Фотофакт: На разходка в парка

Вляво президента на Финландия на разходка в парка. 




Вдясно президента на Русия Путин на разходка в парка.

"Зеленият" Бойко в Европарламента

Христо Комарницки, вестник  „Сега“

Вчера  Бойко Борисов изрече прочувствено слово, обяснявайки колко е зелен, чрез неверни и на моменти смешни тези. Фактите срещу тези негови думи, публикувани във фейсбук профила на Борислав Сандов.

Бойко Борисов: Само преди 10-ина дена съм се срещал с природозащитните организации.

Фактите: От решението на Министерски съвет от 28.12, досега, не е имало такава среща.

Бойко Борисов: Спирал съм проекти с години, за да се излюпят щъркелчетата в едно гнездо.

Фактите: Щъркелите са прелетни птици и гнездото в България се ползва половин година.

Бойко Борисов: Карал съм министрите лично да пренасят блатни кокичета.

Фактите: Блатните кокичета не трябва да се местят, още по-малко от министри, а зоната им трябва да е защитена.

Бойко Борисов: Лично ви обещавам, че става въпрос за един единствен лифт.

Фактите: Няма проект за лифт, а решение, трикратно разширяващо зоната "сгради и съоръжения" и допускащо строителство в други 45,8% от парка. Лифт в концесионната площ може да се изгради и сега, след Екологична оценка и оценка за съвместимост.

Бойко Борисов: става дума курорт в 10-ката на Европа.

Фактите: Банско не е в топ 10 на курортите в Европа (нито дори на зимните такива), но Пирин е в топ 10 на Националните паркове в Европа.

Бойко Борисов: Сега има само един лифт и с часове туристите чакат на опашка.

Фактите: Лифтовете над Банско са доста повече. Един е отвеждащият към ски-зоната, а опашките са само в няколко дни в годината. Капацитетът на съществуващия може да се увеличи с 40%, но концесионера не го прави.

Бойко Борисов: Мога да ви подпиша и гарантирам тук, че става дума само за един лифт:

Фактите: Борисов днес е премиер, но утре може да не е. Решенията на иституциите имат стойност, не обещанията на сегашните им ръководители.

Бойко Борисов: Заради липсата на втори лифт ние осоляваме пътя, за да се качват с коли.

Фактите: Независимо дали има или няма втори лифт, пътят ще продължи да се чисти и осолява, без значение колко коли се движат по него. Няма предложение за затварянето му през зимния период.

Бойко Борисов: България е първа в Европа по нови гори.

Фактите: България е в долната част на класацията за нови гори в Европа.

Бойко Борисов: България е единствената, която е разширила горите си от всички европейски държави.

Фактите: Не е единствена. Спорно е и доколко е разширила, защото естественото захрастяване не е гора, независимо че изглежда зелено от сателитната снимка.

Бойко Борисов: За каква незаконна сеч става въпрос? Ние водим такава битка с това....

Фактите: Незаконната сеч е ежедневие в България, а парите за управление на горите в бюджета намаляват. Тази година са с 8% по-малко, а през последните 10 години - има около 60% намаление.

Бойко Борисов: Имате моята гаранция, че освен втори лифт, една керемида няма да се сложи повече там.

Фактите: Нови писти, лифтове и съпъстваща инфтраструктура нямат нужда от керемиди. А нас именно те ни притесняват.

Бойко Борисов: Преди нас боклука се изхръляше в деретата на Суходол. Сега София е най-добре организираната по управление на отпадъците. Всичко, както пише в европейската книга.

Фактите: София е на последните места в ЕС по добро управление на отпадъците. С един от най-ниските проценти на рециклиране и с проект за изгаряне на отпадъците, който допълнително ще влоши качестото на въздуха в града.

Бойко Борисов: Така както решихме въпроса с боклука, така ще решим въпроса с корупцията - за три години.

Фактите: Въпроса с боклука въобще не е решен, а по корупция сме на първо място в Европа. И ако резултата ще е както с управлението на отпадаците, нищо добро не ни чака.

И накрая, относно това, с което Борисов започна.

Бойко Борисов: Аз самият съм зелен.

Фактите: Всеки иска да бъде зелен, но не думите, а действията го правят такъв.

На тази дата: 18 януари 1902 г. Завършва аферата „Мис Стоун“, платен е откуп на четата на Яне Сандански 14 500 златни турски лири

Участниците в аферата „Мис Стоун“ - Сава Михайлов,

Яне Сандански, Кръстьо Асенов и Христо Чернопеев.

