На тази дата: 31 август 1888 г. Джак Изкормвача убива първата си жертва

1888 г. в Лондон е намерено тялото на първата жертва на серийния убиец с неустановена самоличност Джак Изкормвача. Във Викторианска Англия Източната част на Лондон е място забравено от обществото, икономически и социално. В пренаселените коптори живеели около 900 000 души. Повечето от жителите на Ийст Енд били от бедната работническа класа, плюс безработните и престъпниците.

В Уайтчапъл имало над 200 приюта, подслоняващи около 9000 души. Спалните представлявали дълги стаи с редици от легла, които гъмжали от паразити и насекоми. Проституцията била единственият сигурен способ, чрез който една самотна жена или вдовица би могла да се изхранва. Според полицията, през 1888 г. в Уайтчапъл имало около 1200 проститутки, като в тази бройка не били включени онези, работещи само от време на време.

Когато Чарлс Крос минава по улица „Бъкс Роу” в Уайтчапъл малко преди 4.00 ч. сутринта в петъчното утро на 31 август, пътят изглеждал тъмен и безлюден. Времето е мразовито и влажно, малко преди входа към една конюшня той забелязва на земята нещо, което изглеждало като брезент.

Когато се приближил, Крос установил, че това е някаква жена легнала по гръб, с пола вдигната почти до кръста. Той видял един друг мъж, който минавал наблизо. „Елате да видите” - подвикнал той на мъжа, предполагайки, че жената е или пияна, или е станала жертва на нападение. Докато двамата се опитвали да й помогнат в тъмната уличка, те не забелязали страшните рани, които почти били отделили главата от тялото й. Те оправили полата й в името на благоприличието и тръгнали да търсят полицай.

След няколко минути полицейският служител Джон Нийл случайно се натъква на тялото по време на рутинната си обиколка. На светлината на фенера си той видял кръвта, стичаща се от гърлото й, прерязано от ухо до ухо. Широко отворените й очи се взирали безжизнено в тъмнината. Нийл усетил последни остатъци от телесна топлина в ръцете й. Той потърсил свой колега, който извикал лекар и линейка.

Нийл събудил някои от жителите на квартала и ги разпитал дали са чули нещо подозрително, но без успех. Скоро д-р Рийс Луелин пристигнал на местопрестъплението и прегледал жената. Той заявил, че раните по гърлото й са били фатални. Тъй като тялото й било още топло, докторът сметнал, че тя е мъртва от около половин час.

Гърлото й било прерязано два пъти, прекъсвайки дихателната тръба и хранопровода. Тя била убита на същото място, но на земята имало много малко кръв. По-голямата част от нея била пропита в дрехите й. Тялото било откарано в моргата на улица „Олд Монтагю“.

д-р Рийс Луелин

Докато събличали трупа, инспектор Спратлинг видял, че по стомаха й също има нанесени рани. Той извикал д-р Луелин отново, за да прегледа по-подробно тялото. Лекарят установил, че жената е била ударена от лявата страна на долната челюст. На корема й имало дълга, дълбока рана от нож и няколко по-леки, нанесени със същото оръжие. Според лекаря, убиецът бил левичар, а оръжието нож с дълго острие. По-късно, обаче докторът вече не бил толкова сигурен, че извършителят е използвал лявата си ръка.

Разпознаването нямало да бъде лесно. В жертвата намерили само гребен, счупено огледалце и носна кърпичка. Фустата й носела знака на приюта за бедни „Ламбет”. По останалите й евтини и износени дрехи нямало етикети. На главата си носела черна сламена шапка с кадифен ръб.

Жената била висока приблизително 1,60 м, с кестенява прошарена коса, кафяви очи и няколко липсващи предни зъба. Тя била идентифицирана като Мери Ан Никълс, на 42 години, с прякор „Поли”. На следващия ден баща й и съпругът й разпознали тялото.

Поли била щерка на ковач, омъжена за оператора на печатарска машина Уилям Никълс. Те имали пет деца. Бракът им се разпаднал заради нейното пиене. Тя преживявала от мизерните си доходи на проститутка, като продължавала усилено да пие. От време на време се опитвала да стъпи на крака, но така и не успяла. Тя била отчаяна и пропаднала жена, но хората я харесвали и съжалявали.

Инспекторът натоварен с разследването бил ветеранът от полицията Фредерик Джордж Абърлайн, който от 25 години работел в района на Уайтчапъл. Скоро били открити трима важни свидетели един, от които почти със сигурност бил видял убиеца.

Първият очевидец бил синът на г-жа Ричардсън Джон. Между 4.45 и 4.50 ч. в сутринта на убийството той посетил сградата на 29 „Ханбъри Стрийт”, за да провери ключалките на мазето, в което майка му съхранявала разни инструменти и стоки. Той отворил вратата към двора и седнал на стъпалата, за да отреже парче кожа от ботуша си, което наранявало крака му. Тъй като вече се развиделявало, той могъл да види от мястото си, че ключалките на мазето не са пипани. Той също така можел да види, че в двора нямало и следа от тялото на Ани Чапмън.

Другият свидетел Албърт Кадош, живеещ в съседната сграда, казал, че е чул гласове от задния двор на 29 „Ханбъри Стрийт” малко след 5.20 ч. Единствената дума, която успял да долови била „Не”. Няколко минути по-късно, към 5.30 ч., той чул шум от нещо удрящо се в оградата.

