Фотофакт: Ръст на руската икономика - синът на руския главен прокурор Чайка

На тази дата: 25 април 1988 г. Върховният съд осъжда на смърт чрез разстрел преките участници в атентата на гара Буново

На 25 април 1988 са осъдени на смърт лицата, пряко участвали в атентата (в скобите е

рожденното име): Елин Маджаров (Емин Мехмедали), Алцек Чакъров (Абдула Чакър) и Сава Георгиев (Саафет Реджеб), няколко месеца по-късно същата година присъдата е потвърдена от Държавния съвет на НРБ и осъдените са екзекутирани и кремиран. Емин Мехмедали (Елин Маджаров) и Абдула Чакър (Алцек Чакъров), са били агенти на окръжното управление на Държавна сигурност в Бургас през 70-те и 80-те години. Осъдени за помагачество са: на 6 години затвор - Севдалин Алипиев Маджаров (Сабри Мехмедали), брат на първия терорист (лежи 2 г. амнистиран от Желю Желев и освободен в 1990 г.), на 2 години затвор Никола Николов, на по 1 година затвор Севда Латинова и Милко Вълканов. Терористите стават обект на сделка с Турция и са разменени. По-късно Сабри Мехмедали израства до пост областен координатор на ДПС за Бургас.

През 1990-те год. на сградата на гара Буново е открита паметна плоча. На 11 септември 2007, близо до гарата, е открит паметник на жертвите на атентата. Паметникът представлява монументална скулптурна композиция, висока 7 метра.

Широко разпространено е мнението, че атентатите са дело на членове на нелегална организация, наречена Турско национално-освободително движение в България, въпреки че тя е създадена няколко месеца по-късно. Мотивът са действията на държавната власт по това време, които са обединени под термина „Възродителен процес”.

Бомбата е поставена във вагона за майки с деца на влак № 326, който се движи от Бургас за София. Бомбата е с часовников механизъм, а часът е разчетен да съвпадне с навлизането на влака в тунела в района на гара Буново. Там паниката и липсата на достатъчно въздух биха довели до възможно най-голям брой жертви.

Заради маневра на гара Златица влакът закъснява с две минути и взривът избухва в 21,31 ч. на гарата, а не в тунела.

На мястото на инцидента пристигат министрите на вътрешните работи и на транспорта Димитър Стоянов и Васил Цанов. Вагонът е откачен. Шест часа жертвите и ранените се извозват в околните градове, а останалите пътници са подложени на строга проверка от страна на органите на реда - кой и кога си е закупил билета, къде се е качил и с какъв багаж. Едва тогава влакът продължава своя път към София.

В атентата загиват 7 души - 3 деца и 4 жени. В други източници жертвите са 2 деца, 2 жени, 1 мъж и двама старци. Сред жертвите са глухонеми деца прибиращи се в вкъщи. Ранени са тежко 9 души и сред тях също има 2 деца.

Вицове, април 2018 г.

Когато дойде шефа, а ти се правиш, че работиш.

- Какво ще желаете?
- Лате макиато.

- За мене мохито с лед.

- Аз искам един ябълков сайдер.

- А за Вас?

- На мене ми донеси една ракия, но я сложи на другата маса. Случайно седнах при тия педали.

***

Мъж се приготвя сутринта рано за риболов. Жена му го пита:

- Къде ще ходиш?

- На риболов.

- Аха! Хвани, моля те, щука, килограм каракуда, торба с картофи и кутия мляко.

***

Водят двама българи към бесилото. Единият прошепва на другия:

- Хайде да се опитаме да избягаме!

- По-добре да си траем, че да не стане по-лошо...

***

По-добре съмнителна репутация, отколкото съмнителна ориентация!

***

Иде пролет! Изпод креватите започнаха да се появяват вече първите домашни кантарчета!

Глоба от $1200 за шотландеца, научил куче на нацистки поздрав

Шотландецът Марк Мийчан заснема как кучето на приятелката му вдига лапа в нацистки поздрав, щом чуе командата „Зиг хайл!“ през 2016-а. Видеото, в което той многократно повтаря „Газ за евреите!“, е качено в YouTube, гледано е над 3 млн. пъти, но по-късно беше премахнато от видеомрежата, припомнят „Холивуд Рипортър“.

Делото за престъпление от омраза беше разгледано вчера – присъдата за шотландеца е глоба от 1200 долара за публикуването на „груб и обиждащ“ видеоматериал, а историята предизвика дебат за границите на свободата на словото.

В своя защита комедиантът и видеоблогър Мийчан заяви, че сюжетът е замислен като шега. Според шериф Дерек О’Каръл, работил по обвинението, обаче видеото „съдържа заплашващ, антисемитски и расистки материал“, защото кучето Буда е научено да отговаря на командата „Газ за евреите!“. Фразата е повторена 23 пъти във видеото.

