петък, 6 юли 2018 г.

Вицове, юли 2018 г.

Офисна класика

Ресторант на морето. На масата идва сервитьорът, подават му 10 евро с думите:
- Посъветвайте ни! - сочейки менюто.
Сервитьорът поставя парите в джоба и тихо казва:
- Бягайте!

***

Въпрос към възрастен хижар:
- Има ли wifi тука?
- Ама как ще има... Миналата седмица пръскаха срещу всякаква гад...

***

Съвременните изследвания са установили, че един от трима мъже обичат жени с големи гърди. Останалите двама се обичат помежду си.

***

На петия ден от диетата започнах да сънувам еротични сънища. Как лежа гол, във вана пълна със шкембе чорба!

***

Айде, не остана! Още 15 градуса и е лято!

четвъртък, 5 юли 2018 г.

Протест в подкрепа на Босия, който гладува 23 дни!


Около 60-70 протестиращи се събраха днес пред Народното събрание в подкрепа на гладната стачка на дисидента Николай Колев – Босия, който гладува вече 23 дни заради корупционните схеми в министерството на транспорта.

Гражданите опънаха верига до служебния вход и поискаха от депутатите да се срещнат с Босия.

Дисидентът протестира срещу продаването на шофьорски книжки и иска оставката на министъра на транспорта Ивайло Московски заради корупцията в ДАИ. Здравословното му състояние се влошава и Босия вече трудно се придвижва.

До кратък сблъсък с полицията се стигна при опит веригата протестиращи да бъдат преместени и граждани да минат през блокадата. При неразбориите бе ранен и Николай Колев, а след това и качен на носилка.

Хората скандираха "полицаи, убийци".
Сред протестиращите бе и поетът Манол Глишев. Той подчерта, че животът на Босия е застрашен и че и той протестира срещу „престъпленията на министерството на транспорта, ДАИ и министър Московски”.

Волен, Вежди и Пеевски ще оправят медийната среда в България!


Промените в закона за медиите, внесени от ДПС, включително с подписа на Делян Певски, бяха приети на първо четене в парламента. Те бяха подкрепени от ГЕРБ и "Обединени патриоти". 92-ма гласуваха "за", 12 "против" и 28 "въздържали се".

Според вносителите идеята на промените е да се изсветли медийната среда.
Приемането на закона обаче бе предшествано от дълги дебати, открити от Антон Кутев (БСП), който стана автор на първото и засега единствено остро изказване срещу Пеевски в този парламент:

"Няма как да убедя моите избиратели, че г-н Пеевски не е символ на смесването на бизнеса и политиката."

Кутев определи законопроекта като "следващата крачка към разграждането на държавността".

"С него ние казваме на българските граждани, че има хора, които - въпреки тяхното мнение, могат да правят каквото си искат. И никой в държавата не може да реагира на техните изблици", заяви Кутев.

"Най-много за свобода на словото и за чисти медии ореваха орталъка точно хората, които не вярвам, че са много чисти", каза Рашидов.

И припомни, че по времето на правителството на Иван Костов той и Волен Сидеров са били обявени за врагове на българската демокрация.

"10 години видях какво е свободия на словото. Има нужда от истинска свобода, тя се създава само със законови уредби. Свободата на словото е право на всеки гражданин по света. Не е само привилигеия на една или друга каста", завърши Рашидов.

И думата взе споменатият от него Сидеров.

"Аз съм един от най-потърпевшите политици от страна на медиите", заяви той.

Лидерът на "Атака" припомни, че "Обединени патриоти" имат предложение собствениците на медии, журналисти, социолози също да декларират доходи пред публичния регистър на Сметната палата, въпреки че той е създаден за хора на висши постове в държавата, които получават доходи от бюджета.

"Изведнъж се оказа, че името на един от вносителите е по-важно от закона. Ако имате проблеми да решавате с Пеевски, не ни занимвайте с вашето отношение и комплекси."

