезнени загуби на нашественика като свалят няколко негови самолета, основната им тактическа цел е да разстроят противниковата формация и отклонят "Освободителите" от курса, да не ги оставят необезпокоявани да нанесат точен удар по българската столица и да ги принудят да хвърлят бомбите си извън града. Тази цел е постигната от българските летци изтребители. В този бой ПВО изстрелва 805 снаряда. В него загиват поручик Списаревски и подпоручик Георги Кюмюрджиев. Българите свалят 5 самолета - 2 бомбардировача и 3 изтребителя.

Бойният дневник на 3/6 изтребителен орляк, в който лети Списаревски, свидетелства за битката:

"Либърейтърите" идват към София откъм Панчерево в клинов строй по тройки, ешелонирани в тилна колона, краят на която се губи до хоризонта. Българите смело се изправят с едва 36 машини срещу 200 вражески. Формират насрещен боен ред, ешелонирани поятно, по четворки в тилна колона. Летят срещу противниковите самолети на 6000 метра височина. Българският орляк 3/6 имащ по списъчен състав 17 изтребителя Bf-109G-2 вдигайки се от летище Божурище има задачата да завърже бой с противниковите изтребители, а в това време другият орляк – 2/6, имащ по списъчен състав 24 изтребителя Девоатeн D.520, да удари бомбардировачите и да ги принуди да хвърлят бомбите си извън София. 

Формация бомбардировачи В-24 "Либърейтър"

 над Балканите, каквито два са поразени от кап. Списаревски.

В битката са поразени 8.

Летците предварително добре разбират, че с малочислените си сили нямат шанс да разбият и унищожат вражеската американска въздушна армада, но трябва да спечелят време за мирното население да се укрие в скривалищата и могат да нанесат болезнени загуби на нашественика като свалят няколко негови самолета, основната им тактическа цел е да разстроят противниковата формация и отклонят "Освободителите" от курса, да не ги оставят необезпокоявани да нанесат точен удар по българската столица и да ги принудят да хвърлят бомбите си извън града. Тази цел е постигната от българските летци изтребители. При това нападение на американската авиация върху София са разрушени 113 сгради и е прекъснат релсовият път на околовръстната железопътна линия. Убити са 64 души, а други 93 са ранени.

Когато започват бомбардировките над София, всяка сутрин пилотът подпоручик Дереков излита със своята „Врана” с окачени на крилата индикатори за измерване на температурата, влажността, налягането и други показатели, необходими за извършване на полетите. През 1942 г. той е награден с немски железен кръст за храброст за военни заслуги, а от ноември 1943 г. е на летище Божурище. При завръщането си от такъв един полет на 19.12.1943 г. вижда, че на неговата стоянка е Месершмит Bf-109 и при опит да се приземи отнася с крилото на „Враната” си опашните кормила на Месершмита. Това е самолета на капитан Списаревски , който известен с буйния си нрав предизвиква юмручен бой и едва е удържан от саморазправа. До сутринта самолетът му е ремонтиран и на 20 декември 1943 г. капитан Димитър Списаревски излита за последния си полет.

Поручик Димитър Списаревски от 3/6 изтребителен орляк е един от пилотите на бойно дежурство на летище Божурище с Месершмит Bf-109G-2, които трябва на 20 декември 1943 г. да пресрещнат нападащите „освободители“ преди да достигнат града. Това е първият му боен полет, за който той се готви отдавна. Самолетът на Списаревски не успява да стартира веднага, затова той излита с резервна машина, след другите. Когато достига бомбардировачите, въздушният бой вече се води.

Сам, с безумно смела виртуозна маневра, измъквайки се от два американски изтребителя, се насочва към група от 16 "Либърейтъра", отървала се от българските изтребители и взела необезпокоявана курс към София. Той взема на прицел една машина, атакува устремно, без да се интересува от огъня на изтребителното ѝ прикритие, с непрестанен точен огън прострелва, поврежда тежко и подпалва този бомбардировач, но в ожесточената си битка за по-малко от две минути изразходва всички боеприпаси на бордовата картечница, а самолетът му е сериозно прострелян от бомбардировачите и охраняващите ги британски изтребители.

Гробът на Димитър Списаревски в

 Централни софийски гробища.

Българинът разбира, че жив няма да излезе от котела, в който се намира. Тогава, без колебание, той насочва изтребителят си и нанася унищожителен таранен удар на водещия формацията тежък американски бомбардировач. Бомбардировачът е разцепен и са разпада във въздуха, спасява се само опашният стрелец, който е изхвърлен заедно с картечниците от ударната вълна.

Самолетът на Списаревски пада разбит на височините над село Пасарел, Софийско. Тялото му е открито от спусналите се да спасяват летеца местни хора сред отломките. От другата страна на селото падат късовете на поразеният четиримоторен бомбардировач наблизо до единствения оцелял от него - картечаря подофицер Робърт Хенри Ренър, който местните също намират и отвеждат в кметството, където вместо очакваната от него враждебност той среща най-човешко добродушие и дори е нахранен от тях.

Вследствие на лютата съпротива врагът е отблъснат, принуден е да хвърли бомбите си в полето и да се оттегли.

Има различни свидетелства за тарана, но единствен близък очевидец е Лейтенант Джон Маклендън (американски пилот на "Лайтнинг" от изтребителното прикритие, бордов номер 43-2352, 97-а изтребителна ескадрила (97th Fighter Squadron), който малко след това също е свален и пленен. Той дава може би най-точното описание и оценка на извършения от капитан Списаревски военен подвиг. Спасилият се в боя на 20 декември 1943 г. американски лейтенант разказвайки за стореното от Списаревски, той споделя:

„Шест минути преди да бъда свален станах свидетел на нещо нечувано и страшно … летящия като вихър български изтребител се отдалечи от поразената вече и падаща към замята наша «летяюща крепост» и хвърляйки се с цяла мощност към друга се стовари върху нея, отсече опашката ѝ и крепостта се разруши като голям дъб ударен от мълния...Наистина страшна смърт дори и за най-смелия пилот!"     “

Лейтенант Едуард Тинкър (пилот на «Лайтнинг» от изтребителното прикритие, бордов номер 43-2413, от 97-а изтребителна ескадрила), участник във въздушния бой на 20 декември 1943 година, заявява:

„              "Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпват понятието ненадмината ярост в авиацията”          “

Подофицер Робърт Хенри Ренър (24 г, въздушен стрелец, единствения по чудо оцелял от екипажа на протаранения бомбардировач), след тарана на българина ужасен казва:

„              „Настана истински ад. Ударът на вашите летци беше изключително лют.“

Димитър Списаревски, защитавайки населението на София, става първата българска жива торпила, за свалянето на един четиримоторен тежък бомбардировач са му признати три въздушни победи и е произведен посмъртно в чин капитан. Погребан е в Централните софийски гробища в Алеята на летците.

