петък, 6 април 2018 г.

Вицове, април 2018 г.

Британски папагал изчезнал за 4 години, като се
върнал говорил на испански.
Стюардесата влиза в пилотската кабина:
- Господа, самолетът току що бе отвлечен от еврейски терористи с бомба!
- Откъде разбра, че са еврейски, те сами ли ти казаха?
- Не, но продават парашути на пътниците.

***

Къпе се само този, който го мързи да се чеше...

***

Значи само по обувките на една жена мога да преценя дали ще е моя. Ако е с високи токове, ми е в кърпа вързана. Но ако е удобни кецове или маратонки, може и да ми избяга.

***

Най кофти в работата са последните седем часа, когато си изпил кафето и чакаш да си тръгнеш.

***

Спешно търся приложение, което да блокира снимки на боядисани яйца и козунаци в нета.



четвъртък, 5 април 2018 г.

Фотофакт: Новата депутатка на Марешки


Женската част от депутатското съсловие получи сериозна конкуренция в лицето на новото попълнение в редиците на ПГ на ВОЛЯ Елена Аксиева. Чаровната пловдивчанка се закле под бурните одобрения на депутатите от мъжки пол.

Бившата фотомоделка днес ръководи семейна фирма за софтуер в сферата на корпоративната сигурност заедно със съпруга си, следващия месец ще навърши 32 г. 

Още когато се кандидатира за народен представител, нейни горещи снимки обиколиха медиите.

Тя беше втора в листата на Пловдив-град и водач на листата за Пловдив област, влезе в Народното събрание, но отказа да бъде депутат заради напреднала бременност Аксиева е майка на две деца и сега вече влиза на мястото на друга бизнесдама от женския отбор на Марешки в НС- Нина Миткова, която напусна парламента още през есента по лични причини.

Още с появата си в пленарната зала, мъжката половина избухна във възгласи и аплодисменти, а шефът на групата Веселин Марешки я посрещна с букет и целувка.



Цачева може и да награди чистачката


Правосъдният министър Цецка Цачева обяви, че ще си помисли дали да награди чистачката, която е гонила избягалите затворници.

"По този въпрос ще помисля след празниците", отговори тя на въпрос дали ще награди чистачката.

По-рано днес и вътрешният министър Валентин Радев коментира и информацията, че само чистачка от затвора е опитала да спре бегълците. Пред Нова телевизия той заяви:

"Не е така с тази чистачка. Всички така го казвате. Има и един социален работник. Той е служител на затвора и се е затичал след тях, бягал е по левия тротоар. Той стреля по него Пелов, човекът се е скрил зад дърво. Чистачката не е осъзнавала какво се случва. Жената е искала да види и тя, защото не е повярвала какво се случва. Повече от това не са могли да направят, защото отвън е пълно с автомобили."

Днес в парламента Радев разкри, че засега МВР има над 100 сигнала за избягалите затворници, но около 30 от тях е по-вероятно да са достоверни.

Той призна, че полицията разпитва сина на един от избягалите затворници, каквато информация се появи вчера. Министърът обаче добави, че "засега  той не помага много". Радев за пореден път подчерта, че затворниците са опасни и много опитни. "Те не са случайни", добави той.

Той обясни, че полицията издирва всички, които са свързани с бягството.
Министърът отказа да даде повече информация и подчерта, че ако каже още подробности - може да се попречи на разследването. Той отново призова гражданите, ако имат информация, да сигнализират в най-близкия полицейски участък или телелефон 112.

Цачева пък разкри, че цялото бягство е станало за минута и половина. По думите й затворниците първо се въоръжили, а след това отишли да получат пратки, които били поискали. Последният колет за Пелов е бил тетрис, а за Колев бързовар. Бягството станало непосредствено след това. Двата избягали през главния вход на затвора – служителят на пункта е бил въоръжен, той тръгнал срещу тях, те го повалили.