Най-важният свидетел била г-жа Елизабет Лонг, която отивала към пазара, минавайки през „Ханбъри Стрийт”, когато чула часовника на пивоварната „Блек Ийгъл” да отброява 5.30 ч. Тя забелязала мъж и жена да си говорят „близо до жалузите на №29”. Г-жа Лонг разпознала Ани Чапмън в моргата. За съжаление мъжът бил с гръб към нея, но тя направила всичко възможно да го опише на съдебния лекар Уин И. Бакстър.

На Джак Изкормвача, смятан от мнозина за първия сериен убиец в света, приписват убийството на между 5 и 11 жени.

Вицове, август 2017 г.

Каруца с коне минава през изрязана дупка 

в гигантска секвоя.

Калифорния, около 1879 г.

СмЕх/Таралеж/

Купувам си билет от лотарията.

Жената вика:

- Ти, ако имаше късмет, за мен ли щеше да се ожениш?

***

Мъж и жена на касата в МОЛ-а. Жената напазарувала яко. Касиерката се обръща към мъжа:

– Как ще платите, в брой или с карта?

А ония вика:

– Ми... със свито сърце...

***

- Странно е, когато хората зa които е написан "Бай Ганьо", започнат да цитират Пауло Кoелю...

***

Има и свестни жени. Лошото е, че не достигат за всички...

***

Добри вести за вегетарианците - варварските времена, когато правеха колбасите от животни, вече са минало!

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/

Фотофакт: Мелания с 10-сантиметрови токчета към наводнения Хюстън

Първата дама на САЩ Мелания Тръмп стана обект на критики в медиите и социалните мрежи, след като се появи на тънки 10-сантиметрови токчета на път за наводнения Хюстън.

В интернет пространството бяха споделени множество снимки на президентското семейство, отправящо се към самолета към Тексас, а хората недоумяват защо иначе безупречната в стила си първа дама е решила да носи свръхелегантните обувки точно по този повод.

Всъщност мисис Тръмп носеше обувки с ток качвайки се на самолета. На слизане тя бе обула равни спортни обувки в... бял цвят. Вторият й избор отново не умилостиви критиките. И двата чифта обувки са еднакво неподходящи за калните, наводнени улици на Хюстън и издават това, че първата дама ще присъства в града "отвисоко", само като наблюдател. С избора си тя, съзнателно или не, подчертава дистанцията между себе си и пострадалите, писа "Вашингтон поуст".

В Twitter се появиха хиляди коментари и мнения относно снимките на първата дама, като хората предлагат да съберат пари за спортни обувки на Мелания, коментират, че нищо не казва "трагедия" повече от обувки на ток и че Мелания явно смята, че е Седмицата на модата в Хюстън.

На тази дата: 30 август 1984 г. „Протурска” терористична група извършва атентати на гарите в Пловдив и Варна

На 30 август 1984 г. в 17:29 ч. е взривена бомба в чакалнята на гара Пловдив. Взривното устройство е поставено в дъното на залата, при обществените телефони, до кошче за отпадъци. Убита е една жена, а 42-ма души се ранени. Разрушени са металният покрив и някои стени в гарата.

След 36 минути, в 18:05 ч., е взривена нова бомба пред сградата на аерогара Варна. Взривното устройство е поставено в бетонен цветарник на паркинга. Ранени са две жени.

Двата атентата са координирана терористична атака на "протурски" терористи в двата най-големи провинциални града в България. Планирани са така, че да съвпаднат с посещението на държавния глава Тодор Живков в тези градове.

Взривните устройства са еднотипни, изработени са от свързани шашки амонит 6 по около 200 грама всяка, детонирани с електрически взривател, захранван от плоска 4,5V батерия и часовников механизъм - будилник "Слава", поставени в консервна кутия (Варна) и буркан (Пловдив).

Следствието заключава, че организираната през пролетта на 1983 г. група се състои от 3-ма терористи с няколко помагачи. Твърди се, че това е единствената "протурска" терористична група, извършила системно атентати преди и след ескалацията на Възродителния процес. Първите им изяви са опожарени 750 декара гора при яз. Камчия и земеделски земи, неуспешен опит за саботаж на гара Карнобат с цел да доведе до тежка влакова катастрофа.

В периода 1984 - 1987 г., когато е в ход т.нар. Възродителния процес, в България има разкрити 42 нелегални "протурски" групи. Те са съставени от етнически турци, на част от които принадлежността към Държавна сигурност е официално установена. Някои от членовете на тези групи са осъдени за противодържавна дейност, планиране или извършване на тероризъм - атентати, саботажи и диверсии, контакти с турски задгранични функционери в България. Според следствието на Държавна сигурност, само една от тях, разкрита с делото за оперативна разработка "Мерзавците", извършва многобройни убийства с атентати. По тактиката си - две терористични атаки с по два едновременни атентата в различни точки на страната и вълна саботажи между тях, нейните актове могат да се определят като терористично настъпление.