Подофицер Робърт Хенри Ренър, единственият оцелял от екипажа на сваления с таран бомбардировач, по-късно по време на своето лечение в болницата, моли да се види с майката на Списаревски, за да ѝ предаде своите лични медали и ордени в знак на дълбоко уважение пред подвига и родолюбието на нейния син.

Радио Лондон посвещава отделна емисия на този бой, от Токио искат подробности за въздушният таран и  “торпилата на японците на Балканите”. Немците го изучават подробно и вземат мерки за усилване корпуса на изтребителите за да прилагат и те тази тактика. Факт е, че пилотът на следващия български таран, изтребителят Неделчо Бончев благополучно оцелява след като сваля така поредната летящата крепост.

Плененият Макландън ще си спомни: “Дълго време, всяка нощ, ми се привиждаше как българският изтребител връхлита върху нашия бомбардировач. Не, това не е камикадзе. Достатъчно ми е да знам, че е е бил поручик и се е казвал Списаревски.”

Вицове, декември 2016 г.

Жертвите при отравянето

с лосион "Бояришник"

вече са 53...

СмЕх/Таралеж/

Закъсала кокошката за пари и решила да практикува най-древната професия. Наконтила се и тръгнала по горската пътека. Среща Мецан:

- Мецане, за пет лева съм твоя!

Мецан бил два месеца на мед и пчели и се съгласил. Оправил я, след което кокошката продължила. Срещнала вълка, който също я оправил. Навътре в гората тя срещнала заека. След малко Мецан и вълкът чули крясъците на кокошката. Отишли и що да видят - заека скубе перата на кокошката едно по едно.

- Какво правиш бе, Зайо?

- Платил съм пет лева за нея! Искам я гола!

***

Един влиза в денонощен магазин, купува си цигари, отваря ги и запалва! Продавачът казва:

– Тук не се пуши!

– Е, продавате цигари, пък не се пуши!

– Ние и презервативи продаваме…

***

Фирма провежда конкурс за свободна позиция. Постъпили са цяла купчина автобиографии. Уморен и отегчен служител от отдел ТРЗ хваща половината автобиографии и без дори да ги погледне, ги хвърля в коша:

- На нас каръци не ни трябват!

***

Анкета на улицата. - Господине, а вие защо искате да напуснете България? - По времето на комунизма хомосексуализмът се наказваше със затвор, после само с принудително лечение, после стана нещо нормално, после започнаха демонстративни гей паради и аз вече се страхувам да не стане задължителен.

***

Две попфолк звезди си говорят:

- Муцка, да знаеш - откак си пуснах новия клип по "Планета", продажбата на телевизори в България се е увеличила двойно!

- Да бе, муцка, и аз продадох моя!

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/ 

Камион се вряза в коледен базар в Берлин, 9 души са загинали, най-малко 50 ранени

9 души са загинали, след като камион се вряза в коледен базар в Берлин, съобщава RT. Информацията е от местната полиция.

Камион се вряза в най-големия коледен базар в немската столица, в западния район „Шарлотенбург”. Намира се в близост до известна търговска улица и Мемориалната църква, която е посещавана от много туристи.

„Можем да потвърдим за 9 жертви и много загинали. Всички наши колеги са на „Брайтшейдплац”, за да разследват случилото се”, се казва в официалния Туитър профил на полицията.

Неин говорител заяви по-рано, че инцидентът се разглежда от разследващите като терористичен акт. Смята се, че ранените са около 50.

Полицай уби руския посланик в Турция

Руският посланик в Турция Андрей Карлов почина, след като бе тежко ранен при стрелба с пистолет, предаде Ройтерс.

По-късно АФП съобщи, че убиецът е идентифициран като турски полицай. Информацията е от кмета на Анкара. По-късно нападателят бе ликвидиран от командоси.

Още трима души са ранени при нападението, твърди телевизия НТВ.

Мъжът стрелял по Карлов, докато той произнасял реч в Галерията за съвременно изкуство в Анкара. Дипломатът откривал фотоизложбата "Русия през очите на турците".

Нападателят първо стрелял във въздуха, след което извикал на висок глас всички да се махат. Посетителите се разбягали. И тогава мъжът стрелял по руския посланик в гръб. Андрей Карлов паднал. Нападателят стрелял още няколко пъти.

Пред посолството на Москва в София има засилено присъствие на жандармерия.

Русия подкрепя режима на Башар Асад и започна преди повече от година удари срещу обекти на "Даеш" ("Ислямска държава") в Сирия. От Москва обаче твърдят, че не участват в офанзивата срещу главната бунтовническа крепост Алепо.

От руското посолство смятат, че стрелецът е радикален ислямист.

Посланик Карлов починал в залата, където бил покосен. Той бил прегледан на място, но лекарите не успели да направят нищо, за да го спасят.

Сградата бе обкръжена от спецчасти, готови за щурм. Чути са няколко изстрела, твърдят очевидци пред в. "Хюриет". По-късно бе съобщено, че нападателят е убит.

Нападението става само ден преди турският външен министър Мевлют Чавушоглу да отпътува за Москва за тристранни преговори за Сирия с колегите му Сергей Лавров от Русия и Мохамад Джавад Зариф от Иран. След убийството на посланика и от руска, и от турска страна заявиха, че нито посещението, нито преговорите ще бъдат отложени.

Името на убиеца на посланика е Мевлют Мерт Алтънташ. Той е 22-годишен и е от полицейските части за борба с безредиците. Завършил е полицейското училище в Измир.

Той бил уволнен от органите на реда в рамките на разследването на неуспешния опит за преврат на 15 юли. Алтънташ бил член на терористична групировка, твърди агенция „Хабер тюрк“, без да уточнява коя.

Убийството на посланика става в момент, в който отношенията между Русия и Турция са доста добри. През последната година обаче между Анкара и Москва прехвърчаха немалко искри.

