Върнаха блясъка на Желязната църква "Св. Стефан" в Истанбул

След шест годишен ремонт, в края на годината ще приключи окончателно цялостната реставрация и укрепване на българската църква в Истанбул "Свети Стефан", известна като Желязната църква, чийто патрон чества днес целият християнски свят, предаде dariknews.bg.

Почитта към свети Стефан е голяма, тъй като той е първият мъченик за християнската вяра, заради което е наричан първомъченик. През тези години близо 40 строители и реставратори от Турция са направили всичко възможно и върнаха блясъка на храма, който се издига величествено в кв. "Фенера", на брега на Златния рог.

Официално църквата ще отвори врати на 7 януари 2018 г., за което се очакват българският премиер Бойко Борисов и президентът на Турция Реджеп Ердоган, десетки българи, както от България, така и от българската общност в Истанбул.

Тибетска лисица - прилича на първите ми опити да рисувам животно!

На тази дата: 27 декември 1872 г. заптиета обграждат Къкринското ханче и след кратка схватка залавят Васил Левски

1872 г. турски заптиета обграждат Къкринското ханче и след кратка схватка залавят Васил Левски.

На 26 декември вечерта Васил Левски пристига в Къкринското ханче, откъдето възнамерява да тръгне на другия ден за Търново и Букурещ. При пътуването от Ловеч до Къкрина Левски е придружаван от Никола Цветков и Христо Цонев-Латинеца. По това време турските власти предприемат масови арести, след Арабаконашкия обир, извършен на 22 септември с.г. от група революционни дейци начело с Димитър Общи. Задържани са голям брой членове на революционните комитети в Тетевен, Орхание (дн. Ботевград), Етрополе, Ловеч и близките край тях села.

Действията на турските власти са улеснени от признанията, които прави Димитър Общи. Благодарение на тях властта тръгва и по следите на Васил Левски, който за да предотврати окончателното проваляне на революционната организация, се отправя за Ловеч. Целта му е да прибере и запази архивите на организацията, след което да се прехвърли в Румъния.

От съществуващите писмени документи е известно, че по внушение на Васил Левски ханчето в с. Къкрина е наето от Ловчанския частен революционен комитет. За ханджия е определен Христо Цонев-Латинеца, местен човек, преселен в Ловеч и съратник на Васил Левски. Ханчето е включено в комитетската мрежа и тук намират подслон хора на Вътрешната революционна организация.

На 27 декември 1872 г. сутринта Левски е заловен в Къкринското ханче, заедно с двамата си придружители. Първоначално е отведен в Търново, а след това изправен пред специален съд в София. Пред съдиите Апостолът прехвърля цялата вина за дейността на революционната организация върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. Осъден е на смърт и е обесен край София.

След обесването на Васил Левски придружителите му са освободени и се завръщат по домовете си в Ловеч. Ханчето е изоставено и не функционира. В края на 19 в. пожар унищожава порутената постройка и остават само основите й.

На 5 юни 1924 г. в Ловеч е създаден Комитет за възобновяване на къщата-паметник на Васил Левски в с. Къкрина. Ханчето е открито на 10 май 1931 г. в присъствието на множество граждани, войскови подразделения и официални лица. Осветено е от Браницкия епископ Максим.

Вицове, декември 2017 г.

Нова Година в СССР

СмЕх/Таралеж/

- Една баница, кашкавалка, една милинка, една кифла с мармалад и един айран.

- За тук или за вкъщи?

- За тук, вкъщи съм на диета.

***

Двама се срещат след много години:

– Ооо, Пешо, как е животът?

– Като шоколад, а при тебе?

– Как да ти кажа, ми цветът е същия...

***

Бай Димо и бай Славчо седят и си говорят за изкуство:

- Ти с художничка правил ли си го?

***

Дядо Коледа изгуби два часа, за да обясни на 12-годишен, че въпреки изключително доброто му държане през годината, не може да направи така, че математичката да пукне...

***

- Защо в БГ-институциите никой не прави секс на работното място?

- Всички са роднини.

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/

Фотофакт: 18 българи посрещнаха Бъдни вечер на Антарктида

В навечерието на Бъдни вечер с малкото ветроходно корабче „Аустралис” втората група български полярници, състояща се от 9 души, при много силен вятър и 4 метрови вълни, достигна Българския бряг на о-в Ливингстън, съобщи проф. Христо Пимпирев от експедицията.

Огромни ледени блокове са затруднили достъпа до плажа, като екип, пристигнал преди месец на Полярната ни база „Св. Климент Охридски”, с малка надуваема лодка, пренесъл багажа и научната екипировка.

18 от нашите на Антарктида са посрещнали снощи Бъдни вечер според обичая - трапеза с постни ястия и питка с пара.

Тя се падна не геофизика Васил Гурев. За добро настроение имаше изпълнения с китара и акордеон, разбира се и коледари.

