На тази дата: 18 февруари 1873 г. Васил Левски е обесен в покрайнините на София

1873 г. Васил Левски е обесен в покрайнините на София. Днес тази годишнина официално се чества на 19 февруари.

Васил Левски е псевдонимът, с който е известен Васил Иванов Кунчев, революционер, идеолог и организатор на българската национална революция. Основател е на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Известен е и като Апостола на свободата заради организирането и разработването на стратегията за освобождаване на България от османско иго. Други негови прозвища са „Дяконът” и „Джингиби” (Неуловимият).

Турската полиция разполага със сведения за него и го търси още отпреди фаталната случка в Къкринското ханче, затова свидетелстват много негови съратници, както и самият Левски в някои от писмата си. Повод за активизиране на търсенето му стават разкритията около обира на Орханийската хазна.

На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против, но е подкрепен единствено от поп Кръстю Никифоров. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация. Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. Той знае за провала при обира в Арабаконак, но не знае, че турската полиция разполага с негова фотография и знае къде може да бъде открит.

На 27 декември 1872 г. Васил Левски е заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). Според различни проучвания предателство спрямо Левски не е имало. До последно османците не знаели кого са заловили и Левски бил откаран в Търново, за да бъде разпознат. Чак там станало ясно кой е той. Впоследствие е бил отведен в София, където бил предаден на съд.

В София Левски е изкарван на разпит шест пъти. Първият разпит е проведен на 4 януари 1873 г. от комисия начело с Али Саиб паша. Пред съдиите Апостолът прехвърля цялата вина за дейността на Вътрешната революционна организация върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. По време на разпитите се провеждат много очни ставки на Левски с дейци от организацията, които потвърждават неговата роля в нея.

Левски се разграничава от дейността на Димитър Общи, за да избегне криминални обвинения. Очаквало се Великото везирство да освободи всички освен обирачите на пощата, защото политически процес не е в интерес на Турция и вреди на авторитета ѝ пред Европа. Комисията за процеса е: Али Саид паша, Шакир бей и Иванчо Хаджипенчович. В инструкциите към съдиите е записано да се накажат строго само ръководителите. В състава на съда са включени и българите: х. Мано Стоянов и Пешо Тодоров като представители на българската община в града. Включени са още мюсюлмани и евреи.

Смъртната присъда е издадена на 14 януари, потвърдена е седмица след това - на 21 януари 1873 г. 60 подсъдими са осъдени на затвор и заточение и двама са обесени - Димитър Общи и Васил Левски.

На 18 февруари 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София (днес това е в центъра на града). На мястото, където било издигнато бесилото на Васил Левски, е издигнат паметник.

Вицове, февруари 2018 г.

Добре, че едно време СССР не ползваше
допинг.

На вратата се звъни. Мъжът отива, отваря, говори с някого, после се връща с объркан вид.

- Кой беше? - пита жена му.

- Социологическо проучване.

- Какво те питаха?

- Дали някога съм бил онанист.

- И ти какво им каза?

- Че не съм бил...

- Идиот! Ами ако дойдат на власт?

***

Интервю за работа:

- В автобиографията ви пише, че имате Нобелова награда. В коя област?

- Кюстендилска...

***

Когато пазаруват в супермаркета, жените подсъзнателно избират по-твърдите колбаси.

***

- Какво е най-безумното нещо, което си правил за пари?

- Започнах работа...

***

И сега се чудя от къде да почна. От винцето, или от комшийката?

Луковмарш премина през София

Протести и политически декларации не спряха Луковмарш и през 2018 г. Националисти се събраха в центъра на София, за да почетат паметта на ген. Христо Луков. Т.нар Луковмарш традиционно предизвиква остри полемики, защото освен герой от Първата световна война, убитият от комунисти генерал е обвиняван в антисемитизъм и прокарване на идеите на Третия Райх у нас, съобщава БТВ.

Сред участниците традиционно има облечени в униформи крайно десни активисти с факли в ръце.

Тази година в шествието се включиха националисти от Германия, Швеция, Чехия, Естония и Гърция.

По-рано през деня антифашисти, леви активисти и правозащитници проведоха контрашествие под надслов „Без нацисти по улиците ни!“.

Луковмарш днес в Софоя! Кой е генерал Луков?

Луковмарш ще се проведе въпреки призивите за отмяната му. Това обявиха организаторите на националистическото факелно шествие, насрочено за днес.

