четвъртък, 23 август 2018 г.

Вицове - само сока, август 2018 г.


Едно момче става мъж, когато за първи път си загуби втория чорап.

***

Ех... Да можех да събера всички пари, които някага съм пропил... И да ги изпия отново!

***

Видиш ли голяма активност във Фейсбук - на дъжд е!

***

Намираш калинка и я оставяш да пълзи по теб, докато литне. Намираш хлебарка и веднага я размазваш с погнуса. Айде сега, само не ми разправяйте, че външният вид е без значение.

***

- За първи път си с проститутка, нали, младежо?
- Да...
- Добре, спокойно! Само ми кажи, какво харесваш!
- Баничка с боза...

сряда, 22 август 2018 г.

На тази дата: 22 август 565 г. пр. Хр. за първи път се съобщава за чудовище в шотландското езеро Лох Нес

Чудовището се споменава в житието на свети Колумбус. Тогава се показало пред група молещи се християни, които се прекръстили, и то се скрило.

Присъствието на странното езерно същество започва да се отбелязва в хрониките на шотландците през 16 в., когато според местните жители под повърхността на водата се движело „нещо голямо”. В началото на 30-те години на 20 в. започва и голямата истерия по непознатия обитател на Лох Нес.

На 2 май 1933 г. местният вестник „Инвернес куриер” под сензационното заглавие „Странното същество от Лох Нес” пуска кратка дописка за наличието на огромно създание във водите на езерото. Според репортерите свидетели били видели и самия обитател на дълбините. Публикацията предизвиква огромен интерес в страната и чужбина. Учени и търсачи на сензации окупират малкото градче с надеждата да съзрат митичното създание. Те обаче така и не успяват да го видят със собствените си очи и с помощта на въображението си раздуват до неузнаваемост историята. Така Неси прави своя дебют в света на медиите.

Като най-достоверни се смятат няколко кадъра от филма на Тим Дисдейл, който през 1960 г. запечатва с камерата си нещо с размерите на малка лодка, плуващо във водите на езерото. За почитателите на Неси това е неопровержимо доказателство за неговото присъствие, но за скептиците си остава лодка.

Сред популярните теории е още, че в езерото живее плезиозавър - големи зверове от епохата на динозаврите, с масивни тела с перки, дълга шия и малка глава.  И до днес обаче съществуването на подобно същество не е потвърдено, но... не е и отречено.

Лох Нес е едно от най-зловещите места в света по признание на всички гмуркали се в него водолази. Езерото е образувано при отдръпване на ледниците, водите му са черни и тъмни, в тях не се вижда нищо, а дълбочината е огромна - над 250 м.

Вицове - само сока, август 2018 г.

Сутришното кафе преди 30-тина години.

От "Кока-Кола" задали въпрос с награди: - Кое е най-хубавото лятно питие с 8 букви? От България получили отговор: - Каса бира.

***

Търговският регистър бил застрахован в Олимпик!

***

Само в България, на въпросите “Къде да седна, за какво да се хвана и какво да ям?”, ще получите един и същ отговор.

***

Едно време, като пиехме компот направо от буркана, откъде можехме да знаем, че сме били модерни...

***

Моше отишъл при равина и попитал: - Рави искам да живея вечно. - Ожени се. - И какво. Ще живея вечно? - Не. Но желанието ти ще изчезне!

вторник, 21 август 2018 г.

Фотофакт: София преди комунистите


Новата шефка на Агенцията по вписванията свързана с Пеевски и Сидеров! Бойко: Това ми беше подадено


Премиерът Бойко Борисов не познава новата шефка на Агенцията по вписванията Габриела Козарева и не приема да носи отговорност за нейното назначение, което по закон институционално се съгласува с него. Това стана ясно от отговорите му на журналистически въпроси след извънредното заседание на Народното събрание във вторник, втората част от което бе посветена на скандала със срива на Търговския регистър.

