Мистерията "Лайл Стевик" - какво се случва с интернет детективите, след като решат случай

Интернет е голям и дебне отвсякъде - от фейсбук групите за "Забелязано в" до тъмните кътчета и форуми, където се събират всякакви маргинализирани групи, ядосани на света. Едно специфично общество обаче, което през годините се увеличава постоянно, е това на онлайн детективите.

Едва ли някой въобще може да даде точен брой на неразкритите престъпления. Някои от тях обаче са толкова странни и заплетени, че винаги се намират онлайн потребители, които да се гмурнат в тяхната мистерия.

Точно такъв е и "Случаят Стевик", който напомня повече на "Колорадецът" на Стивън Кинг, отколкото на реално събитие.

Всичко започва през 2001 г., само няколко дни след атентата с Кулите Близнаци в Ню Йорк. Млад мъж се настанява в хотелче в малкия град Аманда Парк във Вашингтон. Няколко дни по-късно камериерката идва да почисти стаята му. Когато отваря вратата, тя открива мъртвото му тяло.

Първоначално камериерката решава, че той се моли — той се намира в ъгъла на стаята, с наведена глава. Но при по-внимателен оглед установява, че около врата му има колан. Мъжът се е самоубил.

Когато полицията идва, не открива документи за самоличност на жертвата и бързо стига до извода, че името и адресът, с които той се е регистрирал в хотела -  Лайл Стевик, са измислени. Човек с такова име и такъв адрес в Меридиан, Айдахо, просто няма.

Аманда Парк, Вашингтон е наистина малък град. Без никакви улики или ресурси за пълноценно издирване, случаят с Лайл Стевик остава нерешен. Близо 20 години по-късно, след като едно кътче на интернет поема случая в свои ръце обаче, самоличността на Стевик става център на ожесточен дебат за лично пространство, етиката и "истинските детективи" от Reddit.

От 2001 до 2006 “случаят Стевик” стои нерешен, а нови улики няма. Скицата на лицето му, разпространена в базите данни с изчезнали хора, не дава резултати. Не е намерено и съвпадение при проверка с обяви за изчезнали хора. Така Лайл влиза в дългия списък с неразгадани случаи, неидентифицирани тела, и неидентифицирани жертви.

През 2006-а обаче едно 15-годишно момиче, част от множеството онлайн детективи, попада на снимката на Лайл в един от тези списъци с изчезнали.

"Аз съм сериозен интернет потребител и огромен почитател съм на разгадаването на престъпления", казва момичето, представящо се като Clan_McCrimmon в Reddit (тя не желае да разкрива истинското си име пред медиите). Докато използва базата данни, тя попада на “случая Стевик” и е впечатлена. “Нещо ме привлече в него,” разказва тя.

Историята му донякъде е била привлекателна за нея, защото самата тя към този момент се чуства тъжна. Стевик е умрял сам и е лесно да се приеме, че се е чувствал самотен също. Много хора, следили “случая Стевик”, изпитват емоционална връзка с него именно заради това. Именно тази депресивност и чувство за самота, които неговият случай излъчва, кара мнозина да се припознават отчасти в него.

“Поставих си за цел да го идентифицирам, така че да се върне у дома,” споделя McCrimmon. “Защото според мен никой не бива да умира така, както си е заминал той.”

През април 2006, тя влиза в WebSleuths, форум за любители-детективи, и пише там за “случая Стевик”. Бързо се намират хора, които да предложат помощта си за намиране на информация за самоличността му.

Според някои "Стевик" може да е бил член на някое от околните индиански племена. Тази хипотеза обаче не довежда до нищо. Други проучват адреса, който той е дал в хотела. Изборът на адрес в Меридиан изглежда като прекалено голямо съвпадение, следователно мъжът или е бил от този регион, или преди е посещавал града. Трети изтъкват, че смъртта му е настъпила само дни след 11 септември 2001 и може да е предизвикана от загубата на близък човек.

В крайна сметка дискусията е преминала в Reddit, където още повече хора се ангажират със случая. Потребителите са поискали повече информация за случая по Закона за достъп до информация, и са проучили в детайли документацията по случая. Някои от тях поръчали да се изготви на Стевик "подмладяващ портрет", чрез който да установят как може да е изглеждал като по-млад. Други пуснали реклами с образа на Лайл в местната преса, приканващи всеки, разполагащ с някаква информация, да се свърже с тях. Отново нищо.