Всичко започна на 24 ноември 2015 г., когато турски изтребители свалиха руски бомбардировач близо до границата със Сирия.

В крайна сметка инцидентът доведе до търговска и икономическа война. Русия забрани на гражданте си да почиват на море в Турция.

Нещата обаче се преобърнаха коренно в края на юни 2016 г. Първо Ердоган се извини за свалянето на самолета в писмо до Путин. Двамата проведоха телефонен разговор. След него Путин пусна руски туристи отново да почиват в Турция. А след неуспешния опит за преврат срещу Ердоган на 15 юли Путин лично му се обади и го подкрепи срещу метежниците.

А през октомври двете страни подписаха споразумение за строежа на газопровода "Турски поток".

Цветан Цветанов: Има възможност ГЕРБ да се включи в кабинет на Реформаторския блок, министър-председателят ще бъде излъчен от тях

Има възможност ГЕРБ да се включи в кабинет на Реформаторския блок, министър-председателят ще бъде излъчен от тях.

Това каза пред журналисти зам.-председателя на ПП ГЕРБ Цветан Цветанов след среща между ГЕРБ, Патриотичния фронт и Реформаторския блок. По думите му на официалната среща са дискутирани част от секторните политики, в които трябва да има определени срокове. 

"Работни групи продължават своята работа в днешния и утрешния ден. 

Утре смятам, че ще имаме повече яснота около възможността да съставим правителство", обясни Цветанов.

На въпрос дали ГЕРБ ще се включи в евентуално правителство с хора и имена Цветанов заяви: "Има такава възможност. Министър-председателят ще бъде излъчен от Реформаторския блок, като разбира се ще бъде с консенсус от всички парламентарни групи, които формираме мнозинството", каза Цветанов.

"Имаме значителен напредък, утре ще се напаснат нещата", добави Зеленогорски от Реформаторския блок.

"На мнение сме, че мажоритарният вот би нанесъл огромни поражения върху българската демокрация. Готови сме за дискусия по темата, обясни още депутатът от РБ.

ДСБ изключи Петър Москов

Членството на Петър Стефанов Москов в ПП "Демократи за силна България" е прекратено с решение на Националния вътрешнопартиен Арбитраж. 

Това съобщи Емил Мачиков, главен секретар на ДСБ на личния си профил във Фейсбук.

Вече 33-ма руснаци умряха, пили разтвор за вана

33-ма души вече починаха от пиене на концентрат за вана в град Иркутск, предаде Нюз.Ру.

Първоначално бе съобщено, че те са употребили одеколон.

Около 40 души са в болница, като много от тях са в крайно тежко състояние. Част от тях дошли в съзнание и следователите ги разпитват.

Властите обискираха два магазина, където се е продавала смъртоносната течност. Двама души са арестувани по подозрение за разпространението на сурогатния алкохол.

Жертвите си купили "Бояришник", който представлява концентрат за вана, използван при къпане. На етикета му изрично пишело, че не трябва да се пие.

"Въпреки предупреждението обаче гражданите употребили продукцията като алкохолна", съобщават от пресцентъра на регионалния Следствен комитет.

Два трупа на отровили се и умрели били намерени в колектори на топлофикацията.

Като за капак концентратът се оказал фалшифициран. В "Бояришник" имало концентриран метилов алкохол (метанол) вместо етилов (етанол), който е класическият алкохол, известен като спирт. Химическата му формула е C2H5OH.

Установени са над 100 места, където е продаван "Бояришник" менте. Конфискувани са над два тона от него.

Следствените органи са започнали проверка по член от Наказателния кодекс, който е за „продажба на стоки и услуги, не отговарящи на изискванията за безопасност и довели до причиняване на смърт по невнимание на две или повече лица”.

Всички починали са мъже и жени на възраст между 35 и 50 години и са от микрорайона Ново-Ленино. От Следствения комитет твърдят, че всички тези хора са "социално неблагополучни граждани".

Кметството на Иркутск пратило свои служители да обикалят жилищата в Ново Ленино и да предупреждават местните хора за опасността от пиене на "Бояришник". Особен приоритет на обходите били "неблагополучните семейства".

На местната топлофикация било наредено да провери колекторите си евентуално за още трупове на пияници.

Наскоро от руското Министерство на финансите предупредиха, че концентратът на "Бояришник" е един от начините за заобикаляне на строгите норми за регулиране на алкохолния пазар, припомня Нюз.Ру. От ведомството обаче не бе изтъкнато, че тази течност е по-вредна за здравето, отколкото обичайния алкохол.

Преди няколко месеца управата на град Саянск, недалеч от Иркутск, забранила продажбата на „Бояришник“ именно защото го използвали предимно като алкохол.

Най-малко 19 жертви на алкохолно отравяне с козметичен продукт в Русия

Най-малко 19 души са починали в сибирския град Иркутск, след като пили лосион, който съдържал метилов спирт.

В няколко болници са приети за лечение общо 40 души. Състоянието на много от тях е крайно тежко, те са в реанимация.

Всички жертви на масовото отравяне са пили парфюмерийния продукт "Бояришник", съдържащ и глог. Според съобщението на шишетата с лосион имало предупреждение, че препаратът не е за вътрешна употреба.

Проверяват се два търговски обекта в града, образувано е наказателно дело за продажба на стоки, които не отговарят на изискванията за сигурност и предизвикване на смърт по непредпазливост.

В разследването са се включили и службите, които контролират продажбите на алкохолни напитки. Техен представител обясни, че регулацията на фармацевтични настойки и парфюмерийни лосиони, съдържащи спирт, е много скъпо.

Обмисляло се е налагането на по-строг контрол от 1 януари, но още не са взети решения. Според експерта подобни продукти на спиртна основа трябва да се продават само в специализирани магазини, а не в широката търговска мрежа.

Отравянията с алкохолни заместитери са чести в Русия, но случаят в Иркутск е най-смъртоносният от години, посочва Асошиейтед прес.

ДСБ са в готовност да напуснат парламентарната група на Реформаторския блок

Депутатите от ДСБ са в готовност да съгласуват с колегите си от Гражданския съвет възможността заедно да напуснат парламентарната група на Реформаторския блок. Това каза във Варна лидерът на партията Радан Кънев, цитиран от БТА.

ДСБ няма да подкрепи ново правителство в този парламент, обяви още Кънев. Той окачестви преговорите за нов кабинет като "трикаджийски", а поведението на участващите като неприлично и недостойно.

