Вицове - само сока, юли 2018 г.

Когато московчани не ходят на море, морето идва при тях.

 "Стоя си днес в един луксозен био магазин и гледам стръкове люцерна на прах от 250 грама за16,50 лв. Викам си:

- Б*х мама му, на село козътъ в какъв лукс е живяла!

***

Най-отговорната нация са шотландците. Там не можеш да видиш никой да си го премести от левия в десния крачол... стабилни, отговорни хора!

***

Канибал се върти, не може да заспи и си мисли:

– Кой съм аз? Защо ме има на този свят?

Жена му:

– Казвах ти, не яж интелектуалци днес!

***

Никога не вбесявай българска жена... тя помни даже неща, които още не са се случили!

***

Егати времето! Лягаш си, егати студа! Спиш ли повече от 8 часа, егати жегата...

Любопитно: Индианец живее 22 години съвсем сам в джунглите на Амазония

Индианец живее съвсем сам в джунглите на Амазония вече 22 години, пише в. "Гардиън".

Той бе заснет отблизо от служители на ФУНАИ - бразилската Национална индианцса фондация. На записа се вижда мъж на около 50 години, полугол и сечащ дърво с брадва. Той изглежда в отлично здраве.

"Той се чувства много добре, ловува, отглежда папая и пшеница", сподели Алдаир Алгайер - регионален координатор на ФУНАИ в северозападния бразилски щат Рондония, граничещ с Боливия.

Наричат го "индианецът в дупката". Смята се, че той е единственият жив днес представител на едно от най-изолираните племена в региона. Човекът оцелява с лов на глигани, птици и маймуни. Единственото му ловно оръжие са лъкът и стрелите. Също така той хваща жертвите си в капани, като изкопава дупки и слага в тях заострени колчета.

Индианското население в района е избито или прогонено през 70-те и 80-те г. на ХХ век от дървосекачи, фермери и бандити, дошли да заграбват земите там. Група от шестима индианци, успели да оцелеят, била убита от фермери през 1995 г.

Предполага се, че оцелелият е един от тези хора. Той бил забелязан през 1996 г. и оттогава през повечето време е под наблюдението на ФУНАИ.

Политиката на тази фондация е да избягва контакти с изолирани групи и да се грижи за опазването на района. През 2015 г. бе открит индиански резерват край селището Тамару. Специално за обитателите били оставени брадви мачетета и посети зърнени култури.

"Индианецът в дупката" обаче не иска да има никакъв допир с цивилизацията, изтъква Алдаир Алгайер.

"Разбирам го напълно. Това е неговата съпротива и омраза. Трябва да се съобразяваме с това какво е преживял", изтъква координаторът.

Човекът живее на площ от 800 декара гори, които законът пази от унищожаване. Всички около тях е застроено с ферми.

Според ФУНАИ има 113 изолирани племена, които живеят в Амазония, без да поддържат никакви контакти с външния свят. Потвърдено е съществуването на 27 от тях.

Такива племена има също в съседните Боливия, Перу, Еквадор и Колумбия. Всички те се препитават с лов, като оръжията им са лъкове и стрели.

На тази дата: 22 юли 1934 г. Българка слага край на бандата на Джон Дилинджър

1934 г. агенти на ФБР застрелват гангстера Джон Дилинджър. Прочутият американски банков обирджия и гангстер е убит при излизане от кино в Чикаго.

Дилинджър е роден на 22 юни 1903 г. в Индианаполис в семейството на бакалин. Майка му умира точно преди четвъртия му рожден ден и с възпитанието на малкия Още в училище малкият Джон постоянно се замесва в неприятности - побои, дребни кражби, тормоз на по-малките ученици. Баща му в опит да отклони сина си от „лошото влияние на големия град” мести семейството си в Муурсвил, Индиана, но въпреки спокойната провинциална среда, поведението на Дилинджър не се променя съществено.

През 1922 г. е арестуван за кражба на кола. Началото на Великата депресия през 1929 г. съвсем намалява свободните работни места и безпаричието тласка Дилинджър и неговия приятел Ед Сингълтън към въоръжен грабеж. Двамата обират местна бакалия и задигат общо 120 долара. На следващия ден са заловени и Дилинджър по съвет на баща си се признава за виновен. Осъден е на 10 до 20 години затвор.