С тези думи Сидеров се обърна към Кутев. Той определи законопроекта като добър и "патриотите" го подкрепят.

"Медиите са постоянни, едно правителство е 2-3-4 години най-много. Медиите качват, свалят, очернят или избелват някого. Доброто е, че се визират интернет медиите, те са безотговорни, не подлежат на регулация от СЕМ, на никакви санкции. Отговорност за очернянето и оклеветяването не носи никой. Не се хващайте за името на някои от вносителите", обобщи Сидеров.

Точката попадна в дневния ред в т.нар. ден на опозицията, когато тя има право да реши какво ще работи парламентът. Самият законопроект бе внесен преди 5 месеца и за това време водещата комисия по културата и медиите така и не го разгледа.

Според правилника на 44-тото НС, сроковете на комисиите да разгледат внесени текстове е не повече от 2 месеца. След това проектът може да бъде внесен направо в пленарната зала и без съответното становище. До момента има само становище на Министерството на културата – единствено този документ е наличен в сайта на парламента, а председател на комисията е Вежди Рашидов.

На тази дата: 5 юли 1946 г. Луи Реар представя първите бикини по време на Седмицата на модата в Париж

1946 г. французинът Луи Реар представя първите бикини по време на Седмицата на модата в Париж. Тогава красавицата Мишелин Бернардини разхожда първите бикини на ревю на бански в един от плувните комплекси.

Десетки кореспонденти отразяват дефилето. Отвъд океана оскъдното облекло предизвиква истински шок, защото било твърде скандално за вкусовете на добродетелните американки.


В същото време в следващите месеци Мишелин получава над 50 000 писма от почитатели.
Любопитен факт е, че тя не е професионална манекенка. Бернардини е стриптийзьорка в „Казино дьо Пари”, но по онова време била и единствената дама, откликнала на офертата на Реар да представи измислените от него бански.

Мишелин Бернардини
Ефектът на модното откритие е сравним по мощност с взрива на американската атомна бомба на едноименния атол в Тихия океан. Реар кръщава бикините именно на острова, станал полигон за атомна бомба. Очакванията му се оправдават и младото следвоенно поколение, жадно за свобода и свежи емоции, се влюбва в сексапилните „половинки”. Той наел самолет, който изписвал в небето „Бикините - по-малки от най-малкия бански костюм в света”.

Всъщност първите модели бикини са повече от консервативни: долнищата са дълбоки и задължително над пъпа, горнищата покриват бюста изцяло. Целомъдреното начало е последвано от не една и две екстравагантни идеи на различни модни дизайнери - появяват се бански от пера.

Любопитен факт е, че бикините имат още един „създател”. Той също е французин - Жак Хеим, и държал магазинче на крайбрежната улица в Кан, където започнал да продава измислени от него бански от две части. Нарекъл костюма си „Атом”, подчертавайки така малкия му размер.

Вицове, юли 2018 г.

Залез западно от Варна. Снимка за "Таралеж" на
Свилен Петров.

Сватбата можеше да се размине и без кьотек, но младоженците избързаха с отварянето на пликовете.

***

Не търсете идеалният мъж. Намерете си идиот, който да вярва, че сте идеалната жена!

***

Морските реклами по света - на бира, сладолед, слънчеви очила и подобни... Морските реклами в България - баба и внуче във влака за Бургас, носят си лекарство против диария.

***

Тя беше като египетска богиня - с перфектно тяло и глава на крокодил.

***

Най-хубавото на лятото е, че няма нужда да си търсиш другия чорап...

сряда, 4 юли 2018 г.

Москва пратила 50 агенти убийци в Черна гора


Едуард Шишмаков е един от едва двамата
идентифицирани от 50-те руски агенти, влезли в Черна гора.
Агенти на руското Главно разузнавателно управление (военното разузнаване, ГРУ)* били натоварени с мисията да убият черногорския премиер Мило Джуканович през 2016 г. и така да попречат на страната да влезе в НАТО.