Часове преди провеждането на Луковмарш в градинката пред Музея на историята в София, ще има шествие, което се казва "Без нацисти по улиците ни! Не на Крепостта Европа!"

Обвиненията, че Луковмарш проповядва неонацизъм и антисемитизъм, са безпочвени, заявиха от Българския национален съюз пред БНР.

КОЙ Е ГЕНЕРАЛ ЛУКОВ?

Христо Николов Луков е български офицер (генерал-лейтенант), преподавател по военно дело и политик. Министър на войната на Царство България в периода 1935 – 1938 г. и ръководител на ултранационалистическата организация Съюз на българските национални легиони (СБНЛ) (1932 – 1943) убит от комунистическа терористична група, съставена от Виолета Якова и Иван Буруджиев.

Роден е във Варна на 6 януари 1888 г. Завършва Военното на Н.В. училище през 1907 г. и му е присвоен чин подпоручик. Участва във войните за национално обединение 1912 – 1918 г. като адютант на артилерийски полк, командир на батарея и на артилерийско отделение. Достига чин майор. По време на Първата световна война служи в Първа пехотна софийска дивизия и Пета пехотна дунавска дивизия.

След войните е командир на Четвърти артилерийски полк, началник на Артилерийската стрелкова школа (1924 – 1928 г.), на Учебното отделение в Артилерийската инспекция (1928 – 1934 г.), командир на Втора и Трета пехотна балканска дивизия.

Министър на войната (1935 – 1938)

От 23 ноември 1935 г. до 4 януари 1938 г. Христо Луков е министър на войната в правителството на Георги Кьосеиванов. На този пост той участва в започналото след Деветнадесетомайския преврат през 1934 година ликвидиране на Вътрешната македонска революционна организация, за която пише: След като силата и строгостта на българските закони се разпростря и по отношение на тия два окръга, цялата тая престъпна дейност блесна с естествената си величина.

Наред с това, ръководеното от него министерство извършва значителна дейност за оперативното и стратегическо планиране, в т.ч. планове за случай на война с Гърция, едновременно с Гърция и Турция, за действия срещу Румъния в конкретна обстановка, както и за прикриване на южната граница при гранични инциденти. Разработват се нови нормативни документи, които осъвременяват уредбата на въпросите за бойната готовност на армията, правилници на родовете войски и усъвършенстване на структурата и подструктурите на Министерството на войната и Щаба на армията.

Отношенията му с цар Борис III се изострят в началото на 1938 г. поради „технически проблеми във войската и военния закон“, както и поради съмнения на царя в опити от страна на Луков да влияе на държавните работи и да назначава министри. Принуден е да се оттегли от правителството и е пенсиониран от армията. На 25 януари 1938 е произведен в чин генерал-лейтенант и преминава в запаса.

В книгата си „Закъснели отговори“ (1984) партизанката и участничка в Съпротивителното движение по време на Втората световна война Митка Гръбчева разказва за писмо, написано до нея от определящия се като близък приятел на Луков Ангел Илиев. В писмото си Илиев разказва, че на погребението на Луков генерал-майор от запаса на име Узунов получил от началника на Разузнавателната секция при Военното министерство дешифрирана телеграма от Главното командване на германската армия, която съобщава, че при разглеждането на тайните преписки на една от най-големите холандски банки между другите била открита и сметка на името на генерал Луков със сума от 75 милиона холандски флорина – подарък от фирмите, които превъоръжавали българската армия по времето на ръководството на Луков във Военното министерство. Предаването на тези подкупи ставало чрез генерал Танинчев, представител на някои от фирмите. В писмото си до Гръбчева Илиев я моли да провери този факт в тайните архиви на министерството.

Убийство

В началото на 1943 г. нелегалната Българската комунистическа партия (БКП) взема решение за физическо отстраняване на определени лица срещу евентуално включване на България във войната срещу Съветския съюз. На 2 януари по съветската радиостанция „Христо Ботев“ Вълко Червенков остро критикува общественици като Христо Луков и Никола Жеков, обвинявайки ги, че подготвят присъединяване на България към Германия, подобно на австрийския Аншлус.

Изготвен е списък на хора, които трябва да бъдат убити, в който влиза и запасният ген. Христо Луков. Решението е предадено от секретаря на окръжния комитет на БКП в София Методи Шаторов на ръководителя на бойните групи в града Славчо Бочев (наречен Радомирски), който възлага убийството на ген. Луков на Иван Буруджиев и Виолета Якова.