1902 Завършва аферата „Мис Стоун“. На ВМОРО са дадени 14 500 златни турски лири, за да бъдат освободени американската мисионерка Елена Стоун и придружителката й Катерина Цилка, отвлечени от четата на Яне Сандански и Христо Чернопеев на 21 август 1901 г. Двете са освободени на 2 февруари с.г.

Аферата „Мис Стоун“ е отвличането на американската протестантска мисионерка Елън Стоун и на нейната другарка Катерина Цилка от чета на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, начело с Яне Сандански и Христо Чернопеев в 1901 - 1902 година.

Елън Мария Стоун.

Отвличането

Планът за отвличането е изработен за около две седмици заедно с хората на организацията от протестантската мисия в Банско. Над Банско чака чета, начело с Никола Дечев. Чакането обаче изнервя Дечев и той изпраща на Сандански и Чернопеев писмо с остър тон, в което зявява, че ако не се появят, още същата вечер се връща в България. Така войводата на четата, която чака над Банско решава да се върне в България заедно с 11 четници. Остават само петима души - Сандански, Чернопеев, Димитър Кьосето, Стоил Просяков и Димитър Инев от Самоков. Сандански и Чернопеев успяват да убедят банските чорбаджии в необходимостта на акцията. След като привличат още няколко четници - Нано, Тодор, Христо и Коле от Градево, Лазо от Покровник и Христо от Бистрица - четата се разполага в местността Подпрената скала на пътя от Банско за Горна Джумая, по който Елън Стоун трябва да се върне в Солун. Тук към тях се присъединява и Кръстьо Асенов, дошъл от България с четирима четници.

Мястото, където са отвлечени Елън Стоун и

Катерина Цилка.

Тъй като част от богаташите в Банско се обявяват против акцията, непосредствено преди нея се появяват съмнения дали да се изпълни, но Чернопеев настоява, че финансовият въпрос трябва да се реазреши спешно. В същото време ръководителят на окръжния комитет в Банско Димитър Лазаров се запознава с мис Стоун и узнава точния час на пътуването ѝ. Участниците в отвличането се обличат в турски обелкла и се разбират помежду си да говорят на турски език, за да остане впечатлението, че отвличането е извършено от турци. Заедно с Елън Стоун пътуват Катерина Ушева, Катерина Цилка, Григори Цилка, три учителки, две ученички и други. Пътниците трябвало по план да се разделят в Горна Джумая, от където мис Стоун да замине за Солун, а Катерина Цилка - за Корча.

Елън Стоун и Катерина Цилка са отвлечени късно следобед на 21 август (3 септември) 1901 година. Пресрещнати са по време на пътуването като мис Стоун и Цилка са отделени от групата. Катерина Цилка е отвлечена за спътница на мис Стоун вместо планираната Катерина Ушева, защото последната е болна. Отвличането не протича съвсем по план. Елън Стоун тръгва по-късно от предвиденето, а селяните, които трябвало да снабдят четата с храна не успяват да излезнат спокойно от селото поради присъствието на турска войска, заради което четата чака без храна два дена. Непосредствено преди отвличането четата влиза в сблъсък с един албанец, който започва да стреля с револвер и успява да рани един четник, но албанецът бива обезоръжен и четата го взима със себе си. Освен това по време на отвличането прегладнялата чета забравя да говори само на турски език. По този начин отвлечените не могли да се заблудят, че похитителите са турци. Отвлеченият албанец се оказва разбойник, който многократно тероризира селата и Кръстьо Асенов го ликвидира, което допълнително разваля първоначалната идея четата да се представи за турски разбойници.

Османското комисарство изпраща до Министерството на външните работи и вероизповеданията в София официална нота, която гласи, че похитителите са българи, членове на македонския комитет.

Преговори

На следващия ден след отвличането в Банско Григори Цилка и останалите освободени спътници на мис Стоун известяват местната протестантска мисия за извършеното похищение, които известяват по телеграфа доктор Джон Хаус. Доктор Хаус от своя страна известява американския почетен консул в Солун Периклис Хадзилазару, който информира за отвличането американския консул в Цариград Чарлс Дикенсън.

