Ей тъй кат' стане начи

2 февруари - Петльовден

Според православния календар на 2 февруари се празнува Сретение Господне. Това е един от четирите празника, посветени на Божията майка. Сретение от славянски означава „среща“ и на него се чества четиридесетият ден от раждането на Христос и посрещането му от праведния Симеон. Оттук е останал и християнският обичай майката да носи детето на 40-ия ден в църквата.

Според народния календар този ден е посветен на децата и за предпазването им от болести се коли петел. Затова се нарича Петльовден. Празникът на мъжките рожби води началото си от времето на турското робство и е свързан със събирането на най-тежкия данък за нашия народ – кръвния, при което са отнемани от родителите им малки момчета, за да бъдат обучени за еничарския корпус или настанявани на други държавни служби в Османската империя.

Легендата разказва как една смела жена от с. Еркеч, Бургаско, скрила мъжката си рожба и отказала да я даде на турците. Те съответно се заканили, че ако не им предаде момчето, то ще бъде заклано. Тогава майката отвърнала, че сама ще заколи детето си, но не ще им го даде. През нощта тя го извела и го скрила далеч извън селото. В полунощ заклала петел на прага на къщата и напръскала с кръвта му наоколо (в някои населени места на страната, като в село Голица например, и досега на Петльовден колят обречените за ритуала птици в 2-3 часа посред нощ, б. р.).

Когато сутринта турците отново дошли в дома й, решили, че жената е изпълнила обещанието си и оставайки изненадани от тази нейна постъпка, решили повече да не събират момчета за еничари от село Еркеч.

Оттогава до днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба и на мъжкото начало на рода български. Коленето на петел обаче историците свързват и с широко разпространената притча за цар Ирод, който заповядва да обезглавят всички мъжки деца, за да умре и Христос. В този случай обаче, за да спаси сина си, майката заклала агне, намазала портата с кръвта му и така заблудила палачите.

Подготовката за Петльовден започва още от есента. Тогава се определя един петел, който ще е за разплод, и друг – който ще стане курбан на Петльовден. Пернатото животно се коли на дръвника от майката на момчето. Жени, които нямат мъжки рожби, също празнуват този ден, за да родят момче. Но не си колят петела, а го носят там, където има момчета, да му теглят ножа. С кръвта се опръсква навсякъде и с нея се бележат челата на невръстните момченца. Главата и краката на закланата птица се хвърлят на покрива на къщата, като се изричат специални заклинания.

На обредната трапеза задължително се слага цял сварен петел или сготвен с булгур на яхния; зелник, който се прави от булгур и сирене, прясна питка, кравайчета и греяно вино, подправено с лютив червен и черен пипер.

В миналото на този ден нашите деди не докосвали нищо остро – нож, брадва, ножица, куки, не плетели и не работели. Вярвало се, че така децата няма да се родят с белези и ще бъдат здрави. Младите момичета не излизали навън, защото се вярвало, че какъвто човек срещнат първи през този ден, с такъв характер ще бъде и бъдещият им съпруг.

По това какъв е денят се гадаело каква ще е годината. Ако времето е хубаво, такова ще е и през следващите 40 дни. Ако на този ден дадеш пари – цяла година ще даваш, ако вземаш – цяла година ще вземаш.

На тази дата: 2 февруари 1709 г. случайно минаващ кораб прибира Робинзон Крузо

1709 г. случайно минаващ кораб прибира от остров Мас-а-Тиера корабокрушенеца Александър Селкирк. Морякът е смятан за първообраз на героя на Даниел Дефо Робинзон Крузо.