Из спомените на Радомирски за деня на атентата 13.02.1943 – към Якова „Ако сега не го очистим, не мога повече да срещна другарите. Колко време вече се разтакава тая работа. Ако с пистолета не успеем, решил съм да заредя къщата му с взрив и да я вдигна цялата. Не мога повече.“

Вечерта на 13 февруари 1943 година Буруджиев и Якова причакват Христо Луков пред кино „Роял“, след което го проследяват до дома му на улица „Артилерийска“ №1, търсейки удобен момент за нападението. Това става едва когато той влиза в къщата си. Буруджиев стреля по Луков от близко разстояние и го улучва в рамото, Вторият му изстрел е на халос – куршумът рикошира във вратата. Тогава Луков притиска със силното си тяло Буруджиев към стената, отстъпвайки навътре в къщата, и Якова го убива с изстрел в гърба. Луков не е очаквал втори убиец. Смъртоносен е първият изстрел на Якова, тя стреля втори път, но не улучва, а пробива едно от стъклата на вътрешната врата в сградата. След това комунистите избягват през съседния двор.

В. Якова в спомените на Гръбчева: След първия неуспешен изстрел на Буруджиев „Видях през полуотворената врата, че генералът е притиснал Иван здраво до стената. Куршумът на Иван бил неточен и ударил генерала в рамото.“ След това вдига пистолета си и го насочва в гърба на Луков. Гръбчева продължава да предава думите на Якова „Този път пистолетът ми не направи засечка, прицелих се и стрелях два пъти. Струва ми се, че куршумът попадна право в сърцето на генерала, защото той изведнъж отпусна ръце и се свлече на земята.“[16] Въпреки това генерал Луков не умира веднага.

Последователи и близки на убития обаче веднага след атентата обвиняват за смъртта му правителството и цар Борис III, които се опасяват от евентуални политически инициативи на Луков, които да доведат до изпращане на български войски на Източния фронт.  Първоначално официална Москва също се придържа към тази версия.  Германският посланик Адолф-Хайнц Бекерле, определя смъртта на Луков като тежък удар срещу германските интереси и дори допуска участието на британското разузнаване в атентата.

Радио Би Би Си дава веднага съобщение за убийството, което ражда версия за английски агенти. Балистичната експертиза обаче доказва друго – сравняват гилзите, намерени при Луковото убийство, с тези на дефектните патрони край тялото на Никола Христов Кутуза, агент провокатор, убит преди това. Установяват, че гилзите си приличат. Заключението е, че изстрелите са от един и същ пистолет, а англичаните нямат интерес да убиват агент-провокатор на полицията като Кутуза, който е агент на Никола Гешев и му помага при серията разкрития срещу БКП през 1942 г. Затова и го убиват в работилницата му на 8.02.1943, пет дена преди убийството на Луков.

Опелото на ген. Христо Луков е извършено в храма на Военното училище, зашото се опасяват от повторение на атентата на 16.04.1925 г. в църквата „Света Неделя“.[19] Митрополит Стефан води лично службата. Речи държат изтъквайки заслугите на Луков полк. Попов от действ. офицери, о.з.ген. Илинов от името на Софийското дружество на запасните офицери и Илия Станев от името на легионерите. Сред присъстващите са цар Борис III, принц Кирил, министри и дипломати. До опелото не са допуснати легионери, за да се избегнат сблъсъци, но един легионер все пак прониква в сградата с намерение да нападне министрите и е арестуван. Легионери и граждани правят шпалир от няколко реда от моста на Перловската река на бул. „Евлоги Георгиев“, по входната алея на Военното училище, до черквата. Погребан е в централните софийски гробища, недалеч от гроба на Стефан Стамболов. Радомирски признава, че са пратили Буруджиев на погребението на Луков да гледа и докладва.

На 19.02.1943 г. излиза официалното съобщение на полицията – 300 000 лв. награда се обявява за всеки, който даде информация и посочи убийците или спомогне за разкриването им.

Среща на два свята през 1959 г. Диор и "coветские женщины"

Загниващият империализъм среща властта на народа...

През 1959 г. в столицата на тогавашната държава СССР - Москва, от Франция пристигат модели, които представят висша мода, "haute couture", при това от столицата на висшата мода - Париж, а дрехите са на Christian Dior.

Това е първото за СССР дефиле на западна модна къща. Разходките из Москва на манекенките в дрехи на Диор е запечатано от фотографите на списание "Life".

