Фотофакт: Юнаци с калпаци блокират границите

Напрежението на ГКПП-Капитан Андреево ескалира, след като днес т. нар. патриоти отидоха на място и направиха опит да преградят всичките 3 гранични пункта с Турция.

96 страни замесени в огромна схема за пране на руски пари

96 страни са замесени в огромна схема за пране на пари, управлявани от руски престъпници с връзки с руското правителство и службите за сигурност.

Тя е разкрита в резултат на 3-годишно разследване на Молдова и Латвия, пише британският в. "Guardian" днес. Разследващите там разкрили, че милиарди долари са били изпратени от престъпници в Русия чрез банкови сметки в Латвия и Молдова. Разследването ги отвело до 96 замесени страни и мрежа от фирми с анонимни собственици.

Документи, които журналистите са видели, показват, че и британски, и американски банки са обработили огромни суми мръсни пари. През банки на Великобритания или базирани в Кралството са минали близо 740 милиона долара. Сред 17-те банки са HSBC, Кралската банка на Шотландия, Lloyds, Barclays и Coutts . Те ще трябва да отговарят пред правосъдието какво знаят за международната схема и защо не са отклонили подозрителните трансфери.

Документи показват, че най-малко 20 милиарда долара вероятно са били прехвърлени от Русия в 4-годишен период - от 2010 до 2014 г. Според разследващи реалната сума може да е 80 милиарда.

Високопоставен служител, свързан с разследването, казва, че руските пари "очевидно или са били откраднати, или са с престъпен произход".

Разследващите все още се опитват да идентифицират някои от руските богаташи и политици, които стоят зад операцията.

Те предполагат, че в нея са били замесени около 500 души, включително олигарси, московски банкери, агенти на службите.

Според британския вестник Игор Путин - братовчед на руския президент - е в борда на московска банка, в която е имало сметки, свързани с измамата.

Реалните собственици на повечето фирми в мрежата за пране на пари остават скрити зад анонимността, осигурена от спорните офшорни закони.

Документите, които "Guardian" цитира, съдържат около 70 000 банкови транзакции, 1920 от които са минали през британски банки, а 373 - през американски.

Радан Кънев: Бухалката от 90-те години се замени със съдийско чукче

Бухалката от 90-те години се замени със съдийско чукче. Законът вече не е оръжие на слабия, а на този с оръжие.

Това заяви лидерът на "Нова република" Радан Кънев пред Нова телевизия. Той добави, че да се променят нещата е нужна съдебна реформа по румънски модел, но ГЕРБ, БСП и дори Реформаторският блок били против него.

"Тези партии са свикнали да гушат всички пари и след това да ходят и да ги подаряват на хората, от които са ги откраднали. Демокрацията е създадена да предпазва човека от царе и султани, от башибозуци и местни феодали", каза още Кънев.

На тази дата: 21 март 1963 г. закрит е затворът Алкатрас

1963 г. закрит е затворът Алкатрас. Известен още като Скалата, затворът Алкатрас дълго време се счита за най-страшния и строг в цяла Америка. Първият европеец, който стига до острова, е Хуан Мануел де Аяла през 1755 г. Той го нарича Ла исла де лос алкатрасес, което в превод от испански означава „Островът на белите пеликани”, заради голямата популация на птиците тук.

Днес островът е превърнат в природен парк с богата и красива растителност и множество птици. Затворът е превърнат в музей, където може да се разгледа „автентичната мебелировка” на килиите, където е лежал самият Ал Капоне и доста други прочути престъпници.

През 1847 г. островът е набелязан най-напред като място за първия морски фар по Тихоокеанското крайбрежие. През 1848 г. избухва Калифорнийската „Златна треска” и американското правителство е обезпокоено от възможни чужди апетити към района. Затова то превръща остров Алкатрас в укрепена военна база с далекобойни оръдия с голям калибър, способни да потопят кораб на разстояние до 5 км.

През 1861 г., със започване на Гражданската война в САЩ, на острова са изпратени на заточение първите пленници. През 1898 г. Испано-американската война увеличава затворниците на 450 души. През 1906 г., след катастрофалното земетресение в Сан Франциско, стотици цивилни затворници са преместени в затвора на острова. До 1912 г. на централния хребет на острова е изградено огромна триетажна сграда, но след 10-15 години тя става тясна.