"Таймс": Лондон знае секретната руска лаборатория, произвела новичок


Британските спецслужби предполагат с висока степен на вероятност, че са установили местонахождението на секретната руска лаборатория, в която е било приозведено нервнопаралитичното вещество, използвано в Солсбъри за отравянето на руския шпионин Сергей Скрипал, пише в. "Таймс".

Вестникът се позовава на източници от спецслужбите, които обаче не са разклири точното място на лабораторията.

С помощта на научен анализ и на разузнавателни средства на правителството и на спецслужбите се е удало да установят вероятния източник на производство. Министерският съвет има достатъчно обширна информация за това, заявява анонимен източник пред "Таймс".

Кабинетът бил информиран още на 7 март по време на заседанието със спецотряда "Кобра". Това означава, че лабораторията, произвела новичок, е била ясна на британското правителство едва три дни след покушението срещу Скрипал и дъщеря му, предава ТАСС, цитирайки "Таймс".

Източникът все пак пояснява, че информацията не е 100 процента сигурна.

В същото време британският външен министър Борис Джонсън приветства решението на Изпълнителния съвет на Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО), с което бе отхвърлено предложението на Русия за ново съвместно разследване на случая с отравянето на Сергей Скрипал и дъщеря му в английския град Солсбъри преди месец, предаде Ройтерс.

Предложението бе отхвърлено с 15 на 6 гласа, а 17 страни се въздържаха. В гласуването участваха 38 от 41 страни членки на Изпълнителния съвет на ОЗХО.

"Русия имаше една цел наум след опитите за убийство на територията на Обединеното кралство чрез използването на бойно химическо вещество - да затъмни истината и да обърка обществото", се казва в изявлението на Джонсън. По думите му "международната общност още веднъж е прозряла тази тактика и енергично отрази опитите на Русия да извади от релси правилния международен процес".

Лондонският "Гардиън" пише, че Борис Джонсън ще бъде изложен на неудобни въпроси за твърденията си, че Русия е производител на нервнопаралитичното вещество от Солсбъри. Това е защото вчера е станало ясно, че външното министерство в Лондон е изтрило от страницата си в "Туитър" един текст, в който се казва, че експертите от Лабораторията за отбранителна наука и технология в Портън Даун са установили, че "това е боен нервнопаралитичен агент, произведен в Русия".

Обаче от лабораторията казаха, че "не са идентифицирали точния източник" на отровата, а вчера Бен Уолъс, министър за сигурността и икономическата престъпност, уточни, че учените от Портън Даун са осигурили само част от картината и от тях не се е очаквало да приписват отговорност за атаката. Уолъс каза пред Би Би Си, че "учените са си учени" и даде пример, че криминолозите установяват фактите.

"Те ми казват, че е използван пистолет и какъв тип пистолет, но кой го е използвал, точно как го е използвал, това е предмет на по-широко разследване", каза министърът.

Изтритият текст в "Туитър" с дата 20 март е по повод презентацията на британския посланик в Москва по случай Скрипал. Сега Джонсън е под засилващ се натиск да обясни дали правителството си е променило позицията, пише "Гардиън".



На тази дата: 5 април 1614 г. Индианката Покахонтас се омъжва за английския колонизатор Джон Ролф

По време на престоя си в Хенрикъс Покахонтас се запознава с Джон Ролф, чиито жена и дете умират по време на пътуването до Вирджиния. В Новия свят той успява да култивира нов сорт тютюн и прекарва по-голямата част от времето си в грижа за плантацията си. Той е силно набожен и се терзае от мисълта за евентуалните последствия от брака му с варварка. В дълго писмо до губернатора на колонията Ролф иска разрешение да се ожени като изразява силната си любов към Покахонтас и дълбоката увереност, че по този начин ще спаси душата й.

Те се женят на 5.4.1614 и живеят следващите две години във Варина Фармс, плантацията на Ролф, която се е намирала на отсрещния бряг на Джеймс ривър от Хенрикъс. Синът им Томас Ролф се ражда на 30.01.1615.

