Офицер Гундяев плаши гръцката църква със схизма

Офицерът от КГБ Владко Гундяев, който в момента се подвизава като руски патриарх Кирил, е изпратил гневно писмо на Атинския архиепископ Йероним по повод украинския църковен въпрос, пише гръцкият сайт orthodoxia.info, като се позовава на свои източници.

В писмото се твърдяло, че ако Вселенският патриарх Вартоломей предприеме сериозни мерки за признаването на Украинската православан църква-Киевски патриархат, ще създаде голяма схизма между него и Руската православна църква, „която ще бъде по-страшна от тази между православни и католици“.

Писмото е изпратено на Атинския архиепископ Йероним, пише сайтът "Добротолюбие". В писмото се напомнял и ангажиментът, който Вселенският патриарх бил поел към РПЦ – да не признава неканоничната църква в Украйна, водена от Филарет Денисенко.

Според orthodoxia.info писмото на руския патриарх идва след отправена молба от страна на украинския предстоятел Онуфрий, който помолил Гръцката църква да не приема промяната на църковния статут на УПЦ-КП.

На 14 май комисия, занимаваща се с църковния въпрос в Украйна, е посетила Атинския архиепископ Йероним, пише сайтът amen.gr. Комисията е била водена от Пергамския митрополит Йоан, а с него са били Френският митрополит Емануил и Смирненският Вартоломей. Те били изпратени от Вселенския патриарх да информират архиепископа за протичащите преговори между Вселенската патриаршия и Украинския патриархат.

Същия ден РИА Новости пибликува изказване на "външния министър" на патриарх Кирили - Волоколамския митрополит Иларион Алфеев, който отговаря за външните църковни отношения на Руската православна църква. Пред журналисти той заявява, че инициативата на светските власти в Украйна за създаването на поместна афтокефална църква се намират извън канона. Той добави, че решаването на църковния въпрос в Украйна не е в правомощията на Вселенския патриарх тъй като Украинската православна църква е към Московската патриаршия.

Операциятга по издирването на алпиниста е прекратена

Издирването на алпиниста Боян Петров е прекратено.

Не открихме Боян, но сега можем да си тръгнем, знаейки, че всичко възможно наистина беше направено. Бог да го прости Боян!, написа на страницата със във фейсбук приятелят му Кирил Петков, който днес е летял с хеликоптера за последно търсене на Петров.

Стигмахме до 7400 м височина (лагер 3) и после бавно прелетяхме до базовия лагер, като се оглеждахме от всички страни. Времето беше слънчево - качихме се от 1500 м до 7400 м без аклиматизация. След това в ниската част на планината направихме много заходи. Целия високопланински полет беше 1 час и 30 минути, пише Петков.

Той благодари на "10-те приятеля на Боян, които вчера финансираха този полет директно, на невероятната група и организация на Китай, и на смелите пилоти на Simrikair, както и на всички българи, хора и институции, които помогнаха това да се осъществи!". 

Боян Петров е в неизвестност от 3 май, по данни на други алпинисти под Шиша Пангма. Китайските власти го смятат за изчезнал на 5 май. Кога ще бъде обявен официално край на издирването решава ръководството на китайския екип, който участва в него.

Среща в София за бъдещето на Западните Балкани

Ако може да се определи кое събитие ще е върховият момент в българското председателство на Съвета на ЕС, то определено това е срещата на върха ЕС-Западни Балкани на 17 май. Събитие от този мащаб, което събира държавните ръководители от цяла Европа, е без прецедент в демократичната история на България.

Още откакто срещата беше предложена миналата есен, на нея се гледа или с големи очаквания, или с подозрение, и се стига до противоречия заради участието на Косово, непризнато от пет държави в EС (и две на Западните Балкани).

Самата среща на правителствените и държавни ръководители на страните от ЕС ще премине под ръководството на председателя на Европейския съвет Доналд Туск, който ще представлява ЕС, заедно с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.

Последният такъв голям форум бе заседанието през декември 2004 г. на външните министри на 55 държави от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).

Тогава мерките за сигурност обхващаха 5 дни, докато този път подготвената преди месеци модулна организация за целия 6-месечен мандат позволява предоставянето на информация да става 48 часа по-рано.

