Следващите бежанци ще дойдат заради сушата и жаждата

В един от най-горещите и най-сухи райони на Земята запасите от вода са толкова оскъдни, че тя трябва да бъде филтрирана от морето.

Близкият изток и Северна Африка (МЕНА) са регионите, където на водата не се гледа като на неизчерпаем ресурс. Там седемнадесет държави живеят с критичен недостиг на виталната течност според стандартите на ООН.

Точно както се случва, ако харчите пари от чужда банкова сметка, водата в тази част на света свършва по-бързо, отколкото могат да се попълнят запасите. Това означава, че страните от МЕНА живеят "със средства, които нямат".

Скорошен доклад на Световната банка потвърждава тенденцията като подчертава, че регионът отива от недостиг на питейна вода към криза с опасни размери.

Домът на 6% от населението на света разполага само с 1% от световните запаси питейна вода. Докладите посочват още, че тези държави трябва да предприемат критичен подход към това да намалят пропастта между търсенето и предлагането на чиста вода.

Да се сблъскаш с "абсолютен недостиг на вода"

За страните от МЕНА недостигът на вода е предизвикателство от стотици години. Днес бързото разрастване на населението и на икономиката, комбинирани с ефектите от климатичните промени, сред които дълготрайна суша, намаляване количеството валежи и почти моменталното изпаряване на водата задълбочават кризата.

Според Организацията по храните и земеделието към ООН през 2014-а общо 13 държави от региона попадат в категорията на "абсолютен недостиг на вода".

В такова положение изпадат държави, в които годишният запас от вода от природни източници падне под 500 кубични метра на човек. Това е количеството, което стига за битовите, земеделските и индустриалните нужди.

Седем от 13-те страни се намират на Арабския полуостров, известен със суровия си пуститен климат и минимално количество валежи.

Като резултат много от тези държави консумират повече вода, отколкото могат да си набавят.

Потребление, което не може да бъде задоволено

Според доклада на Световната банка непостоянният добив на вода се получава, когато тя бива извличана от източници като реките и подпочвени аквифери със скорост, която не позволява те да бъдат напълнени отново от дъждовете.

Когато се извлича повече вода, отколкото трябва, аквиферите започват да се рушат. Така се нарушава екосистема, в която всеки елемент зависи от останалите.

Въпреки това процесът не е необратим. Възможно е след година на интензивни дъждове аквиферите да се възобновят.

Непостоянният добив на вода е явление, срещано на Арабския полуостров, в Иран и в област Магреб. Но някои държави в Близкия изток са станали особено изобретателни в начините си за добиване на вода.

Да махнеш солта от морето

Един от популярните начини за добиване на вода в региона е да се отдели солта от морската вода. В държавите от МЕНА е концентриран почти половината от световния капацитет за обезсоляване на морска вода, превръщайки се и в един от най-големите пазари за дестилация.

Обезсоляването се практикува в 150 държави по света. Повече от 300 млн. души зависят от обезсолената морска вода за част от или за всичките си дневни нужди.

Дестилацията в Близкия изток обаче има много голям въглероден отпечатък, тъй като станциите за дестилация консумират огромни количества електроенергия. Тя от своя страна използва горива, които да изпарят и кондензират водата до пречистената й форма.

Към това се добавят и химикали, които след приключването на процеса се изхвърлят в морето и могат да увредят морската екосистема.

За да компенсират вредите върху околната среда, няколко амбициозни проекта в региона експериментират с дестилация, подхранвана от слънчева енергия, както и с дестилация от обратна осмоза - процес, който консумира по-малко енергия и който пречиства водата като я прекарва през полупропускаема мембрана.

Специалистите се надяват възобновяемите енергийни източници да направят процеса по-евтин и по-щадящ за природата.

Да си купиш изход от водната криза

Най-голямо количество обезсолена вода се произвежда в региона на Персийския залив, където държавите разчитат на 90% на нея за домакинските си нужди. При тях няма друга алтернатива.

Според мнозина обаче има и други начини за набавяне на питейна вода. Те включват пречистване на отпадъчните води и събиране на дъждовна вода - дейности, които изискват особено много средства.

