Фотофакт: Звездата на Тръмп е изкъртена от Алеята на славата в Холивуд

"Патриотите" вече и във физически сблъсък

Напрежението между коалиционните партньори в "Обединените патриоти" (ОП) продължава да расте. Стигна се до викове между депутатите и дори до сблъсък.

Ескалацията стана в Народното събрание минути преди насрочения за днес коалиционен съвет между премиера, формациите от ОП и ГЕРБ, който трябва да се проведе в Министерския съвет. Репортерите отвън чуваха как депутати от "малката коалиция" си крещят в стаята на парламентарната група. Според партийната телевизия на Атака в този момент зам.-председателят на НФСБ Валентин Касабов дори е ударил Волен Сидеров. По информация Касабов е хванал за ръката и бутнал грубо лидера на Атака, но не го е удрял.

Малко след това зам.-председателят на НФСБ излезе, а след него крещеше репортерка на партийната телевизия на Атака. "Кажете защо ударихте господин Сидеров? Имаме кадри!", викаше тя в кулоарите на Народното събрание.

Малко по-късно самият Волен излезе от стаята на ОП и обяви пред журналистите, че Касабов го е "бутнал". "Бутна ме, да. Дойде да ме бутне", каза лидерът на Атака. На въпрос за причината Сидеров отговори: "Защото е изнервен, защото според мен се държи неадекватно. Той вчера е говорил, че аз не съм председател на групата, но аз съм. И то избран от цялата група, избран от всички, дори от него. Ако той не ме смята за такъв - да отиде някъде другаде, да си намери друг председател".

"Аз го приемам като рупор на Валери Симеонов, а не като самостоятелно лице. Той няма капацитет да е самостоятелно лице. През него говори Симеонов и когато Касабов излезе тук и обвини премиера в лобизъм, нямаше извинение", каза още Сидеров по адрес на Касабов. Той обяви, че очаква извинение не само към Атака, но и към ГЕРБ.

"Който смята, че ще ме ползва за изтривалка, се лъже жестоко. Който мисли, че Волен сега е сега в друга фаза и е добър и бял - греши", каза още Сидеров.  "Както е казал в една притча Исус Христос , за блудниците - който е чист, пръв да хвърли камък", каза лидерът на Атака по адрес на НФСБ.

В скандала между Касабов и Сидеров се опитал да се намеси и лидерът на "Воля" Веселин Марешки, който бил повикан от депутат от ОП с думите "бият Волен". "Чух, че бият Волен и идвам да го защитя", каза Марешки пред журналисти, но след като Сидеров вече беше напуснал сградата.

На тази дата: 26 юли 811 г. Крум разгромява войската на византийския император Никифор I при Върбишкия проход

Битката при Върбишкия проход е една от най-големите победи във военната история на България. Чрез този успех кан Крум успява решително да промени съотношението на силите в Европа и да увеличи значително влиянието на страната. Събитията от 26 юли 811 г. оставят траен отпечатък в отношенията между балканските държави и предопределят развитието на България за дълъг период.

Годините на Крумовото управление съвпаднали с един много важен факт от европейската политика - разрастването на Франкската държава. Създадена още през 486 г. по времето на Карл Велики (768 - 814), тя разширила драстично своите граници. Територията й се простирала от Пиренеите до Средния Дунав. По този начин на континента се оформили две велики империи - на франките и на византийците. Именно заради това победата на хан Крум не била просто една спечелена битка, а преди всичко намеса в равновесието на двете най-могъщи сили до този момент.

Като всеки далновиден владетел и кан Крум бил убеден, че византийците далеч не са най-голямата опасност пред българите. Не по-малка заплаха представлявал и Аварският хаганат. Кан Крум запазил мирните отношения с Византия през 803 г., когато се възкачил на престола. Това му позволило да насочи вниманието си към аварите, които той разбил две години по-късно. Победата му дала възможност да разшири границите на България на север и северозапад. Според историците именно това бил водещият фактор, който предизвикал Византия да наруши мирния договор със страната през 807 г. Разширението й било заплаха за нейната мощ. Този факт, както и помощта, която българите оказвали на славяните при конфликтите им с византийците, вероятно били най-важните причини, които подтикнали император Никифор I Геник да преприеме военен поход. Действията имали променлив успех, като пораженията на императорските войски били улеснени от размирната обстановка във Византия.

