Цветан Василев: „Дунарит” винаги е бил цел на Пеевски и Борисов

На 6 май 2016 г. американската адвокатска кантора „Бейкър и Макензи” направи презентация в Държавния департамент на САЩ по казуса КТБ. Този казус се наблюдава отдавна. Това обясни проф. Антоанета Василева в последната част на интервюто на Люба Кулезич по телевизия BIT с нея и съпруга й банкера Цветан Василев.

„Който използва закона като боздуган, следите му миришат нечовешки”, цитира тя сръбски автор. Този мирис вероятно се е разнесъл извън пределите на България и има институции, които наблюдават този процес. В края на 2016 г. международен консултант по международна политика и бизнес, който се занимава с разузнаване, финансово разузнаване, сигурност, антитероризъм и пр. ни се обади, обяснява Василева.

"Бившият американски губернатор Бил Ричардсън не би си сложил името под апликация, в която номинира за извършител на престъплението главния прокурор на страна членка на ЕС – Сотир Цацаров“, обяснява Цветан Василев.

Сега апликациите са на бюрата на отделните служители на Държавния департамент. Крайното решение трябва да бъде одобрено от тях, от демократи и републиканци, от президентската администрация, допълва сем. Василеви.

„Дунарит” винаги е бил цел на Пеевски и Борисов. Сталийски беше притежател на 50 % чрез подставено лице от 2010 г. до 2013 г. После през 2014 г. през Пеевски. Сега решиха, че им се полага както КТБ, така и завода, казва Василев.

Бисер Лазов заявява: „На мен ми се падна честта да наследя част от наследството на Цветан Василев. Взел е активи за 150 млн. лв. Част от тях ги е споделил с едни хора, други с Пеевски, посочва проф. Василева.

Спрямо „Дунарит” приложиха ченгесарски подход: аз ти правя проблем, после ще те оправя. Те повдигнаха несъществуващи обвинения на борда на директорите, не е ясно за какво, но вероятно, че са вписали новия акционер „Емко” в капитала на „Дунарит”

„Дунарит” като компания има дълг към 20 юни 2014 г., когато затваря КТБ. След като се разрешават цесиите от квесторите, мениджърите на „Дунарит” тръгват да търсят решение за спасяването на фирмата и го намират чрез цесии, на които кредитор е Едоардо Миролио. По някакъв начин Пеевски придобива всичките активи на Миролио, след закриването на банката. Миролио междувременно става притежател на 85% от „Техномаркет”, както и вземанията на Миролио и на фирмите му от „Дунарит”. Неизвестната офшорка "Виафот" си е едно към едно свързана с Пеевски. На всичкото отгоре офшорната фирма и на българската й дъщеря с 500 лв. капитал са регистрирани на адрес „Цар Борис”, където бяха офисите на фирмите. Това е наглост, арогантност и показност.

След като мениджърите направиха всичко възможно да спасят „Дунарит”, да осигурят максимално връщане на кредитите на майката на „Дутарит” ,„Хедж инвестмънт”, която ми е записана на мен и към която има претенции един друг кокер шпаньол на Пеевски – Пламен Георгиев. След като не успяват, включват целия арсенал – КОНПИ, данъчни, прокуратура, само и само Пеевски да овладее дружеството, защото по това време в дружеството има над 65 млн. лв. кеш, които са запазени само за плащане на задълженията на „Дунарит”. Единствената причина „Дунарит” да не изплаща задълженията си към „Виафот” е, че тече съдебен спор между синдиците и „Виафот”. Това е престъпление. Досега трябваше да има обвиняеми в лицето на синдиците, на шефа на ДКК и в лицето на министърчето „подтръчко”, както казват сърбите, Караниколов. Защото без съдебно споразумение банката купува вземане, което е оспорила и продължава да оспорва в съда. Прицелилите се в „Дунарит” попаднаха в своя капан. Борисов се появи като Александър Матросов", обясни подробно Цветан Василев.

Там където свършва правото, започва тиранията. Ние вече на това сме свидетели, онагледява ситуацията, в която се намират както тя и съпругът й, така и цялото българско общество проф. Василева.

Ако толерирате това, вашите деца ще са следващите. Ние не търсим съчувствие, а справедлив процес, казва още тя.