Въпреки това крайно бедни страни като Йемен, Либия и западния бряг на ивицата Газа все още разчитат на вода от земните недра. По тези места цената за неадекватното водоснабдяване е особено висока. Това струва на региона над 23 млрд. долара годишно в икономически загуби.

В това число влизат разходите за здравеопазване, спадът в продуктивността заради здравословни проблеми и ранната смъртност.

Очаква се кризата за питейна вода в региона тепърва да се изостря. Световната банка посочва, че повишената конкуренция за добив на вода ще води и до политически конфликти.

Ако тенденцията се запази, 60% от МЕНА ще страда от екстремно висок недостиг на вода до 2040-а. До 2050-а недостигът на вода ще струва на региона 6 до 14% от брутния му вътрешен продукт.

Има три ясни стратегии за справяне с кризата.

Повишена ефективност на начините, по които се употребява водата; използване на водата за различни от настоящите цели и, трето, производство на повече вода от неконвенционални водни ресурси.

Докато недостигът на вода нараства, и трите стратегии могат да се окажат ключът към набавянето на вода за бъдещите поколения.

По CNN

На тази дата: 14 юли 1966 г. Ватикана отменя официално Индекса на забранените книги, въведен през 1557 г.

1966 г. Ватикана отменя официално Индекса на забранените книги, въведен през 1557 г. „Индекс на забранените книги” е списък с публикации, които Римокатолическата църква смята за опасни за себе си и за вярата на своите членове. Различните издания съдържат също правила за четенето, продажбата и цензурата на книги. Целта на списъка е да предотврати четенето на неморални или съдържащи теологични грешки книги.

Първият подобен списък е публикуван в Нидерландия през 1529 г., по-късно това става и във Венеция (1543 г.) и Париж (1551 г.). Първият римски „Индекс” е създаден при папа Павел IV (1557 г., 1559 г.). Този списък е приет като твърде строг и след Трентския събор папа Пий IV публикува „Тридентинския индекс” (1564 г.), който става основа за следващите списъци до 1897 г., когато папа Лъв XIII издава Index Leonianus.

Първите списъци са изготвяни от Върховната свещена конгрегация на Римската и Вселенска инквизиция (днес Конгрегация за доктрината на вярата). През 1571 г. е създадена специална Свещена конгрегация на Индекса, която има задачата да попълва и поддържа „Индекса на забранените книги”. Тази конгрегация е премахната през 1917 г., когато правилата за четене на книги са уредени с новия Codex Iuris Canonici и поддръжката на списъка отново е възложена на днешната Конгрегация за доктрината на вярата.

Индексът е редовно актуализиран до 1948 г. 32-рото издание съдържа 4000 заглавия, цензурирани по различни причини - ерес, неморалност, сексуални теми, политическа некоректност и други. Много явно атеистични книги не са включени в „Индекса”, тъй като, според решенията на Трентския събор, работи, критикуващи или осъждащи някоя част от католическата вяра, са считат за забранени без специално решение.

„Индексът на забранените книги” е отменен като официален задължителен документ на Римокатолическата църква след края на Втория ватикански събор през 1966 г.

Вицове, юли 2018 г.

Добро утро!

Мъж отива да търси работа в Канадските пощи. Интервюиращият го пита:

– Алергичен ли сте към нещо?

Мъжът отговаря:

– Да, към кофеин. Не мога да пия кафе.

- Ок, били ли сте някога на военна служба?

- Да, бил съм на една мисия в Афганистан.

Интервюиращият казва:

– Това ще ви донесе 5 допълнителни точки към характеристиката. А имате ли някаква степен на инвалидност?

– Да. Избухна бомба близо до мен и изгубих двата си тестиса.

Интервюиращият прави гримаса и вписва: инвалидност, получена при служба на Родината! Това носи допълнителни бонус точки. Окей. Според регламента имате достатъчно точки, за да ви назнача още сега. Нормалното ни работно време е от 8 сутринта до 4 следобед. Можете да започнете утре в 10 часа и да си планирате нещата всеки ден да идвате в 10.

Мъжът озадачено го пита:

– Щом работното време е от 8 до 4, защо да идвам в 10?

- Това е държавна работа. - казва интервюиращият. - Първите два часа пием кафе и си чешем топките. Няма смисъл да идваш преди 10.