Това се казва в доклад, изготвен от американския Институт за изследване на външната политика (ИИВП). Той е цитиран от сп. "Нюзуик". В него се съдържат нови данни за опита за сваляне на правителството в подгорица в навечерието на парламентарните избори на 16 октомври 2016 г.

За Русия НАТО, което гарантира колективна защита за своите 29 членки, е екзистенциална заплаха, целяща да ограничи влиянието на Москва върху собствения й "заден двор". В пакта влязоха някои съседи на страната - Естония, Латвия, Литва и Полша.

Сега Кремъл прави всичко, за да не позволи на Грузия и Украйна да тръгнат по този път. През последното десетилетия Русия подкрепя сепаратистките движения в тези две бивши съветски републики. Тя знае, че НАТО няма да бърза или няма да пожелае да приеме страна, обхваната от конфликт. Доскоро обаче малцина подозираха, че Москва ще се опита да убие лидер, дошъл на власт след избори.
В момента Подгорица  съди задочно агентите на ГРУ Едуард Шишмаков и Владимир Попов, които първо избягаха в Сърбия, а след това се върнаха в родината си. В самата Черна гора други 12 души бяха обвинени от специалния прокурор Миливое Катнич.

В заговора обаче явно са участвали доста повече от тези 14 души. В него са замесени руски агенти, сръбски екстремисти и членове на черногорската опозиция.
Сега следователите твърдят, че близо 50 агенти на ГРУ са влезли незаконно в Черна гора от Сърбия в нощта преди изборите. Твърди се, че те трябвало да осигурят помощ за заговорниците. Така Русия за първи път се е опитала да прибегне до насилие извън бившия СССР, за да постигне политическите си цели, се казва в доклада на ИИВП.

"В месеците преди парламентарните избои в Черна гора на 16 октомври 2016 г. руски агенти, сръбски екстремисти и лидери на черногорския опозиционен алианс (Демократичен фронт, или ДФ) са се готвили да свалят правителството по насилствен път н нощта на изборите", гласи докладът.

Документът се основава на свидетелства и физически доказателства, видени от изследователите.

"Те планирали да разпалят политическо насилие с надеждата да предизвикат протести в цялата страна и да свалят правителството на Демократичната партия на социалистите (ДПС) начело с Мило Джуканович (днес президент). Според официални представители всичко било започнато от сърби в началото на 2016 г. под ръководството на агенти на руските ГРУ и ФСБ", се изтъква в документа.

Братислав Дикич.
На пръв поглед заговорът звучи като сюжет от шпионски роман. Предполагаемият ръководител бил Братислав Дикич - бивш командир от сръбската жандармерия. Той се сражавал по време на войната в Косово, а след това - и срещу етническите албански сепаратисти в долината Прешево. Дикич оглавявал сръбската жандармерия от 2009 до 2013 г., а след това редовно говорил на митинги срещу намесата на НАТО на Балканите.
Според плана, изготвен вероятно от Москва, Дикич трябвало да оглави група от двадесетина бунтовници, дегизирани като черногорски полицаи. Те трябвало да завземат парламента на Черна гора и да открият огън по протестиращите в нощта на изборите.

Следствието обвинява руските агенти Шишмаков и Попов, че платили на Дикич 200 000 долара, за да купи оръжие и криптирани телефони. Насилието щяло да доведе до извънредно положение, което би позволило на проруските политици и лидери, противопоставящи се на членството на Черна гора в НАТО, да контролират правителството. По време на хаоса заговорниците щели да убият тогавашния премиер Джуканович.
"Нюзуик" цитира и изследване на българския анализатор Димитър Бечев, според когото някога Мило Джуканович бил близък с бившия московски кмет Юрий Лужков и помогнал за привличането на руски инвестиции в страната. При неговото управление станала и приватизацията на най-големия завод за алуминий, продаден на близкия до Кремъл руски олигарх Олег Дерипаска. Милиардерът пък наел консултанта Пол Манафорт, който помогнал за издигането на Джуканович.