Както пише един от руските коментатори: "Научиха ни да боготворим съветската Родина, труда, Ленин и родната Комунистическа партия, но нямахме никаква материална възможност да обичаме себе си, да направим себе си любими. 

Повече от 30 години в Страната на съветите не съществуваше на практика текстилна промишленост, а също и производство на каквато и да било козметика като обикновени стоки. Всичко отиваше за военно-промишления компрекс на държавата.

Всяка дреха се износваше до пълното й овехтяване и разпадане, преправяше се, обръщаше се. В Русия - и в бившите й 14 републики, напълно беше затрита културата за носене на дрехи и вкуса към прекрасното. А именно това е, което се предава от майката на дъщерята, от бабата на внучката".

Но в СССР това беше последователно изкоренено след революцията през 1917 г.

Цялата същност на руския народ е в израженията на лицата на фотографиите. Обърнете внимание, че по тях не се чете завист. Бедните наши руски жени, които строиха Светлото бъдеще...

Бойко 3 пъти министър председател, Боби 4 пъти шеф на БФС. Какво не й харесвате на тази държава?

На тази дата: 17 февруари 1909 г. Умира славният индиански вожд Джеронимо

1909 г. умира прославеният вожд на индианското племе чирикауа Джеронимо. „Прозяващият се” е един от най-известните индиански вождове. Като военен предводител на апачите чирикауа, Джеронимо се бори за запазване на техните земи в продължение на 25 години. 79-годишният вожд си отива от пневмония, след като три дни преди това вечерта пада от коня си и лежи на земята до сутринта.

Политиката на всички американски правителства по отношение на индианците е строго последователна: изтикване от техните обширни територии и въдворяване в резервати, а непокорните да бъдат избивани. Още през 1872 г. първите чирикауа са настанени в резерват в Югоизточна Аризона. Само четири групи от тях остават свободни, обитавайки Южна Аризона и Ню Мексико, но постепенно и те са унищожени.

През 1876 г. американското правителство се опитва да премести чирикауа в резервата Сан Карлос при останалите апачи. При това преселване Джеронимо успява да избяга с още 700 души, които не желаят да се откажат от свободата си.

През 1877 г. американците при провеждането на преговори пленяват Джеронимо, държат го два месеца в окови, но след това го освобождават. През май 1883 г. генерал Крук с 327 души предприема най-смелата във военната история на САЩ кампания против апачите в Сиера Мадре.

През 1884 г. Джеронимо се настанява в местността „Търки крик” в резервата „Белите планини”, където чирикауа и белопланинските апачи се опитват да се научат на земеделие. Между тях обаче има стари вражди и след една година Джеронимо със 145 души избягва от резервата. Това са неговите последни 15 свободни месеца.

След продължителните битки накрая неговата група остава с едва 16 воини, 12 жени и шест деца. Против тях са изпратени 5000 войници от армията на САЩ и 3000 от мексиканската армия. Според изказване на губернатора на мексиканския щат Сонора, само за пет месеца през 1886 г. групата на Джеронимо успяла да унищожи 500-600 мексиканци.

На 4 септември 1886 г. Джеронимо се предава в Каньона на скелетите, като се надява, че ще бъде събран с останалата част от племето си. В отмъщение обаче за неговата съпротива групата му е обявена за военнопленници за почти 30 години, като са държани затворени във Флорида и Алабама, след това във форт Сил в Оклахома.

От 1200 души чирикауа, настанени в резервати, остават 265. През 1905 г. Джеронимо моли американския президент Теодор Рузвелт да го върне обратно при племето му в Аризона, но получава отказ.

Едва през 1913 г. чирикауа са отведени на определено за тях място в резервата на апачите мескалеро в южно Ню Мексико. Двадесет и трима от останалите живи се смесват с мескалеро, а другите остават около форт Сил. В тези две места днес живеят техните потомци.

Съществува легенда, според която Джеронимо се скрива в пещера, преследван от американските войници. Чакали го отвън, но той и така и не излязъл. По-късно войниците чули, че той е някъде наоколо. Все още не е открит вторият изход на пещерата. Затова тя се казва „Пещерата на Джеронимо”.

Вицове, февруари 2018 г.

Варна: Гларус си пийва следобеден чай

Мъж избира доста дълго вратовръзка в магазина.

И накрая плащайки пита:

- Жена ми е много критична, може ли да я сменя, ако не я хареса?!

