Валери Симеонов: Речта на Румен Радев пълна с глупотевини

Остро изказване направи съпредседателят на Патриотичния фронт Валери Симеонов по повод речта на Румен Радев след полагането на клетва. Патриотът бе един от депутатите, които излезе от пленарната зала в знак на възмущение. "Неуважението започна от самото началото в речта на президента.

Той постави на последно място Народното събрание. Не беше необходимо да има такъв тон и тази реплика, че ни остава още една седмица - какво иска да ни каже, че той вече като син Божий се е качил на облаците и раздава правосъдие?!", коментира Валери Симеонов. Пред БНТ той каза, че Румен Радев е имал разточителна реч, "пълна с глупотевини".

Кънев: Речта на Радев е тъжен шаблон

Чухме непрограмна реч, а тъжен шаблон. И нищо, за промяната, в която хората инвестираха. Това каза Радан Кънев по повод речта на държавния глава.

 Не чухче нищо по темата на правосъдие и справедливост. Само общи приказки. Който  е писал тази реч, е направил лоша услуга на г-н Радев. Много неуместно беше изказването на Радев към народните представители. Г-н Радев да се извини за изпуснатите си нерви. Не е уместно такава реплика от обединител на нацията. От речта на Радев се разбра, че няма да е важен фактор.

Радев обяви съдебната реформа за приоритет на следващия парламент

Погледът на европейските партньори и българските граждани виждат едно и също – шири се усещане за безнаказаност. Съдената реформа трябва да е приоритет на следващото Народно събрание.

Това каза в словото си пред народните представители Румен Радев, който положи клетва като петия президент.

По думите му "несправедливостта е основната причина за емиграция".

Благодаря за доверието да бъда избран за държавен глава на народ с 1300-годишна история. Мнозина днес казват, че времената са трудни, но животът изглежда подреден само в застиналите страници на историята, когато е преразказан в минало свършено време. Политиката се случва винаги в сегашно тревожно време, каза Радев.

Той каза, че държавността се гради с натрупване и изрази признателност за извършеното от неговите предшественици - президентите Желев, Стоянов, Първанов и Плевнелиев.

Всяко поколение има своето изпитание, преходът се оказа нашият жребий, каза още Радев. По думите му "от панорамен поглед" страната е изпълнила своите стратегически цели, но от погледа на обикновения гражданин се вижда друго.

Той заяви, че в българската политика са се появили партии, зависими от бизнес кръгове, както са се появили и "чуждопоклоннически формации".

Референдумът според него показал, че българите искат личности в парламента и ограничаване на парийните субсидии. Отговорност на народните представители е реформата на Изборния кодекс да е такава, че да не създаде повече проблеми, отколкото се опитва да реши, каза Радев. Според него парите за партиите трябва да се ограничат значително, но да има и съзнание, че партиите могат да изпаднат в зависимост от бизнес кръгове.

Марешки: Давах пари на Валерия Велева за медиен комфорт

Бизнесменът Веселин Марешки обяви в сутрешния блок на Нова телевизия, че е давал пари на главния редактор на сайта "Епицентър" Валерия Велева, за да получи медиен комфорт. По думите му тя лично е идвала в офиса му, за да взима определената сума. Марешки уточни, че това е ставало преди президентските избори, в които се включи и той самият.

"Давах пари и ми беше спокойно. Спрях да давам пари и вече не ми е спокойно", коментира Марешки.

Думите му предизвикаха светкавичен отговор на Велева и тя се включи на живо по телефона по време на разговора. Тя уточни, че преди няколко дни в нейния сайт е публикуван обвинителният акт на Марешки по делото му за хулиганство. Според нея това е предизвикало неговата реакция.

"Абсолютна лъжа и клевета е това, че съм взимала пари за медиен комфорт. Виждала съм се един път с Веселин Марешки и това е било преди началото на кандидат президентската кампания. Всички договори и всички публикации на сайта по отношение на Марешки са с логото на платена публикация", заяви Велева.

Марешки каза още, че по времето на кабинета на Пламен Орешарски е бил извикан в централата на БСП от един от знаковите членове на партията – Димитър Дъбов. По думите на бизнесмена политикът му е казал, че е във властта и може да свърши "някакви неща".