През 1985 г. следва втора вълна от терористични нападения на „Мерзавците”. Първият взрив е на гара Буново. В 21:32 ч. на 9 март 1985 г. същата група протурски терористи взривяват вагона за майки с деца на бърз влак Бургас-София. Планирано е бомбата да причини максимални поражения, като избухне в тунела Гълъбец (дълъг 3200 метра), но влакът закъснява с 2 минути и поради това взривът се инициира на гарата. Загиват 7 души (2 деца, една жена и трима мъже), тежко ранени са 9 души (включително 2 деца).

Само след 30 минути, в 22 ч., в Сливен е взривенa бомба във фоайето на хотел „Сливен" - централният многоетажен хотел в града. Взривното устройство е скрито в гардероба на сладкарницата, известна като "Епруветката". Стените на гардероба намаляват ударната вълна. Ранените са 23 души. Разрушен е таванът на залата.

Следствието установява, че до 10 август 1987 г. са осигурени взривни вещества, часовников механизъм и всичко необходимо за трето поредно терористично нападение с цел в курорта Слънчев бряг. Планираната дата на атентата е 15 август, но терористите са разкрити и арестувани два дни по-рано и нападението е предотвратено.

Терористите по делото за оперативна разработка "Мерзавците" са разкрити от оглавяваното от ген. майор Сава Джендов "Шесто управление" на Държавна сигурност, направление "Т" /терор/. Следствието е ръководено пряко от майор Георги Сотиров.

На 13 август 1987 г. са арестувани двама от терористите, а на 19 август същата година е задържан третият от групата. Задържан е и един техен помагач, осигурил отровата за изливане във вододайна зона на едно село, брат на единия терорист. Арестувани са също трима съпричастни към разследването.

През 1987 г. е арестуван и Ахмед Доган, който лежи в килия за осъдени на смърт. Дали е вярно, че това е свързано с разследванията по атентатите и той е осъден за атентата, както се твърди в някои сайтове, няма безспорни данни.

На 25 април 1988 г. тримата терористи са осъдени на смърт. След няколко месеца присъдата е потвърдена от Държавния съвет на НРБ и те са екзекутирани. Помагачът им е осъден на 6 години затвоp, лежи 2 години, амнистиран е от президентската администрация в мандата на Желю Желев и е освободен през 1990 г., като получава 50 000 лева обезщетение от държавата. От осъдените за съпричастност един получава 2 години затвор, а двама - по една година лишаване от свобода.

Координиранaта терористичнa атакa с взривове на важни публични транспортни обекти едновременно в отдалечени едни от друг големи градове надхвърля обикновения атентат. Тактиката на терористично настъпление с последователни атаки е нетипична до този момент. Ударите са планирани като мощни "слепи" атентати, т.е. нямат конкретна мишена, а целят граждански жертви, максимални разрушения и психическо въздействие върху обществото.

Атентатите водят до ескалацията на кампанията за насилствена промяна на арабско-турските имена в периода от 24 декември 1984 г. до 19 януари 1985 г. -

около 850 000 граждани са тежко репресирани при смяна на имената им.

Установено е, че терористите са агенти-сътрудници на Държавна сигурност, a помагачът им - на милицията /МВР/. Следствено дело №72/ІV.1987 и оперативните дела "Мерзавци" и "Двуличник 87", както и личните досиета, работни дела на терористите-сътрудници в ДС, все още не са разсекретени. Единият от терористите е работел и за турските служби под псевдонимите Абдула, Дениз и Моряка. Друг също има връзки с тях, чрез разузнавача Кадир Сойлу от консулството на Турция в Бургас.

Освободеният предсрочно помагач издига чешма, посветена на брат му и другите терористи, и поставя паметна плоча за тях с текст на турски език. Организационно този помагач израства до областен координатор за Бургас на ДПС, за чийто лидер е известно, че е доказан сътрудник поне на Държавна сигурност /има съмнения, че Доган сътрудничи на повече от едно разузнаване/. Плочата е премахната след 6 години по заповед на Бургаския окръжен прокурор Емил Христов, възстановена самоволно година по-късно, разбита е с кирки след 8 години от младежи и всичко е съборено, като теренът е подравнен по заповед на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) след решение на Върховния административен съд през 2009 г.

През петте години на кампанията по преименуването на българските турци жертвите (убитите) са общо 32 души: една жена при атентата на гара Пловдив; 8 протестиращи (включително едно бебе) в периода на кампанията от 24 декември 1984 г. до 19 януари 1985 г.; 7 (включително 2 деца) при атентата на гара Буново; 3 разстреляни осъдени на смърт през ноември 1988 г.; 9 протестиращи и един войник в периода 19-27 май 1989 г. Към тях следва да се добавят и двамата взривени терористи и един впоследствие разстрелян заради отвличането на две деца. Припомняме: На 7 юли 1987 г. Дарин Христов /12 г./ и Николай Петков /15 г./ от Добрич са отвлечени с кола от трима "протурски терористи", за да ги ползват като жив щит в осигуряването на коридор за бягството им в Турция. Терористите са въоръжени с 12 осколочни бойни гранати, взривяват 3 от тях пред хотел "Интернационал" в Златни пясъци и раняват трима души - двама чужди летовници и един българин. Обградени от специалните части, те се оттеглят в осигурения им коридор към турската граница. При устроената в Странджа засада терористите взривяват колата, в която са те и взетите за заложници деца. Децата са ранени, едното - тежко и остава инвалид, двама терористи са убити от взрива, а третият е осъден на смърт и разстрелян.

