Повече от два месеца минаха от убийството на Мариел Франко,
защитник на правата на човека и член на градския съвет на Рио. Убийството й
обаче така и остава неразкрит случай.
Най-очевидната хипотеза според бразилския министър на
обществената сигурност Раул Юнгман е, че местните въоръжени групи стоят зад
смъртта й.
Бразилските "милиции" са различни от паравоенните
групи в други държави. Произходът им може да бъде проследен до 70-те години, до
ерата на военната диктатура, когато в извънработното си време полицаи са
сформирали "отряди на смъртта", за да екзекутират престъпници и
политически опоненти.
В сегашната им форма милициите са създадени в Рио де Жанейро
в края на 90-те години и началото на новото хилядолетие под претекста, че
защитават местните жители от наркотрафикантите.
Въпреки че към тях се присъединяват все повече цивилни,
милициите са доминирани от действащи и пенсионирани полицаи, които на практика
поемат контрола над бедняшките предградия, така наречените фавели, под маската
на "защитата" им.
След като се утвърдят в общността, членовете на милицията
изнудват местните жители и магазинерите. С други думи, изискват плащания, които
са частично за защита от самите тях. Те също така контролират местния
нелицензиран обществен транспорт, тъй като градските автобуси са редки или
липсващи в отдалечените райони.
Те предлагат незаконно свързване към интернет и телевизия,
събират комисионни от сделките с недвижими имоти и контролират доставките на
газ и вода. Във фавелата "Гардения Азул" например членове на
милициите събират пари от уличните продавачи и дори от сергиите за пуканки.
Нещо като мафия, но със специфични бразилски особености.
Една от тези особености е иронията. След внимателен анализ с
техните и в името на диверсификацията на бизнеса, някои милиции са навлезли в
бизнеса с наркотрафик.
Други са решили да работят с бишвите си конкуренти от
уличните банди като им продават оръжия и вербуват членове от редовете им. През
2015 г. според изданието O Dia милиция е "продала" района Моро до
Жордао на банда наркотрафиканти срещу 3 млн. бразилски реала, или около $800
000. Дотук с оправданията за раздаване на собственоръчно правосъдие.
Според новинарския уеб сайт G1 2 млн. души в района на Рио
живеят в територии, контролирани от такива милиции. Научен доклад от 2013 г.
стига до извода, че от близо 1000 фавели в града 45% са контролирани от
свързани с милициите организации и 37% от банди наркотрафиканти.
Основната разлика е, че полицейската бруталност е по-малко
разпространена в контролираните от милиции райони,вероятно защото тези групи
имат силни връзки с официалните държавни органи на реда.
Друга характеристика, която е обща за тях и италианската
мафия, е, че те са проникнали в политическите институции.
През 2008 г. Франко е била съветник в парламентарна комисия,
разследвала връзките на политици с милициите в Рио, чието разследване е довело
до ареста на близо дузина членове на градския съвет и двама щатски конгресмени.
Комисията е установила, че по време на годините на избори
милициите се опитват да наложат собствени кандидати за постове и заплашват
гласоподаватели и дори убиват съперниците си.
През 2016 г. поне шест кандидати, борещи се за постове в
градския съвет, са били екзекутирани от членове на милиции в района Байхада
Флуминензе.
Което ни връща обратно към първоначалната функция на милициите
като отряди на смъртта извън закона. Тяхната коравосърдечна загриженост за
обществената безопасност е прераснала в подобен на бизнеса подход на защита на
техните престъпни активи.
Според отдела за разследване на убийства в полицията на Рио,
контролираните от милиции райони като цяло имат най-високи нива на убийства.
Те са подозирани в убийството на всякакви хора, които са се
изпречили на пътя им: административен директор на вестник, шофьор на микробус,
отказал да плати пътна такса, двама души, които са доставяли газови бутилки,
много случайни свидетели на престъпленията им, човек, който се е оплакал, че
членове на милициите безотговорно стрелят във въздуха, няколко хомосексуални,
директорът на школа по самба, член на собствената им група, който е предавал на
живо инвазия във фавела, тийнейджъри, заловени да пушат марихуана, и дори
крадец на птици.
Те са изтезавали двама репортери и шофьора им. Те също така
са убивали свои собствени членове, когато е било необходимо: в последните 10
години 25 от 226-те членове на милиции, срещу които е било предявено обвинение
в разследването от 2008, по което е работила Франко, са били убити.
Според полицията, най-влиятелната паравоенна група в Рио -
"Лига де Жустиса" ("Лигата на правосъдието"), събира средно
годишно около 300 млн. реала или около $80 млн. чрез изнудване и други
незаконни действия.
Понастоящем милициите се разрастват по-бързо от другите
видове престъпни организации, също по информация на полицията в Рио.
Те обикновено се възползват от обособени ниши на черния
пазар и се концентрират в райони, различни от тези на наркодилърските банди,
така че може да се каже, че двете начинания взаимно се допълват.
Наркотрафикантските банди доминират фавелите край центъра на
града, летището и основните пътни артерии, откъдето е по-лесно да контролират
разпределението на оръжия и наркотици.
Милициите са се установили в по-периферни райони (като
Байхада Фулминензе), където извличат изгода от липсата на базови услуги като
обществен транспорт, водоснабдяване и доставки на газ, интернет и кабелна
телевизия.
От друга страна, нарко-бандите и милициите имат и различни
противници.
Докато естествените врагове на наркобароните са честни
полицаи и здравомислещи законодатели, които разбират злоупотребата с дрога като
проблем на общественото здраве и поради това подкрепят легализацията на
наркотиците, основното главоболие за лидерите на милициите идва от политик,
който призовава за по-голямо присъствие на правителството и по-добри обществени
услуги в периферията на града.
Така или иначе, жителите на фавелите са уморени от това да
се оказват насред кръстосания огън между тежко въоръжените полицаи, милициите и
наркобандите - много от които претендират, че защитават общността.
Жителите нямат нужда от такъв тип закрила.
Те нямат нужда от политици, които прокарват закони в свой
собствен интерес.
Те искат да бъдат възприемани като граждани, които
заслужават основни права, а не като потенциал за престъпен бизнес. И Мариел
Франко съзнавала това.
по New York Times