На тази дата: 15 май 1941 г. Българската армия завзема Ресен, Охрид и стровите Тасос и Самотраки в Бяло море

Войски на Българска армия влизат в Ресен и Охрид и завземат островите Тасос и Самотраки в Бяло море.

Овладяване на Беломорието

На 6 април Нацистка Германия започва настъпление в Гърция, която е разбита и окупирана до 30 април. На 13 април Адолф Хитлер издава директива No. 27, която предвижда бъдещата окупация на Гърция. На 20 април 1941 година Втора българска армия влиза в Беломорска Тракия и в Източна Егейска Македония, т.е. цялата територия между реките Струма и Марица. На изток от Струма, включително в стратегически важния град Солун се установяват немски окупационни части, както и на запад от река Марица, където се установява демилитаризирана зона по границата с Турция. Немски войски влизат в град Лерин (Флорина), въпреки че Фашистка Италия и България си го оспорват. След излизането на Италия от войната на 7-а пехотна рилска дивизия е заповядано да заеме Солунската област, да организира отбраната на Беломорския бряг от фар Епаноми (на Халкидическия полуостров, на 25 км южно от Солун) до устието на р. Струма което става на 5-ти юли 1943 г.], така българските части заемат и централните части на Егейска Македония със Солунско (без самия град) и Халкидическия полуостров.

Предаването на Охрид от италианците под

българска администрация с посредничеството

на германците през май 1941 г.

Реорганизация на стопанския, културния и духовния живот

За въздигането на новоосвободените земи България увеличава бюджета си от  8,46 милиарда лева в 1940 г. на 14,39 милиарда в 1942 г. (1,7 пъти) и на колосалните 27,58 милиарда в 1943 г. (3,3 пъти) при относително еднакъв курс към долара през 1941-44 г. С тези десетки милиарди на българският народ се преобразяват изостаналите под чуждо управление области - построяват се нови училища, болници, гари, пристанища, ж.п. линии, граждански и промишлени обекти, отводняват се блата, прокарват се пътища, изграждат канали за напояване на Сярското поле, корабостроителници в Кавала и на о. Тасос, благоустрояват се селищата, залесяват се голите баири оставени от чуждото управление. Само за 1941 година са залесени 500 декара при 650 декара за цялото сръбско управление между 1918-1941 година. За укрепване на пороищата в Битолско за 1942 година са предвидени 82 128 000 лева, предвидено е построяване на 84 km нови горски пътища и ремонт на 70 km съществуващи горски пътища.

Български военни части завземат село в

Северна Гърция през април 1941 г.

Началото на реорганизацията на културния живот започва с празнуването на 24 май. На 23 май 1941 година в Скопие пристигат Добри Немиров, Елисавета Багряна и Стилиян Чилингиров и професор Никола Стоянов заедно с множество ученици, културни дейци и други. Там пристига и бившия деец на ВМРО, тогава председател на Илинденската организация Лазар Томов, който донася знамето на дружеството „Вардарски юнак“, закрито през 1918 година от сръбските власти. Денят на българската азбука и писменост се празнува в много градове на Вардарска Македония - Битоля, Велес, Прилеп, Охрид, Ресен и други. До края на 1941 година в Скопие са създадени 64 културнопросветни, спортни и други дружества, между които хор „Борис Дрангов“, спортните клубове „Вардар“ и „Македония“, дружество на запасните офицери и други. В Прилеп е създадено дружество на македоно-одринското опълчение, а в Битоля хор „Георги Сугарев“. От 1 септември в Скопие са открити Народна библиотека с 206 000 тома българска и чужда литература и народен музей. За директор на библиотеката е поставен Георги Шоптраянов. На 3 октомври 1941 година Скопския народен театър поставя първата си постановка, написана специално от писателя Кирил Христов. Създадени са и местни дружества на Бранник и на СБНЛ (виж: Легион „Борис Дрангов“), които организират учениците от Вардарска Македония и развиват антикомунистическа дейност. През лятото на 1941 г. в Битоля се създава читалище „Пейо Яворов“. Освен това читалище, подобни се създават в селата Дихово, Велушина, Бач, Старавина, Радобор, Новаци, Иваневци, Стругово, Буково, които се попълват с книги изпращани от Министерството на просветата, Дирекцията за национална пропаганда и различни културно-просветни дружества и организации. Читалищата в Битоля са контролирани от Околийски читалищен съюз под управлението на Н. Найденов. Отделно се създават туристическо дружество „Пелистер“, планинарско дружество „Пелагония“. Освен дружествата се открива и университет в Битоля в чийто управителен съвет влизат: областният директор Христо Гуцов, като председател и членове митрополит Филарет, кметът Илия Ненчев, областният директор за земеделие и животновъдство Иван Димитров, областният ветеринарен лекар д-р Татарчев, Христо Ризов, Христо Светиев, Александър Костов и Коста Църнушанов

Комунистическа съпротива

Покрайненския комитет на ЮКП под началството на Методи Шатаров не признава българските войски за окупационни, отказва да води въоръжена борба с тях и прави опити за присъединяване към БКП. След нападението на СССР от страна на Нацистка Германия комунистите в България се активизират. В периода 1941-1944 година се формира партизанско комунистическо движение в границите на Вардарска Македония, доминирано от Югославската комунистическа партия, и довело до възстановяването на Югославия след края на войната. Главна роля във въоръжената съпротива през втория период на кампанията играе т.нар Народноосвободителна войска на Македония. Тя е ръководена от Главния щаб на Народоосвободителната армия и партизанските отряди на Македония (Главен щаб на НОВ и ПОМ). Партизанските отряди във Вардарска Македония прерастват в НОВМ с течението на войната.