Връзките на черногорския премиер с руските олигарси обаче се развалили, след като страната се ориентирала на запад. Партията му ДПС подкрепи членството в НАТО и ЕС.

Известно е, че Русия много държи на Черна гора. През 2016 г. броят на руснаците, посещаващи малката балканска република, нараснал на над 300 000 души. Това е твърде значителна цифра за страна с население от едва 600 000 жители. В цяла Черна гора има билбордове с реклами на руски. По крайбрежието са хвърлили котва много яхти на руски олигарси. Популярният курорт Будва вече е известен като "Москва на морето".

Руските претенции към Черна гора обаче се простират далеч отвъд летните вили и курорти, изтъкват експерти. Няколко години Москва лобира за разрешение да използва черногорските пристанища за зареждане и ремонт на бойните си кораби, използвани при големи военни операции на места като Сирия.

"Руският интерес към Черна гора нарасна преди няколко години. След като надеждността на военноморската й база в Тартус, Сирия, стана по-слаба, Русия започна да търси алтернативи. През септември 2013 г. руското правителство поиска срещу с черногорското Министерство на отбраната, за да обсъди временно акостиране на руски военни кораби в пристанищата Бар и Котор, - се казва в доклада. - По предложение на Москва руски кораби ще акостират с привилегирован статут, която ще им позволи ексклузивно използване на териториалните води."

Москва искала бойните й кораби да 
акостират в пристанището Котор.
Джуканович обаче отказал предложението. В отговор Русия се впуснала в начинанието да постави на власт хора, които да й позволят да стъпи в страната. Ето за това били необходими превратът и Демократичният фронт.

ДФ е дясна опозиционна групировка, съставена от сръбски националисти, русофили и редица маргинални организации, които са против членството в НАТО. Според доклада ДФ смятал да обяви победа на изборите през 2016 г. Дикич и хората му, дегизирани като черногорски полицаи, щели да стрелят по демонстранти, симпатизиращи на същия ДФ. Така щяло да се създаде впечатление, че полицията се опитва да попречи на ДФ да вземе властта. В същото време на място щели да бъдат руските агенти и да предложат помощта си.

Заговорът за преврат обаче пропаднал. Твърди се, че официални представители в Черна гора били уведомени от свои колеги в Сърбия, които вдигнали тревога заради присъствието на руски военни в страната. Четири дни преди изборите бившият полицай Мирко Велимирович признал, че участвал в заговора и помагал при транспортирането на оръжия. У няколко членове на ДФ били открити криптирани телефони. Руските военни си дали сметка, че заверата е разкрита, и избягали от страната, твърдят авторите на доклада. Те го изготвили въз основа на рзговори с прокурори и свидетели.

Опозиционерът Андрия Мандич също е 
обвинен за опита за преврат.
Двама лидери на ДФ - Андрия Мандич и Милан Кнежевич, са обвинени в участие в опита за преврат.

Александър Синджелич - лидерът на сръбския клон на руската рокерска банда "Нощни вълци" и ветеран от руската война в Източна Украйна, също е обвинен. По-късно той посочил Шишмаков като един от главните хора, финансирали опита за преврат.

Много черногорски представители публично обявиха, че разполагат с доказателства, че Русия стои зад проваления опит. Някои анализатори обаче смятат, че все още има място за съмнение.

"Макар Черна гора да е една от най-малките членки на НАТО, решението й да се присъедини символично бе много важно. Черна гора по традиция е имала много добри отношения с Москва. Русия много лошо прие решението на Черна гора да влезе в организацията", заяви пред "Нюзуик" Джеймс Кер-Линдси - експерт по Балканите в Лондонската икономическа школа.