Техният брак не спомага за завръщането на английските пленници, но през следващите няколко години създава климат на мир и разбирателство между колонията Джеймстаун и похатанските племена. През 1615 г. Ралф Хамър пише: „От сватбата насам се радваме на приятелска търговия и бартер не само с Похатан, но и с всичките му поданици наоколо.

Детство

Рождената година на Покахонтас не е известна, на според някои историци, базиращи се на разказите на кап. Джон Смит, това е 1595 г. В книгата си „Истинската история на Вирджиния” (A True Relation of Virginia) (1608) Смит описва Покахонтас като „дете на 10 години” при първата им среща през пролетта на 1608.  В писмо от 1616 г. той отново описва случката, но променя годините й „на 12 или 13”.

Портрет от ХІХ в.
Покахонтас е дъщеря на Похатан (Поуатан), велик вожд на Ценакомака, съюз на около 30 алгонкиноезични групи и племенни образувания от региона Тайдуотър във Вирджиния. Майка й, чието име и племенна принадлежност са неизвестни, е една от десетките съпруги на Похатан. Всяка от съпругите му ражда по едно дете, след което се връща в родното си място, където той я издържа докато тя си намери друг съпруг.  Детството на Покахонтас е било подобно на повечето момичета в Ценакомака. Те са помагали в събирането на храна и дърва за огрев, селскостопанските дейности и събирането на растителен материал за направата на сламени къщи.  На по-голяма възраст са помагали при организирането на празненства и вечери.  Даването на вечери, подобни на угощението на Джон Смит след залавянето му, е било едно от задълженията на маманатовика (великия вожд).

Титла

Векове наред след смъртта й Покахонтас е представяна в популярната култура, и дори от някои учени, за принцеса. През 1841 г. Уилям Уотсън Уолдрън от колежа Тринити в Дъблин, Ирландия, публикува „Покахонтас, американската принцеса, и други поеми”, където я нарича „любимата и единствена оцеляла кралска дъщеря”.  Неговата логика е разбираема: бидейки дъщеря на великия вожд Похатан, който често е бил наричан „крал” и дори „император” от английските колонизатори, тя следва да бъде принцеса. През 1969 г. историчката Грейс Стийл Уудуърд, авторка на биографията „Покахонтас”, определя обекта на изследването си като „млада индианска принцеса от (племето на) похатаните”.

Наистина Покахонтас е била любимка на баща си – „негова радост и любима” по думите на колонизатора кап. Ралф Хамър – но никога не е била принцеса в европейския смисъл на думата. Нямало е да стане „вероанс” (втора след вожда), още по-малко да получи високата титла на баща си маманатовик (велик вожд). Някои жени са получавали титлата „вероанска” (жени-вождове), но само братята, сестрите и децата на сестрите на Похатан са могли да наследят титлата му.

В „Карта на Вирджиния” Джон Смит описва унаследяването по майчина линия сред похатаните така: „Неговото (на Похатан) кралство се предава не на синовете му, нито на децата им; но първо на братята му, от които имаше трима с имена Опичапан, Опечанканог и Кататуг; и след тяхната смърт – на сестрите му. Първо на най-възрастната сестра, после и на другите: и след тях на наследниците, мъжки и женски, на най-възрастната сестра; но никога на наследниците на мъжете.”

В допълнение, майката на Покахонтас вероятно е била с нисък обществен статус. В „Записки от Вирджиния” (Relation of Virginia) от 1609 г. колонизаторът Хенри Спелман, който е живял след индианците като преводач, отбелязва множеството съпруги на вожда Похатан. Всяка от тях ражда на вожда по едно дете, след което не само й се отнема благородническия статус, но е и изпращана обратно в родното си място.

