сряда, 6 декември 2017 г.

От „Булгартабак“ не били контрабандисти

Около 400 работници от благоевградската фабрика на "Булгартабак" надуваха тромби и други пищялки пред централата на "Да, България".

Те скандираха под прозорците на офиса на ул. "Драган Цанков" -  "лъжци", "манипулатори", "престъпници", "боклуци".

Недоволството на цигареното предприятие идва от факта, че партията на бившия правосъден министър Христо Иванов повдигна темата за доклада на турската служба за борба с организираната престъпност и контрабандата, който описва контрабанда на български марки цигари в Турция. В него за първи път се споменава името на „Булгартабак“ и се казва „продуктите, идващи от българската компания „Булгартабак“ и превърнали се в източник на контрабанда в нашата държава“.

Работниците от тютюневия холдинг бяха извозени до София с 13 автобуса, които паркираха пред Националния стадион.

След визитата до офиса на Да, България шествието се насочи към площада пред Народното събрание. Там звучат песни на Веселин Маринов, друга стара естрада и народна музика.

Повечето от плакатите са работниците са срещу "Да, България", лидера на партията Христо Иванов и издателя на "Икономедиа" Иво Прокопиев.

Има рехави възгласи "Ние не сме контрабандисти".

Още снощи се разбра, че акцията е много далеч от декларирания спонтанен протест в защита на работните места във фабриката.

Ако Борисов отиде във Франция, пожар ли ще гаси?

Не разбирам защо Румен Радев ще лети на френски изтребител. Това проверка на професионалната му квалификация е?

Ако Борисов отиде във Франция, пожар ли ще трябва да гаси или пък ще тръшне някого с каратистки хватки?

Обидно е български политик да става част от клоунада с цел трупане на популярност пред френската или българската публика, независимо от това дали прави лупинг, "Кобра" или челна стойка.

Не знам, но може би има и други начини да блеснеш пред партньорите като държавник.


Коментарът е от профила на Даниел Смилов във Фейсбук.

MOK изхвърли Русия от Зимните олимпийски игри през 2018 г.

Международният олимпийски комитет (МОК) временно спря членството на Олимпийския комитет на Русия (ОКР) в организацията и отстрани националния отбор на Русия от участие в Олимпийските игри през 2018 г., които ще се проведат в Пьончан (Южна Корея).


Съобщението е на пресслужбата на МОК, цитирана от руската държавна агенция ТАСС. Решението за отстраняване на ОКР, което беше прието на изпълкома на МОК, влиза в сила от днес. Руските спортисти, които не са уличени в употреба на забранени медикаменти могат да участват в игрите в лично качество под неутрален флаг. Наказанието не засяга националните отбори на Русия по хокей и кърлинг.

На тази дата: 6 декември 1917 г. новата власт в Русия арестува цар Николай II и неговото семейство

1917 г. новата власт в Русия арестува цар Николай II и членовете на неговото семейство.

В началото на 1917 г. затегналата се война силно нажежава обстановката в Петроград. Към края на 1916 г. традиционната пазарна система за снабдяване на градовете започва да се разпада и царското правителство предприема първите опити за продоволствено разпределение. На 8 септември 1916 г. Николай II утвърждава предложението на Съвета на министрите за наказателна отговорност на търговци и индустриалци „за покачване или спад в цените на предметите за продоволствие или необходими потребности”.

В Петроград започват брожения; през февруари 1917 г. на улиците се появяват тълпи с надписи на плакати „Долу войната!”. Тежките загуби по време на войната засилват мнението, че цар Николай II не е способен да управлява.

По време на революцията, даже най-близките родственици, великите князе, отказват да поддържат Николай ІІ. Трима велики князе, Николай Михайлович, Николай Николаевич и Георгий Михайлович, в края на 1916 г. безуспешно се опитват да склонят царя към въвеждането на отговорно министерство (т.е. фактически към въвеждането на конституционна монархия).

Най-влиятелният от тях, Николай Николаевич, по време на събытията агитира Николай II за отричане от престола, но най-вероятният преемник, Михаил Александрович, отказва да приеме властта. Великият княз Кирил Владимирович на 1 март преминава на страната на революцията. Освен това, няколко велики князе - Павел Александрович, Кирил Владимирович и Дмитрий Константинович - по време на революцията съставят собствен проект на манифест за абдикация („Великокняжески манифест”).