"В един момент имаше много сериозни опасения от руско инфилтриране в черногорските тайни служби... Но въпреки твърденията, че има сериозни доказателства за връзка между Москва и опита за свалянето на правителството, струда си да се отбележи, че много наблюдатели остават скептични. Съществува усещане, че всичко се е случило някак си аматьорски. Ако Москва е искала да дестабилизира страната, със сигурност би могла да го направи по-ефективно", допълва Кер-Линдси.

Досега само Шишмаков и Попов са идентифицирани от 50-те агенти на ГРУ, за които се твърди, че са влезли в Черна гора по онова време. Двамата отлетели за Русия от Белград в края на октомври 2016 г., ден след посещението в страната на тогавашния шеф на ФСБ Николай Патрушев.

Днес Черна гора е член на НАТО и се стреми към влизане в ЕС. Мило Джуканович бе избран тази година за президент. Разследването на опита за преврат продължава.

Ситуацията в страната обаче е несигурна, предупреждават експерти. ДФ продължава да бъде един от главните опозиционни блокове. Много хора предупреждават, че Русия и нейните антинатовски съюзници продължават да бъдат в състояние да дестабилизират региона.

"Рискът от руска намеса и дестабилизация на тези страни остава висок. Русия засилва ролята си на Балканите във вреда на интересите на тяхната сигурност", заяви пред "Нюзуик" Марк Симаковски - експерт по Русия в Атлантическия съвет във Вашингтон и бивш съветник в Пентагона.


Инцидент на платформата за добив на газ "Галата" е довел до разливане на токсична течност


Инцидент на платформата за добив на газ "Галата" е довел до разливане на токсична хидравлична течност във водите на Черно море, а властите няколо месеца не информирали за случая.

Това показва разследване на "Дневник", според което инцидентът е потвърден от Министерството на околната среда и водите. Аварията е станала на 30 януари, като първата официална информация за нея е оповстена едва през юни, след като от изданието отправили запитване.

От получената информация става ясно, че изпълнителната власт не разполага с информация по случая и три различн министерства предоставят разминаващи се твърдения.

От отговора на екоминистерството става ясно, че проверка за инцидента е била назначена едва след като от "Дневник" изпратили запитването си по случая. Проверката установила, че риболовен кораб с името Tais е навлязъл в забранения 500-метров периметър около сондажа и тръбопроводите. Тралът на кораба е разкъсал т.нар. контролна линия на дънните кранове на инсталацията за добив на газ, което е предизвикало загуба на налягане и теча на хидравлична течност. Според МОСВ вследствие на аварията в морето са се излели "не повече от 3 л."

Направена на 6 февруари подводна снимка обаче показва друго - течът продължава седмица след инцидента. Според анонимен източник става въпрос за изливане на течност с обем 200 и 300 л на ден.

Собственик на платформата "Галата" е регистрираното в Люксембург дружество Petroceltic Resources SARL. От там не са уведомили властите за инцидента, става ясно от отговора на МОСВ.

Според официалната информация на екоминистерството хидравличната течност, използвана в инсталацията на Petroceltic, е Transaqua HT2. Съгласно информационния лист на нейния производител "препаратът" не бил опасен за водни организми.
Проверката в документацията за характеристиките на течността обаче показва друго. Тя е достъпна онлайн и в нея е записано, че Transaqua HT2 е класифициран като опасен препарат, че е токсичен при поглъщане, че се разтваря във вода и може да причини увреждане на очите, бъбреците и централната нервна система.

Държавните тайни в леглото на репортерка: историята, която разтърси медиите във Вашингтон


Джеймс Уолф - вляво, Али Уаткинс - втората от дясно на ляво.
Али Уаткинс получава перлена гривна през май 2014 г., това са дните от последната й година в колежа. Дранкулка, която може да означава нещо повече от приятелство, но може и да не означава.

