Николина Ангелкова с палат в полите на Витоша

Преизбраната за министър на туризма Николина Ангелкова рядко се задържала вкъщи, но била домошар по душа. Точно заради това домът й бил същинска крепост. Семейният палат на Ангелкова се намира в столичния квартал „Драгалевци“, а всяка сутрин шефката на туризма се буди с изглед към полите на Витоша.

Ангелкова е от Кърджали, била е сътрудничка на бившия депутат от ДПС Ремзи Осман. Според имотната и декеларация до Сметната палата, съпругът й има дребен бизнес. Не е ясно откъде са парите за огромната къща.

Къщата се издига на два етажа, но най-впечатляващото й предимство е необятният двор, гонещ по размер цял стадион. По-голямата част от него е заета от зелена трева, като тук-там Николина е засадила борчета, вечнозелени храсти и зокуми. Най-голямата й гордост обаче били магнолиите, които конкурирали по височина и пищен цвят дори тези на нейния началник Бойко Борисов. Райската градина е опасана с висока ограда, която не позволява на случайните минувачи да й се любуват.

Освен за нея Ангелкова се постарала и за вътрешния интериор, като дълго се колебаела в какъв точно стил да обзаведе помещенията. В крайна сметка заложила на по-неутралните цветове, които й създавали уют. Най-много желание и усилия вложила при оборудването на хола, където настоявала да има място за камина. Масата, столовете и мебелите били от първокласен дървен материал и били изработени по поръчка. 

Във всекидневната министърката традиционно отмаряла, сядайки на любимия си фотьойл до прозореца, където наблюдавала нощния пейзаж на Витоша. През топлите месеци пък пиела кафето си на обширна веранда, на която преди броени дни засадила нови мушката. Стените на стаите в дома й пък наподобявали артгалерия, защото вече почти нямало празно пространство от окичените картини. Колекционерството било страст и на нейния съпруг Христо, който към момента е управляващ партньор във фирма за продажба на луксозни имоти.

В свободното си време Николина и мъжът й гледали да уплътняват в преживявания с щерка си Далия и домашния любимец. Всички членове на семейството били екстремни натури, като повечето идеи били инициирани от Христо. Освен че си падал по високите скорости и бил върл почитател на немска марка автомобили, мъжът на Ангелкова обичал да кара и велосипед по тежки маршрути. Често двамата правели преходи по повече от 10 километра, като така се разтоварвали от натрупания стрес.

На тази дата: 22 май 1856 г. В Москва откриват Третяковската галерия

/Таралеж/ 

1856 г. в Москва е открита Третяковската галерия. Днес там се съхраняват някои от най-големите и значими колекции на руското изобразително изкуство. Галерията разполага с над 130 000 произведения на живописта, графиката и скулптурата.

Галерията е създадена от руския търговец и меценат Павел Третяков със съдействието на брат му Сергей Третяков. От 1856 г. Павел Третяков започва да събира художествена колекция, която през 1892 г. дарява на Москва. Галерията започва да се нарича „Московска градска галерия на Павел и Сергей Третякови”. Тогава колекцията наброява 1276 картини, 471 рисунки и 10 скулптури на руски творци, а също и 84 картини на чужди майстори.

На 3 юни 1918 г. Третяковската галерия е обявена за държавна с декрет на Ленин и получава названието Държавна Третяковска галерия. За директор на музея е назначен Игор Емануилович Грабар. С неговото активно участие през същата година е създаден и Държавен музеен фонд, който чак до 1927 г. остава сред най-важните източници за попълване на колекцията на галерията.

През 1928 г. е извършен сериозен ремонт на отоплението и вентилацията, а по-късно е прекарано електричество. През 1932 г. са построени три нови зали. От първите дни на Великата Отечествена война, така както и в другите музеи в Москва, в галерията започва демонтаж на експозицията, за да има готовност за евакуация. В средата на 1941 г. ешелон от 17 вагона тръгва от Москва към Новосибирск. Едва на 17 май 1945 г. Третяковската галерия отново е открита в Москва.

Вицове, май 2017 г.

СмЕх/Таралеж/

- Младежо! - сърди се бащата на девойката - Обещахте да върнете дъщеря ми у нас преди полунощ. А сега е три часа, и това не моята дъщеря!