Днес на светлия християнски празник Коледа, двамата именници – проф. Христо Пимпирев и Христо Михайловски приемат поздравления, а са и дежурни в кухнята, разказват нашенците на Антарктида.

На тази дата: 26 декември 1972 г. Писателят Георги Марков е осъден задочно за шпионаж

На 26 декември 1972 г. Софийският градски съд произнася задочна присъда срещу писателя Георги Марков. Той е осъден за шпионаж , и трябва да изтърпи 6 г. и 6 месеца лишаване от свобода. Задочната присъда е изцяло скалъпена и наложена под диктата на Държавна сигурност и БКП.

До съдебното решение се стига, след като през 1969 г. по време на вътрешната премиера на пиесата му „Аз бях той“ (режисьор Методи Андонов) в Сатиричния театър, представлението е спряно и пиесата отхвърлена заради наложена цензура. По-късно на същия ден Георги Марков напуска страната под предлог, че заминава за Италия при брат си, който живее там. Първоначалното му намерение е да изчака преминаването на скандала около пиесата, но постепенно решава да емигрира, особено след като през септември 1971 г. задграничният му паспорт не е подновен.

Установява се в Лондон, започва работа като журналист в българската секция на Би Би Си (1972). Опитва се да влезе във филмовата индустрия, като разчита основно на помощта на Петър Увалиев, но опитът му не успява. По-късно започва да сътрудничи и на радиостанциите „Дойче веле“ и „Свободна Европа“.

През 1972 г. Марков е изключен от СБП и осъден от българския съд задочно на 6 години и 6 месеца затвор като невъзвращенец. Произведенията му са иззети от библиотеките и името му не се споменава в официалната българска преса и медии до 1989 г. Държавна сигурност започва разработката му под кодовото име „Скитник“.

В отговор на задочната присъда Марков започва да пише и публикува своите „Задочни репортажи“ — очерци и анализи за живота в социалистическа България. Те се излъчват всяка седмица по Радио „Свободна Европа“. Критиките, отправяни към недостатъците на социалистическия строй и лично към Тодор Живков, стават причина Марков да си навлече гнева на българското политическо и държавно ръководство. В България публикуването на „Задочни репортажи за България“ става възможно едва през 1990 г. когато авторът е вече мъртъв, убит от агенти на тайните служби.

Вицове, декември 2017 г.

Коледа в Сирия

СмЕх/Таралеж/

Имало и общински Дядо Коледа, само дето държал да му връщат 30% от подаръците под масата.

***

Запомнете след празниците всички връщаме кантарите 5 кила назад!

***

- Много си симпатичен, когато пийнеш.

- И ти си много симпатична, когато пийна.

***

Очаквайте празничните фото сесии днес:

- Аз и елхата, аз под елхата, аз зад елхата, аз върху елхата, аз като елха...

***

Влиза шефът в офиса и гледа - всички си опнали краката и пушат! - Колко пъти съм ви казвал да не пушите по време на работа! - Че кой работи...?

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/

Любопитно: Футболът! Той спря войната на Коледа!

Изразът, че "футболът е заместител на войната" сме чували неведнъж през годините. Заради играта и край нея са пламвали военни конфликти - Хондурас и Салвадор през 70-те, както и този между хървати и сърби в началото на 90-те, който чака повод и го намира в мача Динамо Загреб - Цървена звезда.

Но футболът е могъщо оръжие, което спира войни, особено в комбинация с най-светлия християнски празник. Да, и то не в ерата на модерните медии, които те заливат като водопад и знаеш всичко за всичко (или поне така ти внушават) в секундите, след като се е случило.

Не - говорим за един култов случай, в който Коледа и футболната топка спират Първата световна война през 1914-а.

Прочутото Коледно примирие от 24-25 декември преди 102 години, за което се пишат книги, снимат филми и разказват легенди.

Всъщност, става дума за серия от примирия, възникнали напълно спонтанно - няма интернет, телевизия, мобилни комуникации. Но на Западния фронт по време на една от двете най-кървави войни на новото време, се случва коледно чудо.

Най-много доказателства и разкази на очевидци има за фронтовата линия около Ипр и Сен Ив, като и двете места са в Белгия. Едни от най-дългите и тежки сражения са именно там.

Около 100 000 са германците и британците от двете страни на укрепленията, разделени от Ничия земя. Оръдията не заглъхват с месеци, а престрелките и атаките са ежедневие.

На 24 декември вечерта капитан Сиел Стокуел от Уелските Кралски части чува песни някъде край окопите. Идват от немските войници.

По нареждане на генералния щаб в Германия, на фронта са пратени големи количества бира и коледни дръвчета, за да се почувстват бойците като на празник. В нощта преди Рождество, те забравят оръжията.