Госпожица Уаткинс, тогава 22-годишна стажантка в един от вашингтонските вестници на медийната група McClatchy, не е толкова изненадана от подаръка. Тя среща Джеймс Уолф, 57-годишен старши съветник към Комисията по разузнаване в Сената, докато търси сензационни новини в Капитолия.

Уолф се превръща в полезен източник, но от време на време той сякаш преследва други цели - например, когато ѝ подарява картичка за Свети Валентин.

Тогава Уаткинс обяснява на Уолф, че връзката им е строго професионална. Тя се посъветвала и с редактор от вестника, който ѝ казал, че щом подаръкът не e прекален, значи няма проблем.

Али Уаткинс решава да задържи перлената гривна.

3-годишната афера, която се завихря между младата репортерка и държавния служител с достъп до строго секретна информация, вече е част от разследване на федералните власти. Това разследване разтърси света на журналистите във Вашингтон и на източниците, на които те разчитат.

57-годишният Джеймс Уолф беше арестуван на 7 юни с обвинение, че е излъгал разследващите за контактите си с Али Уаткинс и с още 3 други журналистки. Имейлите на Уаткинс също са били конфискувани.
Към момента 26-годишната Али Уаткинс е репортер на Ню Йорк Таймс. Редакторите на вестника в момента проверяват нейната работа и дали аферата ѝ е повлияла на това, което отразява.

"Най-важният проблем в случая е конфискуването на личната кореспонденция на журналист, което ние осъждаме и смятаме, че всички американци трябва да бъдат притеснени за това", заявява Елийн Мърфи, говорител на Ню Йорк Таймс.

Разкритието за връзката между Уаткинс и Уолф шокира много журналисти, които през времето наблюдаваха младата репортерка да се издига от стажант до изгряваща звезда в отразяването на политиките в националната сигурност.

Аферата между двамата не пречи на журналистката да работи за няколко медии. Откакто Джеймс Уолф се среща с Уаткинс през 2013 г., тя пише периодично за Политико, Бъзфийд, Хъфингтън пост и Маклачи.

Миналата есен, когато Али Уаткинс къса с Уолф, за кратко тя започва връзка с друг член на Комисията по разузнаване. Тази афера приключва, тъй като двамата решават, че не търсят нищо сериозно.

Али Уаткинс е казала на свои приятели, че връзката ѝ с Уолф е започнала, след като е напуснала медийната група Маклачи през есента на 2014 г. В началото младата репортерка наложила някои правила: "Ти не си ми източник", карала се тя на Уолф и го прекъсвала, ако започне да говори за работа.

Уаткинс признава обаче, че понякога запомняла интересни факти, които Уолф споменавал, или клюки, които се разпространяват във Вашингтон.

Колегите на Уаткинс я описват като невероятен талант, който има най-разнообразни източници в правителството.

"Хората във Вашингтон са в най-разнообразни връзки. Опитваш се да ги направляваш, да поставяш стени, но не можеш да се преструваш, че не си човек. Али е страхотен репортер и вярвам в нейната преценка", заявява в интервю Раян Грим, бившият редактор на Уаткинс във в. Хъфингтън пост.

Фотофакт: Борисов се отчете пред празна зала в Европарламента


На тази дата: 4 юли 1961 г. Ядрена авария в Съветската подводница К-19

1961 г. Съветската подводница К-19 търпи ядрена авария. К-19 е първият съветски подводен атомен ракетоносец. Осем члена на екипажа умират в рамките на три седмици, получили чудовищните облъчвания от 6400 до 629 рентгена.

Строежът на 114-метровата подводница започва на 17 октомври 1958 г., а Държавната комисия подписва акта за приемането й на 12 ноември 1960 г. Подводницата притежава три ядрени ракети Р-13 (мощност 1 мегатон) и 20 торпеда. Способна е да плава автономно 50 дни и да измине 30 000 мили (над 55 000 км). Потапя се на дълбочини до 300 м.