От страна на българската администрация се създават контрачети, чиято цел е да преследва партизанските отряди и техните помагачи.

След окупирането на Гърция ГКП създава организацията Народоосвободителен фронт (ЕАМ) и Гръцка народна освободителна армия (ЕЛАС) към нея, които изиграват голяма роля в освобождението на страната. На 16 октомври гръцкият колаборационистки премиер ген. Георгиос Цолакоглу изпраща меморандум до ръководството на Третия райх срещу развиващата се „българска пропаганда“ в Егейска Македония. В края на септември 1941 година избухва Драмското въстание, което е набързо потушено от българските войски.

Вицове, май 2018 г.

Добро утро

Фразата "От тук минаха български туристи", написана само с три букви, е поредното доказателство за уникалността на нашия език!

***

- Как можеш да разбереш, че Apple се ръководи от мъже?

- Кръстили са iPhone 6+, пък е само 5.5 инча...

***

- Как се казва на английски "в Англия има много красиви момичета"?

- Не се казва.

***

Хванал съм офисен вирус! До обед съм гладен, след обед ми се спи и постоянно имам чувството, че малко ми плащат!

***

Това, което най-силно ме впечатлява, във волята на бегачите в маратон, е: - Kак успяват да не си проверяват телефона цели 3 часа?

Лекари замеряха с яйца зам. здравния министър

Лекари от болницата във Враца излязоха на пореден протест заради състоянието на лечебното заведение и влязоха в остър словесен спор със заместник здравния министър Жени Начева.

Демонстрантите хвърляха яйца по зам.-министъра, която пристигна във Враца, за да представи новия директор на болницата и да успокои персонала, че лечебното заведение няма да затвори. Стигна се и до взаимни обвинения, че ситуацията се политизира.

"Пращате но нова Гинка.", "Защо в оздравителния план цел номер едно е да се купи ангеограф? За да се продаде после болницата на частното дружество ли?", попитаха гневни служители.

Наложи се екип на охранителна полиция да ескортира Начева.

Зам.-министърът обяви, че днес ще бъде преведена заплатата на медиците за февруари, а до края на май те ще получат и възнагражденията си за април, като така ще остане неизплатена само заплатата за март.

Тя ги призова да се върнат на работните си места и да изпълняват спокойно задълженията си.

Шерпи изкачват Шиша Пангма в търсене на Боян Петров

Групата шерпи, които се включиха в издирването на българския алпинист Боян Петров, се очаква да изкачат днес връх Шиша Пангма въпреки призива на жената на Петров Радослава Ненова върхът да не се изкачва.

Вчера неделя стана ясно, че те са стигнали до 10 метра под върха, но са преценили, че продължаването е прекалено опасно.

Беше потвърдена и първа следа от Боян Петров – открит инсулин в района на лагер 3. През целия път спасителите не са открили друга следа от алпиниста. Те са останали да нощуват в лагер 3, припомня bTV.

Хеликоптер в Непал е в готовност да тръгне при нужда. Днес има планирано изкачване на върха от алпинисти, което не е свързано с издирвателната акция.

Екипът на Боян Петров е предупредил спасителите, че не желаят да се качват на върха в търсенето му, но последната дума е тяхна.

Според координатори на спасителната акция има хора по целия маршрут.

Въпреки че разрешителното за извършване на полети изтече в неделя, организаторите смятат, че удължаването му няма да бъде проблем, уточнява Нова тв.

На тази дата: 14 май 1948 г. Израел се обявява за независима държава и избира временно правителство

1948 г. Израел се обявява за независима държава и избира временно правителство. Непосредствено след това страната е нападната от съседните арабски страни, с което започва Арабско-израелската война (1948).

Създаването на Израел има дълга предистория, чието начало е в зараждането на ционизма. Основаването на държавата Израел е част от хилядолетната история на евреите.

Полулегендарното Давидово царство е първото единно държавно формирование на евреите. Според повечето историци, то е съществувало между 1020 и 930 г. пр.Хр. и е основано, след като еврейските народи в Ерец Израел, преди това обединени в племена от т.нар. Към 930 г. пр.Хр. обаче то отслабва и се разпада на Израилско и Юдейско царство. Към 720 г. пр.Хр. Асирия превзема Израил, а Юдея пада под вавилонска власт около 586 г. Така е поставено началото на т.нар. изселване на еврейския народ към Вавилон.

Векът на Просвещението довежда до даването на равни права на евреите в Европа, като по-светски настроените от тях впоследствие възприемат и идеите на рационализма, романтизма и национализма. Това явление е известно като Хаскала и довежда до появата на ционисткото движение през 1897 г., целящо създаване на “Еврейски национален дом” (държава). В началото на 20 в. се появяват няколко предложения къде да бъде основана еврейската държава.

След края на Първата световна война е дадено началото на т.нар. Британски мандат в Палестина, според който териториите на днешните Израел, Йордания и част от днешен Ирак (дотогава провинции на Османската империя) са дадени на Британската империя. Между 1919 г. и 1923 г. в Палестина пристигат 40 000 евреи, предимно от Източна Европа. Заселниците от тази вълна са обучени на селско стопанство и са способни да развиват икономика. Въпреки емиграционната квота, установена от британските власти, към края на този период еврейското население нараства на 90 000 души.