Всяка договорка за правителство между Меглена Кунева, Божидар Лукарски, Бойко Борисов и националисти, ни отдалечава от възможността да изградим нормална държава, смята лидерът на ДСБ.

На тази дата: 19 декември 1954 г. е разстрелян Виктор Абакумов - бивш министър на държавната сигурност на СССР

На 19 декември 1954 г. в Ленинград е осъден на смърт и още същата вечер е разстрелян Виктор Абакумов - генерал-полковник (1945), заместник народен комисар на вътрешните работи (1941-1943), на отбраната (1943-1946), министър на държавната сигурност (1946-1951), депутат във Върховния съвет на СССР. Не е известно дали е имал възможност да обжалва справедливата смъртна присъда.

Виктор Абакумов е малограмотен със завършен 7 (сегашен) клас. Едва 15-годишен попада в органите на ОГПУ (предшественик на НКВД). Прави бърза кариера. През 1934 г. са разкрити неговия нарушения, че е използвал конспиративни квартири за срещи с жени, и е прехвърлен в Главното управление на трудово-изправителните лагери като пълномощник на 3-ти оперативен отдел.

Заточението в ГУЛАГ обаче не продължава дълго. Изтеглен е и става пълномощник на 4-и (секретно-политически) отдел на ГУБД на НКВД. Получава звание лейтенант. В условията на Големия терор се специализира в следствената работа. Самият той бие арестуваните до загуба на съзнание. Усърдието на бияча е забелязано.

На 5 декември 1938 г. Абакумов става шеф на подразделението на НКВД в Ростовска област. Прескача едно звание и направо става капитан, а през март 1940 г. вече е майор. Методите на работа на Абакумов стават широко известни със своята крайност и жестокост. По-късно дори като министър той продължава сам да води разпитите на задържаните и често употребява физическо насилие.

От 25 февруари 1941 г. е заместник народен комисар на вътрешните работи и началник на Управлението на особените отдели на НКВД, преобразувано в Управление СМЕРШ (за контраразузнаване) през юли 1941 г. Ръководените от Абакумов служби осъществяват контрол върху дейността на органите за сигурност във флота и армията, както и във вътрешните войски.

Така през юли 1941 г. Абакумов получава звание комисар от ДС 3-и ранг (равностойно на генерал-лейтенант). Така за четири години 33-годишният Абакумов от обикновен лейтенант се издига до генералски висини. След 1,5 г. (4.2.1943 г.) става комисар от ДС 2-и ранг, сиреч генерал-полковник.

От 19 април 1943 г. Абакумов е заместник народен комисар на отбраната и началник на Главното управление на контраразузнаването «СМЕРШ». Тази служба се занимава с контраразузнаване, извършва „филтриране“ на съветските войници, освободени от плен, а също така унищожаване на ненадеждните елементи от завладените от СССР територии. През 1944 г. участва в депортирането на народи от Северен Кавказ, за което е награден с ордените „Кутузов“ и „Червено знаме“. Подготвя материалите по делото срещу ръководителите на авиационната промишленост през 1946 г.

На 4 май 1946 г. Абакумов сменя В. Н. Меркулов на поста министър на държавната сигурност (МДС). Сталин иска да види начело на тази организация човек, който ще му е благодарен за високия пост и ще му е напълно предан. На Сталин му е нужен министър, всяващ страх на всички наоколо, включително и на членовете на Политбюро на ЦК. На своите служители Меркулов казва направо: „От мен всички трябва да се страхуват.”

Методите на работа в МДС при Меркулов придобиват наистина гангстерски характер: тайни убийства, отвличания и нападения над граждани... Стига се дотам, че служители от МДС, представяйки се за американци, по сред бял ден на 15 април 1948 г. нападат министъра на морския флот А. Афанасев и започват да го „склоняват” да работи за американското разузнаване. На следващия ден възмутения министър пише заявление до Берия и Абакумов. В резултат след 10 дни е арестуван и след решение на „тройката” на МДС е осъден на 20 г. лагер.

През 1950-1951 г. Абакумов фалшифицира т.нар. Ленинградско дело, в резултат на което много невинни хора са арестувани и екзекутирани. Много от осъдените са от партийно-стопанския актив. През 1948 г. по пряко поръчение на Сталин той организира убийството на народния артист С. М. Михоелс.

Облаците над Абакумов започват да се сгъстяват още през 1950 г. Тогава Сталин чрез промени в структурата на МДС дава на Абакумов да разбере, че отнема политическото доверие от него. А след като си идва от отпуск през декември 1950 г., Сталин още повече отдалечава Абакумов. Той го приема като министър на ДС един единствен път на 6 април 1951 г. През 1949 г. такива срещи е имало 12 пъти, през 1950 г. – 6 пъти. За последен път Абакумов пристъпва прага на кабинета на Сталин на 5 юли 1951 г. за чуване на присъдата си, тъй като предния ден вече е отстранен като министър и го очаква неминуем арест.

В основата на обвиненията срещу Абакумов е заложен доносът от 2 юни 1951 г. на старши следователя М. Рюмин, съобщаващ, че Абакумов е потулил много перспективното дело на арестувания професор-кардиолог Яков Етингер (уморен е в килия-хладилник през март 1950 г., но е можел да даде „ценни” показания против „лекарите-вредители”), скрил е от ЦК важна информация за недостатъци в контраразузнавателната работа в Германия на предприятията „Висмут” (добиващи уранова руда) и накрая грубо нарушавал установените от партията и правителството правила за водене на следствието. Рюмин директно нарича Абакумов „опасен човек” на важен държавен пост.

Арестуван е на 12 юли 1951 г. заради несправяне с работата по изфабрикуваното от Сталин Лекарско дело и заради допуснат „ционистки заговор“ в Министерството на вътрешните работи.

Никита Хрушчов, тогава секретар на Московския градски комитет на партията, обяснява пред офицерите от МДС арестуването на Абакумов с примери за корупция, със създаването на частни публични домове, с получаването на скъпи подаръци от Запада и с ненавременното откриване на т. нар. Ленинградски заговор срещу Сталин.