„Правото на свобода на изразяването е много важна, но във всички модерни, демократични
държави законът задължително поставя някои ограничения на това право“, коментира съдията по делото.

Мийчан от своя страна се обяви, че ще обжалва и смята, че наложеното му наказание поставя „истински опасен прецедент“ за свобода на словото. Чуха се и коментари от крайно десни защитници на шотландеца, които подкрепят решението му да публикува видеото.

Според блогъра, чийто канал в Youtube е с описание „обидни социални коментари с акцент, който няма да разберете“, шотландските власти не са обърнали никакво внимание на контекста на видеото с кучето.

„Противопоставянето на сладко животно, което реагира на нещо вулгарно, е целият смисъл на шегата“, каза Мийчан извън съдебната зала.

"Демократична България" към Борисов: Осъдете остро Волен Сидеров

Товариш Волен Сидеров винаги верен на Кремъл

Премиерът Бойко Борисов да реагира и остро да осъди проявите на коалиционния партньор във властта - партия "Атака" и лидера й и председател на ПГ на "Обединените патрити" Волен Сидеров. За това настояха в специална позиция от обединението "Демократична България".

Повод е последното пътуване на Сидеров, зам.-председателя на Народното събрание Явор Нотев и други партийци в незаконно анексирания от Руската федерация полуостров Крим, който е част от Украйна.

Второто настояване на "демократите" е президентът Румен Радев да отмени планираното си официално посещение в Москва.

Ето пълния текст на позицията:

"Демократична България" протестира остро срещу мълчанието на премиера Борисов, на председателя на Народното събрание Цвета Караянчева и на председателя на парламентарната група на ПП ГЕРБ във връзка със скандалното посещение в Крим на Волен Сидеров и други депутати от "Атака", между които заместник-председателя на парламента Явор Нотев. Припомняме, че става дума за украинска територия, окупирана от Русия и анексирана от нея. Анексията не е призната от ООН и е обект на санкции от страна на Европейския съюз и всички наши съюзници в НАТО. Настояваме Борисов и ГЕРБ да осъдят сурово поведението на Сидеров и компания като грубо нарушение на международното право и на политиката на Европейския съюз и НАТО към анексията на Крим.

"Демократична България" смята намеренията на президента Радев да посети Русия за нецелесъобразни, особено след скандалното поведение на руския патриарх неотдавна у нас и в условията на продължаваща хибридна война на режима на Путин както срещу България, така и срещу много от нашите партньори в ЕС и НАТО. След снишаването на Борисов по повод случая Скрипал, България окончателно ще затвърди незавидния си образ на „троянски кон“ на путинския режим в Свободния свят и ще увреди националните интереси на Родината ни.

Мислите си, че мутрите са изчезнали?

Частна охрана блокира достъпа до заведение за бързо хранене във Велико Търново, а всеки опит на граждани да влязат бил контриран от мутрите с думите "изчезвай да не стане лошо". За това разказа Иво Мирчев, познат от инициативата "Гласувай без граници", в социалните мрежи.

Според разказа му целият паркинг бил блокиран от две лимузини с идентични номера.

"Мислите си, че мутрите са изчезнали? Или МВР се бори с тях?

Днес на път за Варна спирам в McDonald's Велико Търново. Няма нито едно място за паркиране. Но пък 5 места са заети от два автомобила, а ресторанта е наобиколен от 7-8 мутри (явно шефа яде вътре). Отварям аз прозореца и отправям молба към най-умно изглеждащата да премести едната лимузина, за да мога да паркирам и аз. Мутрата очевидно е в шок от тая молба и около 5 секунди опитва да я осмисли. Накрая ми казва... "да изчезвам да не стане лошо"", разказа Мирчев във Фейсбук.

След неуспешен опит да накара шофьорите им да поместят автомобилите си и последвалите няколко заплахи, той се обажда на тел. 112 и търси съдействие от полицията, но патрул така и не идва.

Разказа си Мирчев завършва така:

Аз естествено им правя снимки и се обаждам в полицията, защото не считам за нормално през 2018 г. да ни се случват тези неща. Мутрите са впечатлени от нахалството ми да искам да освободят излишно заетите паркоместа и ме наобикалят. Полиция не дойде. Обаждането на 112 бе безсмислено.

Малко преди да започне комуникацията на примитивно ниво ги посъветвах да са внимателни, защото има камери на паркинга... В крайна сметка 20 секунди след случката те се бяха изпарили.

На тази дата: 24 април 1184 г.пр.н.е. Гърците влизат в Троя с помощта на Троянски кон

1184 г. пр.н.е. гърците влизат в Троя с помощта на Троянски кон. Според легендите Троянската война е водена между град Троя в Мала Азия и ахейската войска. Войната започва, след като троянецът Парис отвлича Хубавата Елена, жената на спартанския цар Менелай.