Британският мандат е прекратен през 1948 г. и на 14 май премиерът Давид Бен Гурион обявява независимостта на израелската държава. Тя е призната веднага от САЩ, СССР и много други страни, но не и от съседните арабски държави. В следващите няколко дни близо 700 ливански, 1900 сирийски, 4000 иракски и 2800 египетски войници нападат новата държава, с което е поставено началото на израелско-арабските войни и на съвременния Израелско-арабски конфликт.

На следващия ден Арабската лига повтаря своята опозиция срещу „дву-държавното решение” чрез писмо до ООН. На следващият ден армиите на Египет, Ливан, Сирия, Йордания и Ирак нападат територията определена за арабска държава, което води до началото на Арабско-израелската война от 1948 г. Току що създадените Израелски отбранителни сили отблъскват държавите от Арабската лига от окупираните територии, като така увеличава своите територии.

През декември 1948 г. Израел контролира по-голямата част от Палестина, западно от река Йордан. Останалата част от Палестина са Западния бряг (контролиран от Йордания) и Ивицата Газа (контролирана от Египет). Преди и по време на конфликта 713 000 палестински араби напускат своите домове и стават бежанци, отчасти поради обещанието на арабските лидери, че ще може да се върнат след като приключи войната.

Вицове, май 2018 г.

Победителката в Евровизия

-Ти ме търсиш само за секс.
-Добре, утре ша бръкаме бетон, заповедай!

***

- Скъпа, аз реших, повече с теб няма да се карам!

- Виж го ти, той решил, а мен пита ли ме?

***

– Знаеш ли, че пияните хора са по-щедри от трезвите?

– Да бе, кой ти каза?

– Един полицай...

***

Над половината работещи българи са доволни от заплатата, която получават.

Анкетата сигурно е правена в парламента.

***

Интервю с венецуелски милионер.

- Как спечелихте първия си милион?

- Смених 2 евро!

Шерпите, които търсят Боян Петров, все пак ще тръгнат към върха

Шерпите, които търсят изчезналия български алпинист Боян Петров под връх Шиша Пангма в Хималаите, все пак ще се качат до най-високата точка утре. Това е последната официална информация от "Симрик ер".

Шерпите ще останат в последния лагер 3 тази нощ и утре рано тръгват към върха. Очаква се това да им отнеме между 8 и 10 часа, ако времето позволява.

Според инфолмация на БНР китайските спасители, които издирват алпиниста, вече са потеглили към връх Шиша Пангма. След като няколко часа в базовия лагер нямаше информация как върви издирването, сега стана ясно, че китайските спасители са претърсили сутринта района около последния височинен лагер под връх Шиша Пангма. И са открили само предмети от стари експедиции. Следи от Боян Петров няма. До момента не е открита и палатката му, потвърдиха за "Хоризонт" от екипа на алпиниста, който е в неизвестност от 10 дни.

И докато издирването на Боян Петров продължава, алпинистът Атанас Скатов слиза надолу към Базов лагер, след като по обед изкачи осемхилядника Чо Ою в Хималаите. По сателитния телефон Скатов е съобщил, че е добре. Това е първо изкачване на връх Чо Ою от българин без използване на допълнителен източник на кислород.

„Маратон Варна“ за трета година

Снимка: "Таралеж"

Поредното трето издание на „Маратон Варна“ се провежда днес, предава репортер на „Таралеж".

Министърът на младежта и спорта Красен Кралев даде старт на третото издание на маратона във Варна.

Проявата бе открита от него и кмета Иван Портних.

По състезателен списък в класическата дистанция от 42.195 километра стартираха 119 атлети от 11 държави.

Другите дистанции в надпреварата са 2 километра, 10.5 километра и полумаратон - 21 километра, като в тях ще се пуснат над 350 бегачи от няколко държави.

Върхът днес няма да се изкачва

"Върхът днес няма да се изкачва." Това съобщи във фейсбук жената на Боян Петров Радослава Ненова. Решението е било нейно, за да не се рискува животът на участниците в спасителната акция.

Предвиждаше се спасителната акция по издирването на алпиниста да продължи и днес, това съобщи компанията Simrik Air, която управлява операцията по въздуха и координира действията на алпинисти и шерпи. Петров изчезна преди повече от 10 дни в подножието на 8-хилядника Шиша Пангма. Оттогава от него няма и следа, а за жалост това се установи и вчера, когато два хеликоптера летяха няколко часа над лагерите 2 и 3, в които достигнаха и наземните спасители.

"Вчера в много труден за мен разговор взех решение да не се изкачва върхът днес. От лагер 3 нагоре няма да го намерим жив. Колкото и да ми се иска да не губя надежда - за мен живота и оцеляването на всички участници в спасителната акция е много важен и макар да ми е много трудно - не виждам смисъл да бъдат застрашени и други животи. Затова, предпочитам на слизане спасителните екипи да претърсят районите където има шанс да открият Боян жив ... ", написа Ненова.

И добави:

"Ако за Боян битката е приключила, нека си остане в планината."

Тя благодари за всички положение усилия.