Първоначално следствието е водено от прокуратурата, но от февруари 1952 г. по разпореждане на Сталин Абакумов е предаден на своето бивше министерство. Бившите подчинени на Абакумов се заемат сериозно със задачата и водят следствието с настървение. Налага му се да изпита последните нововъведения в изтезанията, въведени при него. След месец е постигнат исканият резултат. Според съставената на 24 март 1952 г. справка в медицинската част на Лефортовския затвор, осакатеният Абакумов едва стои на краката си и се придвижва само с външна помощ.

Оттам Абакумов е преместен в Бутирския затвор и денонощно е с белезници. Изтезанията продължават. Сталин всеки ден се интересува от хода на следствието. „Да се бие, да се бие, да се бие до смърт!” – непрекъснато настоява той.

Накрая под натиска на Сталин е подготвено обвинително заключение по делото на Абакумов за 10 ръководни служители в МДС. Министърът на ДС Игнатев го изпраща до Сталин с предложение да бъде разгледано от Военна колегия по съкратен ред (без участие на защита и обвинение). Не му е дадено ход, защото след 17 дни Сталин умира.

Берия освобождава Абакумов след смъртта на Сталин. След екзекуцията на самия Берия обаче в края на същата година Абакумов отново е арестуван. Към делото сериозно се връщат през пролетта на 1954 г., след реабилитацията на пострадалите по „Лениградското дело”. Оказва се, че предишните обвинения са „морално остарели”. Сега Абакумов е обвинен в извършване на незаконни репресии и със задна дата го причисляват към „бандата на Берия”, фалшифициране на съдебни дела, терористични актове и измяна към родината. Едва през 1994 г. е частично реабилитиран, снето е обвинението в измяна.

Делото в Ленинград се води от 14 до 19 декември 1954 г. в окръжния Дом на офицера, като процесът се води „открит”, но случайна публика не е допусната. Обвинението се поддържа лично от генералния прокурор Руденко.

Заедно с Абакумов на подсъдимата скамейка са още 5 души. Те са обвинени в необосновани арести, използване на престъпни методи на следствие, фалшифициране на следствени дела. Общо четирима са осъдени на разстрел, а двама на продължителен затвор.

Вицове, декември 2016 г.

СмЕх/Таралеж/

- Келнер, дай осем ракии сунгурларска.

- Е, що пък осем?

- Защото след втората вече не мога да кажа "сунгурлур..лар..ска"...

***

– Къде съм попаднал аз?!

– В изтрезвителното.

– А защо съм тук?

– Заради пиенето.

– Ами налейте ми тогава, де!

***

– Здравей, скъпи! Какво правиш? – Филм съм си пуснал. – Пак ли някакви мръсотии?! – Не… Мелодрама… Немска… за бедно момиче, на което в банята се разваля душът и идват да й помогнат трима водопроводчици…

***

Звъни телефона във фирма за ремонт на компютри.

- Принтера ми започна да не печата добре.

- Най-вероятно е за почистване. Ще ви струва 50 лева, но можете да прочетете ръководството и да си го почистите сам.

Клиента е потресен от такава откровеност:

- Младежо, вашият началник знае ли, че така му проваляте бизнеса?

- Честно казано това е негова идея. Доста повече изкарваме от принтери, които клиентите са поправяли сами.

***

Сноубордист събаря скиор на пистата.

Скиорът:

-Абе ти като не можеш да караш кво правиш на пистата?!?!

Сноубордистът:

- Е, как какво – събарям скиори!

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/ 

Цветан Цветанов: Ще подкрепим правителство с мандат на Реформаторския блок

С мандат на Реформаторския блок ние ще подкрепим едно правителство, но разбира се, че министрите и министър-председателят ще бъдат допълнително уточнявани. Това каза председателят на парламентарната група на ГЕРБ и заместник-председател на партията Цветан Цветанов в „Денят започва с Георги Любенов“ по БНТ.

„Мога да кажа, че полагаме максимални усилия да изчистим различията, които има между ГЕРБ, РБ, ПФ, за да може действително да се консолидираме в едно правителство, което да продължи политиката, която правихме в продължение на две години“, каза Цветан Цветанов. Той посочи, че от ГЕРБ не възприемат управлението като привилегия и удоволствие, а като отговорност.

„Положените усилия през последните две години дадоха действително добър хоризонт за страната ни“, коментира Цветанов и даде за пример добрия дефицит. „Смятам, че имаме много тежки разговори, които ще бъдат проведени в утрешния ден“, посочи Цветанов. Според него на тях ще се сложат всички детайли, за да се види дали е възможно да се състави правителство. Цветанов подчерта, че от ГЕРБ не искат да излизат от рамката, която са заложили преди две години. Според него най-голямото противоречие е въпросът с пенсиите.

По думите му е необходимо да има устойчивост и перспектива. Намираме изключителен конструктивен диалог с ПФ“, каза Цветанов и изброи в това число лидерите на НФСБ Валери Симеонов, ВМРО – Красимир Каракачанов и „Атака“ – Волен Сидеров. „Всеки един защитава своите приоритети, които е разписал в своята управленска програма, но ние трябва да правим тази политика, която може да ни обедини всички“, каза Цветанов.

И в ПФ почнаха да се разграничават един от друг

Националният изпълнителен комитет на партията на Валери Симеонов се разграничи от изказвания на лидера на ВМРО Красимир Каракачанов от последните два дни.

НИК на Националния фронт за спасение на България се разграничава от изявленията на председателя на ВМРО Красимир Каракачанов, направени зад сградата на НС на 16.12.2016 г. около 16.00 ч., както и от интервюто му по радио Дарик на 17.12.2016 г. Това се посочва в позиция на партията на Валери Симеонов, разпространена от пресцентъра на НФСБ.

"В изявленията си Каракачанов изнася несъгласувана с ръководството но ПГ на Коалиция "Патриотичен Фронт" информация за водените на 16.12.2016 г. конфиденциални преговори между ПФ, Атака, ГЕРБ и РБ. Това е пореден опит на търсене на евтин медиен ефект, който подхранва партийния егоизъм, но руши коалиционните отношения! ", се казва в изявлението.

"Същото се отнася и за позициите на ВМРО през последните дни, свързани с горивните картели и ”Лукойл”, които НФСБ не споделя и не приема", пише още в позицията. Съобщението е подписано от председателя на ПП "Национален фронт за спасение на България" Валери Симеонов.

