Посланиците на 28-те страни от ЕС съгласуваха налагането на
санкции срещу 4 физически и три юридически лица от Русия заради скандала с
доставката на 4 газови турбини "Сименс" за Крим, предаде ТАСС.
Новината съобщи в профила си в туитър и кореспондентът в
Брюксел на Радио "Свобода" Рикард Йозвяк.
ЕС ще
обсъди разширяването на санкциите още днес. Според източник на в.
"Комерсант" в Еврокомисията в черния списък може да попадне руският
зам.-министър на енергетиката Андрей Черезов.
Смята се,
че ще бъдат засегнати и длъжностни лица от руски компании, участвали в сделката
със "Сименс", самите компании - "Ростех" и
"Технопромекспорт", както и ръководителите им. Генерален директор на
тези две компании е Сергей Топор-Гилка.
На
заседанието на Еврокомисията ще бъдат обсъдени и възможните отговори на ЕС на
възможното затягане на санкциите на САЩ срещу Русия, одобрено вчера от Камарата
на представителите.
Скандалът
със "Сименс"
По силата
на договор с руската компания “Технопромекспорт” концернът “Сименс” доставя 4
газови турбини, предназначени за южния руски полуостров Таман. Те обаче се
пренасочват към Крим, анексиран през 2014 г. от Русия.
Това става
без знанието на германската страна. “Сименс” подаде съдебна жалба в Арбитражния
съд в Москва срещу “Технопромекспорт”. На 21 юли концернът обяви също, че
прекратява доставките си за руски електростанции. "Сименс" се оттегли
и от участието си в руската компания “Интеравтоматика”, в която държеше 46 на
сто от акциите.
Тази сутрин пред сградата на Народното събрание ще се
проведе гражданско присъствие под наслов „Правосъдие, а не суджуци!“.
Инициативата е организирана от "Правосъдие за всеки" и ще продължи от
8.30 часа до 11.00 ч.
Поводът за
недоволството е приемането на закони "на тъмно" от парламента без
провеждане на обществено обсъждане и конкретно приемането на промени в Закона
за съдебната власт, с които на първо четене беше отрязано външното финансиране
на магистратски организации.
Предлагат
ни суджуци, докато ни отнемат Правосъдието. Готвят на тъмно и на спринт промени
в основните закони, които трябва да гарантират правото ни на защита в процеса,
готвят ни специален трибунал вместо съд, който да оправдава когото трябва и да
осъжда неудобните, готвят ни фарс по процеса за "Обира на Века",
където основните грабители дори не са споменати в обвинителния акт, готвят
разправа с неудобните магистрати чрез промените в Съдебния закон!, се посочва в
призива на "Правосъдие за всеки".
В него се
посочва още, че се прави опит държавата да бъде подчинена "напълно на
волята на няколко олигарси и прокуратурата и то още другата седмица":
И ще го
направят, ако не реагираме! Продължават другата седмица в сряда в Народното
събрание. Длъжни сме, макар и символично и предупредително, да бъдем там, за да
не позволим гаврата с Правото и да го опазим от своеволието със Закона, така,
както ни го каза Кристиан Таков! НИЕ ЩЕ БЪДЕМ ТАМ, за да ни чуят депутатите,
които се очаква да ни го причинят, а вие ще отделите ли час в началото на
деня,за да ни подкрепите?
Битката при Върбишкия проход е една от най-големите победи във военната история на България. Чрез този успех кан Крум успява решително да промени съотношението на силите в Европа и да увеличи значително влиянието на страната. Събитията от 26 юли 811 г. оставят траен отпечатък в отношенията между балканските държави и предопределят развитието на България за дълъг период.
Годините на Крумовото управление съвпаднали с един много важен факт от европейската политика - разрастването на Франкската държава. Създадена още през 486 г. по времето на Карл Велики (768 - 814), тя разширила драстично своите граници. Територията й се простирала от Пиренеите до Средния Дунав. По този начин на континента се оформили две велики империи - на франките и на византийците. Именно заради това победата на хан Крум не била просто една спечелена битка, а преди всичко намеса в равновесието на двете най-могъщи сили до този момент.