Вицове, август 2017 г.

Жива кукла - момиче от Япония.

СмЕх/Таралеж/

Реших да се поглезя и отидох на бръснар да ме избръсне. Бръснарят ме помоли да сложа в устата си дървено топче, по-лесно да ми избръсне бузите.

- Ами, ако го глътна? - пошегувах се аз.

- Няма страшно, утре ще ми го донесете. Всички така правят.

***

Когато чуе Ким, оптимистът си представя Кардашиян, а песимистът Чен Ун.

***

След като съпругата на Пешо изпи с него литър водка, той разбра, че тя не само го обича....но и го уважава!

***

– Ленче, и цветя ти пращах, и серенади ти правих, за да излезеш с мен..! Какво искаш още ? – Два кубика дърва...

***

И... откакто Пена си сложи халка на пъпа, започна да прилича на граната!

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/

Северна Корея изстреля ракета към Япония

Северна Корея изстреля балистична ракета, която прелетя над Япония, предаде Би Би Си. Тестът на стратегическото оръжие става само три дни след неуспешен опит с три ракети.

Нито една противоракетна система в Япония не се е задействала в отговор на провокацията, въпреки че Токио бе заплашило, че ще сваля всяка стратегическа ракета на Ким Чен Ун, която може да е опасна за страната.

Ракетата на тоталитарния комунистически рижим се е разпаднала на три части в Тихия океан на 1180 км. източно от нос Еримо на остров Хокайдо, каза на извънредна пресконференция генералният секретар на японския кабинет Йосихиде Суга. Не е регистрирано падане на обекти на територията на Япония. Южнокорейските власти отбелязват, че ракетата е прелетяла около 2 700 км, а траекторията на полета й е достигнала височина 550 км.

Съобщението бе потвърдено от Пентагона. Американското военно ведомство отбеляза, че няма опасност за сигурността на Северна Америка.

Японският премиер Шиндзо Абе заяви, че това е „безпрецедентно и много опасно“, както и, че е „възмутителен акт“, който „сериозно застрашава мира и сигурността в региона“. По време на 40-минутен разговор с Доналд Тръмп, двамата се съгласиха да „увеличат натиска над Пхенян“.  Токио ще поиска извънредно съвещание на Съвета за сигурност на ООН във връзка с поредната изстреляна от Северна Корея ракета, обяви още Шиндзо Абе.

Движението на високоскоростните влакове в Япония бе временно спряно в североизточната част на страната, съобщиха от жп компанията JR. След проверка на системите за сигурност, то е било възстановено. По данни на двата основни японски авиопревозвача All Nippon Airways (ANA) и Japan Airlines (JAL), изстрелването на ракетата не е повлияло на въздушния транспорт.

КНДР може да е провела изпитание на балистична ракета със среден обсег „Хвансон-12“, каквато по-рано заплашваше да пусне в района на тихоокеанския остров Гуам, където са разположени американски военни бази. Такова мнение изрази бившият командващ флота на японските сили по самоотбрана Йодзи Кода по тв канала Ен Ейч Кей, цитиран от "Фокус".

На тази дата: 29 август 1698 г.Руският цар Петър I издава забрана за носене на бради

1698 г. руският цар Петър I издава забрана за носене на бради и предписание руснаците да се

обличат с европейски дрехи.

Забраната на знаменития указ „О ношении немецкого платья, о бритии бород и усов, о хождении раскольникам в указанном для них одеянии” (За носенето на немски дрехи, за бръснене на брадите и мустаците, за ходене на разколниците в указаните им одеяния) влиза в сила от 1 септември.

Същият месец 26-годишният Петър І се е завърнал от продължителна обиколка из Западна Европа и още на следващият ден събрал болярите в Преображенския дворец. Заповядал да му донесат ножица и веднага започнал собственоръчно да реже брадите на велможи от знатни родове. Болярите били така шокирани от постъпката на царя. После Петър повтаря процедурата с думите „Сега брадите, после и главите!”.

Новите порядки се налагат трудно. Някои от болярите слагат край на живота си, защото не приемат позора. Цяла Русия роптае, тъй като се счита, че бръсненето на брадите е грях, и свещениците отказват да благословят действията на царя. Той дори е отъждествяван с Антихриста. В действията на Петър болярите виждат покушение на самите устои на руския живот и упорстват в бръсненето на брадите.

За страха от западната мода допринася и фактът, че на иконите и фреските бесовете са изобразявани бръснати и западно облекло, патриарсите през 17 в. заплашват с анатема мъжете, които бръснат „Божия атрибут” - брадата.

Петър все пак си дал сметка, че мерките му са прекалено сурови и на 5 септември 1698 г. разрешил носенето на брадите и мустаците, но срещу заплащането на определен данък. За контрол бил въведен специален металически жетон - „бородовой знак”, с големината на една копейка, представляващ своеобразна квитанция за платения данък.

Вицове, август 2017 г.

Вълнението на морето около 3 бала

СмЕх/Таралеж/

Есента наистина идва. Смениха рекламите за диария с реклами за кашлица.

***

Стоя си днес в един био магазин и гледам - 250 грама стръкове люцерна на прах от за 16,50 лв. Викам си: "Бах мааму, на село козата в какъв лукс живее!"

***

Новопостъпил във фирмата пита колега:

– А бе,вие защо викате на шефа "чайката?"

