събота, 20 май 2017 г.

Вицове, май 2017 г.

Ей това ни трябва сега...

СмЕх/Таралеж/


Между държавни служители:
-Чух, че подготвят закон - от подкупите да се удържа данък.
-А ще има ли необлагаем минимум?

***

– Чичо Митко, от години гледам какви хубави, бели, равни зъби имаш!
– На ти ги...

***

Средновековен спам,15-ти век.Стои принцът,чака писмо от любимата.Три дни и три нощи чака.Пристига пощенски гълъб.Щастливият принц развълнуван отваря писмото.А там:„Точа мечове.Изгодно.“…

***

Две книги „Математика за Идиоти“
– По 16,90лв. всяка…общо 50лв.,моля!

***

Двама българи отиват в Египет. Влизат и в Хеопсовата пирамида. В нея обаче е адски задух и колкото по-навътре влизат толкова по-задушно става… Накрая единия вече не издържа и вика на другия:
– Не мога повече, много задушно тука, аре пиши „К*Р“ и да излизаме!

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/ 

петък, 19 май 2017 г.

Лозан Панов нарече реформата "мимикрия"

Премиерът Бойко Борисов се оказа твърде ангажиран заради събитие в Хитрино и фино плъзна председателя на ВКС Лозан Панов да обяснява плодовете от днешната среща само с двете министърки - на външните работи и правосъдната реформа Екатерина Захариева, и на правосъдието Цецка Цачева.

Това стана под почти непрекъснатите крясъци на корпулентните медии, строени до микрофона и от друга страна - опитите на ресорните съдебни репортери да зададат въпроси, провиквайки се от залата.

В краткото си изказване Панов повтори думата "дълбочина" на реформата няколко пъти и обобщи, че ще работи да се върви към нови конституционни промени. Той заговори за безконтролна власт:

За мен очевидно е, че темата с конституционни и законодателни промени трябва отново да бъде поставена. И да кажем, че без реформи в прокуратурата такава дълбочина в реформата не може да се случи - обяви Панов след срещата.

Дадох примери с различни казуси - "Костинброд", подслушването на премиера в неговия дом, КТБ, ЦУМ-гейт, които сочат на това, че всеки трябва да носи отговорност и да има механизми за носене на тази отговорност, визира той явно държавното обвинение.
След което повтори, че темата само се измества, ако се твърди, че има личен конфрикт с Филчев или Цацаров, или друг.

И изречението, с което вбеси двете министърки на Борисов:

В дълбочина съдебната реформа трябва да бъде направена - всяка мимикрия на реформа, съжалявам, но води до неверие в правосъдието.
Екатерина Захариева почти го прекъсна:

Кабинетът никога не се е опитвал да прави мимикрия на реформа.

Ние няма да симулираме реформи, мимикрия и там, каквото употреби г-н Панов, каза тя ядовито.
Иначе отби темата, че конституцията е изменяна 4 пъти само в частта ѝ за съдебната власт и заговори за намаляване на паламентарната квота във ВСС, промени в НПК и други важни работи.

Цецка Цачева каза, че апелира Панов да представи конкретни текстове за законови промени, т. е. какво разбира под "дълбочина" на реформата.

Тя също не се съгласи с определението "мимикрия".

Само с понятия бланкетни, с общи формулировки ние рискуваме да останем там, където сме в момента.
Правосъдната министърка, от една страна, заяви, че "няма магистрат и няма власт, която да е недосегаема", от друга - напомни, че се работи парламентът да привиква и да изслушва всички, а от трета - че била съгласна с казаното от Лозан Панов, че това са... само контролни функции.

При тотална какофония към 10,50 ч. - почти 2 часа след началото на срещата, тримата напуснаха фоайето на МС и спряха да отговарят на въпроси, защото журналистите крещяха един през друг.

Ще продължавам да настоявам за среща с президента, ако наистина е загрижен за съдебната реформа. Нямам отговор от него по втората част от писмото ми – за иницииране на конституционни промени.
Това каза по-рано на влизане Лозан Панов.
Панов поиска да се види с министър-председателя за продължаване на реформите в съдебната система "в дълбочина" - според думите му тази сутрин.