Отвличането на Покахонтас, 
Йохан Теодор де Бри, гравюра, 1619 г.
Залавяне и плен

Пленяването на Покахонтас се случва по време на Първата англо-индианска война (между заселниците в Джеймстаун и индианците), която започва в края на лятото на 1609 г.  В първата година на конфликта заселниците спечелват контрол над устието и водопадите на Джеймс ривър. Кап. Самюел Аргол междувременно търси контакт с индианските групи на север от земите на Похатан. Патавомеките, които живеят на р. Потомак, не винаги са били лоялни към Похатан, а при тях е живял и млад английски преводач на име Хенри Спелман. През март 1613 Аргол научава, че Покахонтас е на гости в патавомекското селище Пасапатанзи и е под закрилата на вероанс (вожд) Йопасас (или Япазос).

С преводаческата помощ на Спелман Аргол оказва натиск върху Йопасас да му помогне в пленяването на Покахонтас като обещава съюз срещу Похатан.  Покахонтас е измамена да се качи на кораба на Аргол, където е задържана за откуп. Похитителите й искат освобождаването на англичаните, задържани от Похатан и връщането на откраднати оръжия и сечива.  Похатан освобождава пленниците, но англичаните не са задоволени от броя върнати оръжия и сечива. Дълго време двете страни не могат да стигнат разбирателство и през това време Покахонтас е държана в плен. Цала година я държат в Хенрикъс, днешен окръг Честърфийлд, Вирджиния. Малко се знае за живота й там, но колонизаторът Ралф Хамър пише, че е била „извънредно учтиво приета”.  Линуд „Малка мечка” Късталоу твърди през 2007 г., че по време на престоя си Покахонтас е била изнасилена, като цитира легенди, предавани от уста на уста четири века. Според Хелън Роунтри „други историци не са съгласни, че подобни легенди въобще съществуват и смятат, че подобно лошо отношение би било в разрез с интересите на англичаните при преговорите им с Похатан”.

По време на престоя й пасторът в Хенрикъс, Аликзандър Уитакър, учи Покахонтас на християнската вяра и й помага да научи английски език. При кръщенето си, Покахонтас взима християнското име Ребека.

През март 1614 ситуацията ескалира във военен конфликт на р. Памънки с участието на стотици англичани и индианци. В похатанската столица Мачкот англичаните се срещат с група висшестоящи индианци, но самият Похатан отсъства. Англичаните позволяват на Покахонтас да говори със сънародниците си. Твърди се, че тя укорява баща си, че я цени „по-малко от стари саби, парчетии и брадви” и казва на похатаните, че предпочита да живее с англичаните.

През март 1617 Ролф и Покахонтас отплават обратно за Вирджиния, но корабът едва стига Грейвсенд на Темза, когато Покахонтас се разболява тежко. Тя е свалена на брега и умира в ръцете на Джон Ролф на двадесет и две годишна възраст. Не се знае какво е причинило смъртта й, но теориите са за едра шарка, пневмония, туберкулоза, дори отрова.  Според Ролф последните й думи са „всичко трябва да умре, но е достатъчно, че детето й ще живее”.  Погребана е на 21.03.1617 в епархията Сейнт Джордж в Грейвсенд.  Гробът й се намира под църквата, а в нейна чест е издигнат бронзов паметник в цял ръст, изработен от Уилям Ордуей Партридж.

Наследници

Покахонтас и Ролф имат един син, Томас, роден пред 1615 преди заминаването им за Англия. Чрез него Покахонтас има много живи наследници. Много от Първите фамилии на Вирджиния проследяват потеклото си до Покахонтас и вожд Похатан, вкл. такива известни личности като Идит Уилсън, съпруга на американския президент Удроу Уилсън; Джордж Уайт Рандолф; адмирал Ричард Бърд; губернатора на Вирджиния Хари Флъд Бърд; дизайнерката Полин де Ротшилд; бившата първа дама Нанси Рейгън; артистът Глен Стрейндж; астрономът и математик Пърсивал Лоуел.

Популярна легенда

След смъртта на Покахонтас историятя й е представяна по все по-произволен и романтичен начин. Единственият истински неин портрет е гравюра от 1616 г. от Саймън Ван де Пас. На нея са подчертани индианските й черти. По-късни портрети я представят с повече европейски черти.