"Това е животът на шерпите, знам че като слязат ще поемат друг риск, на друг склон, за друго изкачване..., но лично аз не желая да рискуват към върха. Всички решения по издирването оттук насетне са техни", казва Ненова.

"Едно е сигурно-написахме история и тя заслужава да бъде запомнена. Заради Боян!"

Реално сме получили 18,7 млрд. лв. или 2648 лв. на човек от ЕС

Реално изплатените европейски средства в България вече са 18,7 млрд. лв. или 2648 лв. на човек от средногодишното население, се посочва в изследване на Института за пазарна икономика.

Това е сумата на всички изплатени суми по проекти, финансирани от структурните и кохезионните фондове на ЕС от началото на 2007 г., откакто България стана член на ЕС и получи достъп до тези средства. В тази сума влиза и съфинансирането от националния бюджет, платено по такива проекти (без съфинансирането сумата, получена само от фондовете на ЕС, е 15,6 млрд. лева). Средно на година платените средства по европейски проекти са били около 1,244 млрд. лева. Спрямо БВП на страната в текущи цени за периода 2007-2017 г., това е около 2% от БВП на година.

Общата сума, изплатена по европейски проекти към областите на България  (т.е. без тези към централната администрация), е 10,7 млрд. лв. или 1525 лв. на човек.

Най-голям е относителният обем на изплатените пари в областите Габрово и София-град – около 2700 лв. на човек, а следващите области в класация са изхарчили значително по-малко средства – около 1700 лв. на човек във Враца и София.

С най-малко изплатени европейски средства е област Сливен – 702 лв. на човек, предшествана от областите Кюстендил, Перник, Пазарджик, Търговище и Добрич – всички с под хиляда лева на човек от населението.

През новия програмен период 2014-2020 г. изплатените суми по всички най-големи областни проекти са към държавни или общински структури и предприятия. Най-голям е обемът на средствата, изплатени в София-град на Метрополитен ЕАД за разширението на столичното метро – 321 млн. лв. (от общо 936 млн. лв.). Следващата най-голяма изплатена сума е в област Благоевград – 190 млн. лв. (от общо 739 млн. лв.) за два лота от АМ „Струма” и тунел Железница.

В другите области най-големите проекти от новия програмен период включват:

Проекти за пътища – в областите Ловеч, Монтана, София и Силистра, където по текущи проекти са изплатени по около 5 млн. лв. и в област Разград, където са изплатени над 10 млн. лв. Почти всички проекти са на обща стойност около 15 млн. лева.

Проекти за водни цикли – в областите Враца (19 млн. лв. от общо 115 млн. лв. по проекта), Добрич (15 млн. лв. от общо 115 млн. лв. по проекта), Плевен (26 млн. лв. от общо 117 млн. лв. по проекта), Шумен (6 млн. лв. от общо 13 млн. лв. по проекта) и Ямбол (9 млн. лв. от общо 44 млн. лв. по проекта), както и проекти за изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води в областите Видин (2 млн. лв. от общо 20 млн. лв. по проекта) и Пловдив (община Асеновград - 60 млн. лв. от общо 106 млн. лв. по проекта).

Проекти за подобряване на градската среда – в областите Бургас (22 млн. лв. от общо 30 млн. лв. по проекта), Варна (11 млн. лв. от общо 34 млн. лв. по проекта), Велико Търново (7 млн. лв. от общо 11 млн. лв. по проекта), Габрово (7 млн. лв. от общо 11 млн. лв. по проекта), Кюстендил (3 млн. лв. от общо 5 млн. лв. по проекта), Перник (2 млн. лв. от общо 4 млн. лв. по проекта) и Стара Загора (8 млн. лв. от общо 16 млн. лв. по проекта). 

Проекти за градски транспорт – в областите Русе (8 млн. лв. от общо 24 млн. лв. по проекта) и Сливен (5 млн. лв. от общо 17 млн. лв. по проекта).

Проекти за образователната инфраструктура – в областите Пазарджик (4 млн. лв. от общо 8 млн. лв. по проекта), Смолян (2 млн. лв. от общо 7 млн. лв. по проекта), Търговище (5 млн. лв. от общо 10 млн. лв. по проекта) и Хасково (14 млн. лв. от общо 20 млн. лв. по проекта).

Проект за социална помощ – в област Кърджали най-голяма сума е изплатена по проект за осигуряване на топъл обяд на нуждаещите се в община Кирково (1 млн. лв. от общо 3 млн. лв. по проекта)

Спасителите започват да копаят в снега за следи от Боян Петров

Очаква се днес спасителите да започнат да копаят в снега, за да търсят следи от издирвания алпинист Боян Петров, предава Нова телевизия. 

Хеликоптерите са в готовност да излетят отново. Прогнозата за днес е, че времето ще бъде най-благоприятното от началото на акцията в Хималаите. В нея участват близо 100 човека - 25 от тях са спасители. В групата има още медицински и логистични екипи.

Вчера спасителите стигнаха до последния трети лагер под връх Шиша Пангма, без обаче да открият следа от алпиниста.

Атентат с нож в Париж - 1 убит и 4-ма ранени

Нападател с нож уби човек и рани други четирима, крещейки „Аллах Акбар“ в центъра на Париж, предаде Би Би Си.

Снощи малко след 21 часа мъж, въоръжен с нож, напада хора по улица „Монсини“, близо до операта, район пълен с барове, ресторанти и туристически атракции. Нападението предизвика паника.