"Влязох в кабинета му и той включи някакви системи, за да не се подслушва разговора. По време на разговора се случи горе долу това, което стана и с Валерия Велева", добави Марешки.

Той отхвърли и всички обвинения, че горивото по бензиностанциите му е некачествено. Бизнесменът каза още, че "единият, който говореше за качеството на горивата вече не е сред живите", намеквайки за внезапно починалия директор на Агенция "Митници" Ваньо Танов.

На тази дата: 19 януари 1950 г. България праща нота до САЩ! Дипломатическите отношения между двете страни са прекъснати за близо 9 години

Българският дипломат д-р Петър Вутов

 получил

нотата на Държавния департамент 

за прекъсване

 на отношенията между НРБ и САЩ през 

февруари 1950 г.

1950 В нота до Държавния департамент на САЩ България иска отзоваване на пълномощния министър Доналд Хийд, защото "поддържал отношения" с осъдения за "шпионаж" Трайчо Костов (екзекутиран на 16 декември 1949 г.). В резултат дипломатическите отношения между двете страни са прекъснати за близо 9 години.

След Втората световна война отношенията между България и Съединените американски щати преминали през драматични колизии. Студената война често ги вледенявала до степен на абсолютно им замръзване, както станало през далечната 1949 г. Тогава от Вашингтон официално поискали персоналът в легацията в София да бъде увеличен от 20 но 30 дипломата. 

Правителството на Васил Коларов отказва, с аргумента,

че не желае американските шпиони

под прикритието на дипломати в София, да се увеличат. През 1950 г. се стига и до логичната развръзка – посланикът на САЩ в София Доналд Хийт е обвинен в шпионаж и обявен в персона нон грата. Американците засипват външния ни министър Владимир Поптомов и премиера Вълко Червенков с протести, но полза от това няма. Прецедентът става на 21 февруари 1950 г., когато САЩ закриват мисията си в София и прекъсват всякакви дипломатически отношения с България – в практиката на Държавния департамент това е първи подобен случай след войната.

Изтеглят се и нашите дипломати от Вашингтон. Чак след смъртта на Сталин, около 9 години след скъсването на контактите, в София официално задраскват обвиненията срещу посланик Хийт. Бавно, стъпка по стъпка, отношенията леко се затоплят и на 14 март 1960 г.

американците пак отварят легацията си в София. 

Нормализацията на отношенията е изключително крехка и нетрайна. През април и май 1961 г. български дипломати и служители от посолството ни във Вашингтон са нападнати на улицата от престъпници. Макар че става дума за хулигански нападения, официалната реакция от София е в съвсем в духа на Студената война. Американските власти са обвинени, че нападенията са подготвени от ЦРУ.

През същата година избухва още един скандал. В популярното американско списание “US News and World Report” се появява репортаж за обучението на американски войници в базата Форт Браг. На една от снимките в репортажа ясно се вижда /а в текста се разказва/, как американските войници се обучават да противодействат на евентуални нападения от страна на български партизани. На черната учебна дъска на фотографията на кирилица са описани част от българските “партизански тактики”, от които е заплашен Пентагонът. Репортажът в “US News and World Report” е толкова драстичен и налудничав в посланията си, че нашият посланик във Вашингтон д-р Петър Вутов

решава начаса да реагира.

Дипломатът иска среща с един от шефовете на Държавния департамент Монкриеф Дж. Спиър и му говори доста ядосано. Вутов не скрива възмущението си, че “България няма никакво намерения да сваля американското правителство с партизански и военни методи и то десетилетия след като между двете страни е сключен мирен договор след войната”. Българският посланик подчертал, че изглежда в Пентагона още не са разбрали, че Втората световна война е свършила и партизани в България няма от двадесетина години. Самият д-р Петър Вутов имал двугодишен партизански стаж /1943-1944/ в Червенобрежкия отряд и учебните програми във Форт Браг му изглеждали като бълнуванията на кретени. Вашингтон изглежда бил стреснат от напълно естественото възмущение на Вутов, защото почти не реагирали, когато след няколко месеца в София се състояли две-три антиамерикански демонстрации пред US-посолството. А тези демонстрации имали друг повод – карибската криза и натискът на САЩ срещу Съветския съюз да изтегли ракетите си от Куба.