– Защото долита, крещи, осира всичко и отлита...

***

- Какви химически елементи знаете с период на полуразпад една година?

- Асфалтий...

***

Спорна работа - това е когато не можете да се разберете кой да я свърши.

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/

Кой оглуши американските дипломати в Куба?

След краткото затопляне в края на мандата на президента Обама, между САЩ и Куба назрява голям скандал. Вашингтон твърди, че 16 американци от дипломатическата мисия в Хавана са с частично или напълно увреден слух от „акустична атака“ без аналози в историята на световната дипломация, съобщава Би Би Си.

Хавана отрича участие в инцидента, а експертите по сигурността допускат грешка на кубинците в подслушването или намеса на трета страна, недоволна от сближаването на Вашингтон с член на неформалния клуб на държавите, които не крият враждебното си отношение към Америка.

Американците провеждат мащабно разследване и до приключването му не дават никаква информация. В отсъствието на подробности наблюдателите се губят в догадки и предлагат най-невероятни версии. Ето какво е известно до днес.

Кой е пострадал?

Държавният департамент на САЩ съобщи, че най-малко 16 сътрудници от дипломатическата мисия в Хавана имат необичайни здравословни оплаквания: главно проблеми със слуха и главоболие. Министерството на външните работи на Канада също разследва един подобен случай. При някои американци има подозрения за мозъчни травми. Двама сътрудници на американското посолство са застрашени от пълна загуба на слуха. Част от пострадалите се лекуват при американски лекари в Куба, другите спешно се върнаха в Америка.

Първите съобщения за неочакваното оглушаване сред дипломатическия корпус в Хавана Вашингтон обнародва в началото на август – тогава ставаше дума за петима пострадали. Към 24 август броят им нарасна на 16. Засега не е ясно дали всички те са дипломати: държавният департамент съобщи само, че сред пострадалите има съпруги на сътрудници в посолството и няма деца.

Какво се случва?

Жалбите от здравословното състояние на персонала започват да постъпват от края на миналата година. В Държавния департамент предполагат, че атаките са започнали през ноември 2016 г. и са приключили през пролетта.

Американците подозират, че срещу дипломатите са били задействани устройства, които излъчват звуци на границата на диапазона, достъпен за човешкото ухо. Устройствата са се намирали или вътре, или до стените на сградите, в които са настанени дипломатите.

Американското посолство заема бруталистка сграда на крайбрежната улица. Дипломатическата мисия го напуска след разрива на отношенията с революционното кубинско правителство през 1961 г. и се завръща след 16 години като Отдел за американските интереси. Чак пред 2015 г., на фона на затоплянето на отношенията при Барак Обама, Хавана разрешава статутът на представителството да се повиши до посолство и над сградата да издигне американското знаме.

Обвинения и реакция

„Куба никога не санкционирала нищо подобно и никога не би допуснала акредитирани дипломати и техните семейства да бъдат застрашени на нейна територия“, отговарят от кубинското Външно министерство на въпросите от страна на САЩ.

Държавният департамент уточнява, че не разполага с доказателства за съпричастността на Хавана към случилото си, но смята, че Куба е отговорна за нарушаване на Виенската конвенция, според която приемащата страна трябва да осигури защита на дипломатите, техните резиденции и посолство. Вашингтон вече изгони двама кубински дипломати.

Кубинците и американците провеждат отделни разследвания, а мерките за сигурност в обектите на американската мисия в Хавана са засилени.

Версии

Някои експерти по сигурността допускат участието на трета страна – технологично напреднала и недоволна от сближаването на Куба със Съединените щати. „Вашингтон Поуст“ например изразява дълбоко съмнение в тази версия, като отбелязва, че в Хавана без знанието на властите и муха не може да бръмне, да не говорим за чуждестранни агенти с акустични оръжия.

Други наблюдатели отбелязват, че Куба няма основания да използва насилие срещу дипломатите и преднамерено да предизвиква скандал с такива мащаби в края на 2016-а – в момент, когато отношенията с Вашингтон бяха най-добри от десетилетия. Трети приписват всичко на човешкия фактор и неумението на кубинските разузнавателни служби при работа с техника за подслушване.

Ненадежно оръжие

Историята познава примери за използване на звука като оръжие, но военните експерти наричат тези технологии ненадеждни и следователно безсмислени. Полицията, армията и дори частни компании са ги използвали за различни цели: разпръсване на тълпи, прогонване на морски пирати и дори за обезкуражаване на тийнейджъри от дълги разходки из молове.

Съдейки по симптомите, устройства в Хавана са разпространявали звук на по-ниски честоти от достъпните за човешкото ухо – инфразвук, а не ултразвук. С оглед на по-голямата дължина на вълната, инфразвукът се разпространява на значителни разстояния и през бариери, които изолират от звука с по-висока честота. Той уврежда вътрешните органи и нервната система и при продължително излагане може да предизвика микрокръвоизливи в мозъка.

История на дипломатическите войни

В годините на пряка конфронтация със социалистическа Куба на Фидел Кастро американците бяха поставили на фасадата на посолството пана, с които промотираха човешките права. В отговор кубинците издигнаха пред сградата своеобразен параван от кубински флагове, който я скри от погледа.