"Франция отново е потопена в кръв и мъка, но няма да дадем и сантиметър от свободата си на враговете", написа в туитър френският президент Еманюел Макрон.

Убитият е мъж на около 30 години, а жена на 34 години и мъж на 54 години са тежко ранени. По-леко пострадали са 26- годишна жена и 31-годишен мъж.

Френският премиер Едуард Филип обяви, че полицаите са пристигнали на мястото на атаката в рамките на пет минути. Девет минути по- късно нападателят е бил убит. Полицейски източник разкри, че първо е имало опит терористът да бъде обезвреден с електрошок, който е бил неуспешен и друг полицай го е застрелял.

„Бързината на реакцията очевидно е предотвратила повече жертви“, добави Филип.

Разследващите не са намерили документи у нападателя. Описват го  като млад мъж с кафява коса и брада, облечен с черен анцуг. „Ислямска държава“ е поела отговорност за случая.

На тази дата: 13 май 1917 г. Света Дева Мария се явила пред три овчарчета в Португалия

1917 г. три селски деца виждат обявлението на Света Дева Мария край Фатима (Португалия). Историята разказва, че в малкото португалско градче Божията майка се явила пред овчарчетата, за да им разкрие важни пророчества, които светът трябва да чуе.

Според легендата Лусия, е десетгодишна, а братовчедите и Жасинта и Франсишку, са съответно на девет и на седем, когато Дева Мария им се явява за пръв път близо до местността Кова да Ирия. Необичайното събитие се случва на 13 май 1917 г. и след това Светата майка се явява пред трите деца на тази дата всеки месец до 13 октомври. Няколко години по-късно Жасинта и Франсишку умират при грипна пандемия, а Лусия става монахиня. Четири десетилетия по-късно явяванията на Дева Мария са признати от Ватикана като Чудесата от Фатима, а градът се е превърнал в едно от най-светите места за поклонение.

Дева Мария разкрила на пастирчетата пророчества за ключови събития на 20 в., сред които краят на Първата световна война, началото на Втората световна, възникването и падането на комунизма. Казват, че една от неразкритите допреди 7 години тайни е била свързана с предсказанието за опита за покушение срещу папа Йоан-Павел Втори, което се случва отново на 13 май, само че през 1981 г.

Днес Фатима представлява огромен площад, застлан с мраморни плочи. В дните на поклонение картината е неописуема и просто трябва да се преживее. Тогава към „същинското” светилище в редица един след друг по пътеката към олтара се придвижват хора - по колене, привели глави, задължително със свещ в ръка. Службите обичайно са в неделя, но през седмицата също има посетители на святото място. Част от тях са туристи, дошли да видят култовото светилище, други - да се помолят... И едните, и другите задължително палят поне по една свещ.

Вицове, май 2018 г.

Стоножка живяла преди 300 млн. години и достигала
дължина от 2,5м.

- Скъпи, изглади си ризата. Хората си мислят, че не се грижа за теб...

***

Скучно ти е? Напиши на някоя групова женска снимка във фейсбук:

- А, коя е оная грозната?

И веднага ще стане интересно и забавно...

***

Докато Стивън Кинг обясняваше на катаджията защо е карал с превишена скорост, полицаят два пъти се напикa...

***

Според статистиката на всеки мъж над 85 години се падали по седем жени. Хубаво. Ама късно.

***

Само жена може да чете два часа конско, и да завърши с:

- Просто нямам думи...

И в лагер 3 не откриха Боян Петров

Алпинистът Боян Петров не е бил открит и в последния лагер под връх Шиша Пангма в Хималаите, съобщи БНР. Утре хеликоптери няма да летят отново над района, защото ще има много хора на този склон и е опасно за тях. Това са съобщили за "Хоризонт" от екипа на българина.

Двама китайски алпинисти и двама шерпи са достигнали в късния следобяд лагер 3, най-високият лагер под връх Шиша Пангма. Това съобщи Деян Петков от екипа на нашия Боян Петров.

"Там не са намерили палатката на на Боян. Намерени са стари вещи от стари експедиции. Четирима, а може и да са петима алпинисти в момента са на лагер 3. Там ще изкарат нощта и не можах да разбера точно дали утре ще се изкачват към върха, но така или иначе има изглежда голяма група на лагер 2, които утре може би ще се качат при лагер лагер 3. До лагер 2 всички възможни места са огледани. Между Лагер 2 и 3 e едно голямо плато, което е почти невъзможно да бъде изследвано, но от хеликоптера показаха, че Боян не е там или е затрупан от много сняг."

В неделя сутринта спасителите ще потърсят на дневна светлина възможни ниши около лагер 3.

От хеликоптерната компания, чиито машини участват в издирването на алпиниста Боян Петров, увериха, че са направили всичко възможно. Прелетели са над връх Шиша Пангма, но следи от българина не са намерени. Забелязаните съмнителни обекти при повторен оглед са се оказали скали и камъни. След изчерпване на горивото, хеликоптерите са се върнали в Катманду в очакване на нова мисия.

За "Хоризонт" Деян Петков от екипа на Петров съобщи, че хеликоптерите не са открили палатката на българина на трети лагер:

"Означава две неща - или е слязъл надолу към Лагер 2, или вятърът я е издухал".