Троянската война е едно от основните събития в древногръцката митология и е описана в поредица от епични поеми. Древните гърци вярвали, че описаните от Омир събития (в „Илиада” и „Одисея”) са истина. Те смятали, че войната се е водила между 13 и 12 в. пр.н.е., а самата Троя се намирала в близост до Дарданелите в земите на днешна Северозападна Турция. В по-модерни времена войната се е смятала за мит, но през 1870 г. Хайнрих Шлиман открива развалини във въпросната област, които впоследствие са приети от археолозите за остатъци от Древна Троя.

Според преданията краят на войната идва с един хитър план. Гърците решили да построят голям дървен кон - свещено за троянците животно. Той бил изработен от Епей и напълнен с гръцки войни, предвождани от Одисей. Останалата част от гръцката армия се приготвила да тръгва и троянците приели коня като предложение за мир.

Гръцкият шпионин Синон убедил троянците, че конят е дар, въпреки предупрежденията на пророците Лаокоон и Касандра. Троянците вкарали коня зад стените на града. Цяла вечер празнували, нечувано щастливи от приключилата десетгодишна война. В това време скритите в коня войници отворили вратите на града, за да влязат и техните другари отвън и градът бил напълно разрушен - всеки мъж и момче - убити (включително пеленачетата), всяко момиче и жена - отведени в плен, всички богатства и имущества - плячкосани, а градът - изгорен и разрушен до основи.

Днес на мястото, където някога е била Троя, близо до Дарданелите в днешна Турция, има малък музей. В музея, основан през 1955 г., се пазят останки от града, а в градината на музея е построен дървен кон, който изобразява легендарния троянски кон.

Вицове, април 2018 г.

Марешки да не реши да продава партията си?

Сара звъни на Аврам.

- Авраме, ела довечера у нас, Мойше ще ходи някъде.

- А как да разбера, че е излязъл?

- Ще хвърля монета от 1 лв. през прозореца, тя ще звънне долу и ти ще се качиш.

Свечерило се, Мойше излязъл и Сара хвърля монетата през прозореца. Чака, чака, обаче Аврам не се качва...

Сара отворила прозореца и тихичко подвикнала:

- Айде бе Авраме, какво правиш там долу? Качвай се!

- Търся монетата от 1 лв.

- Аз отдавна я изтеглих с конец...

***

Всеки ден на масата ми има Бофор, Бри, Камамбер, Мон де Ка, Порт Салю, Рокфор, трюфели, френски коняк, шотландско уиски. Просто такава ми е мушамата!

***

Семеен скандал. Мъжът:

– Добре де! Разбрах - ти не си пресолила манджата, а аз съм неблагодарна свиня...

***

Из мъжките неволи:

"Кърменето на обществено място ме дразни. От главата на бебето не виждам нищо."

***

Целият свят е театър, и всички ние сме шашнати от цената на билетите!

Безплатен алкохол и танцьорки разочаровали европейската младеж в София

Танцьорките, които възмутиха младежите

"Европейска младежка конференция под патронажа на българското европредседателство остави горчив вкус" - статия с това заглавие излезе днес в изданието Euroactiv, която разказва за проведената миналата седмица конференция на Европейския младежки форум в НДК. Част от младежите участници в събитието са останали крайно недоволни от различни организационни недоразумения, като например от безплатния алкохол и танцьорките в бара на партито след конференцията.

Освен организацията в НДК, афтър партито на събитието също оставило горчив вкус у европейската младеж. На купона в бара имало безплатен алкохол и полуголи танцьорки.

"Възмутително е, защото на конференцията говорихме за половото равенство", коментира пред наш репортер Райчев.

Ако има момичета на дансинга, е трябвало да има и момчета или въобще да няма такива неща, смята родният представител на Европейския младежки форум.

Освен половото неравенство заради танцуващите момичета, проблемът бил, че на следващата сутрин заради безплатния алкохол конференцията била пред провал, тъй като участниците не били "във форма".

Какво казват от Министерството за българското председателство на Съвета на ЕС

Euractiv са взели коментар от говорителя на Българското председателство на Съвета на ЕС Елица Златева, която казва, че конференцията на европейските младежи се е провела по всички правила.

Относно липсата на млади хора Златева казва, че са организирали 11 работни панела с участието на младежи.

"Президентът на Националния младежки форум на България и президентът на Европейския младежки форум бяха активни участници през цялото време", добавя Златева.

Относно проблема със самолетните билети пък коментарът е, че с този модел на възстановяване на разходите предлага по-гъвкав модел на запазване на места и полети.

Кандидат-президент в Мексико предлага Крумовите закони

Ръцете на крадците трябва да бъдат отсичани, заяви един от кандидат-президентите на Мексико в телевизионни дебати.

Той предизвика недоволството на модератора и буря от коментари и шеги в туитър, предаде Ройтерс.

Независимият кандидат Хайме Родригес, по прякор Грубияна, който изостава в проучванията, направи предложението по време на дискусия за корупцията. Това стана в първите дебати на петимата кандидати за държавен глава преди изборите на 1 юли.