На въпрос дали ще обсъдят ЦУМ-гейт с Борисов, той каза, че случаят е показателен с липсата на институционална реакция.

Панов заяви още, че срещата му с министър-председателя е само първата - предстоят и такива с паламентарно представените партии.

Валери Симеонов иска записите от репликата за Бухенвалд

Вицепремиерът Валери Симеонов поиска от вестник "Сега" аудиозапис на думите му: "Като се замисля, кой знае какви майтапчийски снимки сме си правили в Бухенвалд...".

Симеонов беше гост в Нова телевизия и коментира избухналия скандал със зам.-министъра на регионалното развитие Павел Тенев, който подаде оставка заради негова снимка, на която той прави нацистки поздрав. По повод скандала Симеонов бе цитиран от вестника да каза, че вероятно и той си е правил майтапчийски снимки.

"От вестник "Сега" да представят аудиозапис, а не просто фонография от това, което твърдят, че съм казал", заяви той. Валери Симеонов потвърди, че ще съди вестника, който според него е изопачил думите му.

"Вчера имаше лов на вещици, да не кажа лов на фашисти", подходи иронично към скандала Симеонов, но не пропусна да се извини, както и ГЕРБ направи вчера за създадените неудобства с тези снимки на партньорите си - Волен Сидеров и Красимир Каракачанов и на коалиционния си партньор ГЕРБ.

Снимката на зам.-министър Тенев Симеонов определи като "нелепа шега", чието място не е във Фейсбук.

Вчера заради снимка с нацистки поздрав, чието съществуване е известно от години, премиерът Борисов разпореди уволнението на дългогодишния експерт от Министерство на отбраната Иво Антонов. Щом е научил за решението, Антонов изпаднал в прединфарктно състояние и в момента е в реанимация, каза Симеонов. Вицепремиерът го определи го като предан човек и изключителен професионалист.

Лозан Панов влезе на среща при Борисов

"Toвa e нopмaлнa и инcтитyциoнaлнa cpeщa зa тoвa дaли щe пpoдължи peфopмaтa в cъдeбнaтa cиcтeмa и щe имa ли дълбoчинa в нeя". Toвa ĸaзa шeфът нa BKC Лoзaн Πaнoв нa влизaнe в Mиниcтepcĸи cъвeт зa cpeщaтa мeждy нeгo и пpeмиepa Бoйĸo Бopиcoв.

Πaнoв пoдчepтa, чe тeмa нa paзгoвopa щe бъдe и cĸaндaлa "ЦУM гeйт".

"Teзи cъбития ca eмблeмaтични и пoĸaзaxa липcaтa нa инcтитyциoнaлнa peaĸция", дoбaви cъдия №1. Πaнoв ĸaзa, чe щe пpoдължaвa дa нacтoявa зa cpeщa c пpeзидeнтa Pyмeн Paдeв, ĸoйтo пpeди няĸoлĸo дни нe oтĸлиĸнa нa пpизивa мy дa cъздaдe ĸoмиcия, ĸoятo дa paзcлeдвa "ЦУM-гeйт".
"Cpeщaтa c пpeмиepa e чacт oт бъдeщи cpeщи c пapлaмeнтapнo пpeдcтaвeнитe фopмaции зa peфopмa в Cъдeбнaтa cиcтeмa, дoпълни Πaнoв.


На тази дата: 19 май 1934 г. Извършен е преврат в България

На 19 май т.г. се навършват 83 г. от Деветнадесетомайския преврат. Държавният преврат е извършен през 1934 г. от Политическия кръг „Звено“ и Военния съюз с помощта на армията.
Новото правителство начело с Кимон Георгиев (19 май 1934 г. - 22 януари 1935 г.) отменя Търновската конституция, разпуска Народното събрание и забранява политическите партии.

В парламентарните избори през юни 1931 г. Демократическият сговор претърпява поражение и отстъпва управлението на страната на коалицията Народен блок, съставена от различни по състав и интереси политически партии. Макар че новото правителство не отменя ограничителните сговористки закони и не извършва съществени промени в заварения полицейски апарат, то е посрещнато с известна неприязън от десните сили в страната.

