1769 г. Луи
Антоан дьо Бугенвил завършва околосветското си пътешествие в пристанище Сен
Мало. Френският мореплавател осъществява първото френско околосветско
пътешествие от 1766 до 1769 г.
Роден в
Париж в семейство на нотариус и по настояване на баща си започва да учи право,
но скоро се отказва и през 1754 г. се записва в армията, в полка на
мускетарите.
През 1763
г. възниква проект за разширяване на френските владения в Тихия океан. Като
проявил се дипломат и военен специалист Бугенвил идеално подхожда за тази
мисия. Назначават го за капитан на фрегата и той отплава на юг с голяма група
колонисти.
За да се
засили авторитета на Франция след загубата й в Седемгодишната война кралят и
правителството решават да организират първата френска околосветска експедиция.
За неин командир е назначен Луи Антуан дьо Бугенвил, който става първият
французин и 14 капитан извършил околосветско плаване, продължило от 15 ноември
1766 г. до 16 март 1769 г.
На 15
ноември 1766 г. с два кораба „Будьоз” и „Етуал” напуска пристанището Сен Мало и
се отправя на югозапад през Атлантическия океан, преминава през Магелановия
проток, който изследва и частично картира и навлиза в Тихия океан.
От 23 до 27
март 1768 г. в архипелага Туамоту открива атолите Вахитахи, Акиаки, Хао,
Хикуеру, Равахере, Марокао, Хараики и Тепото Южен. От 2 до 15 април пребивава
на остров Таити и обявява острова за френско владение, въпреки че Самюъл Уолис
го е обявявил за английско владение девет месеца по-рано. Междувременно
Бугенвил вторично след Уолис открива остров Мехетиа в Дружествените острови. От
там французите вземат на борда таитянина Аутору, брат на местния вожд, който
след това пребивава във Франция, но на обратния път към родината си умира.
След това
експедицията продължава на запад, посещава островите Мануа и Тутуила в
архипелага Самоа, открит през 1722 г. от Якоб Рогевен и на 22 и 23 май в
северната част на Новохебридските о-ви (Вануату) открива островите Вануа Лава
(вторично), Мере Лава (вторично), Амбае, Пентекост и Еспириту Санто (вторично)
и протока Бугенвил между островите Еспириту Санто на север и Малекула на юг.
На 29 май
французите напускат Вануату и продължават на запад. На 6 юни откриват рифа
Бугенвил, от където се насочват на северозапад към Нова Гвинея. На 10 юни на
югоизток от Нова Гвинея Бугенвил вторично след Луис Ваес де Торес открива
архипелага Луизиада. На 28 юни, вторично след Алваро де Менданя де Нейра,
открива Соломоновите острови - островите Веля Лавеля, Бугенвил и Шуазьол
(вторично), протока Бугенвил между тях и остров Бука (вторично).
След това
корабите заобикалят остров Нова Британия, откриват островите Каниет и островите
Ниниго (вторично) в Западните острови, в средата на август 1768 г. достигат до
северния бряг на Нова Гвинея и акостират на Молукските острови, където Бугенвил
дава едномесечен отдих на екипажа.
На 28
септември 1768 г. експедицията пристига в Батавия, а след това през остров
Мавриций и около нос Добра Надежда, на 16 март 1769 г. се завръща успешно във
Франция, като по време на плаването загиват само 7 човека, изключително голямо
постижение за това време. След околосветското плаване на Фернандо Магелан, това
на Бугенвил има най-големи заслуги и резултати за изследването на непознатите
все още морета и земи.
След
почивка от няколко години в периода 1779-1782 г. Бугенвил отново се включва
активно във военноморските сражения, на страната на американците по време на
Войната за независимост на американските колонии, като разгромява изпратената в
Карибско море английска ескадра край остров Мартиника.
През 1783
г. се завръща във Франция, през 1787 г. става член на Парижката Академия на
науките, а малко по-късно се опитва да организира експедиция в полярните
райони, която се проваля. През 1791 г. е повишен в звание вицеадмирал, след
което през 1794 г. се оттегля в имението си в Нормандия, спасявайки се от
настъпилия терор в страната.