Дилинджър изтърпява присъдата си в щатския затвор на Индиана в Мичиган сити. Там се сприятелява с известни банкови обирджии, които подробно му разкриват тайните на занаята и дори планират съвместни акции, когато излязат навън.

Дилинджър е освободен на 10 май 1933 г. и веднага се заема с реализацията на плановете си. На 22 септември обира първата си банка в Блъфтън, Охайо. В следващите месеци Дилинджър и неговата банда обират повече от дузина банки, събирайки по неофициални данни над 300 000 долара.

ФБР обявява Дилинджър и бандата му за „обществени врагове номер 1” и сформират специален екип за залавянето им. Примката около тях скоро се затяга и бандата напуска на юг базата си в Чикаго, в опит да избяга в Мексико.

В началото на 1934 г., докато се укриват в Тусон, Аризона, избухва пожар в хотела им. Принудени да напуснат спешно сградата, те изоставят багажа си, в който има няколко автомата и револвери. Пожарникарите съобщават за това в полицията и на 25 януари 1934 г. петима от бандата, сред които и Дилинджър, са арестувани.

Дилинджър е преместен в Краун Пойнт, Индиана, където да бъде съден за престъпленията си, но не остава дълго в затвора. В затворническата работилница той изработва фалшив пистолет от парче дърво и с негова помощ измамва охраната да отвори вратата на килията. От паркинга на затвора, Дилинджър открадва чисто новата кола на шерифа на града, с която бяга в Чикаго.

В любимия си град Дилинджър заживява с новата си приятелка. На 30 март 1934 г. квартирата, където се крият заедно с други членове на бандата, е атакувана от ФБР. При престрелката е убит агент на ФБР, а самият Дилинджър е ранен, но отново успява да избяга.

През лятото на 1934 г. ФБР окончателно изгубва всякаква следа към Дилинджър. Той е успял да се промъкне незабелязано в Чикаго и води анонимен живот в големия метрополис. Работи като чиновник и има нова приятелка - проститутка, която не знае бурното му минало.

Спокойният му живот обаче приключва на 21 юли, когато Ана Кумпанаш заплашена от депортация от имиграционните власти, се обръща към ФБР. Тя твърди, че знае къде се укрива Дилинджър и иска съдействие от властите в замяна на разрешение за постоянен престой в САЩ. След съгласието на ФБР, тя разкрива, че той излиза с нейна колежка проститутка и на следващата вечер тя заедно с двойката ще ходи на кино. Задействана е светкавична операция за залавянето на Дилинджър.

На 22 юли вечерта Дилинджър в компанията на двете дами посещава кино „Биограф” в северната част на Чикаго. При излизането от салона след прожекцията, той забелязва агентите на ФБР и прави опит да извади оръжието си. но трима агенти стрелят светкавично общо пет пъти и улучват Дилинджър отзад.

Българка слага край на бандата на Дилинджър

Нашенката е смятана за румънка и до ден днешен, но всъщност е родена в Добрич.

На 22 юли 1934 година на „Линкълн Авеню" в Чикаго трима мъже в сив крайслер внимателно наблюдават изхода на кино „Байограф". Зад волана е Мелвил Първис, шеф на бюрото на ФБР в Чикаго. На задната седалка – най-добрите стрелци на централата на Вашингтон – Коули и Холис. В ръцете им – „Смит и Уесън". На изхода се появяват първите зрители. Двамата стрелци освобождават предпазителите.

Първис включва на първа скорост. Трябва да се приближат максимално до обекта. Днес тримата трябва да вярват в историята – съдбата им е отредила да ликвидират враг номер едно на Америка. Джон Дилинджър със своите 66 обира на банки и задигнати 7 милиона долара (покупателната им стойност в днешно изражение надхвърля 160 милиона!) е най-популярният гангстер в САЩ. И в света.