Бунтовете били много чести явления поради недоволството към управлението на Никифор. След четири години война, в които нямало победители и победени, императорът предприел решителни действия, с които целял да постигне окончателен резултат.

През май 811 г. Никифор тръгнал на нов поход, нахлул в българските земи и се насочил към северната част на страната през проходите на Стара планина. Той успял да срази българската войска, която според Анонимния ватикански разказ от XII век наброявала 12 000 души. Повечето от тях били избити. Плиска била превзета, дворецът - ограбен а сградите - опожарени. В този момент кан Крум предложил мир - за втори път от началото на военните действия. И за втори път Никифор отказал, убеден в крайната си победа. Това била голямата му грешка. Опиянен от победата си, той продължил да разрушава всичко, което срещал по пътя си. "Войската разграбвала безпощадно - пише Анонимният ватикански летопис, - опожарявала непожънатите още ниви, прерязвала жилите на воловете, изколвала свинете и овцете" Византийският хронист Теофан допълва, че императорът "заповядал да се избиват невръстни деца и хора от всякаква възраст", а на складовете на кан Крум слагал печати и охранявал като свои собствени.

След като безчинствал навсякъде, където имал възможност Никифор решил да се върне в Константинопол. Но успокоението от победата му се оказало лъжливо. Времето, през което ограбвал Плиска, не било пропиляно напразно от хан Крум, той успял да събере нова войска, привличайки към нея и привърженици от аварите. Така се стигнало да развръзката на 25 срещу 26 юли, която императорът въобще не очаквал. Решителната битка се състояла в северния склон на Върбишкия проход, по течението на Камчия. Според хронистите кан Крум укрепил пътя с дървени трупи и по този начин затворил пътя на отиващата си византийска войска. Напълно объркана, тя не успяла да направи нищо, с което да се защити от атакуващите ги войници. Като се противопоставяли малко време и не могли да постигнат нищо ромеите били жестоко избивани, а останалите, като видели това, побягнали. На това място течала тинеста река. Тъй като не намерили веднага брод, за да преминат, те изпопадали в реката. Тъй като навлезли в нея заедно с конете си и не можели да излязат, затънали в тинята и били газени от онези, които пристигали отзад. Дори малкото византийски войници, изплували от реката, били погубени. Те не успели да преодолеят високата дървена преграда, отвъд която имало дълбок ров. Не се спасил и самият император. Той бил убит още призори в палатката си.

Теофан описал много образно събитията след този момент. Кан Крум наредил да отрежат главата на императора, да я забият на кол и да я показват на хората няколко дни. По-късно черепът бил почистен и обкован със сребро. С този своеобразен бокал кан Крум черпел с вино чуждестранните си гости, това още повече разнесло славата му на строг владетел, установена чрез победата при Върбишкия проход. Тя не само подкопала мита за силата на византийската армия, но и утвърдила България като водеща сила в югоизточната част на Европа.

Вицове - само сока, юли 2018 г.

Някой знае ли какъв вкус има този чипс?

- Маестро, защо като свиря на цигулка и ръцете ми се потят?

- Това не е пот госпожице, цигулката ви плаче!

***

Прогноза за времето:

- А сега за любителите на водните спортове - вода ще има много и навсякъде...

***

Чужденец лети с български самолет. Приближава се стюардесата:

- Сър, желаете ли да обядвате?

- А какъв избор имам?

- Да или Не!

***

- С жената се скарахме и тя обяви гладна стачка.

- От колко време не яде?

- Аз не ям.

***

Мъжът е като колана - ако прекалено го стягате, минава на друга дупка.