Борбата против блоковото управление се подема от Военния съюз, Политическия кръг "Звено" и Народното социално движение на проф. Александър Цанков. По-активни се оказват звенарите, които се ползват и с по-голямо влияние в армията. Непосредствената подготовка на преврата започва след конгреса на Военния съюз през ноември 1933 г., на който се взема специално решение. Заговорниците правят опит да привлекат на своя страна и някои от политическите сили като БЗНС „Врабча 1“, БЗНС „Ал. Стамболийски“, дори и Демократическата партия, но без успех.
Възползвайки се от настъпилите разногласия и разцепления в Народния блок през пролетта на 1934 г., на 18 срещу 19 май с. г. Военният съюз извършва държавен преврат. Според някои слухове проф. Александър Цанков също има намерение да вземе насилствено властта при насрочения за 20 май конгрес на Народното социално движение.

Според Петър Хаджииванов, непосредствен участник в преврата, първоначалният план за провеждането му е предвиждал цар Борис III и семейството му да бъдат избити. За тази цел е подготвена група от протогеровисткия клон на Вътрешната македонска революционна организация, която трябвало да бъде пропусната в Двореца от офицерите от Военния съюз, охраняващи входовете към него под ръководството на подполковник Тодор Кръстев. В последния момент решението е отменено, като самият Хаджииванов е изпратен да предаде на Кръстев заповед да не допуска никого в двореца.

Според други изследователи превратът е югославски проект за ликвидирането на България и своеобразен реванш за сръбския майски преврат от началото на века. Хората, с които сръбското разузнаване е най-тясно свързано, са някои земеделски водачи около Г. М. Димитров и Коста Тодоров, кръгът на Кимон Георгиев и Дамян Велчев, протогеровистите Лев Главинчев и Перо Шанданов, социалистът Димо Казасов. В нощта на преврата на западната граница е струпана сръбска войска. Да се справят с царя, ако откаже да подпише указа за новото правителство, са натоварени Лев Главинчев и Перо Шанданов. Царят подписва.

След преврата, за около година в периода юни 1935 - май 1936 г., за военен аташе в югославската легация в София е назначен Дража Михайлович, който изключително активно работи с българската опозиция в лицето на различните фракции на БЗНС за единение на България към Югославия под управлението на династията Караджорджевич.
Новият кабинет е сформиран от Кимон Георгиев - лидер на Политическия кръг "Звено". Той има разнороден политически състав - освен представители на "Звено" в него влизат десни земеделци и дейци на Цанковото Народно социално движение. Ключовите министерски постове са поверени на лица от Военния съюз.

Превратът е посрещнат враждебно от всички политически сили, но те не са в състояние да му се противопоставят. В същото време и заговорниците са лишени от широка политическа подкрепа и разчитат единствено на помощта от армията. Една от първите задачи на новата власт е поставянето на ВМРО извън закона и издаването на задочна смъртна присъда над Иван Михайлов. Още в първите дни на съществуването си новото правителство пристъпва към съществени преобразувания във вътрешния живот на страната: отменя Търновската конституция, разпуска Народното събрание, забранява политическите партии, революционните организации и профсъюзите. Въвежда нова система в държавното управление: назначаване на кметовете от централната власт, създаване на държавни професионални организации (Български работнически съюз), създаване на Дирекция на обществената обнова и други. Благодарение на сръбските пари, раздавани щедро от Югославското посолство, набират скорост обществени движения - Българо-югославянското дружество и особено Студентското дружество за приятелство между Югославия и България.
Във външната политика най-значителният акт е установяването на дипломатически отношения със СССР (23 юли 1934 г.), договор за сътрудничество с Югославия и частичното ориентиране на страната към Франция. Външните министри на Франция и Съветския съюз Барту и Литвинов на своя среща заявяват доволството си от случващото се в България след 19 май. Доколкото част от звенарите и техните привърженици във Военния съюз имат републикански убеждения, това придава известна антимонархическа насоченост на извършения от тях преврат.

След убийството на Караджорджевич кризата в правителството на Кимон Георгиев става очевидна. С помощта на верни офицери от Военния съюз през януари 1935 г. Борис III налага оставка на кабинета и назначава на нов начело с ген. Пенчо Златев.