***

При психиатъра:

- И от кога се чувствате овца?

- Още от малко агънце.

***

Разправят, че кучето е най-добрия приятел на човека..Надявам се, че тоя запотен питбул без намордник,тича след мен за да разбере как я карам...

***

В последно време детето много яде кренвирши, страх ме е да не стане вегетарианец...

***

Мъж пита шофьора на автобуса: - Извинете, вчера да сте намерили в автобуса една дамаджана с ракия? - Не, но намерихме, този, който я е намерил!

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/ 

Приема се: Иво Антонов се извинява в отворено писмо

Шефът на дирекция на Министерство на отбраната Иво Антонов изпрати отворено писмо до медиите и народа, в което искрено се извинява за „незрелите“ си действия от преди близо 10 години, когато е била заснета снимката с нацисткия поздрав във военноисторическия музей пред немския танк от ВСВ. В момента той лежи във ВМА, където бе приет по спешност преди няколко дни.

ОТВОРЕНО ПИСМО от Иво Венциславов Антонов

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА, В последните няколко дни в общественото пространство отново беше повдигнат въпроса за моя снимка направена преди почти десетилетие в Националния военноисторически музей пред немски танк от Втората световна война. Дълбоко съжалявам и искрено се извинявам за незрялата, необмислена и немотивирана постъпка. Съзнавам, че с тази снимка съм накърнил чувствата на българските граждани, за което понесох съответните последствия преди три години, понасям ги и сега.

Категорично заявявам, че отхвърлям и винаги съм отхвърлял всяка тоталитарна идеология, включително нацизма и комунизма. Дълбоко се прекланям пред светлата памет на жертвите на нацизма, както и пред героизма на загиналите български воини във войната срещу Хитлеристка Германия и мъжеството и храбростта на техните другари, ветераните от Втората световна война, с които ежегодно честваме техният подвиг и поддържаме и възстановяваме техните паметници и братски могили. Благодаря на ветераните, военно-патриотичните съюзи и неправителствени организации, както и на хилядите граждани, които в тези много трудни за мен дни оказаха своята подкрепа за мен и моята 18 годишна работа за опазване, възстановяване и поддържане на военните паметници и съхраняване на българското военноисторическо наследство.

Благодаря за положителната оценка за дейността ми на президента на Република България г-н Румен Радев и на вицепремиера и министър на отбраната г-н Красимир Каракачанов и се извинявам за причиненото от мен неудобство и напрежение. В своята работа като държавен служител, винаги съм залагал на професионализма и любовта съм Родината. Не членувам в политически партии и не се числя към нито една партийна или политическа квота. Моята единствена партия е България. Още веднъж поднасям дълбоките си извинения на цялото българско общество и моля с това да бъде сложена точка на този дългогодишен тормоз върху мен, моето семейство и близките ми.

Бойкот срещу депутата от ГЕРБ Антон Тодоров в студиото на БНР

Професорът по културна антропология Ивайло Дичев отказа да участва в предаването на БНР "Неделя 150", става ясно от негов пост във Фейсбук.

Причината е, че той е бил поканен да говори в тема по радиото, заедно с депутата от ГЕРБ Антон Тодоров, но не е бил уведомен за това предварително. Каква е темата от поста не става ясно.

"Ако някой се чуди защо отказах да вляза в студиото на "Неделя 150", беше защото без да ме предупредят вътре се оказа Антон Тодоров. По-рано ми направиха този номер с Евгени Михайлов. Целта явно е сеир да има".

Антон Тодоров стана депутат от ГЕРБ в 44-тото Народно събрание. Преди да стане депутат от ГЕРБ Тодоров беше от отсрещната страна. През 2013 г. Тодоров издаде книгата "Шайка - Бойко, Росен, Цецо и другите".

По-късно във Фейсбук се появи и пост по същата тема - на пиар специалиста Любомир Аламанов, който също е бил поканен в предаването на БНР със същите лица:

"Участието ми в "Неделя 150" по Хоризонт на БНР ме остави със смесени чувства. За първи път се сблъскам в близък контакт с лицето Антон Тодоров. Мога да кажа, че напълно разбирам защо проф. Ивайло Дичев само влезе, видя кой е вътре и напусна с думите: "А, не, аз си тръгвам." Проф. Дичев не ме познава и най-вероятно не е чувал за мен... :)

Тъй като едни от първите думи на Тодоров бяха нещо като: "Аз вече съм народен представител и се ползвам с известна защита, мога да съдя всеки за уронване на името ми...", а финалните му думи, за да ме затапи, бяха съвет към Една Грешка да ме съди, ще се опитам да бъда екзактен в изказа си и внимателно да подбирам какви думи използвам.