Американските дипломати бяха непрекъснато наблюдавани и ограничавани в движението в страната. Колите им бяха редовно спирани и проверявани, а апартаментите им – претърсвани. Но дори и през тези години не е имало лично насилие срещу персонала на посолството.

Товарен кораб се разпадна на две части в Черно море

Товарен кораб се разпадна на две части в Черно море. Инцидентът е станал край северозападното турско крайбрежие, близо до входа на Босфора.

114-метровият кораб, плаващ под монголски флаг, се разделил на две, докато стоял на котва. 11-членният екипаж е спасен.

Едната част на кораба е издърпана с влекачи, а другата потънала. Построеният през 1975 г. плавателен съд пътувал до истанбулското пристанище Тузла за ремонт.

На тази дата: 28 август 1963 г. Мартин Лутър Кинг произнася една от най-увличащи речи в човешката история - „Имам една мечта”

„Имам една мечта” – реч за достойнството на човешката личност.

През 60-те години на минали век Съединените щати са все още страна с белези от расизъм. Наистина на 19 ноември 1863 година Ейбрахам Линкълн вече е оповестил, че американската нация се основава върху равенството на всички хора в тяхното достойнство, но действителността за афроамериканците, 100 години по-късно, изглежда съвсем различна.

Мартин Лутър Кинг, баптистки пастор и водач на движението за граждански права, се обръща към сърцата на милиони черни американци в речта си на 28 август 1963 година в столицата Вашингтон. „Имам една мечта” е надсловът на тази прочута реч, която той държи от стъпалата пред мемориала на Ейбрахам Линкълн. Повече от 250 000 души участват в похода на протеста до Вашингтон, наречен „марш за работни места и свобода” – демонстрация на мирно гражданското несъгласие. Шествието спира пред мемориала на Линкълн, където Мартин Лутър Кинг изповядва визията си за свобода и справедливост на хората от всички раси и религии.

„Имам една мечта” – една от най-стойностните и увличащи речи в човешката история:

Радвам се да участвам днес заедно с вас в едно събитие, което ще остане в историята като най-голямата демонстрация за свобода в историята на нашата нация. Преди сто години един голям американец, под чиято символична сянка се намираме днес, подписа Прокламацията за освобождаване (на робите). Това беше като радостното начало на деня след дългата затворническа нощ.

Но сто години по-късно негрите все още не са свободни. Сто години по-късно животът на негрите все още е окован от веригите на расовото разделение и оковите на дискриминацията. Сто години по-късно негрите все още изнемогват на ръба на американското общество и се намират в изгнание в собствената си страна.

Затова днес се събрахме, за да драматизираме една позорна ситуация. В известен смисъл ние се събрахме в столицата на нашата страна, за да осребрим един чек. Когато архитектите на нашата република писаха силните думи на конституцията и декларацията за независимост, те подписаха документ за задлъжнялост, за чието осребряване всички американци трябваше да бъдат оправдани.

Този документ съдържаше обещанието, че за всички хора – да, за чернокожите така, както за белите – се гарантират неотменните права на живот, свобода и правото на щастие.

Днес е очевидно, че Америка не е изпълнила обещанието си, доколкото това се отнася за чернокожите граждани. Вместо да изпълни светите си обещания, Америка даде на негрите един чек, който е белязан от печата: „Без покритие”. Но ние отказваме да повярваме, че няма достатъчно средства в големите хазни на възможностите в тази страна.

И така, събрахме се за да осребрим този чек, чек, който ще ни даде богатствата на свободата и сигурността на справедливостта. Дойдохме на това забележително място, за да напомним на Америка неотложната необходимост на днешния ден. Сега не е времето, в което може да си позволим лукса на „период на охлаждане” или успокоителните средства да имат бавен, постепенен напредък. Сега е времето обещанията на демокрацията да се превърнат в реалност.

Сега е времето да излезем от тъмната и безутешна долина на расовото разделение и да стъпим на светлия път на справедливостта за всички раси. Сега е времето да измъкнем нашата нация от тинята на расовата несправедливост и да я поведем към твърдите скали на братството. Сега е времето да превърнем справедливостта за всички божии чеда в наша истина.

Разбираемо би било за тази нация, ако тя не иска да осъзнае спешността на настоящото положение. Това горещо лято на справедливо недоволство на негрите няма да свърши, докато не дойде съживяващата есен на свободата и справедливостта.

1963 не е край, а начало. Тези, които се надяват, че негрите ще се успокоят, се лъжат. Негрите ще продължават да се пробуждат, ако нацията продължава да прави това, което правеше преди.

Няма да има спокойствие и почивка в Америка, докато на негрите не са признаят пълните им граждански права. Бурите на този призив ще продължават да разклащат основите на нашата нация, докато настъпи светлият ден на справедливостта.

И това трябва да кажа на своя народ, който се намира пред вратата, която води към палата на справедливостта: докато ние се опитваме да си извоюваме отреденото ни място, не трябва да извършваме несправедливи действия.

Нека да не пием от чашата на огорчението и омразата, за да задоволим жаждата си за свобода. Трябва постоянно да водим борбата си на високото стъпало на достойнството и дисциплината.

Не трябва да превръщаме нашият мирен протест в психическо насилие. Винаги трябва да се стремим към тази величествена височина, от която на психичното насилие да отвръщаме със силата на душата си.