***

- А как те пусна жена ти сам на кръчма?

- Приготвих й ваната и когато тя влезе в нея - я напълних с пяна!

- И това я спря да дойде с теб?

- Монтажната пяна може да спре много неща...

***

Вуте отива на съд...

Нане притеснено го пита:

- Вуте, а ако те осъдят и лежиш?!

- Я колко моа да лежим, они толко не могат да ми дадат...

***

Американците купили лиценз да произвеждат цигари "АРДА".

След  дълги, но неуспешни усилия да започнат производството им,

пращат писмо до Булгартабак:

Трудно, но успяхме да направим така, че като се извади цигарата

1/4 от тютюна да остане в пакета. Постигнахме също ефекта, след

запалване на цигарата тя да "цъфне като майска роза".

Но не можем да поставим онзи корен точно по средата.

Моля изпратете ни специалист.

***

Мъже в командировка…

Решили да се пошегуват с един от колегите си и преди тръгване към родния си град, му подхвърлили в куфара пачка презервативи…

Вкъщи, жена му разопакова багажа и …..ги намира!!! Ням въпрос в очите на съпругата, но колегата бързо реагирал:

– А, те на всички ни раздаваха, ама аз моите не съм ги използвал.

След това, цяла седмица, съпругите на другите колеги, ги подлагали на ежедневен разпит:

– Къде са ти презервативите от командировката?

Юнкер имал спазми от ишиас, не е бил пиян

Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер е имал спазми от ишиаса се, твърди говорител на комисията, съобщава БТА. Предположението, че Юнкер е бил пиян, било безвкусица.

"На никого не пожелавам подобна болка", заявил председателят, който взима лекарства и вече се чувства по-добре.

Говорител на Европейската комисия съобщи, че председателят на институцията Жан-Клод Юнкер е имал спазми от ишиаса си, когато се появи в сряда вечер на обществено събитие, неспособен да се държи на краката си.

"Юнкер е благодарен на премиерите на Холандия Марк Рюте и на Португалия Антониу Коща за оказаната подкрепа. Юнкер взима лекарства и се чувства по-добре", увери още говорителят.

По неговите думи председателят на ЕК ще продължи да работи усилено, както от началото на обществената си кариера. На никого не пожелавам да изпитва подобна болка, добави говорителят и съобщи, че в следващата седмица Юнкер се отправя на посещения в Пекин, Токио и Мадрид.

Говорителят определи предположенията, че Юнкер е пиян в този момент, като "безвкусица", обидни и нечестни. Той поясни, че на вечерята болките на Юнкер отшумели. Председателят на ЕК не е смесвал алкохол с обезболяващи средства или поне на мен не ми е известно, честно казано, добави още той.

Видео, което беше публикувано в четвъртък, от събитието, което се състоя ден по-рано, показва как 63-годишният Юнкер се опитва да запази равновесие, не винаги съвсем успешно, като непрекъснато някой от лидерите или съпругите им му помага и го крепи, за да не се стрололи, като сред най-активните са премиерът на Холандия и президентът на Украйна, отбелязва "Политико".

Холандският министър-председател Марк Рюте по-късно коментира пред белгийската медия  VRT: "Доколкото знам, той (Юнкер) няма сериозни здравословни проблеми, но от известно време има проблем с гърба си".

През юни пред ирландския парламент Юнкер обясни, че страда от sciatica (или ишиас, болка от притискане на седалищния нерв, която причинява сериозен дискомфорт и трудности) и това му създавало проблеми, когато върви.

Това се случи, след като с мъка изкачи няколко стъпала по пътя си към подиума на парламента в Дъблин. Тогава Юнкер обясни, че не е "пиян", но понякога има големи проблеми, когато върви.

Темата за предполагаемата привързаност на председателя на ЕК към спиртните напитка не е нова.

В интервю пред френски вестник през есента на 2016 г. бившият премиер на Люксембург реши да разсее съмненията. Но по време на обяда с журналиста на "Либерасион" Юнкер, докато обяснявал колко е натъжен от спекулациите около начина му на живот, успял да изпие четири чаши шампанско като хапнал само една салата.