Изпитвам чувство на отвращение, че такива лица ни управляват.

Изпитвам чувство на погнуса, че първата мисъл на депутат е как вече има защита. А не какво конструктивно да направи.

Изпитвам чувство на раздразнение, когато разговор се опростачва, не се отговаря на въпросите, отклонява се темата, показва се тотално неуважение към журналистите и се демонстрира поведение тип: "А вие защо биете негрите?". Това важи и за физкултурници.

Усещам чувство за присмех, когато някой прави кампания срещу снимки във Фейсбук, като рови кой какво лайкнал във Фейсбук.

Изпитвам чувство на жал към смислените хора от ГЕРБ, които трябва да стоят заедно с подобни лица.

Усещам пълно недоумение как може някой да се оправдава глупостите си с посочване, че и други правят същото. Все едно да кажа, че съм видял убийство по телевизора и това да ме оправдае да тръгна с калашник по улиците.

Изпитвам чувство на интелектуална немощ, че не проумявам как политиците не разбират, че трябва да служат за пример. И че ако вече не могат, трябва да си ходят.

Усещам страх, че принципът "целта оправдава средствата" е издигнат в държавна политика. А ако утре някой луд реши, че е много патриотично да стреля с калашник, защото така е преценил, какво правим?

Изпитвам чувство на срам, че сред политиците е изчезнало чувството за срам. От всички политически сили.

Усещам тъга, че политиците не могат да се извиняват. И не разбират даже какво е това.

Усещам надежда, че хората постепенно разбират, искат, знаят, могат. И ще го покажат на следващите избори.".

Телефонната палата става музей за колекцията на Васил Божков

Васил Божков ще превърне Телефонната палата в музей, гласи съобщение от „НОВЕ холдинг“ до медиите. Бизнесменът купи сградата от БТК на търг срещу 17,3 млн. лв, очаква се в нея да бъдат представени експонати от личната му колекция.

„Телефонната палата ще бъде дом на уникални експонати и колекции в областта на изкуството и световното културно-историческо наследство“, пишат от „НОВЕ холдинг“.

От компанията посочват, че придобиването на сградата, „неделима част от паметниците на културата в столицата, е продължение на дългогодишните интереси и инвестиции на г-н Васил Божков в посока запазването и популяризирането на културно-историческото наследство на България“.

Разположен на шест етажа, новият музей на ул. „Гурко“ ще разполага с площ от 13 400 кв. м, както и още 3000 кв. м подземно ниво. Прилежащият терен се простира на 4100 кв. м.

Проектът за музея се очаква да бъде представен публично в рамките на една година, конкретен период не се уточнява. Според съобщението от „НОВЕ холдинг“, музеят „ще отговаря на световните стандарти и ще следва най-добрите практики в сферата“. Екип от „знакови световни музеи и архитектурни студиа“ в момента подготвял проекти за интериорното оформяне на сградата.

Според специалисти, Васил Божков притежава една от най-ценните частни колекция от антични предмети у нас, а сбирката му от ритони е най-голямата в света. Най-хубавите сред тях публиката видя на последната изложба на колекционера през 2011 г. в Националния исторически музей.

На тази дата: 21 май 1969 г. Палестинецът Сирхан Сирхан е осъден на смърт за убийството на Робърт Кенеди

1969 г. в САЩ палестинецът Сирхан Сирхан е осъден на смърт за убийството на Робърт Кенеди.

Минути след полунощ на 5 юни 1968 г. Робърт Кенеди благодари на привържениците си с реч в хотел "Амбасадор" в Лос Анджелис. В 00.15 ч. слиза от платформата и се отправя към кухнята, здрависвайки се с хората по пътя си. Минута по-късно пред него се изправя 24-годишният палестинец Сирхан Сирхан. В ръката му е пистолет 22-ри калибър.