От 1907 г. Алкатрас е първият военен затвор в САЩ. Затворниците са подложени на строга изолация и желязна дисциплина, затова изправителното заведение бързо се прочува с тежкия си режим. Обитателите се делят на няколко категории, като някои от тях са лишени от правото да вземат книги от библиотеката, да получават кореспонденция и да бъдат посещавани, нито да говорят един с друг.

През 1934 г. поради високите разходи за поддръжка в разгара на Голямата депресия военните решават да ликвидират затвора и да прехвърлят собствеността му на Министерството на правосъдието. Така затворът става федерален и вече трябва да играе двойна роля: да ограничи най-прочутите престъпници в една сурова и дисциплинарна обстановка, като изпрати ясно предупреждение към тях и останалите, че федералното правителство не се шегува.

През април 1934 г. началникът на Федералните затвори Санфорд Бейтс и министърът на правосъдието Хоумър Къмингс слагат началото на „Проекта Алкатрас”, следейки отблизо и най-дребните детайли по неговото изграждане. Оригиналният килиен сектор, построен през 1909 г., претърпява цялостна промяна.

Сменена е самата концепция за представа за затвора. Всички 600 килии имат изглед единствено към вътрешността на затвора. Във външния периметър са изградени на по-високо равнище специални охранителни пасажи зад железни прегради, в които непрекъснато да патрулират полицаи с оръжие и постоянно да наблюдават затворниците. Всички килии са електрифицирани. Стоманени решетки преграждат всички отвори, до които затворниците ще имат достъп.

На тавана на столовата са инсталирани контейнери със сълзотворен газ, които да се задействат дистанционно. На всички врати са инсталирани електромагнитни метални детектори.

Новият директор Джеймс Джонстън издейства от правосъдния министър съдилищата да нямат право да изпращат осъдените направо в Алкатрас. Директорите на затворите в цялата страна щели да избират кои от своите най-непоправими затворници да пратят в Скалата. Клиенти на острова стават затворници с неконтролируемо и непредвидимо поведение и опити за бягство, както и прославени престъпници, ползващи се с привилегии заради своя статус и слава.

Затворниците, търсещи адвокат, който да ги представлява, докато са в Алкатрас, вече трябвало да изпращат молбите си директно до министъра на правосъдието. Привилегиите били сведени до минимум и никой нямало да се ползва със специално отношение.

Осъдените трябвало да заслужат правото си на посещения, като това можело да стане едва след първите три месеца. Директорът щял да одобрява всички посещения, но само по едно на месец. Затворниците получавали ограничен достъп до библиотеката на затвора, като вестниците трябвало да бъдат одобрени. Пощата е считана за привилегия, а всички писма, входящи и изходящи, подлежали на преглеждане. Работата също е считана за привилегия, а не право, и допускането до нея зависело от поведението на затворника.

Обновеният федерален затвор Алкатрас отваря врати през август 1934 г. Първите му нови обитатели са 11 затворници от остров Макнийл в щата Вашингтон, 53 от федералния затвор в Атланта и 102 от федералния затвор Левънуърт, Канзас. Сред тях са Ал Капоне, Док Баркър (последният оцелял син от прочутата банда на Мама Баркър), Джордж Кели-Картечницата, Робърт Страуд-Птичаря от Алкатрас, Флойд Хамилтън (шофьорът на бандитите Бони и Клайд) и Алвин Карпис-Зловещия.

Според официалната информация от Алкатрас не е успял да избяга нито един затворник. Регистрирани са 14 опита за бягство с участието на 34 души. Статистиката сочи, че при опити за бягство са застреляни петима затворници, двама са се удавили, петима се водят безследно изчезнали, а останалите са били заловени.

Два от тези опити са особено значими за историята на затвора. През 1946 г. затворник на име Бърнард Кой успява да изработи инструмент за огъване на решетки и да се изкатери до един от пасажите. Той напада нищо не подозиращия пазач, обезоръжава го и хвърля оръжията му на още няколко чакащи затворника. Предвождани от Кой и неговия приятел Пол Крецър, бегълците планират да си пробият път със стрелба, но не успели да намерят ключа за двора на затвора. Отчаяните затворници взимат няколко пазачи за заложници и обявяват война на управата на Алкатрас.

Кой, Крецър, Марвин Хъбард, Сам Шокли, Майрън Томпсън и Кларънс Карнс решават да се бият до смърт. Изпусналият нервите си Крецър насочва пистолета си в препълнената килия с взетите за заложници пазачи и открива огън по тях.