Иво Андрич е казал: „Не е прост този, който не може да чете, а този, който чете и приема всичко за истина. Българи, четете и мислете, такъв призив направи Цветан Василев към българското общество.

На тази дата: 7 септември 1978 г. Извършено е покушение срещу българския писател и дисидент Георги Марков

Георги Марков e роден през  1929 г. в квартал Княжево в семейството на Иван и Райка Маркови. Той е най-големият от тримата синове в семейството. През 1946 г. завършва Първа мъжка гимназия в София, а после следва химия във Висшето техническо училище в Русе. Химическият факултет там обаче е закрит още през първата година след постъпването му и той се връща в столицата, където продължава висшето си образование в Софийската политехника.

Младостта му е белязана от коварната сянка на смъртта. През есента на 1948 19-годишният студент се озовава в санаториум за туберкулозни. Лечението е продължително. Санаториумите са мястото, където той започва да пише.

През 1952 г. се дипломира като инженер в Софийската политехника. Няколко години работи по специалността си във фабриките "Победа" и "Стинд", а след това преподава в техникума по керамика и стъкло и в института за учители. Заради неукрепналото си здравословно състояние обаче е принуден да се пенсионира преждевременно през 1958 г. на 29-годишна възраст.

Първите му книги са публикувани в средата на 50-те години. Литературната слава за Марков идва с втория му роман "Мъже" (1962). С него спечелва годишната литературна награда на Съюза на българските писатели (СБП) за съвременен роман и е приет директно за член на съюза. Това е прецедент, тъй като практиката е да има задължителен период на кандидатчленство. Смятан е за един от най-талантливите млади писатели по това време.

Георги Марков е един от писателите, които взимат участие в някои от общите срещи на Тодор Живков с предварително подбрани представители от творческите среди в периода 1964 г. и 1968 г. Допускането му до този интимен кръг около първия ръководител на партията и държавата му позволява не само да стане пряк свидетел на неговото общуване и начин на поведение, но и да опознае Живков, да прецени неговите положителни и отрицателни черти, слабите и силните му страни.

След смачкването на Пражката пролет в Чехословакия през 1968 в България се надигат античехословашки настроения и комунистическата власт налага цензура. Всички пиеси на Георги Марков са снети от сцената, включително и документалната пиеса "Комунисти", с която трябва да се отбележи тържествено 25-годишнина от победата на БКП на 9 септември 1944 г. След известни трудности писателят получава виза и заминава за няколко месеца за Италия, където отсяда при брат си Никола Марков, емигрирал през 1963 г.

В продължение на няколко месеца пътува до Австрия, ФРГ и Англия, опитвайки се да предложи свои литературни творби. Комунистическата власт в България оказва натиск в желанието си да го принуди да се върне в страната. Той отказва да направи това и през 1970 г. се установява в Лондон, където известният български емигрант и продуцент Петър Увалиев му е обещал да филмира новелата му "Жените на Варшава".

"Трябва направо да ви кажа, че за нашата литература настъпиха най-тежките години от войната досега, в някои отношения по-тежки от Сталиново време", пише в едно от писмата си Марков от този период.

През 1971 г. започва да сътрудничи на българската секция на Би Би Си, а през 1972 г. е назначен като щатен служител. Шесто управление на ДС (политическата полиция) образува разработка срещу Георги Марков под кодовото име "Скитник" като невъзвръщенец през 1971 г. В края на същата година посолството в Лондон отказва да удължи срока на паспорта му и го принуждава да стане политически емигрант. Писателят иска и получава от Англия политическо убежище.

В края на 1971 г. става сътрудник на радио "Дойче веле", което започва да излъчва негови есета. Заради тези предавания през декември 1972 е осъден задочно на 6 години и половина затвор като изменник на родината и за това, че с дейността си се е поставил в услуга на "вражески" радиостанции.

Литературните успехи в Англия за Марков идват през 1974 г. Тогава един от лондонските театри поставя пиесата му "Да се провреш под дъгата". Същата година пиесата му "Архангел Михаил" печели първо място на престижния литературен конкурс в Единбург.

През 1975 г. Марков се жени за Анабел Дилк, журналистка от Би Би Си, по-късно им се ражда дъщеря Александра-Райна.