Добре известно е, че идеята съветски ракети да се разположат на Острова на свободата възникнала

по време на 7-дневното посещение на Хрушчов

у нас през 1962 г. Съветникът на първият съветски ръководител Фьодор Бурлацки разказва как станало това. Никита Хрушчов се разхождал по плажа на Евксиноград с министъра на отбраната маршал Родион Малиновски. Тогава, на черноморския бряг край Варна първият съветски ръководител възложил тази задача на маршала след съгласуване с Фидел Кастро. Показателно е, че по време на визитата Тодор Живков в свой тост към Хрушчов казва следните думи: „Нашият политически часовник е сверен до секунда със съветския. Нашият часовник върви по московско време”.

Посещението на Хрушчов особено зорко се следяла от тогавашният посланик на САЩ в София г-жа Юджийн Андерсън. Още повече, че при разговор с Живков, тя получава недвусмисленото предупреждение, че “България няма да търпи да се отнасят с нея като второстепенна държава.”

През октомври 1962 г.,

когато карибската криза е в своя апогей,

нашите дипломати във Вашингтон получават заповед от Външно министерство да унищожат архива на мисията заради „все по-голямата вероятност от избухването на война”. Изгарят се доклади, отчети, паметни бележки, инструкции, вътрешни указания, работни планове и преписки – общо над 2000 страници поверителни документи. Някои от най-секретните преписки остават на съхранение лично при временно управляващия на посолството К. Щерев.

След броени дни когато Хрушчов и Кенеди се споразумяват и опасността от Трета световна война изчезва, намалява и напрежението сред българските дипломати във Вашингтон.

Вицове, януари 2017 г.

Креативна реклама на автобус

СмЕх/Таралеж/

Мотам се из кухнята и чета следния надпис на етикет:

"Океанска сол. Добита от слоеве на възраст над 250 милиона години.

Трайност 2 години."

***

Имам един важен въпрос към Microsoft:

Тия карти, дето са в пасианса, някой въобще цепи ли ги?!

***

Установено е, че по време на телевизионните реклами рязко се увеличава трафика на канализацията.

***

Имало едно време един дядо и две баби...

/из шведска народна приказка/

***

- Мамо, днес в тролея настъпих без да искам една госпожа. Извиних и се и тя ми даде бонбонче!

- Браво моето дете, а благодари ли за бобончето?

- Да. А после я настъпих и по другия крак.

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/ 

Най - после изгониха Беновска от пресконференция

По време на последната пресконференция на Росен Плевнелиев като президент избухна скандал – охраната изведе журналистката, от медиите на Делян Пеевски, Илиана Беновска, след като тя се опита да го замери с ябълка.

Беновска взе думата и попита: „Какво ви платиха, за да станете проводник на най-вредните за България нюанси на американската политика, а именно соросоидските, грантаджийските, протестърсите, капиталските и да нажежите до червено отношенията между България и Русия в разрез с националната психология и политика на България?“

Обвини го, че е бил гнила ябълка в политиката и се опита хвърли по него ябълка, както направи на пресконференцията за избирането на ген. Румен Радев за държавен глава.

храната обаче не ѝ позволи. След като първата ябълка ѝ беше отнета, тя извади втора. Тогава бодигардовете я изтикаха от залата.

Плевнелиев отговори, че такъв вид провокации не заслужават отговор и говорят сами за себе си.

Плевнелиев: Може да загубим председателството на ЕС

Президентът Росен Плевнелиев предупреди за 4 риска пред страната в края на речта си за отчет на 5-годишния си мандат. Ето ги и тях:

Отнемане на българското председателство на Европейския съвет. Това може да се случи, ако България работи за разделение в Европа.

Непризнаване на изборните резултати от предсрочните избори. Това може да се случи, ако има съмнение за зависимости на служебното правителство, което ще подготвя изборите.

Нова миграционна вълна.

Има риск от геополитически провал, ако се превърнем в периферия на ЕС.