В петък патриотите обявиха, че исканията им, за да подкрепят кабинет на Реформаторите, са увеличение на пенсиите, политика на неприемане на мигранти, по-строги мерки за справяне с битовата престъпност. В интервю за "Дарик" вчера лидерът на ВМРО коментира, че очевидно няма да има такъв кабинет, щом Борисов няма да приеме премиерското място. За него са несериозни аргументите за отлагане на изборите заради промени в изборната система - за преминаване към мажоритарна изборна система и съобразяване с резултатите от референдума, инициирани от Слави Трифонов, защото не е минал необходимия минимален праг от гласували.

"Ако ще се носи отговорност, трябва да се носи отговорност. Ако няма да се носи отговорност, да приключваме тази година с нерешителността и да вървим на нови избори", каза Каракачанов.

Обединените патриоти са против мажоритарни избори. Каракачанов коментира, че освен 2.5 млн. души, които подкрепят мажоритарна избирателна система, при 6.5 млн. души с право на глас, има и други 4 млн. души, които не са подкрепили въвеждането на тази система.

Според него германската избирателна система, която обединява елементи от мажоритарния и пропорционалния вот, е добра и за страната ни.

Каракачанов разкритикува премиера в оставка и за позициите му по останалите въпроси в референдума.

Представляващият Висшия съдебен съвет за Шекспир по "Дарик"

Представляващият Висшия съдебен съвет Димитър Узунов вчера в „Годината” на Дарик.

Водещият Кирил Вълчев към Димитър Узунов, представляващ ВСС:

"На кой герой от Шекспир се оприличавате?"

Узунов: "Български ли?"

Фотофакт: Коледната елха във Варна

Снимка: "Таралеж"

Градската елха във Варна и празничното осветление в града. Около 1900 тематични елемента – свещи, камбанки, елхички, снежинки, звездички, както и 50 000 метра светещи гирлянди грейнаха по улиците на морската столица.

На тази дата: 18 декември 1844 г. е роден Петко войвода

Петко войвода е роден на 18 декември (6 декември стар стил) 1844 г. в българското село Доганхисар, разположено на 26 километра от Дедеагач в Беломорска Тракия. В родното му село при даскал Лефтер, 15-годишният Петко се научава да пише и чете на български с гръцки букви. Майка му се казва Груда от съседното на Доганхисар село Тахтаджик, от известния род на Калояновци, а баща му е Кирко Каракирков. Има 8 братя и сестри. Бил много висок, с едър кокал, силно пъргав, но разсъдлив и с кротък нрав. Често пеел родопската песен за Делю войвода и обичал да играе хора. Турците убиват брат му Матю и братовчед му Вълчо и той убива единия и на 6 май (Гергьовден) 1861 година оставя семейството и излиза предводител на чета хайдути в гората, за да мъсти. Скоро 7-те момчета хайдути ликвидират убийците на Матю и Вълчи и главния виновник бахшибейскйя чифликчия Мехмед Кеседжи бей. На 16 юни 1861 година, при село Бахшибей разбиват турската полицейска потеря, водена от известен в околията с жестокостта си кърагалар, като убиват 2-ма и тежко раняват още неколцина турци. Османците са така респектирани от въоръжените българи, че дълго време не смеят да излизат от Бахшибей. След още две успешни битки с потерите през месец август, четата им става легендарна.

На 6 януари 1863 година една потеря от 130 души заптии и башибозуци открива и загражда станалите вече 9-тимата хайдути край селото Исьорен в Еноската кааза. Двама се убити, а Войводата (Голям Петко), Петко Радев (Малък Петко), Комньо Стоянов от Дугалхисар и Стоян Атанасов от Исьорен са ранени пленени от турците и хвърлени в затвора в Гелибол. Организират бягство, но са заловени и преместени в Солун в затвора "Камлъкуле" (Кървава кула) известна днес като Бялата кула. След като устояват на инквизициите и отричат всичко, турците решават да ги прехвърлят в Драма. По пътя хайдутите напиват заптиите и успяват да се освободят, но скоро при една турска засада всички освен войводата са пленени.

През 1864 г. новата чета завързва едно след друго кървави сражения: на 10 юни при старата Момчилова крепост Буруград и езерото Буругьол, Ксантийско, девет дена по-късно – в планината Саръкая, Маронийско, четата не само дава отпор и отблъсква потерите, но ги и преследва. Одринският Вали паша, силно обезпокоен, праща срещу четата Осман ага, кърагасъ в Одрин, получил своя бинбашийски чин за победата си над на Ангел войвода. Въпреки че превъзхожда в жива сила 20 пъти хайдутите, Осман е бит и опозорен от Петко войвода и пашата го хвърля в затвора. Следват успешни сражения с турците в планините Карлък и Шапкъна, в околностите на Гюмюрджина - на 30 август и на 28 септември.

Паметник на Капитан Петко войвода 

в Рим

Участие в обединението на Италия и Критското въстание (1866-1869)

През есента на 1864 година българският войвода, привлечен от гърците за борба срещу Турция, напуска Беломорието и пристига в Атина. Тук става слушател във Военното училище. Предприема революционна агитационна обиколка в Македония, след което заминава за Италия. В началото на 1866 се среща с Джузепе Гарибалди и отсяда в дома му, където двамата организират прочутата "гарибалдийска дружина" в състав от 220 италианци и 67 българи, която участва в Критското въстание. При пристигането си на остров Крит, на българския революционер е възложена мисия с малък самостоятелен отряд да действа в района на планината Шилик. Тук Петко войвода отново се проявява като храбър и смел ръководител и си спечелва званието "Капитан". След потушаването на въстанието напуска острова без да капитулира пред турците. Пребивава в Александрия, в Марсилия и в Италия. Известно време се установява в Атина, откъдето разпространява възвание към сънародниците си за освобождение на целокупното си отечество.

Снимка на Петко войвода, подарена 

от него на Георги Бойкинов

Завръщане в България

На 12 май 1869 г Капитан Петко войвода събира четата и от Атина тръгва по море към българския беломорски бряг. Пътьом преоблечени като низами "правят инспекция" на турския гарнизон в крепостта Сир остров Митилин (Лесбос) и благополучно 3 юни 1869 година пристигат в Енос при устието на река Марица. През лятото на 1869 г. четата пет пъти влиза в бой с турската жандармерия в околностите на Дедеагачката, Еноската и Кешанската кааза (околии) и отново успява да отблъсне турските сили.