Борисов обяви, че новоназначената Габриела Козарева е номинация на Патриотичния фронт (Волен Сидеров) и не отговори на въпрос дали е свързана с Делян Пеевски. От записа на брифинга, публикуван на фейсбук страницата на премиера, става ясно, че това е неговото разбиране на солидарна отговорност в рамките на коалицията. Публикуваме тази част от разговора:

Има съмнения, че новата шефка на Агенцията по вписванията също е свързана с Делян Пеевски?

Не я познавам, днес се запознах с нея за първи път. Питайте тези, които са я предложили от Патриотичния фронт.

Тя е от квотата на Атака..

Ами, Волен Сидеров беше тук, питайте го.

Т.е. той ще носи вече отговорност за Агенцията по вписванията?

Когато имаш коалиционно правителство, има отговорности разписани и по назначаването на длъжностни лица. Това ми беше подадено, аз не мога сам да ги назначавам, не е и редно. Мисля, че ще се справи.

Това министерство е на ГЕРБ обаче, защо другият партньор го предлага?

Защото имаме и зам. министри от всяка една партия. Така че сме постарали, там където няма зам. министър да има шеф на агенция за да можем да носим в солидарност коалиционните партии своята отговорност. А те са три в тяхната малка коалиция, да я наречем.


Борисов уволни служителя от пресцентъра, който удари журналистка


Служителят на правителствената пресслужба Любомир Методиев, който удари репортер на вестниците "Телеграф" и "Монитор",  е бил уволнен по разпореждане на премиера заради скандала, съобщиха от Министерския съвет.

Оттам посочват, че решението е взето, въпреки че Методиев публично се е извинил за случилото се.

„Правителствената информационна служба“ не може да си позволи да бъде обвързвана с този инцидент. Подобно поведение и отношение към представителите на медиите е неприемливо и е в противоречие с принципите на работа на „Правителствената информационна служба“, се казва в съобщението.

Скандалният случай се разиграва край Пловдив, където Борисов бе на посещение и разгледа археологически разкопки. Ядосан, че репортерите не се отдръпват от могилата, Методиев ударил през ръката с микрофон  журналистката Ели Крумова. Тя разказва, че от обида се разплакала и си тръгнала от събитието. Борисов накарал пресаташето да ѝ се извини, след като другите журналисти изразили възмущението си. По-късно служителят поднесе извинения и публично, чрез фейсбук профила си.

Асоциацията на европейските журналисти осъди постъпката и поиска дисциплинарно уволнение за служителя, като припомни и друг случай, в който той е имал обидно отношение към репортери.

На тази дата: 21 август 1911 г. Картината Мона Лиза е открадната от служител на Лувъра

1911 г. картината Мона Лиза на Леонардо да Винчи е открадната от служител на Лувъра.
Крадецът е италианският майстор на огледала Винченцо Перуджи.

Кражбата е открита на следващия ден от художника Луи Беру, който забелязва празната стена в залата, където картината е изложена пет години по-рано.

Музеят е затворен за цяла седмица, за да бъде направено разследване. Кражбата веднага предизвикала въвеждането на нови мерки за сигурност. На 6 септември бил арестуван поетът авангардист Гийом Аполинер, призовавал преди време Лувърът да бъде „изгорен до основи”. Разпитван е и приятелят му Пабло Пикасо, но и двамата са освободени.

Междувременно десетки хиляди посетители се стекли в музея, за да видят празното място, където преди била окачена картината. Мястото, където висяла „Мона Лиза” останало дълго време празно, а после закачили там портрета на Балтазар Кастилионе от Рафаело, картина, за която се смята, че е повлияна от произведението на Леонардо.

Чрез пресата на похитителя била обещана награда, но отговор не последвал.

В това време крадецът скрил плячката си в своето жилище в 10-и парижки район. Две години картината прекарала в куфар с двойно дъно. В края на 1913 г. един търговец на картини във Флоренция получил писмо, подписано „Леонардо”, в което се казвало, че „Мона Лиза” най-сетне трябва да се завърне в родината си.

Любопитен факт е, че Леонардо сам я е донесъл във Франция малко преди смъртта си. Той взел със себе си картината във Франция през 1516 г., когато крал Франсоа I поканил художника да работи в Кло Люс близо до замъка на краля в Амбоаз. Кралят купил картината за 4000 екю.