Както обикновено се случва в подобни ситуации, започват да се появяват и абсурдни теории за самоличността на Лайл Стевик. Според една от тях той е един от атентаторите от 11 септември, но се е разубедил и от чувство за вина е отнел живота си. С всяка нова теория обаче Reddit общността, разследваща самоубийството му се разраствала, достигайки до 4000 членове.

Така се стига до 2018 г., когато членове на онлайн общността се свързват калифорнийската неправителствена организация DNA Doe Project, посветена на идентифициране на тела без самоличност с молба за помощ по случая.

Самата организация използва сложен метод, базиран на ДНК, с които се определя родословното дърво на даден човек чрез сравнения в голяма база данни с ДНК профили. DNA Doe отговарят, че ще се заемат със случая, ако онлайн общността събере средствата, необходими за ДНК анализ - 1500 около. За по-малко от 24 часа парите са събрани.

С получените средства, DNA Doe взимат образец от ДНК-то на Лайл от местните власти. После те качили резултатите в уеб сайта за генеалогия GEDMatch. След което в продължение на няколко седмици отсявали възможните резултати в опит да идентифицират родословното дърво на Стевик. И в крайна сметка упсяват да открият съвпадение.

Властите се свързвт със семейството и получават потвърждение, че наистина има изчезнал човек, отговарящ на описанието. Със 17 години закъснение тялото на Лайл Стевик най-после е получава своята самоличност и той престава да бъде анонимна жертва. Случаят е приключен.

За форума в Reddit, посветен на Лайл Стевик, това е и радостна, и тъжна новина. От една страна мисията им е постигната, но от друга причината за съществуването на това мини общество вече се изчерпва.

McCrimmon споделя, че е била развълнувана от идентифицирането му, но й е било нужно доста време, за да осмисли вестта. Тя е следила този случай 12 години - близо половината си живот - от нейния собствен първи пост в WebSleuths, през Reddit, та до завършека му. И сега той бил приключен. “Някак си това стана част от живота ми. И когато разбрах, че е идентифициран... ми трябваше време да свикна с тази информация”, разказва тя.

В дните след идентифицирането му, форумът в Reddit е набрал средства, които да бъдат изпратени на семейството на Лайл за разходите за погребението му. Те са се опитали да ги изпратят чрез контакти в полицията, които са служили като посредници между семейството и общността. Семейството е отказало средствата, вероятно изненадано, че е имало цяла онлайн общност, занимаваща се със смъртта на техния. Те са поискали да бъдат оставени на спокойствие, и модераторите на групата са заявили на потребителите, че трябва да се съобразят с желанието им.

Някъде по това време членовете на общността са осъзнали реалността: след всички тези години, след стотици хиляди часове на теоретизиране, планиране, мислене и организиране, те вероятно никога няма да разберат истинската самоличност на Лайл Стевик.

Самоличността му е била известна на DNA Doe и полицията, но никога не е била разкрита на общността в Reddit. И вероятно и никога няма да бъде - семейството е отказало да огласява тази информация.

Някои хора са проявили разбиране, макар и да не са били доволни от развитието на събитията.

"Всички ние сме тук, защото в някаква степен сме изпитвали любопитство за самоличността на Лайл, и можем да разберем, че оставането на това любопитство незадоволено на 100% е, как да го кажем, незадоволително", пише един от модераторите в съобщение, в което се казва на хората да не публикуват идентифицираща информация за Лайл. “Но целта винаги е била да се даде информация на хората, които са познавали и обичали този човек. Това не е въпрос на нашето любопитство, и ние нямаме лично гарантирано право на тези отговори.”

Други са реагирали много по-грубо. “След всички усилия, които тази общност е вложила в намирането на повече информация за тази мистерия, когато никой друг не се е вълнувал: “Загадката е разгадана, но не е ваша работа. Разотивайте се.” Трудно е да преглътнеш такова нещо,” пише потребителят 5erif.