Шест дена след отвличането Елън Стоун е накарана да напише писмо, с което трябва да започнат преговорите. Това писмо е диктувано от Яне Сандански и Чернопеев, а самата мис Стоун трябва да реши до кого да го адресира и тя го изпраща до неин приятел от Банско - Костадин Петканчин. В писмото се казва, че за връщането на мис Стоун се иска откуп от 25 000 златни турски лири и че Петканчин трябва да извести Уилям Пит - касиера в американския съвет в Цариград. Изплашен от писмото Петканчин информира турските власти за случилото се и така първият опит за започване на преговори пропада. След това мис Стоун пише ново писмо, което този път адресира до доктор Хаскел, който е мисионер в Самоков. Това второ писмо е занесено лично от Кръстьо Асенов, който е подпомогнат от Гьорче Петров и Никола Малешевски. На 15 септември (28 септември) доктор Хаскел се среща в Цариград с Уилям Пит, Еди Пенсър - временен американски представител и тогавашния генерален американски консул в Цариград Дикенсън.

Усложняване на отвличането и край на акцията

Яне Сандански, Христо Чернопеев и Кръстьо Асенов не очакват акцията да се усложни и продължителността ѝ от 6 месеца ги изненадва.

Главен проблем се явява пазенето на заложниците на безопасно място, което е задължение на Сандански. Поради наближаването на есента и зимата се появява предложение да се преместят около Арджанското езеро, но четата и жените решават да се задържат в Пирин и да се подслоняват предимно край Селище и Покровник.

Акцията бива заплашена от османските потери в Пирин, а освен това и действията на българските сили в пограничните области, поради което престоят на българска територия става невъзможен. Като допълнителна опасност се явява и върховистката чета на Дончо Златков. През лятото на 1901 година Златков напада четата на Яне Сандански при село Тросково с цел да отвлече американските мисионерки.[6] Престрелката трае цяла нощ. Двете чети отстъпват от селото и по пътя за Лешко четата на Сандански с жените са посрещнати от Чернопеев, който идва на помощ на Сандански с 50 човека. Заради сблъсъка с Дочно Златков Сандански повежда хората си към България и се оттеглят в Цървище, но там пък заради българските части са принудени да се върнат в Македония.

Заради всички тези опасности похитителите трябва да се движат постоянно, но това става много трудно заради отвлечените жени - мис Стоун е на 55 години, а Катерина Цилка е бременна в петия месец по време на отвличането.

Яне Сандански решава да потърсят убежище във Влахи, където Цилка да може да роди. По пътя обаче Цилка получава предродилни болки и четата се установява в Сърбиново. За помощ в раждането Сандански вика две баби. На 22 декември (2 януари) Цилка ражда момиченце, което е кръстено Елена (на мис Елън Стоун). Междувременно в Сърбиново идва турски аскер, което принуждава четата да напусне селото на третия ден след раждането. Тъй като Цилка не е в състояние да ходи или язди, пътува в специално направен сандък, дърпан от кон, с който да пристигне до Влахи. По пътя обаче бебето започва да плаче и между Чернопеев и някои четници се явява идеята да убият бебето, но Сандански я отхвърля, защото ако се изпълни според него това ще убие делото им пред народа.

След продължителни преговори в София и Самоков откупът - 14 000 златни турски лири, се получава на 18 януари 1902 година в Банско. Пленените жени са освободени на 2 февруари в Струмишко.

Вицове, януари 2018 г.

Добро утро!

-Господине, защо по-рано не заявихте,че ви е открадната дебитната карта?

-Ами защото крадецът харчеше по-малко от жена ми!

-И защо решихте да обявите сега?

-Мисля, че картата вече е у жена му!

***

Жената се отнася към цветята, както мъжа към чорапите си - отначало задължително ги помирисва.

***

Майка се кара на сина си:

- Каква снаха си довел - бащата прокурор, майката съдия, братята полицаи. Не рода, ами направо мафия.

***

Блондинка, при лекаря си:

- Докторе, днес изядох сандвича си с хартията и салфетката. Ще умра ли?!?!

Лекарят я успокоява:

- Не се притеснявай, миличка... всички ще умрем...

- Всички ще умрат?!?!? Боже мой, какво направих!!!

***

Татко еврей предава житейски уроци на синче еврейче:

- И синко, като ти дойдат гости, бъди гостоприемен. Наливай им чай чак до ръба на чашата... да няма как да сложат бучка захар.

