1905 г. след шестмесечна обсада Япония завзема руската крепост Порт Артур. Обкръженият руски гарнизон се предава на японците, което повлиява решително върху хода на Руско-японската война (1904-1905).
През 1888 г. Русия взима под аренда от Китай пристанището на Порт Артур заедно със залива Далиен. За да утвърдят позициите си, руснаците започват строеж на железопътна линия от Харбин през Мукден до Порт Артур. Започват и усилени строежи на пътища. През 1898 г. Русия получава концесии за добив на дърва и въглища по поречията на китайските реки Ялу и Тумен.
През 1900 г. Русия изпраща армия в Манджурия, за да подсигури и защити строежа на своята жп линия. Китайската армия няма възможност да се справи с руските сили и се изтегля от Манджурия, което дава възможност на руснаците да се установят трайно. Русия уверява останалите велики сили, че ще изтегли войските си след края на кризата, но до 1903 г. руското командване така и не обявява график за изтегляне.
Всички тези действия от руска страна водят до основателно безпокойство на Япония, която се чувства застрашена. Японците твърдят, че Русия нарушава предписанията на Протокола „Лобанов - Ямагата” от 28 май 1896 г. за Корея като буферна държава. Затова през 1902 г. Япония започва преговори с Русия относно ситуацията в Манджурия. Принц Ито Хиробуми е убеден, че за момента Япония е твърде слаба, за да влезе във война с Русия, и за това предлага Русия да задържи контрола си над Манджурия срещу японски контрол над Северна Корея.
Двете страни си разменят предложения, като възникват малки проблеми около статута на Корея. На 14 януари 1904 г. Япония предлага формула, според която Манджурия ще бъде извън японската сфера на влияние и реципрочно - Корея ще остане извън руската сфера на влияние. Руският цар Николай II умишлено забавя своя отговор с ясната мисъл, че подобен ход ще доближи двете империи до война. Но той не вярва, че Япония е готова за тази война и ще нападне първа.
След като в продължение на три седмици не получава официален отговор на отправеното предложение, на 6 февруари японският министър Курино Шиничиро се среща с руският министър на външните работи граф Ламбсдорф и го уведомява, че Япония прекъсва дипломатическите си отношения с Русия.
Николай II е убеден, че една успешна война срещу Япония ще възроди руския патриотизъм. Не на това мнение обаче са неговите съветници. Те смятат, че подобна война ще бъде много трудна поради проблеми с прехвърлянето на достатъчно войски от Европа в Далечния Изток и съответно снабдяването им.
На 8 февруари 1904 г. Япония обявява война на Русия, но японският военен флот под командването на адмирал Того Хейхачиро още три часа преди това изненадващо атакува руските кораби в пристанището Порт Артур.
Николай II е шокиран. Осем дни по-късно Русия също обявява война на Япония. Руският гарнизон и флот в Порт Артур, както и цялата руска армия, в този момент е тотално неподготвен за войната. Крепостните съоръжения на Порт Артур са на твърде ранен етап от изграждането им. За късмет на руснаците Порт Артур е естествено укрепен, тъй като се намира на тесния полуостров Ляондун и достъпът по суша е възможен единствено по тясна шийка. След началото на войната руснаците трескаво ускоряват изграждането на отбранителните съоръжения около самия град, но не полагат сериозни усилия да укрепят достъпа в тясната част на провлака.
Японското настъпление срещу Порт Артур започва с атака точно срещу позицията на шийката полуостров. Командирът на укрепения район генерал Стесел възлага отбраната на позицията на един единствен пехотен полк. Две руски дивизии и руският флот бездействат в Порт Артур, докато три японски дивизии със съдействието на флота буквално прегазват руския полк и превземат с лекота иначе естествено силно укрепената позиция.
На 11 февруари руският миноносец „Енисей” минира входът към пристанището. Човешка грешка обаче причинява избухването на една от мините и потъването на кораба заедно със 120 души екипаж и единствената карта, показваща разположението на минните полета. Два дни по-късно японците опитват да блокират движението на кораби в и извън пристанището, като спускат във водата корабни комини пълни с цимент, но те потъват прекалено дълбоко и се оказват неефективни.
На 8 март в Порт Артур пристига известният адмирал Степан Макаров, който поема ръководството по защитата на пристанището. Присъствието на Макаров повишава бойния дух на руските моряци. Руският флот на два пъти се опитва да разкъса блокадата на пристанището през следващия месец. И двата опита се оказват неуспешни, като все пак руснаците успяват да нанесат щети на два от водещите японски кораби.
На 13 април руският линкор „Петропавловск” се натъква на три мини и потъва за 2 минути заедно с 635 моряци и офицери, включително адмирал Макаров. На следващия ден адмирал Того спуска всички знамена наполовина в знак на уважение към прославения руски адмирал. След гибелта на Макаров флотът преминава към пасивна отбрана.
През април 1904 г. японското командване извършва успешен десант край Порт Артур и след изключително тежки боеве и много понесени жертви японските въоръжени сили превземат ключови възвишения около пристанището. Именно там те разполагат своите 280 мм оръдия „Круп”. Благодарение на своята тежка артилерия японците успяват да нанесат изключително тежки поражения на руския флот, намиращ се в пристанището. До декември на практика целият руски флот в Порт Артур е унищожен.
На 3 май 1904 г. японците отново правят опит да блокират пристанището, като този път използват остарели морски съдове. Въпреки липсата на инициатива от наследниците на Макаров, японският флот претърпява загуби заради руските мини. На 15 май двата най-мощни линкора „Яшима” и „Хатсусе” са ударени от мини и потъват. Японският флот губи 1/3 от ударната си сила само за няколко минути.
През август 1904 г. руснаците правят опит блокадата на пристанището да бъде разкъсана. Тази битка е известна като Битката за Жълто море. След смъртта на вицеадмирал Макаров, командването на руския флот е поето от адмирал Вилфелм Витгефт. Той получава заповед директно от Санкт Петербург да събере флотилията, да разкъса блокадата на пристанището и да съедини силите си с ескадрата във Владивосток.
Рано сутринта на 10 август адмирал Витгефт повежда своите 6 линкора, 4 крейсера и 16 торпедоносеца в отчаян опит за разкъсване на обсадата. Срещу него адмирал Того разполага своите 4 линкора, 10 крейсера и 18 торпедоносеца. Около обяд двете ескадри се срещат и започват сражението с артилерийски обстрел от голяма дистанция. Няколко часа по-късно двете флотилии се доближават на достатъчно разстояние и включват в боя основните си батареи. Около 18.30 ч. директно попадение в мостика на руският флагман „Царевич” убива на място адмирал Витгефт. Руската ескадра преминава в отстъпление, а адмирал Того се отказва от по-нататъшно настъпление.
На 2 януари 1905 г. главнокомандващият руските сили в Порт Артур генерал-майор Анатолий Стесъл предава града на изненаданите японски генерали. Руските сили окончателно загубват инициативата, докато японските войски предприемат по суша бързо, енергично и стремително настъпление.
СмЕх/Таралеж/