Другата надежда е сънародникът ни да е в някоя ниша, която не е забелязана от хеликоптерите.  

Петков опроверга появилата се по-рано информация, че хеликоптерите са забелязали подозрителен обект по маршрута:

"Нищо не са забелязали. Говорих с пилота, той категорично отрича. Имало е нещо, което са забелязали, върнали са се втори път да го разгледат, но се е оказало скала. На борда на хеликоптера има много опитен алпинист, който знае къде да гледа и какво."

В мащабната спасителна операция в Хималаите участват над 100 китайски спасители, шерпи, алпинисти, както и два непалски хеликоптера. Утре се очаква спасителите да стигнат до самия връх. В момента хеликоптерите са в Катманду. При облитането са направени снимки, на които ще бъде направен обстоен преглед.

Борисов: Не може всеки, който иска пари, да идва под прозорците на правителството

И в събота ли? Милите - така премиерът Бойко Борисов коментира днешния протест на медицинските сестри под прозорците на Министерския съвет.

Близо 5 милиарда лева отделя държавата за здравеопазване. Чрез бюджетите на министерството на здравеопазването и на Националната здравноосигурителна каса средствата се разпределят. Справедливото им разпределение зависи от тях, каза Борисов в Стара Загора, където участва на конференция на ГЕРБ.

С цялото ми уважение към тях. И ги разбирам. Но не може всеки, който иска пари, да дойде под прозорците на Министерския съвет. И хайде на другия ден... Не е правилно така, ще си счупим държавата накрая, добави премиерът.

Борисов коментира още пред журналистите в Стара Загора, че мораториумът върху строежа на АЕЦ „Белене" трябва да отпадне, за да може Народното събрание да даде мандат за разговори с инвеститори. По думите му, това трябва да се случи преди срещата на държавните и правителствени ръководители на страните от Централна и Източна Европа и Китай през юли в София.

За предлаганите промени в Пакет „Мобилност" министър-председателят заяви, че в понеделник предстоят разговори с ресорния еврокомисар Виолета Булц.

Премиерът припомни позицията на българското правителството, че твърдо стои в защита на българските превозвачи, но допълни, че последната дума по въпроса има Брюксел.

Шерпите са намерили палатката на Боян

Предаваме актуална информация директно от спасителния отряд на връх Шиша Пангма.

Информацията се актуализира постоянно:

Шерпите са намерили палатката на Боян Петров, но в нея не са открили нищо. Шерпите в момента се движат към лагер 3 по пътя на Боян. Хеликоптерите са в Катманду и чакат сигнал от издирващият екип. При нужда могат да стигнат до мястото за около 50 минути.

Боян Петров не е открит в лагер 2, остава надеждата за лагер 3

Към 12:00 часа се съобщава, че Боян Петров не е бил открит в Лагер 2 на осемхилядника Шиша Пангма, пише bTV. По-рано Деян Петков от екипа на алпиниста Боян Петров разкри, че в Лагер 2 са открити две добре поставени палатки. Шерпите пък се предвижвиха натам, за да направят оглед.

По-рано днес Йогеш Сапкота, маркетинг директор на Simrik Air, който координира спасителната акция по въздух и земя от Непал разкри, че няколко "подозрителни обекта" и палатка са били забелязани от спасителните екипи в района на Лагер 3 под връх Шиша Пангма. След това тази информация бе отречена от Деян Петков. Ако в действителност палатка в Лагер 3 не е открита, то това означава, че алпинистът или я е взел със себе си, или е била издухана от вятъра.

Очакванията са на 13 май, неделя, времето да е по-благоприятно и тогава да се разгърне акцията. Проблемът е, че шансовете на Боян намаляват все повече, както обясниха алпинисти, които се намират под върха. На 13-и изтичат и разрешителните за хеликоптерите.

Два хеликоптера търсят Боян Петров тази сутрин

Тази сутрин два непалски хеликоптера са излетели над района около връх Шиша Пангма в търсене на алпиниста Боян Петров. Това съобщават хора от екипа на алпиниста. Хеликоптерите са излетели тази сутрин в 2:30 ч. българско време (5:30 ч. непалско) с екип от по двама пилоти, двама спасители и техник. За първи път Китай допуска на територията си непалски хеликоптери.

100 китайски спасители пък са ангажирани със спасителната операция по земя. Част от тях днес са потеглили към втория височинен лагер, където има надежда да се намира българинът. Отделно, няколко шерпи, които вчера останаха да нощуват в лагер едно, както и алпинистите от различни държави, намиращи се в района на експедицията, също продължават търсенето на Боян Петров. Той е в неизвестност от 3 май, а издирването му продължава вече пети ден и досега беше затруднявано от лошото време.

Към 100 души се включиха в спасителната акция по издирването на Боян Петров, който изчезна на 3 май под връх Шиша Пангма в Хималаите, съобщи вчера на брифинг посланикът на Китай в България Н. Пр. Джан Хайджоу.

„В базовия лагер китайската страна вече е събрала около 100 души, заяви Хайджоу. Около 25 от тях са спасители. Останалите са  медицински и логистични екипи. Спасителите са разделени на три групи, ръководи ги известен китайки алпинист“.

Вчера не започна спасителната акция с хеликоптерите - отново заради силните ветрове. Те излетяха от Непал до базовия лагер, но си останаха там, така и не осъществиха планирания полет до 7000 метра.