"Обединени патриоти" са просто кретени. Само на пръв поглед

Коментар на Радан Кънев:

На пръв поглед, "Обединените Патриоти" са просто кретени.

Дори по-големи, отколкото бяхме ние от РБ през 2014/15 г.

В дълбочина, обаче, проблемът е много по-съществен:

1) На първо място, шоуто на Волен и Валери свидетелства, че няма как конюнктурни коалиции да бъдат пълноценни участници във властта. При липса на единни органи, лидерство, модел за единно водене на преговори и в крайна сметка - единна организаця, могат да се получат гласове, да се виси в опозиция, но не и да се управлява и да се налага политика.

Много добре ми е познато от РБ, просто е ясно за какво става дума. И няма значение, че твърде често Валери е прав, а Волен - както може да се очаква - изглежда да слугува на икономически и геополитически интереси. Всъщност и двамата (и тримата) са политически безпомощни, поради липсата на единна политическа сила зад гърба им.

2) На второ място, се потвърждава впечатлението, че ГЕРБ и Борисов са неспособни на конструктивно партньорство. Инстинктът да удушат най-близко стоящия не ги напуска и явно няма да ги напусне.

Помните ли изявленията колко по-лесно се работи с ОП, отколкото с РБ? Вече звучат смешно... Първо им бях виновен аз, после целият РБ, после Валери, скоро и останалите. А през цялото време, вече 4 години, реалният партньор е ДПС.

Отговорността за конструктивното партньорство е на силния партньор. А ГЕРБ нито искат, нито могат да я носят.

Това е положението. ГЕРБ ще управляват, и задушават партньор след партньор (официалните, ДПС си е почти ОК, почти...), докато не бъде изградена единна и организационно силна алтернатива.  Или по-лошо - антиевропейската линия на БСП ще се докопа до властта.

Коментарът е от профила на Радан Кънев във Фейсбук.

Фотофакт: 6 възрастни и 2 деца протестираха срещу Истанбулската конвенция в центъра на Варна

Снимка: "Таралеж"

Депутат от НФСБ: Сидеров е в друга реалност

Депутатът от "Обединени патриоти" Валентин Касабов, който е член на НФСБ, коментира изявленията на лидера на "Атака" Волен Сидеров по адрес на вицепремиера и лидер на НФСБ Валери Симеонов. 

Сидеров намекна, че Симеонов може да бъде сменен от поста си в кабинета.

"В този момент нещо не зачитаме Волен Сидеров за лидер парламентарнаята група, защото през тези месеци групата почти не се събира", заяви Касабов.

И уточни, че не може да се говори за разпад, защото НФСБ и "Атака" са отделни партии.

"Няма търкания, Волен Сидеров от време на време минава в друга реалност. Имаме много задачи за решаване, така че не трябва да обръщаме внимание на Волен Сидеров. Познаваме си го, от време на време има такива пропадания. Слушаме едни и същи приказки, от филм във филм", коментира Касабов.

Все пак той декларира, че НФСБ остава в коалицията.

"През цялото време Волен Сидеров имитира Валери Симеонов. Ако утре Симеонов реши да се пошегува и каже, че ще скочи от 18-ия етаж, моля настоятелно Сидеров да не си прави този експеримент и да не скача", каза Касабов.

И допълни, че според него Сидеров се страхува да не отпадне от коалицията. Касабов коментира и проверките по заведения, които Сидеров направи наскоро. Тези проверки доскоро бяха приоритет именно на Симеонов.

"Той утре може да прави и контрапроверки на извънземните", заяви депутатът от НФСБ.

Правим всичко възможно малката коалиция да се запази. Това каза пък Искрен Веселинов, който е депутат от ВМРО.

"Имам силното желание страстите да се уталожат. За нас коалицията трябва да се запази. ние сме отговорни пред нашите избиратели. Смятам, същото важи и за нашите колеги от НФСБ и "Атака", заяви Веселинов.

Сидеров с ултиматум за смяна на вицепремиера Симеонов

Ден след като президентът Румен Радев върна промените в закона за приватизацията, а от ГЕРБ обявиха, че ще подкрепят ветото, лидерът на "Атака" Волен Сидеров нападна партньора си в Обединени патриоти Валери Симеонов.