Този път ключови места от центъра на София ще бъдат блокирани в продължение на около 3 дни - От 08.00 часа на 15 май до 20.00 часа на 17 май.

Видео: Безсмъртен полк - Конго! Вече сме видели всичко

На тази дата: 16 май 1836 г. Едгар Алън По се жени официално за 13-годишната си братовчедка Вирджиния

Едгар Алън По е американски писател, поет, редактор и литературен критик, считан за представител на американския романтизъм.

Родителите му умират, когато той е невръстно дете. Отгледан е от Джон и Франсис Алън от Ричмънд, Вирджиния, но не е осиновен от тях. След като учи за кратко във Вирджинския университет и прави опити за военна кариера, решава да се отдаде на писателска кариера, която започва скромно с малката стихосбирка „Тамерлан и други поеми“ (1827 г.), подписана анонимно - „от жител на Бостън“.

После сменя фокуса си от поезия към проза и прекарва следващите няколко години работейки за литературни списания и вестници. Неговата работа го принуждава постоянно да се мести. Той живее в Балтимор, Филаделфия и Ню Йорк. В Балтимор през 1835 година сключва брак с 13-годишната си братовчедка Вирджиния Елиза Клем По. През януари 1845 г. огромен успех му носи поемата „Гарванът“. 2 год. по-късно, на 30 януари 1847 г., съпругата му Вирджиния умира от туберкулоза. На 7 октомври 1849 г. Едгар Алън По умира на 40-годишна възраст. Причините за неговата смърт и до днес остават неизяснени.

След своите ранни опити в поезията, По обръща вниманието си към прозата. Той издава няколко разказа и започва работа по своята единствена пиеса - „Политик“. През октомври 1833 е награден от „Сатърдей Визитър“ (Saturday Visitor), балтиморски вестник, за своя разказ „Писмо в бутилка“. Този разказ впечатлява Джон П. Кенеди, заможен балтиморец.

Той помага на По да публикува други свои разкази и го запознава с Томас Л. Уайт, редактор на „Саутърн Литерари Месинджър“ в Ричмънд. Едгар става помощник редактор на списанието през август 1835, но е уволнен след няколко седмици, защото неколкократно идва пиян на работа. Връщайки се в Балтимор  тайно се жени за своята братовчедка Вирджиния на 22 септември 1835. Тогава тя е на 13 години, въпреки че на брачния договор е записана като 21-годишна. Писателят се връща в Ричмънд заедно с Вирджиния и майка ѝ, след като отново е назначен на работа от Уайт, обещавайки добро поведение.

Той остава на този пост до януари 1837. По време на този период Едгар твърди, че тиражът на „Саутърн Литерари Месинджър“ е скочил от 700 до 3 500 бройки. Той публикува няколко поеми, рецензии на книги, критика и разкази. На 16 май 1836 писателят официално се жени за Вирджиния в Ричмънд.

Една вечер през януари 1842 г. Вирджиния получава първите признаци на туберкулоза, докато пее и свири на пиано. По го описва като прекъсване на кръвоносен съд в гърлото й. Тя се възстановява частично. Едгар започва да пие повече, заради стреса от болестта на своята любима. Той напуска „Греъмс Мегъзин“ и се опитва да намери нова работа. За известно време се мъчи да получи правителствен пост. Връща се в Ню Йорк, където работи за кратко в „Ивнинг Мирър“ (Evening Mirror) преди да стане редактор на „Бродуей Джърнъл“ (Broadway Journal), а по-късно и единствен собственик. Писателят се отчуждава по това време от другите си колеги, като публично обвинява Хенри Уадсуорт Лонгфелоу в плагиатство, въпреки че Лонгфелоу не отговаря на обвинението. На 29 януари 1845 се появява поемата „Гарванът“ в „Ивнинг Мирър“ и става всеизвестна сензация. Въпреки че това прави името на Едгар много по-популярно почти моментално, той получава едва 9 долара за своята публикация.