Съпротивата продължава цели два дни и накрая Крецър, Кой и Хъбард са застреляни. Останалите съучастници се връщат в килиите си с надеждата да не бъдат разпознати като директни участници в опита за бягство. Един от пазачите, Уилям Милър, също умира от раните си. Друг пазач, Харолд Стайтс, е застрелян и убит, докато се опитва да поеме контрол над килийния блок. Томпсън и Шокли по-късно са екзекутирани заедно в газовата камера на затвора Сан Куентин заради ролята си в убийството на пазача Милър, а Карнс получава допълнителна 99-годишна присъда.

През лятото на 1962 г. Франк Лий Морис и братята Кларънс и Джон Англин извършват най-прочутия опит за бягство от Алкатрас. Техният приятел Алън Уест им помага да осъществят остроумен план: с чучела под завивките да излъжат пазачите по време на нощните им проверки, а с предварително направен сал и надуваеми спасителни жилетки да преплуват студените води на залива.

Всичко е измайсторено в продължение на половин година, а с крадени инструменти си издълбават проход във вентилационните шахти. Отворът на вентилацията представлявал гъста метална решетка, с размери 25×15 см. Те успяват да направят имитации на мрежата, скриваща изровения цимент. За чучелата затворниците използвали боя, сапун и бетон на прах, за главите събрали коса в бръснарницата.

Вечерта на 11 юни 1962 г., веднага след преброяването в 21.30 ч., Морис и братята Англин смъкват решетките. Уест, за когото ФБР е убедено, че е мозъкът на този план, прекарал голяма част от времето си в правенето на чучелата и затова не е успял да разшири достатъчно вентилационния отвор в килията си. Тримата стигат до покрива, откъдето се спускат по сервизните тръби до земята, а оттам прескачат четириметровата ограда и се озовават на брега на острова. Там надуват лодките и спасителните си жилетки и изчезват завинаги.

Бягството е установено чак сутринта. ФБР разследва случая няколко години, но никога не се натъква на действителни следи. Съдбата на тримата остава истинска загадка.

Затворът е подложен на извънредни проверки поради влошаващото се състояние на сградата и занемаряването на охранителните мерки, в резултат на бюджетни съкращения. Корозийният ефект на солените води, както и екстравагантните разходи за управление на затвора, дават достатъчно основание на министъра на правосъдието на САЩ по онова време, Робърт Кенеди, да го закрие.

През 1964 г. Алкатрас е закрит със заповед на министъра на правосъдието и главен прокурор Робърт Кенеди (брат на президента Джон Кенеди). На 21 март 1963 г. последните 27 затворници завинаги напускат легендарния остров. Според официалната версия това е направено поради много големите разходи за издръжка на затворниците на острова.

Островът остава необитаем до 1969 г., когато голяма група американски индианци го провъзгласяват за индианска собственост. Те имат грандиозни планове да положат там основите на Туземен културен център. Но постепенно островът започва да се превръща в убежище за бездомни и онеправдани хора. На 1 юни 1970 г. възниква неочакван пожар, който помита индианското селище, причинявайки щети на няколко главни сгради и изгаряйки до основи къщата на директора, на дома на пазача на фара, клуба на пазачите и нанася сериозни поражения на историческия фар.

Федералните служби обвиняват индианците за пожара, а те прехвърлят вината върху правителствени саботьори. Медиите, които дотогава изразяват съчувствие към каузата на местните, се обръщат срещу тях и публикуват истории, разказващи за побои и нападения. Подкрепата за индианците почти изчезва. Първоначалните организатори на движението изоставят острова, а останалите повеждат битки помежду си.

На 11 юни 1971 г. двайсет федерални маршали, съвместно с Бреговата охрана, акостират на острова и изгонват останалите му жители. През 1972 г. Конгресът създава Националния парк „Голдън Гейт” и остров Алкатрас става част от него. Островът отваря врати за посетители през есента на 1973 г. и се превръща в една от най-популярните забележителности на парка, с повече от един милион посетители от целия свят годишно.

Вицове, март 2017 г.

Даставки с дрон...

СмЕх/Таралеж/

- Как ще те позная?

- Ще видиш един и ще си помислиш "Оф, дано не е тоя..."

***

- Косьо, ти яде ли бе, моето момче?