Дамян Велчев, най-амбициозният член на групата "Звено", се опитва да върне стария сценарий на преврата. С прякото участие на Дража Михайлович се сформира група около него, Владимир Заимов и Г. М. Димитров, комунистическия функционер Сава Гановски и протогеровистите. Сценарият предвижда сваляне на цар Борис III и установяване на република, управлявана от триумвират в състав: Дамян Велчев, Михаил Маджаров и софийският митрополит Стефан. След няколкомесечен престой в Белград, на 2 октомври 1935 г. Дамян Велчев прекосява през нощта пеша българо-югославската граница, но там никой не го очаква. Уплашен от риска превратът да бъде неуспешен, Владимир Заимов дава разпореждане полковете да не излизат от казармите и сам се оттегля от акцията.

Дамян Велчев е посъветван да се върне обратно в Югославия, на което той отговаря: "Не мога да го направя. Аз съм поел ангажименти!" На другата сутрин е заловен и по-късно осъден на смърт, но след верноподаническо писмо до царя е помилван. Показанията на обвиняемите и свидетелите по време на процеса разкриват цялата схема на преврата.

Вицове, май 2017 г.

Катеричката не е глупава. При такава пролет е още
рано да сваля панталоните.

СмЕх/Таралеж/


– Мили, къде си?
– Чакам автобуса.
– Моля те, побързай!
– Добре, ще го чакам по-бързо.

***

Който отслабнал за лятото-отслабнал,останалите ще покоряваме с чар...

***

Чипс - наглостта да продадеш 2 картофа на цената за 2кг.

***

Много пиян в заведение вика сервитьора:
- Какво още ще поръчате?
- К...
- Кюфтета?
- К...
- Кебапчета?
- К..
- Карнобатска?
- К...
- Каберне?
- Криско ми пуснете!

***

Женското "Идвам след пет минути" е като мъжкото "Ще се върна след пет минути"

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/ 

четвъртък, 18 май 2017 г.

Нов "патриот" зам. министър дава на късо

За вътрешния заместник- министър от квотата на "Обединени патриоти" Стефан Балабанов бежанците и ромите са "пасмина" и "примати", а проблемите е най-добре да се решават с бой. Това показва справка във фейсбук профила на заместника на Валентин Радев. От него се вижда, че повечето споделени от него публикации са статии от медии, близки до депутата от ДПС Делян Пеевски, като "Блиц" и "ПИК". Те са придружени с коментари от Балабанов, които са изписани само с големи букви и без особено спазване на правилата на пунктуацията.

През тази седмица двама други представители на "Обединени патриоти" бяха отстранени от изпълнителната власт заради снимки с фашистки поздрав в социалната мрежа "Фейсбук" - зам. регионалният министър Павел Тенев и служителят от Министерството на отбраната Иво Антонов.

Балабанов, който е роден в Пещера, е бил зам.-кмет на града от 2011 г.
На парламентарните избори от март е кандидат за депутат на второ място в листата на "Обединените патриоти" и така влиза в Народното събрание. В интервю от 10 май пред регионална медия той заявява, че парламентарната група на националистите са нямали по-подходящ кандидат от него.

В официалната му визитка на сайта на вътрешното ведомство е записано, че владее руски език. В публикациите си той нарича ромите и бежанците пасмина и примати. Възхвалява армията и нейното състояние по време на комунизма. Бил е на блокадата на турско-българската граница от "Патриотите" преди последните парламентарни избори. Споделил е и клип от блокадата и гордостта си, че пази страната.

Малко след като информация за фейсбук активността му се появи в "Медиапул", постовете, споменати там, бяха изтрити.

Материал на "Блиц" от профила на Балабанов е придружен с коментар "ТОВА ЛИ ТРЯБВА ДА СЕ СЛУЧИ И В БЪЛГАРИЯ, ЗА ДА РАЗБЕРЕМ, ЧЕ ТЕЗИ ПРИМАТИ НЯМАТ МЯСТО ТУК?". Този пост обаче е изтрит.

В началото на годината Балабанов споделя пост от ВМРО-БНД, в който се казва, че "Обединени патриоти - НФСБ, Атака и ВМРО" посрещнахме достойно протеста на циганската партия "ДРОМ" пред сградата на ВМРО." Зам.-министърът обаче остава недоволен от свършеното от съпартийците му и пише "СПОРЕД МЕН ТРЯБВАШЕ ДА ГИ ПОНАБИЕТЕ МАЛКО НАГЛЕЦИТЕ".