Из доклад на ДАНС: Някой манипулира отвън събирането на акцизите

Тази сутрин, малко преди внасянето на вота на недоверие срещу правителството на тема корупция, лидерът на БСП Корнелия Нинова обави от парламентарната трибуна, че от близо две години е установена заплаха за финансовата, респективно националната сигурност, но правителството на Бойко Борисов не прави нищо по въпроса. Нинова базира тези си твърдения на няколко секретни доклада - на ДАНС, прокуратурата и на финансовия министър Владислав Горанов.

Въпреки че Нинова не поясни за какво става въпрос, стана ясно, че докладите касаят Българската акцизна централизирана информационна система (БАЦИС). БАЦИС бе създадена преди близо шест години. Стартира като съвместен проект на Агенция "Митници" и Национална агенция за приходите. Двете системи си обменят информация за доставките на горива и осигурят проследяване на горивото от производителя или вносителя до търговския обект. БАЦИС представлява единна интегрирана система, която обединява всички системи в акцизната област (тютюневи изделия, енергийни продукти и алкохол).

Сред констатациите са, че била манипулирана. И то не само отвътре, но и от компютри отвън. Проблем за хващането на манипулацията отвътре било, че достъпът до системата ставал само с една парола за всички служители. Така нареченото Българско ФБР установило и пробив от компютри външни за системата. Прокуратурата е направила проверка по тези данни, завършила без резултат.

В доклада се съдържат и показания на митничари, които обаче не водят до нищо. Отричали да знаят за манипулации в системата.

В мотивите си към вота на недоверие пък, по отношение на БАЦИС, от БСП посочват:

"Търговията с акцизни стоки в страната, а оттам и постъп­ленията от акциз и ДДС фактически са оставени без наблюдение и контрол. И няма как да е "случайно", тъй като - както специалистите знаят - незаконната търговия с акцизни стоки е свързана освен с укриването на акцизи, и с укриването на ДДС.

При горивата например актуалната измамна схема пред­став­лява обикновена верижна измама с ДДС - с наличието на доставчик (лицензиран склад-държател) с реална дейност, една или две фирми - липсващи доставчици, една или две фирми – буфери, и един краен получател (фирма, стопанисваща бензиностанции).

Укри­ването на ДДС се използва за намаляване на цената за крайния потребител, като търговската печалба се реализира на дребно при увеличени обороти поради факта, че ниските цени привличат повече потребители. Подобни измамни схеми са невъзможни без покровителството на фактори от най-високо административно и политическо ниво".

Констатациите на ДАНС, направени преди близо две години, все още били в сила като това било видно от доклада на Владислав Горанов от тази година.

Докладите са в секретно деловодство на парламента, но оказа се, не всеки депутат има достъп до тях. Ако някой иска да ги чете, трябва да вземе разрешение от Корнелия Нинова, която се води заявител. Със сигурност обаче ги е чел шефът на парламентарната комисия за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика Емил Димитров - Ревизоро.

"Ако ви кажа, ще трябва да ви убия", отказа с шега той да разкаже какви са заключенията на ДАНС.

Любопитно: Ауровил – градът, в който няма религия, политика, пари и национални различия

Ще отскочим до Индия, където се намира експерименталният град Ауровил. Наричан е още “Градът на Зората”. Основан е по проект на французойката Мира Алфаса през 1968 година.

В Ауровил няма религия, политика и национални различия. Там жителите са от 50 различни националности и култури, а градът е под егидата на ЮНЕСКО. Пак във въпросната местност няма и пари – използват се електронни сметки и дебитни карти за купуването и обмен на стоки. На посетителите се издават временни дебитни карти, свързани с техния финансов фонд.

“Мечтата за изграждане на ново селище за бъдещето, с цел да се насърчават изследванията и експериментите в дух на интегрално развитие, привлича архитекти и студенти по архитектура от цял свят от самото основаване на Ауровил през 1968 г. Липсата на строги разпоредби и свободата от обществени условности са позволили изявата на многочислени изражения на диренето на новото”, се казва в част от текста, поместен на сайта на града.

На церемонията за полагане на основите на Ауровил, състояла се на 28 февруари 1968 г., присъстват представители от 124 държави, които положили по шепа пръст от своята родина в урна с формата на лотос – като символ на единение.

Планиран за максимум 50 000 души, броят на населението към ноември 2014 година е 2 481 души, от 52 националности, 1025 от които са с индийска националност. Жителите живеят в стотина поселения, разпръснати върху 20 квадратни километра, които носят английски, санскритски, френски и тамилски имена.