През 1975 г. радио "Свободна Европа" започва да излъчва части от книгата му "Задочни репортажи за България", която се превръща в най-задълбочената критика на българската комунистическа система. Те са излъчени в 137 емисии, един път седмично в продължение на 32 месеца, като всяка едно тях се повтаря в друг ден. Поредицата стартира в началото на ноември 1975 г., а последното предаване е през юни 1978 г. С тях аудиторията на "Свободна Европа" се увеличава с 60 процента.

По това време ДС ги анализира и информира за тях управляващата върхушка:

         "Като най-масирана пропагандна атака на "Свободна Европа" срещу социалистическия начин на живот през разглеждания период се очерта поредицата "Задочни репортажи за България" от изменника на родината Георги Марков."

      

Същата година Първо главно управление (ПГУ) на ДС (разузнаването) образува разработка срещу писателя под кодовото име "Скитник". През следващата година е набелязана операция за неговото обезвреждане.

      

Пред ноември 1977 г. радио "Свободна Европа" започва да излъчва репортажи, посветени на срещите на писателя с Тодор Живков. Първият от 11-те откъса е излъчен в средата на ноември 1977 г., а последният - в края на януари 1978 г. В тях Марков подлага Живков на безпощадна критика:

"Той нито веднъж, нито за момент не си е правил илюзии, че може да отиде против волята на ръководителите на Кремъл. Дори при най-силни и, предполагам, доста искрени патриотични изригвания, той никога не е забравял, че първо идва Съветският съюз, а след това – България...

         Той беше най-силният, най-солидният, най-съобразителният и над всичко най-верният. Може да се каже, че той служеше на Съветския съюз по-ревностно, отколкото самите съветски ръководители."

В началото на 1978 г. началникът на Първо главно управление на КГБ ген. Владимир Крючков получава телеграма от министъра на вътрешните работи на НРБ ген. Димитър Стоянов, с която е отправено искане за помощ за изпълнение на заповед на Тодор Живков за ликвидиране на българския писател Георги Марков. Случаят е докладван на председателя на КГБ Юрий Андропов.

Той първоначално се възпротивява, но за да не бъдат влошени българско-съветските отношения, нарежда КГБ да предостави техническа помощ за убийството. В тази връзка началникът на контраразунаването на съветското ПГУ ген. Олег Калугин и още няколко високопоставени офицери от КГБ посещават неколкократно София.

"През следващите шест месеца, използвайки таланта на учените от КГБ, обучени в изкуството на отравянията и другите методи за убийства, ние с българите проправяхме пътя към убийството на Марков", посочва в мемоарите си Калугин.

       

През лятото на 1978 г. Марков и няколко емигранти взимат решение за създаване на ново емигрантско списание "Нов Златорог". До реализиране на идеята не се стига.

       

На 7 септември 1978 г., рождения ден на Тодор Живков, непознат мъж се сблъсква с Георги Марков на моста "Ватерло" в Лондон. Писателят усеща убождане отзад в дясното си бедро. През нощта здравословното му състояние се влошава, настанен е в болница, където умира на 11 септември. Лекарската експертиза констатира, че причината за смъртта е отравяне на кръвта, а при аутопсията от дясното му бедро е извадена миниатюрна сачма от платинено-иридиева сплав с каналчета за отрова.

Експертите установяват, че най-вероятно дисидентът е отровен с рядката отрова рицин, която не оставя следи в тялото. Няколко дни по-късно подобна сачма е открита в гърба на изменилия предишната година в Париж офицер от ДС Владимир Костов, който усеща подобен удар като този при Марков в гърба си на 26 август 1978 г. на спирка в парижкото метро. За измяната си Костов е осъден в България от военен съд на смърт.

       

Скотланд ярд извършва мащабно разследване, но не успява да установи извършителя на убийството на Георги Марков. В същото време комунистическото разузнаване предприема цяла серия от активни мероприятия, чиято цел е да отклони вниманието на Скотланд ярд в погрешна посока, а именно, че убийството е предизвикано от раздори в българската емиграция. Западните медии многократно публикуват становището, че извършителите на покушението са тайните служби на комунистическа България.

В НРБ не е публикувана нито една информация за смъртта на писателя, а прокуратурата не образува дело по случая, каквото е задължена да направи по закон. Режимът разгласява официално становище само за западните средства за масова информация с което отрича обвиненията и обявява, че случаят е антибългарска кампания.

       

Въпросът за убийството на Георги Марков става актуален в родината му България едва 12 години по-късно, след сгромолясването на Живков от власт и краха на комунизма в България. 