Селкирк бил шотландски моряк и опитен щурман, което му помогнало да стане боцман на кораба „Сенк Порт”. По време на едно от плаванията си обаче, Селкирк заявил пред капитана на кораба, че е лудост да продължат пътуването. Историята не посочва какво се случва след този „бунт”, но вероятно Селкрик е бил принуден да напусне. Така през 1704 г. слиза на сушата на необитаемия остров Мас-а-Тиера (част от състава на островите Хуан Фернандес в Тихия океан, на 640 км от крайбрежието на Чили), а корабът отплава в далечината. От кораба той слиза само с дрехи, пушка, инструменти, Библията и тютюн. Отначало Селкирк чете Библията, очаквайки спасение, но скоро му станало ясно, че помощ няма да дойде. Едва през 1709 г. - 4 години и 4 месеца след стъпването му на острова, корабът на капитан Уудс Роджърс, плаващ под английски флаг, хвърлил котва до брега на Мас-а-Тиера и спасил Селкирк от тропическия остров.

През 17 в. островът се е наричал Агуас Буенас. След това до 1966 г. носи името Мас-а-Тиера (Близо до земята), когато е преименуван на остров Робинзон Крузо по името на главния герой в романа на Дефо. Това е най-големият остров от архипелага Хуан Фернандес, който се състои от общо три острова - Робинзон Крузо (Мас-а-Терра), Алехандро Селкирк (Мас-а-Фуера) и Санта Клара.

Археолози от различни страни доказват лагеруването на Агуас Буенас на корабокрушенеца. Откритите дупки от колове в земята предполагат, че при пребиваването си на Агуас Буенас морякът е издигнал край сладководен поток малък бивак, който е бил негов дом. От построените от него колиба, площадка, заслон и наблюдателен пункт е можел да вижда преминаващи край острова кораби. Зад залива, приютил идващия от морето моряк, сред хълмовете се вижда хребет, който е наречен „наблюдателен пункт на Селкирк”. Открити са два морски прибора, навигационен пергел и други инструменти, датиращи от началото на 18 в., за които се смята, че са били притежание на Селкирк.

През 1713 г. Александър Селкирк публикувал разказ за своите приключения. Впоследствие се оформило мнението, че английският писател Даниел Дефо се вдъхновил именно от този разказ, за да напише знаменития си роман „Робинзон Крузо”.

Въпреки че Дефо бил фабрикант, застраховател на кораби, политически представител и автор на статии, той става световно известен именно с романа си „Животът и чудните приключения на мореплавателя Робинзон Крузо”. В действителност Дефо прави много промени в приказката за Селкрик. Той се премества на остров на Карибите, населен с канибали. Докато Селкрик остава на острова само четири години, измисленият персонаж на Крузо прекарва 28 години, два месеца и 19 дни като корабокрушенец, които той педантично отбелязва в дневника си.

Вицове, февруари 2018 г.

Ех, че хубава опашка

Добре са си живеели първобитните хора! Не ти харесва някой - убиваш го, харесва ти - изяждаш го.

***

– Знаеш ли как се казва шофьорът на Фил Колинс?

– Как?

– Карамфил...

***

- Защо бъркаш в толетната чиния?

- Якето си изтървах.

- И смяташ да го обличаш ли това миризливо нещо?

- Не, сандвича ми беше вътре...

***

Баща камикадзе към синът си:

- Не бързай да започваш работа сине, поживей си!

***

Американски форум: питаш и ти отговарят.

Руски форум: питаш и те питат.

Български форум: питаш и ти обясняват колко си ТЪП.

Любопитно: Бившата наркобаронеса зад любимата теленовела на Бразилия

Всяка вечер около 21:00 Фабиана Ескобар сяда пред телевизора и гледа как животът й се развива на малкия екран - дали полицията я кара някъде, или съпругът й отново й изневерява, как пребива любовника, как кокаинът заминава и на негово място влизат чували с пари. Наскоро тя гледа как се къпе в стая, пълна със златни монети, точно като Скрудж МакДък. Сторило й се много шикозно.

Ежедневната теленовела в 9 вечерта е същинска институция в Бразилия.

Около 50 млн. души всяка вечер гледат тези сериали. Всеки в тази обезумяла по телевизията държава говори за това какво се случва в момента в епизодите на A Força do Querer, "Ръбът на желанието", актуалната теленовела, която е навсякъде. Сюжетът й е базиран на истинска история - живота на Ескобар.