„Бродуей Джърнъл“ се проваля през 1846 г. По се мести в малка къща в Бронкс, Ню Йорк. Този дом днес е известен като "Къщата на По". Вирджиния умира там на 30 януари 1847 г. Биографи и критици предполагат, че често срещаната тема за „смъртта на красива жена“ в творбите на По се дължи на загубата на много жени в неговия живот като майка му и съпругата му

Вицове, май 2018 г.

Рап банда

Хич да не ви пука дали се побирате в банския! Важното е да се побирате в морето.

***

Всяка жена има право в три часа през нощта да събуди мъжа до нея и да го попита дали я обича… И ако я обича, да и донесе вода...

***

Всеки мъж е недоволен от начина, по който жена му и правителството харчат парите му. Единствената разлика е, че той не се страхува да говори против правителството.

***

Когато Петров се върна вкъщи рано сутринта, жена му го посрещна с бурни аплодисменти преминаващи в шамари.

***

Основен принцип при определяне големината на заплатата - да имаш желание да убиваш, но да не стигат парите за оръжие.

Бивш шеф от ЦРУ: Следващата цел на Русия са Балканите

Отслабването на западните структури, дискредитиране на ценностите и компрометиране на НАТО – това са основните стратегически цели на руския президент Владимир Путин. Това казва в интервю за полското издание Polityka бившият ръководител на операциите на ЦРУ в Русия и Централна Европа Майкъл Дж. Сулик, цитиран от БНР.

Според него следващата цел на Русия са Балканите, и по-специално Черна гора и Босна. Той коментира, че Русия не се стреми към въоръжен конфликт с НАТО, тъй като руската армия реално не е готова за това, но вместо военна агресия Путин изпълнява т.нар. доктрина „Герасимов“, която може да бъде описана като информационна война. Тя е основана на модерните информационни технологии, не струва скъпо и главната й цел е да бъдат отслабени страните от НАТО и самият Алианс, казал Сулик.

Според него Москва се изживява като Третия Рим, контрапункт на Запада, а главната цел на Путин, освен да отслаби НАТО, е да не допуска демокрация в Русия, добавя Националното радио.

СмЕх

- Владимир Владимирович, защо сте тъжен? Мост построихме към Крим.

- Да, и сега, като се наложи да връщаме Крим и с мост ще им го дадем.

Причините, поради които се катеря

Откъс* от книгата „Първите седем“ на Боян Петров

Върховете далеч не са само високи точки от релефната карта в кабинета по география. Не са и места за вманиачени туристи, влюбени трекери или амбициозни алпинисти. Върховете са преди всичко необятно поле за изява на човешкия дух и място да изпробваш уменията си за оцеляване в живота – пряко и преносно.

Мързеливите в душата си хора записват по едва няколко върха през целия си живот. Когато се обърнат назад, представителите на тази категория трудно правят разлика между изтеклите години. Повечето им житейски дейности се сливат в аморфна маса, от която с голямо усилие могат да извлекат нещо запомнящо се.

Активните хора работят, тренират, подготвят се и изкачват върхове. По пътя си преодоляват редица стъпала, падат и стават, има сополи и сълзи, драми, съмнения и много терзания. Колкото по-нагоре се качват, толкова по-силни и борбени стават. Увереността, че ще издържиш трънливите изпитания, нараства пропорционално с преодоляването им. Колкото по-често се провокираш и изправяш пред нови трудности, толкова по-мотивиращо става ежедневието, толкова повече ти се живее всеки ден.

За мнозина върхът е точка, от която може да слизаш само надолу. За мен обаче той е онова високо място, от което аз ясно съзирам следващата си цел. Тя е още по-трудна, още по-далечна и с времето става все по-желана. Слизам надолу само за да се подготвя още по-добре и пак да поема нагоре. И така животът ми преминава в планиране на нови скокове, изчисляване на рискове, изкачване на стотици малки върхове и гигантите зад тях. Колкото по-висока е пирамидата на върха, от толкова повече блокчета е съставена. Почти не сънувам проекти, за които не съм пренесъл достатъчно от тежките малки блокчета в основата, не съм пролял необходимата кръв, не съм съзерцавал стотици изгреви и залези. Стъпването на най-високата точка винаги носи спокойствие. Давам си сметка, че щом съм горе, значи съм уцелил правилните стъпки по дългия път към облаците. Става ми леко, крилата ми порастват с още няколко пера, а желанието за следващия връх е отново посято.