Личи гняв към семейството, и твърдения, че те не са се интересували от Лайл толкова, колкото Reddit общността. “Моята хипотеза е... че той никога не е бил обявяван за изчезнал. Казвам това, защото сравних снимката му с хиляди обяви за изчезнали хора, без резултат. И като казвам хиляди, буквално имам предвид хиляди, за 10-годишен период”, пише Quantum Satis.

Членовете на този Reddit форум пишат отново и отново, че се чувстват използвани и че са заслужавали да научат самоличността на Лайл, след всичките положени от тях усилия.

"Разбирам, че не го правим, за да получим признание, но "понякога" изглежда неискрено да искаш обществеността да помогне, и накрая просто да кажеш "искаме човекът да остане анонимен". Да, това е тяхно право, но все пак изглежда сякаш ни използват", пише mollymuppet78.

Други насочват гнева си към DNA Doe Project, като се оплакват, че организацията не бива да има правото да приема пари от хора, без да обещае да разкрие в крайна сметка името на неидентифицирания човек.

Всъщност има някаква логика в това общност, изградена около издирването на улики, да негодува, защото й е било казано да спре да рови за улики. "Може би да махнем думите в страничната лента, където се казва "Призоваваме всички супер-детективи!". Няма нищо вече за детективско разследване, освен самоличността му", пише един коментатор.

В крайна сметка, заради нарастващото недоволство и разгорещени спорове във форума, модераторите са решили да ликвидират групата за обсъждания по случая Лайл Стевик на 15 май.

McCrimmon коментира, че ще премине към нови случаи, и се присъединява към група, наречена Miami Dade Does, която проучва неидентифицирани тела в региона на Маями Дейд.

Някои от членовете обаче нямат намерението да се откажат. След като официалният форум, посветен на Лайл Стевик, е закрит, те сформират собствени групи, целящи да открият самоличността на Лайл. Те публикуват скрийншотове на Facebook страници, в които хората са писали, че са изгубили приятел, като се чудят дали този приятел не е бил Лайл. И те изпращат искания по закона за достъп до информация до Gray’s Harbor, като настояват самоличността му да бъде огласена. Нещо повече, те преравят сайта FindaGrave в търсене на нова информация.

За тях това не е неетично. "Не виждам как е проблем огласяването на личната информация на човек, ако той е мъртъв от повече от 15 години и е имало форум в Reddit, посветен на идентифицирането му", пише един потребител.

McCrimmon и други потребители от оригиналната страница за Лайл възприемат нещата по различен начин. "Хората би трябвало да оставят семейството му да огласи името или другите сведения за него, ако реши, по-нататък във времето", заявява McCrimmon.

Случаят с Лайл Стевик в много отношения е аномалия, защото е наистина разгадан. Повечето подобни случаи, с които се заема интернет, не постигат такъв успех, независимо колко усъвършенствана става ДНК технологията. В този аспект случаят “Лайл Стевик” е интересен поглед към начина, по който хората реагират на загуба — не само на загубата на човек, но и на причина за съществуването на дадена общност.

И той показва и как дори най-добронамерените онлайн детективски разследвания могат да стигнат до много мрачен завършек.

Когато Лайл е бил идентифициран, един от модераторите е писал, че "през последните три години всички ние се превърнахме в нещо като семейство - подкрепяме се взаимно, грижа ни е едни за други и се надяваме всички вие да се чувствате по същия начин". Изглежда, че много потребители все пак не са се чувствали по този начин. Това, което са искали те, са отговори. И то - веднага.

Би трябвало обаче да се запитаме – колко информация би задоволила любопитството им? Името със сигурност не би било достатъчно - те искат да знаят кой е бил. И вероятно най-вече те искат да знаят защо той е отнел живота си в затънтен хотел насред нищото. А това е почти гарантирано невъзможен въпрос, на който всичкото ровене в интернет няма да даде отговор.

по The Outline

Защо Шакири и Джака разпериха албанския орел срещу Сърбия?

Двубоят в петък вечер между Швейцария и Сърбия ни предостави много емоции.

„Кръстоносците“ успяха да стигнат до знаменит обрат от 0:1 до 2:1. Александър Митрович бе извел западните ни съседи напред в резултата още в петата минута, но благодарение на голове на Гранит Джака в 52-рата минута и на Джердан Шакири в последните секунди на редовното време Швейцария стигна до успеха.