Интересното е още, че никой не притежава имот, те са собственост на Ауровилската Фондация.

Правилата:

1. Ауровил не принадлежи никому в частност. Ауровил принадлежи на цялото човечество. Но за да живее в Ауровил, човек следва да служи с готовност на Божественото съзнание.

2. Ауровил ще бъде място за непрестанно обучение, постоянен прогрес и неувяхваща младост.

3. Ауровил иска да бъде мост между миналото и бъдещето. Възползвайки се от всички открития на външния и вътрешния живот, Ауровил ще се стреми с дръзновение към бъдещи реализации.

4. Ауровил ще бъде място за духовни и материални изследвания, насочени към постигането на живо въплъщение на реално единение между хората.

В момента в Ауровил има сериозен недостиг на жилища. В резултат на това от новопристигналите се очаква сами да финансират построяването на дом, ако планират да останат дългосрочно в Ауровил. Жилищата може да са от едностаен апартамент до просторна къща. Поради това разходите за жилище са най-голямото перо в бюджета на бъдещите кандидати. В някои случаи се осигуряват безплатни жилища за дългосрочни жители с принос към растежа на Ауровил.

На тази дата: 17 януари 2003 г. До българското крайбрежие е открит кораб, пролежал на дъното 2400 години

2003 г. в Черно море, близо до българското крайбрежие е открит кораб, пролежал на дъното 2400 години. Откритието прави група от български и американски археолози, а информация за находката се появява първо в „Ню Йорк Таймс”. Експертите коментират, че това е най-древното корабокрушение в това море.

Единственото, което е останало от древния плавателен съд, е товарът му от амфори. В една от тях са били намерени кости от риба, пренасяна в Гърция от Крим (днешна Украйна). То е и доказателство, че древните гърци са внасяли храни чак от Крим.

Костите са от сладководен вид риба - ивичеста зъбатка, - ловена в района на Крим и в реки, вливащи се в близкото Азовско море. Известно е, че по това време в Крим е имало гръцки колонии. Следи от рязане върху костите показват, че рибата е била транжирана, за да бъде сушена на рибени пържоли.

Любопитен факт е, че един от откривателите на този кораб е подводният Робърт Балард, който открива и останките от кораба „Титаник”. Името му в България стана популярно през 2001 г., когато световните медии съобщиха, че посещението му в България е свързано с търсенето край нашите брегове на Ноевия ковчег. Тогава Балард обясни, че не търси Ноевия ковчег, а изучава местата, обитавани от хора преди Потопа.

Повод за подобни теории дават направените в последните десетилетия открития, че Черно море е било пресноводно езеро, около чиито брегове е живяла високоразвита цивилизация. То е било превърнато в море от потоп преди около 8600 години.

Вицове, януари 2018 г.

В Якутия измериха -67 градуса,

местни жители публикуват свой селфита.

–Докторе, може ли когато не мога да заспя да броя всички жени, с които съм бил?

– А защо не броиш овце?

– Е, тях какво да ги броя, то беше само една...

***

Седи циганка до подлеза:

– Бате, дай да ти гледам – 5 лева за лоши неща, 10 лева за хубави.

Той ѝ оставя 5 лева.

– Бате-е-е, жена ти е бременна с тризнаци!

Той ѝ оставя още 5 лева.

– Бате, спокойно! Не са от тебе…

***

Семейство отива на опера. По едно време, съпругата възмутено шушне на мъжа си:

- Гледай го този до нас - спи!

- И за това ли ме будиш?!

***

Руски новобогаташ се хвали: - Имам страхотна картина на Клайдерман... - Той не е ли пианист?! - Когато кажа - рисува!

***

- За какво служат реотаните на задното стъкло на Ладите през зимата?

- За да не ти замръзват ръцете докато я буташ!

Нено Димов оттегли заповед за изключване на имоти от пироден парк "Витоша"

Министърът на околната среда и водите Нено Димов оттегли заповед, с която от границите на Природен парк "Витоша" се изключват два имота с обща площ 10,39 дка, съобщиха от ведомството. Решението е било подписано в края на ноември миналата година и обнародвано в Държавен вестник на 2 януари 2018 г., като от тази дата тече едномесечен срок, в който може да бъде обжалвана по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Върховния административен съд.

Екологът Тома Белев, който е бивш директор на парка, коментира в социалните мрежи, че това е  първото намаляване на територията на парка от 1934 г. насам.