Февруарската революция, започнала на 23 февруари 1917 г., протича главно в столицата. При възникналите политически безредици Държавната дума, парламентът на Руската империя, поема управлението и назначава Временно правителство, първоначално оглавявано от княз Георгий Лвов. Командването на армията преценява, че в условията на тежки сражения в хода на Първата световна война не е в състояние да попречи на революцията, и император Николай II абдикира. В цялата страна се създават Съвети на работническите и селски депутати, които са доминирани от няколкото социалистически партии.

През следващите месеци напрежението между доминираното от либералите Временно правителство и мрежата от просоциалистически Съвети на работническите и селски депутати постепенно се засилва. В различни части на страната избухват хаотични бунтове и множество стачки. Когато Временното правителство решава да продължи военните действия срещу Германия, болшевиките и някои други социалистически фракции започват кампания за незабавно излизане на Русия от войната. Болшевиките обединяват своите паравоенни формирования под името Червена гвардия.

С Октомврийската революция, започнала на 25 октомври с.г., Болшевишката партия, водена от Владимир Ленин, завзема властта в столицата и сваля Временното правителство на социалиста Александър Керенски. Болшевиките постепенно разпростират влиянието си в различни части на страната и създават т.нар. Извънредна комисия (ЧК), политическа полиция, която смазва опитите за съпротива в териториите под болшевишки контрол.

През март 1918 г. комунистическото правителство сключва сепаративния Брест-Литовски мирен договор. В същото време в страната се разраства гражданската война, водена срещу болшевиките от няколко различни групи и продължила до 1922 г.

Вицове, декември 2017 г.

СмЕх/Таралеж/


- Как пък един не се писа във фейса я водопроводчик, я тенекеджия! Все бизнесмени. Един чук няма от кого да поискаш...

***

- Стой! Не мърдай!
- Това обир ли е?
- Не! Селфи...

***

До всеки успял мъж стои една жена... за която жена му не знае!!!

***

40 годишният ми хладилник Мраз, използван за шкафче на балкона отново учудващо проработи!

***

Работник се оплаква на техническия ръководител:
- Шефе, лопатата се счупи!

- Няма страшно, бе! Подпри се на багера...

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/

вторник, 5 декември 2017 г.

Избраха Поптодорова за вицепрезидент на мозъчния тръст на НАТО

Елена Поптодорова беше избрана за вицепрезидент на Асоциацията на Атлантическия договор на 63-та Генерална асамблея на организацията в Брюксел, съобщиха от Атлантическия клуб в България.

Тя е получила подкрепата на повече от 2/3 от гласуващите национални поделения.

Елена Поптодорова е дългогодишен дипломат, била е посланик на България в САЩ, говорител на Министерството на външните работи и народен представител в парламента. В момента Елена Поптодорова е директор в Атлантическия клуб в България.

АТА е създадена през 1954 г. като мозъчен тръст на НАТО и днес има за членове 37 национални клуба. С участието на дипломати, военни, представители на отбранителната индустрия и на академичните и научни среди, АТА участва в разработването на трансатлантическа политика в областта на сигурността и отбраната.


През 1996 г. българският Атлантически клуб стана първият член на АТА от държава извън НАТО, а Соломон Паси беше първият президент, избран от ненатовска държава. През 1997 г. България беше първата държава извън пакта - домакин на Генералната асамблея на АТА, припомнят от АКБ.

Читателите на "Тайм" избраха саудитския принц за личност на годината

Саудитският престолонаследник принц Мохаммед бин Салман е избран за личност на годината от читателите на сп. "Тайм".

Това сочат резултати от онлайн анкетата на изданието. Принцът остави далече зад себе си други световни лидери, индустриални магнати, хора от шоу бизнеса и активисти.

32-годишният Мохаммед бин Салман получи 24 на сто от гласовете. Синът на саудитския крал Салман се прочу с ареста на десетки бизнесмени и членове на кралското семейство за корупция. Мнозина смятат, че това е опит за узурпиране на властта.

Далеч след Мохаммед бин Салман втори с едва 6 на сто от гласовете са жертвите на сексуално насилие и домогвания по целия свят, споделили опита си в рамките на кампанията #MeToo ("Аз също").

Трето място с по 5 процента си поделят състезателят по американски футбол Колин Каперник, бойкотирал президента Доналд Тръмп, разследващият руската връзка на президента специален прокурор Робърт Мълър и "Мечтателите" - имигранти без документи, вкарани в САЩ като деца.
В читателската класация за 2017 г. влизат също руският лидер Владимир (Путин (3%), папа Франциск (3%), американският президент Доналд Тръмп (2%), бившият държавен секретар на САЩ Хилъри Клинтън (2%), канадският премиер Джъстин Трюдо (2%), китайският вожд Си Цзинпин (1%) и други.