След опит за покушение над войводата поръчан от силния местен феодал чифликчията Хакъ бей на черкезите от село Коюшепе, на следната 1871 г. във февруари 100 души хайдути нападат и запалват селото, избити са всички черкези, а жените и децата са прогонени. Около месец след това Петковата дружина води бой с турците при същото село, на 18 юни — в околностите на съседното черкезко село Акходжа, и на 12 август в гората Курудаг срещу многоброен башибозук и низами. Тук 22 дни ожесточено се бранят и успяват да се измъкнат, като дават един убит и войводата е леко ранен в крака, срещу убитите от тях 30 жандарми и един юзбашия. След поредния неуспех еноският каймакамин Тахир бей започва репресии над християнското население. През есента на 1871 г. те стават особено ожесточени, докато лично войводата нe се промъква преоблечен като ходжа при Тахир бей и го "вразумява". Репресиите са прекратени.

В 1872 г. одринският валия изпраща срещу четата Арап Хасан, който скоро е пленен от Петковите четници. Животът му е пощаден срещу освобождаването на всички задържани по затворите с обвинение, че са Петкови помагачи и приятели. Пашата в Одрин само двадесет и четири часа след това освобождава всички тях от Одринския затвор, а на 30 юли 1872 година каймакамшът на Фере Мустафа Сусам в свое писмо до Петко войвода го признава за "самоуправен владетел" и му плаща "налог" 6000 златни турски лири. Това де факто е капитулацията на одринския валия. Дружината се структурира със свои бойна част - "четници", тилова част - "ятаци", разузнаване - "шпиони", счетоводство - "каса", снабдена е с добро оръжие и с палатки - "чадъри" подобно на турските части. Тя фактически става въстаническа военна част в Беломорието.

В 1873 г. четата става въстаническа. Нарича се „Първа българска родопска дружина“, с устав (от 23 април) и печат с надпис „Тракийска Р. Бълг. дружина“ (Тракийска революционна българска дружина), който е още от 1870 г.

В 1874 г. на 16, 17 и 18 януари, а след това на 22 февруари в планината Чандърда, Еноско, Капитан Петко само с 15 свои хора отблъсква 120 турци. През първата половина на 1874 година към заптийските потери на кърагаларите се присъединяват и войскови части. През май и два пъти през юни Петковата дружина, като извършва марш по 30 км за денонощие в един месец води бой, първо с цял табор войска в Димотишко, след това с една башибозушка орда в Кърджалийско, накрая, пак с редовна войска, на 30 юни в Гюмюрджинско. Следва нападение върху Дедеагачката железопътна станция заради издевателствата на немеца Хумберт върху работниците. Хумберт е глобен 450 златни лири и покорно спира безобразията си. Това вдига на крак Цариград и лично Одринският валия предвожда 2000 щика войска плюс целия башибозук и всички каймаками от вилаета срещу четата, но напълно се проваля, като единственото му геройство е, че обявява 5000 лири награда за главата на войводата, изтормозва християнските села и изгаря гората Шейнаркурусу до родното село на Пeтко войвода Доганхисар. Четата се оттегля към Марония и есента едва не става жертва на заговор да бъдат отровени от местния грък лихвар Калън (Дебелия) Тома, протеже на цариградския Али паша.

В 1875 г. първата схватка с потерите e на 20 март, в планината Св. Георги, Гюмюрджинско. Следват битките с турската полицейска и военна сила: на 9 май в планината Чаталтепе, Еноско, на 30 юни — при Бургасдере, Димотишко, на 20 август — в Имаретската кория, Гюмюрджинско, и десет дена по-късно — при Карабунар, Димотишко, където капитанът с 30 четници води бой с 500 души черкези, убиват юзбашията им и още 30 черкези. Бунтовниците дават 3 убити и 5 ранени, Петко войвода е ранен в ръката. След това при село Кадъкьой Джафер ага напада четата, по заповед на злополучния отровител Калън Тома в помощ му идва и 600 души войска от Мароня която е там да го пази от дружината. Четниците разбиват Джафер ага, след бърз марш влизат на 11 май в Мароня, арестуват Калън Тома и няколко заптиета, изгарят лихварските му книги, раздават ценностите му на бедните и тържествено напускат града, като отвеждат пленените със себе си. Турската войската го следва, без да смее да влезе в бой. Водят се преговори за размяна на пленниците срещу освобождаване на 4 четници, заточени на Кипър и хайдушки ятаци, ятаците са освободени и 4 заптиета се пуснати. Тъй като четниците остават заточени, лихварят и две заптиета са екзекутирани. През 1876 поради развихрилите се турски зверства при потушаването на Априлското въстание и последвалата дипломатическа активност, четата не предприема активни действия, за да не излага на тежка опасност беломорските българи.

Руско-турската освободителна война (1877-1878)

През 1877 г. в планината Чобандаг, Дедеагачко, на 15 март e първото сражение между бунтовническата дружина и турците. На 13 юни, ден преди руските войски да форсират Дунава, при село Павлюкюпрюсу четата разбива един кърагаларин от Фере. Организираният в 1869 година отряд, се включва в Руско-турската освободителна война (1877–1878). До края на годината четата има личен състав 300 души и активно действа в тила на турската армия, обезоръжава цели войскови части и пази населението от изстъпленията на „мажирите“ (дезертьори и бегълци). За по-малко от шест месеца бунтовниците водят девет битки с турските полицейски и военни части и установяват превъзходството си над тях.