Имотите са изключени от границите на защитената територия на парка в изпълнение на две съдебни решения на Върховния административен съд от 2016 и 2017 г. С решенията на съда е отменен отказът на министъра на околната среда и водите да изключи тези имоти от територията на парка.

Наследниците на Спартак

Препечатваме текста от портал "Култура", автор Даниел Смилов.

Речта на Доналд Туск на откриването на българското председателство на Съвета на ЕС разпали обществените емоции и "открадна шоуто" не само от родните политици, но и от артистичния (по своему) Жан Клод Юнкер. Човек научава много за себе си през погледа на другия, чужденеца. Дори когато този друг ни е политически роднина.

От европредседателството ще има поне две ползи. Първата е, че българската общественост ще се пообразова за функционирането на ЕС и може би част от хората ще почнат да правят разлика между Съвета на ЕС, Европейския съвет и Съвета на Европа. (За тези, които смятат че това са синоними, първите две институции са различни органи на ЕС, а последната е изцяло отделна международна организация, обединяваща 47 страни от Европа).

Втората полза е, че в рамките на шест месеца ще обръщаме малко повече внимание на това как изглеждаме в очите на другите. Тоест имаме шанс да опознаем себе си малко по-добре от обикновено.

Къде живеем

София е зелен, красив град, с множество интересни сгради. Същевременно от далеч е ясно, че в него не живеят хора с естетическо чувство към детайла. Градът се развива, има сериозно строителство, но също така на много места все още избива кал, която без дъжд се разпрашава. Това е белег за сравнително скорошно гражданство: по-тънък цивилизационен пласт, който стихиите от време на време отнасят. Улиците не се мият или това се прави веднъж годишно за Великден, което е в синхрон с някои неприятни исторически предразсъдъци на чужденците за нас.

Градоустройството се набива в очите на иноземеца с две неща. Първо, това е санирането на големи сгради на парче, което понякога ги превръща в шедьоври на Мондриан, но по-често просто дразни окото. По-досетливите биха си направили извода, че българите решават проблемите си сами и трудно се координират за общи действия. Неуредените общи пространства и тротоарите с не-евклидови повърхности потвърждават това усещане.

На второ място, централната част не се е превърнала все още в ексклузивно гето за бизнеса и богатите. Наред с лъскави сгради и постройки има и жилища и магазини за нормални хора. Това е демонстрация на егалитарния характер на българското общество, за което сериозното разслоение е патология, проблем. Единствено забраната за каруци в центъра на града не е в унисон с тази характеристика, но обяснението тук не е толкова в нетърпимост към бедността, а към малцинството.

Егалитаризмът се вижда и в облеклото на хората, което е доста униформено, особено що се отнася до зимното черно. На този фон претенциите за мултикултурност –църквите, джамията и синагогата – звучат малко повърхностно и декоративно. София не е град, който обича да показва многообразието си – по-скоро е срамежлив по отношение на различието.

Стените на целия център са нашарени с графити. Това му придава облик на краен квартал, където полицията е изпуснала нещата и законът се прилага отчасти.

Пролетно време всичко това потъва в Дионисиева зеленина и свежест, които бързо побеждават зимните наслоявания. Цъфналите кестени по големите булеварди и гледката на измитата Витоша внасят неочаквана елегантност и стил.

Градът функционира добре и при -20 градуса по Целзий обаче. Това е шок за англичаните, за които всеки сняг от над един сантиметър е природно наказание. Суровостта на планината показва, че българите не сме просто част от средиземноморската култура, а сме нещо по-различно, по-затворено и консервативно.

Кой ни управлява

Народът се отразява най-добре в своите управляващи и разкрива чрез тях най-интимните си душевни нагласи. Управляващите са и другият прозорец – освен градската среда, през който чужденецът опознава местните.

Това, което нашите политици разкриват в своята цялост, е колеблива, незавършена и неохотна европеизация. От времето на Иванчо Йотата и Михалаки Алафрангата европейски изглеждащите публични фигури са второстепенни и допълващи пейзажа. Доверието към тях е като цяло ниско, което отчасти обяснява и неудачите в кариерата на политици като Станишев, Дянков, Трайков или Плевнелиев. Най-показателно в това отношение беше мълниеносното сриване на рейтинга на Симеон Сакскобурготски в момента, в който от историческа легенда той се превърна в действащ политик.