Държавният глава изрази надежда, че това няма да се случи. И пожела новият екип на "Дондуков 2" в лицето на Румен Радев и Илияна Йотова да продължат добрите политики в страната.

Един труден, но успешен мандат приключи. Силата на президентската институция не е в силната ръка, а в баланса. Да интегрираш, не да разделяш, не да местиш граници, а да работиш отвъд границите."

Това заяви президентът Росен Плевнелиев в началото на изложението си по време на пресконференцията за отчет на 5-годишния си мандат. До него е и вицепрезидентът Маргарита Попова.

Държавният глава ясно заяви, че често в отчета му ще се чуе, че са се случили неща за първи път.

"Силното политическо противопоставяне в този мандат доведе до масови протести и парламентарни кризи. Бях първият президент, назначил две служебни правителства в един мандат, работил с три парламента и пет правителства. Преведох държавата през тези кризи. В една немалка част на мандата властта беше в ръцете на президента, а тогава личността на президента е много важна", заяви Плевнелиев.

Той припомни още, че е първият държавен глава, "въвел пряката демокрация" и инициирал референдум, а в мандата са проведени три национални допитвания. По думите му предшествениците само са обещавали това, докато призивът на Плевнелиев "гласът на народа да бъде чут, а не купен" е довел до резултат.

Президентът обобщи и състоянието на държава в момента - висок растеж, стабилна икономика, ниска безработица, строеж на магистрали и инфраструктурни проекти. И заяви, че се радва, че е бил част от процесите и политиките, довели до това. Похвали се и с приемането на пакета от закони за националната сигурност.

По отношение на справедливостта той обобщи:

"Всички сме длъжници на народа и носим отговорнсот за ниското доверие и в съда, и в прокуратурата. Това е темата и трябват решения".

Плевнелиев отчете още и свършеното на международната сцена.

"Като убеден европеец и евроатлантик от началото на мандата казах ясно - ЕС не е външна политика, а моето семейство. Дадох всичко от себе си в подкрепа на Обединена и силна Европа. Взех принципна позиция по нарушаването на международния правов ред по отношение на незаконната анексия на Крим от Руската федерация. Политиката по отношение не на руския народ, а на Кремъл, не ме прави ястреб, а политик и гражданин с позиция. Обичам Русия, но не одобрявам водената от руския президент политика... Тя е опасна, този тип политика доведе до две световни войни в миналото.", заяви Плевленелиев.

Той заяви, че целта и визията му винаги са били Балканите са превърнат "от поле на интереси на Великите сили към интегрална част от Обединена Европа".

"Ясната позиция на България по отношение на санкциите срещу Москва заради Крим бе високо оценена", каза още държавният глава и припомни речите си пред различни европейски институции по темата, както и отличията, които е получил зад граница заради смелата позиция", каза още Плевнелиев.

Президентът заяви още:

"Не обещах всичко, но изпълних всичко, което обещах. Дадох общо 40 обещания - те бяха на сайта на институцията. Всеки можеше да контролира какво е обещал и свършил президента. Обещах да не правя коалиции в президентството. Изпълнено. Обещах да не назначавам кадри с минало в Държавна сигурност. Изпълнено. Обещах да инициирам референдум - изпълних".

Той благодари и на екипа си, и на всички, с които е работил.

Бях президент, но и кризисен мениджър. Вероятно съм най-атакуваният президент, понякога оставах сам, но си носих отговорността докрай", каза още той.

По думите на Плевнелиев той бе и първият президент, свалил публично доверието си от едно правителство и парламент, първият, който излиза от мандат в добри отношения с партията, която го е издигнала, първият, който не присъства на клетва в Конституционния съд заради съмнения в морала. Той обеща да не прави нови партии, но да продължи да работи за страната си.

Централната гара в Белград е превзета от гладни мигранти

Хиляди мигранти се опитват да оцелеят в студената зима в центъра на Белград. Те са блокирани в съседна Сърбия, тъй като така нареченият балкански път към Западна Европа е затворен, предава Нова телевизия.

Централната гара в сръбската столица е буквално превзета от премръзнали, изгладнели мигранти. Те се опитват да се топлят, палейки огньове с каквото намерят.