В края на декември 1877 година четата влиза в Мароня и освобождава града и околният район от турска власт. Българската власт се държи и след сключването на 19 февруари (3-ти март нов стил) на Санстефанския договор, по който града остава извън границите на България и продължава до 9 март. Когато след атаката на войска, башибозук и черкези, водени от двамата паши (генерали) Хасан и Яхия, четниците, предадени от гръцкия поп Филип, се изтеглят с част от населението от града. Заели една височина край Мароня, те обстрелват турците, които отстъпват, помислили, че срещу себе си имат руска войска, така градът е спасен от опожаряване. Убити са 72 турци, 6 четници и десетина жители на Марония предимно жени и деца. Дружината се прехвърля в Доганхисар, родното село на войводата, което е в руската зона. Тук руснаците им възлагат охраната на християнскто население в Беломорието и Родопите от турски войски и башибозушките и дезертьорски формирования на английския полк. Сенклер нарекъл се „Хидает“ бей. На 29 март четниците преодоляват пътьом с бой едно отделение турска войска при Каракая, Ференско. На 13 април в планината Китка, Димотишко, четата в състав 200 души разбиват 3000 Сенклеристи , като няколко десетки от башибозука са убити. След 14 дни в следваща битка със сенклеристите са убити и ранени 150 сенклеристи срещу 19 убити и ранени българи, войводата е леко ранен. Следващото сражение с башибозука на Хидает паша е при село Голям Дервент, Димотишко. Тук Петко войвода има 400 души срещу 1000 на британеца. Българите дават убити и ранени — 11 души и убиват и раняват — 35 турци. На 21 май отряд от 10 души (капитана с 3 четници, 3 казаци, 3 въоръжени одрински търговци), командван от Петко войвода, успешно отбранява село Плевун от нападение на сенклеристки башибозуци, ранява 10-тина и избива 20 плюс главатарите им и след евакуиране на населението в руската зона на 22 май атакува с 200 свои четници башибозушката орда. Няколкото стотин сенклеристи са напълно разгромени и дават към 200 убити срещу няколко убити и ранени четници, включително войводата, който пак е ранен. На 5 юли четата води последен бой със Сенклеровите части в Дедеагачко. След претърпените поражения сенклеристите опразват района и се оттеглят към Кърджалийско заедно със своя предводител, където преди настъпването на есента групите им се разпадат. Четата продължава мисията си в средните Родопи. На 18 август е първият бой с башибозука при Ешекулак, вторият е на 30 август при „Момина вода“, третият — на 8 септември в Караманджа. Към дружината на капитан Петко, която се сражава за освобождаването на Родопите, се присъединява и четата на Крайчо войвода. На 14 ноември разрасналата се чета, попълнена с необучени ентусиасти, е отхвърлена от башибозука в битка при село Брезе, в местността „Пуризовските колиби“. След това броят на личния състав е намален и до края на 1878 г. успешно са отбранявани от башибозука Чепеларе, Широка лъка и съседните християнски села. В края на декември в Рупчос идва руски гарнизон и поема тази отговорност.

До март 1879 г., четата е дислоцирана в Средните Родопи, след това преминава в Хасковско, за да предотврати метеж от кърджалийските съседи. В началото на юни 1879 г. след стабилизирането на новата власт, преминала осемнадесет години в борба, четата е разпусната.

След Освобождението

Ген. Скобелев кани Петко войвода да му гостува и след разпускането на четата войводaтa заминава в Русия. Там е представен на император Александър II.Той го произвежда в чин капитан от руската армия, дава му Орден за храброст "Георгиевски кръст" за участието му във войната и имение от 160 000 декара в Киевска губерния, което Петко Киряков скоро продава и се връща в България.

През 1880 година той се заселва във Варна, където година по-късно се оженва за втори път за Рада Кравкова от Казанлък от котленски род на известния капитан Георги Мамарчев, сестра на известния казанлъшки книжовник и общественик Иван Кравков. Голяма е ролята и значимостта на Капитан Петко Войвода и за тракийското движение, и за тракийската организация. На 12 май 1896 г. по инициатива на Капитан Петко войвода и други родолюбиви българи в град Варна за защита интересите на българското население, останало след Освобождението в пределите на Турция се основава тракийско (Одринско) емигрантско дружество "Странджа", с което се поставя началото на освободителната организация на българите бежанци от Тракия, ратуваща за целокупна България. Днес тя носи неговото име. Петко войвода е и сред основателите на Демократическата партия във Варна[2].

През 1891 г. Петко войвода, който е русофил, е оклеветен за опит за атентат срещу министър-председателя Стефан Стамболов. Синът му от първия брак, който семейството приело охотно и устроило във Варна, е екстрадиран от България, а имотите, купени с парите на баща му, са конфискувани. При обиск в дома им градоначалникът Спас Турчев заграбва и спестяванията на войводата - 110 акции на стойност 44 000 златни лева и още ценни книжа за около 16 000 златни лева, придобити от продажбата на имението, с които войводата е подсигурил старините си. Хвърлен е и е изтезаван сто и четиридесет дни, от 27 юли до 15 декември 1892 г., във варненската тъмница Ичкале (подземията на старите римски терми), след което е интерниран в Трявна. След падането на Стамболов на 18 май 1894 г. той се връща във Варна. В началото на юни 1895 година в Станимака Петко войвода и Георги Христов Маламата пристигат, изпратени от Македонския комитет, за да набират доброволци за чета. В града е сформирана Пловдивско-Станимашката чета, която под командването на Маламата участва в Четническата акция, взаимодействайки с Трета серска дружина на поручик Тома Давидов.

Капитан Петко войвода умира на 7 февруари 1900 година и е погребан във Варна. Признателното гражданство му е издигнало паметник  на площад "Тракия" пред сградата на тракийските дружества.

Петко войвода се жени два пъти: първият за Елена, гъркиня от Енос или Кешан, от която има син и може би дъщеря, с която живеят в Ипсала, докато излиза хайдутин, а вторият – за Рада Кравкова от Казанлък, с която живеят, след като се установява във Варна и по време на интернирането му от стамболовистите в Трявна.

Вицове, декември 2016 г.

Докато я направят, зимата свърши...

СмЕх/Таралеж/

Сара е на смъртно легло и казва на мъжа си:

- Моше, искам да си призная, преди да умра, за да нямам грях на душата - синът ни не е от теб. Съседът Ицхак е истинският му баща!

- Я бягай, бе! Ицхак, тоя красавец, ще вземе да спи с теб - такава грозотия. Не вярвам, мой си е синът!

- Вярно е, Моше. Исках синът ми да е красив като него и му дадох пари, за да забременея от него.

- Хъм… така по вярвам… Я чакай малко - а ти от къде си взела пари?

- От касата на магазина ти ги взех. Тайно.

- Видя ли ма - мой си е синът…

***

Зад всеки успял мъж стои по една жена, заради която той не е искал да се прибира вкъщи.

***

Откраднаха ми колата!

- Обади ли се в полицията?

- Да, но не са те.

***

Много ми е чудно какво правят хората със спестеното време от "Zdr“...

***

Продавачка пакетира луксозен дантелен сутиен и бикини, купени от солиден мъж на доста прилична сума.

- Чудесен подарък!...А чорапогащник няма ли да купите?

Мъжа (доста злобно):

- Чорапогащник да купи мъжа и!

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/