1897 г. в България е обнародван е Закон за задължително носене на дрехи и обувки местно производство от държавните чиновници. Законът е внесен от Иван Гешов, тогавашен министър на търговията, а по-късно и министър-председател на България (1911-1913).
Целта на този закон била да стимулира всички процеси в производството и търговията с български дрехи и обувки, както от икономическа, така и от социална гледна точка. За неспазване на закона са регламентирани наказателните мерки за чиновниците, като глобата е от 10 до 60 лв. А глобите от 100 до 1000 лв. и затвор от 1 до 6 месеца са за всеки фабрикант или търговец, който продава чужди материали за облекло и обувки, вместо родно производство.
Няма съмнение, че в първите възрожденски правителства на съвременна България е имало много истински родолюбци. Такъв е кабинетът на Константин Стоилов, който идва на власт през 1894 г. и управлява страната два мандата, до 1899 година.
По това време законът обхваща няколко десетки хиляди души.
Този закон до голяма степен се съчетава с друг закон, който датира от 1894 година - Законът за насърчаване на местната промишленост. Това е първият закон в следосвобожденска България, която утвърждава политиката на протекционизъм. Двата закона вървят ръка за ръка.
За младата българска държава протекционизмът е единствената възможност за оцеляване на нашата индустрия.
Отново през март 1897 година е прието и допълнение към Закона за насърчаване на местната промишленост, което предвижда широки преференции за родни предприятия с капитал на 25 000 лева и поне 20 работника.
Фактологично интересно е, че законът продължава да действа почти до идването на власт на комунистите през 1944 г.
Вицепрезидентът Илияна Йотова смята, че тонът на руския
патриарх Кирил е бил неочакван и неприемлив. Това мнение изрази тя пред NOVA по
повод скандала, който се разрази след гостуването на руския патриарх у нас.
За нея обаче е по-важно как българските институции са
реагирали на това, което се случи на срещата между патриарх Кирил и президента
Румен Редев. Реакцията на държавния глава била точна, хладнокръвна и с ясни
послания, смята Йотова.
„Ние сме страна, която е признателна към всеки, който е
участвал в тази война и който е дал живота си за свободата на България”,
допълни вицпрезидентът.
Според нея продължението на този скандал в руските медии
очевидно води към предизборната кампания в Русия.
„Със сигурност тази реакция на руския патриарх е
предизвикана може би заради колебливото ни отношение през годините на тема
Русия. Но все пак този тон за мен остава неприемлив и смятам, че президентът
отговори, както трябва – без влизане в емоционални спирали, категорично и
ясно”, коментира още вицепрезидентът.
Славчо Велков: Не. Не я зная тази, която я пеете. Между
другото, имате разкошни ботуши. Направи ми впечатление, искрено го казвам.
Сигурно са от еленска кожа.
- Не, от неопрен са.
Славчо Велков: Ааа, значи аз трябваше да си сложа очилата.
- Сложете си очилата.
Славчо Велков: Но са много добри и са в тон с...
- Аз съм веган и не употребявам кожа.
Славчо Велков: Така ли?
- Да.
Славчо Велков: Това е добре.
- Не, не разводнявайте разговора. Питах ви...
Славчо Велков: Не разводнявам разговора.
- Оставете ми ботушите на мира. Сега ще пишат, че Славчо
Велков и Беновска си говорят за ботуши.
Славчо Велков: Аз ги свързвам с конкретен повод.
- Какво например? Каква еленска кожа?
Славчо Велков: Във връзка с един такъв известен въпрос и
разбрах, че вие сте против употребата на кожите на животни в обувната...
- А каква е еленската кожа?
Славчо Велков: Една от най-добрите.
- Какво общо имат ботушите ми с ЧЕЗ?
Славчо Велков: Най-хубавите обувки и най-хубавите ботуши са
от еленска кожа, това имах предвид.
- Г-н Велков, какво общо имат ботушите ми с ЧЕЗ?
Славчо Велков: Ами, имаше същите г-жа Върбакова. Подобни. Не
по цвят, а по вид. И бяха нейните, предполагам, от еленска кожа.
- Вие питахте ли нейните от еленска кожа ли са?
Славчо Велков: Абе, аз говорих с нея между другото на
почивката.