Стотици мигранти чакат за храна при минусови температури в стар склад на жп гарата. Доброволци раздават по едно ястие на ден на разселените хора, които са се настанили в района.

Около 1000 мигранти, предимно от Афганистан и Пакистан, обитават складовете зад гарата. Джавед от Афганистан споделя: „Ние нямаме какво да облечем нямаме одеяла, нямаме по-добро място за спане, нямаме баня, нямаме нищо“.

В момента на територията на Сърбия има около 8000 мигранти, които не могат да продължат пътя към Европа. Само в Белград техният брой е около 2000.

На тази дата: 18 януари 1902 г. Завършва аферата „Мис Стоун“, платен е откуп на четата на Яне Сандански 14 500 златни турски лири

Участниците в аферата „Мис Стоун“ - Сава Михайлов,

Яне Сандански, Кръстьо Асенов и Христо Чернопеев.

1902 Завършва аферата „Мис Стоун“. На ВМОРО са дадени 14 500 златни турски лири, за да бъдат освободени американската мисионерка Елена Стоун и придружителката й Катерина Цилка, отвлечени от четата на Яне Сандански и Христо Чернопеев на 21 август 1901 г. Двете са освободени на 2 февруари с.г.

Аферата „Мис Стоун“ е отвличането на американската протестантска мисионерка Елън Стоун и на нейната другарка Катерина Цилка от чета на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, начело с Яне Сандански и Христо Чернопеев в 1901 - 1902 година.

Елън Мария Стоун.

Отвличането

Планът за отвличането е изработен за около две седмици заедно с хората на организацията от протестантската мисия в Банско. Над Банско чака чета, начело с Никола Дечев. Чакането обаче изнервя Дечев и той изпраща на Сандански и Чернопеев писмо с остър тон, в което зявява, че ако не се появят, още същата вечер се връща в България. Така войводата на четата, която чака над Банско решава да се върне в България заедно с 11 четници. Остават само петима души - Сандански, Чернопеев, Димитър Кьосето, Стоил Просяков и Димитър Инев от Самоков. Сандански и Чернопеев успяват да убедят банските чорбаджии в необходимостта на акцията. След като привличат още няколко четници - Нано, Тодор, Христо и Коле от Градево, Лазо от Покровник и Христо от Бистрица - четата се разполага в местността Подпрената скала на пътя от Банско за Горна Джумая, по който Елън Стоун трябва да се върне в Солун. Тук към тях се присъединява и Кръстьо Асенов, дошъл от България с четирима четници.

Мястото, където са отвлечени Елън Стоун и

Катерина Цилка.

Тъй като част от богаташите в Банско се обявяват против акцията, непосредствено преди нея се появяват съмнения дали да се изпълни, но Чернопеев настоява, че финансовият въпрос трябва да се реазреши спешно. В същото време ръководителят на окръжния комитет в Банско Димитър Лазаров се запознава с мис Стоун и узнава точния час на пътуването ѝ. Участниците в отвличането се обличат в турски обелкла и се разбират помежду си да говорят на турски език, за да остане впечатлението, че отвличането е извършено от турци. Заедно с Елън Стоун пътуват Катерина Ушева, Катерина Цилка, Григори Цилка, три учителки, две ученички и други. Пътниците трябвало по план да се разделят в Горна Джумая, от където мис Стоун да замине за Солун, а Катерина Цилка - за Корча.

Елън Стоун и Катерина Цилка са отвлечени късно следобед на 21 август (3 септември) 1901 година. Пресрещнати са по време на пътуването като мис Стоун и Цилка са отделени от групата. Катерина Цилка е отвлечена за спътница на мис Стоун вместо планираната Катерина Ушева, защото последната е болна. Отвличането не протича съвсем по план. Елън Стоун тръгва по-късно от предвиденето, а селяните, които трябвало да снабдят четата с храна не успяват да излезнат спокойно от селото поради присъствието на турска войска, заради което четата чака без храна два дена. Непосредствено преди отвличането четата влиза в сблъсък с един албанец, който започва да стреля с револвер и успява да рани един четник, но албанецът бива обезоръжен и четата го взима със себе си. Освен това по време на отвличането прегладнялата чета забравя да говори само на турски език. По този начин отвлечените не могли да се заблудят, че похитителите са турци. Отвлеченият албанец се оказва разбойник, който многократно тероризира селата и Кръстьо Асенов го ликвидира, което допълнително разваля първоначалната идея четата да се представи за турски разбойници.