Далеч съм от мисълта, че написаното в тази книга е изчерпателно и съответства на догмите, описани в класическите учебници и ръководства по алпинизъм. Изходил съм основно от личния опит, преживявания, несполуки и успехи. Не съм професионален алпинист, а изследовател-зоолог. Описал съм моя път, подход и причините, поради които изкачвам върховете. Спрях се на числото седем, защото седемхилядниците са общо 14 и вече се намирам малко след средата на тази знаменита колекция, известна като „Хималайската корона“. От друга страна, първите седем години в нашия живот са един от най-важните ни житейски периоди. Тогава се формират повечето качества, които моделират нашите по-нататъшни цели, поведение и същност.

Можех още много да напиша за организацията, храненето, тренировките и живота по време на експедициите. Много от детайлите в подобни книги остават скрити и недоизказани. Нарочно пропуснах някои части и глави, повечето от които пораждат въпроси и тревоги. Ще ги опиша по-нататък, надявам се във „Вторите седем“, когато ще съм преживял още оцелявания и ще съм записал в актива си още върхове. Искам да съм сигурен какви съвети давам, за да не ми тежи на съвестта, ако някой се пребие някъде.

И да не забравяме – животът по върховете е ужасно ветровит. Колкото по-високо стъпваш, толкова повече трябва да си отваряш очите и да удържаш поривите на живота. Тази книга няма да ви изкачи на върховете, тя просто ще ви да даде идеи за подготовка и данни за планините, които може да поискате да изкачите.

Бъдете смели, истински живи, поставяйте си дръзки цели и изкачвайте върхове!

* Предговорът на „Първите седем“ от Боян Петров е озаглавен „Нужни ли са ни върхове в живота?“.

На тази дата: 15 май 1941 г. Българската армия завзема Ресен, Охрид и стровите Тасос и Самотраки в Бяло море

Войски на Българска армия влизат в Ресен и Охрид и завземат островите Тасос и Самотраки в Бяло море.

Овладяване на Беломорието

На 6 април Нацистка Германия започва настъпление в Гърция, която е разбита и окупирана до 30 април. На 13 април Адолф Хитлер издава директива No. 27, която предвижда бъдещата окупация на Гърция. На 20 април 1941 година Втора българска армия влиза в Беломорска Тракия и в Източна Егейска Македония, т.е. цялата територия между реките Струма и Марица. На изток от Струма, включително в стратегически важния град Солун се установяват немски окупационни части, както и на запад от река Марица, където се установява демилитаризирана зона по границата с Турция. Немски войски влизат в град Лерин (Флорина), въпреки че Фашистка Италия и България си го оспорват. След излизането на Италия от войната на 7-а пехотна рилска дивизия е заповядано да заеме Солунската област, да организира отбраната на Беломорския бряг от фар Епаноми (на Халкидическия полуостров, на 25 км южно от Солун) до устието на р. Струма което става на 5-ти юли 1943 г.], така българските части заемат и централните части на Егейска Македония със Солунско (без самия град) и Халкидическия полуостров.

Предаването на Охрид от италианците под

българска администрация с посредничеството

на германците през май 1941 г.

Реорганизация на стопанския, културния и духовния живот

За въздигането на новоосвободените земи България увеличава бюджета си от  8,46 милиарда лева в 1940 г. на 14,39 милиарда в 1942 г. (1,7 пъти) и на колосалните 27,58 милиарда в 1943 г. (3,3 пъти) при относително еднакъв курс към долара през 1941-44 г. С тези десетки милиарди на българският народ се преобразяват изостаналите под чуждо управление области - построяват се нови училища, болници, гари, пристанища, ж.п. линии, граждански и промишлени обекти, отводняват се блата, прокарват се пътища, изграждат канали за напояване на Сярското поле, корабостроителници в Кавала и на о. Тасос, благоустрояват се селищата, залесяват се голите баири оставени от чуждото управление. Само за 1941 година са залесени 500 декара при 650 декара за цялото сръбско управление между 1918-1941 година. За укрепване на пороищата в Битолско за 1942 година са предвидени 82 128 000 лева, предвидено е построяване на 84 km нови горски пътища и ремонт на 70 km съществуващи горски пътища.