През 2014 г. висши представители на Брюксел изразиха притеснения, че председателят на ЕК има проблеми с алкохола. Свръхжизнерадостният Юнкер, който приветстваше доста фриволно европейските лидери по време на среща на върха през май 2015 г. отново повдигна въпроси. Той обаче винаги е отхвърлял предположенията, че обича твърде много спиртните напитки.

В интервюто от 2016 г. той категорично отрича подобни предположения като казва, че единственият му проблем е с умората, която изпитва поякога след повече от 14 часа работа на ден.

"Мислите ли, че бих останал на тази работа, ако закусвам с коняк?", пита той в интервюто. "Може да простите на политик всичко друго, но не и алкохолизма", добавя той. И казва още: "Наистина се натъжавам и това дори доведе до въпроси от жена ми дали я лъжа, защото вкъщи никога не пия".

Фотофакт: Готварска рецепта в бюджетната комисия на парламента

На необичайна находка се натъкна икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика по време на заседание на парламентарната комисия по финанси, която вчера обсъждаше повишаването на акциза за бездимните цигари.

Той сподели във Фейсбук снимка на дъска, която се намира в залата, на гърба на която има написана готварска рецепта. "Бюджетна комисия... извадили са дъска (кой знае защо), а това пише отзад и не се вижда от хората", коментира той.

На гърба на дъската пише: "200 гр брашно, 1 пакетче суха мая, 100 мл топла вода, 1 ч.л. сол, 1 к.л. захар (в маята+водата), 4 с.л. олио (в брашното) за тестото. 3-4 глави лук, нарязан на лунички, бекон- задушават се + червен и черен пипер на вкус. 2 яйца, 100 мл течна сметана + настърган кашкавал. Пече се на 220 градуса при предварително загрята фурна около 35-40 минути".

Какво ли са готвили депутатите, се питат потребителите във Фейсбук.

Петък 13-ти е !

Петък 13-ти, наричан още "черен петък", от незапомнени времена досега продължава да предизвиква у много хора неясното усещане на първичен страх.

Произход

Изследователи все още търсят корените на суеверията за "черния петък". Съществуват няколко хипотези: На тайната вечеря присъстват общо 13 души - Исус и 12-те апостоли. И до днес у много народи съществува поверието 13 души да не сядат заедно на маса. Предателят Юда идва последен, тринадесети. Други припомнят, че Спасителят е разпънат именно в петък. Суеверието вероятно има връзка и с лунно-слънчевия календар, който трябва да има по 13 месеца в някои години, докато Григорианският и лунният ислямски календар винаги имат по 12 месеца в годината. Според други лошата си слава числото 13 дължи на древен скандинавски мит. 12 богове празнували във Валхала, домът на бог Один. Пакостливият бог на злото и огъня Локи нахълтал неканен на празненството като 13-и гост и коварно убил със стрела от имел бога на радостта Балдер. Земята потънала в мрак и траур.

В по-ново време ясно се откроява датата 13 октомври 1307 година, когато по нареждане на френския крал Филип IV и папа Климент V биват арестувани Жак дьо Моле, Великият Магистър на Ордена на тамплиерите, и хиляди рицари от ордена. Подложени на ужасни изтезания, те направили самопризнания по обвиненията в ерес, содомия и всякакви други престъпления. Стотици били изгорени на клада, други били екзекутирани по-късно. От този ден нататък петък, 13-и е смятан за лош и нещастен ден от последователите на тамплиерите. В древен Рим магьосниците се събирали на групи от 12. Вярвали, че 13-ят в групата е самият дявол. Според нумеролозите числото 13 "страда" заради неговата позиция след 12. Има 12 месеца в година, 12 зодиакални знаци, 12 богове на Олимп, 12 племена на Израел, 12 апостоли на Исус. В картите Таро 13-ата е картата на смъртта.