На 21 декември 2016 г. Балабанов споделя отново статия от "Блиц" с коментар: "ТЕЗИ СА ДЖИХАДИСТИ, КОЛКОТО АЗ СЪМ КОСМОНАВТ! ЕДИН ХУБАВ БОЙ И НЯМА ДА СЕ СЕТЯТ ЗА ДЖИХАД!"
Социалната мрежа Балабанов използва, за да критикува напуснали коалицията "Обединени патриоти" или в частност партия "ВМРО". Един от примерите е свързан с Костадин Костадинов от партия "Възраждане", който бе кадър на ВМРО и общински съветник във Варна. Той бе замесен в улична свада с лидера на "Воля" Веселин Марешки през 2014 г., когато последният бе задържан в ареста за 24 часа. Под медийна публикация от 5 май за това, че Костадинов ще излезе пред парламента на протест, коментарът на Балабанов е "НЯКОЙ МОЖЕ ЛИ ДА МИ ДАДЕ ТЕЛЕФОНА НА МАРЕШКИ, ЗА ДА ГО ПОЧЕРПЯ, ЧЕ НАБИ ТОВА МЕКЕРЕ??".

Очевидно на новия зам.-министър се харесва много "боя" като начин на справяне с проблеми, които той приема за такива и с тези, които са на различно мнение.


Руското посолство във Вашинготн вече ще се намира на улица "Немцов"

В сряда Комисията по национална сигурност и правителствени въпроси към Сената подкрепи законопроект за преименуване на улицата пред руското посолство във Вашингтон.

Тя ще носи името на убития през 2015 година руски опозиционер Борис Немцов, съобщава "Еxото на Москва". Инициатор е сенатора на Флорида Марко Рубио. "Уисконсин Авеню" ще носи вече името "Борис Немцов Плаза" и ще се превърне в новото седалище на руската дипломатическа мисия в случай на окончателно одобрение от страна на Конгреса.

Подобен проект вече е въведен в Камарата на представителите. След евентуалното одобрение от сенаторите и конгресмените, той ще бъде изпратен за подпис на президента на САЩ.

Валери Симеонов ще съди в. "Сега". Не бил казал за "шегаджийски снимки"

Вицепремиерът Валери Симеонов ще съди вестник "Сега" за публикуване на невярна информация. Това обяви той на извънреден брифинг в Областната администрация в Бургас, предаде "Фокус".

Симеонов заяви, че срещу него се води негативна пропаганда от вестника, който манипулира интервю.

"Този вестник ще бъде съден. Никога, по никакъв начин не съм произнасял думите, изнесени в заглавие, че съм правил шегаджийски снимки в "Бухенвалд" (в публикацията бе цитиран да казва "майтапчийски снимки" - б.р.). Става въпрос за атака срещу правителството. Това се използва за политически цели. Съжалявам, че давам интервю на всеки, който поиска, разчитайки на коректността на журналистите", заяви още вицепремиерът.
На въпрос дали би си подал оставката, ако БСП му я поискат, той отговори, че това няма да се случи.

"Бих я подал тогава, ако моите партньори и коалиционният ни партньор я поискат. България има нужда от добро правителство", каза Симеонов.
Ето официалната позиция на "Сега" по темата:

"Вестник "Сега" категорично отхвърля твърденията на Валери Симеонов, че е публикувал невярна информация. Репортерът на "Сега" си е свършил работата съвестно и професионално. На 17 май 2017 г. той е провел два разговора със Симеонов. В първия Симеонов иронично-пламенно защитава зам. министъра Павел Тенев и неговата снимка с нацистки поздрав. Във втория, проведен по негова инициатива, Симеонов разказва историята от студентското си пътуване до "Бухенвалд".

Това не е първият, а едва ли ще е и последният случай, в който Валери Симеонов си позволя неуместни шеги на етнически, религиозна и друга основа".