Българите явно не се разпознават в хора, които напълно са интернализирали, или претендират, че са го направили, "западния" начин на живот. Харесват се по-скоро ниският център на тежестта, народният говор, слабото владеене на чужди езици, изгледът и чарът на здрав момък. Политиците бързо се ориентираха в тази среда и започнаха да естетизират тези нагласи, като навлякоха народни носии. Хипарливото декадентство от късния соц беше забравено и народностното преживя ренесанс. В началото на 90-те хората биха умряли от смях, ако някой политик се беше спретнал с потури и пояс. Днес това е нормата, което показва, че "европеизацията" е напреднала толкова, та мнозина започнаха да се страхуват, че ще загубим идентичността си. За чужденеца тези страхове със сигурност са силно преувеличени.

Второто впечатление, което "политическата класа" създава, е за дълбок и осъзнат светогледен цинизъм. Този философски цинизъм се роди в късния соц, когато идеологията беше вече мъртва и никой вече не вярваше в особените достойнства на комунистическия модел. Остана защитата на собствения интерес (разширен до семейството, племето, рода) като най-върховна ценност. През 90-те години – заради ентусиазма по демокрацията – имаше сериозна реидеологизация и цинизмът временно отстъпи. От 2001 г., но особено след 2009 г., цинизмът стана отново норма.

Това означава, че днес се ценят политици, които не действат и не вярват особено в сложни обществени идеологии, отвъд защитата на личностно, семейно и родово разбрания интерес. Това отсъствие на идеология обикновено описваме като "популизъм", който се изчерпва с клишета от рода на "следваме народната воля", "както ни наредят хората" и т.н.

Цинизмът има и друг аспект. Популярните политици днес имат един език за пред хората и друг – по-откровен и по-сексуално натоварен – във всекидневието си. Често между тези два езика настъпват преплитания, които с охота се раздухват от кафяво-жълтата преса (малцинствата "раждат като кучки", опозицията са "гейове и лесбийки", опонентите са хомосексуалисти и т.н.). Структурната задача на тази преса е да превръща втория, откровения и вулгарен език в първи – публичен. С това тази преса претендира, че разкрива "същността" на нещата. А в тази същност основното са договорки, временни съюзи, баланс на силите и "прекарване" на по-слабия – тоест реализацията на голи интереси.

В този смисъл чуждата оценка, че България е корумпирана, но не създава проблеми, защото с нея може да се договориш, не е много далеч от истината. Нашите политици започнаха активно използват тази "сговорчивост", за да трупат точки в международен план. Например, докато премиерите на Германия и Холандия биха имали трудности да оправдаят среща с турския президент Ердоган, ние нямаме подобни скрупули.

Договорките винаги зависят от преговорната сила – колкото по-силен изглеждаш, толкова по-добра сделка може да очакваш. Затова за нас е важно политиците да изглеждат дори физически силни, да могат да тръшнат на земята поне трима гладиатори от други краища на Европа.

Наследниците на Спартак ценят физическата сила, по което се доближават до руските си събратя. Тези събратя дотолкова са свикнали да търсят физическата сила в политика, че я откриват дори в маломерни по нашите стандарти екземпляри.

Разбира се, афинитетът към мъжката сила върви и с хомофобия, което би учудило древните спартанци. За да се разграничат от тях, днешните политици предпочитат налятата фигура с характерни изменения в коремната област и по-надолу.

 Истинската реч на Туск

Всичко това е естетика – тоест как хората изглеждат. От естетиката не може да се направи извод дали човек или обществото са добри, или лоши. Важното в крайна сметка са делата – какво си направил, какви позиции си заел, какво си постигнал. Естетиката обаче е показателна както за силните, така и за слабите страни на дадено общество – тя разкрива и нагласи, които трудно се променят.

Дипломатът Туск ни описа героически – така, както бихме искали да изглеждаме в очите на другите. Вглеждайки се в себе си, ние, а пък и чужденците, имаме не чак толкова празнична и епична картина. Уважението към нас, което Туск успя да предаде, обаче е абсолютно автентично. Защото никой народ не е само герой и голмайстор. Най-уважавани са народите, които имат способност да се дистанцират от себе си, да се самоиронизират, да отсеят доброто, трайното, красивото, от лошото и грозното. Т.е. да се развиват към по-добро. С Вазов и Алеко ние сме доказали, че сме способни на подобна просвещенска саморефлексия.

Важно е да не го забравяме.