Интересни факти

Страхът от числото 13 е силен и днес. Повече от 80 процента от небостъргачите нямат 13-ти етаж. Много летища пропускат 13-ата писта. Немалко хотели са без 13-и етаж или 13-та стая. Във Формула 1 няма болид с номер 13. Улиците във Флоренция нямат номер 13. 12 и половина или 12А звучи доста по-нестресиращо. На 13 април 1970 г. експлозия на кислороден резервоар обърква плановете на совалката Аполо 13 за кацане на Луната. Совалката е изстреляна от ракетна площадка номер 39 (13 х 3). Екипажът, оцелял по чудо, се завръща на Земята. Любителите на цифрите ясно съзират черна прокоба - сумата от цифрите в датата на излитане на ракетата, изписана по начина, възприет в САЩ (4-11-70), е 13. Часът на изстрелване на Аполо 13 е 13:13 американско време. Имената на някои от най-известните серийни убийци съдържат по 13 букви: Jack the Ripper, John Wayne Gacy, Charles Manson, Jeffrey Dahmer, Theodore (Ted) Bundy.

На 13-ти февруари 2009 г. в САЩ фалираха поредните четири банки, с което общият брой на обявилите банкрут от началото на годината финансови институции отвъд океана достигна 13. Неслучайно на тази дата мнозина са така парализирани от страх, че дори не стават от леглото. Други отказват да летят със самолет, да пътуват въобще, трети отлагат покупката на жилище. Ресторанти и увеселителни заведения остават полупразни. Изчислено е, че на този ден само в САЩ бизнесът губи между 800 и 900 милиона долара, тъй като много хора просто не отиват на работа.

Експертно мнение

Доналд Доси, основател на Центъра за управление на стреса и Института по фобиите в Ашвил, Северна Каролина, казва, че страхът от петък, 13-ти измъчва между 17 и 21 милиона американци. Симптомите варират от умерена тревога до тотална паника. Психолози са установили, че хората, които се считат за нещастни, е по-вероятно да вярват в суеверия, свързани с лошия късмет. Една четвърт от анкетирани свързват числото 13 с лошия късмет. Именно тази група хора е най-вероятно да бъдат разтревожени в дни като петък, 13-ти.

На тази дата: 13 юли 1878 г. Подписан е Берлинският договор

1878 г. подписан е Берлинският договор. Документът урежда отношенията на Балканите след Руско-турската война (1877-1878).

Документът се състои от 64 члена и практичеси унищожава разпоредбите на Санстефанския мирен договор от 3 март 1878 г. между Русия и Османската империя. Санстефанският договор между Русия и Султана предвижда да се възстанови Българската държава на широка етническа територия. Дава и теоретична независимост под протекцията на Русия и намаляването на европейска Турция до тясна ивица територия.

Великите сили не позволяват това да се случи. Целта е да не се позволи на Русия да разшири сферата си на влияние до Средиземно море. Великобритания, Австро-Унгария и Германия се намесват и свикват Берлинския конгрес. Възстановяват голяма част от Османската империя и остават малки, слаби буферни държави на Балканския полуостров. Сърбия, Черна гора и Румъния получават пълна независимост от Османската империя.

Берлинският договор става основа не само за международното положение на Балканите през следващите три десетилетия. Балканите се превръщат във възел от международни противоречия. Някои негови клаузи са променени още при Съединението на Княжество България с Източна Румелия (6 септември 1885 г.). Част от системата, установена с договора, е напълно разрушена на 22 септември 1908 г., когато България обявява независимостта, а Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина, покрай благоприятно условие възникнало в Османската империя, където е налице Младотурската революция.

Вицове, юли 2018 г.

Възхитителен женски диалог:

- Господи, какво да му кажа?!

- Ами...кажи му истината!

- Коя истина ма...

- Не знам...измисли нещо!

***

Това дето, ако не отидеш при планината, планината идва при теб - за морето важи ли?

***

- Чу ли новината, в България ще има платени магистрали. И щели да бъдат два пъти по евтини от безплатните.

- А това как?

- На платените пътища нямало да има катаджии!

***

Всяка жена се състои от прелести и претенции... Умните успяват да запазят баланса!

***

- Маце, имам два билета за концерт на Веско Маринов!

- Еха, блазе ти... два пъти ще ходиш!

"Къщата в Барселона", "манекенката в нея" и Бойко

Премиерът Бойко Борисов отрече напълно твърденията от въртящото се в последните четири дни в социалната мрежа "Фейсбук" видео с анонимен автор, в което през описани свързаности се стига до внушението, че министър-председателят е купил за манекенката Борислава Йовчева къща за 2.9 млн. евро в Барселона, където тя живее с шестгодишната си дъщеря и родителите си.