Убиецът стреля в Кенеди и охраната му. Боби се свлича на пода, мъжете наоколо се хвърлят да обезоръжат нападателя. Помощник-келнерът Хуан Ромеро повдига главата на Робърт и слага в ръката му молитвена броеница. Сцената е запечатана от фотографи на сп. "Лайф" и в. "Лос Анджелис таймс". Кадрите обикалят света и стават символ на убийството на сенатора.

Аутопсията показва, че два куршума са улучили Кенеди в гърба, а един е зад дясното ухо. Четвърти само леко докосва дрехата му. При атаката са ранени още петима души. Всички очевидци твърдят, че Сирхан е бил на около метър-два от Боби, когато е стрелял, и че е стоял пред него.

В доклада си патоанатома пише, че никога не е твърдял, че Сирхан е убиецът, тъй като вероятността за втори стрелец убиец е много голяма. По-късно става ясно, че в хотела присъстват няколко агенти на ЦРУ. Този факт е смущаващ, защото според назначенията им тези мъже трябва да бъдат в Югоизточна Азия.

Десетилетия след атентата беше огласен аудиозапис на стрелбата в кухнята, направен от Станислав Пръсжински, полски репортер, с помощта на портативен касетофон и прикачен към него микрофон. Това е единственият звуков запис на самото убийство на Робърт Кенеди. Според изследователи на инцидента Сирхан не е бил сам, а от записа на поляка, излъчен за пръв път на 6 юни 2007 г., с голяма сигурност може да се твърди, че е имало и втори пистолет. Криминалистите са установили, че на местопрестъплението са произведени най-малко 12 изстрела.

Според разследващите атентаторът Сирхан е бил под хипноза в момента на престъплението. Палестинецът имал „проблеми с главата”, получени при работата му като жокей по-рано. Лечението му включвало хипноза и участие в групи за контролиране на съзнанието.

Вицове, май 2017 г.

Как го правят?

СмЕх/Таралеж/

– Тате, какво е любов?

– Ами представи си - на теб ти харесват стройни момичета, с големи цици, тънка талия, руси, весели… А любовта като я срещнеш и забравяш, какви момичета ти харесват…

***

По "Пикадили стрийт" пътува такси. На задната седалка седят двама пасажери и разговарят.

- Представяте ли си, вчера бях в един ресторант и когато келнерът наливаше виното, на ръката му нямаше салфетка!

- Не може да бъде... Какви времена дойдоха. И аз скоро бях в ресторант с дама и няма да повярвате, но келнерът първо подаде менюто на мен!

Таксиметровият шофьор известно време слуша безучастно разговора, накрая се обръща и пита:

- Момчета, нали ще ме извините, че седя с гръб към вас?

***

– Докторе, моля ви, спрете вече с тия свещички!!!

– Защо?

– Много взе да ме боли свещника...

***

Нищо не свършва по-бавно от старата паста за зъби, след като си си купил нова.

***

Питат радио Ереван:

- Защо българските институции не бяха хакнати от новите вируси?

- Защото хакерите още не са измислили, как да хакнат папките с хартия по рафтовете им!

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/ 

Руска пропаганда за идиоти

Може ли ЕС да е едновременно експанзивен агресор, намесващ се в чужди интереси, но и да е слаб, колабиращ и обречен на разпад? Може, ако четете проруска пропагадна. Точно толкова противоречив е образът на Обединена Европа медиите, финансирани и близки до Кремъл, показва мащабно изследване на тези медии от центъра "Вилфрид Мартенс", цитиран от седмичния европейски дайджест за прокремълска дезинформация - програмата.

Автор на изследването е Кристина Потапова, според която пропагандата цели предимно да създаде чувство на превъзходство сред руснаците, с което да се притъпят интересът и вниманието към вътрешнополитическите и социални проблеми в днешна Русия.

Анализът показва още, че пропагандата е излязла извън сферата на новините и другите информационни комуникационни канали и вече превзема територии в киното, сериалите и забавните програми. Постоянното повтаряне на пропагандните послания задълбочава влиянието им.