- Да, разбира се.

- Аааа...колко пъти ?!

***

- Мамо, а каква си била, когато си срещнала тати?

- Пияна...

***

- Дъще, какво искаш да ти донеса от Германия?

- Донеси ми немски водопроводчик!

***

Етикет в селски смесен магазин:

- Крем за бузи (на лицето).

***

Из разговор между двойка птици:

- Скъпа, съвсем случайно кацнах до нея...

- Дааа, беее. Не ти вярвам! Закълви се!

Шефът на Walltopia си търси асистентка. Ето условията

Шефът на най-голямата компания за стени за катерене в света "Уолтопия" Ивайло Пенчев обяви конкурс за своя асистентка.

Бизнесменът чешит публикува условията за позицията във фейсбук профила си.

Ето ги:

Търся си асистентка.

Старата пак стана директорка.

Основни изисквания:

Да е мъдра - да знае, че хората са слаби по природа, но въпреки това са годни за обичане.

Да вярва в постижимостта на съвършенството, да се стреми фанатично натам, но и да знае, че за постигането му са нужни към сто години упорит труд

Да е дисциплинирана

Да обръща внимание

Да не забравя

Да се харесва и да се приема

Да умее да прощава

Да знае, кога е движена от жажда за доминация, завист, алчност, страх и гняв.

ДА е смела

Да е отговорна

Да има свободен дух

Горните изисквания автоматично изключват дами с енвайърменталистка настройка, грийнпийски, социалистки , интелектуалки и всякакви джъстис уриърки.

Ако също така може да право задно салто докато обръща палачинка в дълбок тиган - добре дошло!

Фотофакт: Страхотен преводач на сайта на председателството

Фотофакт: Полицията арестува учен

На вчерашния протест за Пирин полицаи арестуват доцент доктор Стоян Бешков. Доцент Бешков завежда отдел в Националния природонаучен музей.

На тази дата: 16 февруари 1836 г. се узаконява първата българска фабрика

1836 г. султан Махмуд II подписва ферман, с който се узаконява първата българска фабрика в Сливен - на Добри Желязков.

Добри Желязков Фетисов - Фабрикаджията бил сливенски абаджия, известен с това, че постоянно се опитвал да оптимизира процеса на производство на аба. След края на Руско-турската война през 1830 г., заедно с хиляди други българи, страхувайки се от репресии, напуснал родния си град и емигрирал в Русия. В Севастопол се захванал с търговия и скоро успял да натрупа прилично състояние.

През 1833 г. се преселил със семейството си в Екатеринослав, където имало голяма текстилна фабрика. За кратко време Желязков успял да изучи целия процес на производство, а чрез подкупи - да се сдобие с точни образци на доста от машините. През следващата 1834 г. се върнал в Сливен и в къщата на жена си в Мангърската махала открил собствена работилница, в която внедрил голяма част от наученото в Русия. Благодарение на познанията му и механизирането на по-голямата част от процеса работата му потръгнала, но това предизвикало недоволството на част от старите абаджии, които се оплакали от него.

Вестта, че един неправоверен поданик започнал да тъче сукно като европейското скоро стигнала до султан Махмуд II, който цял живот се борил за „низам-и джедид” („нов ред”) и в това видял още една възможност за обновление на империята. Добри Желязков бил поканен да представи продукцията си в двореца и на 16 февруари 1836 г. султан Махмуд II подписал ферман, с който се узаконява първата българска фабрика.

Султанът отпуснал 2 млн. гроша, а Желязков участвал с познания, опит, труд и 80 000 гроша. От Русия били внесени една част от необходимите машини, а други били изработени на място по образците, които Желязков вече притежавал. Фабриката заработила още същата година, а на следващата султанът отпуснал още 56 000 гроша за модернизиране на производството.

Във фабриката са се произвеждали аби, шаяци и сукна. В началото са работили 80 души от България и Моравия. По-късно текстилецът е построил още две фабрики в родния си град. През 1853 г., предвид задаващата се Кримска война, Високата порта решила, че е нецелесъобразно неправоверен да ръководи фабриката, която основно снабдявала войската със сукно и, вземайки под внимание клеветите от местни турци и български чорбаджии, изгонила Добри Желязков. Фабрикаджията така и не успял да се съвземе от нанесения му удар и умрял в нищета през 1865 г. в Сливен.

Вицове, февруари 2018 г.