Прекрасният, нов борбен дух, който е обзел обществото на негрите, не трябва да ни подвежда да се съмняваме във всички бели. Защото много от нашите бели братя – това доказва тяхното присъствие днес сред нас – са стигнали до убеждението, че тяхната свобода не може да бъде отделена от нашата. Не можем да бъдем сами.

И когато протестираме, трябва да се задължим да продължаваме да го правим постоянно. Не можем да се върнем назад. Има хора, които питат тези, които се чувстват задължени спрямо гражданските права: „Кога най-сетне ще бъдете доволни?” Не можем да бъдем доволни, докато негри стават жертви на неописуеми ужаси на полицейска бруталност.

Не можем да бъдем доволни, докато уморените ни тела след дълго пътуване не могат да отдъхнат в мотели по пътищата или в хотели в големите градове. Не можем да бъдем доволни, докато гражданската свобода на негрите се състои на първо място в това, да отидат от едно малко гето в по-голямо.

Не можем да бъдем доволни, докато малките ни деца са лишени от свободата и достойнството си чрез знака, на който е изписано: „Само за бели”. Не можем да бъдем доволни, докато негрите в Мисисипи нямат право на глас в изборите, а за негрите в Ню Йорк няма кандидат, който действително биха избрали. Не, няма да се задоволим дотогава, докато истината не нахлуе като водна стихия, а справедливостта като мощна буря.

Знам, че някои от вас днес са тук поради голяма тъга и потиснатост. Някои от вас току-що са излезли от затворите. Някои от вас са дошли от места, в които заради искането ви за свобода сте били подложени на преследванията и на бруталността на полицията. Вие сте ветераните на мирното страдание. Продължавайте така и се доверете на това, че страданието дава сила.

Върнете се в Мисисипи, върнете се в Джорджия, върнете се в Луизиана, върнете се в Слумс и гетата на големите градове на север с убеждението, че сегашната ситуация може и ще бъде променена. Нека не потъваме в долината на отчаянието.

Казвам Ви днес, приятели мои, въпреки трудностите днес и утре, аз имам една мечта.

Това е една мечта, която е дълбоко и неразривно свързана с американската мечта.

Мечтая, някой ден тази нация да се вдигне и да живее според истинското значение на своето кредо: „Приемаме тази истина за даденост: че всички хора са равни.”

Мечтая, един ден на червените хълмове на Джорджия на една маса да могат да стоят синовете на предишните роби и синовете на предишните поробители.

Мечтая, някой ден, дори щатът Мисисипи, един щат, който е нагорещен от несправедливост и потисничество, да се превърне в оазис на справедливостта.

Мечтая, четирите ми малки деца да живеят някой ден в нация, в която няма да ги преценяват според цвета на кожата им, а според характера им. Днес мечтая…

Мечтая, някой ден в Алабама, със своите зли расисти, със своя губернатор, от чиито уста излизат думи като „интервенция” и „анулация на расовата интеграция”…, че един ден, именно там, в Алабама, малки черножоки момичета и момчета да си стискат ръцете като братя и сестри с малки белокожи момичета и момчета. Мечтая, някой ден всяка низина да се издигне, а всеки хълм и връх да спаднат. Грубите места да се изгладят, неравните места да се изравнят. И красотата на Твореца ще стане видна, и всичко живо ще я види.

Това е нашата надежда. С тази вяра се завръщам на Юг.

С тази вяра ще съм способен да издялам камък на надеждата от планината на отчаянието. С тази вяра ние ще сме способни да превърнем грешните фалшиви звуци в нашата нация в прекрасна симфония на братството.

С тази вяра ще сме способни да работим заедно, да се молим заедно, да се борим заедно, да отиваме заедно в затвора, да се издигнем заедно за свободата, с убеждението, че един ден ще бъдем свободни. Това ще бъде денят, в който Божиите чеда ще могат да придадат ново значение на тази песен: „Дадената ми от теб земя, ти, земя на свободата, пея аз. Земя, в която умряха бащите ми, гордост за поклонниците, нека във всички върхове да кънти свободата.” Ако Америка иска да стане голяма нация, това трябва да стане реалност.

Нека свободата кънти от мощните върхове на Ню Хемпшир. Нека свободата кънти от гордите върхове на Ню Йорк, нека свободата кънти от високите планини на Пенсилвания. Нека свободата кънти от снежните върхове на Роки Маунтийн в Колорадо. Нека свободата кънти от криволичещите склонове на Калифорния. Но не само това, нека свободата кънти от Стоун Маунтийн в Джорджия. Нека свободата кънти от Лукаут Маунтийн в Тенеси. Нека свободата кънти от всеки хълм и възвишение в Мисисипи, от всяко високо място, нека свободата кънти.

Когато оставим свободата да кънти – когато я оставим да кънти от всеки град и всяко селце, от всеки щат и всеки голям град, тогава можем да се приветстваме с деня, в който всички Божии чеда – черни и бели хора, евреи и езичници, протестанти и католици – ще си подадат ръце и ще пеят думите на стария негърски дух: „Най-сетне свободни! Най-сетне свободни! Велики, Всевишни Боже, ние сме най-сетне свободни!”

Вицове, август 2017 г.

В Русия откриват тържествено контейнер за боклук.