Отношенията в коалицията на патриотите се изостриха драстично, след като вицепремиерът Симеонов обвини депутатите от "Атака" в лобизъм в полза на братя Домусчиеви. Според него поправките промените в закона се правят, за да се опростят 58 млн. лева неустойка, която братя Домусчиеви дължат на държавата заради неспазен договор за Български морски флот (БМФ). Тогава Симеонов обясни и защо подозира, че поправките се правят в полза на Домусчиеви. В края на тази година изтича 10-годишният срок, в който приватизаторите на Български морски флот (БМФ) имат определени условия, а наскоро те загубиха дело от държавата, в резултат на което догодина ще трябва да платят неустойката.

В интервю за Нова тв Сидеров заяви, че очаква Симеонов да си признае, че самият той убива българския бизнес с нощните си турове по заведенията в черноморските курорти. Година след първите обиколки на Симеонов Волен Сидеров е на мнение, че действията на колегата му патриот "буквално убиват българския бизнес".

Сидеров обясни, че бил принуден да вземе отношение по темата, защото много хора се обърнали към него. "В крайна сметка аз не съм го пратил във властта да убива туризма, а да вдига доходите. Не да утрепва български фирми, заведения.

Ако той не може да се справя с това, за което съм го пратил във властта, да признае и ще бъде честно от негова страна и ще търсим друг човек", обясни Сидеров.

Той нападна и директора на ОДМВР-Бургас старши комисар Калоян Калоянов, като го обвини в лъжа. Според Сидеров полицейският началник казал, че МВР не охранява Симеонов по време на обиколките му по морските барове. Лидерът на "Атака" обаче показа снимка на Симеонов с няколко полицаи като доказателство, че това не е така.

"От кого го пази, нали уж това било за хората? Калоянов трябва да се подаде оставката, той е кадър на Бъчварова, която съсипа МВР преди години", заяви Сидеров.

Според него Валери Симеонов не закача чуждия бизнес и не се занимава със "златните концесии", които иначе били в ресора му. 

"Смятам, че ГЕРБ направи една тактическа грешка. Оттегли нещо, което няма никакъв лобизъм в него. Всеки юрист, който може да прочете закона, може да го каже. Само че този закон беше обсъждан без да се чете. Бяхме обвинявани ГЕРБ и "Атака", че спасяваме редник Киро, редник Киро не знам кой е, но много добре си спомням акцията по спасяване на редник Цеко, когато вицепремиерът изви ръцете на правителството", заяви Сидеров, визирайки концесията на ски пистата в Банско.

И допълни: "Министерски съвет прие тази концесия, тя обслужва редник Цеко."

Сидеров определи като "абсолютни спекулации" обвиненията в лобизъм в полза на Пеевски и Николай Банев.

Сидеров поясни, че с поправките в закона за приватизацията на Български морски флот не се опрощават задължения. "Не ги опрощаваме и няма такъв начин да се опрощава чрез поправки. Тази измама беше хвърлена в пространството именно от вицепремиера Валери Симеонов към "Атака" и ГЕРБ. Аз очаквам извинение и за Даниел (Данаил, бел. ред.) Кирилов, който е добър юрист, който беше очернен", каза Сидеров и постави ултиматум, че ако той и колегата му Николай Александров, който внесе промените в закона за приватизацията, не получат извинение от Валери Симеонов, ще заведат срещу него дела за обида и клевета.

"Ще окуражим Даниел Кирилов и премиерът да заведат такива дела. Аз директно апелирам към премиера Борисов да постави нещата на място да покаже кой е премиер в държавата, кой е вицепремиер", заяви Сидеров.

Той припомни, че още очаква извинение от Симеонов за това, че нарекъл избирателите на "Атака" лумпени. Решил обаче да се яви заедно с НФСБ на избори, тъй като бил "джентълмен". Сидеров заяви, че не му пречи "Атака" да се яви сама на предстоящите избори за представители в Европейския парламент.