Очакванията са на 13 май, неделя, времето да е по-благоприятно и тогава да се разгърне акцията. Проблемът е, че шансовете на Боян намаляват все повече, както обясниха алпинисти, които се намират под върха. На 13-и изтичат и разрешителните за хеликоптерите. Друг проблем - след неделя-понеделник се очаква ново влошаване на атмосферните условия.

На тази дата: 12 май 1926 г. Трима авантюристи прекосяват Северния полюс с аероплан

1926 г. норвежецът Руал Амундсен, италианецът Умберто Нобиле и американецът Линкълн Елсуърт прекосяват Северния полюс с аероплан. 1880 г. е роден забравеният полярен изследовател Линкълн Елсуърт.

На 12 май 1880 г. в Чикаго е роден малко известният в България полярен изследовател Линкълн Елсуърт, чието име обаче носят в Антарктида полярна станция на шелфовия ледник Филхнер-Роне, подледено езеро и планина, в която се намира най-високата точка на Антарктида (масив Винсън - 5140 м).

Бащата на Елсуърт е милионер и се занимава с търговия на въглища. Синът обаче, след като завършва Йелския и Колумбийския университети, отначало работи като дървосекач по време на строителството на Първата Канадска национална железопътна линия. След това известно време е минен инженер в златоносните мини в Аляска. През 1924 г. възглавява геоложка експедиция в Перу, като пресича Андите до изворите на Амазонка.

Последните 27 години от живота Елсуърт посвещава на изследователска дейност. Най-голяма известност му донасят полярните експедиции от 1925 до 1941 г. През 1925 г. бащата на Линкълн Елсуърт, Джеймс, спонсорира със 100 000 долара експедицията на Руал Амундсен, в която като щурман на един от самолетите-амфибии „Дорние-Вал” (370 к.с.) участва Линкълн. Тези средства обаче се оказват недостатъчни.

Норвежкото правителство и „Норск-Луфтсейландс-Форенинг“ (Норвежко въздухоплавателно дружество) обаче подкрепят идеята, като привличат на помощ филателията.

Пуснатите са пощенски марки, изобразяващи бяла мечка, гледаща летящ самолет, с печат отгоре „Северен полюс”, представляват неустоимо изкушение за филателистите. А и тиражът е внушителен - 2 215 500 броя. От тях 1 795 000 са пуснати в полза на експедицията.

От Пиза (Италия), където са построени, самолетите са докарани в Тромсьо. На 9 април 1925 г. корабите „Хоби” с двата аероплана и придружаващият го „Фарм” отплават за Шпицберген. Като база за отлитане е избран датският остров Ню Олесунд, намиращ се на 1165 км от Полюса. Взети всички мерки за случай на злополука: ски, шейни, палатки, спални торби, сгъваеми лодки по 11 кг, годни да издържат един тон товар.

Условията позволяват излитане чак на 21 май. Аероплан № 24 е пилотиран от Лейф Дитрихсон с навигатор Елсуърт и механик Оскар Омдал. Пилот на №25 е Рийсер-Ларсен, навигатор е Амундсен, а механик - X. Фойхт. Излитането е назначено за 17 часа в условията на бялата полярна нощ.

Самолетите трябва да се завърнат на следващата сутрин, но това не става. Първи се поврежда аероплан №24 и пилотът Дитрихсон е принуден да кацне принудително върху вода. После се приземява върху лед и самолетът на Амундсен. Намират се само на 250 км от Северния полюс. Събират се случайно на следващия ден - ледът под Дитрихсон и Омдал се чупи и те едва не се удавят, спасява ги Елсуърт.

Оказва се, че повредата на аероплан № 25 е по-лека и поправима. В продължение на 24 дни двата екипажа с помощта на една брадва и две лопати къртят леда, за да си направят достатъчно гладка писта за излитане. Намаляват храната до 250 грама на ден.

Двата екипажа едва се вместват на една машина, като е изоставено всичкото имущество, включително и храната. От Шпицберген ги делят 850 км, всяко допълнително кацане ги обрича на гибел.

Излитат на 12 юни сутринта. Претовареният хидроплан не може да набере скорост над 120 км/ч. След 7 часа с последните литри бензин кацат край закотвения кораб „Сьолив”, който ги взема на буксир до Порт Вирго.

Линкълн Елсуърт с голям ентусиазъм поддържа идеята на австралийския изследовател Хуберт Уилкинс за достигане на Северния полюс с подводница под ледовете. Тъй като опитите се оказват неуспешни, Елсуърт приема предложението на Амундсен да участва в експедицията му с дирижабъл от Шпицберген през Северния полюс до Аляска - 3500 км. Дирижабълът е построен от Умберто Нобиле, който дотолкова е ентусиазиран, че също се включва в екипажа и то като командир на кораба „Норвегия-1”.

В утрото на 11 май 1926 г. „Норвегия” започва полета си над Северния ледовит океан от Кингсбей, Шпицберген. Екипажът на дирижабъла се състои общо от 17 човека: шестима италианци, шестима норвежци, един швед и трима участници в експедицията, нямащи отношение към управлението на въздушния кораб: Руал Амундсен, Линкълн Елсуърт и журналистът Рам.

На 12 май „Норвегия” достига Северния полюс и от борда на дирижабъла са хвърлени три флага: норвежки, американски и италиански. Полетът продължава по-нататък, като „Норвегия” се движи по меридиана 150º з.д., и на 13 май пресича северното крайбрежие на Аляска.