Добро утро

Кое е най-важното в биатлона? Да стреляш точно или да бягаш бързо? - В биатлона е като при с*кса - ако не улучиш, скоростта няма да помогне.

***

Жените са невероятни. Ти не казваш нищо - те разбират всичко... Те казват всичко - ти не разбираш нищо...

***

Заглавие във вестниците:

- "Coca-Cola" започва да търгува в Русия с водка и уиски!" Най-после се сетиха, как правилно се прави бизнес в Русия.

***

Вчера един катаджия искаше да ми вземе книжката, а аз му викам:

- Не може, бате, подарък ми е!

***

Снощи приятелката ми се появява облечена като медицинска сестра и ми вика: - Искаш ли да играем на "Доктор?" - Ехааа, да!!! - Добре. Сядай и чакай!!!

Москва предложи гражданство на Борисов, за да гласува за руски президент

Говорителката на руското външно министерство предложи на българския премиер Бойко Борисов да стане гражданин на Русия и да гласува за президент на страната, съобщи ТАСС.

Според руската агенция на редовния брифинг в четвъртък Мария Захарова е коментирала шега на Борисов, който бил казал, че човек не може да избере две неща на света - родителите си и президента на Русия.

"Той има шанс - може да получи руско гражданство и да гласува за президента на Руската федерация. Мечтите се сбъдват", заявила Захарова с ирония.

Президентските избори в Русия са след месец - на 18 март 2018 г., и на тях с непреодолима преднина по популярност пред останалите 7 кандидати е държавният глава Владимир Путин. В деня, когато се навършват 4 години от анексирането на Крим, той ще получи четвъртия си президентски мандат и може да управлява до 2024 г. Това прави почти четвърт век на власт в Русия.

И Пеевски се включи: Не приемал замесването на името му

Депутатът от ДПС Делян Пеевски излезе с изявление до медиите във връзка с вчерашното телевизионно интервю на премиера Бойко Борисов по bTV и днешното изявление на президента Румен Радев, в които неоснователно бе използвано името му. Пеевски заяви следното: "Не познавам началника на кабинета на президента Радев - Иво Христов, като същият никога не е работил за мен.

Не приемам замесването на моето име с това на премиера Борисов, по начина, използван от президента Румен Радев, тъй като нямам и никога не съм имал бизнес-интереси или други обвързаности с премиера.   

Считам, че не е сериозно премиер и президент, от висотата на тяхната позиция, да ме използват в опит за разрешаване на съществуващите между тях, или между техните администрации, проблеми, както и да се упражняват върху името ми, особено с подобна неприемлива за институциите, които представляват, риторика.

Каквито и проблеми премиерът и президентът да имат помежду си, лични или институционални, да ги решават занапред като големи момчета, генерали, без да намесват един депутат от опозицията, защото аз нямам никакво отношение към техните спорове за самолети, танкове, търгове или разни комисии.

      

С тези си действия и забъркването на името ми в техните търкания, премиерът и президентът се поставят единствено в услуга на хора като Иво Прокопиев и олигархичните кръгове около него, чиито задкулисни бизнес интерес аз разобличавам през моите медии".

Борисов: Какво общо мога да имам с Пеевски?!

Премиерът Бойко Борисов коментира изявлението на президента Румен Радев, в което държавният глава зададе въпроса дали той има нещо с Делян Пеевски.

"Един държавен глава, един президент на всички българи, равно отдалечен, не е редно да дава такива оценки и да взима такава явна страна към неговата пария БСП", заяви Борисов.

Борисов припомни, че президентът не е коментирал изявлението на БСП, че Народният съд от 1945 г. е бил необходим и неизбежен.

"В нито един пункт не съм обидил президентската институция, президента Радев, освен да кажа, че заедно сме работили добре", каза Борисов.

Той допълни, че неговият началник на кабинета Иво Христов го "хейти" всеки ден. Вчера Борисов заяви, че Христов е работил в телевизия ББТ, докато тя е била собственост на Делян Пеевски.

"Ако президентът има каквито и да било данни за мой бизнес, за нещо общо, което да съм направил с Делян Пеевски, го моля незабавно днес да сезира прокуратурата, КОНПИ, която иска институция", призова Борисов. 

Той припомни, че електоратът на ДПС е подкрепил Радев на президентските избори.

"Моята добронамереност към вички не трябва да става накрая за мой ущърб. ДПС гласува за падането на правителството, против правителството, когато го създадохме. Подарък не ми прави", заяви Борисов.