„Трябва да режем ръцете на тези, които крадат. Толкова е просто“, заяви 59-годишният Родригес.

Той допълни, че мексиканският Конгрес трябва да приеме закон в подкрепа на неговата идея.

Модераторът на два пъти попита Грубияна дали наистина мисли това, което говори.

„Точно така, точно така“, отговори Грубияна.

Социалните мрежи избухнаха. В тиутър се появи лицето на Хайме Родригес, наложено върху снимка на ислямски екстремист, отсичащ ръката на човек.

Престъпността и корупцията са сред главните въпроси в предизборната кампания в Мексико. Кандидат-президентите са подложени на огромен натиск да предложат начин за справяне с подкупите, както и да намалят броя на убийствата, достигнал историческия си пик.

Изявлението на Хайме Родригес дойде след дълга дискусия за предложението на водещия в проучванията ляв кандидат Андрес Мануел Лопес Обрадор. Той предложи амнистия с цел прекратяване на  нарковойната, взела за десетилетие 200 000 жертви.

„Това не е нещо лошо, страните, сравили се с корупцията, го направиха“, каза за рязането на ръце Хайме Родригес.

Той обаче не назова конкретни имена. Ройтерс припомня, че Саудитска Арабия и Иран са сред държавите, които разрешават ампутацията като наказание.

Не стана ясно дали предложението на Грубияна е ограничено до държавни служители, обвинени в корупция, или се отнася за престъпниците като цяло.

Хайме Родригес е на пето място в проучванията от петима кандидат-президенти.

96 години от рождението на Радой Ралин

Новатор

Бе нашумяла някаква теория

за хода на световната история.

Пренесе я у нас един доцент

и си направи нов апартамент.

Но мина модата на таз теория!

Запретна се набързо и обори я

тогава пак новаторът доцент

и вдигна втори нов апартамент.

1957 г. Радой Ралин

Хамлетовски мъки

Как ме мъчи всеки ден

тоз въпрос трагичен -

хем да бъда откровен,

хем да бъда симпатичен.

Радой Ралин

Адвокат Марин Марковски: Няма доказателства срещу Десислава Иванчева

Няма доказателства, че задържаният кмет на столичния район "Младост" Десислава Иванчева е искала подкуп. Това каза нейният адвокат Марин Марковски.

По думите му в документите по делото пише, че Иванчева е поискала парите на 13 април в мол на Симеоновско шосе. Според адвоката това не отговаря на истината и кметът на "Младост" не е била там в този ден. Имало записи от охранителните камери в мола, които показват, че тя не е посещавала търговския център на посочената дата.

Марковски обясни, че няма доказателства и че Иванчева е докосвала маркираните банкноти от подкупа в размер на 70 000 евро.  Фосфоресциращото вещество, с което са били маркирани парите, е било открито само върху малка част от дясната длан на Иванчева.

"Това е било, когато тя е докоснала протоколите във връзка с подписването, защото там (бел. ред. при задържането) парите са броени", коментира защитникът.

По думите му ще е проблем, ако събраните пари - веществено доказателство, са върнати на бизнесмена Александър Ваклинов. Вече имало протокол за подобно връщане.

"Ето какви са доказателствата - едни изчезнали пари и малко фосфоресциращо вещество на дясната ръка", каза Марковски.

Той посочи, че има противоречия и в показанията на бившия районен кмет Петко Дюлгеров. По думите на Марковски самият Дюлгеров не е казвал, че Иванчева е взела парите, а че той ги е оставил в колата й.

Адвокатът определи като престъпление начинът на задържане на Иванчева. По думите му от 10:30 до 13 ч. тя е била с белезници без протокол за задържане. За това, по думите на Марковски, някой би трябвало да понесе наказателна отговорност за това.

Кметът на район "Младост" Десислава Иванчева и зам.-кметицата Биляна петрова бяха задържани показно на 17 април в центъра на София. Иванчева беше обвинена в искане и получаване на подкуп в особено големи размери.

Цитати на великите! Бербатов: Като застанеш в тунела до Роналдо, Рууни, Рио Фърдинанд... получаваш ерекция

Той е Димитър Бербатов. Завърна се в България, след като изтече договорът му с индийскияКерала Бластърс. В ексклузивно интервю за "Събуди се" по Нова ТВ той разказва с какво се занимава сега и очаква ли край на кариерата си.

Бербатов сподели, че да бъде в една съблекалня и в един отбор с Роналдо, Рууни и Фърдинанд му е доставаля огромно удоволствие.

„Като застанеш в тунела до Роналдо, Рууни, Рио Фърдинанд, а след това на терена с тях… получаваш ерекция“, призна Бербо.

На тази дата: 23 април 1915 г. Турция предприема масов геноцид над арменците

Избити арменци край Ерзурум в края на 1895 г.