Иначе окончателният избор за личност на годината се прави от редакторите на "Тайм". Това е или един човек, или група от хора с най-голямо влияние - независимо дали положително или отрицателно - през последните 12 месеца.

Обикновено изборът на читателите се различава от този на редакторите. През миналата година например победител в читателската анкета бе индийският премиер Нарендра Моди. Редакторите обаче избраха Доналд Тръмп.


Изборът на редакторите ще бъде огласен утре.

На тази дата: 5 декември 1931 г. в Москва е взривена най-високата православна църква в света

1931 г. в Москва е взривена най-високата православна църква в света. Катедралният храм „Христос Спасител” на брега на река Москва е съборен след лично разпореждане на Сталин.Непосредствено след прогонването на армията на Наполеон от Русия император Александър I подписва на манифест, с който обявява намерението си за изграждане на катедрален храм в чест на Христос Спасителя, с който да се изрази благодарността на руския народ към Бога за спасяване на Русия от врага и който да служи като храм-паметник на жертвите на руския народ.

Първият архитектурен проект за катедралата е завършен от самия император през 1817 г., изпълнен в неокласистичен стил и масонски символи. Започва изграждането на храма на най-високото място в Москва, което скоро се оказва, че е с нестабилна почва. Междувременно Александър I е наследен от своя брат Николай I, който за разлика от него е дълбоко вярващ православен християнин, на когото масонските и неокласистични елементи не му допадат.

Император Николай I нарежда на своя архитект Константин Тон да направи нов архитектурен план за църквата, който да бъде изработен по примера на „Света София” в Константинопол. Новият план в неовизантийски стил е одобрен и през 1839 г. започва изграждането на храма на новоизбраното място, на което имало от 1547 г. женски манастир и който е преместен.

За изграждането на високата 105 м църква „Христос Спасител” са необходими над 44 години - то приключва едва през 1860 г. Вътрешната украса и изографисването на храма продължават да се изработват от най-добрите руски художници и резбари и през следващите двадесет години след построяването му. Катедралата е осветена на 26 май 1883 г. в деня на коронясването на император Александър III.

След Октомврийската революция в Русия от 1917 г. започват репресии срещу Руската православна църква и нейните свещенослужители, много от храмовете й са разрушени. Подобна съдба сполетява и катедралата Христос Спасител.

През юни 1931 г. лично Сталин дава разпореждане църквата да бъде разрушена, тъй като на мястото й трябвало да се изгради Дворец на Съветите. Сградата е замислена в типичния сталинистки стил, редом с който да бъде построена гигантска кула с височина 415 м, на която да бъде поставена огромна статуя на Ленин. Заложеният няколко тона тротил изравнява сградата със земята.

Строителството на Двореца на съветите обаче е спряно поради недостиг на финансови средства, както и поради честите наводнения от разливащата се река Москва, която се намира в непосредствена близост до строежа. По време на Втората световна война металните елементи на конструкцията са претопени. Така наводнените основи на Двореца на Съветите остават и след края на войната до времето на Никита Хрушчов, когато са преустроени в обществен басейн.

Любопитен факт е,ч е в края на 80-те години възниква обществено движение за възстановяването на църквата „Христос Спасител”, чиято движеща идея е покаянието. С края на комунизма в Източна Европа и краха на Съветския съюз Руската православна църква започва възстановяването на църквата „Иисус Спасителя” през февруари 1990 г. Подписката за набиране на необходимите средства е открита през 1992 г. Проект за възстановяването на храма изготвя реставраторът Алексей Денисов.

Строителството на новата църква се ползва с поддръжката на много обществени групи, въпреки че не се съпровожда с онази дълбока религиозност, историческа и духовна идея, която движела строителите един век назад.

По времето на строителството има немалко спорове, протести и дори обвинения към властите в корупция и слухове за политически игри с крупни доставки. Самото строителство обаче е добре организирано с всички усилия на властите и Църквата и върви с усилени темпове.