И допълни:

"Аз мога да задам контравъпроси в същия стил - колко струват изборите на президента Радев, как се дговори с ДПС за подкрепата, с Делян Пеевски ли го е направил? Сега той да дава пресконференции и да обяснява същото. Това не е добре за държавата".

Според Борисов президентът може би не може да му прости, че "не купихме тези изтребители".

"В нашата програма пише: първо да вдигнем двойно заплатите на учителите. Ще купим и самолетите", заяви Борисов.

И допълни, че досега 90% от парите за отбрана са отивали за ВВС.

"За кугъри, пантери, спартани. И сега са в състояние, защото така са подписвали договорите, че да не летят", каза още той.

Румен Радев: Има ли Борисов общи бизнес интереси с Пеевски?

Имал ли е и продължава ли да има Бойко Борисов срещи с Делян Пеевски? Имал ли е и продължава ли да има общи бизнес интереси с Пеевски? Продължава ли да разпределя обществени поръчки в интерес на Пеевски?

Тези въпроси зададе президентът Румен Радев към премиера Бойко Борисов.

Така той коментира факта, че вчера Борисов заяви, че началникът на президентския кабинет Иво Христов е работил в медия на Пеевски. Самият Христов по-късно отрече тези твърдения.

"Споменаването в едно изречение на хора от моята администрация с името на Пеевски аз смятам за груба манипулация", заяви президентът.

Той припомни, че Борисов е получил "коледен подарък", а именно подкрепа от Ахмед Доган. Същевременно ГЕРБ подкрепиха внесения от ДПС закон за КТБ.

"Ако някой смесва в едно изречение хора от моята администрация с г-н Пеевски, той дължи отговори на някои въпроси. Имал ли е и продължава ли да има срещи с Пеевски? Имал ли е и продължава ли да има общи бизнес интереси с Пеевски? Продължава ли да разпределя обществени поръчки в интерес на г-н Пеевски?", запита държавният глава.

Според него напрежението между правителството и президентството се дължи на пренебрежителното отношение към националния суверинитет, скалъпената проверка от парламентарна комисия за изтребителите, прекратената модернизация и разсипията във въоръжените сили, липса на прозрачност, бетониране на корупцията, катастрофа в инвестициите, мизерните пенсии и др.

Радев посъветва Борисов да слуша по-малко своите съветници, министри и гласовете извън България. Това каза той по повод Истанбулската конвенция.

"Да прочете конвенцията на английски или френски, това са двата езика, на които тази конвенция има достоверен правен смисъл. Българският народ не отхвърли тази конвенция, защото е недорасъл или недоразбрал, а защото има ценности и не приема да бъде лъган", заяви президентът.

Във връзка с предстоящата среща ЕС–Турция във Варна Радев заяви:

"Много е важно ролята на България в тази среща да не се свежда до домакина, който разнася шербет. България – и това очаквам от премиера, трябва да постави към г-н Ердоган тези въпроси, на които очакваме отговори – за гаранция за ненамеса на Турция в нашите вътрешни работи, за ненамеса в нашия изборен процес, за ненамеса в духовния живот на нашите български мюсюлмани, за компенсация на тракийските бежанци."

$6,7 млн. обезщетение за унищожени графити в Ню Йорк

Снимка: qns.com

Федерален съдия в Бруклин награди с присъда – обезщетение от 6,7 милиона долара – 21 графити художници, работили през 2013 г. в комплекса 5Pointz в Лонг Айлънд Сити, Куинс. Според съдебното решение графитите – обикновено смятана за преходна арт форма – са достатъчно признато изкуство, за да бъдат защитени от закона, съобщава „Ню Йорк Таймс“.

Повратното съдебно дело е приключило през ноември във Федералния окръжен съд в Бруклин, когато гражданско жури е решило, че Джери Волкоф, предприемач на недвижими имоти, притежаващ 5Pointz, е нарушил закона, като е заличил с боя десетки стенописи в комплекса, наречен от адвоката на художниците „най-големия открит музей на аерозола в света“.

Въпреки мнението на адвокатите на Волкоф, че сградите са си негови и той може да прави с тях каквото си поиска, съдебните заседатели са решили, че собственикът е нарушил Акта за правата на визуалните артисти. Актът (V. A. R. A.) представлява набор от предпазни мерки, предвидени в Закона за правата в изобразителните изкуства, за защита на произведения на изкуството, създадени върху чужда собственост – когато са признати за ценни от художествени експерти, членове на арт гилдията или значими за общността.