Всички обаче все още говорят за жестовете, които и двамата голмайстори на швейцарците направиха към публиката и всички зрители пред телевизионните екрани.

И Джака, и Шакири събраха ръцете си в „крилат“ жест, а докато по време на мача само можехме да гадаем, че това има нещо общо с нешвейцарския им произход, то Гранит Джака го каза в прав текст след последния съдийски сигнал.

„Светът може да не знае за какво става въпрос, но питайте който и да е албанец. Направихме нещо историческо. Отбор, който дори не се класира на световното първенство, вкара два гола. Сърбия - Албания 1:2!“, гръмко заяви играчът на Арсенал след мача.

Джака и Шакири са сред огромната колония косовски албанци, бежанци по време на войната през 90-те години. Семействата и на двамата са с корени в бившата Югославия, но заради събитията емигрират в Швейцария.

Джердан Шакири отказа да коментира жеста си: „Не искам да коментирам жеста си. Видяхте какво направих, това са емоции.“ 26-годишният полузащитник обаче ясно показа, че мнението му е идентично на това на Джака, излизайки с бутонки, на които бе изобразен флагът на Косово.

Това не е първият път, в който подобен политически конфликт преминава и на терена. Последният е от квалификацията за Евро 2016 между Сърбия и Албания в Белград, която бе прекратена след бой между футболистите, след като над терена се появи дрон с окачено на него знаме на Велика Албания.

Селекционерът на Швейцария Владимир Петкович, който пък е босненски хърватин и е роден в Сараево, не одобри действията на Джака и Шакири.

„Още вчера казах, че не бива да смесваме политиката с футбола. Спортът обединява хората, а вие наливате масло в огъня. Не искаме да създаваме напрежение. Това не е само мое мнение, но и на отбора, Федерацията и целия футболен свят. Не бива да обръщаме внимание на тези моменти“, заяви Петкович.

Селекционерът на сърбите Младен Кръстаич пък изобщо отказа да коментира жестовете на Шакири и Джака.

В същото време, швейцарците в публиката не измениха на себе си. Един от феновете на „кръстоносците“ хвърли пита сирене след победния гол на Шакири и едва ли се е интересувал от „орловия“ жест на голмайстора.

Жените в Саудитска Арабия подкарват коли от неделя

В неделя (24 юни) влиза в сила дългоочакваното решение, което за първи път позволява на жените в Саудитска Арабия да шофират. Решението бе приветствано и в кралството, и в чужбина.

В последните седмици жени споделят онлайн снимки на новите си шофьорски книжки. Сара Алрумихани публикува своята в Туитър, като благодари на крал Салман и престолонаследника принц Махамед бин Салман.

"Под вашето милостиво ръководство това вече не е мечта, това стана реалност. Днес получих шофьорска книжка", написа тя.

Вдигането на забраната обаче бе съпроводено от изненадващи репресии, насочени срещу активисти, които защитават правата на жените, включително тези, които водеха кампании жените да имат право да сядат зад волана.

"За мен е шокиращо да гледам тази злостна атака", каза Хала Алдосари, саудитска активистка и изследователка, живееща в момента в САЩ.

Репресиите започнаха през май и доведоха до ареста на най-малко 19 активисти, осем от които бяха пуснати на свобода със "заповеди за временно освобождаване". Те са обвинени в съдействие на хора и организации, враждебни на Саудитска Арабия, с цел да се подкопаят сигурността, стабилността и националното единство на кралството.

Алдосари каза, че е шокирана от избора на момента, в който се извършват арестите и отбелязва, че "поради ограниченията върху свободата на словото" активистите споделяли плановете си в социалните мрежи.

"Каквито и стъпки да предприемахме като активисти, се опитвахме възможно най-публично да покажем какво правим и да привлечем възможно най-много групи в Саудитска Арабия", каза тя.

Според "Хюмън райтс уоч" активистите скоро могат да бъдат изправени пред специален наказателен съд, създаден първоначално, за да разглежда престъпления, свързани с тероризъм. Ако бъдат признати за виновни, те могат да получат до 20 години затвор.