Перуджа поискал 500 000 лири. Галеристът Алфредо Гери извикал директора на галерия „Уфици”, двамата внимателно разгледали картината при Перуджа в хотелската му стая и видели на гърба на тънкия хартиен лист инвентарния номер от Лувъра. Тогава казали на крадеца да чака парите и извикали полицията. Перуджа бил заловен и осъден на седем месеца затвор.

Известното платно на Леонардо да Винчи се връща в Лувъра на 4 януари 1914 г. През 20 в. платното почти не е напускало музея. Картината е била през 1963 г. в САЩ и през 1974 г. в Япония, като по пътя от Токио за Париж картината е изложена за кратко и в музея в Москва.

Вицове - само сока, август 2018 г.

Когато всички са ходили на море, а само ти не.
Учениците си мислят, че в университета е по-хубаво. Студентите нямат търпение да завършат.
Само работещите знаят, че най-добре е в детската градина.

***

Именно у нас са се появили първите социални мрежи. Достатъчно беше да напишеш на оградата "Светла" и се появяваха веднага и статуси, и коментари.

***

Интересно, че по една и съща технология се добиват злато и тъпанари.
Чрез промиване!

***

- Колко струва този парфюм "Антонио Бандерас?"
- 100 лева!
- Тц, тц! А нямате ли нещо от Веселин Маринов?

***

Тъкмо загледам рекламите по телевизията и те пуснат някой филм.

понеделник, 20 август 2018 г.

Правителството поиска оставката на зам.-председателя на КФН Ралица Агайн


Правителството е поискало Ралица Агайн, която е заместник-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН), отговарящ за застрахователния сектор, да подаде оставка заради отзвука от фалита на кипърското застрахователно дружество "Олимпик". 

Това е съобщил финансовият министър Владислав Горанов след среща в Министерския съвет. Според два източника на "Капитал" Ралица Агайн ще подаде оставката си пред председателя на комисията Карина Караиванова до края на деня.

Търсене на виновен

В срещата са участвали премиерът Бойко Борисов, ръководството на регулатора, представители на службите и е обсъден фалитът на кипърското застрахователно дружество "Олимпик", което чрез клона си в България има над 200 хил. клиенти.

Позицията на правителството е, че Агайн трябва да признае своите пропуски и доброволно да подаде оставка. Горанов е пояснил, че тъй като КФН е независим орган, правителството няма механизъм да я освободи, а в Закона за КФН са ограничени и правомощията на парламента при подобни казуси.

Откъде се взе този театрално-патриотичен подем?


Мислех, че историческите възстановки са мода, която ще затихне, но се случи точно обратното: през последните три-четири години вече няма седмица от месеците с хубаво време, в която да не ни канят на такова събитие.

Обичайните театрализации на Априлските въстания и Шипка си продължават; към тях се добавиха битки от Първото и Второто българско царство, средновековни панаири с предполагаема храна от онова време и разнообразни „автентични“ сувенири; навлизат римски кохорти, които се сражават с доблестни траки. Възстановки се правят дори на тракийски тайнства, с предполагаеми орфически възлияния на слънцето; във възстановен декор - римски, средновековен, национално-етнографски - се бракосъчетават наистина активисти-реенактори.

Как да си обясним този театрално-патриотичен подем?

Някои казват, че има промяна в общинските политики. В последно време те разбраха, че си заслужава да инвестират във възстановъчната дейност, та да разнообразят монотонния културен календар. Възстановката се е превърнала в ритуал, подобен на поомръзналото поднасяне на венци и стоене мирно на тържествена музика – преиграването на историческото събитие е един пластичен монумент, при това евтин, защото ентусиастите рядко получават хонорари. Да кажа и че много общини вдигнаха бутафорни крепости, в чиито евро-бюджети бяха заложени подобни обживявания, които да оправдаят сторителството (това вероятно поражда интереса към именно антични и средновековни сюжети).

