На 17 юли 813 г. Крум се разположил пред стените на Константинопол. Това е първият в историята опит на българите да превземат столицата на Източната Римска империя.
Блокирани били всички изходи на Константинопол към континента – от Влахерните до Златните врати. Но българският владетел не бил уверен в успеха на щурм срещу Константиновия град. Затова отново предложил мир при условията на договора от 717 г. Освен това поискал много злато и скъпи дрехи, няколко отбрани моми за наложници и правото да забие копието си в Златните врати.
Какво го е подтикнало да предложи мир отново, въпреки многобройните победи и очевидната слабост на империята, чиято войска изпитва панически ужас от българите?
Крум бил отлично запознат с непристъпността на имперската столица. Освен това, промяната на престола, където вместо страхливия Михаил Рангаве вече стоял решителният и опитен във военното дело доскорошен стратег Лъв Арменец, затвърдили убеждението на кана, че все още не е време да щурмува Константинопол.
Затова българският владетел предпочел да си тръгне като победител и да продиктува условията на мира.
Сега ромеите решили да вкарат в действие своето изпитано оръжие – коварството.
Те привидно приели условията, но замислили вероломно да убият страшния български кан от засада.
Уговорили среща край Златния рог, на която Крум дошъл със своя логотет (вероятно става дума за кавкана) и зет си Константин Пацик – ромей по произход, женен за сестрата на българския владетел. Сред ромейската делегация не бил императорът.
Подаден бил знак към чакащите в засада стрелци. Българите прозрели коварния капан и наобиколили кана, за да го предпазят с телата си. Крум се метнал връз коня и препуснал. Ромеите го обсипали със стрели, като били сигурни, че са го ранили.
От стените на Константинопол се разнесли тържествуващи викове: „Кръстът победи!”. Тримата чиготи и кавханът били убити на място, а Константин Пацик и сина му – заловени живи.
Крум оцелял след засадата. Коварното покушение и посегателство върху неприкосновеността на преговарящите изпълнили българския владетел с гняв и ярост. Той решил жестоко да отмъсти на ромеите.
Българите опустошили околностите на Константинопол. Ограбили и превърнали в развалини дворци, къщи, църкви и предградия извън градските стени. Пленените ромейски войници били избивани, както и мнозина от цивилните граждани.
Войските на кана преминали по цялото крайбрежие на Златния рог, изгорили всички магазини със стока там и се сдобили с богата плячка. След това български отреди нахлули по северния бряг на Мраморно море, като „предавали всичко на огън”.
Разрушени били крепостите Атира, Силиврия, Даноис, Редесто (дн. Родосто), Априс и много други твърдини навътре в страната, пише хронистът. След това българите отишли на планината Ган (дн. Текирдаг, която върви паралелно със западния бряг на Мраморно море и свършва с Галиполския полуостров).
Тук се криело побягналото от Тракия многобройно население. Българите избили мъжете, а жените и децата заедно с добитъка откарали в плен. Войската на Крум се върнала назад по течението на р. Хебър (Марица) като по пътя си разрушавала всички крепости – малки и големи, и се спряла под Одрин, който бил обсаден от брата на Крум.
След устремен щурм градът паднал – за пръв път в историята в български ръце.
Наближаващата зима станала причина Крум да се прибере у дома. Но той се готвел за нов поход, привлякъл на своя страна „всички славини” и покорените от него авари.
Българският владетел вече се чувствал уверен в силите си да превземе столицата на Източната Римска империя. Фактът, че през 812 и 813 г. българските войски са нахлули в Тракия, а не в Македония показва, че разширението на югозапад е било вече второстепенна цел на Крум.
Освен това не се споменава в исканията за условия на мирния договор той да е настоявал за признаване на царската му титла и достойнство. Защото е възнамерявал да си ги вземе сам. Дори нещо повече...
Мечтата на Крум е била да превземе Константиновия град и да седне на трона като василевс на Източната Римска империя. Уви, съдбата, или Божието провидение, както пишат хронистите, не са отредили това да се случи.