По план дирижабълът трябва да кацне в Уайнрайт, но след проверка на останалото гориво той е насочен към Ном. Беринговият проток ги посреща с ураганен вятър и гъста мъгла, което налага нова промяна в маршрута и дирижабълът се приземява в ескимоското селище Телер, на 100 км от Ном.

Полетът от Кингсбей до Телер с дължина 5300 км над неизследваните простори на Северния ледовит океан става едно от най-значителните достижения в историята на въздухоплаването.

През 1931 г. Елсуърт като представител на американското географско дружество прелита на борда на дирижабъла „Граф Цепелин” над територията на Съветска Арктика.

Въпросът дали се съединяват море Уедъл и море Рос, отдавна занимава умовете на видните полярни изследователи. С решаването на този проблем се заема Елсуърт. Имайки необходимия опит от Арктика, знаейки възможностите на съвременните самолети и след като изучава отчетите за походите във вътрешността на Антарктида, Елсуърт идва до заключението, че почти във всеки район на ледения континент е възможно кацането и излитането на самолет на ски.

Неговият план е смел, но прост: да се лети от единия край на континента до другия само при добро време, а при най-малките признаци за разваляне на времето да се каца и се чака, докато отново настъпи подходящо време. Корабът, стоварил експедицията на единия край на континента, трябва да се придвижи до противоположния и там да натовари кацналите летци на борда си. В този случай летците няма причина да се притесняват за горивото за обратен полет.

Елсуърт оповестява своя план през 1931 г. и започва осъществяването му през 1933 г. На 7 януари 1934 г. корабът стоварва в Китовия залив на брега на море Рос един самолет, с който са направени пробни полети, но 12 януари ледът, на който се намира самолетът, внезапно се пропуква и пропадналата машина е силно повредена. Полетът е провален.

През следващия летен сезон (декември-март 1934-1935 г.) Елсуърт решава да извърши полета от море Уедъл до море Рос, но и този път намеренията му се провалят поради лошото време. На 3 януари 1935 г. екипажът на самолета прави опит да стартира по маршрута, но отново поради настъпилото лошо време се връща обратно.

За третия си опит Линкълн Елсуърт и пилотът Хърбърт Холик-Кеньнон избират самолета „Полярна звезда”: звездообразен двигател с големи жалузи за регулиране на въздуха, двойна кабина (пилотите един зад друг), неприбираем колесник с внушителни обтекатели, мощно тяло с големи горивни резервоари.

През ноември 1935 г. експедицията отново е свалена на брега на Антарктида, недалеч от остров Дънди. На 21 ноември е направен поредният опит, но отново прекратен, този път поради неизправност в самолета.

От 23 ноември до 5 декември Елсуърт и Холик-Кеньнон извършват на самолета „Полярна звезда” първия трансантарктически полет от остров Дънди до Китовия залив с дължина около 4000 км. По време на полета двамата откриват платото Холик-Кеньон, хребета Етернити, Земя Джеймс Елсуърт и планината Сентинел.

През тези 12 дни на полета са извършени четири кацания в ледовете за извършване на астрономически наблюдения. След първите 14 часа полет времето се влошава и се налага първо кацане на 110 км. от Полюса. След като престояват 19 часа, двамата излитат, но много скоро времето отново се разваля и се налага пак да кацнат, като в лагер №2 престояват три дни.

На 27 ноември „Полярна звезда” се издига във въздуха, но само след 170 км поради гъстата мъгла се налага ново приземяване. Скоро след кацането се разразява буря, която продължава една седмица и те я прекарват без отопление в самолета. Едва на 4 декември отново излитат, но след няколко часа се налага отново да се приземят, за да определят координатите си, тъй като наближават Китовия залив и има опасност да пропуснат базата. Кацат в лагер №4.

На 5 декември „Полярна звезда” отново е във въздуха, но след час и пет минути горивото свършва и се налага принудително кацане на 30 км южно от базата Литл Америка. След десетдневно блуждаене летците се добират пеша до нея на 15 декември и прекарват там повече от месец, преди да бъдат спасени от британската океанографска експедиция на кораба „Дискавъри ІІ” и след това прибрани на своя кораб.

Заради направените открития и изследвания Конгресът на САЩ удостоява Линкълн Елсуърт със специален златен медал.

През 1938 г. Елсуърт за четвърти път се отправя към Антарктида, този път с намерение да прелети от брега на Индийския океан до море Рос. Поради неблагоприятните ледови условия едва в началото на януари 1939 г. корабът успява да се добере до бреговете на континента, но лятото е доста напреднало и Елсуърт се опасява, че начинанието му ще претърпи неуспех.

На 11 януари Елсуърт, заедно с пилота Лимбарнер, излита от точка на 2350 км от Южния полюс и вземат по меридиана на юг, но преди да изминат 400 км се връщат поради влошаване на времето. Направени са обаче аерофотоснимки, които дават възможност да се внесат значителни поправки и уточнения в географската карта на Антарктида.

За изследванията си в Антарктида Линкълн Елсуърт е удостоен с медали от Норвежкото, Италианското и Британското географски дружества. През 1941 г. Елсуърт се завръща в Перу и продължава своите геоложки изследвания почти до смъртта си в Ню Йорк на 26 май 1951 г.