В дома си във фавелата Росиня, един от най-големите бедняшки райони в Рио де Жанейро, всички я наричат Bibi Perigosa, "опасната Биби". И Ескобар (която няма родство с покойния колумбийски наркобос Пабло Ескобар) също е приела охотно това име, въпреки че вече няма нищо общо със сенчестия свят на дрогата и парите, тъй като си изкарва прехраната по законен път. Единственият минус е, че печели доста по-малко отпреди.

Фабиана държи на името "Биби Перигоса", защото го харесва и защото, с изключение на нейната майка, никой не знае коя е Фабиана Ескобар. Самата тя казва, че все още е опасна, отчасти от кокетничество.

Но вече няма никакви поводи да се боите от 37-годишната жена. Гласът й е груб, очите й наблюдават внимателно, хуморът й е изпълнен със самоирония. И смехът й кънти из целия квартал. Тя се харесва мигновено на почти всеки.

В тесните и стръмни улички на Росиня, където в дъждовни дни канализацията прелива, Опасната Биби върви самоуверено и елегантно на високи токове. Тя носи предимно черни дрехи и дебели златни вериги, виолетово червило и дълги обици. Външният й вид излъчва имиджа на гангстерска съпруга, която има сърце. Когато се срещаме, ръката й е превързана, защото е ударила по-големия си син.

Той си го е търсил, обяснява тя, защото отново е обикалял из квартала да продава дрога. Тя му е ударила ляво кроше и си е счупила пръста. Следващият път просто ще хване някоя тояга.

Синът й се казва Селсо. Името му е татуирано на нейната ръка, до това на нейната дъщеря и това на вече мъртъв любовник. Селсо е на 20 години и покрива всички критерии за типично проблемно дете от фавелите. Вероятно няма и как да бъде другояче, с всичките тези влияния.

Много от приятелите му са наркодилъри на дребно. Майка му не си е спечелила прякора с благоприлично и кротко поведение. Баща му е лежал в затвора 9 години. Селсо стреля за първи път с пистолет във въздуха още като малък и като дете трябва да бяга от полицията със семейството си.

В Рио бащата на Селсо и бивш съпруг на Биби - Сауло де са Силва, е по-известен като O Barão do Pô, "кокаиновия барон".

В началото на новото хилядолетие той е нещо като вицекрал на търговията с дрога в града, най-близкият довереник на главния бос - Антонио Франсиско Бонфим Лопес, с прякор Нем.

В най-добрите си времена Нем и Сауло са снабдявали с кокаин половината Рио. Те са начело на картела "Amigos dos Amigos" ("приятели на приятели"), за който работят близо 500 въоръжени мъже и който подкупва полицаи и политици. Те контролират Росиня с нейните 70 000 жители като паралелна държава. В лабиринта от улички на фавелата, те са единствената власт и авторитет, а местните жители са ги обичат и се страхуват от тях.

Те се грижат за това да има работни места, електричество, сателитна телевизия, местен транспорт, отлични партита и правораздаване - всички неща, които правителството никога не се е и опитвало да даде на фавелата. Но Нем и Сауло също така решават и кой ще живее и кой ще умре.

Задачата на Биби Перигоса е тогава е да брои и контролира парите, които са били стотици хиляди евро всяка седмица. Грижата й е империята да работи гладко.

Сега, когато като милиони бразилци тя гледа теленовелата, Нем не се казва Нем, нито Сауло - Сауло, въпреки че Биби си е Биби. Но тя може да предскаже как завършва сериалът и не предстои хепиенд. Колко истина има в измислицата? Биби и се иска да види дали ще се осмелят да подхванат темата за изтезанията.

След като Сауло и Нем са арестувани, Биби решава да започне живота си от нулата. Това обаче първо означава да се отърве от всичко, което тежи на съвестта й. И тя започва да говори за съдбата си в блог, а когато вижда какъв интерес има към нейния живот, пише книга. Сериозна част от това, което в момента е най-успешният тв сериал в Бразилия, е базирано на нейните мемоари.