Като всеки далновиден владетел и кан Крум бил убеден, че византийците далеч не са най-голямата опасност пред българите. Не по-малка заплаха представлявал и Аварският хаганат. Кан Крум запазил мирните отношения с Византия през 803 г., когато се възкачил на престола. Това му позволило да насочи вниманието си към аварите, които той разбил две години по-късно. Победата му дала възможност да разшири границите на България на север и северозапад. Според историците именно това бил водещият фактор, който предизвикал Византия да наруши мирния договор със страната през 807 г. Разширението й било заплаха за нейната мощ. Този факт, както и помощта, която българите оказвали на славяните при конфликтите им с византийците, вероятно били най-важните причини, които подтикнали император Никифор I Геник да преприеме военен поход. Действията имали променлив успех, като пораженията на императорските войски били улеснени от размирната обстановка във Византия.
Бунтовете били много чести явления поради недоволството към управлението на Никифор. След четири години война, в които нямало победители и победени, императорът предприел решителни действия, с които целял да постигне окончателен резултат.
През май 811 г. Никифор тръгнал на нов поход, нахлул в българските земи и се насочил към северната част на страната през проходите на Стара планина. Той успял да срази българската войска, която според Анонимния ватикански разказ от XII век наброявала 12 000 души. Повечето от тях били избити. Плиска била превзета, дворецът - ограбен а сградите - опожарени. В този момент кан Крум предложил мир - за втори път от началото на военните действия. И за втори път Никифор отказал, убеден в крайната си победа. Това била голямата му грешка. Опиянен от победата си, той продължил да разрушава всичко, което срещал по пътя си. "Войската разграбвала безпощадно - пише Анонимният ватикански летопис, - опожарявала непожънатите още ниви, прерязвала жилите на воловете, изколвала свинете и овцете" Византийският хронист Теофан допълва, че императорът "заповядал да се избиват невръстни деца и хора от всякаква възраст", а на складовете на кан Крум слагал печати и охранявал като свои собствени.
След като безчинствал навсякъде, където имал възможност Никифор решил да се върне в Константинопол. Но успокоението от победата му се оказало лъжливо. Времето, през което ограбвал Плиска, не било пропиляно напразно от хан Крум, той успял да събере нова войска, привличайки към нея и привърженици от аварите. Така се стигнало да развръзката на 25 срещу 26 юли, която императорът въобще не очаквал. Решителната битка се състояла в северния склон на Върбишкия проход, по течението на Камчия. Според хронистите кан Крум укрепил пътя с дървени трупи и по този начин затворил пътя на отиващата си византийска войска. Напълно объркана, тя не успяла да направи нищо, с което да се защити от атакуващите ги войници. Като се противопоставяли малко време и не могли да постигнат нищо ромеите били жестоко избивани, а останалите, като видели това, побягнали. На това място течала тинеста река. Тъй като не намерили веднага брод, за да преминат, те изпопадали в реката. Тъй като навлезли в нея заедно с конете си и не можели да излязат, затънали в тинята и били газени от онези, които пристигали отзад. Дори малкото византийски войници, изплували от реката, били погубени. Те не успели да преодолеят високата дървена преграда, отвъд която имало дълбок ров. Не се спасил и самият император. Той бил убит още призори в палатката си.
Теофан описал много образно събитията след този момент. Кан Крум наредил да отрежат главата на императора, да я забият на кол и да я показват на хората няколко дни. По-късно черепът бил почистен и обкован със сребро. С този своеобразен бокал кан Крум черпел с вино чуждестранните си гости, това още повече разнесло славата му на строг владетел, установена чрез победата при Върбишкия проход. Тя не само подкопала мита за силата на византийската армия, но и утвърдила България като водеща сила в югоизточната част на Европа.
Жена ми вика, че искала да даде старите си дрехи на
семейства, които гладуват. Казах й, че ако дрехите й им стават, то те едва ли
гладуват и ...кавгата започнa...
***
Супер малко
и забутано село. Две баби седят на пейка и си говорят. По едно време лъскав
черен джип с бясна скорост прелита пред тях и пада в дерето. Едната баба казва:
- Гинке,
гледай, още един с GPS...
***
Купих си
фитнес гривна. Сега знам, че от нас до сладкарницата има точно 236 крачки
***
Суеверието,
че ако черна котка ти пресече пътя означава лош късмет .. идва от Кения, защото
там освен пантери, други черни котки няма...
***
-Съжалявам
господине, но в момента нямаме виагра от 50мг. Ще ви дам от 100мг. и ще я
сцепите на две.