- А нея питахте ли я?
Славчо Велков: Не, не я питах. Там имаше доста навалица.
- А защо ме свързвате с Върбакова? Това са ботуши от
неопрен. Ето, да ги покажа. Дайте, колеги, близък план... (Повдига крака си и
показва ботушите.)
Славчо Велков: Много са хубави.
- Върбакова какво общо има с моите ботуши?
Славчо Велков: Казах ви, че имаше подобни хубави луксозни
ботуши.
- Какво значение има това?
Славчо Велков: Има значение. Аз съм ценител на женската
красота.
- Я се изправете! С каква марка сако сте? Много хубаво сако,
хареса ми. (Повдига ревера на сакото му.) Какво е това „Джоп“? (вероятно JOOP)
Славчо Велков: Немско е. Има си „джоб“.
- Вие сте много елегантен също. Какво да кажа по тоя повод.
Славчо Велков: Благодаря ви, благодаря ви. Питайте ме от
какъв плат ми е сакото.
- Не ви питам. От какъвто искате да е.
Славчо Велков: Радвам се, че го оценявате.
- Добре, благодаря ви за този разговор. Дайте ми подаръците.
Славчо Велков: Той не е един. Видях, че не ми хвърляте
ябълка тоя път.
- Е, колко пъти ще я хвърлям? Може да е изгнила сигурно.
Славчо Велков: Тук има една книга чудесна – Мъдростта на
имам Али ибн Аби Талиб. Написано е, отдолу и на персийски. Това е специално за
вашето предаване.
- Който... какво е това?
Славчо Велков: Това е един цитат.
- „Който събира различните мнения, знае къде са грешките.“
Хубаво е.
Славчо Велков: Да, точно така.
- Вие събирате ли различните мнения.
Славчо Велков: Разбира се. Ето, тук ви давам едно камъче на
мъдростта от Персия. Виждате ли, може да се огледате в него.
- Ако е от еленска кожа като ботушите на Върбакова, не искам
да го вземам.
Славчо Велков: Не, не е от еленска кожа. Ще се почувствате
по-мъдра. И съм ви донесъл една краставица, ето я тука.
- Какво да я правя тая краставица?
Славчо Велков: Ами, мислех, че ще ми хвърляте ябълка.
- А краставицата какъв символ има?
Славчо Велков: Тя, символът беше това – ей така да я
направя. (Поставя я на масата и я чупи с откосен удар с дясната ръка.) И да ви
напомня, че в ЧЕЗ има едно име – Каратиста. Да се сетите за какво става въпрос,
а вие я ползвайте по предназначение.
- Това може би трябва да го дадете на някой друг. Аз
краставици, г-н Велков, не употребявам. (Потупва го по рамото.)
1935 г. по време на разкопки в Йерусалим е открита библиотека от около 1000 г. пр.Хр., която потвърждава библейската история. Любопитен факт е твърдението, че до 17 в. малцина са се е интересували от произхода на Библията, а въпросите се появяват в началото на Просвещението.
Днес съществуват две гледни точки за произхода на Библията. Едната я представя като човешко творение - литературно произведение, създадено в продължение на векове под влияние на други антични религиозни съчинения. В него Бог е символ на доброто и съществува само в религиозното въображение.
Другата изхожда от факта, че Бог е реална Личност, неограничена от времето и пространството. Бог е Творецът на света и има за него конкретен план. Той осъществява този план в хода на човешката история до днес, като го разкрива в Словото Си на хората, които Го търсят. Божието Слово - Библията, е непогрешимо и истинно, а това не може да се гарантира за човешките изследвания, към които се отнася и богословието.
Логично се появява и въпросът доколко е точно Свещеното Писание, с което разполагаме днес? Дали в текстовете не са се появили грешки през периода, когато печатът все още не е бил изобретен (до 15 в.), когато са се преписвали на ръка и разказвали от уста на уста. Според Талмуда еврейските учени са били длъжни да спазват строги правила при преписването на Свещените книги.
Преписвачът не е имал право да напише нито една буква, без да я свери, т.е. по памет. В края на всяка колона буквите са се преброявали. Ако броят им не е съвпадал или е имало грешки, цялата колона се е преписвала отново. Така се е осигурявала изключителната точност на копието.