Сауло все още предстои да излежи още 18 години в затвора. Тя казва, че някога го е посещавала, но скоро е открила, че той продължава да продава дрога и от килията си. Двамата вече са разведени и тя не иска да има нищо общо с него. Сауло носи само разруха на семейството й.

На 17 години Биби не е виждала всичко това.

Тогава тя все още се казва Фабиана и иска да стане социален работник. Не е родена в Росиня, а в обитавания от средната класа квартал Рио Компридо. Майка й е учителка в основно училище, баща й работи в държавната статистическа служба, Биби следва социология. В предпоследния семестър тя сключва брак с отдавнашния си приятел от училище - пощальона Сауло да са Силва, който тогава е на 19.

Биби ражда син и мечтае да има още деца, малка къща, повече пари. Сауло обаче започва да търгува с дрога. Арестуван е за първи път през 2005-а като е обвинен в разпространение на наркотици с писмата.

Няколко месеца по-късно той демонтира климатика от килията си и бяга през дупката в стената. След този момент вече не е дилър на дребно, а беглец. Сауло си намира работа в империята на Нем, където полицията не може да се добере до него и е повишен до "наркобарон". Фабиана Ескобар също е включена в бизнеса. Тя обаче не се възприема като съучастник, а като подведен човек. Да се откъсне не съществува като вариант.

Като кокаинова "баронеса" тя изведнъж притежава повече, отколкото някога мечтае като живот в бразилската средна класа - голяма кола, истински бижута, система за домашно кино, шампанско, плувен басейн.

Животът й е като в теленовелите. Когато иска да зарадва Сауло, наема хеликоптер и разпръсква розови листенца над Росиня. Много момичета от семейства от средната класа са увлечени по живота на гангстерските босове. Знае го от личен опит.

Жените често се използват като куриери от бразилската наркоиндустрия. "Tráfico formiguinha" по думите на Биби. "Мравки-носачки". Затворите са препълнени с жени - около 35 000 са зад решетките, две трети от тях заради свързани с дрога престъпления. "Но жените биват арестувани най-често, защото са у дома, когато полицията дойде и намери запасите от наркотици на съпрузите им", казва Биби Перигоса.

Тя знае това и на теория, и на практика. Като студентка тя пише курсова работа за това как се променят семействата, когато единият родител е в затвора. Сега тя може да прави проучване по този въпрос в собствения си хол. Като писателка тя иска да предупреди момичетата в Бразилия да не се стремят към кариера като нейната. "Всички пари от търговия с дрога са прокълнати", казва тя. "В този свят не ви третират като жени, а като елитни проститутки".

Въпреки че се е отказала от някогашния си живот, тя все още продължава да живее в Росиня, където единственият културен център затвори врати след олимпиадата миналата година.

Оттогава Биби е основала малка кинопродуцентска компания, която наема само местни хора. Тя вярва, че трябва да се реваншира по някакъв начин. В хола й до телевизора и дивана има стара тоалетка и много затрупан сушилник за дрехи. Луксът на миналото е изчезнал, но тя никога не е била по-щастлива.

Чувството да спи спокойно е по-страхотно от всичко друго.

През февруари от минус 14 до 22 градуса

Топла пролет и люта зима ни носи февруари, температурите ще варират между минус 14 и 22 градуса.

В началото на февруари ще бъде предимно слънчево и доста по-топло от обичайното, особено в Източна България, където ще духа умерен югозападен вятър. Първите валежи се очакват на 3 февруари, ден по-късно застудява и дъждът преминава в сняг.

През втората половина на десетдневието температурите все още ще са по-високи, но по-близки до обичайните. Отново ще има условия за превалявания, отначало от дъжд, последвани от временно понижение на температурите, при което в Западна и Северна България за кратко ще има и сняг, без да се образува трайна снежна покривка, информира Дарик.

През второто десетдневие температурите ще се понижат още и ще се колебаят около средните. Ще има и дни със спокойно и слънчево време. Повишена вероятност за валежи има около 12 февруари и през втората половина от десетдневието. Те ще са последвани и от краткотрайни застудявания.