На тази дата: 18 май 1944 г. всички кримски татари са изселени от полуострова

Миналата година Украйна спечели Евровизия 2016 с песента "1944". Това стана повод за много спорове. Песента разказва за изселването на 380 000 кримски татари по заповед на Сталин в Централна Азия заради подкрепата им за Нацистка Германия през Втората световна война. Смята се, че почти половината от тях умират по пътя към Азия, като на наследниците им е позволено да се върнат в Крим едва след краха на Съветския съюз.

От 18 до 20 май 1944 г. с решение на Държавния комитет по отбрана (ДКО) на СССР всички кримски татари са депортирани от полуострова в Узбекистан (151 хил.), Казахстан (4286) и Таджикистан, като малка част е изпратена в Марийска АССР, на Урал и в Костромска област. В телеграма до Сталин НКВД докладва, че са изселени 183 155 души.

Мотиви за изселването

В секретното постановление на ДКО № ГОКО-5859 от 11 май 1944 г. относно причините за депортацията се казва, че „по време на Отечествената война много кримски татари измениха на Родината, дезертираха от частите на Червената армия, отбраняващи Крим, и преминаха на страната на противника, постъпвайки в сформираните от немците доброволчески татарски военни части, борещи се против Червената армия; в периода на окупация на Крим от немско-фашистките войски, кримските татари участват в немските наказателни отряди и особено се отличават със своите зверски разправи по отношение на съветските партизани, а също така помагат на немските окупатори при организиране на насилственото изпращане на съветски граждани в германско робство и масово изтребване на съветски хора.”

Според разпореждане на германския Генерален щаб от 18 януари 1942 г. фюрерът дава възможност за неограничено формиране на татарски воински части. Организацията на татарските роти за самозащита е възложена още на 2 януари на шефа на охранителната полиция и на службата за сигурност (СД) обергрупенфюрер от СС Олендорф.

На 3 януари под председателството на Олендорф се провежда първото официално тържествено заседание на татарския комитет в Симферопол по случай началото на вербовката.

След приключване на общите мероприятия татарите искат разрешение да завършат тържественото заседание – началото на борбата против безбожниците – по свой обичай с молитва и повтарят след своя мулла три молитви:
1. За постигане на скорошна победа и обща цел, а също така за здраве и дълъги години живот на фюрера Адолф Хитлер;
2. За немския народ и неговата доблестна армия;
3. За падналите в боевете войници от Вермахта.

Общо са зачислени 10 000 татари-доброволци, а 4000 души са организирани за борба с партизаните. Други 5000 доброволци имат готовност да попълнят сформираните 14 роти. Като се отчете, че 10 000 души пък се намират в редовете на Червената армия, то почти всички боеспособни татари носят униформи на Вермахта.

В боевете с партизаните татарите се бият с ожесточение, като се стремят да ги унищожат. Самите татари дават 400 жертви от взелите участие в боевете 1600 души. От всичките само един преминава към партизаните.

Татарите са знаели какво ги чака. Те са видели разправите на националистите над местната съветска администрация и техните семейства, свидетели са на дезертьорстото на своите бащи и синове, стреляли в гръб на червеноармейците. Знаят и безпощадната отмъстителност на Сталин и започват да се подготвят за ответни репресии. Оптимистите, които се надяват само да бъдат изселени живи, пекат сухари и стягат багаж.

Депортацията не засяга значителна част от кримотатарските колаборационисти, тъй като са евакуирани от окупационните власти в Германия, където е създаден Татарски планинско-егерски полк от СС.

По-голямата част обаче от татарите остава Крим. Непосредствено след Съветската армия вървят подразделения на НКВД, които през април-май „прочистват” прочистват територията, арестуват и осъждат около 5000 колаборационисти от всякакви националности.

Това обаче се струва недостатъчно на Сталин и всъщност той е истинският автор на постановлението от 11 май. Депортирането по време на война не е изнамерено от Съветския съюз. Например след японската агресия в Пърл Харбър (1941) всички японци в САЩ превантивно и поголовно са изселени от тихоокеанското крайбрежие. Депортацията в Крим обаче е извършена пост-фактум след бойните действия и не може да бъдат приведени никакви военни съображения. Всъщност става дума за отмъщение над цял народ, вменявайки му колективна вина и отговорност.