В странен юридически обрат, съдията по делото Фредерик Блок е променил в последната минута решението си, което е било просто препоръчително. Но в понеделник Блок е подкрепил решението на журито и е присъдил на художниците възможно най-голямото обезщетение, като в мотивите се казва, че 45 от десетките разрушени стенописи са имали достатъчна художествена стойност, за да заслужават законова защита. Според журито само 36 от творбите са били достатъчно ценни.

„Още от самото начало делото 5Pointz противопостави един срещу друг двата най-печелившите сектори в Ню Йорк: света на изкуството и бизнеса с недвижими имоти. Решението на съдията и размерът на присъденото обезщетение бяха решаваща победа за изкуството“, каза Дийн Нийкър, партньор, специалист по изкуство в юридическата кантора „Уитърс Бергман“.

Ерик Баум, адвокат на художниците, приветства съдебното решение и го определи като „победа не само за художниците в това дело, а за художниците в цялата страна“.

„Ясното послание е, че изкуството, защитено от федералния закон, трябва да се цени и да не се унищожава – подчерта Баум. – С тази победа духът на 5Pointz се превръща в завет за бъдещите поколения художници.“

На тази дата: 15 февруари 1914 г. император Николай II издава указ за борба с алкохолизма

1914 г. император Николай II, последният император на Русия, издава указ за борба с алкохолизма.

Николай II се качва на престола през 1894 г. след смъртта на баща си. Възцаряването му събужда известни надежди в обществото за либерализация. Тези надежди скоро биват попарени от самия монарх, който в началото на 1895 г. заявява открито пред представители на земствата и дворянството, че ще брани принципите на самодържавието и ще продължи водената от баща му Александър III консервативна политика.

Император Николай II е принуден да се отрече от трона по време на Февруарската революция през 1917 г. Царят и семейството му са поставени под домашен арест в двореца „Царско село” край Санкт Петербург. Няколко месеца по-късно са преместени в Тоболск, Урал, а през април 1918 г. - в Екатеринбург, Урал. Цялото семейство заедно с личния им лекар и трима прислужници са застреляни през юни 1918 г. Екзекуцията се извършва без съдебен процес.

Решението на Николай II практически е първата кампания срещу алкохолизма в Русия. В последствие са организирани подобни кампании и през 1958, 1972 и 1985 г., но… нито една практически не е успяла да намали употребата на алкохол сред населението. Включително и през 2010 г. руският премиер Владимир Путин одобри концепция за контрол върху алкохолната продукция, която предвижда употребата на спиртни напитки в страната да намалее двойно до 2020 г., а нелегалният пазар на алкохол да изчезне изобщо.

Любопитен факт е, че концепцията на правителството предвижда да се намали броят на бирените и винените фестивали и конкурси в Русия, да се ограничи и рекламата на спиртни напитки, а скритата им реклама в крайна сметка да се забрани. Затова пък властите ще рекламират по-активно здравословния начин на живот, ще създават центрове за борба с алкохолизма.

По официални данни в Русия днес има 2,7 милиона болни от алкохолизъм, а според експертни оценки - те са поне 5 милиона. Средният жител на страната изпива за година 12,5 л водка, 80 л бира, 9 л вино и почти литър коняк, показват анализи на официалните продажби. Най-много водка се пие в Москва и Чукотка (над 20 л годишно), а в Петербург и Челябинска област е установен руски рекорд по изпита бира - над 120 л за година. Най-много алкохолици има в Магаданска област, където са се пропили близо 6 на сто от населението.

Вицове, февруари 2018 г.

След две седмици идва пролетта

– Тате, защо археолозите не могат да открият македонски монети от Средновековието?

– Ми, 'щото още тогава са ползвали кредитни карти...

***

- Е, разкажи как мина първата брачна нощ?!

- Нямам, спомен. Изгубих съзнание, след като тя си отлепи миглите...

***

Иванчо решил да послуша съвета на майка си:

- "Учи сине, за да не работиш".

Сега е служител в общинска администрация и, наистина, не работи.

***

Не разбирам защо мрънкате, че свети Валентин не бил българин. Сякаш всички други светци са родом от вашето село...

***

- Иванчо, каква е дилемата на Хамлет от съвременна гледна точка? - Да се ожени или да се омъжи, госпожо...