1872 г. на глинена плочка от преди 4000 години разчитат шумерска легенда за потопа. Тогава служителят от Британския музей Джордж Смит, 32-годишен познавач на асирийския клинопис, прави пред Лондонското дружество за библейска археология сензационно съобщение: на парчета от глинена плочка с откъси от шумерски епос е открито начало на легендата за Всемирния потоп. Текстът е близък до библейския, но е със 20 века по-стар.
Смит произхождал от работническо семейство и нямал възможности за кариера. Затова едва 14-годишен той станал чирак в типография, където усвоил гравирането на щампи за банкноти.
В свободното си време се увличал от литература по асирийска история и четял всички достъпни книги. Обедната си почивка прекарвал в Британския музей, изучавайки клинописните плочки, изкопани край Мосул от Остин Хенри Лейярд и неговия иракски асистент Гормузд Расам по време на археологическата експедиция през 1840 г.
Смит скоро станал по-компетентен човек относно клинописните плочки, отколкото персоналът на музея. На този факт обърнал внимание известният асириолог от онова време Хенри Роулинсън, автор на дешифровката на асирийския клинопис. След това Смит направил своето първо откритие: той установил датата на изплащане на данъка от израелския цар на асирийския владетел Салманасар ІІІ (859-824 г. пр. Хр.).
Роулинсън поканил Смит да се присъедини към него при подготовката на 3-ти и 4-ти на „Клинописни надписи от Западна Азия”. През 1867 г. Смит бил назначен за асистент в отдела за асириология. Най-ранният успех на Смит е откриването на два надписа: на първия е посочена датата на пълно слънчево затъмнение през месец сиван (май 763 г. пр. Хр.), а на втория е записана датата на нахлуването на еламитите през 23 в. пр. Хр.
През 1871 г. Смит публикува „Аналите на Ашурбанипал” с транслитерация (изписване на асирийските имана на латиница) и превод. Освен това той предава в наскоро преди това основаното Дружество за библейска археология статията „Ранна история на Вавилония” и доклад за дешифриране на Кипърското слогово (сричково) писмо. В резултат на разшифрованите глинени клинописни плочки на халдейски език, намерени при разкопки в древния град Ниневия, на парче от плочка Смит успява да прочете откъс от шумерски епос 20 в. пр. Хр., в които се разказва началото на легендата за Всемирния потоп.
През януари 1873 г. Едуин Арнолд, издател на вестник „Дейли Телеграф”, организира за сметка на изданието експедиция на Смит в Ниневия с цел да открие липсващите фрагменти от историята на потопа. На Смит се удава да намери не само произведението, но и плочки с хронология на вавилонските династии. През ноември с.г. Смит се отправя на втора експедиция в Ниневия, този път за сметка на Британския музей и продължава разкопките в селището Коюнджик (бивша Ниневия). През останалата част от годината той съпоставя и превежда фрагменти, свързани с мита за сътворението.
През март 1876 г. Британският музей отново изпраща Смит да разкопае остатъците от библиотеката на Ашурбанипал. В село Иксиджи на север от Халеба той заболява от дизентерия и умира в Халеба едва на 36-годишна възраст. Смит оставя осем изключително важни труда, като сред тях са лингвистични изследвания и преводи от месопотамски литературни текстове.
Северна
Корея отпразнува с пищни тържества изстрелването на балистична ракета, съобщи
Франс прес.