През нощта на 23 срещу 24 април 1915 г. модерно мислещото младотурско правителство по предварително подготвен план започва тотален геноцид срещу своите арменци - арести, депортиране и убийства на над един милион души. По мащаби на злодеянията ги надминава само Хитлер.

Предисторията: Първи турски погром над арменците. 1890 г.

Армения е една от най-древните страни в света, с писмени източници отпреди 3500 години. Арменците първи приемат преди 1700 г. християнството като национална религия. Статутът им като религиозно малцинство и репутацията им на добре образована нация ги правят мишена на турската завист и ненавист.

През 1890 г. в Османската империя живеят 2,5 милиона арменци. Руската империя подкрепя арменската общност и техните опити за автономия, тъй като по този начин Русия цели да отслаби османската държава. Поради бързото разрастване на движението за автономия султан Абдул Хамид II предприема действия, с които да задържи властта си над териториите, населени с арменци.

В опитите си да разпали конфликт, Високата порта подстрекава кюрдското население срещу неговите съседи арменците. След кланетата от страна на кюрдите, арменците вдигат въстание, което е потушено от редовен турски аскер и кюрдски башибозук.

По време на потушаването на въстанието през 1894 г. загиват 50 000 арменци, запалени са много села. Степента на вина на турското правителство в тези събития не е добре изяснена и е предмет на спорове. Две години по-късно арменски революционери завземат сградата на „Отоманската банка“ в Цариград, за да привлекат вниманието на международната общност към положението на сънародниците си в Османската империя.

Втори погром над арменците. 1915 г.

Младотурците отчитат по свой начин причините и последиците от Балканските войни, довели до загуба на територии на полуострова. "Няма да разрешим никакви други малцинства да живеят в Турция. Това беше грешка на Отоманската Империя и ние платихме в случая с балканските страни. Ако нямаше малцинства, нямаше да има независими държави на Балканите" - декларира Мехмет Талат, министър на вътрешните работи на Отоманската Империя пред американския посланик Хенри Моргентау-старши.

От друга страна в годините на арменския геноцид кайзерова Германия - съюзница на Турция - изцяло покровителства турското правителство. Тя се стреми да покори целия Близък изток, а освободителните стремежи на западните арменци възпрепятстват осъществяването на тези планове. Освен това германските империалисти се надяват чрез депортирането на арменците да получат евтина работна ръка за строителството на железницата Берлин - Багдат. Те подстрекават турското правителство да организира насилственото изселване на арменците от територията на Турция и Армения. Нещо повече: намиращите се в Турция германски офицери и други официални лица активно участват в арменските кланета и организирането на депортирането. Високопоставени германски генерали консултират обучението на турската армия под прякото ръководство на германски офицери.

Русия и Турция влизат в Първата световна война като традиционни вековни противници. Турските власти смятат арменците в страната като руска „пета колона“, затова решават точно по време на войната да решат „арменския проблем”.

Първите погроми на турското правителство започват още в края на 1914 г., когато Турция вече е опипала почвата, следейки каква ще бъде международната реакция, ако предприеме по-големи акции.

Първоначално кланетата се вършени извънредно скрито. Под предлог, че се прави мобилизация в армията и се събират работници за пътно строителство, властите призовават в армията арменци между 16 и 52 години. После ги разоръжават и тайно, разделени на групи, ги отвеждат в пусти места и ги избиват. Още по време на началния период на убийствата турската армия разрушава и опожарява стотици арменски села в турско-руските погранични райони. Младотурците бързат най-напред да разчистят сметките си с западноарменската интелигенция.

През февруари 1915 г. всичките 60 000 мобилизирани арменски войници са затворени в трудови лагери и след това избити. Над 300 арменски политици, религиозни и интелектуални лидери са арестувани в Истанбул и екзекутирани.

На 24 април 1915 г. в Цариград и други градове на Турция са арестувани и после зверски убити стотици видни дейци на арменската наука и култура. Загиват мнозина писатели и публицисти като Крикор Зохраб, Дани-ел Варужан, Сиаманто, Рубен Севак, Рубен Зардарян и други. Великият арменски композитор Комитас не е убит, но под въздействието на случилото се и като очевидец на кървавите зверства загубва разсъдъка си.

След като унищожават по-голямата част от цвета на арменската интелигенция и отслабват защитните сили на населението, през пролетта на 1915 г. младотурското правителство пристъпва към същинските си цели. Започва поголовно клане и унищожаване на цялото беззащитно арменско население от градовете и селата на Турция и Западна Армения. Престъплението е осъществено под формата на депортация на населението в концентрационни лагери в пустините на Междуречието и Сирия под формалния предлог то да бъде „защитено" от военните действия по време на Първата световна война и да не сътрудничи с Русия. Хиляди измират по пътя от глад, жажда, изтезания и епидемии.

Наред с физическото изтребление на арменския народ започва и заличаване на паметта на нацията. Църкви, училища и културни паметници са осквернени и преименувани. Децата се покръстват с турски имена. Пренаписва се цялата турска история.