Ловецът на бежанци" Динко Вълев от Ямбол отправи
заплахи към журналистката Татяна Кристи заради нейно сатирично видео.
Във
видеото, качено на страницата "Лютинка Бори Мрака" във Фейсбук,
Кристи влиза в ролята на "новата приятелка" на Динко, която обяснява,
че Динко никога не би бил жена без причина, а оплакванията на предишната му
приятелка са неоснователни.
Приятелката
на Динко Десислава подаде жалба в полицията през април за това, че е бита от
Вълев. Жалбата е подадена от болницата в Бургас. Жената първоначално казала, че
е получила нараняванията, падайки по стълбите. По-късно обаче се обадила в
полицията и съобщила, че всъщност е била бита.
По този
повод Татяна Кристи заснема видеото, което е качено във Фейсбук на 20 април.
Вероятно
Динко го е видял доста по-късно, защото е отправил заплахите на 12 юни чрез
гласово съобщение във Фейсбук.
Кристи
публикува записа днес. В него Динко заплашва, че ако реши, ще ѝ направи живота
черен.
"Майка
ти ще е*ба в гъза, да знаеш, умряло куче. Как пускаш такива клипове, ма?
Ненормална ли си, к'ва си? Ти луда ли си, ма? Аз да не съм някакъв травестит,
да не съм педерас, да се занимавам с теб, ма, куче умряло? Съобразявай се
малко, защото ше реша, ше та намеря и ше ти направя живота черен. Майка ти
гърбава да е*ба грозна. Боклук", казва Динко.
"Понеже
става въпрос на Мутроландия нека и аз да добавя една заплаха отправена към мен
на лични от Динко (известен още като "национален герой" по Бойково
време.) Въпросното нещо ми обяснява, че ще ми направи живота черен в този мил
звуков файл. Дали някой орган ще се самосезира...хм.... вземам пуканките и
гледам...", написа Кристи на страницата си във Фейсбук по повод заплахата
на Динко.
Координаторката на партията на Валери Симеонов - Национален
фронт за спасение на България (НФСБ) и бивш кандидат за депутат и кмет на
Костинброд Анелия Велева е задържана като тартор нагрупа за трафик на бежанци.
Това съобщи "Балканец", като сайтът напомня, че
бизнесдамата е бивш кандидат-депутат от партията на изборите през 2014 г., през
2015 г. е кандидат за кмет от партията на настоящия вицепремиер в Костинброд,
но получава малко над 2%.
Велева има собствен бизнес. Според събраните до момента данни
тя е един от организаторите на канала от Турция към Сърбия за превоз на
мигранти. Другата арестувана дама, която е лидер на канала, е с прозвището
Калина Дебелата и е от Хасково.
До момента няма публична реакция от НФСБ.
Става въпрос за акция от петък вечер, когато са задържани
шест лица - 4-ма мъже и 2 жени, и в нея са оплетени и бивши ченгета. Спрени са
от движение и четири автомобила, превозващи деветима нелегални мигранти от
Турция към Сърбия.
Бивш полицейски служител e участвал, като е прекарвал мигрантите
на запад с пуснати сирени. Сред задържаните обаче няма действащи служители на
МВР. Операцията, проведена от пловдивски криминалисти, е подготвяна два месеца.
Бежанците трябвало да бъдат транспортирани от
българо-турската граница до София. За целта групата използвала четири
автомобила. Първият бил пилотен и се движел 10 минути преди останалите. В
конвоя зад него пътували двама сирийски граждани с документи за самоличност и
още трима иракчани.
Автомобилите, управлявани от 50-годишния Николай от София и
някой си Любомир от Костинброд, били спрени за проверка, пише "Хасковска
Марица". В единия от тях имало инсталирана и звуково-светлинна система,
каквато се използва в Националната служба за охрана. С нея Николай, който е
бивш полицейски служител, се опитал да се изплъзне от проверката на
криминалистите.
Край 132-ри км на магистрала "Тракия", близо до
Пловдив, 40 минути по-късно е арестувана и организаторката на канала -
въпросната Калина И. от Хасково. Тя пък пътувала с още трима души, които по
думите на районния прокурор Гергана Мутафова не са участвали в престъпната
група. Арестувани са обаче пътуващите в пилотната кола - Камен В. на 36 години
от Костинброд, Делян Н. 31 години от Бургас и Анелия Велева от Костинброд.