- Да, бабо.

- Я си отвори Инстаграма да видя.

***

Иля Муромец разказва как се сражавал с Лернейската хидра:

- Отрязвам и една глава - поникват четри.Отрязвам четири поникват три, отрязвам ги трите - седем поникват.

- И ....

- Половин час сякох - никаква закономерност...

***

- Много напредна нашата медицина. - казва една 92-годишна баба на съседката си - Едно време, като бях на 20 години, по пет пъти се събличах пред доктора, докато разбере какво ми е. А сега, като ме види на вратата, вика: "Покажи си само езика!" И веднага ми пише рецептата.

***

Две баби си говорят: - Гледа ли Титаник, Сийче? - Гледах го, ама щеше да е по хубав, ако вместо Леонардо Ди Каприо, играеше Брус Уилис. - Е да, ако играеше той, щеше да спаси кораба!

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/ 

"Нова република" изпреварва "Да, България"

Пет партии са сигурни участници в следващото Народно събрание. Реформаторският блок запазва шансове за парламентарно представителство. ГЕРБ остава с лека преднина пред БСП, а "Нова република" изпреварва "Да, България".

Това сочат данните от проучване на изследователски център „Тренд", направено по поръчка на вестник „24 часа", реализирано между 10 и 16 март 2017, сред 1004 пълнолетни български граждани. Изследването е проведено „лице в лице" и е представително за пълнолетното население на страната.

От началото на годината, изследователски център „Тренд" провеждаше всеки месец национални представителни проучвания. Не се отчита определена тенденция и съществена динамика в последните три месеца, в която и да е от основните партии.

Малко над две трети от всички анкетирани вече са решили за кого ще гласуват, докато една пета все още не са решили. Привържениците на двете основни партии изглеждат убедени в избора си.

Повече от половината респонденти не следят предизборната кампания, докато 45% я следят. Най-младите са най-незаинтересовани от кампанията, докато над две трети от хората над 60 години я следят.

Личностите, които са в листата на партията, са по-важни за 46%, отколкото самата партия (35%). Сред електората на социалистите обаче тази пропорция е обърната, като над половината от тях посочват самата партия като по-важен фактор.

Тъй като сме на финалната права в предизборната кампания и вече всички участници в изборите са регистрирани, предоставихме на всеки един респондент пълния списък от всички регистрирани партии в ЦИК с техните номера и ги помолихме да посочат своя избор.

Първа политическа сила остава ГЕРБ с 29,8% от тези, които заявяват, че ще упражнят правото си на глас. Веднага след тях се нарежда БСП с 27,9%. След тях се нареждат Обединени патриоти (10,2%), ДПС (8,7%) и „Воля" (7,3%). Това са партиите, които със сигурност ще имат представителство в следващото Народно събрание.

Реформаторският блок запазва най-големи шансове за преминаването на парламентарната бариера, събирайки 3,8% от тези, които заявяват, че ще гласуват. Коалицията между АБВ и Движение 21 получава 2,6% подкрепа. „Нова република" и „Да, България" са съответно с 2,3% и 2,2%. Опцията „не подкрепям никого" се предпочита от 3,1%.

Въпреки очертаващата се сложна парламентарна конфигурация в 44-то Народно събрание повече от половината запитани са на мнение, че след предсрочните парламентарни избори ще се състави правителство, докато само една пета са на обратното мнение.

Проучването не е прогноза за изборния резултат, а моментна снимка на обществените нагласи.

Напрежението между Германия и Турция ескалира

Напрежението между Турция и Германия продължава да ескалира, след като властите в Германия отказаха да позволят някои турски министри да агитират за гласуване с "да" на референдума на 16 април. Референдумът е свързан с бъдещите конституционни промени, които предвиждат разширяване на властта на турския президент.

Германският външен министър Зигмар Габриел заяви на турския си колега Мевлют Чавушоглу, че президентът на Турция е преминал границите, като обвини германския канцлер Ангела Меркел в използване на нацистки практики, предаде Франс прес.

"Ние сме толерантни, но не сме идиоти. Затова ясно заявих на турския си колега, че е премината една граница", каза Габриел в интервю за германския вестник "Пасауер нойе пресе".

Турският президент вчера отправи персонални нападки срещу Меркел, като я обвини, че използва нацистки практики, визирайки решението на германските власти да забранят прояви на турски министри на германска територия по повод предстоящия на 16 април в Турция референдум за увеличаване на президентските правомощия.