Коули пръв забелязва червената шапчица на Анна Сейдж, жената, която преди два дни се е явила в Бюрото в Чикаго и е заявила, че ще посочи Дилинджър на агентите. Виждат и блондинката, която е новата приятелка на бандита – Поли Хамилтън. Двамата стрелци обаче са изненадани. Мъжът между двете жени няма нищо общо с образа, познат на цяла Америка, известен повече от холивудска знаменитост. Този човек носи сламена шапка, очила със златна рамка – чиста проба имитация, най-обикновен костюм конфекция... Стрелците се споглеждат – грешка?! Такава не могат да си позволят. Общественото мнение в Щатите отдавна е настръхнало срещу все избързващите полицаи – откакто за гангстера е обявен „лов без милосърдие", из страната са паднали убити неколцина невинни граждани само защото приличали на Дилинджър.

Но Анна Сейдж изпуска кърпичката си – уговореният с Първис знак, че това е бандитът. Тя прави и следващото договорено действие – изостава с три-четири крачки от спътниците си. Вече не може да има колебание и стрелците излизат от колата. Холис изважда свирка и дава сигнал на двайсетината преоблечени полицаи, дебнещи наоколо. Бандитът тутакси изважда револвер. От два метра Коули изпразва целия пълнител в тялото му. Стреля и Холис. Дилиджър е надупчен с 12 куршума. Изпуска пистолета, навежда се, повдига го и това е последният му жест. Настъпва краят на най-голямата гангстерска легенда в света.

Вицове - само сока, юли 2018 г.

Качва снимка с гаджето си и пише "моят свят"....Между другото това е петият и свят за 3 месеца. Явно си прави слънчева система.

***

Уикенд! - изкрещя мозъкът и отнесе дупето в неизвестна посока...

***

Спира ме стара циганка на пътя и ми казва:

- Ще си намериш умен, красив, добър...

- Мисля си - Куче ще да е...

***

200 грама водка се разтварят внимателно в 2 капки вода: 3 пъти на ден...

***

Катаджията: – Вие знака 40 километра в час видяхте ли? – Видях го? – А защо карате със 100 лева повече?

Любопитно: Най-умният човек на планетата

Уилям Джеймс Сидис (роден на 1 април 1898 г.) е абсолютен рекордьор с гигантското IQ равнище между 250 и 300. На 5-годишна възраст той използва пишеща машина и се научава да говори латински, гръцки, руски, френски, немски и иврит. На 6-годишна възраст му е бил отказан прием в Харвард, под предтекст, че е бил прекалено емоционално незрял. По-късно, на 11-годишна възраст, са били принудени да го приемат в престижния университет, след като държи лекция по 4-измерна физика, като до завършването си вече владее общо 40 езика.

След арестуването му през 1918 г. вследствие на федерален акт, ограничаващ свободата на словото, Сидис прекарва годините от 1921 до 1944 (когато умира) в дейности, при които не му се налага да има пряк контакт с хора и да говори много.

Още като 18-месечно бебе четял вестник "Ню Йорк таймс", като двегодишен сам научава латински, а две години по-късно се справя много добре със старогръцки.

През целия си живот обаче Уилям Сидис не се е занимавал с нищо съществено.

Да ти плащат, за да намериш любовта на живота им

"На вечеря с Купидон" е една от най-популярните рубрики в "Бостън Глоуб" - всяка седмица списанието събира мъж и жена на първа среща, след което двамата разказват за емоциите си от запознанството. Идеята се харесва толкова много на Хана Оренстийн, че когато я приемат в Университета в Ню Йорк, тя решава да я приложи и в блога на студентския кампус.

Сама си набелязва по едно момче и момиче, преценява къде да ги изпрати за първата им среща, след което описва преживяванията им в репортаж. Всички се забавляват, статиите стават изключително популярни сред студентите, а постепенно хобито на Хана се превръща в нейна професия.

В последната година от следването си започва да работи за И Джийн Каръл, колумнистка в списание Elle и създателка на компания за "сватовнически" услуги, наречена Tawkify. Преди да започне да работи с клиенти, преминава през серия от предварителни обучения.

Презумпцията е, че ако двама души се намират за еднакво привлекателни и успешни, има по-голяма вероятност да си паснат - т.е. сватовниците търсят мъже и жени със сходен външен вид и социален статус.

Работата й е свързана с множество предварителни срещи на четири очи с потенциалните й клиенти, с които обсъждат защо са се провалили предишните им връзки, какви са най-привлекателните качества, които търсят у бъдещата си половинка, кои са принципните им изисквания, от които не биха отстъпили.