Според Гергана Мутафова - районен прокурор на Пловдив, тези
три лица, плюс двамата шофьори на автомобилите заедно с Калина И. от Хасково,
се привличат като обвиняеми за извършено престъпление по член 281, ал. 2 ,
точка 1, 2 и 5 от Наказателния кодекс.
По първоначални данни мигрантите са платили между 500 и 1000
евро, за да преминат от Турция в България. Дезориентирани са и не могат да
посочат къде точно са пресекли границата.
Наказанието, което заплашва задържаните трафиканти, е от 1
до 6 години затвор и глоба от 5 до 20 хиляди лева.
А петимата бежанци след приключване на разследването ще
бъдат настанени в кризисния център в Харманли.
Партиите Нова република, "Да, България", Зелените
и БЗНС призоваха своите симпатизанти и "гражданите, които искат радикална
съдебна реформа" да се готвят за масови протести "срещу пълзящото
посегателство от „силните на деня“ политици срещу съдебната власт".
В обща декларация четирите политически формации казват, че
ще използват всички законови стълбове за противодействие срещу
"тематичното мнозинство ГЕРБ, ДПС и националпопулистите".
Цялата декларация без редакторска намеса:
Протестна позиция
срещу поредното
посегателство на парламентарното политическото мнозинство срещу независимостта
на Съдебната власт
В последните дни преди ваканцията на 44- тото НС, без дебат
и със съмнително „тематично“ мнозинство на ГЕРБ, ДПС и националпопулистите,
ударно се променят и допълват важни закони, пряко касаещи независимостта на
съдебната власт и възможността, политиците да се месят в работата на съда.
Като извънпарламентарна опозиция, представляваща стотици
хиляди български граждани, категорично се противопоставяме на това срамно и
недемократично „законотворчество“, писано очевидно под нечия чужда диктовката и
опорочаващо принципите на парламентаризма в една правова държава. Протестите на
десетки неправителствени организации сред които Съюзът на съдиите в България,
Съюзът на юристите в България и много други са ярко доказателство, че се приема
извънредно законодателство, противоречащо на основните принципи на правото и
правовата държава.
И как по друг начин да определим внесените без обществено
обсъждане и задълбочена оценка на въздействието промени в Закона за съдебната
власт и НПК, допълнени с появили се „изневиделица“ и внесени услужливо от трима
депутати от мнозинството още десетки параграфи законодателни предложения с
неясно авторство между двете четения, които:
- Ограничават конституционното право на сдружаване на съдии,
прокурори и следователи и участието им в ръководни органи на неправителствени
организации с близо 100 годишна история?! Право, гарантирано и от
международноправни актове и от стандартите на Съвета на Европа (Венецианската
комисия и Консултативния съвет на европейските съдии).
- Ограничават възможностите за финансиране на проекти за
съдебната реформа от механизмите на ЕС, страните от Европейското икономическо
пространство и от други партньорски държави?!
- Дават привилегии за послушното мнозинство в
компрометирания ВСС, което да може в края на мандата си да се самоназначи, без
публична процедура и конкурс, на висши позиции в съдебната власт?!
- Създават нов, извънреден ред за производствата пред
Специализирания наказателен съд, превръщащи го практически в извънреден
трибунал в нарушение на Конституцията?!
- Игнорират постоянните институционални и медийни атаки към
представители на съдебната власт (в т.ч. председателят на ВКС, отделни членове
на ВСС, ССБ и др.) които защитават независимостта на съда и подкрепят една
решителна съдебна реформа. Последното е индикация за стремежа на „силните на
деня” политици да ерозират демокрацията в страната.
Допуподписаните политически формации ще предприемем всички
допустими от закона мерки за противодействие на това извънредно и
противоконституционно законодателство, за да защитим европейското бъдеще на
България като демократична правова държава и част от ЕС. Ще уведомим и ЕК, тъй
като смятаме че приемането му по този срамен начин, особено в навечерието на
председателството на Европейския съвет, ще бъде изключително лош знак към
нашите европейски партньори. Призоваваме институциите на ЕС и Съвета на Европа
да заемат категорична позиция срещу опитите да бъде ограничена независимостта
на съдебната власт в България!
Ще настояваме и за намеса на Президента и налагане на вето
над всички текстове, ограничаващи основни конституционни права и свободи на
гражданите и превръщащи родината ни в полицейско-прокурорска диктатура!