През третото десетдневие на месеца по-голяма е вероятността температурите да бъдат около нормата.

На тази дата: 1 февруари 1945 г. от радиоапаратите се чува монотонен глас: смърт, смърт, смърт...

Първи състав на Народния съд в София. 

От ляво на дясно са

Стефан Манов и председателят Богдан Шулев.

На 1 февруари 1945 г. от радиоапаратите се чува монотонен глас, който чете имената и присъдите на Първи и Втори състав на т.нар. Народен съд: смърт, смърт, смърт... Някои припадат. Никога вече няма да видят синовете, съпрузите, бащите, братята си. Отказана им е дори утехата да се сбогуват с тях.

На 1 февруари 1945 г. Първи и Втори върховен състав на Народния съд правят най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици в Третата българска държава. 

На смърт са осъдени 67 депутати от ХХV народно събрание, трите правителства от януари 1941 г. до 3 септември 1944 г., начело с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов (общо 23-ма души). Смъртни присъди са произнесени и за тримата регенти на малолетния Симеон ІІ – княз Кирил Преславски (братът на покойния цар Борис ІІІ), проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов. Смърт е присъдена и на 9 секретари към двореца, издатели на централни вестници и публицисти, 47 генерали и полковници. Останалите депутати и министри получават различни срокове затвор.

"По време на Народния съд младежта настоява

за сурово наказание на фашистките престъпници", гласят

заглавията на вестниците.

Оцеляват само един премиер - Константин Муравиев, и неговият кабинет, управлявал страната от 3 септември до 9 септември 1944 г. и свален с деветосептемврийския преврат. Муравиев получава доживотна присъда. Излиза от затвора през 1961 г.

Преди старта на процеса тримата регенти, премиерите и началниците на Генералния щаб са откарани в СССР и там са разпитвани повече от месец. Върнати са на 3 януари 1945 г.

Присъдите на т. нар. Народен съд се произнасят в името на "Симеон Втори, цар на българите", тъй като все още действа Търновската конституция. От друга страна тя обаче не позволява извънредни съдилища, какъвто е Народният съд.

След 10 ноември 1989 г. са публикувани телеграмите на Георги Димитров от Москва, които съдържат разпореждания до ЦК на Комунистическата партия:"Никой не трябва да бъде оправдан" (21 декември 1944 г., на руски език), както и "И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля" (от януари 1945 г.).

Подсъдими от Плевен на път за заседателната зала в града.

Народният съд започва да действа през декември 1944 г. До тогава обаче безследно изчезват десетки хиляди хора. На мемориалната стена пред параклиса до НДК, издигнат през 1992 г. в памет на невинните жертви на комунистическите репресии, са изписани имената на убитите и безследно изчезналите, за които са липсва, каквато и да е информация.

От декември 1944 г. до април 1945 г. са организирани 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28 630 души. Срещу 10 919 от задържаните са повдигнати обвинения, съдбата на много от останалите е неизвестна. Произнесени са 9155 присъди. Освен 2730-те осъдени на смърт, други 1305 души получават доживотен затвор.

Екзекуцията на политиците е извършена в нощта на 1 срещу 2 февруари до запустяла яма в „Орландовци“, изровена от бомбардировките. На близките не е разрешено да се срещнат с осъдените. Ямата е засипана със сгурия, а по-късно превърната в бунище, за да не ходят близките на поклонение. През 1995 г. на мястото е поставен каменен кръст. На 26 август 1996 г. Върховният съд отменя присъдите на първи състав и реабилитира регентите, народните представители, министрите, издателите и журналистите.

Поклон пред паметта на жертвите на комунистическия режим!

Вицове, февруари 2018 г.

Из софийските потайности...

Загинало цялото население на Земята.

Господ събрал всички мъже и им казал:

- Я сега, всичките мъже в две редици - вляво тези, които са били под чехъл, а вдясно - тези, които не са били.