Видеото се появи на 7 юли на страницата на създадената същия ден Фейсбук група "Да спрем разграбването на България" и за четири дни натрупа близо 350 хил. гледания. Внушението за връзката между Борисов и Йовчева се базира на слухове, които трудно могат да бъдат потвърдени и проверени, част от изнесената фактология в него обаче отговаря на истината. Вчера от анонимен мейл до медиите бяха изпратени и копия на цитираните в клипа документи.

Борисов не е коментирал пред журналисти видеото, както направи преди две седмици, когато анонимен сайт съобщи, че си е купил остров в Гърция . Отговорът му беше представен в извънреден брой на предаването на Сашо Диков по телевизия "Евроком" късно във вторник вечер (10 юли). Премиерът казва, че не е запознат с видеото. А на изпратените от Диков въпроси, които са основно познава ли Борислава Йовчева и за отношенията му с нея, Борисов отговаря писмено с лаконичното "Не". На питането да коментира цитираните във видеото имена и фирми и връзки с тях, премиерът пише само "Фалшиви новини вече не коментирам. Скалъпената история с гръцкия остров ми е обеца на ухото".

В телефонно интервю, излъчено на запис в предаването, Асен Чаушев, представен във видеото като бивш дългогодишен високопоставен служител на "Лукойл", който е купил къщата в Барселона, също отрече Борисов да има нещо общо и заяви, че случаят е личен, а произходът на средствата - деклариран.

Къща в Барселона беше спомената за първи път в запис, публикуван от сайта "Биволъ" през януари 2016 г. Той съдържаше част от разговор между съдиите Румяна Ченалова, Владимира Янева и столичния адвокат Момчил Мондешки. В него Янева казва, че Бойко Борисов е купил за 1.5 млн. евро къща в Барселона на жена, с която е бил в близки отношения, без да се споменава име.

Ето какви са потвърдените до момента факти от видеото:

За къщата

Къщата, посочена във видеото като дом на бившата "Мис Бикини"` 2006 Борислава Йовчева, действително съществува и се намира на посочения адрес.

През ноември 2012 г. в Барселона е учредена фирмата Numin Invest Sl. Седалището съвпада с това на дружество, чийто бизнес е да регистрира компании. Капиталът е 3 хил. евро. През февруари 2013 г. Борислава Йовчева влиза в управлението й, а адресът на дружеството се променя, като при проверка в Google street view съвпада с показаната в клипа къща. На 31 май 2013 г. капиталът на дружеството е увеличен с 2.9 млн. евро и в него влиза друг акционер, като според изпратените до медиите документи това е станало чрез апорт на къщата. След няколко месеца Борислава Йовчева излиза от управлението на Numin Invest Sl. и на нейно място е назначен баща ѝ.

Пред "Евроком" Александър Чаушев заяви, че къщата е негова и е придобита напълно законно, но отказва да отговори откъде са парите, с които е купена с думите: "Няма да ви отговоря на този въпрос, защото е страшно некоректен. Не се задават такива въпроси в цивилизованите общества - за пари. Важно е да са платени данъците и да няма престъпление, за което гарантирам". Чаушев отказва да отговори и дали Йовчева живее в имота с аргумента, че това е личен въпрос.

Фирма с 1.7 млн. евро капитал от офшорка

Другото дружество, посочено във видеото, е Ema Bgs SL. То е основано през юли 2013 г. и е на същия адрес, на който е къщата. Негов управител е бащата на Борислава Йовчева - Георги Йовчев. През 2015 г. капиталът на дружеството в вдиган два пъти - веднъж с 1 млн. евро, а втория път - със 750 хил. евро, а в управлението му влиза жена с името Силвия Николова.

Според изпратените документи и видеото вдигането на капитала е станало с вноски от кипърското дружество Palms Enterprises, чийто пълномощник е посочваният за близък до ГЕРБ бизнесмен Йордан Христов, който е в общи дружества със Силвия Николова. Palms Enterprises e съсобственик с община Приморско в дружеството "Спортни имоти Приморско" АД. В управлението на същото дружество от 2008 до 2011 г. е влизал близкият до Бойко Борисов бизнесмен Иван Саздов. "Капитал" съобщава, че Йордан Христов е търсен за коментар на мобилния му телефон, но не е отговорил.