При връщане в базата след участие в учението „Полярен кръг” на 70 мили от остров Ян Майен (между Гренландско и Норвежко море) аварира десният ядрен реактор. В 4.00 ч. в подводно положение и работа на двата реактора на мощност 35% вахтеният командир на групата за дистанционно управление на реакторите открива по контролния прибор падане на налягането в 1-ви контур на охлаждането на кърмовия реактор. Веднага е изключена аварийната защита на реактора.

В 4.22 ч. подводницата излиза в надводно положение и продължава движението си с вала на левия борд. След 30-40 минути от началото на аварията бързо започва да нараства гама активността. Положението допълнително се усложнява от повредената антена на радиостанцията. Оказва се, че при дългото плаване и пробиването на ледените блокове при изплаване тя е счупена и подводницата остава без връзка с брега.

Към 7.00 ч.е направен опит за аварийно промиване на реактора чрез магистралата за въздухоотделяне, обаче шлангът веднага се скъсва. Поредният опит за създаване на циркулация в 1-ви контур с помощта на главната циркулационна помпа довежда до нейното излизане от строя.

С героични усилия след монтиране на авариен тръбопровод отново е сглобена аварийна схема за обливане на реактора. Така температурата в активната зона към обед е снижена от 400 градуса до 330. Осмината членове на екипажа отлично са разбирали, че извършват саможертва.

В резултат от разхерметизацията на реактора и извършваните ремонтни дейности, а така също при източване на водата от реакторния отсек, радиационната обстановка на подводницата рязко се влошава, замърсяването се разпространява по целия кораб. Моряците, които не са заети със спасителните работи, са изкарани на горната палуба.

С помощта на радиопредавател с малък обхват К-19 изпраща сигнал за бедствието. Една от последните радиограми на командира капитан 2-и ранг Николай Затеев към брега е за разрешение личният състав да напусне авариралата подводница, но не получава отговор. В замяна на това в радиограмите бреговото командване дава съвети на облъчените моряци да се дават плодове, сокове, зеленчуци, но нищо от това не е в наличност на борда.

Командирът самостоятелно взема решение за евакуация на екипажа. Възниква обаче конфликт. Неколцина офицери застават срещу командира си Затеев заради решението му да потопи лодката и да евакуира екипажа на остров Ян Майен. В сложната ситуация той трябва да вземе твърди мерки, за да избегне избухването на бунт на борда на подводницата.

На аварийния сигнал се отзовават командирите на две дизелови подводници - С-270 и С-159. На своя отговорност и без разрешение от бреговото командване капитан 3-и ранг Жан Свербилов незабавно напуска района на учението и се насочва към бедстващата подводницата в условията на заформяща се буря.

За евакуацията спомага светлата полярна нощ. Денонощие след началото на аварията, около 4.00 ч. сутринта, болните и свободните от наряд моряци са прехвърлени на подводницата С-270, след това на С-159, а накрая се оказват на ескадрен миноносец. В случай на поява на чужди кораби и проявяване на интерес от тяхна страна, К-19 е подготвена за потопяване с две бойни торпеда.

При разследването на специалната правителствена комисия нередности в действията на екипажа и командира не са открити. Комисията установява, че причината е дребна на пръв поглед повреда - нарушена връзка между две тръби в първи контур на реактора.

Подводницата К-19 е взета на буксир и извлечена до базата й. Във ВМФ се оформя мнение тя да не бъде ремонтирана, но членовете на екипажа не се съгласяват. По собствена инициатива те педантично я дезактивират, като мият ръчно всеки квадратен сантиметър в продължение на половин година. След това в средата на декември е избуксирана в Северодвинск.

С правителствено решение от 30 януари 1962 г. е дадена за възстановителен ремонт със замяна на реакторния отсек. Освен това ракетите са заменени с по-модерните Р-21. На 15 октомври 1963 г. е спусната отново на вода. През следващите години изпълнява множество бойни дежурства с изпълнение на ракетни и торпедни стрелби.