Гледа Господ лявата редица край няма, а в дясната само един.

Господ застанал пред него, изгледал го отгоре-надолу - невзрачен човечец някакъв - и го попитал:

- Абе ти как успя, всички под чехъл, а ти - не?

- Ами не знам, тя жена ми каза тука да застана...

***

Мъж буди жена си, посред нощ, и и подава чаша с вода и един аналгин.

- Но скъпи, мен не ме боли глава...

- А, е 'тва исках да чуя, казал мъжът и си свалил гащите...

***

Шофьорите тираджии получили заповед, да си съберат всички деца от местата дето са били командировка. Иван запалил тира и цяла седмица събирал деца. Накрая ги събрал и се прибира.

- Скъпа, изведи нашите деца за да ги запозная с...

- Още вчера ги взеха, скъпи...

***

Книжарница в Лондон. Клиент дълго разглежда заглавията, когато към него любезно се приближава продавачът:

- Препоръчвам Ви Оруел, чели ли сте го?

- Аз съм от България - преживявал съм го.

***

Китайците хакнаха сайта на Пентагона по възможно най-елементарния начин. Всеки опита с различна парола.

Началникът на НСО Ангел Антонов подаде оставка

Началникът на НСО ген. Ангел Антонов е подал оставка, съобщава Нова ТВ.

Медията се позовава на потвърждение от самия Антонов, без да се съобщават мотиви за решението му да напусне службата.

Ангел Антонов беше назначен за началник на Националната служба за охрана в края на май 2014 г. с указ на Росен Плевнелиев.

Преди две седмици стана ясно, че прокуратурата е започнала проверка срещу НСО заради подаден сигнал от нейни служители за злоупотреби при управлението на собствеността.

Източници на в. "Труд" твърдят, че сигналите са подадени най-напред в Президентството, откъдето са препратени до главния прокурор. Малко по-късно сайтът "Гласове" публикува информация, че Антонов е подал оставка - което беше опровергано официално от службата.

В края на 2017 г. излезе неофициална информация, според която президентът Румен Радев е недоволен от работата на НСО и е поискал от Министерски съвет да се извърши смяна на Ангел Антонов.

НСО е военизирана държавна служба към президента на България. Тя се намира под общото ръководство и контрол на държавния глава, който има право да назначава и освобождава началника й след съгласуване с Министерски съвет.

Членовете на „Списъка Путин“ загубиха $1,1 млрд. за ден

Публикуването на „Списъка Путин“е довело до колективна загуба на близо 1,1 млрд. долара за един ден, съобщава руската агенция RBK.

В списъка попаднаха имената на 96 руски бизнесмени, за които има данни, че са се облагодетелствали по време на режима на Владимир Путин. Пазарите реагираха с предпазливо отдръпване след анонсирането на доклада в САЩ.

Най-голяма загуба в абсолютно изражение регистрира Вагит Алекперов (ЛУКОЙЛ), чието богатство е поевтиняло с 226 милиона долара.

Втори по загуби е Владимир Лисин, собственик на Новолипецкия металургичен комбинат и на транспортния холдинг Universal Cargo Logistics - минус 205 млн. долара за един ден.

Сулейман Керимов, който контролира най-големия производител на злато в Русия "Полюс", е загубил 102 милиона долара за един ден.

Сред губещите са още Виктор Векселберг (съосновател на "Ренова"), Леонид Федун (вицепрезидент на ЛУКОЙЛ), Алексей Мордашов (директор на "Северстал"), Роман Абрамович (Сибнефт / Millhouse Capital), Валентин Гапонцев (IPG Photonics), Владимир Потанин (Норлиски никел) и Михаил Фридман (Алфа груп).

Няколко от присъстващите в списъка - като Сергей Галицкий, Алишер Усманов и Владимир Евтушенков - успяват да регистрират положително изменение на активите си дори след "Доклада Кремъл".

Общото състояние на руските олигарси, попаднали в списъка, се изчислява на 420 милиарда долара според Forbes. Дневната загуба се равнява на 0,3% от богатството им.