ЕТО И ВИДЕОТО:

Защо Сараево не иска паметник на своите Ромео и Жулиета

Мериам е разказвала историята за босненските Ромео и Жулиета толкова много пъти, че отдавна е изгубила броя. 33-годишната екскурзоводка често води туристите край моста, на който Бошко Бркич и Адмира Исмич са разстреляни през май 1993 г.

И двамата са на по 25 години, влюбени от училищните години, искат само да избягат от кошмара на гражданската война и обсадата в столицата на Босна. Адмира е босненска мюсюлманка, а Бошко - православен християнин от сръбски произход.

Мериам държи снимка на младата двойка, а гласът й хрипти, докато описва как снайперисти ги разстрелват при опита им да избягат през моста на територията, контролирана от босненските сърби.

Бркич умира на място. Исмич е простреляна фатално, но успява да пропълзи до тялото на своя любим и го прегръща. Умира няколко минути по-късно. Телата им, вплетени в последната прегръдка остават на асфалта в незапомнената жега в продължение на повече от седмица.

Докато ги пазим в спомените си, тяхната жертва не е напразна, казва Мериам. Много от хората в Сараево и в цяла бивша Югославия - независимо от етническия им произход - са привързани към историята на Адмира и Бошко. Определено не са я забравили. За тях този трагичен случай е символ на безвъзвратно загубената предвоенна невинност - период на взаимна толерантност и спокойствие, когато националистите все още не бяха дошли на власт.

Да почиташ миналото в съвременна Босна обаче не е лесна задача.

Въпреки че историята на "Ромео и Жулиета от Сараево" се е превърнала в емблема на града, никъде няма да намерите мемориал в памет на убитите влюбени в близост до моста. Много от местните жители са убедени, че няма нужда да им се вдига паметник - това не винаги е най-добрият начин да пазиш историята.

Случаят с Бркич и Исмич става популярен по света благодарение на американския журналист Кърт Шорк, кореспондент на Ройтерс в окупираната босненска столица, който описва трагичната им съдба няколко дни след разстрела.

"Бошко е с лице към земята, дясната му ръка е извита странно назад. Адмира лежи до своя любим, лявата й ръка е простряна на гърба му", пише Шорк на 23 май 1993. Една година по-късно тяхната история е превърната в документален филм "Ромео и Жулиета от Сараево" в съвместна продукция на PBS, Канадската телевизия и WDR Германия.

Като сърбин в град с преобладаващо мюсюлманско население, Бошко все по-често става жертва на гнева на съседите си, докато силите на босненските сърби не спират да обстрелват Сараево. Снарядите поразяват и разрушават апартамента, който самият той споделя с майка си. Когато получава призовка да се яви в полицейското управление, ръководено от бошняците, Бркич се опасява, че предстои най-лошото.

Дядо му изчезва безследно по време на Втората световна война, след като изпълнява подобна заповед. Бошко не желае да последва съдбата му. Заедно с Адмира решават да избягат от Сараево към територията, контролирана от босненските сърби.

Адмира оставя бележка на майка си в онази сутрин: "Мила мамо, изглежда, че най-после ще си тръгнем тази вечер. Каквото и да стане, ще е по Божията воля. Всичко ще бъде наред, все едно войната никога не се е случвала".

Малко по-късно в този ден Исмич и Бркич са убити на моста. Все още не е ясно кой точно е изстрелял фаталните куршуми.

След войната Адмира и Бошко са погребани един до друг в гробище в Сараево, редом до други жертви на обсадата и недалеч от кафенето, в което се срещат за първи път.

Репортерът Кърт Шорк умира през 2000 г., застрелян в Сиера Леоне по време на отразяване на поредната брутална гражданска война. Близките му изпълняват волята от завещанието му и погребват половината от праха му близо до гробовете на Бошко и Адмира в Сараево.

Медиите от цяла бивша Югославия преразказват историята им всяка година. Коментарите на читателите често са пропити с носталгия. За хората сараевските Ромео и Жулиета са "пример на истинската любов", кара ги да се просълзяват от съжаление за загубата на "чистите и невинни" млади хора, съсипани от войната. Някои ги наричат "символ на Босна и Херцеговина, на съвместното съжителство между етносите".