Целта е да се изгради много ясна картина на начина им на живот, характера и личностните им особености, както и да се разбере какво е ценят най-много. Дали пътуват често? Имат ли много приятели? Какви са хобитата им?

Оказва се, че жените са много по-претенциозни, когато става дума за елементите от начина на живот на бъдещите си партньори (статут, професия, заплата, интереси), докато мъжете поставят по-голям акцент върху външния вид на кандидатките.

"Жената трябва да е много атлетична, стегната и в перфектна форма", е едно от най-честите мъжки описания на идеалната половинка. Много от мъжете казват, че искат да излизат с момиче, което прилича на Скарлет Йохансон.

"Трябва да е Скарлет Йохансон с тялото на йога-инструкторка", казва един от клиентите на Хана.

Колкото до жените, налага се повечето от тях да бъдат убедени, че понякога си заслужава да направят компромис, ако кандидат-партньорът им не отговаря на всички предварителни очаквания за жилище, доходи или работно място.

Една от клиентките на Хана заявява, че би излизала само и единствено с успешен, световноизвестен, първокласен DJ, който не просто трябва да е физически идеален, но и да харесва конкретен, харесван от нея литературен жанр. Друг от мъжете описва перфектната жена по следния начин: да е висока 1.70 м, да е слаба и руса, с големи гърди, и да изкарва достатъчно пари, за да се издържа сама. Освен... освен ако не работи като манекенка. В такъв случай, той е склонен да й помага с личните си пари.

Сватовниците използват множество различни методи, по които търсят удачни партньори за клиентите си. Компанията на Хана разполага със собствена база данни от хора, които живеят сами, в градове от цяла Америка. Ако не намери нищо подходящо във вътрешния регистър, се обръща към LinkedIn - търси мъже и жени с добри професии и им пише съобщения с предложения за лична среща.

Понякога Хана спира хора в метрото, които са й направили добро впечатление. Понякога дори се обръща с предложения към свои приятели или близки, за които смята, че биха били идеалните половинки на клиентите й.

Едновременно с това използва 8 различни мобилни приложения за запознанства от рода на Tinder, през които търси "жертви", като въвежда предпочитанията на клиентите си. Понякога разговаря с непознатите хора в продължение на часове, преди да им разкрие, че е професионална сватовница и че работи от името на трето лице. Самите администратори на app-овете за запознанства не толерират употребата им от фирми като работодателите на Хана, затова редовно се случва да я изхвърлят от системата си.

Преди първата среща клиентите й не знаят нищо повече от първата буква в името на мъжа/жената, с която им предстои да се запознаят, и най-общо описание на външния им вид.

Това им дава възможност да подходят към срещата с напълно чисто съзнание. Двамата не разполагат с телефонните си номера, защото с търсене в Google лесно могат да установят самоличността на човека, с когото предстои да се запознаят.

Хана е длъжна да стои на линия по време на всяка първа среща на нейни клиенти, в случай че някой от тях не успее да разпознае партньора си на мястото, в което е уговорена срещата. Понякога просто се налага да поговори с клиента си, за да му вдъхне кураж минути преди началото. В други случаи, тя е първият човек, на когото мъжът или жената се обажда, за да разкаже впечатленията си от срещата.

За успех се брои всяка успешна първа среща - т.е. запознанство, което е довело до желание за запазване и продължаване на общуването между клиенти. Процентът на успеваемост в компанията й е около 50 на сто, което е относително високо постижение.

Всички клиенти плащат абонамент от 600 долара на месец, който им гарантира по две срещи. Професионалните сватовници получават отделна комисионна от 120 долара за всяка среща, която организират.

"Половината от успеха в този процес се дължи на умението да не губиш отимизма, ентусиазма, енергията и страстта", разказва Хана.

Най-сериозният проблем в работата й е липсата на достатъчно личен опит и житейска перспектива. Когато започва работа, е на 21-годишна възраст, с една сравнително непостоянна връзка със състудент от университета. В същото време се опитва да намери работи с мъже и жени, които са на по 30, 40 или 50 години и търсят човек, с когото да прекарат остатъка от живота си. Хана се опитва да помогне на хората в онова, с което самата тя все още не е успяла да се справи.