При възстановяването на храма авторът на проекта Алексей Денисов се оттегля и на негово място идва Зураб Церетели, който завършва строителство, като отстъпва от първоначалния проект на Денисов, утвърден от московските власти. Под негово ръководство на белокаменните стени се появяват бронзови композиции, не свойствени за православния храм. Стенописите в интериора на църквата са поверени на протежирани от Церетели художници, като тяхната ценност също се оспорва.

В края на 1999 г. новият храм „Христос Спасител” представлява завършено копие на своя исторически предшественик. На 31 декември 1999 г. храмът е отворен за вярващите и за обществеността. В нововъзстановения храм в нощта на 6 срещу 7 януари 2000 г. е отслужена първата тържествена рождественска литургия. Църквата официално е осветена на 20 август 2000 г.

Вицове, декември 2017 г.

Двудневно зайче

СмЕх/Таралеж/


- Ало, секс телефон ли е?
- Да.. (шепнешком)
- Защо шепнете тогава?
- В час съм...

***

Митничар се стряска на сън и започва да бълнува:
"Боже, тирът отминава!"
Жена му се надигнала и прошушнала в ухото му:
"Спинкай спокойно, празен е."

***

Шеф към кандидат за работа: - В началото ще Ви плащаме по 250 лева на месец, а по-нататък повече. - Ами ще дойда тогава по-нататък.

***

Топлите банички са единствената мотивация на българинът да бърза сутрин за работа...

***

- Как ще те позная?
- Значи, като видиш някой и си кажеш дано не е този - аз съм.


 Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/

понеделник, 4 декември 2017 г.

За 14 години държавата е дала 2 млрд. лева за електронно правителство

В рамките на 14 години - от 2002 до 2016 г., държавата е платила 2 млрд. лева за електронно правителство, сочи анализ на Българската стопанска камара.

В същото време за изграждането на електронното си правителство Естония е похарчила около 25 млн. евро, 70% от които са отишли за хардуер. Използвани са и почти изцяло безплатни софтуерни програми с отворен код. Електронното правителство в Естония обаче работи успешно и според множество проучвания страната е на първо място в Европа по този показател.

Естония започва изграждането на е-правителство през 2001 г., като още през същата година е представена естонската национална лична карта с вградена електронна идентификация. Картата предоставя достъп на гражданина до всички електронни услуги, включително до тези на банките и компаниите за комунални услуги. С личните си карти естонците могат да плащат дори билети за паркинг или за градски транспорт.

При нужда от спешна помощ електронната карта дава достъп на лекарския екип до Електронния здравен картон на пострадалия, който съдържа цялата здравна информация за него – епикризи, рецепти, рентгенови снимки и т.н.

Всеки собственик на лична карта получава и официален имейл адрес във формата firstname.lastname@eesti.ee. Адресът е предназначен за официална комуникация с държавата и е посочен като "официално електронно местоживеене" на гражданина.

В България решението за създаване на електронно правителство идва официално през 2002 г. с приемането на Стратегия за електронно правителство.

9 години по-късно - през 2011 г., е взето решение за внедряване на естонския модел на е-правителство и за тази цел е учреден Съвет за електронно управление, чийто председател става премиерът Бойко Борисов, а в съвета влизат тогавашният финансов министър Симеон Дянков, вътрешният министър Цветан Цветанов, министърът на транспорта Ивайло Московски и министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев.
Тази година правителството се задейства да бори бюрокрацията у нас, като първата задача беше да се събере информация какви документи ни искат и на какво основание. Тогава стана ясно, че на места администрациите дори не са сигурни какви електронни услуги предлагат.

Към 2016 г. ситуацията у нас и в Естония значително се различава по отношение на напредъка на електронното правителство.

Българската администрация предлага 2900 електронни услуги, 87% от които са „първични“ и едва 13% са "комплексни". В същото време естонското е-правителство обединява над 900 информационни системи, които предлагат над 5000 е-услуги, повечето от които са "комплексни".

Едва една пета от администрациите в България предоставят е-услуги и само 12% от администрациите поддържат специализирани регистри за електронни услуги, а всеки трети административен регистър се поддържа само на хартиен носител.

Данните на БСК сочат, че броят на принтерите в държавната администрация расте почти тройно повече от броя на сървърите.

98% от всички заявления за ползване на е-услуги у нас са само към 5 администрации - Агенция по вписванията; Агенция по геодезия, картография и кадастър, НАП, ГИТ и НАПОО.

Едва 19 на сто от българите са общували онлайн с администрацията през последните 12 месеца, докато за Естония те са цели 77%.