Вицове, септември 2017 г.

Капки за очи

СмЕх/Таралеж/

- Скъпа, женени сме от 20 години и ти си нежна с мен само, когато ти трябват пари...

- Какво...не е достатъчно често ли ?!

***

Полицаят:

- Вие, какво!? Не видяхте ли знака? Тук може да се кара само в едната посока!

- Аз да не карам в двете!

***

- Какво съдържа нашенското седем степенно меню?

- 6 ракии и една салата!

***

Пояснение на спечелила от националната лотария:

- Търкам, търкам и той взе, че стана!

***

Бар в Харлем, пълен само с негри, влиза мулат.

Бармана (иронично):

- Слушам ви, Ваша светлост...

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/

Любопитно: Как жена издаде Царя на кокаина на Милано

След 23 години укриване от правосъдието, дългата ръка на закона застигна Роко Морабито, бос на ндрангетата- калабрийската мафия. "Царят на кокаина на Милано" е един от десетимата най-търсени мафиоти в Италия. Заловен е в Уругвай.

Роден е в малкото градче Африко, в южната провинция Реджо Калабрия на 13 октомври 1966 година и носи звучния прякор - у Тамунга, който идва от името на голям военен немски джип - Dkw Munga, с който върви по улиците на родния си град.

В Милано е забелязан в началото на деветдесетте години сред известни заведения и барове, където процъфтява разпространението на наркотици.

Залавянето

Морабито е арестуван в хотел в Монтевидео, но е живял далеч от столицата. Той е имал фалшив бразилски паспорт, с който съответно е получил уругвайска лична карта. Живеел е в Уругвай от десетина години. Но не в някоя пещера или мазе, криейки се от полицията. Морабито е обитавал луксозна вила заедно с жена си и дъщеря си.

Заедно с него е арестувана и вероятната му съпруга - жена от Ангола с португалски паспорт. По време на грандиозната операция по залавянето им уругвайската полиция е конфискувала 13 мобилни телефона, пистолет, 12 кредитни карти, чекове в долари и 150 снимки за документи, готови за нови фалшиви паспорти.

Именно благодарение на жена му, полицията стига до мафиота, който години наред й се изплъзва.

Още през 2004 година, карабинерите от Милано откриват, че жена му се движи в зоната на Сао Паолу - Бразилия. Тогава Италия иска от бразилските власти да я издирят и да я следят с надежда така да стигнат до мъжа й. Пистата се оказва правилна. И в Уругвай, полицията стига до Морабито благодарение на жена му. По време на ареста в хотел в Монтевидео двамата са заедно.

Морабито има присъда за мафиотска дейност, трафик на наркотици и други тежки престъпления. Според италианския вътрешен министър Марко Мините "успешното залавяне е плод на много доброто международно сътрудничество между уругвайската полиция и италианските сили за сигурност".

Говори се обаче, че през тези 23 години нелегалност Роко Морабито се е връщал неколкократно в Италия и в Милано. Известно време е бил и в Бразилия.

В Уругвай той се подвизава под името Франсиско Антонио Капелето Соуза. 51-годишният бос се е представял за бизнесмен, който работи за износ. Само че износът му е бил най-вероятно на наркотици, а красивата вила в луксозното градче Пунта дел Есте, Бевърли Хилс на Уругвай е била щаб-квартира на наркооперациите.

Всъщност Морабито напуска Милано по спешност през 1994 година, когато прокуратурата издава първата заповед за ареста му заради международен трафик на дрога.

Според слуховете дълго време търсенето на мафиотския бос не е било толкова усилено, нищо, че става въпрос за лице, осъдено на 30 години за наркотрафик и мафиотска дейност. Доскоро разследващите считаха, че приятелката му - Паула Мариа де Оливейра Корейра, на 54 години, има "политически чадър", който гарантира "неприкосновеността" на съпруга й.

Фаталната грешка

Но истински фаталната грешка на Морабито се оказва записването на дъщеря му на училище. 13-годишното момиче е регистрирано с истинското си име. Непростима грешка за мафиотски бос в нелегалност от 23 години, който е в Уругвай от повече от 10 години.

Официално Морабито е задържан за притежаване на фалшиви документи, след това уругвайския съд веднага се свързва с италианските служби, които изпращат международната заповед за арест на мафиота.