Турското правителство дава нареждане на своите местни органи на властта да бъдат решителни и безпощадни към всички. Министърът на вътрешните работи Талят паша през септември 1915 г. телеграфира на Алепския губернатор, че трябва да се ликвидира цялото арменско население, без да се щадят и кърмачетата.

Погромаджиите постъпват варварски към всички арменци. Загубили човешкия си облик, палачите хвърлят децата в реките, затварят жените и старците в арменските църкви и къщи и ги изгарят, подковават краката на мъжете, а младите момичета изнасилват пред очите на техните родители, като после ги посичат. Убиват бременните майки по най-жесток начин. Продават на търг като робини хубави млади арменки, а тези, които се съпротивляват, са убивани.

Общият брой на жертвите на турския геноцид над арменците в периода 1895-1921 г. надвишава 1,5 милиона. През същия период неколкостотин хиляди арменци са насилствено потурчени.

Съпротивата

Когато започнали масовите кланета, част от западноарменското население прибегнало до самоотбрана и се опита там, където е възможно, да спаси своя живот и чест. Към въоръжена самоотбрана прибягва населението на Ван, Шабин Карахисар, Сасун, Урфа, Сведия и арменци от много други райони и области.

Особено успешна е самоотбраната на населението на град Ван. В началото на април 1915 г. управителят на Банския вилает Джевдет бей, изпълнявайки указа на правителството, предприел решителни мерки за организирането на арменските погроми. Като научават за това, ванчани вземат предохранителни мерки. На 7 април турските войски нападат града. Въоръжените отряди на населението отблъсват нападението. От този ден започват сраженията по самоотбраната на Ван. Градът е обкръжен, но обсадените решават да се бият докрай. В редиците на защитниците участват мъже, жени, старци, деца. Всички са проникнати от една мисъл: По-добре е да загинат, отколкото да се предадат живи на палачите.

Въоръженото арменско население на Ван се сражава мъжествено. Всички атаки на противника са отблъснати, независимо, че срещу тях действа редовна турска войска, която превъзхожда защитниците както по численост, така и по оръжие. Героичната отбрана продължава до 6 май, когато руските войски навлизат във Ван, а погромаджиите се принудени да отстъпят. Благодарение на едномесечната упорита съпротива населението на Ван се спасява от кланетата.

Успешно завършва и самоотбраната на арменското население от Шатах и Сведия (Антиохия).

Неуспешна е обаче самоотбраната на Шабин Карахисар, Сасун и в други райони.

През годините на Първата Световна война много от арменците в Турция успяват да избегнат кланетата с помощта на руските войски, добирайки се до Кавказ. Това става основно през декември 1914 г. и лятото на 1915 г., когато в Кавказ се преселват около 350 хиляди души и се установяват в Източна Армения, Грузия и Северен Кавказ. Те обаче не получават чувствителна материална помощ и изпитват много лишения.

Други от оцелелите се заселват в Сирия, Ливан, Египет или преминават в европейски държави - България, Гърция, Франция, Румъния, Австрия, Италия и в САЩ. Намиращите се в изгнание арменци живеят при тежки условия. След края на войната те не могат да се завърнат по родните си домове, защото са възпрепятствани от турските власти.

Международната реакция

Вестта за масовото избиване на арменците предизвиква гняв в средите на тогавашни видни интелектуалци в света. Срещу арменския геноцид издигат своя глас Анатол Франс и Ромен Ролан във Франция, Фритьоф Нансен в Норвегия, Джеймс Брайс в Англия, Максим Горки и Валери Брюсов в Русия, Карл Либкнехт, Йоханес Лепсиус и Йозеф Маркварт в Германия... Обаче нищо не е в състояние да въздейства на турските погромаджии.

Международната общност научава своевременно за тези престъпления, но въпреки това официално никой, освен американския посланик Моргентау, не реагира. Той е категоричен: "Убеден съм, че цялата история на човешката раса не съдържа такъв ужасен епизод като този. Масовите кланета и преследване в миналото изглеждат нищожни, когато се съпоставят със страданията на арменския народ през 1915 г."

Държавите на Антантата, които уж считат арменците за свой потенциален съюзник, не предприемат никакви практически стъпки в защита на невинните жертви. Те се ограничават на 24 май 1915 г. да публикуват заявление, с което приписват отговорността за кланетата над арменците на младотурското правителство. А САЩ, които все още не участват във войната, не правят дори и такова заявление. Нещо повече, Държавният департамент на САЩ се постарава да създаде впечатление сред световното обществено мнение, че фактите за масовото избиване на арменците са леко преувеличени. В същото време управляващите кръгове на САЩ укрепват своите търговски и икономически връзки с турското правителство.