Какво прави един човек успешен "сватовник"? Емпатията, интуицията, умението за работа и комуникация с хора, естественият талант да разгадаеш какви са скритите мисли и желания на отсрещния човек. Емоционалната енергия, която се налага да вложи в дълбоко интимни, лични и важни разговори с непознати хора, са изтощаващи.

"Разкажи ми за последния път, в който ти разбиха сърцето?", "Разкажи ми какво харесваш в леглото?", "Разкажи ми за всички свои мечти, страхове и притеснения в любовта" - въпроси като тези понякога се повтарят по 10 пъти на ден. А ако самият сватовник току-що е преживял съсипваща раздяла в личния си живот, няма как да бъде особено убедителен в опита си да вдъхне оптимизъм на клиента си.

В крайна сметка, Хана Оренстийн се отказва след около 7 месеца. Признава, че работата й е била вдъхновяваща и вълнуваща, но е изключително тежко занимание.

"Замислете се колко много усилия и труд влагате в своя собствен личен живот. А сега ги умножете по 50 - броя на клиентите, които ви плащат, за да не ги разочаровате. Ето това е цената да бъдеш професионален сватовник".

по The Cut

На тази дата: 21 юли 1969 г. Нийл Армстронг стъпва на Луната

1969 г. по време на мисията на „Аполо 11” американците Нийл Армстронг и Едуин Олдрин стават първите хора, които се разхождат по повърхността на Луната. В 2.56 ч. (координирано универсално време) американският летец-изпитател и астронавт Нийл Олдън Армстронг става първият човек стъпил на Луната.

Нийл Армстронг постъпва на служба в USN на 26 януари 1949 г. В продължение на 18 месеца се подготвя в учебно-тренировъчния център в Пенсакола. На 16 август 1950 г. той завършва школата и получава квалификация „пилот от ВМС” и звание мичман. На 5 януари 1951 г. е зачислен в състава на бойна ескадрила на самолетоносача USS Essex.

На 3 септември с.г., по време на втория си боен полет, самолетът на Армстронг е улучен от зенитния огън на противника, като му е откъсната част от крило. Пилотът катапултира над вражеска територия при скорост от 560 км/ч. По-късно е спасен от военноморски спасителен хеликоптер. По време на бойните действия изпълнява общо 78 мисии с 121 часа полети над вражеска територия. На 23 август 1952 г. Армстронг е произведен в звание лейтенант и демобилизиран.

През 1955 г. получава бакалавърска степен по авиоинженерство. След дипломирането си Нийл Армстронг окончателно се посвещава на авиацията. Започва работа като тест пилот в изследователския център на Националния консултативен комитет по аеронавтика, където провежда над 900 полета на различни летателни апарата. През този период той е проектен тест пилот на военните самолети Норт Американ F-100 Супер Сейбър, F-101 Вуду и F-104 Старфайтър. Лети и на експерименталната машина Bell X-1B, с която на 15 август 1957 г. достига височина 18,3 км.

През 1958 г. е селектиран в програмата Man In Space Soonest group, първия подбор на хора за космически полет. На ракетоплана X-15, Армстронг извършва седем експериментални полета, в които достига височина 64 км и максимална скорост 6420 км/ч.

От средата на 1964 г. е привлечен в изпитанията по програмата LLRV. С прототипа на лунния модул, Армстронг извършва 10 полета. В кариерата си на тест пилот Нийл Армстронг има повече от 2400 полетни часа на 200 различни типа летателни апарати.

На 17 септември 1962 г. Нийл Армстронг е избран за астронавт от НАСА, Астронавтска група №2. Обучението по програмата „Джемини” започва веднага. НАСА отчита огромния му опит и решава да му повери командването на мисията „Джемини 8”. Така Армстронг записва името си в групата на т.нар. „командири-новобранци”.

Първия си полет в космоса Нийл Армстронг осъществява на 16 март 1966 г. на борда на космическия кораб „Джемини 8”. Полетът е драматичен и за малко не приключва фатално. Корабът се скачва на околоземна орбита с безпилотен обект - първи подобен експеримент в историята на космонавтиката. След скачването „Джемини” започва да се върти бързо около оста си, получава силен крен и започва да губи височина.