Юдейските учени - масоретите - от 3 в. сл.Хр. отново и отново са преписвали еврейските Свещени Писания (Стария Завет). Когато копията овехтявали и ставали негодни за ползване, ги заменяли с нови, при изработването на които също са се спазвали множеството правила, целящи копието винаги да е идентично с оригинала. Тази точност е уникално явление. Преписвачите са превърнали в наука работата по запазването на Свещеното Писание за следващите поколения.
Текстът на Новия Завет ни е предаден със същата поразителна точност. Досега не е намерен нито един оригинал, но днешният текст напълно съответства на откритите през различни периоди копия, изработени в древността. Най-древното копие е Синайският кодекс, който Константин Тишендорф открива в манастира „Св. Екатерина” край планината Синай. Той датира приблизително от 350 г. Съдържа 199 листа от Стария Завет и целия Нов Завет.
Кога обаче са написани тези текстове? Намерените глинени плочи свидетелстват, че още през 3500 г. в Близкия Изток са съществували високоразвити цивилизации. Около 2000 г. пр.Хр. шумерите са имали писменост. Археолозите са открили не само документи за сключени договори, но и лични писма, дори писмени упражнения от обучение в училище.
При разкопки до град Алепо (Сирия) е открита библиотека от древното царство Ебла (2500 г. пр.Хр.), която наброява 16 000 глинени плочи с текст. Явно още тогава писмеността е била разпространена доста широко. А някои археолози предполагат, че още Авраам, живял около 2000 г. пр.Хр., е можел да пише и е записал събитията от живота си върху глинените плочи, които е предал на своите потомци.
Кумранските свитъци на свой ред доказват достоверността на Библията. Глинените стомни, намерени през 1947-1948 г. в пещерите на Кумран до Мъртво море, съдържат удивително добре запазени свитъци и фрагменти от свитъци. Те са били скрити там през І в. сл.Хр. Съдържат целия Стар Завет, чийто текст почти изцяло съвпада с масоретския. Има някои различия в изписването на думите, но съдържанието на книгите е идентично.
Археологическите открития в Израел също потвърждават достоверността на библейските истории. Нови археологически данни красноречиво свидетелстват за достоверността на Библията.
През Средновековието един монах е преписвал Библията за около 2,5 години.
През 1388 г. абатството Йоханесберг се сдобива с ръкопис на Библията за 70 златни флорина. През онези времена за един златен флорин се е продавал цял бик.
През 1455 г. е отпечатана първата Библия, наречена Гутенбергска. Текстът е напечатан на пергамент и е струвал 50 гулдена. През 1989 г. директор на японската книготърговска мрежа е платил за Гутенбергската Библия около 5,8 млн. долара. Днес са известни 47 екземпляра от това издание.
Най-малката печатна Библия има размер на кибритена кутийка. Излиза в Англия и се състои от 878 страници. Освен текста съдържа много илюстрации. Тази двадесетграмова Библия може да се чете само през лупа. Издяланата от дърво Библия има 8048 страници и тежи 547 кг. За подготвянето й на дърводелеца от Лос Анджелис са били нужни две години.
Библията на диапозитив има размер 3х4 см. Записани са 1245 страници с мащаб 1:48 400. Всеки от 25-те видими на диапозитива редове съдържа 50 страници от Библията. За четенето й е нужен микроскоп.
Вижте с какъв самолет пътува Божият служител Владко Гундяев, който наричат патриарх Кирил. Патриархът на Русия пътува често с нает частен самолет от компанията Transaero — Boing 737 клас Империал.
С този самолет Гундяев последно пътува до Варшава, Луганск и София.
Наемът на самолета е 84 326 лева за ден.
Да погледнем отвътре самолета на Божия слуга:
Самолетът има 46 места, има кресла обшити със злато, легла. Кухнята е специално изпълнение от луксозния ресторанта «Кафе Пушкин». На борда има всичко нужно: сателити, интернет, кино и тнт.
Британската полиция разследва възможността руските
спецслужби да са отровили още един противник на президента Владимир Путин.