Главни организатори на арменския геноцид са военният министър на Турция Енвер паша, министърът на вътрешните работи Талят паша, главнокомандващият турските въоръжени сили Джемал паша и други. Впоследствие в знак на отмъщение някои от тях са убити от арменски патриоти: Талят паша е убит в 1921 г. в Берлин от Сохомон Техрелян, а Джемал паша - в Тифлис в 1922 г.

Арменският геноцид и съвременността

Арменският народ свято тачи паметта на милион и половината жертви на геноцида. Десетки са паметниците, увековечили тези трагични събития в историята на народа. Паметта на жертвите се чества ежегодно на 24 април. В столицата Ереван е издигнат величествен мемориал на жертвите на арменския геноцид. Обелискът е висок 44 метра и символизира прераждането на арменците, а 12-те блока, поставени в кръг, представляват 12 обезлюдени арменски области в днешна Източна Турция. Вътре в кръга гори вечен огън. От паметника започва парк със стена дълга 100 метра, на която са изписани имената на областите, за които се знае, че в тях са извършвани кланета.

Споровете обаче между Армения и Турция за събитията около арменския геноцид все още не са приключили. Армения твърди, че събитията довели до погрома над арменците, са много добре планирани от страна на турската власт и това дава право те да бъдат класифицирани като геноцид. Това твърдение на арменската държава от 1985 и 1986 г. е прието и от международната общност в лицето на ООН, а година по-късно и от Европейския парламент.

От друга страна Турция все още твърди, че събитията от Първата световна война не са геноцид, а че просто някои турски военни са „отишли малко по-далече в действията си“.

През втората половина на 20 век някои арменски организации неуспешно се опитват чрез терористични акции да принудят Турция да промени становището си относно арменския геноцид.

През 2004 г. Канада първа приема и прилага закон, според който отричането на Арменския геноцид е наказуемо. На 12 октомври 2006 г. френският Парламент приема Закон за криминализиране отричането на Арменския геноцид, според който всеки отричащ съществуването му подлежи на лишаване от свобода. Примерът е последван от десетки държави и от 42 американски щата.

Във връзка с преговорите на Турция за членство в Европейския съюз, въпросът за признаването от турската страна на арменския геноцид е актуален и отново е на вниманието на европейските държави. Официална Турция от криво разбирана гордост не си дава сметка, че пътят й към Европейския съюз минава през признаване на геноцида и извинение към арменците.

Въпросът е повдигнат и от известния турски писател Орхан Памук, който в началото на 2005 г. се изказва в турски седмичник, че Турция е отговорна за геноцида над арменците, в който са убити над един милион души. Това изявление поражда лавина от недоволство и искания за линчуване на писателя в Турция. Разразява се буря в Европейския съюз и се активизира отново натискът на Армения и арменските организации по света за признаване на геноцида. Заради своите изявления Орхан Памук е съден за уронване на турската национална чест и престижа на турската армия. В края на декември Памук е оправдан по предявените му обвинения и е освободен от ареста на 22 януари 2006 г.

България и арменския геноцид

Българите с основание се гордеят, че Пейо Яворов през 1899 г., още след първия турски геноцид над арменците, пише известното си стихотворение „Арменци”. Но същевременно България е една от малкото държави в Европа, където арменският геноцид не е признат с решение на парламента. Не се води дискусия по този въпрос. Няма и политическа сила, която да се ангажира със становище. Дискусията, която се води в страните от ЕС относно кандидатурата на Турция, е тема табу в България. Очевидно процесите, протичащи в ЕС, не засягат разединената политическа класа у нас.

През 2006 г. партия Атака внася за гласуване в 40-о Народно събрание проекторешение за признаване на Арменския геноцид, но то е отхвърлено.

През 2008 г. общинските съвети на няколко български града гласуват за признаване и осъждане на геноцида: Пловдив, Бургас, Русе, Стара Загора, Пазарджик, Шумен. Гласуването в София не е допуснато от кмета на града Бойко Борисов на насрочената за това дата.

Тези суверени решения обаче срещат враждебност от страна на турската власт - отмяна на побратимявания между български и турски градове, бойкот на съвместни мероприятия, както и откъслечни вандалски действия, несъвместими с добрия тон в политиката и междудържавните отношения.

Вицове, април 2018 г.

Когато архитектът иска да ти каже нещо

- Скъпа, къде е кафето?
- Ах колко си безпомощен без мен! Кафето е в аптечката в буркана от какао с лепенка сол.

***

В парка към преминаваща жена пристъпва момченце:

- Лелче, нуждая се от вас като жена!

Жената втрещено го оглежда, а то допълва:

- Топката ми се търкулна в женската тоалетна.

***

Среднощен чат.

Той: А ти как си облечена в момента?

Тя: С розови гащички.

Той: По- точно? Опиши ми!

Тя: Ами 90% памук, 10% синтетика...

***

Стои си виетнамец пред порта с надпис "Зло куче". В него се борят две силни чувства – Страх! и глад!...