Фотофакт: Хърватски фенове си направиха селфи в дупка на пътя на Световното в Русия

Фотофакт: 2,5 млн. души на митинг против Ердоган в Турция

На тази дата: 23 юни 1868 г. Кристофър Шолс получава патент за пишеща машина

1868 г. Кристофър Шолс получава патент за пишеща машина. Патентованият от него и Самюъл Соул и Карлос Глидън модел е първият, при който скоростта на писане с машина надхвърля тази на писане на ръка.

Първата реална идея за създаване на пишеща машина патентова английският инженер и изобретател Хенри Мил. През 1829 г. британецът Уилям Остин Бърт пък патентова машина, която той нарича типограф. Именно тази машина в Музея на науката в Лондон е определена като първата пишеща машина.

През следващия период изобретатели от други държави патентоват различни пишещи машини. През 1845 г. - Чарлз Търбър (САЩ), след няколко патента създава христографа. През 1855 г. италианецът Джузепе Равица създава прототип на пишеща машина, при който за първи път пишещият има възможност да вижда написаното. През 1861 г. бразилският свещеник Франсиско Жоао Азеведо създава с подръчни средства собствена пишеща машина, за което е награден със златен медал от император Педру I.

През 1864 г. австрийският изобретател Петер Митерхофер създава пишеща машина, която никога не е изработвана за масова употреба. През 1865 г. датчанинът Размус Малинг-Хансен създава пишеща машина, наречена „Пишещото кълбо на Хансен”, която влиза в масово производство през 1870 г. и, въпреки недостатъците си и краткото съществуване като технология, е първата пишеща машина, разработена за търговски цели.

От практическо значение за развитието на производството на пишещи машини, обаче е именно патентованата пишеща машина на Кристофър Шолс. Пет години по-късно фирмата Ремингтън и синове започва производство на пишещи машини за масова употреба, а през 1878 г. същата фирма патентова пишеща машина с използване на големи и малки букви.

Любопитен факт е, че сред нововъведенията на Шоулс е и клавиатурната подредба QWERTY, която се използва и днес при компютърните клавиатури. Името идва от първите шест клавиша, разположени на най-горния буквен ред. При работа с неговата машина напечатаният текст можел да се види едва след изваждане на листа от устройството.

На първите пишещи машини, изобретени от Шоулс, буквите върху клавишите били подредени по азбучен ред в две редици. Можело да се печата само с главни букви, а цифрите 0 и 1 изобщо ги нямало - вместо тях се ползвали буквите I и О. С течение на времето скоростта на печатане ставала все по-голяма и тези машини започнали да показват проблеми: отделни бутони не можели да се върнат на своето място и постоянно се смесвали един с друг. Много често при опити да се разделят бутоните се стигало до разваляне на пишещата машина.

Това се случвало, защото в английската азбука имало много съседни букви, които често се използвали една с друга, за да се образува дума (например P-R, N-O и т.н.). Така съседните клавиши се притискали един в друг и лесно се чупели. Тогава производителите на пишещи машини проучили въпроса и разработили клавиатура, при която често срещаните букви в текста били поставени далеч една от друга. Така се появила т.нар. QWERTY клавиатура.

Вицове, юни 2018 г.

Когато си направиш хубаво селфи, но жителите на
твоята страна не са в инстаграм.

Потънал руски кораб. Екипажът се спасява и изплува до близкия остров. Обаче ги хващат някакви диваци и се канят да ги ядат. Капитанът преговаря с тях:

- Другари, при вас имаше ли революция?

- Не.

- А съветска власт?

- Не.

- А колективизация?

- Не.

- А култ към личността?

- Не...

- А перестройка? И това не?

- А ленински съботници всеки месец?

- Не?

- Ами тогава от какво сте озверели така???

***

За да продължава да лъже царицата, че тя е "най-красива на света", огледалото държеше да го почистват ежедневно с ракия.

***

Принц може да търсиш цял живот, но мъж си трябва всеки ден.

***

Първи ден фитнес и ме боли всичко и като се има предвид, че ходих да питам само за цената.

***

Тя беше скромна до безобразие. След безобразията пак беше скромна.

Управляващият Сидеров: Време е да се признае Сталин като държавник...