Армстронг разделя двата кораба, но при повторното скачване проблемът се засилва. По това време в Хюстън инженерите откриват неизправност в един от двигателите за стабилизиране на Джемини. С тяхна помощ Нийл успява да стабилизира кораба и да осъществи набелязаните от програмата на полета цели. Поради силния стрес, на който са подложени астронавтите, е решено полетът да бъде прекратен след 10 часа и 41 мин. Поради промените в орбитата „Джемини 8” се приводнява на много голямо разстояние от разчетената точка. В издирването на капсулата участват 9655 военнослужещи, 96 самолета и хеликоптера и 16 кораба от състава на USN.

На 14 април 1969 г. на специална пресконференция ръководството на НАСА оповестява решението си кацането на Луната да се осъществи по време на полета на „Аполо 11” и неговият командир Нийл Армстронг да стане първият човек в света стъпил на лунната повърхност.  Космическият кораб стартира на 16 юли 1969 г. Четири денонощия по-късно е достигната окололунна орбита. Майкъл Колинз остава в „Аполо” на орбита, а Нийл Армстронг и Едуин Олдрин влизат в спускаемия лунен модул.

Кацането на лунната повърхност е извършено в 20.17:40 ч. на 20 юли. Анализът след мисията показва, че са имали резерв от гориво още само за 45-50 секунди, след чието изразходване е трябвало веднага да отлетят обратно, без да кацат.

Десетина секунди след спирането на двигателя Армстронг докладва на центъра: „Хюстън, тук е база Спокойствие, Орелът се приземи”.

Въпреки че НАСА призовава да се спази полетния план и астронавтите малко да починат, те настояват графикът да се ускори. В 2.56 ч. на 21 юли Армстронг стъпва с лявата си обувка на лунната повърхност с думите: „Това е една малка стъпка за човек, един гигантски скок за човечеството”. Тази историческа реплика е чута по радиото и наблюдавана по телевизията чрез ретранслатори в реално време от 450 млн. души, при обща численост на Земята от 3,63 млрд души. Единственият човек, който теоретично не е могъл да чуе тези знаменателни думи, е третият член на екипажа Майкъл Колинз, тъй като в момента се намирал на обратната страна на Луната в радиосянка спрямо Земята.

Около 20 минути по-късно Олдрин се присъединява към Армстронг и става вторият човек, стъпил на Луната. В началото поставят паметна плоча за полета си, после забиват знамето на САЩ, опънато на хоризонтален метален прът, но от дългото съхраняване в сгънато придобива вълнист вид, като че ли го ветрее вятър.

По време на цялата мисия на Армстронг са направени само пет снимки, тъй като фотографската мисия с камерата Hasselbladе възложена именно на него.

Армстронг се отдалечава на около 60 м до Източния кратер, за да остави паметни знаци в чест на загиналите съветски космонавти Юрий Гагарин и Владимир Комаров и на екипажа на Аполо-1 Върджил Грисом, Ед Уайт и Роджър Чафи.

Армстронг прекарва на лунната повърхност 2 часа и 31 минути. Космонавтите събират 21 кг лунни камъни и се прибират в модула. По-късно Армстронг обяснява малкия престой с обстоятелството, че на осветената страна на Луната температурата през деня се повишава до 93 градуса и от НАСА не били сигурни дали скафандрите им ще се справят с екстремните температури, затова ограничават престоя.

След като се завръщат на Земята те се приводняват в Тихия океан и са прибрани от самолетоносача „Хорнет”. След това са подложени на 18-дневна карантина.

Вицове - само сока, юли 2018 г.

Уикендът го дават да е 30 градуса. 15 в събота и 15 в неделя.

***

Днес шефът така дълго вика по мен, че най накрая изтърсих без да искам:

- Да, скъпа!

***

Български чийзкейк - диня със сирене.

***

- Докторе, кой е идеалният ръст за моите килограми?

- Четири метра.

***

Продавач в Лафка:

- Купете си билети, може да спечелите милион!

- Оставете ме на мира! Нищо не искам да печеля!

- Имаме и такива билети!