И все пак - на моста, където тя и той прекарват последните си мигове заедно, нищо не подсказва за трагедията им. Няма почти никакви сериозни кампании за поставяне на мемориална плоча, паметник или друг белег за публично почитане на паметта им. Политологът от Университета в Сараево проф. Незрук Чурак казва, че се опитва да убеди политиците да обявят ден в памет на всички смели хора като Адмира и Бошко.

Но докато някои жители на столицата са склонни да приемат идеята за публичен мемориал, други реагират на предложението с презрение.

Много от онези, които са преживели окупацията на Сараево по време на войната, се боят, че поредният паметник на кървавото минало на града само ще задълбочи болезнените рани на обществото.

Има и гласове от страна на националистите-бошняци, които наричат Бошко Бркич "предател", беглец от собствената си общност. Част от коментаторите смятат за необяснимо защо историята на Адмира и Бошко заслужава повече внимание от трагедията на хилядите мъже и жени, убити в домовете си или по улиците на Сараево при не по-малко сурови и тежки обстоятелства.

През 2012 г. когато градът отбелязва 20-та годишнина от началото на окупацията, група артисти решават да организират акция в памет на убитите. По продължението на централната улица на Сараево са подредени 11541 червени стола - символи на всеки човек, загубил живота си в града. Сред тях има 643 по-малки столчета, които представляват избитите деца.

Това е първият случай, в който хората осмислят огромното варварство на войната, поразила родния им град преди две десетилетия. Гледката на червената линия е толкова болезнена, че много от жителите на града предпочитат да не си причиняват повече публични напомняния за смъртта на близките им.

Мостът, на който умират Адмира и Бошко, вече е кръстен на името на Суада Дилберович и Олга Сучич, първите две жертви на окупацията. Има толкова много истории като техните, че припомнянето на всяка една от тях е не само невъзможно, а и нежелателно.

Етническият мир в Сараево може да се окаже отново под риск от разпад заради незабравените спомени от войната и натиска на туристическата индустрия, която "продава" страданията на местните хора пред любопитните туристи.

"Все едно да брандираме Сараево като едно огромно гробище, обитавано от хора", казва Предраг Койович, лидер на местната "Наша партия".

Въпросът как е най-добре да се почита паметта на Бркич и Исмич се случва в момент, в който мнозина се страхуват, че самата Босна скоро може да остане в историята.

През октомври са насрочени нови избори, но електоралното законодателство на страната остава нереформирано. През 2016 г. политик от босненското хърватско малцинство се жалва пред съда, че назначението на хървати в предимно бошняшки региони нарушава правата на етническата им група за представителство според Дейтънското мирно споразумение от 1995 г.

Анекс към този договор в момента служи като конституция на Босна, като разделя всички нива на управление между трите народа на страната.

През декември 2016 г. Конституционният съд на Босна се съгласи с жалбата и призова за разписването на ново изборно законодателство. Хърватският представител в тричленното президентство на страната Драган Чович прокара версия на закона, която според някои критици заплашва да създаде трета териториална единица за етническите хървати в страната. Наблюдателите се притесняват, че това може да наруши крехкия баланс между двете съществуващи единици - доминираната от бошняци и босненски хървати Република Босна и Херцеговина, и Република Сръбска, управлявана от проруския президент Мирослав Додик, който не крие интереса си от разделяне и разпад на Босна.

Ето защо историята на Бркич и Исмич не е просто въпрос на това дали миналото трябва да се помни или да се забрави.

Проблемът е дали реакцията на колективните травми чрез издигането на паметници и мемориали е най-добрият начин за създаване на ново бъдеще върху руините на войната, която все още преследва спомените на местните хора.

А и опитите за официализиране на почитта към Бошко и Адмира може да се окаже най-голямата обида към паметта им.

Както казва френският историк Пиер Нора, историята се реконструира в настоящето, за да покаже миналото, което вече не съществува. Ако убитите влюбени се превърнат в история, монументализирана с официална правителствена санкция, техният пример за мултикултурна и мултирелигиозна Босна ще остане завинаги в миналото, вместо да се превърне в символ на обществото, което модерна Босна би могла да бъде.

по Foreign Policy