Призоваваме и всички наши съграждани, които искат радикална
съдебна реформа по румънски модел за справедлив и независим съд и отчетна и
отговорна прокуратура, да са готови за масови протести срещу пълзящото
посегателство от „силните на деня“ политици срещу съдебната власт така, както
нашите полски приятели го правят в момента
Депутатът от ГЕРБ Живко Мартинов, който стана известен със
суджуците за премиера, е упражнявал натиск върху свидетели срещу него да не
говорят пред разследващите органи. Това каза пред бТВ говорителят на
прокуратурата Румяна Арнаудова.
Арнаудова и екип прокурори от звено „Антикорупция” са на
място в Добрич, откъдето е депутатът и където се е развивала аферата
"Суджукгейт", за да проведат разследване и да защитят свидетелите.
Надяват се да привлекат и още свидетели, които са се страхували да отидат до
София.
Говорителят на прокуратурата обяви още, че Мартинов е
оказвал натиск на бивши служители на МВР, които са уволнени по негова заповед,
тъй като отказали да прикрият катастрофа на заместник министър с две жертви.
Опитвал да окаже натиск и на окръжния прокурор.
Главният прокурор Сотир Цацаров поиска в петък имунитета на
депутата от ГЕРБ Живко Мартинов. Според разследването народният представител е
спекулирал с името на Бойко Борисов и така е успял да се сдобие с 4 тона
суджук, 60 кг пастърма и филе „Елена”. Прокуратурата беше категорична, че нито
един суджук не е достигнал до министър-председателя.
Владимир Висоцки умира на 25 юли 1980 г. на 42 години. Официалната версия за смъртта му
е сърдечен удар, но по-вероятно е тя да е следствие на злоупотреба с алкохол. През 1986 г. посмъртно му е дадено званието “заслужил артист”, а през 1987 г. излизат игрален и документален филм, посветени на него. След смъртта му в СССР е създаден фонд за опазване и съхраняване на творчеството му. Има и астероид, кръстен на негово име.
Още тогава е уважаван за актьорските си постижения, но голяма част от песните му са били забранени в СССР, тъй като засягат теми-табу в Съюза по негово време.
Въпреки забраната на песните му Висоцки е правил концерти из цяла Русия, също във Франция, САЩ и други държави. Има издадени десет албума в Русия, а през 1987 г. започват да излизат неговите неиздавани записи.
Висоцки е бил известен с огромния си талант, но и със силно изявената си любов към жените. Като повечето гениални творци той е бил сложна и противоречива личност. Третата му голяма страст е бил алкохолът. Често злоупотребявал с него. Поне два пъти през живота си е правил опити за самоубийство.
Ето какво пише журналистката Альона Нейкова за Висоцки в статията си озаглавена “Владимир Висоцки (не)познатата звезда от друга Вселена“
Онези, които са наблюдавали първите му стъпки в киното и театъра, дори не са и предполагали, че младежът с дрезгав глас ще се превърне в истинско явление, ще стане еталон за подражание, ще бъде възприеман като неординерна икона. Някои дори са на мнение, че първите стъпки на актьора Висоцки са били доста неуверени. Но въпреки случайната игра на сцените на третокласни театри и участието в епизодични роли в киното, в крайна сметка се стига до вълшебната трансформация в една от най-ярките звезди, оставяща незаличима следа в живота и на интелектуалците, и на най-обикновените хора.
Огромна роля за израстването на Висоцки като творец, разбира се, изиграва Театърът на “Таганка”. Този храм на Мелпомена е приковавал погледите на цялата държава, а актьорите в него си позволявали да казват от сцената онова, което е било забранено за почти всички останали. Талантът на Владимир Висоцки започва да блести именно от сцената на “Таганка”. Уникалният му глас бива чут не само от публиката в театъра, но и от хората на улицата, от целия народ. Може би именно необичайната дрезгавина на говора, неизменната китара, острият ум, вродената интелигентност и безкрайната харизма са били дадени на Висоцки като компенсация за неговата абсолютно негероична и донякъде дори тривиална външност.
Публична тайна е, че славата идва при него първо заради неоспоримите му качества на бард. Като поет, автор и изпълнител Висоцки успява десетилетия наред да внушава на публиката онова, което едва по-късно съумява да предаде като актьор от театралната сцена и с превъплъщенията си в киното. Въпреки че доста негови колеги са се опитвали да изпълняват песните на Висоцки, само той е успявал да го направи така, че от чутите простички истини да се появи сладко-тъжното усещане за буца в гърлото.