***

- Мила, отиваш в командировка, а си забравила да си сложиш халката!

- Ти луд ли си? В тая жега!?

54-годишен бивш служител на руската служба за сигурност ФСБ и още 5-ма руснаци са отровили Скрипал и дъщеря му

Британските власти са идентифицирали основните заподозрени за покушението срещу бившия агент Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия, съобщават британски медии.   Според информация на "The Sunday People", заподозрените са шестима, а основният извършител е 54-годишен бивш служител на руската служба за сигурност ФСБ, с агентурно име "Гордън".

Той вероятно си е служил с три псевдонима, сред които Михаилс Савикис.   "The Telegraph" посочва, с позоваване на собствени източници, че заподозрените сега се намират в Русия.  

Сега усилията на антитерористичния отдел на британската полиция са насочени към започване на дело срещу идентифицираните лица. Техните имена не се уточняват, но се казва, че според данни на британските спецслужби, извършителите на покушението са свързани с Кремъл.  

От ключово значение за идентифицирането на заподозрените е направеният анализ на списъците с пътниците от полетите, пристигащи във Великобритания и на заминаващите от страната. Освен това полицията е анализирала записи от камери за видеонаблюдение в Солсбъри и номера на автомобили.  

Агентурното име "Гордън" е станало известно на лондонската полиция след 5-часов разпит на бившия агент на КГБ Борис Капричков, който живее във Великобритания. Самият Капричков заявява пред "The Sunday People", че се е срещал с "Гордън" в началото на 90-те години.   Британските спецслужби смятат, че ще едва ли ще могат да задържат потенциалните убийци, тъй като те вече са в Русия.

Фотофакт: Мурманск(Русия) наши дни, може да снимате филм за войната без нужда от декори

Варна вече е на плажа

На тази дата: 22 април 1876 г. е осветено въстаническото знаме за Априлското въстание, изработено от Райна Княгиня

Въстанието е подготвено в разстояние само на месец-два, с което се обясняват и неуспехите в организацията и хода му. Решението за въстание е взето от отделни активисти на БРЦК (т.нар. Гюргевски комитет), то не е подкрепено от нито една външна сила и в крайна сметка е резултат от усилията на неколцина апостоли.

По-сериозна подготовка за бунт е извършена само в IV и I окръзи. Единствено в IV окръг под ръководсвото на Георги Бенковски била създадена постоянно действаща въстаническа милиция, контролираща подготовката за въстание. Трескавата подготовка правела впечатление на местните мюсюлмани и на османските власти. Сигурна информация за „предприятието” обаче те получили едва след Оборище от участник в събранието - Ненко Терзийски от Балдево. От Пазарджик в Копривщица и Панагюрище били изпратени жандармерийски отделения, които да арестуват подстрекателите на „мирната рая”.

При опит да бъде заловен Тодор Каблешков копривщенските дейци нападнали и прогонили с оръжие полицията. Мюдюринът бил убит, а в градчето била установена революционна власт. Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките Каблешков изпратил в Панагюрище знаменитото „Кърваво писмо”. Заради събитията Георги Бенковски преждевременно обявил началото на българското въстание. Това избързване с десетина дни обаче изненадало комитетите.

Избухването на въстанието в IV окръг довело до масови арести на комитетски дейци в другите окръзи, светкавично мобилизиране на нередовни турски части и дислокация на военни подразделения във всички по-големи български градове.

Райна Попгеоргиева Футекова-Дипчева, известна като Райна Княгиня, е българска учителка, ушила главното въстаническо знаме на Панагюрски революционен окръг за Априлското въстание. В деня на обявяването на въстанието тя го развява редом с Бенковски.

След Априлското въстание е заловена от турците и подложена на тежки страдания. След намесата на европейските дипломати, Райна е освободена и изпратена да учи в Москва. Там учи три години медицина и става акушерка - първата дипломирана акушерка в България. Написва своята „Автобиография”, излязла най-напред на руски език. Едва през 1934 г. е преведена на български, като това е първата книга върху Априлското въстание.

Вицове, април 2018 г.

"Рибни пелмени със свинско"
Руският маркетинг безкомпромисен,
както винаги

- Къде сте роден?
- Пишете Казахстан.

- По- точно?

- Всички пишат Казахстан.

- Бе, ти ли ще ме учиш бе? Казвай!

- Кармакгулсийски район, Кизилбурдинска област, село Яндингулкурган.

- Така и ще запишем - Казахстан.

***

- Не стига, че се прибра пиян, но целият ти гръб е издран! Къде беше?

- Няма да повярваш! Не можех да вървя. Донесе ме орел!

***

Селфи било съкратено от селска физиономия.

***

- Вашето куче ме ухапа. Искам компенсация!!!

- Тихо, тихо, не викайте. Аз сега ще го хвана, а вие го хапете!

***

Аз много държа Слави Трифонов да влезе в парламента и да управлява, само и само да спре да прави нови песни.