Младият мафиот, който завладява Милано

Роко Морабито пристига в Милано, още ненавършил 25 години. През 90-те години той е младата надежда на чичо си, известен бос от ндрангетата от фамилията Морабито - Паламара - Бруцанити.

Агенти под прикритие на полицията го хващат, докато плаща за дрога на стойност 13 милиарда италиански лири - 13 милиона евро, от които 2,9 милиона кеш. Става въпрос за количество близо 1 тон.

Благодарение на фамилията си, той става един от най-важните търговци на наркотици в Северна Италия. За целта изгражда сериозни връзки с Бразилия.

Морабито обича хубавия луксозен живот. Кара големи луксозни коли и пръска пари в луксозни заведения.

До 1992 година има собствен бар, който е на негово име и на това на приятелката му. Има две луксозни вили в града и една по-малка къща в провинцията, близо до Павия.

Днес всичките имоти на негово име в Италия са конфискувани, къщата в провинцията е превърната в библиотека. В имотите му са открити вградени бункери, както и джакузи на тавана, заобиколено от две мраморни колони.

В следващите 30 години Морабито ще трябва да се задоволи с удобствата на някоя от килиите в затворите със строг тъмничен режим в Италия. За радост на полицията, която след 23 години може да си отдъхне.

На тази дата: 6 септември 1885 г. извършено е Съединението на Княжество България и Източна Румелия

1885 г. извършено е Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

В нощта срещу 6 септември стотици въоръжени хора от Голямо Конаре (дн. град Съединение) се отправят към Пловдив. Под техния натиск и въодушевени от техния ентусиазъм, през нощта срещу 6 септември редовните части на милицията, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над града и отстраняват правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Извършен е класически военен преврат.

Най-после е извършено съединението на Княжество България и Източна Румелия, координирано от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) и подкрепено от българския княз Александър I. Съставено е временно правителство, начело с Георги Странски и е обявена обща мобилизация.

От пролетта на 1885 г. сформираният в Пловдив под ръководството на Захари Стоянов БТЦРК се заема с активно пропагандиране на обединението чрез публикации в пресата и публични демонстрации. В полза на съединението е привлечена опозиционната Либерална партия. В същото време комитетът установява връзки с висши офицери, като капитан Райчо Николов и капитан Сава Муткуров, както и с много офицери в местните гарнизони. Проведени са разговори и с майор Данаил Николаев, най-висшият офицер в областта.

На 29 август Сава Муткуров и членът на БТЦРК Димитър Ризов се срещат в Шумен с княз Александър I, провеждащ военни маневри в района на града. Той дава уверения за подкрепата си. Първоначалното намерение на БТЦРК е Съединението да бъде обявено на 15 септември, когато голяма част от румелийската милиция е мобилизирана за провеждането на маневри. Но на 2 септември в Панагюрище започва бунт, овладян още същия ден от полицията. Пред опасността страната да бъде обхваната от разпокъсани спорадични бунтове, а ръководителите на заговора да бъдат арестувани, комитетът решава да ускори начинанието. Още същия ден представители на БТЦРК са изпратени в различни градове на областта, откъдето трябва да поведат бунтовнически групи към Пловдив, където да ги поставят под командването на майор Данаил Николаев.

На 4 септември бунтовници, под ръководството на Продан Тишков-Чардафон, обявяват Съединението и установяват контрол над село Голямо Конаре. На следващия ден правителството, начело с Иван Ст. Гешов, провежда консултации с руското представителство в Пловдив с намерението, ако получи подкрепа от Русия, самото то да обяви Съединението. Руският представител категорично отказва.

Княз Александър І не уведомява за предстоящото Съединение скептично настроения към начинанието министър-председател Петко Каравелов. Той е дотолкова извън ставащите събития, че научава голямата новина пост фактум по-късно дори и от най-обикновените граждани. Новината достига до него, когато файтонът му влиза в Търново. След като се осведомява от София за последните сведения от Южна България, Каравелов, влиза във връзка с княза във Варна. Тогава двамата решават веднага да се пристъпи към действие, като се обяви мобилизация на Българската войска и се свика Народното събрание.