Цялата проявена абсурдна безчовечност на сталинизма по отношение на Кримската депортация може да бъде илюстрирана с два примера:

1. Кримските татари, воюващи храбро в състава на Съветската армия, след демобилизацията също са депортирани – общо 8995 души, в това число 524 офицери и 1392 сержанти. През 1952 г. само в Узбекистан ветераните са наброявали 6057 души, много от които имат високи правителствени награди.
Известни са малки изключения, като например летецът-изтребител Амет Хан Султан, два пъти Герой на Съветския съюз, не е изселен, но му е забранено изобщо да посещава Крим. (Неговият бюст в Крим е демонтиран от приятели, подлежал на разрушаване.)
2. Депортирани са и кримските татари, които не са живели в окупирания Крим и не са сътрудничили на германците, но са завърнали в родния край през април-май 1944 г. В частност са изселени прекаралите войната в евакуация членове на Совнаркома на КССР и партийните ръководители от Кримския областен комитет на ВКП(б).

Депортацията

Постановлението на ДКО излиза ден преди Съветската армия на 12 май 1944 г. да освободи окончателно Кримския полуостров. Депортирането започва на 18 май, но очевидно е подготвяно далеч по-рано. Преди това от татарите са иззети 49 минохвъргачки, 622 картечници, 724 автомата, 9888 пушки и 326 000 патрона.

В операцията са ангажирани над 32 000 души от НКВД. На депортираните е разрешено да вземат „лични вещи, дрехи, битов инвентар, посуда и продоволствие” до 500 кг. на семейство. Към всеки ешелон има лекар и две медицински сестри с лекарства.

На наркома за търговия е възложено „да осигури всички ешелони с всекидневна топла храна и чай”. При това храната е разчетена на човек: 500 гр. хляб, месо/риба – 70 гр., булгур – 60 гр., мазнини – 10 гр.

Предписано е на пристигналите в местата за заселване да се усигурят градински участъци и да се окаже помощ при строителството на къщи с местни строителни материали. Селскостопанската банка е задължена да отпуска на заселниците заем за строителство на къщи и за стопанско обзавеждане до 5000 рубли на семейство със срок на погасяване до 7 г.

На практика това не е изпълнено. В някои композиции депортираните получават храна единствено веднъж през втората седмица на пътуването. Други са хранени рядко и то със солена храна, но не е осигурявана вода за пиене. Много от умрелите са оставяни край железопътната линия.

Съдбата на изселените кримски татари

Мнозина от преселниците измират още през първата година от глад и болести. Оценките на загиналите са противоречиви: от 15-25% по оценка на съветски официални органи до 46% по оценки на кримскотатарски активисти през 60-те години.

До 1956 г. кримските татари имат статут на „спецпреселници”, което подразбира ограничение на правата им без писмено разрешение да напускат границите на „специалните селища” под страх от съдебно преследване. Многобройни са случаите на осъдени до 25 г. лагер за посещение на роднини в съседни селища.

За разлика от някои други депортирани народи, които се връщат по родните си места в края на 1950-те години, кримските татари са лишени от това право чак до 1974 г., а фактически масовото връщане на народа в Крим започва едва в края на „перестройката” в 1989 г.

Последствията за Крим

След изселване на кримските татари следва депортацията на кримските арменци, българи и гърци. Всичко това води не просто до промяна на етническия състав на полуострова, а и до неговото фактическо обезлюдяване.

Някои райони (планините и южният бряг на Крим, населени до тогава предимно с татари) остават практически без население. В Куйбишевски район жителите наброяват само 672 души, в Алущински – 2637, в Судакски – 3380, в Балаклавски – 2233.

След депортацията на кримските татари с два указа от 1945 и 1948 г. са преименувани всички населени пунктове (80%), имената на които имат кримотатарски произход. Изключение е направено за Бахчисарай, Джанкьой, Ишуни, Саки и Судака, които са свързани с руската и украинска истории.

С Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 5 септември 1967 г. „За гражданите от татарска националност, живеещи в Крим” се признава, че „след освобождаването през 1944 г. Крим от фашистка окупация, фактите за активно сътрудничество с немските завоеватели на определена част от живеещите в Крим татари необосновано са отнесени към цялото татарско население на Крим”.

По време на „перестройката” Върховният съвет на СССР през 1989 г. депортацията на кримските татари е осъдена и призната за незаконна и престъпна.