За някои днес може би е странно, но за онова време е абсолютен факт, че дълго време не е имало официални записи с песни на Висоцки. И лиричните, и сатиричните текстове и ноти години наред са били разпространявани нелегално, от познат на приятел, от съсед на близък, от студент на колега… Музиката му, родена от страхотната симбиоза на неповторимия дрезгав глас на барда и китарните му изпълнения, можеше да се чуе във всеки дом, където имаше магнетофони. Стиховете на Висоцки се предаваха от уста на уста, като постепенно се превръщаха в народно творчество.
Никой обаче не е възприемал Висоцки като пламенен революционер или борец с комунистическия режим. Писал е песните си и ги е изпълнявал по онзи уникален начин не защото е искал да докаже на някого нещо, а понеже не е можел да живее по друг начин.
И в киното образът на Владимир Висоцки доста време е бил по-скоро загадъчен, отколкото ярък и категоричен. Зрителите като че ли му обърнаха по-голямо внимание след филма “Вертикал” (1966). В него 28-годишният Висоцки е с брада и изпълнява култовата “Песен за приятеля” (“Песня о друге”). Във всяка следваща лента и на сцената той, изглежда, с удоволствие променя външния си вид, но успява винаги да е себе си. Образът на революционера Бродски, в който се превъплъщава Висоцки, не само представя актьора като различен, многопластов и нееднозначен творец. Той доказва на уважаемата публика, че не е само изображение на екрана, а притежава характер, че не е болшевишка мумия, а е жив човек.
Висоцки е от малкото актьори от онова време, който е успявал да се абстрахира от политизирането на ролите си. Изключително впечатляващ е и образът на белогвардейския поручик Брусенцов във филма “Служили двама другари” (“Служили два товарища”), и превъплъщението му в следователя Глеб Жиглов в “Мястото на срещата не се променя” (“Место встречи изменить нельзя”). Именно след този сериал става невъзможно Висоцки да “не се пуска” да се снима. За съжаление обаче актьорът успява да изиграе на екрана само още една по-забележима роля – на Дон Хуан в “Малките трагедии” на Михаил Швейцер. Прави го по такъв начин, че на зрителите и до ден-днешен им остава само да съжаляват, че във филма заедно с шпагата актьорът не е хванал и прословутата си китара. И нито размерът на трагедиите, нито скромният ръст на самия Хуан не са могли да спрат влечението към него на Лаура и дона Ана. И в реалния живот ни Марина Влади, ни първата му съпруга – актрисата Иза Жукова, ни Людмила Абрамова – най-красивата артистка на Съветския съюз, ни другите представителки на прекрасния пол не са успявали да устоят на безкрайния чар на Висоцки.
Разбира се, дълго може да се разсъждава по въпроса какво още би могъл да изиграе в киното и в театъра Висоцки, но, уви, не е успял. Отишъл си от този свят едва на 42 години и половина. Факт е обаче, че ролите му вероятно са по-малко, отколкото биха могли да бъдат, не само заради липсата на кураж у хората, от които навремето зависело това. Самият Владимир никога не се е стремял да участва на всяка цена в някой филм или постановка.
Безграничният му талант позволява на актьора във всяка роля да е себе си – и с това да е свръхубедителен и неповторим. Именно заради този факт режисьорите прощаваха на Висоцки всичките му “полети наяве и насън” – многобройните провалени спектакли, алкохола, наркотиците, високомерието и арогантността. И въпреки всички тези слабости, заблуди, показност, кожени шлифери, мерцедеси, жени и болести той си остана личност. При това – една от най-ярките. Което на фона на дефицита на същите тези личности превръща Висоцки в още по-значима и ценна фигура за всички времена.
Висоцки не е нито символ, нито е трибун, не е бунтовник, не е и икона. Той е (не)познатата звезда от друга Вселена. Без него животът щеше да е скучен и празен. И ако Господ някога реши да проговори, ще го направи с божествения дрезгав глас на Висоцки.
Посланиците на 28-те страни от ЕС съгласуваха налагането на
санкции срещу 4 физически и три юридически лица от Русия заради скандала с
доставката на 4 газови турбини "Сименс" за Крим, предаде ТАСС.