В същото време властите във Франкфурт разрешиха митинг на забранената в Турция Кюрдска работническа партия.

Председателят на фракцията на консервативната Европейска народна партия (ЕНП) в Европейския парламент Манфред Вебер предупреди турския президент Реджеп Тайип Ердоган срещу по-нататъшната ескалация на конфликтите с Германия и другите страни от Общността.

„Гордостта на една нация не може да се защити от обиди към другите", категоричен бе германският политик. "С тази агресивна политика той вреди на собствената си страна на най-много“, коментира Вебер, допълвайки, че с всеки един изминал ден нападките на Ердоган стават „все по-странни“. Европа обаче не бива да се оставя да бъде провокирана от Анкара, подчерта Вебер.

Фотофакт: Какво още ни отне демокрацията?

"Демокрацията ми отне детето. Прати го в Бъркли, САЩ..."

К. Нинова

Какво ни отне демокрацията?

Демокрацията ни отне много:

- Задължителната физзарядка;

- Кафето от цикория "Инка";

- Задължителното участие в манифестациите;

- Бригадите по два пъти годишно;

- Двете години в казарма за мъжете;

- Руския автомобилен парк;

- Изходните визи;

- Програмата "Время" на руски в петък по БНТ;

- Задължителния руски филм след нея;

- Страха да не те чуят;

- Военното обучение в училище;

- Истмат, диамат, история на БКП;

- Цензурата;

- Вицовете за Живков, Брежнев, Чапай и Петка, грузинците и арменците, чукчите...;

- Трудовите войски за малцинствата и буржоазните семейства;

- "Суперпродукциите" "Хан Аспарух";

- Вестниците, нарязани на парчета в тоалетните;

- Универсалната миризма в същите;

- Ленинските съботници;

- Доброволните отряди;

- Дисидентите;

- Почивките с колеги в профсъюзните станции;

- Индустриалните "гиганти", генериращи пушек и загуби (Кремиковци, Химко...);

- Непосилните външни дългове;

- Плановете да се присъединим към СССР;

- Храненето на смени;

- Партийните секретари;

- Дружбата от векове за векове, която е като въздуха и слънцето...;

- Комсомола;

- Отечествения фронт;

- Страха от неочакван ядрен край на света;

- Задължителното гласуване на избори с един кандидат;

- Митингите в подкрепа на смяната на имената на турците;

- Портретите на Живков и Брежнев навсякъде;

- Възможността да си купиш имота на турски "екскурзиант" на безценица;

- Невероятната скука на новините;

- Опашките за банани и портокали за Нова Година;

- "Скъпите магазини" за дефицитни стоки като маслини и мандарини;

- Тридневните траури при смъртта на съветските лидери;

- Корекомите за "вносни" стоки с твърда валута;

- Презаписите на касетки от плочи, донесени някак от зад "Желязната завеса";

- Номенклатурата;

- Бозата от 6 стотинки;

- Лагерите: детски, бригадирски, затворнически;

- Киселото мляко от 23 стотинки;

- Бял хляб за 40 стотинки;

- Салам "Петрохан" (скъп беше). Същото важи за "Закуска";

- Марципана от соя;

- Мавзолея и мумията в него;

- Жителството;

- Пропуските за граничните райони;

- "Евиния" плаж;

- Детската асамблея "Знаме на мира";

- Полякините, продаващи "Нивея" и "Бич може";

- ГДР;

- Дружинните ръководители;

- Масовото писане на доноси;

- Режима на тока и водата;

- Панелното строителство;

- Невъзвръщенците;....

.......................................

- Младостта.

Как човек да не се умили? Моля допълвайте!

Коментарът е от фейсбук профила на Даниел Смилов.

На тази дата: 20 март 1995 г. сектата Аум Шанрикьо организира атентат със зарин в токийското метро

1995 г. сектата Аум Шанрикьо организира атентат със зарин в токийското метро.

Движението е създадено от Шоко Асахара в едностайния му апартамент в токийския квартал Шибуя през 1984 г. под името Асоциацията на планинските магьосници Аум. Първоначално започва като курс по йога и медитация и постепенно се разраства. Тъй като привлича значителен брой млади висшисти от елитните японски университети, започват да го наричат „религия за елита”.

