По заповед на Иван Грозни започва избиване на населението на Новгород.
Иван IV Василевич (Грозни) е роден на 25 август 1530 г. в с. Коломенское. – Княз е на цяла Русия от 1533 г., първият руски цар от 1547 г. Син е на Василий III (1479-1533 г.). Активно се включва в държавната политика от времето на създаването на т. нар. Избрана рада (1549 г.), чийто фактически ръководител е А. Ф. Адашев. Стреми се да укрепи самодържавието и да централизира държавата.
През 1549-1560 г. провежда реформи в областта на централното и местното управление, реорганизация на армията и др. В резултат на военните походи на Иван IV Грозни през 1547-1552 г. е присъединено Казанското ханство, през 1556 г. - Астраханското ханство. Под руска зависимост попадат сибирския хан Едигер (1555 г.) и Голямата Нагайска орда (1557 г.). След падането на Радата (1560 г.) еднолично провежда политика за укрепване на самодържавната власт.
Воюва неуспешно с Ливония за излаз на Балтийско море, но започва присъединяването на Сибир (1581 г.). Още по време на Ливонската война засилва борбата си с остатъците от феодалната разпокъсаност, най-разпространени методи за борба с политическите противници стават заточението и смъртното наказание.
През 1565 г. е въведена опричнината. Избити са голяма част от привържениците на Владимир Андреевич Старицки, а през 1569 г., самият Старицки е заставен да изпие отрова. Наказани са Новгород и Псков в обвинение за стремеж към поданство на "литовския крал". Засилва се крепостническият гнет. Голяма е ролята му в разработването на официалната идеология на самодържавието.
Оказва влияние върху съставянето на редица литературни паметници от средата на ХVI в., изиграва важна роля в организацията на книгопечатането. По негова инициатива е осъществено строителството на храма "Василий Блажени" в Москва. Умира на 18 март 1584 г. в Москва.