Сидеров обясни, че държавата има 30% в БМФ, в момента "нещата отиват към несъстоятелност". Така държавата няма да може да прибере 300 млн. лв.

Според него вече се готви друга коалиция, в която влизат партията на Валери Симеонов, Демократична България и президента Радев.

Любопитно: Герои променили света

Супергероите са вдигнали летвата доста високо, защото са идеални личности, които винаги поставят другите преди себе си. Те са добри до мозъка на костите си и не биха се замислили да рискуват живота си, за да спасят вашия. 

Но такива хора всъщност не съществуват, нали? Е, има доста личности от историята, чиито действия са променили света. Независимо дали са целяли това или не, техните постъпки и мислене са ги превърнали в истински герои.

Мартин Лутър Кинг Младши

Считан за един от най-великите американски оратори, Мартин Лутър Кинг Младши е убит заради работата си в  Афроамериканското движение за граждански права. Там е един от водачите, активист и хуманист, както и отдаден християнин, вярващ че би могъл да промени света без насилие – и успява да го направи.

Лутър Кинг организира маршове, паради и кампании срещу расовата сегрегация и посвещава живота си на борбата с расизма, загнездил се в обществото и правителството. И до днес има спекулации, че в покушението му са замесени правителствени служби (ЦРУ и ФБР), но това така и не е доказано.

Стивън Хокинг

Един човек, който е преодолял всички физически, емоционални и академични ограничения в своя живот.

Хокинг страда от амиотрофична латерална склероза – болест на моторните неврони, която го е парализирала. Повечето хора го разпознават по електронния глас, идващ от компютъра, с помощта на който комуникира. Той не само е надминал всички прогнози на лекарите, които през 1963г му съобщават, че ще живее най-много още две години, но също така е посветил живота си на науката.

В своята книга „Кратка история на времето“ Хокинг обсъжда своите собствени теории за космоса. Той е и научен директор в Центъра по теоретична космология в Кеймбридж. Въпреки своето заболяване, което се отразява тежко не само на личния му живот, но и на професионалния му, той все още е женен, има деца и продължава да се занимава с наука.

Роза Паркс

Роза Паркс е известна с едно нещо – че веднъж отказала да освободи мястото си в автобуса, за да седне бял мъж. Тя била афро-американка, в последствие станала известна като „първата дама на гражданските права“ и „майката на движението за свобода“.

Всичко започва на 1 декември 1955г, когато Роза отказва да послуша шофьора на автобуса, който й нарежда да освободи мястото си, за да седне бял мъж в секцията за чернокожи, тъй като другите места били заети.

За своето неподчинение Роза е арестувана, само защото цветът на кожата й бил различен. Тя се превръща в символ на съпротивата срещу расовата сегрегация, а действията й довеждат до автобусния бойкот в Монтгомъри – едно от най-големите успешни масови движения против расовата сегрегация.

И макар в дългосрочен план битката да е спечелена, личният живот на Роза се превръща в истински кошмар. Тя губи работата си и получава безброй смъртни заплахи в продължение на години.

Кайл Карпентър

Уилям Кайл Карпентър е най-младият жив войник, получил Медал за храброст.

Той е награден с престижното отличие за своята забележителна храброст, която проявява на мисия в Афганистан. Карпентър предпазва свой приятел от ръчна граната, хвърлена на покрива, където са разположени през ноември 2010г. И двамата мъже оцеляват благодарение на действията на Кайл, който тогава е на 21 години и се хвърля върху гранатата. В резултат на това губи почти всичките си зъби, дясното си око, челюстта му е натрошена, а ръката му счупена на няколко места.

На тази дата: 25 юли 1980 г. умира Владимир Висоцки

Владимир Висоцки умира на 25 юли 1980 г. на 42 години. Официалната версия за смъртта му 
е сърдечен удар, но по-вероятно е тя да е следствие на злоупотреба с алкохол. През 1986 г. посмъртно му е дадено званието “заслужил артист”, а през 1987 г. излизат игрален и документален филм, посветени на него. След смъртта му в СССР е създаден фонд за опазване и съхраняване на творчеството му. Има и астероид, кръстен на негово име.