СмЕх/Таралеж/

Пияница се прибира в къщи пиян-залян. Звъни на врата и жена му веднага отваря. Той веднага се нахвърля върху нея:

- Ти ма! Защо отваряш без да питаш кой е?

- Ами аз през вратата те помирисах.

***

- Момчета, днес на мен ми сипвайте повече, а на вас по-малко.

- Защо?

- Днес е ваш ред да ме носите до вкъщи.

***

Две мишки ядат лентата от филма "Отнесени от вихъра" в мазето на едно кино в София. Едната мишка пита:

- Как ти се струва?

- Ами, да ти кажа честно, книгата ми хареса повече.

***

В аптеката:

- Извинете, имате ли калиев перманганат?

- Не, но имаме калиев цианид.

- Но те имат съществена разлика....

- Ама,, моля ви....само 20 стотинки!

***

Колкото повече се гледам в огледалото, толкова повече вярвам на Дарвин...

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/

Само веднъж: първа кинопрожекция в Газа от 30 години

Няколкостотин жители на Газа отидоха на кино в събота за първи път от над 30 години – макар и само за една вечер. Отдавна затвореното кино „Самер“, най-старото в Ивицата и нефункциониращо от десетилетия, предложи специална прожекция на филм за палестинци в израелски затвори, предава „Франс прес“.

Около 300 души от двата пола, без мъже и жени да бъдат разделяни по пол и въпреки липсата на климатик в горещото и задушно време, присъстваха на събитието.

Ислямистката групировка „Хамас“ управлява Газа от десет години и в момента няма работещи киносалони на палестинската територия, където два милиона души живеят в тежки ежедневни условия под израелска блокада.

Кино „Самер“ е построено през 1944 г., но затворено през 60-те години. Последните кина, които работят в региона, затварят в края на 80-те, по време на Първата интифада.

През 1987-а в един салон избухва пожар, за който се смята, че е дело на ислямисти, определящи киното като богохулно. Останалите салони се страхуват да показват филми след това.

„Десет години“, пълнометражният игрален филм, показан в събота, е направен в Газа с участието на актьори-доброволци. Той разказва за палестинци в израелски затвори. Според Гада Салми, организатор на прожекцията, лентата не се фокусира върху израелско-палестинския конфликт, а разказва човешка история. Събитието се е провело с позволението на „Хамас“.

Газа все още се възстановява от последната от трите войни с Израел през 2014-а, когато повече от 2000 палестинци са убити, а голяма част от Ивицата е опустошена. От страна на Израел загиват 72-ма души, повечето от които войници.

На тази дата: 27 август 1896 г. състои се най-кратката война в историята - 38 минути

/Таралеж/

1896 г. се състои най-кратката война в историята - едва 38 минути между Обединеното кралство и Занзибар. Предисторията на войната започва със смъртта на настроеният пробритански султан Хамад бин Тувайни на 25 август с.г.

Докато бил жив, той активно сътрудничел на британската колониална администрация. След смъртта на султана, неговият племенник принц Халид бин Баргаш с подкрепата на немците извършва преврат и завзема властта.

Това обаче е в противоречие с плановете на англичаните, които поддържат кандидатурата на Хамид бин Мохамед за султан. Според договор, подписан от Занзибар през 1886 г., едно от условията за избор на султан било одобрението от Британската империя.

Британците изпращат ултиматум до превратаджията Халид бин Баргаш да се откаже от претенциите си за престола. Той обаче отказва да се подчини на отправените искания и набързо събира малка армия от 2800 човека, с които организира на отбраната на двореца в столицата на остров Унгуджа.

Ултиматумът изтича в 9.00 ч. на 27 август, като през това време Лондон успява да изпрати край островната държава три крайцера, два оръдейни кораба, 150 морски пехотинци и 900 наемници от местните.

Бойните действия са започнати от британската флота в 9.02 ч. с масиран обстрел. Артилерийският огън подпалва двореца и унищожава защитаващата го артилерия още с първите изстрели. Бин Баргаш е принуден да капитулира, той разпорежда да бъде издигнат бял флаг в 9.40 ч. и военните действия са прекратени веднага.

Великобритания печели войната с цената на един ранен моряк. Но цената за ответната страна е доста висока - жертвите от страна на Занзибар са над 500 дворцови стражи.

Вицове, август 2017 г.

Сватба в Румъния, 1930 г. - нищо излишно!

СмЕх/Таралеж/

Намираш малка калинка и я оставяш да пълзи по теб, докато литне. Намираш малка хлебарка и веднага я убиваш. Е, после ми разправяйте, че външният вид е без значение.

***

Майка се кара на детето си:

- Ти си истинско прасе, виж се на какво приличаш! Нали знаеш какво е прасе?

- Да мамо - синът на свинята.

***

Когато видя хора да тичат за здраве, в знак на уважение много искам да си прибера корема...

***

Баба се хвали на внучката си: – Снощи пак цяла нощ сънувах, че летя. – Ама бабо, колко пъти да ти казвам, че твоите хапчета са в другото чекмедже!

***

Шотландец разказва на жена си:

- Не можеш да си представиш, скъпа, колко смъкнаха от мен в ресторанта за малка, жалка чашка кафе! Но има и справедливост на тоя свят!

- Какво имаш предвид?

- Докато се прибирах у дома, открих в джоба си три сребърни лъжички!

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/