1962 г. американското разузнаване изнася данни пред президента Джон Кенеди за стартови площадки на съветски ядрени ракети в Куба, достигащи територията на САЩ. Така започва Карибска (Кубинска) ракетна криза. Тя завършва на 28 октомври с.г., когато съветският лидер Никита Хрушчов обявява, че инсталациите ще бъдат демонтирани.
Карибската криза е считана за онзи момент в историята, когато Студената война е била най-близо до прерастването й в ядрена война. Руснаците я наричат „Карибска криза”, американците - „Кубинска ракетна криза”, а кубинците - „Октомврийска криза”.
През 1961 г. САЩ започват разполагането на 15 ракети „Юпитер” със среден радиус на действие край Измир, Турция, които директно заплашват градовете в западните части на СССР. Съветският лидер Никита Хрушчов публично изразява своя гняв и приема ракетите в Турция като персонална обида. Затова и развръщането на ракети в Куба (за първи път съветски ракети са разположени извън СССР) е смятано преди всичко за директен отговор на Хрушчов за турските ракети.
През май 1962 г. Хрушчов разпорежда спешно да бъде разработен план за операция „Анадырь” и към края на юли над 60 съветски кораба вече са на път към Куба, част от които пренасят военни товари. Джон Мъккон, директор на ЦРУ, предупреждава президента Кенеди, че някои от корабите може да пренасят ракети. Въпреки това Джон и Робърт Кенеди, Дийн Ръск и Робърт Макнамара заключват, че СССР няма да опитат такова нещо. Администрацията на Кенеди е получила няколкократно уверения от руски дипломати, че в Куба няма ракети или планове за разполагане и че не е в интерес на СССР да даде начало на междуконтинентална драма, която може да засегне американските избори през ноември.
В късния август разузнавателен самолет U-2 фотографира серия инсталирани установки за ракети земя-въздух. На 4 септември това е опровергано от президента Кенеди пред Конгреса на САЩ. През нощта на 8 септември първата пратка от ракети SS-4 е разтоварена в Хавана, а втора партида пристига на 16 септември.
Серия от несвързани проблеми отлага разкритието за 14 октомври, когато самолет U-2 открива строителната площадка за ракета SS-4 край Сан Кристобал. Снимките са показани на Кенеди на 16 октомври. До 19 октомври полетите на самолетите U-2 показват, че четири площадки са в бойна готовност.
Първоначално американският парламент запазва секретността на информацията, информирайки само 14-те лица от Изпълнителния комитет. Великобритания не е информирана до вечерта на 21 октомври. На 22 октомври в телевизионна реч, Кенеди известява за откритието на инсталациите и огласява, че всяка ракетна атака от Куба ще се счита за атака на СССР и ще й бъде отговорено по съответен начин. Също така е организирана морска блокада на Куба, за да се предотвратят следващи доставки на оръжие.
Хрушчов изпраща писма до Кенеди на 23 и 24 октомври, отстоявайки тезата за възпиращата роля на ракетите в Куба и мирните намерения на Съветския съюз. Въпреки това СССР предлага две различни спогодби на американското правителство. На 26 октомври е предложено изтегляне на ракетите в замяна на гаранция за ненападение или инвазия на Куба. Втората спогодба е излъчена публично по радио на 27 октомври и изисква премахването на ракетите в Турция в допълнение на условията от предишното споразумение.
Кризата достига своя пик на 27 октомври когато самолет U-2, пилотиран от Рудолф Андерсън, е свален над Куба и друг полет на U-2 се изгубва в Сибир. По същото време съветски търговски кораби приближават карантинната зона. Кенеди отговаря публично, приемайки първата спогодба, и изпращайки Робърт Кенеди в съветското посолство да приеме тайно втората. Оповестено е, че ракетите „Юпитер” ще бъдат премахнати от Турция след шест месеца.
Съветските кораби се връщат и на 28 октомври Хрушчов оповестява, че е наредил изтеглянето на съветските ракети от Куба. Удовлетворен от изтеглянето на ракетите, Кенеди нарежда край на карантината на Куба на 20 ноември.