Още тогава е уважаван за актьорските си постижения, но голяма част от песните му са били забранени в СССР, тъй като засягат теми-табу в Съюза по негово време.

Въпреки забраната на песните му Висоцки е правил концерти из цяла Русия, също във Франция, САЩ и други държави. Има издадени десет албума в Русия, а през 1987 г. започват да излизат неговите неиздавани записи.

Висоцки е бил известен с огромния си талант, но и със силно изявената си любов към жените. Като повечето гениални творци той е бил сложна и противоречива личност. Третата му голяма страст е бил алкохолът. Често злоупотребявал с него. Поне два пъти през живота си е правил опити за самоубийство.

Ето какво пише журналистката Альона Нейкова за Висоцки в статията си озаглавена “Владимир Висоцки (не)познатата звезда от друга Вселена“

Онези, които са наблюдавали първите му стъпки в киното и театъра, дори не са и предполагали, че младежът с дрезгав глас ще се превърне в истинско явление, ще стане еталон за подражание, ще бъде възприеман като неординерна икона. Някои дори са на мнение, че първите стъпки на актьора Висоцки са били доста неуверени. Но въпреки случайната игра на сцените на третокласни театри и участието в епизодични роли в киното, в крайна сметка се стига до вълшебната трансформация в една от най-ярките звезди, оставяща незаличима следа в живота и на интелектуалците, и на най-обикновените хора.

Огромна роля за израстването на Висоцки като творец, разбира се, изиграва Театърът на “Таганка”. Този храм на Мелпомена е приковавал погледите на цялата държава, а актьорите в него си позволявали да казват от сцената онова, което е било забранено за почти всички останали. Талантът на Владимир Висоцки започва да блести именно от сцената на “Таганка”. Уникалният му глас бива чут не само от публиката в театъра, но и от хората на улицата, от целия народ. Може би именно необичайната дрезгавина на говора, неизменната китара, острият ум, вродената интелигентност и безкрайната харизма са били дадени на Висоцки като компенсация за неговата абсолютно негероична и донякъде дори тривиална външност.

Публична тайна е, че славата идва при него първо заради неоспоримите му качества на бард. Като поет, автор и изпълнител Висоцки успява десетилетия наред да внушава на публиката онова, което едва по-късно съумява да предаде като актьор от театралната сцена и с превъплъщенията си в киното. Въпреки че доста негови колеги са се опитвали да изпълняват песните на Висоцки, само той е успявал да го направи така, че от чутите простички истини да се появи сладко-тъжното усещане за буца в гърлото.

За някои днес може би е странно, но за онова време е абсолютен факт, че дълго време не е имало официални записи с песни на Висоцки. И лиричните, и сатиричните текстове и ноти години наред са били разпространявани нелегално, от познат на приятел, от съсед на близък, от студент на колега… Музиката му, родена от страхотната симбиоза на неповторимия дрезгав глас на барда и китарните му изпълнения, можеше да се чуе във всеки дом, където имаше магнетофони. Стиховете на Висоцки се предаваха от уста на уста, като постепенно се превръщаха в народно творчество.

Никой обаче не е възприемал Висоцки като пламенен революционер или борец с комунистическия режим. Писал е песните си и ги е изпълнявал по онзи уникален начин не защото е искал да докаже на някого нещо, а понеже не е можел да живее по друг начин.

И в киното образът на Владимир Висоцки доста време е бил по-скоро загадъчен, отколкото ярък и категоричен. Зрителите като че ли му обърнаха по-голямо внимание след филма “Вертикал” (1966). В него 28-годишният Висоцки е с брада и изпълнява култовата “Песен за приятеля” (“Песня о друге”). Във всяка следваща лента и на сцената той, изглежда, с удоволствие променя външния си вид, но успява винаги да е себе си. Образът на революционера Бродски, в който се превъплъщава Висоцки, не само представя актьора като различен, многопластов и нееднозначен творец. Той доказва на уважаемата публика, че не е само изображение на екрана, а притежава характер, че не е болшевишка мумия, а е жив човек.