Български военни части завземат село в

Северна Гърция през април 1941 г.

Началото на реорганизацията на културния живот започва с празнуването на 24 май. На 23 май 1941 година в Скопие пристигат Добри Немиров, Елисавета Багряна и Стилиян Чилингиров и професор Никола Стоянов заедно с множество ученици, културни дейци и други. Там пристига и бившия деец на ВМРО, тогава председател на Илинденската организация Лазар Томов, който донася знамето на дружеството „Вардарски юнак“, закрито през 1918 година от сръбските власти. Денят на българската азбука и писменост се празнува в много градове на Вардарска Македония - Битоля, Велес, Прилеп, Охрид, Ресен и други. До края на 1941 година в Скопие са създадени 64 културнопросветни, спортни и други дружества, между които хор „Борис Дрангов“, спортните клубове „Вардар“ и „Македония“, дружество на запасните офицери и други. В Прилеп е създадено дружество на македоно-одринското опълчение, а в Битоля хор „Георги Сугарев“. От 1 септември в Скопие са открити Народна библиотека с 206 000 тома българска и чужда литература и народен музей. За директор на библиотеката е поставен Георги Шоптраянов. На 3 октомври 1941 година Скопския народен театър поставя първата си постановка, написана специално от писателя Кирил Христов. Създадени са и местни дружества на Бранник и на СБНЛ (виж: Легион „Борис Дрангов“), които организират учениците от Вардарска Македония и развиват антикомунистическа дейност. През лятото на 1941 г. в Битоля се създава читалище „Пейо Яворов“. Освен това читалище, подобни се създават в селата Дихово, Велушина, Бач, Старавина, Радобор, Новаци, Иваневци, Стругово, Буково, които се попълват с книги изпращани от Министерството на просветата, Дирекцията за национална пропаганда и различни културно-просветни дружества и организации. Читалищата в Битоля са контролирани от Околийски читалищен съюз под управлението на Н. Найденов. Отделно се създават туристическо дружество „Пелистер“, планинарско дружество „Пелагония“. Освен дружествата се открива и университет в Битоля в чийто управителен съвет влизат: областният директор Христо Гуцов, като председател и членове митрополит Филарет, кметът Илия Ненчев, областният директор за земеделие и животновъдство Иван Димитров, областният ветеринарен лекар д-р Татарчев, Христо Ризов, Христо Светиев, Александър Костов и Коста Църнушанов

Комунистическа съпротива

Покрайненския комитет на ЮКП под началството на Методи Шатаров не признава българските войски за окупационни, отказва да води въоръжена борба с тях и прави опити за присъединяване към БКП. След нападението на СССР от страна на Нацистка Германия комунистите в България се активизират. В периода 1941-1944 година се формира партизанско комунистическо движение в границите на Вардарска Македония, доминирано от Югославската комунистическа партия, и довело до възстановяването на Югославия след края на войната. Главна роля във въоръжената съпротива през втория период на кампанията играе т.нар Народноосвободителна войска на Македония. Тя е ръководена от Главния щаб на Народоосвободителната армия и партизанските отряди на Македония (Главен щаб на НОВ и ПОМ). Партизанските отряди във Вардарска Македония прерастват в НОВМ с течението на войната.

От страна на българската администрация се създават контрачети, чиято цел е да преследва партизанските отряди и техните помагачи.

След окупирането на Гърция ГКП създава организацията Народоосвободителен фронт (ЕАМ) и Гръцка народна освободителна армия (ЕЛАС) към нея, които изиграват голяма роля в освобождението на страната. На 16 октомври гръцкият колаборационистки премиер ген. Георгиос Цолакоглу изпраща меморандум до ръководството на Третия райх срещу развиващата се „българска пропаганда“ в Егейска Македония. В края на септември 1941 година избухва Драмското въстание, което е набързо потушено от българските войски.