"Германците се разхождат пред окопите, невъоръжени и открити на прицел. Да стреляме ли, сър?", пита сержант, нахлул при Стокуел на сутринта на 25 декември 1914-а.

Капитанът се колебае. Иска среща с командващия от отсрещната страна. Излизат напред в Ничия земя и разговарят.

"Ако не стреляте днес, и ние няма да го правим", обръща се германецът към британеца.

Стокуел няма такива заповеди, но решава - да, това ще е ден с примирие. Получава дори бира от врага, а в замяна дава пудинг на немците.

Войниците постепенно се приближават в Ничия земя и дори разговарят. Един дървен кръст и разказите на очевидци в белгийския регион на Сен Ив свидетелстват как врагове, часове по-рано стрелящи в телата един на друг, се смеят и разхождат наоколо.

Коледа е. Едно от чудесата на тази иначе сковаващо мрачна и кървава война е факт.

Тогава някой рита топката през калта на полето, бележещо територията между окопите.

И започва меле кой да я ритне, удари с глава, докосне... Според очевидците, разказали историята за този уникален мач, не става дума за 10 на 10 или 11 на 11, а за боричкане на стотина души около топката.

Все пак, в крайна сметка при Сент Ив се играе и мачле, като на 1 януари 1915 г. майор от британската армия пише кратка дописка до вестник "Таймс".

И изданието публикува, че "британски части са влезли във футболен двубой със саксонците, които ги победили с 3:2."

През годините този мач е оспоран от историци. Според тях коледното примирие е продължило около час и останалото около него е измислено, за да се придаде романтичен привкус на една никак не романтична история. Кървавите сражения из територията на днешна Белгия са всичко друго, но не и гордост за човечеството.

Но "мачът при Сен Ив" става нарицателно и още през 30-те години в Германия също пишат за него. След Втората световна война са намерени и достатъчно източници, за да бъде издадена книга за този исторически 25 декември 1914-а.

Днес има няколко филма, посветени на мача. Играчите в него са неизвестни, разбира се. Но преди 2 години възстановка на събитията с немски и английски режисьори превърна една нива край Сен Ив във футболно игрище, а декорите и облеклата бяха като от 1914-а.

От войната.

Коледното примирие като феномен влиза смело и в попкултурата, като част от видеоклипа на "Pipes of Peace" на Пол Макартни. Футболът също е част от него.

Разбира се, той не може да спре мащабна световна война, каквато е онази. Може просто временно да върне хората към нормалността - за няколко часа.

В мемоарите си капитан Стокуел признава как на 26 декември в 8,30 ч сутринта е излязъл пред окопите, за да стреля два пъти във въздуха. В отговор чува също два изстрела от германския командващ на частта, с когото ден по-рано си разменят бира и пудинг.

Сигналът е ясен - войната отново е тук.

Край на Коледа. Край на футбола.

Фотофакт: Българската Коледа!

На тази дата: 25 декември - Честито Рождество Христово!

На 25 декември празнуваме Коледа! Рождество Христово, Божик или Божич е един от най-големите църковни празници в християнския свят.

Празникът започва в първите часове на 25 декември. Той е своеобразно продължение на Бъдни вечер. На него християните честват рождението на Сина Божий Иисус Христос. Според Евангелието Христос се ражда в пещера в град Витлеем, провинция Юдея. В момента на рождеството в небето пламва необикновена светлина и ангел възвестява, че на света е дошъл Спасителят.

Витлеемските пастири са първите хора, които се покланят на Бога-Син. Почитат го и трима 
източни царе, доведени на мястото от изгрялата над небето звезда. Следвайки обичаите на времето, царете подаряват злато, ливан и смирна.

Православните християни честват Рождество Христово наравно тържествено с Великден. При католиците и протестантите Рождество е най-почитаният празник. В България е официален празник с решение на 9-ото Народно събрание от 28 март 1990 г.

Според повечето историци първото празнуване на Рождество Христово се е състояло в Рим през 336 г. сл.Хр.

Наименованието Коледа идва от римските празници Календи, посветени на зимното слънцестоене (от думата "календе"). До IV в. в календара на православната църква няма празник, посветен на рождеството на Христос. Празнува се възкресението и възвръщането му в небето и неговото кръщение.

Разделянето на двата празника става едва в IV-V в. под влияние на древните езически вярвания. Именно в дните между 17 и 23 декември представителите на старата вяра в Рим чествали бог Сатурн, а на 25 декември римляните славели слънцето и победата му над тъмнината.

През 20 в. българите прибавят към коледната обредност още един елемент, привнесен от Западна Европа - сияещата елха. Христос идва на земята, за да освети хората и тяхното царство. С идването си той донася частица от светостта на небесния мир - красивото, отрупано с плод Райско дърво. Затова елхата се отрупва с фигурки на ангелчета, Дядо Коледа, гирлянди, топчици, свещички, символизиращи Христовата същност (светлината, знанието, чистотата, истината).