През 1987 г. Асахара се завръща от Индия и казва на съмишлениците си, че е постигнал крайната си цел - просветление. Най-близките му последователи му предлагат пари, които той приема и използва, за да организира интензивен семинар по йога. Той продължава няколко дни и привлича много хора, интересуващи се от духовно развитие. Самият Асахара обучава участващите и групата започва бързо да расте.

Същата година Шоко Асахара официално сменя името си и подава молба за регистрацията на религиозната групата Аум Шинрикьо. Първоначално властите не отказват да й присъдят статус на религиозна организация, но след обжалване през 1989 г. я признават за такава. След това е установен е манастирски ред и много от последователите решават окончателно да се присъединят.

Най-големият достигнат брой членове е около 20 000. Много от тях са привлечени към групата с обещанието, че ще развият свръхестествени способности, а други - с отрицанието на корупцията и материализма, които виждат из цяла Япония. Членовете на Аум се считат за част от японския елит - завършили са престижните университети и според ценностите на тогавашните времена е трябвало да бъдат едни от най-привилегированите в обществото. Но много от тях са недоволни от Япония, която според тях е станала материално богата, но духовно празна.

Доктрината на Аум Шинрикьо е базирана на оригиналните будистки сутри, наричани Пали канон. Освен Пали канона, Аум шинрикьо използва и други текстове като тибетските сутри, Йога сутрата на Патанджали и таоистки текстове. Идеологията на Сектата също така е повлияна и от християнството.

Асахара също така използва предсказанията на християнския астролог Нострадамус и предрича големи катаклизми в края на миналото хилядолетие. Той също така вижда мрачни конспирации навсякъде, разпространявани от евреи, свободните масони и конкурентни японски религии.

Асахара очертава пророчество за второ пришествие, което включва трета световна война. Последният сблъсък, според Асахара, завършва с ядрен армагедон. Асахара дори използва терминът „армагедон”, който взима от Откровение на Йоан. Според теорията му човечеството ще изчезне освен избран елит - естествено това са тези, които са се присъединили към Аум. Мисията на сектата е не само да разпространи словото на спасението, но и да оцелее след края на дните.

Той първоначално предсказва, че армагедонът ще се случи през 1999 г., но за да пришпори своите последователи към по-радикални мерки, променя датата и обявява, че ще се състои през 1997 г., но в крайна сметка се спира на 1995 г.

Сектата започва да привлича внимание на обществото още през 80-те години с обвинения за измама на новобранци, задържане на членове против волята им и принуждаването им да даряват пари. Има дори случай на убийство на член на групата, който през 1989 г. се опитал да я напусне.

Проучване на в.„Ню Йорк таймс” разкрива, че организацията е провела поне 9 биологични атаки над различни места в Япония. Мишените им включват законодателната власт, императорския дворец, американската база в Йокосука и др. Членове на сектата разпръскат микроби и бактериални токсини от покриви и камиони. Атаките се провалят и няма данни за пострадали, защото се оказва, че бактериите, с които успяват да се снабдят, не са с достатъчна степен на токсичност.

На 20 март 1995 г. членове на Аум изпускат зарин в пет влака в токийското метро, убивайки 12 души и ранявайки около 5500. Това остава най-сериозното нападение в Япония от Втората световна война насам. Атаката е насочена срещу влакове, минаващи през Касумигасеки и Нагатачо, където има ситуирани сгради на японското правителство.

Десет мъже са признати за виновни за атентата. Пет са изпуснали зарина, а другите пет са били шофьори при измъкването. Течният зарин е поставен в найлонови торбички, които са увити във вестник. Всеки носи по две, равняващи се на около 900 мл зарин, един от тях носи три. Първоначално идеята била да използват зарина под формата на аерозол, но впоследствие се отказва от нея.

Извършителите били въоръжени с чадъри със заострени върхове, за да пробият торбичките и маски, каквито обикновено се носели по време на грипния сезон. Малко преди влакът да спре на предварително избрани станции те оставили пакетите на земята, като ги продупчили няколко пъти с чадъра. После слезли от влака и се срещнали със съучастниците. Заринът изтекъл във вагоните и станциите и повлиял на тези, които имали контакт с него. Поради характеристиките си, много малка част от него се е изпарила и станала опасна при вдишване.

Много от жертвите дори не разбират, че са били жертва на атентат и независимо от симптомите отиват на работа. Доста по-късно, след като бива обявено по новините, те разбират какво се е случило.