Легендите за Покахонтас я представят като пример за способността на индианците да бъдат асимилирани в европейското общество. Напр. в ротондата на Капитолия във Вашингтон стои картината „Кръщенето на Покахонтас” от Джон Гадсби Чапман от 1840 г. Правителствената брошура „Картината на кръщенето на Покахонтас” разяснява героите в картината и хвали заселниците от Джеймстаун за това, че са популяризирали християнството сред „езичните диваци”.

Други произведения романтизират историята на Покахонтас. Някои автори отдават предпочитание на любовната история между нея и Джон Смит. Първата подобна история е публикувана през 1803 г. в „Пътешествия из Съединените американски щати” от Джон Дейвис.[55] През ХІХ в. Джон Броам пише бурлеска „По-ка-хон-тас, благородната дивачка”.

Няколко филма са правени за Покахонтас, като се започне с ням филм от 1924 г. „Капитан Джон Смит и Покахонтас”, с Джоди Лорънс в ролята на героинята, излиза през 1953 г. По-късните филми от края на ХХ в. представят традиционните индиански ценности като морално по-възвишени от западноевропейските. Анимационният филм на Дисни „Покахонтас” (1995) представя измислена любовна история между Смит и индианката. В него Покахонтас учи Смит да обича природата. Продължението „Покахонтас ІІ: Пътуване до Новия свят” е за нейното пътуване до Англия.

„Легендата за Покахонтас” (Pocahontas: The Legend) е вторият пълнометражен филм за живота й. Терънс Малик се опитва да се придържа към историческата действителност във филма си „Новият свят” (The New World) (2005), но въпреки това представя Покахонтас и Смит като влюбени.

Нийл Янг записва песен за Покахонтас в албума си Rust Never Sleeps (1979).

Вицове, април 2018 г.

Пускането на първия руски пощенски дрон.

Стана ясно, защо чистачката е гонила затворниците. Защото са минали по измития под на коридора на затвора.

***

В държавите с дясно автомобилно движение важи правилото "на десния". В държавите с ляво автомобилно движение важи правилото "на левия". В България важи правилото "на средния пръст".

***

Казват, че фикусите растат по-бързо, ако им се говори. Вчера местих фикуса у дома и изпуснах саксията върху крака си. Тридесет минути му помагах да расте…

***

Вчера .. на 2 годинки и 8 месеца .. пералнята ми проходи...
***

Някаква лекарка по телевизията каза, че дневно трябва да се изпиват 2 литра течност. Вчера я послушах, днес ме цепи главата.



сряда, 4 април 2018 г.

Пламна мол и в Москва



Най-малко един човек е загинал и трима са ранени, след като в московския търговския център „Персей за деца” (Персей для детей) избухна пожар, предаде ТАСС. Поне 300 души са били евакуирани от мола. Сред пострадалите са граждани и трима пожарникари, които са с обгазявания. 

Загиналият е служител на обекта. По първоначални данни пламъците са тръгнали от склад на четвъртия етаж на комплекса.

Според информация на „Интерфакс” пристигналите на място пожарникари и полицаи са извели около 300 души от мола. РИА "Новости" твърди, че в крайна сметка пламъците са били загасени на цялата си площ от 80 кв.м. ТАСС цитира свой източник от службите за извънредни ситуации, според когото гасенето е било силно затруднено от начина, по който са построени помещенията в търговския център. „Персей за деца” работи от 2009 г. Там се продават мебели, облекло, обувки, детски колики, книги, играчки. На последния етаж, където е и избухнал пожарът, се помещава детски клуб.

Днешният пожар избухна две седмици след трагедията в Кемерово в Сибир. Там пламъците в мола "Зимняя вишня" отнеха живота на 64 души, 41 от които - деца. Инцидентът стана повод за протести, оставки и сериозни коментари за качеството на строителството и поддръжката на търговските центрове из цяла Русия.