“Монополът на Кремъл над информационното пространство в Русия прави едно нещо ясно - правилата се спускат отгоре и се диктува какво може и какво не може да бъде казано в държавните медии. Новините, шоутата и дори руските филми окуражават зрителите да са пасивни, показвайки как светът е опасно място и човек не трябва да напуска комфортната си зона. В резултат хората не са наясно с реалностите в Западния свят и вярват, че не могат да влияят на собствения си живот", казва авторката на изследването.

Анализът показва, че антизападната и антиевропейска пропаганда ескалира драматично след протестите от 2011-2012 г. в Русия срещу резултатите от парламентарните избори. Откроени са и три основни мита, които прокремълската пропаганда разпространява и налага:

ЕС е агресор, провежда "информационна война" срещу Русия и планира да превземе руските ресурси. ЕС заставя страните членки да приемат "русофобски политики" и планира да използва източното сътрудничество за релокация на мигранти или да го използва за депо за радиоактивни отпадъци.

Същевременно ЕС почти е рухнал, не е способен да се изправи срещу предизвикателствата на мигрантската криза. Малцинствата биват насилвани, а изнасилвачите дори не се наказвали, а толерантността е предизвикала терористични атаки. Освет това фашизмът и нацизмът се възраждат.

ЕС е упадъчен, целият Запад отхвърля морала, докато само Русия защитава традиционните принципи - Европа се опитвала да легализира педофилията дори. "Демократичните ценности, свободата на словото и равенството между половете - всичко това се представа в Русия като атака срещу Християнството. Освен това Западът се опитва да отрича наличието на "руска цивилизация".

Колкото и взаимно изключващи се да звучат пропагандните послания, изследването показва, че дезинформацията "ефективно оформя мнението на руското общество за ЕС". Според социологически данни едва една четвърт от руснаците имат положително отношение към ЕС.

Руснаците използват за ЕС най-често определения като "лицемерен, мултикултурен, упадъчен"

“Последователният и задълбочен мониторинг на руските медии и анализът на прокремълската пропаганда са от изключително значение, защото ще помогнат на ЕС по-лесно да предвижда бъдещите политики на Русия, за да е подготвен да реагира", е препоръката в изследването.

Мария Габриел с преференциален наем от Софийска община

Бъдещият еврокомисар и два мандата евродепутат Мария Габриел се е уредила с наем на луксозно общинско жилище на четири пъти по-ниска цена от пазарната.

Договорът за апартамент на ул. Никола Вапцаров 25 в Лозенец е сключен през октомви 2010, когато Мария Неделчева вече е евродепутат с 30 000 лв. месечен доход.

 През май 2013 г. тя е напуснала жилището, съобщиха от Пресцентъра на ГЕРБ в отговор на въпроси на Биволъ.

Става дума за апартамент от 128 кв.м, собственост на скандалната фирма „Заводпроект“, която се прочу покрай делото за източване на Софийски имоти.

За да заобиколи прякото наблюдение на разпорежданията с имоти от страна на общинарите, „Софийски имоти“ ползва собствената си фирмата „Заводпроект“, на която са прехвърлени чрез заменки апетитни апартаменти в най-елитните квартали на София.

Младата евродепутатка от ГЕРБ Мария Неделчева става наемател на 1 октомври 2010 г. Според обясненията на Габриел, апартаментът е бил „на шпакловка“ и договорът е предвиждал да бъдат извършени довършителни работи, а цената на наема е била определена от лицензиран оценител. 

В специализираните сайтове за имоти обаче се открива, че наемите в Лозенец в този период са били в диапазона 1400 – 1600 лв. или до четири пъти по-високи.

Тази значителна разлика, както и фактът, че софийска община е управлявана от партия ГЕРБ, а Неделчева е евродепутат от същата партия пораждат съмнения за възползване от служебно положение и конфликт на интереси.

Разликата между пазарната цена на наема от около 1500 лв. средно и заплащаните от евродепутата Неделчева 400 лв. за 32 месеца възлиза на близо 35 000 лв., което не е малка сума. От нея трябва разбира се да се приспаднат разходите по довършителните работи, за които не е ясно какви са и защо изобщо Габриел е трябвало да ги извършва, ако е ползвала апартамента само за склад.

По-притеснителното е, че в имотните декларации на евродепутатите има графа, в която да се запишат такива помощи в натура и финансов интерес. В декларацията на Мария Габриел от 2012 г. тя е празна.