Изчезна групата, която пуска клиповете за къщата в Барселона

Фейсбук групата "Да спрем разграбването на България", която публикува видеа и информация по скандала с "къщата в Барселона" и "Мис Бикини" и обвърза двете с премиера Борисов, е премахната от социалната мрежа днес.

Групата разпространи два клипа за имот в каталунската столица и разказа подробно за връзката между къщата, близки до Бойко Борисов хора и няколко милиона евро, постъпили първоначално по сметки на фирми, регистрирани в Испания на името на манекенката Борислава Йовчева.

Борисов официално отрече да има общо с аферата.

Създателите на клиповете обещаха в най-скоро време да публикуват и трето видео с допълнителна информация.

Гангстерските мадони - жените в сицилианската мафия

Трябват повече от 200 полицаи, седем специални отряда, подкрепени от обучени кучета, и два идентични хеликоптера, за да е сигурно, че последният могъщ бос в сицилианската мафия няма да избяга. Но този път донът не е обичайният заподозрян. Всъщност въобще не е дон, а donna - италианската дума за жена.

Мария Анджела ди Трапани, 49-годишната съпруга на сицилианския мафиотски бос Салваторе "Салвино ледените очи" Мадония, беше арестувана миналата седмица, след като стана ясно, че тя стои зад реорганизацията на сицилианската Коза Ностра, последвала смъртта на Тото Риина в затвора миналия месец.

Трапани, към която другите се обръщат като към "господарката на къщата", явно е била на чело на семейния "бизнес", включително е ръководила поръчките зa убийства и показни наказания.

Един от изменниците казва на разследващите, че тя се държи като истински мъж. Тя и тези, които е командвала, са обвиняеми по 33 отделни престъпления, включително и такива за успешно изнудване, при което тя лично е наблюдавала събирането на подкупи от местни бизнесмени.

Тя и нейният мъж, който излежава доживотна присъда за убийството на антимафиота Либеро Граси, по чудо са успели да заченат дете по време на стриктно охранявана визита в затвора през 2000-а. Бащинстовото е потвърдено чрез тест, което кара властите да мислят, че той или някак си й е предал семенна течност в епруветка, или всъщност наистина са имали контакт, подкупвайки пазачите да се извърнат от гледката.

Трапани е просто последната жена от група, която се превръща в мода сред престъпните фамилии на Сицилия.

Движението все още не е станало толкова очевидно в Италия, колкото са неаполитанската Камора или калабрийската Ндрангета, където явно жените все още имат по-маловажна роля като това да доставят съобщения например.

Традиционно на жените не се поверяват важни бизнес дела. През 1983-а съдия оправдава жена, обвинена за пране на пари, на база на това, че "жените не са независими и така или иначе са твърде глупави, за да вземат участие в суровия свят на бизнеса".

Мадоните на мафията явно са извървели доста път оттогава.

Миналия февруари три жени, познати като "Бандата на заядливите", също са арестувани в Сицилия, след като мъжът, който са взели от сиропиталище и отгледали, ги издава на властите. Жените - Мария Скудери на 52 години, Кончета Скалиси на 60 и Паола Ториси на 52 - са наречени "трите кралици на Кастаджироне". Името идва от региона, който са управлявали с насилие и отмъстителност, по информация на мъжа, който са отгледали.

През 2015-а Аурора Спано, 59-годишната съпруга на бос от калабрийската Ндрангета, е осъдена на 25 години затвор заради лидерската си позиция в организация за наркотрафик. Нейният мъж - Лучио Белочо - получава по-малко от 18 години за своите престъпления.

Говорител на италианската антимафия полиция казва, че е естествено жените да започват да се прицелват в по-високи позиции в криминалните групировки, тъй като все повече мъже биват арестувани.

В много случаи жените знаят отблизо всеки аспект от бизнеса. А и точно както в много други сектори, жените получават все повече власт. И в мафията вече не е табу да получаваш заповеди от жена.

Въпреки сравнително колебливия път на жените към равноправие в криминалния свят, мъжете очевидно ще продължат да имат водеща роля. Докато е приемливо за мафиотка да поръчва убийства или да изнудва за пари, тя все още не може да се разведе с мъжа си. Единственият изход на жена, омъжена за мафиот, е смъртта, без значение колко власт има тя в семейния бизнес.

по Daily Beast