Парламентарният председател на коалиционния партньор на ГЕРБ "Обединени патриоти" - Волен Сидеров, се обяви за признание за Йосиф Сталин и ролята му на "държавник и главнокомандващ". В специално прессъобщение от партията му "Атака" се похвалиха, че "за първи път в България" се отбелязват деня и часа на нападението на "Хитлеристка Германия над Русия" и се почита паметта на загиналите руски воини.

“Русия защити не само Отечеството си, но спаси и Европа от тъмните сили на хитлеризма. Време е също така да се признае ролята на Сталин като държавник и главнокомандващ за тази победа”, обяви Сидеров, докато той, зам.-председателят на Народното събрание Явор Нотев и други атакисти се изправиха пред Паметника на Съветската армия в София в 4 ч сутринта и поднесоха венци.

Любопитно е, че никъде в прессъобщението на "Атака" не се споменава СССР - въпреки че Сталин е съветски, а не руски лидер, както и че Германия напада СССР. Навсякъде в текста е изписано името Русия.

След смъртта на Сталин - по времето на следващия лидер Никита Хрушчов, започва процес на десталинизация, а мумията на Генералисимус е извадена от мавзолея на Ленин и погребана.

Сидеров, разбира се, дръпна и реч. С твърдения, наречени в прессъобщението на "Атака" "исторически факти". Например:

„Когато говорим за тази дата, трябва да кажем задължително, че през цялото време тази военна агресия на Хитлер беше подготвена, финансирана и насочвана от Запада”.

"Най-големият спонсор на Третия райх бил англосаксонският Запад. „Англия, Франция и САЩ правиха всичко възможно Германия да се милитаризира. Английски и германски фирми участваха в германски химически и военни концерни, без които милитаризирането на Германия беше невъзможно”.

"През 1938 г. същият Запад подари на Хитлер две суверенни държави - Чехословакия и Австрия. Дори, когато уж започна война с него, същият Запад не водеше истински военни действия срещу Германия. Всичко това беше с цел да се насочи Хитлеристка Германия към Русия и тя да бъде унищожена, само че Русия устоя”.

Директорът на Руския културно-информационен център у нас Павел Журавльов е благодарил за отбелязването на тази дата, става ясно още от съобщението: Радваме се, че в България има хора, които все още помнят тези страници на историята, е казал още той.

Фотофакт: Пропадна улица в центъра на Варна

Снимка: "Таралеж"

Част от улица "Иван Вазов" в центъра на Варна пропадна, заради строителен изкоп.

На тази дата: 22 юни 1941 г. СССР атакува Добрич по въздух

През 1941 година Втората световна война е в разгара си. Цяла Европа ехти от картечен и артилерийски огън. В България обаче е спокойно. Въпреки че, заради плана „Марита“ сме принудени да застанем на страната на Хитлер, цар Борис III успява да предотврати кръвопролитията. Дипломатичният му подход успява да върне без кръв в пределите на България заграбената от Румъния Южна Добруджа. А бомбардировките на съюзниците са в бъдещето - „символичната война“ ще стане факт чак в края на годината.

Без да се намираме във война със Съветския съюз и без каквато и да било причина или повод, град Добрич е бомбардиран от съветската авиация. За щастие жертви няма, но населението, което чувства руския народ за най-близък е озадачено. За втори път в рамките на по-малко от 30 години България бива нападната в гръб от държавата, която счита за своя освободителка.

България и СССР не се намират в състояние на война – това ще стане чак на 05 септември 1944. Т.е. бомбардировките са съвсем ненужна и необоснована агресия срещу мирна и добронамерена към Съветския съюз държава.

За съжаление това не е единствената проява на агресия към мирна България. Бомбардирани са още Русе, Стара Загора, Казанлък, Горна Оряховица. Нападенията срещу България не са само по въздух, в началото на декември 1942 обстрелват селищата в Северното Черноморие. А съветска подводница атакува и потапя кораба „Струма“, при което загиват над 700 пътника.

България има и други жертви по време на войната. Англо-американски бомбардировачи сеят смърт и разрушения, като само самоотвержеността на българските пилоти предотвратяват по-големи страдания. Жертвите на съюзническата авиация и героизмът на българските пилоти не са забравени, но безпристрастността изисква да признаем, че са станали във „военно“ време. А съветските атаки – те са без предупреждение, без причина, подло и в „гръб“.