Става дума за Георгий Шупе, зет на покойния олигарх Борис
Березовски. Има подозрение, че той е бил отровен няколко седмици преди това да
се случи на 4 март в град Солсбъри с бившия агент Юрий Скрипал и дъщеря му
Юлия.
44-годишният Шупе постъпил в болница през декември 2017 г.
Той бил закаран там от луксозната си къща в град Оксшот на стойност 5,6 милиона
евро, принадлежала преди на футболиста Джон Тери.
Тогава от Скотланд ярд допуснали, че става дума за
покушение. Полицията започнала да издирва помощника на Шупе, който дошъл ден
по-рано в палата с колата си. 10 дни по-късно обаче пациентът бил изписан и
властите прекратили делото, като заявили, че причината е сърдечен пристъп.
Малко след отравянето на Сергей Скрипал, за което Лондон
подозира службите на Москва, съседи на Шупе споделили пред журналисти, че
бизнесменът също може да е станал жертва на подобна планирана атака.
Роднина на Георгий Шупе кимнал утвърдително с глава на
въпрос на репортери на в. "Сън" дали той е отровен.
През август 2017 г. британски съд отказа да екстрадира Шупе
в Русия. Москва го обвинява в организирането на убийството на Александър Минеев
- основател на веригата магазини "Партия". Като негов съучастник е
посочен израелският му партньор Михаил Некрич.
Георгий Шупе е бивш съпруг на Екатерина - дъщерята на Борис
Березовски от първата му съпруга Нина Короткова. В момента двамата са в процес
на развод. За известно време той е бил бизнес партньор на тъста си Березовски.
През 90-те години на ХХ век той основава в Русия най-големия интернет доставчик
там - "Ситилайн". Днес се занимава с венчърни инвестиции.
Според британските медии през миналата година Шупе се
преместил от луксозния лондонски район Челси в Оксшот, за да бъде на
по-безопасно място. В момента го пазят най-малко трима телохранители.
Борис Березовски също може да е жертва на руските служби.
Той бе получил политическо убежище във Великобритания. Олигархът бе намерен
мъртъв вимението си край Лондон през
2013 г., с увит шал около врата. Това веднага доведе до версията за
самоубийство.
Трима българи и двама американци ще представят страната ни
на „Евровизия 2018“, съобщават от БНТ. Песента е озаглавена „Bones“ (Кости) и е
композирана от Борислав Миланов, Трей Кембъл, Йоаким Першон и Даг Лундберг.
Трай Кембъл е и част от вокалната група „Equinox“, която ще изпълни песента на
английски език в Португалия през месец май. Останалите във формацията са Жана
Бергендорф, Владимир Михайлов, Георги Симеонов-JJ и вторият американец Джони
Манюел.
Според официаната информация на БНТ, „песента носи послание
за истинските ценности в живота и безусловната любов, отвъд ограниченията на
материалния свят“. „Кости“ ще прозвучи по време на първия полуфинал на
„Евровиия“ на 8 май в Лисабон.
„Новата българска песен е силна заявка за „Евровизия 2018“ и
целият ни екип вярва в нея. След успехите на България в последните две години,
очакванията на зрителите и феновете на „Евровизия” от цял свят са много високи
и за нас в БНТ беше важно да изберем проект, който да се забелязва и да бъде
различен от всичко, правено досега. Освен, че има универсално послание, „Bones“
дава и много добри възможности за оригинално сценично представяне“ , твърди
продуцентът на българското участие в „Евровизия“ Йоана Левиева-Сойър, цитирана
в официалното съобщение на БНТ.
Музикалният продуцент, с който обществената телевизия ще си
партнира за българското представяне на „Евровизия 2018“, е „Симфоникс
Интернешънъл“, който произведе песните на българските представители в конкурса
през последните две години – „Beautiful mess“ в изпълнение на Кристиан Костов
(второ място през 2017-а) и „If love was a crime” но Поли Генова (четвърто
място през 2016-а). „Симфоникс“ работи в Австрия и България, преди да започне
да продуцира изпълнители и музикални проекти, се занимава с организиране на
концерти и други събития.
1897 г. в България е обнародван е Закон за задължително носене на дрехи и обувки местно производство от държавните чиновници. Законът е внесен от Иван Гешов, тогавашен министър на търговията, а по-късно и министър-председател на България (1911-1913).