Османското комисарство изпраща до Министерството на външните работи и вероизповеданията в София официална нота, която гласи, че похитителите са българи, членове на македонския комитет.

Преговори

На следващия ден след отвличането в Банско Григори Цилка и останалите освободени спътници на мис Стоун известяват местната протестантска мисия за извършеното похищение, които известяват по телеграфа доктор Джон Хаус. Доктор Хаус от своя страна известява американския почетен консул в Солун Периклис Хадзилазару, който информира за отвличането американския консул в Цариград Чарлс Дикенсън.

Шест дена след отвличането Елън Стоун е накарана да напише писмо, с което трябва да започнат преговорите. Това писмо е диктувано от Яне Сандански и Чернопеев, а самата мис Стоун трябва да реши до кого да го адресира и тя го изпраща до неин приятел от Банско - Костадин Петканчин. В писмото се казва, че за връщането на мис Стоун се иска откуп от 25 000 златни турски лири и че Петканчин трябва да извести Уилям Пит - касиера в американския съвет в Цариград. Изплашен от писмото Петканчин информира турските власти за случилото се и така първият опит за започване на преговори пропада. След това мис Стоун пише ново писмо, което този път адресира до доктор Хаскел, който е мисионер в Самоков. Това второ писмо е занесено лично от Кръстьо Асенов, който е подпомогнат от Гьорче Петров и Никола Малешевски. На 15 септември (28 септември) доктор Хаскел се среща в Цариград с Уилям Пит, Еди Пенсър - временен американски представител и тогавашния генерален американски консул в Цариград Дикенсън.

Усложняване на отвличането и край на акцията

Яне Сандански, Христо Чернопеев и Кръстьо Асенов не очакват акцията да се усложни и продължителността ѝ от 6 месеца ги изненадва.

Главен проблем се явява пазенето на заложниците на безопасно място, което е задължение на Сандански. Поради наближаването на есента и зимата се появява предложение да се преместят около Арджанското езеро, но четата и жените решават да се задържат в Пирин и да се подслоняват предимно край Селище и Покровник.

Акцията бива заплашена от османските потери в Пирин, а освен това и действията на българските сили в пограничните области, поради което престоят на българска територия става невъзможен. Като допълнителна опасност се явява и върховистката чета на Дончо Златков. През лятото на 1901 година Златков напада четата на Яне Сандански при село Тросково с цел да отвлече американските мисионерки.[6] Престрелката трае цяла нощ. Двете чети отстъпват от селото и по пътя за Лешко четата на Сандански с жените са посрещнати от Чернопеев, който идва на помощ на Сандански с 50 човека. Заради сблъсъка с Дочно Златков Сандански повежда хората си към България и се оттеглят в Цървище, но там пък заради българските части са принудени да се върнат в Македония.

Заради всички тези опасности похитителите трябва да се движат постоянно, но това става много трудно заради отвлечените жени - мис Стоун е на 55 години, а Катерина Цилка е бременна в петия месец по време на отвличането.

Яне Сандански решава да потърсят убежище във Влахи, където Цилка да може да роди. По пътя обаче Цилка получава предродилни болки и четата се установява в Сърбиново. За помощ в раждането Сандански вика две баби. На 22 декември (2 януари) Цилка ражда момиченце, което е кръстено Елена (на мис Елън Стоун). Междувременно в Сърбиново идва турски аскер, което принуждава четата да напусне селото на третия ден след раждането. Тъй като Цилка не е в състояние да ходи или язди, пътува в специално направен сандък, дърпан от кон, с който да пристигне до Влахи. По пътя обаче бебето започва да плаче и между Чернопеев и някои четници се явява идеята да убият бебето, но Сандански я отхвърля, защото ако се изпълни според него това ще убие делото им пред народа.

След продължителни преговори в София и Самоков откупът - 14 000 златни турски лири, се получава на 18 януари 1902 година в Банско. Пленените жени са освободени на 2 февруари в Струмишко.