Но общините едва ли имат тук решаваща роля. Явлението е част от по-общата воля за образ на недотам уверената в себе си българска идентичност. Забелязали ли сте, че туристическите народи развиват един особен национализъм? Той е различен от имперския на Англия или Русия, от културно-историческия на Франция или Китай: национализъм за показ пред чужденците, значи леко забавен, боравещ с прости емблеми, лесно различими от тези на съседите. Разви го Австрия след разпада на империята си, има го в Мексико, дестинация за американски туристи, в съвременна Гърция или Египет, които продават великите си древности.

По този път вървим и ние: някой се хваща да играе най-дългото хоро до кръста във вода, друг се гордее, че в ю-тюб разглеждат куриозната летяща чиния на Бузлуджа, трети измисля прабългарски бойни изкуства, черпейки от българското кино и фентъзи игрите. Най-горди сме когато ни признае книгата на рекордите „Гинес“ - тя си е златният стандарт на гордостта.

Ще чуете често, че възстановките са ресурс за привличане на туристи и това е доста логично, защото за съвременния човек да отиде на почивка означава да се пренесе в друг свят - а какво по-друго от историята, разигравана пред очите ти? Проблемът тук е, че туристите са разглезени същества и очакват разнообразие; средновековни панаири по света бол, трябва значи нещо по-особено, за да им се задържиш вниманието за повече от едно селфи.

Любителска историография и патриотични фантазии

Затова пък българските туристи все още ходят по възтановките с ентусиазъм. Защото къде да изведеш детето си в неделя на чист въздух? Пък и може да му дадат да постреля с лък. Самите групи от реенактори най-често членуват в групите семейно – участието в поредната битка е къмпингуване сред природата, хоби в което участва цялото семейство, за разлика от риболова например, където таткото отсъства цял ден сам. Хората имат нужда да правят нещо смислено и, на фона на доста убогата ни публична среда, да превърнеш историята в хоби изглежда нещо, за което си заслужава да отделиш хиляди левове (бойно снаряжение от Първото царство, бойно снаржение от Второто царство...).

В повечето случаи любителската историография не е особено сериозна – родолюбието доминира над фактите, гордостта – над разбирането. Наистина има групи, които търсят помощта на сериозни специалисти; в идеалния случай възстановката може да бъде експериментална проверка на научни хипотези. Но обикновено сериозните историци презират любителите; любителите пък ги смятат за национални предатели, защото усложняват, търсят други гледни точки, опитват да разбират врага. В този конфликт се наместват откровени шарлатани, които предлагат на реенакторите патриотични фантазии.

Реванш на миналото

Наместо в разбиране на миналото и поука за бъдещето историята се превръща в реванш над историческите несправедливости, където един момент е въздигнат, друг подминат, трети преиначен. Преиграваме значи победата на Самуил над Василий, но никога последвалата победа на Василий над Самуил – и така някак магически анулираме фаталния ход на времето. Любителят историограф лесно намира из джунглата на интернет потвърждения на тезите си – уверява се, че всъщност древните българи са траки, всички те - християни още преди да бъдат покръстени, абе с една дума – че всичко е едно, просто и ясно. Остава само да налагаш с меча тенекиения щит на врага.

И все пак пазарът играе своята подмолна роля. Имам предвид пазара на медийно внимание, за който основно се борят реенакторите. Единните и прости неща бързо омръзват и, за да бъдат интересни, групите неусетно разширяват сферата си на дейност. Заедно със стражевите крепости, построени от итонг и бетон, дойдоха и римляните, та даже ромеите, които десетилетия ни се водеха поробители – възстановките неусетно ги превръщат в предци отвъд идеологическата триада траки-славяни-прабългари. Има група, която се специализира в готите, каквито, знаем, са живели по нашите земи; заражда се все по-голям интерес към келтите. На един средновековен панаир ми предлагаха арабска кухня, която била приготвяна във византийския двор; в инструкцията за фолклорния събор в Жеравна пък се е промъкнала възможност да идеш с там с традиционни дрехи на други народи и си представих колко забавно ще бъде, когато там се появят китайски и индийски облекла от 19-ти век. Вероятно битката ще е дълга, но има някакъв шанс в главите ни да поникне една по-сложна представа за това кои са предците и какво представлява историческият процес.

Б. ред. - Статията на проф. Ивайло Дичев е от Дойче веле.