На 10 септември Народното събрание се събира на извънредна сесия и одобрява напълно всички мерки, които правителството на Петко Каравелов е взело до този момент. Това не задоволява премиера и той поисква да се отпуснат 10 млн. кредит за обявената мобилизация. И ако в подготвителния период и в самия революционен акт Петко Каравелов няма никакво участие, то в укрепването на Съединението, за отстояването, налагането и признанието му от Турция, от Великите сили и от съседите, неговото участие е огромно, защото тъкмо в този важен момент всъщност се решава ще има ли въобще или няма да има Съединение.

Въпреки съпротивата на Русия и лично на император Александър III, Съединението получава дипломатическо и международно признание. Това става чрез т.н. Топханенски акт на 24 март 1886 г. Спогодбата е подготвена от българския политик и дипломат Илия Цанов (Илия ефенди) и негов екип. От турска страна подписват Кямил паша и Н.В. Султанът. В договора успяват да се защитят принадлежността на Бургас и областта към Княжеството, но се отнемат Кърджалийска околия и Тъмръшките села.

С подписването на договора България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия. Единственото разграничение между двете части на страната, запазено до Обявяването на независимостта на България през 1908 г., е това, че българският княз е формално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.

Вицове, септември 2017 г.

Моята активност на работа

СмЕх/Таралеж/

- Скъпи, там в ъгъла има мишка.

- Добре.

- Скъпи, ама тя много скърца...

- Е, ти какво искаш сега, да стана и да я намажа с грес ли?

***

- Скъпа, искам да сложа целия свят в краката ти...

- Бе я се разкарай оттук с тоя глобус, бе!

***

Тя: Играеш ли тенис?

Аз: Защо?

Тя: Дясната ръка изглежда доста по - силна от лявата.

Аз: Ааааа, да. Много играя тенис...

***

Беше и толкова тъжно и самотно, че Жоро почна да я утешава както може... А можа само два пъти...

***

- А бе, вярно ли е, че жена ти е французойка?

- А ми, глупости, едни от квартала я научиха...

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/

Първият сняг заваля на Мусала

Първият сняг за сезона заваля на връх Мусала.

Азнавур ще пее само пред 5500 души у нас

30 ноември е датата, на която Шарл Азнавур ще излезе за втори път на българска сцена. Новината обявиха вчера организаторите на гастрола „Арт.бг“.

Днес 93-годишен, Азнавур е пял пред българската публика преди близо 4 десетилетия: през 1978-а в столичната зала „Универсиада“. Йорданка Христова си спомня, че след концерта французинът е присъствал на парти в дома на Вили Казасян (1934-2008).

Концертът на 30 ноември в „Арена Армеец“ ще бъде само пред 5500 зрители, защото идеята на концерта е да пресъздаде нощен джаз клуб. Затова и сцената ще бъде декорирана като театрален салон с червен килим.

Билетите за концерта ще бъдат пуснати в продажба от понеделник, 4 септември, в мрежата на Eventim на цени между 60 и 150 лв. Ще се предлагат и ВИП-талони на цена 200 лв. Първите 300 билета ще бъдат с 10 лв. отстъпка.

"Азербайджанската перачница" превъртяла 2,5 млрд. евро. И съпругът на Бокова взел 425 000

Международно журналистическо разследване разкрива мащабна "черна каса" за плащания от Азербайджан към европейски политици, съмнения за пране на пари и лично облагодетелстване на хора близки до режима в Баку. И в него има сериозна българска следа - с участието на представителя на България в Европейската банка за възстановяване и развитие Калин Митрев - съпруг на председателката на ЮНЕСКО Ирина Бокова.

Публикациите се появиха по едно и също време в понеделник вечер. От българска страна партньор в разследването е сайтът "Биволъ". Сред европейските медии, работили по мащабното разследване са авторитетните издания "Гардиън", "Льо Монд", "Зюдойче цайтунг", OCCRP и др.

Журналистите, работещи по проекта, са проучвали в продължение на месеци над 16 000 транзакции на фирмите Metastar Invest, Hilux Services, Polux Management и LCM Alliance. Те са регистрирани в Англия и Шотландия от подставени лица, но са управлявани директно от Азербайджан, става ясно от публикациите.

Плащанията към европейски политици идват от сметки в естонското поделение на Danske Bank, отворени на името на четирите цитирани компании, разказва "Биволъ". През изследваните сметки преминават средства в рамер на 2,5 милиарда евро, които са идвали основно от държавната азърбайджанска банка IBA, руската „Рособоронекспорт“ и фирми, свързани със семейството на президента на Азербайджан Илхам Алиев.