Facebook изтри над 270 страници на руската "ферма за тролове"


Фейсбук премахна над 270 страници и акаунти, управлявани от руската Агенция на интернет изследвания (IRA), известна още като "фермата за тролове", съобщи основателят на социалната мрежа Марк Цукърбърг.

Действията на компанията са част от мерките за защита от намеса изборите, които се провеждат по света.

Базираната в Санкт Петербург IRA е свързана с приближения до руския президент Евгений Пригожин, известен още като "готвача на Путин.

Самите страници, които са били премахнати, са били ползвани за упражняване на влияние върху изборния процес в Русия и съседните й страни, в които има рускоезично население.

"Тази руска агенция постоянно действаше с измама и се опитваше да манипулира хората в САЩ, Европа и Русия - ние не ги искаме във Facebook", коментира Зукърбърг.

Той напомня, че през 2016 г. компанията му е установила, че IRA е създала мрежа със стотици акаунти, разпространяващи информация, насочена към насаждане на разделение в американското общество и манипулиране на президентските избори. Създателят на Фейсбук допълва, че оттогава са разработени подобрени инструменти за противодействие срещу намесата в избори и отстраняване на страници и профили, замесени в кампании за манипулиране на общественото мнение.

Като илюстрация на мащабите на влиянието на фермата за тролове Марк Зукърбърг посочва, че една от премахнатите страници е била четена от около милион потребители, а един от профилите в Instagram е имал половин милион последователи.

През следващите няколко седмици Facebook ще пусне инструмент, с който потребителите ще могат да проверяват дали някои от страниците, които са харесали или последвали, не се контролират от IRA.



Само чистачката подгонила двамата бегълци от Софийския затвор


"Престъпниците, които избягаха вчера от Софийския затвор, са нападнали трима служители с оръжие", потвърди на извънреден брифинг заместник-министърът на правосъдието Николай Проданов.

Чистачката, която е била на работа по това време, подгонила бегълците в опит да помогне. Назначена е проверка по случая", допълни заместник-министърът.

На тази дата: 4 април 1968 г. Мартин Лутър Кинг е застрелян в мотел в Мемфис

1968 г. в мотел в Мемфис, Тенеси, е застрелян борецът за права на цветнокожите в САЩ Мартин Лутър Кинг. През 1964 г. Кинг става най-младият лауреат на Нобелова награда за мир за неговите усилия за премахване на сегрегацията и расовата дискриминация чрез гражданско неподчинение и други ненасилствени средства.

Към края на март 1968 г. заминава за Мемфис, Тенеси, където посещава стачкуващи работници. Отсяда в мотел Лорейн, стая 306. Докато стои на балкона на втория етаж на 4 април 1968 г., е застрелян в 18.01 ч. Куршумът влиза през дясната му буза, разбива челюстта, поврежда гръбначния стълб и засяда в рамото. Според очевидци, последните му думи са към музиканта Бен Бранч да изсвири и изпее песента „Вземи ръката ми, скъпи Боже”.

Кинг умира в болницата Сент Джоузеф в 19.05 ч. Убийството му се посреща с вълна от бунтове в повече от 60 града. Пет дни по-късно президентът Линдън Джонсън обявява национален траур. Мартин Лутър Кинг е първият чернокож, за когото се обявява национален траур. 300 000 симпатизанти присъстват на погребението му.

Посмъртно е награден с Президентския медал на свободата (1977) и със Златния медал на Конгреса (2004). През 1986 г. годишнината от раждането на Мартин Лутър Кинг е обявена за официален празник, отбелязван на третия понеделник на месец януари

Според неговото завещание той иска да бъде запомнен не с почестите и званията а като човек, който е нахранил бедните, облякъл голите, бил е прав за войната във Виетнам и е обичал и служел на хората. На погребението му любимата му певица Махалия Джаксън пее любимата му песен „Вземи ръката ми, скъпи Боже”.

Два месеца по-късно в Англия е заловен предполагаемият убиец Джеймс Ърл Рей. Една година след убийството на Кинг, той се признава за виновен и е осъден на 99 години затвор.