86% от естонските граждани притежават електронна лична карта, а от възможността за официален административен имейл са се възползвали над 56 000 компании и повече от 300 000 граждани.

Цялата територия на Естония е покрита с възможност за специални връзки и обществени интернет точки. Официално са регистрирани повече от 1200 обществени WiFi мрежи. От 2005 г. във всички библиотеки, училища, университети, обществени сгради, централни части и паркове на по-големите градове има безплатен интернет достъп.

В страната от 2007 г. са необходими едва 15 минути за създаване на фирма в интернет, като компанията е легализирана в рамките на няколко часа и може да започне работа още същия ден.

Данните показват още, че 34% от българите не използват компютри. За сравнение, в Естония хората, които не използват компютри са едва 8 на сто.

87% от естонците използват интернет (у нас хората, използващи интернет, са 60%), цели 96,3% от естонците декларират доходите си по електронен път, а 98% от банковите сделки стават по електронен път.

Повечето нотариални услуги в Естония се извършват в интернет, а цялата необходима информация като ипотеки, платени данъци или свидетелство за съдимост е достъпна онлайн.

Заради напредъка на електронното правителство всяка година естонската администрация пести по 2 тона хартия, отбелязват още от БСК.
Анализът на Стопанската камара показва още, че към 2017 г. българската администрация събира общо близо 6000 вида документи или удостоверения.

453 часа годишно са необходими на средностатистическия българин, за да се подготви и плати данъците си – което е 9 пъти повече, отколкото в Естония.

Половината българи никога не са поръчвали стоки или услуги онлайн.

За издаване на документи за самоличност от чужбина се чака 3 месеца, а в края на юни стана ясно, че електронната услуга за 500 000 лева за българи в чужбина е била използвана едва два пъти от създаването си заради изискването за електронен подпис, издаден в България.

23 дни са нужни за започване на бизнес в България, а 16% от времето си мениджърите отделят за справяне с бюрократични разпоредби - 2,4 пъти повече в сравнение с Естония.

В същото време към 2017 г. в рамките на естонското електронно правителство функционира единна информационна система за обмен на данни и информация в реално време, както между отделните структури на администрацията, така и между държавата и гражданите. Системата включва над 1500 услуги с повече от 80 бази данни и обединява електронните ресурси на над 500 организации и институции, включително банки, застрахователни компании, ютилити компании, комуникационни компании и др.

Естонските граждани имат лична карта с вграден чип, която могат да използват за криптиране на документи и за добавяне на електронен подпис. Те имат достъп и до мобилна лична карта, с която имат достъп до информационните системи, използвайки мобилния си телефон като лична карта.

Mobile ID – мобилна лична карта, предназначена за използване в електронна среда. С Mobile-ID хората имат достъп до информационните системи, използвайки своите мобилни телефони като лични карти.

В Естония функционира електронно училище, което свързва родители, студенти, учители и училищни администратори, като предава цялата училищна информация. Така родителите имат достъп до точна информация в реално време за напредъка на детето си - могат лесно да следят класовете, посещаемостта, домашните работи, а също и да участват в класни или училищни форуми.

В страната има също електронна полиция - полицейските коли са оборудвани с компютър с достъп до интернет и устройства, които изпращат информация към централния комуникационен център. Полицаите имат достъп до системата по всяко време, което им позволява бърза реакция при изпълнение на задълженията им. Освен то на на естонците не се налага да си носят шофьорска книжка и застрахователни документи, тъй като личната им карта съдържа цялата необходима информация.

От 2007 г. над 90% от естонците могат да гласуват в интернет.

Естония е първата държава, предлагаща правителствена електронна идентичност, която дава възможност на предприемачите по целия свят да създават и управляват независим от местоположението си бизнес.

За да насърчи гражданите си да използват електронното правителство, държавата е въвела редица стимули, в това число голяма разлика между цените на онлайн и офлайн услугите. Същото се отнася за електронните билети за градския транспорт, които са с около 30 на сто по-евтини от хартиените. Същото се отнася за онлайн банкирането, плащането на данъци и други.


Анализът на БСК завършва с добра новина за България - от края на ноември е достъпна системата за електронно връчване. Вече всеки българин може да си направи пощенска кутия на държавен сървър и през нея да получава документи и услуги по електронен път. На този сайт администрациите трябва да направят профили на електронните си услуги, а гражданите ще могат да си направят кутия за електронно връчване на документи. За да стане това обаче, трябва да имат или електронен подпис, или персонален код от НОИ.