Калин Митрев прибрал 425 000 евро. Бокова не знаела

Съпругът на Ирина Бокова и представител на България в Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) Калин Митрев е получил около 425 000 евро от "Азебрайджанската перачница" за няколко години, показват документите. Името на българина фигурира във всички публикации на медиите, работили по темата, редом с имената на германският парламентарист Едуард Линтнер, италианският депутат Лука Волонте, срещу когото в Италия беше образувано разследване за търговия с влияние и пране на пари, словенският националист Жмаго Племенити.

Около 800 000 евро от азърбайджанските милиарди са стигнали до български фирми и физически лица. Установени са 19 превода към български банки и те са се случили в периода 2012-2014 г.

Калин Митрев е най-популярният реципиент - а с един от най-високите хонорари. Той е получил в швейцарски и български сметки на свое име осем превода за общо 425 000 евро. Пари са му превеждали три от четирите сламени фирми от "Азърбайджанската перачница". През февруари 2013 г. Митрев получава еднократно плащане в размер на 225 000 евро от Metastar Invest в швейцарската му сметка. В българската си сметка Митрев е получил един превод за 40 000 евро година по-късно.

Пред "Гардиън" Митрев обяснява, че знае за плащанията и те са спечелени чрез легитимен и законен консултанстски бизнес.

"Всички приходи, генерирани от активности в различни държави, са описани, платени са данъците им в България", казва Митрев. По думите му консултантският му бизнес е бил прекратен, след като се присъединява към базираната в Лондон ЕБВР.

Пред изданието "Berlingske" и други медии от проекта дали е знаела за плащанията към нейния съпруг и дали те са свързани с политиката на ЮНЕСКО към Азербайджан, Ирина Бокова заявява, че не е запозната с консултантския бизнес на съпруга си.

“Въпросите ви са недобре обмислени” (ill conceived) – казва тя и посочва, че не е извършила нищо нередно и ще съди за клевета всеки, който публикува “неверни твърдения” по неин адрес, предава "Биволъ".

"Като генерален директор на агенция на ООН моя отговорност е да развивам отношенията с всички членове на организацията в съответствие с политиките, поставени от страните членки. Азербайджан не е изслючение", казва Бокова, цитирана от "Гардиън".

На тази дата: 5 септември 1972 г. Мюнхенско клане на олимпийските игри

Мястото, където са взети заложниците

 е непроменено до днес.

/Таралеж/

На 5 септември 1972 г. единадесет членове от израелския олимпийски отбор са взети за заложници от палестинската терористична организация Черният септември с искане за освобождаване на 200 палестински затворници в Израел.

Още при взимането на заложниците са убити израелският състезател по вдигане на тежести Йозеф Романо и треньора му. Похитителите и отвлечените се изтеглят с автобус, а после се качват на хеликоптер, който да ги откара до самолет, пътуващ за Тунис.

Германската полиция открива огън по хеликоптера, завързва се престрелка. Намерени са труповете на деветте заложника и на четирима похитителя, а трима са арестувани, но впоследствие са освободени след като са разменени срещу отвлечен самолет на Луфтханза. При престрелката загива един полицай.  Загиват и петима заложници, с което броят на жертвите става седемнадесет.  На 6 септември, сряда, в олимпийския стадион се провежда траурна церемония, на която не присъстват арабски спортисти.

Впоследствие, Израел организира група от офицери, работещи в неговите тайни служби, за намиране и елиминиране на останалите живи похитители. Те са ликвидирани, с изключение на Джамал ал Гашей.

Главният организатор на похищението Абу Дауд доживява до 73 години и умира от бъбречна недостатъчност през 2010 година в Дамаск.

След убийствата на заложниците започва да се говори за прекратяване на олимпийските игри. Това обаче не се случва. На голямо публично изявление тогавашният президент на МОК Ейвъри Бръндидж изрича прочутото изречение — „Игрите трябва да продължат“.

През 1972 г. властите обявяват, че атентатът е извършен прецизно. През 2012 г., след разсекретяването на архиви, се разбира, че атентатът е бил извършен дилетантски. Преди Игрите е имало предупреждение за атентат от германското посолство в Бейрут. Властите са се опитали да прикрият грешките си посредством отбягване на самокритика и критика от една институция към други.