Висоцки е от малкото актьори от онова време, който е успявал да се абстрахира от политизирането на ролите си. Изключително впечатляващ е и образът на белогвардейския поручик Брусенцов във филма “Служили двама другари” (“Служили два товарища”), и превъплъщението му в следователя Глеб Жиглов в “Мястото на срещата не се променя” (“Место встречи изменить нельзя”). 

Именно след този сериал става невъзможно Висоцки да “не се пуска” да се снима. За съжаление обаче актьорът успява да изиграе на екрана само още една по-забележима роля – на Дон Хуан в “Малките трагедии” на Михаил Швейцер. Прави го по такъв начин, че на зрителите и до ден-днешен им остава само да съжаляват, че във филма заедно с шпагата актьорът не е хванал и прословутата си китара. И нито размерът на трагедиите, нито скромният ръст на самия Хуан не са могли да спрат влечението към него на Лаура и дона Ана. И в реалния живот ни Марина Влади, ни първата му съпруга – актрисата Иза Жукова, ни Людмила Абрамова – най-красивата артистка на Съветския съюз, ни другите представителки на прекрасния пол не са успявали да устоят на безкрайния чар на Висоцки.

Разбира се, дълго може да се разсъждава по въпроса какво още би могъл да изиграе в киното и в театъра Висоцки, но, уви, не е успял. Отишъл си от този свят едва на 42 години и половина. Факт е обаче, че ролите му вероятно са по-малко, отколкото биха могли да бъдат, не само заради липсата на кураж у хората, от които навремето зависело това. Самият Владимир никога не се е стремял да участва на всяка цена в някой филм или постановка.

Безграничният му талант позволява на актьора във всяка роля да е себе си – и с това да е свръхубедителен и неповторим. Именно заради този факт режисьорите прощаваха на Висоцки всичките му “полети наяве и насън” – многобройните провалени спектакли, алкохола, наркотиците, високомерието и арогантността. И въпреки всички тези слабости, заблуди, показност, кожени шлифери, мерцедеси, жени и болести той си остана личност. При това – една от най-ярките. Което на фона на дефицита на същите тези личности превръща Висоцки в още по-значима и ценна фигура за всички времена.

Висоцки не е нито символ, нито е трибун, не е бунтовник, не е и икона. Той е (не)познатата звезда от друга Вселена. Без него животът щеше да е скучен и празен. И ако Господ някога реши да проговори, ще го направи с божествения дрезгав глас на Висоцки.

Владимир Висоцки

АЗ НЕ ОБИЧАМ

Аз не обичам изхода фатален

и няма да ми писне да съм жив.

И мразя се, когато съм печален,

когато пея, а не съм щастлив.

Аз хладния цинизъм не обичам

/Не вярвам във възторга въобще!/,

през рамото ми някой да наднича,

писмата ми друг да ги чете.

Аз мразя разговори полусмели,

полунеща да шепнат с полуглас.

Аз ненавиждам в гръб когато стрелят,

когато в упор стрелят - мразя аз.

Аз не обичам с клюки да се калям,

а също и съмнението зло.

Аз не обичам змийски да ме галят,

с желязо да ми стържат по стъкло.

Аз мразя ситите душички, свити,

аз предпочитам истинския риск.

Да бъдеш честен вече е събитие

и чест е днес да бъдеш ти сплетник.

Аз мразя счупени крила да виждам,

изпитвам жал, но само към Христа.

Насилието както ненавиждам,

така и ненавиждам слабостта.

И мразя се, когато се страхувам.

Когато бият някой без вина.

Когато във душата ми нахлуват

и в нея храчат своята злина.

Аз мразя - и манежи, и арени -

там сменят милиона за петак.

Дори след най-големите промени

аз няма да ги заобичам пак.